ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА SHARPSTON

представено на 4 септември 2008 година(1)

Дело C‑443/07 P

Isabel Clara Centeno Mediavilla и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Длъжностни лица — Назначаване от списък с резерви, съставен преди влизането в сила на изменения Правилник за длъжностните лица — По-неблагоприятни условия в зависимост от датата на назначаване — Законосъобразност на преходна разпоредба за класиране в степен при назначаване — Общи принципи на правото“

1.        Считано от 1 май 2004 г., в Правилника за длъжностните лице на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилник“) са внесени съществени промени(2). По-конкретно новият Правилник въвежда напълно нова кариерна структура. Началните степени в новата структура често са свързани с получаването на по-ниски възнаграждения от тези по старата структура, но се предполага, че всички неблагоприятни последици ще бъдат компенсирани поради по-големите възможности за повишаване. Преходните разпоредби уреждат различни положения, включително това на длъжностни лица, които са успели кандидати от конкурс на общо основание, организиран преди влизането в сила на новата кариерна структура, но са били назначени след това. Настоящото производство срещу решение на Първоинстанционния съд е образувано по жалба на седемнадесет такива длъжностни лица, които са недоволни по-специално от факта, че са били назначени при по-неблагоприятни първоначални условия от други длъжностни лица, които са успели кандидати от същите конкурси на общо основание, но са били наети преди 1 май 2004 г.

2.        В момента още петдесет дела пред Съда на публичната служба, които по същество се отнасят до същите въпроси, са спрени в очакване на изхода от настоящото обжалване. Освен това, ако бъде постановено, че спорните разпоредби не е трябвало да се прилагат по отношение на засегнатите длъжностни лица, Комисията е поела ангажимент да разшири кръга от лица, които да се ползват от прекласиране в степен спрямо всички длъжностни лица, които са в същото положение като засегнатите от това съдебно решение, включително тези, които не са подали жалби срещу класирането им в степен(3).

 Законодателна уредба

 Съображения, поради които се налагат измененията в Правилника

3.        Преамбюлът на Регламент № 723/2004, който въвежда измененията, съдържа по-специално следните съображения:

„[…]

(7)      Важно е да се следи за спазването на принципа за недопускане на дискриминация, закрепен в Договора за ЕО, което налага да се осигури по-нататъшно развитие на политиката относно персонала, като се осигурят равни възможности за всички без оглед на пол, физически способности, възраст, расова или етническа принадлежност, сексуална ориентация и семейно положение.

[…]

(10)      Налице е очевидна необходимост от потвърждаване на принципа на развитие на кариерата, основана на заслуги, и от засилване на връзката между постижения и възнаграждение, като се предлагат по-голям брой стимули за възнаграждаване на добрите резултати посредством структурни модификации на кариерната система, като се осигурява равностойност на средните кариерни профили между новата и старата структура, при спазване на щатното разписание и бюджетната дисциплина.

[…]

(12)      Възниква необходимостта от изработване на система, която да гарантира равностойност на средните кариерни профили и която като цяло да компенсира справедливо и разумно увеличаването на общия брой на степените, от една страна, и намаляването на броя на стъпките във всяка степен, от друга страна.

[…]

(34)      Условията за работа, които обхващат общото ниво на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и на другите служители, остават[(4)] на такова ниво, което да привлича и задържа на постоянна и независима европейска публична служба най-добрите кандидати от всички държави членки.

[…]

(37)      Необходимо е да се предвиди преходен режим с цел да се позволи постепенно прилагане на новите правила и мерки, без да се засягат правата, придобити от персонала в рамките на общностния режим преди влизането в сила на настоящото изменение на Правилника, и като се вземат предвид техните оправдани очаквания.

[…]“ [неофициален превод]

 Разпоредбите на Правилника преди и след изменението

4.        Член 1а, параграф 1 от редакцията на Правилника преди 2004 г., въведен с Регламент (EО, ЕОВС, Евратом) № 781/98(5), предвижда:

„Съгласно настоящия правилник длъжностните лица имат право на равно третиране без оглед, пряко или непряко, на раса, политически, философски или религиозни убеждения, пол или сексуална ориентация, без с това да се засягат съответните разпоредби на Правилника, поставящи изискване за определено семейно положение“. [неофициален превод]

5.        В новата редакция тази разпоредба е преформулирана и става член 1г, параграф 1, който гласи:

„При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични белези, език, религия или изповедание, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

По смисъла на настоящия правилник небрачните двойки се считат за брачни, при условие че са изпълнени всички условия, посочени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII.“

6.        Преди измененията от 2004 г. член 5 от Правилника е предвиждал следното:

„1. Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A, B, C и D, в низходящ ред на степента.

Категория A се състои от осем степени, разделени в кариери, всяка от които обикновено обхваща две степени и съответства на административни и експертни функции, изискващи университетско образование или равностоен професионален опит.

Категория В се състои от пет степени, разделени в кариери, всяка от които обикновено обхваща две степени и съответства на изпълнителски функции, изискващи средно образование или равностоен професионален опит.

