Съединени дела C‑357/10—C‑359/10

Duomo Gpa Srl и др.

срещу

Comune di Baranzate
и
Comune di Venegono Inferiore

(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia)

„Членове 3 ЕО, 10 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 81 ЕО — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2006/123/ЕО — Членове 15 и 16 — Концесия относно предоставянето на услуги по изчисляване, проверка и събиране на данъците или на други приходи на административно-териториалните единици — Национална правна уредба — Минимален дружествен капитал — Задължение“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Съответно прилжно поле — Критерии

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

2.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Национална правна уредба, въвеждаща някои изисквания към икономическите оператори, които желаят да осъществяват дейности по изчисляване, проверка и събиране на данъци на административно-териториалните единици — Недопустимост — Обоснованост поради причини от обществен интерес — Липса

(членове 43 ЕО и 49 ЕО)

1.        Що се отнася до разграничаването на съответните приложни полета на принципите на свободно предоставяне на услуги и на свободно установяване, от значение е да се определи дали икономическият оператор е установен в държавата членка, в която предлага разглежданата услуга. В този контекст понятието за установяване предполага, че операторът предлага услугите си трайно и продължително от място на стопанска дейност в държавата членка по местоназначението. В замяна на това „предоставяне на услуги“ по смисъла на член 49 ЕО е всяко предоставяне на услуги, което не се осъществява трайно и продължително от място на стопанска дейност в държавата членка по местоназначението.

Нито една разпоредба на Договора не дава възможност да се определи по абстрактен начин каква е необходимата продължителност или честота, за да може доставянето на услуга или на определен вид услуги вече да не се приема за предоставяне на услуги, поради което понятието „услуга“ по смисъла на Договора може да включва услуги от много различно естество, включително услуги, чието предоставяне обхваща продължителен период от време, дори и от няколко години.

Следователно национална правна уредба, въвеждаща някои изисквания към икономическите оператори, които желаят да осъществяват дейности по изчисляване, проверка и събиране на данъци на административно-териториалните единици, по принцип може да се включва в приложното поле както на член 43 ЕО, така и на член 49 ЕО. Положението би било различно, ако на практика събирането на местните данъци не може да се осъществи без използването на постоянен обект на националната територия на държавата членка по местоназначението. При необходимост запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

(вж. точки 30—33)

2.        Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, която предвижда:

– задължение за икономическите оператори, освен за дружествата с мажоритарно държавно участие, евентуално да приведат минималния изцяло внесен от тях капитал в размер на 10 милиона евро с оглед на това да бъдат оправомощени да упражняват дейности по установяване, проверка и събиране на данъците и на други приходи на административно-териториалните единици,

– нищожност на възлагането на подобни услуги на оператори, които не отговарят на това изискване за минимален дружествен капитал, и

– забрана да им бъдат възлагани нови дейности за изпълнение или да участват в процедури за представяне на оферти, открити за възлагането на тези услуги, до изпълнение на задължението за изменение на дружествения капитал.

Действително подобно задължение съставлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, доколкото, от една страна, то съдържа условие за минимален дружествен капитал, а от друга страна, задължава частните оператори, които желаят да осъществяват разглежданите дейности, да учредят юридически лица. Така, подобна разпоредба затруднява или прави по-слабо привлекателни свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

Освен това тази разпоредба съдържа непропорционални и следователно необосновани ограничения на установените в членове 43 ЕО и 49 ЕО свободи, доколкото значително надхвърля целта за закрила на публичната администрация от неизпълнение на концесионерите.

(вж. точки 38, 43, 45 и 46 и диспозитива)