РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
18 декември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 19, параграф 2 — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Лице, което може да получи субсидиарна закрила — Член 15, буква б) — Изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход — Член 3 — По-благоприятни стандарти — Молител с тежко заболяване — Липса на подходящо лечение в страната на произход — Член 28 — Социално подпомагане — Член 29 — Медицински грижи“
По дело C‑542/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour constitutionnelle (Белгия) с акт от 26 септември 2013 г., постъпил в Съда на 17 октомври 2013 г., в рамките на производство по дело
Mohamed M’Bodj
срещу
État belge,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, M. Ilešič, L. Bay Larsen (докладчик), T. von Danwitz, J.‑C. Bonichot и K. Jürimäe, председатели на състави, A. Rosas, E. Juhász, Aл. Арабаджиев, C. Toader, M. Safjan, D. Šváby, M. Berger и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: V. Tourrès, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 юни 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н M’Bodj, от S. Benkhelifa, avocate,
– за белгийското правителство, от C. Pochet и T. Materne, в качеството на представители, подпомагани от J.‑J. Masquelin, D. Matray, J. Matray, C. Piront и N. Schynts, avocats,
– за германското правителство, от T. Henze и B. Beutler, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от M. Michelogiannaki, в качеството на представител,
– за френското правителство, от F.‑X. Bréchot и D. Colas, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от C. Banner, barrister,
– за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и R. Troosters, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 юли 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, букви д) и е), на членове 15, 18, на член 20, параграф 3 и на членове 28 и 29 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).
2 Запитването е отправено в рамките на спор на г‑н M’Bodj, гражданин на Мавритания, с État belge [белгийската държава] по повод отхвърлянето на молбата му за отпускане на помощи за заместване на доходите и за интеграция от Service public fédéral Sécurité sociale [Федерална публична служба „Социално осигуряване“].
Правна уредба
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
3 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), предвижда в член 3, озаглавен „Забрана на изтезанията“:
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“.
Правото на Съюза
4 Съображения 5, 6, 9, 10, 24 и 26 от Директива 2004/83 гласят следното:
„(5) Заключенията на Европейския съвет от Тампере уточняват също така, че нормите относно статута на бежанец би трябвало да бъдат допълнени и с мерки за субсидиарни форми на закрила, които да предлагат [подходящ] статут на всяко лице, което се нуждае от такава закрила.
(6) Основната цел на настоящата директива е, от една страна, да гарантира прилагането от всички държави членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантира[…] минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави членки.
[…]
(9) Гражданите на трети страни или лицата без гражданство, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите членки на основания, различни от необходимостта от международна закрила, а по [преценка на държавата като проява на добра воля] или по хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на настоящата директива.
(10) Настоящата директива зачита основните права, както и признатите принципи, по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)]. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и правото на убежище на търсещите убежище и на придружаващите ги членове на тяхното семейство.
[…]
(24) Уместно е да се приемат също така минимални стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би трябвало да допълни закрилата на бежанците, уредена от […К]конвенция[та за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, n° 2545 (1954)].
[…]
(26) Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства“.
5 Член 2, букви а), в), д) и ж) от тази директива предвижда:
„За целите на настоящата директива:
а) „международна закрила“ е статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила, така както те са определени в букви г) и e);
[…]
в) „бежанец“ е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна […]
[…]
д) „лице, което може да [получи] субсидиарна закрила“ е всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, или в случай на лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15 […], или [това лице не може или] като се взема под внимание опасността, […] не желае да получи закрилата на тази страна;
е) „статут на субсидиарна закрила“ е признаването от държава членка на гражданин на трета страна или на лице без гражданство за лице, което може да получи субсидиарна закрила;
ж) „молба за международна закрила“ е искането за закрила, представено пред държава членка от гражданин на трета страна или от лице без гражданство, което може да бъде разбирано като искане, насочено към получаване на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила, като молителят не иска изрично друг тип закрила, извън приложното поле на настоящата директива, който може да бъде предмет на отделна молба“.
6 Член 3 от посочената директива гласи:
„Държавите членки могат да приемат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец, или на лице, което може да получи субсидиарна закрила, както и да определят съдържанието на международната закрила, доколкото тези стандарти са съвместими с настоящата директива“.
7 Текстът на член 6 от същата директива е следният:
„Субектите на преследванията или на тежките посегателства могат да бъдат:
а) държавата;
б) партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
в) недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международните организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследванията или тежките посегателства […]“.
8 Член 15 от Директива 2004/83, съдържащ се в глава V от нея, озаглавена „Условия за предоставяне на субсидиарна закрила“, предвижда под заглавие „Тежки посегателства“:
„Тежките посегателства са:
а) смъртното наказание или екзекуцията, или
б) изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или
в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт“.