Категория С се състои от пет степени, разделени в кариери, всяка от които обикновено обхваща две степени и съответства на помощни функции, изискващи средно образование или равностоен професионален опит.

Категория D се състои от четири степени, разделени в кариери, всяка от които обикновено обхваща две степени и съответства на технически или обслужващи функции, изискващи основно образование, допълнено при необходимост от техническо обучение.

[…]

2.     Длъжностите на писмените и устните преводачи са обединени в Езикова служба, обозначена с буквите LA, която обхваща шест степени, приравнени на степени от 3 до 8 от категория А, и разделени в кариери, които обикновено обхващат две степени.

3.     За длъжностните лица от една и съща категория или от една и съща служба се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие.

[…]“[неофициален превод]

7.        След измененията член 5 понастоящем гласи:

„1. Длъжностите, обхванати от настоящия правилник, се класифицират според естеството и значението на служебните задължения, с които са свързани, във функционална група „администратори“ (наричана по-нататък „AD“) и функционална група „асистенти“ (наричана по-нататък „AST“).

2. Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на ръководни, експертни, езикови и научни функции. Функционална група AST се състои от единадесет степени, съответстващи на изпълнителски, технически и помощни функции.

3.     За назначаване се изисква най-малко:

a)      за функционална група AST:

(i)      висше образование, удостоверено с диплома, или

(ii)      средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование, и подходящ професионален опит — най-малко 3 години, или

(iii) когато е в интерес на службата — професионално обучение или равностоен професионален опит.

б)      за функционална група AD за 5-а и 6-а степен:

(i)      образователна степен, която съответства на завършено университетско образование с продължителност най-малко три години, удостоверено с диплома, или

(ii)      когато е в интерес на службата — равностойно професионално обучение.

в)      за функционална група AD за степени от 7 до 16:

(i)      образователна степен, която съответства на завършено университетско образование, удостоверено с диплома, и с обичайна продължителност четири и повече години или

(ii)      образователна степен, която съответства на завършено университетско образование, удостоверено с диплома, и подходящ професионален опит от най-малко една година, когато обичайната продължителност на университетското образование е най-малко три години, или

(iii) когато е в интерес на службата — равностойно професионално обучение.

4.     В приложение I, раздел А се съдържа таблица на длъжностите, по която всяка институция определя задълженията и отговорностите за всеки вид длъжност след консултации с Комитета по правилника за персонала.

5.     За длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие.“

8.        Степените в старата кариерна структура са обхващали общо осем стъпки, всяка от които предполага увеличение на възнаграждението, докато тези в новата кариерна структура обхващат общо пет стъпки. Остава непроменено правилото, че длъжностните лица автоматично се повишават в следващата стъпка от тяхната степен на всеки две години (член 44 от Правилника), докато повишаването в по-висока степен става по решение на органа по назначаването, според заслугите (член 45).

9.        Член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че органът по назначаването разпределя чрез назначаване или преместване, като действа единствено в интерес на службата и без оглед на националността, всяко длъжностно лице на длъжност в неговата категория или служба (или след 1 май 2004 г. в неговата функционална група), съответстваща на степента му.

10.      Член 10 предвижда създаването на Комитет по правилника за персонала, който се състои от представители на институциите на Общностите и от равен брой представители на техните комитети на персонала. Преди изменението(6) в релевантната си част той гласи:

„Комисията се консултира с Комитета по всички предложения за ревизиране на Правилника. Той дава становището си в срок, определен от Комисията.“ [неофициален превод]

11.      Член 31 от Правилника се отнася до назначенията на длъжностни лица, избрани чрез конкурс на общо основание. Преди изменението член 31, параграф 1 предвижда, че длъжностните лица от категория А или от езиковата служба се назначават на началната степен на тяхната категория или служба, а тези от другите категории на начална степен, съответстваща на длъжността, за която са били наети. Член 31, параграф 2 оправомощава органа по назначаването да се отклони от тези правила в рамките от една трета до две трети от свободните длъжности в зависимост от степента и вида на свободните места.

12.      След измененията от 2004 г. член 31, параграфи 1 и 2 предвиждат:

„1.   Избраните кандидати се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили.

2.     Без да се засяга разпоредбата на член 29, параграф 2,[(7)] длъжностните лица се назначават само на степени от AST 1 до AST 4 или AD 5 до AD 8. Степента, посочена в обявлението за конкурса, се определя от институцията съгласно следните критерии:

(a)      цел за назначаване на длъжностни лица, отговарящи на най-висок стандарт, определена в член 27[(8)];

(б)      качеството на необходимия професионален опит.

За да се отговори на специфичните нужди на институциите, могат да бъдат взети предвид и условията на пазара на труда, преобладаващи в Общността(9)“.

13.      Както преди, така и след изменението, член 32 предвижда, че длъжностното лице по принцип се назначава на първата стъпка от неговата степен, но органът по назначаването може да допусне допълнително старшинство, за да се вземе предвид професионалният опит на лицето. Параграф 3 предвижда:

„Срочно наетите служители, на които е присъдена степен в съответствие с критериите на съответната институция, запазват степента си на старшинство, придобита в това им качество, ако бъдат назначени като длъжностни лица в същата степен, непосредствено след изтичането на срочния им договор.“

 Преходни разпоредби

14.      От 1 май 2004 г. Правилникът включва приложение XIII, озаглавено „Преходни мерки, приложими по отношение на длъжностните лица на Общностите“, като членове 1 и 2 от него са формулирани, както следва:

„Член 1

1. За периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:

„1.   Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A*, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.

