Жалба, подадена на 24 май 2017 г. от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 1 февруари 2017 г. по дело T-479/14, Kendrion/Европейски съюз

(Дело C-150/17 P)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Европейският съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (представители: J. Inghelram и E. Beysen)

Други страни в производството: Kendrion NV, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да бъде отменена точка 1 от диспозитива на обжалваното решение;

да бъде отхвърлено предявеното пред първоинстанционния съд от Kendrion искане за обезщетение на вредите, които твърди, че му били причинени, а при условията на евентуалност размерът на това обезщетение за вреди да бъде намален на 175 709, 87 EUR;

да осъди Kendrion да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на подадената жалба жалбоподателят посочва три основания.

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, когато тълкувал понятието „причинно-следствена връзка“, тъй като приел, че непроизнасяне в разумен срок е определящата причина за причиняването на претендираните имуществени вреди, състоящи се в плащането на разходите по банкова гаранция, независимо че съгласно постоянната съдебна практика решението на предприятието да не плаща глобата докато е в ход производството пред Съда на Съюза е определящата причина за плащането на такива разходи.

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, когато тълкувал понятието „вреда“, тъй като по отношение на претендираните имуществени вреди — във връзка с плащането на разходите по банкова гаранция — отказал да приложи същите условия като приложените от него по отношение на плащането на лихви върху размера на глобата, а именно, че жалбоподателят трябвало да докаже в първоинстанционното производство, че финансовата тежест във връзка с плащането на лихвите била по-голяма от ползата, която той можело да извлече вследствие на неплащането на глобата.

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и грешка в мотивите, тъй като при определянето на периода, в който настъпили твърдените вреди, приел, без да посочва мотиви за това, че периодът, в който имуществените вреди, понесени вследствие на заплащането на разходите по банкова гаранция, можело да бъде различен от определения от Общия съд период, в който е извършено неправомерно поведение, вследствие на което били претърпени посочените вреди.

____________