9 Съгласно член 18 от тази директива:
„Държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, което отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V“.
10 Член 20, параграф 3 от посочената директива уточнява:
„При прилагането на [глава VII] държавите членки вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лица, ненавършили пълнолетие, непридружени лица, ненавършили пълнолетие, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители, придружени от децата си, ненавършили пълнолетие, и лица, които са били обект на изтезания, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие“.
11 Членове 28 и 29 от тази директива, съдържащи се в глава VII от нея, предвиждат предоставянето на услуги за социално подпомагане и достъп до медицински грижи на получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.
Белгийското право
12 В редакцията си, приложима относно фактите по главното производство, член 9 ter, параграф 1 от Закона за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея от 15 декември 1980 г. (наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“) гласи:
„Чужденец, който пребивава в Белгия и докаже своята самоличност в съответствие с параграф 2, който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение, може да поиска от министъра или от упълномощено от него лице разрешение да пребивава в Кралството“.
13 Член 48/4 от Закона от 15 декември 1980 г. гласи следното:
„§ 1. Статутът на субсидиарна закрила се предоставя на чужденец, който не може да бъде считан за бежанец и не може да се ползва от член 9 ter и по отношение на когото има сериозни основания да се смята, че ако бъде върнат в страната си на произход или, ако е лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би бил изложен на реална опасност от посочените в параграф 2 тежки посегателства и който не може или предвид тази опасност не желае да получи закрилата на тази страна, и то при условие че спрямо него не се прилагат изключенията по член 55/4.
§ 2. За тежки посегателства се считат:
а) смъртното наказание или екзекуцията; или
б) изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или
в) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт“.
14 Член 4 от Закона от 27 февруари 1987 г. за помощите за лица с увреждания (наричан по-нататък „Законът от 27 февруари 1987 г.“) гласи:
„§ 1. Помощи по член 1 може да получава само действително пребиваващо в Белгия лице, което е:
1° белгийски гражданин;
2° гражданин на друга държава — членка на Европейския съюз;
[…]
5° бежанец […]
[…]
§ 2. Кралят може с декрет, който подлежи на обсъждане в Министерския съвет [Conseil des Ministres], да определи условия за включване в приложното поле на настоящия закон и на други, различни от посочените в параграф 1 категории действително пребиваващи в Белгия лица.
[…]“.
15 С Кралски декрет от 9 февруари 2009 г. за изменение на Кралски декрет от 17 юли 2006 г. за прилагане на член 4, параграф 2 от Закона от 27 февруари 1987 г. за помощите за лица с увреждания кралят, считано от 12 декември 2007 г., включва в приложното поле на закона чужденците, които са вписани в регистъра на населението.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
16 Г‑н M’Bodj пристига в Белгия на 3 януари 2006 г. Той подава молба за убежище, а след това и за издаване на разрешение за пребиваване по медицински причини, които са отхвърлени с решения, обжалвани безуспешно неколкократно.
17 На 27 май 2008 г. на основание член 9 ter от Закона от 15 декември 1980 г. г‑н M’Bodj подава нова молба за издаване на разрешение за пребиваване по медицински причини, която мотивира със сериозните усложнения, от които страдал, след като станал жертва на нападение в Белгия. На 19 септември 2008 г. тази молба е обявена за допустима, в резултат от което заинтересуваното лице е вписано в регистъра на чужденците.
18 След като му е издадено общо удостоверение, в което се признава намалена работоспособност и загуба на самостоятелност, на 21 април 2009 г. г‑н M’Bodj подава молба за отпускането на помощи за заместване на доходи и интеграция.
19 На 5 октомври 2009 г. молбата е отхвърлена от Service public fédéral Sécurité sociale, поради това че г‑н M’Bodj не отговаря на изискванията за гражданство съгласно член 4, параграф 1 от Закона от 27 февруари 1987 г. Освен това същият орган констатира, че г‑н M’Bodj е вписан в регистъра на чужденците и следователно няма право да се установи в Белгия.
20 На 31 декември 2009 г. г‑н M’Bodj обжалва пред Tribunal du travail de Liège [Съд по трудови спорове, Лиеж] решението, с което молбата му е отхвърлена.
21 Извън производството по жалбата му, на 17 май 2010 г. г‑н M’Bodj получава разрешение за пребиваване в Белгия за неограничен срок поради здравословното си състояние.
22 С решението си от 8 ноември 2012 г. Tribunal du travail de Liège решава да постави на Cour constitutionnelle [Конституционен съд] преюдициален въпрос, с който по същество цели да установи дали член 4 от Закона от 27 февруари 1987 г. нарушава някои разпоредби на белгийската конституция, разгледани във връзка с член 28, параграф 2 от Директива 2004/83, доколкото изключва предоставянето на помощи на лица с увреждания, пребиваващи в Белгия на основание член 9 ter от Закона от 15 декември 1980 г. и ползващи се на това основание от предвидения в посочената директива статут на международна закрила, но допуска изплащането на тези помощи на бежанците, които според посочената юрисдикция се ползват от същата международна закрила.
23 В акта за преюдициално запитване Cour constitutionnelle констатира, че макар вече да се е произнасял по преюдициален въпрос относно посочената разлика в третирането, съществуваща между тези две категории чужденци, във връзка с този въпрос той не е бил приканен да вземе под внимание Директива 2004/83.
24 При тези условия Конституционният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2, [букви] д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива [2004/83] да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?
2) Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от 27 февруари 1987 г. […], като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от 8 юли 1976 г. за обществените центрове за социални грижи?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
25 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 28 и 29 от Директива 2004/83 във връзка с член 2, буква д) и членове 3, 15 и 18 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че държава членка трябва да предостави предвидените в тях социално подпомагане и медицински грижи на гражданин на трета страна с разрешение за пребиваване на нейна територия съгласно национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо в посочената държава членка да се разреши пребиваването на чужденец със заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение.
26 Видно от членове 28 и 29 от Директива 2004/83, те се прилагат за получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.
27 Безспорно е, от една страна, че разглежданото в главното производство национално законодателство не урежда разрешението за пребиваване на граждани на трети страни с основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83, и от друга страна, че то няма за цел да предостави статут на бежанец на гражданите на трети страни, получили разрешение за пребиваване на основание, почерпено от него.
28 От това следва, че съгласно членове 28 и 29 от тази директива Кралство Белгия би било задължено да предостави описаните в тях услуги на граждани на трети страни с разрешение да пребивават в Белгия съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство единствено ако следва да се счита, че разрешението им за пребиваване е свързано с предоставянето на статут на субсидиарна закрила.
29 Съгласно член 18 от тази директива държавите членки предоставят този статут на гражданин на трета страна, който отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила.
30 В това отношение следва да се припомни, че трите вида тежки посегателства, определени в член 15 от Директива 2004/83, представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила, когато съгласно член 2, буква д) от директивата има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на изпращане обратно в съответната страна на произход (решения Elgafaji, C‑465/07, EU:C:2009:94, т. 31 и Diakité, C‑285/12, EU:C:2014:39, т. 18).
31 Рисковете от влошаване на здравословното състояние на гражданин на трета страна, които не произтичат от причинено му умишлено лишаване от грижи, срещу които разглежданото в главното производство национално законодателство предоставя защита, не се обхващат от член 15, букви а) и в) от посочената директива, тъй като посегателствата, дефинирани в тези разпоредби, са съответно смъртно наказание или екзекуция и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт.
32 Член 15, буква б) от Директива 2004/83 дефинира тежкото посегателство, свързано с подлагането на гражданин на трета страна, в неговата страна на произход, на изтезание или на нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
33 От тази разпоредба произтича ясно, че тя се прилага само за нечовешкото или унизително отнасяне по отношение на молителя в неговата страна на произход. От това следва, че законодателят на Съюза е предвидил предоставянето на субсидиарна закрила само в случаите, когато тези видове отнасяне са налице в страната на произход на молителя.
34 С оглед на тълкуването на тази разпоредба трябва да се вземат предвид в същата степен като целите на Директива 2004/83 и определени обстоятелства от контекста, в който се вписва член 15, буква б) от нея (вж. в този смисъл решение Maatschap L.A. en D.A.B. Langestraat en P. Langestraat-Troost, C‑11/12, EU:C:2012:808, т. 27 и цитираната съдебна практика).
35 В този смисъл член 6 от тази директива съдържа списък със субектите на тежки посегателства, което потвърждава идеята, че тези посегателства трябва да се състоят от действията на трето лице и следователно не могат да произтичат само от общите недостатъци на системата за здравеопазване в страната на произход.
36 Също в съображение 26 от тази директива се уточнява, че опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. От това следва, че рискът от влошаване на здравословното състояние на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, който произтича от липсата на подходящо лечение в страната му на произход, без да е налице лишаване от грижи, което му е причинено умишлено, не би бил достатъчен, за да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила.
37 В допълнение, това тълкуване се потвърждава от съображения 5, 6, 9 и 24 от Директива 2004/83, от които е видно, че макар тази директива да цели допълване на закрилата на бежанците, закрепена в Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., посредством субсидиарната закрила, като идентифицира лицата, които реално се нуждаят от международна закрила (вж. в този смисъл решение Diakité, EU:C:2014:39, т. 33), нейното приложно поле не обхваща лицата с разрешение за пребиваване на територията на държавите членки поради други съображения, а именно по преценка на държавата като проява на добра воля или по хуманитарни съображения.
38 Задължението за тълкуване на член 15, буква б) от Директива 2004/83 при зачитане на член 19, параграф 2 от Хартата (вж. в този смисъл решение Abed El Karem El Kott и др., C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 43 и цитираната съдебна практика), съгласно който никой не може да бъде принудително отведен към държава, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение, и при съобразяване с член 3 от ЕКПЧ, на който по същество съответства (решение Elgafaji, EU:C:2009:94, т. 28), не е в състояние да постави под съмнение това тълкуване.
39 Действително във връзка с това следва да се отбележи, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, макар лицата, които не са граждани и по отношение на които е налице допускащо извеждането им решение, по принцип да не могат да претендират за правото да останат на територията на определена държава, за да продължат да се ползват от социално подпомагане и от социални медицински или други услуги, предоставяни от тази държава, в много редки случаи решението за извеждане на чужденец, страдащ от тежко физическо или психическо заболяване, към страна, в която средствата за неговото лечение са на по-ниско ниво, отколкото наличните в посочената държава, може да повдигне въпроси от гледна точка на член 3 от ЕКПЧ, когато хуманитарните съображения срещу извеждането от страната са императивни (вж. по-специално ЕСПЧ, решение N. с/у Обединеното кралство от 27 май 2008 г., § 42).
40 Въпреки това обстоятелството, че в много редки случаи гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, не може в съответствие с член 3 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му от Европейския съд по правата на човека да бъде изведен към страна, в която не съществува подходящо лечение, не означава, че той трябва да получи разрешение за пребиваване в държава членка в рамките на субсидиарната закрила по Директива 2004/83.
41 С оглед на изложеното член 15, буква б) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че определеното в него тежко посегателство не обхваща положението, в което нечовешко или унизително отнасяне като уредените в разглежданото в главното производство законодателство, които би могъл да претърпи молител с тежко заболяване в случай на връщане в страната си на произход, са резултат от липсата на подходящо лечение в тази страна, без да е налице умишлено причинено на молителя лишаване от грижи.
42 Същевременно член 3 от тази директива позволява на държавите членки да приемат или да запазват по-благоприятни стандарти, по-специално за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на лице, което може да получи субсидиарна закрила, доколкото обаче тези стандарти са съвместими с Директивата (вж. в този смисъл решение B и D, C‑57/09 и C‑101/09, EU:C:2010:661, т. 114).
43 Следователно резервата, съдържаща се в член 3 от Директива 2004/83, не допуска приемането или запазването от държава членка на разпоредби, предоставящи предвидения в нея статут на лице, което може да получи субсидиарна закрила, на гражданин на трета страна с тежко заболяване поради риска от влошаване на здравословното му състояние в резултат от липсата на подходящо лечение в страната на произход, тъй като тези разпоредби не са съвместими с директивата.
44 Действително, с оглед на съображенията, съдържащи се в точки 35—37 от настоящото решение, би било в разрез с общата структура и целите на Директива 2004/83 на гражданите на трети страни, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, да се предоставят предвидените в нея статути.
45 От това следва, че законодателство като разглежданото в главното производство, не би могло да се квалифицира съгласно член 3 от посочената директива като по-благоприятен стандарт за определяне на лицата, които могат да получат субсидиарна закрила. Гражданите на трети страни с разрешение за пребиваване по силата на такова законодателство следователно не са получатели на статут на субсидиарна закрила, по отношение на които биха се прилагали членове 28 и 29 от посочената директива.
46 Предоставянето от държава членка на такъв статут на национална закрила на основания, различни от необходимостта от международна закрила по смисъла на член 2, буква a) от Директивата, тоест по преценка на държавата като проява на добра воля или по хуманитарни съображения, не попада в приложното поле на Директивата, както се уточнява в съображение 9 от нея (решение B и D, EU:C:2010:661, т. 118).
47 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 28 и 29 от Директива 2004/83 във връзка с член 2, буква д) и членове 3, 15 и 18 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка няма задължение да предостави предвидените в тях социално подпомагане и медицински грижи на гражданин на трета страна с разрешение за пребиваване на нейна територия съгласно национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо в посочената държава членка да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този чужденец в посочената страна.
По втория въпрос
48 Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
49 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Членове 28 и 29 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) и членове 3, 15 и 18 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка няма задължение да предостави предвидените в тях социално подпомагане и медицински грижи на гражданин на трета страна с разрешение за пребиваване на нейна територия съгласно национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо в посочената държава членка да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този чужденец в посочената страна.
Подписи