2.     Категория A* се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем и категория D* — от пет.“

2. За дата на наемане се счита датата на постъпване на служба.

Член 2

1.     Към 1 май 2004 г. и при условията на член 8 от настоящото приложение, степените на длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника за персонала,[(10)] се преименуват, както следва:

Стара степен	Нова (временна) степен	Стара степен	Нова (временна) степен	Стара степен	Нова (временна) степен	Стара степен	Нова (временна) степен
A1	A*16
A2	A*15
A3/LA3	A*14
A4/LA4	A*12
A5/LA5	A*11
A6/LA6	A*10	B1	B*10
A7/LA7	A*8	B2	B*8
A8/LA8	A*7	B3	B*7	C1	C*6
		B4	B*6	C2	C*5
		B5	B*5	C3	C*4	D1	D*4
				C4	C*3	D2	D*3
				C5	C*2	D3	D*2
						D4	D*1

[…]“

15.      Съгласно член 4 от приложение ХІІІ за периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. думите „функционална група“ се заменят с думата „категория“, по-специално в член 5, параграф 5 и член 31, параграф 1 от Правилника, думите „функционална група AD“ се заменят с думата „категория А*“ по-специално в член 5, параграф 3, буква в) от Правилника и думите „функционална група AST“ се заменят с „категории B* и C*“, по-специално в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника. Съгласно член 4, буква н) позоваването в член 5, параграф 4 от Правилника на „приложение I, раздел A“ се заменя с позоваване на „приложение XIII.1“.

16.      Член 12 от приложение XIII гласи:

„1.   От 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. позоваването на степени във функционални групи AST и AD в параграфи 2 и 3 на член 31 от Правилника за персонала включва следните изменения:

–        от AST 1 до AST 4: от C*1 до C*2 и от B*3 до B*4,

–        от AD 5 до AD 8: от A*5 до A*8,

–        AD 9, AD 10, AD 11, AD 12: A *9, A *10, A *11, A *12.

2.     В случая на длъжностни лица, наети от списъците с подходящи кандидати,[(11)] съставени в резултат на конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., член 5, параграф 3 от Правилника за персонала не се прилага.

3.     На длъжностни лица, които са били включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са наети между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., се определя:

–        ако списъкът е съставен за категория A*, B* или C* — степента, обявена за съответния конкурс,

–        ако списъкът е съставен за категория A, LA, B или C — степента според следната таблица:

Степен според конкурса	Степен при назначаване
A8/LA8	A*5
A7/LA7 и A6/LA6	A*6
A5/LA5 и A4/LA4	A*9
A3/LA3	A*12
A2	A*14
A1	A*15
B5 и B4	B*3
B3 и B2	B*4
C5 и C4	C*1
C3 и C2	C*2

[…]“

17.      Що се отнася до втория ред от посочената по-горе таблица, от преписката в първоинстанционното производство следва, че Комисията е предложила лицата от списъка с резерви за старите кариери А7/LA7 и A6/LA6 да бъдат назначавани на новата степен А*7, а не на степен А*6. Безспорно е, че предвиденият в член 10 от Правилника Комитет по правилника за персонала е бил консултиран във връзка с първоначалното предложение, но не и във връзка с последващата замяна на степен А*7 със степен А*6. За сравнение началното възнаграждение за старта степен А7/LA7 е 4 815,59 EUR на месец; за новата степен А*7 е 4 878,24 EUR, докато за степен А*6 е 4 311,55 EUR(12).

 Обстоятелства, в основата на спора

18.      Релевантните обстоятелства са установени в точки 9—21 от обжалваното съдебно решение(13), както следва:

„(9)      През периода от 11 април 2001 г. до 18 юни 2002 г. Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности редица обявления за конкурси на общо основание, които имат за цел набиране на резерви за назначаване като администратори A 7/A 6 (COM/A/6/01, COM/A/9/01, COM/A/10/01, COM/A/1/02, COM/A/3/02 и CC/A/12/02), младши администратори A 8 (конкурс COM/A/2/02) и младши асистенти B 5/B 4 (конкурс COM B/1/02).

(10)      Преди 1 май 2004 г. 17-те жалбоподатели са били вписани в различните списъци с подходящи кандидати, изготвени в резултат на провеждане на изпити за подбор.

(11)      В частта, озаглавена „Условия за наемане“, обявленията за конкурс уточнявали, че вписването на успелите кандидати в списъците с резерви им дава възможност да бъдат наети постепенно според нуждите на службата.

(12)      В буква Г („Информации от общ характер“), in fine, от обявления за конкурси COM/A/l/02 и COM/A/2/02 е присъствал следният текст:

„Комисията е изпратила официално на Съвета предложение за изменение на правилника. Това предложение предвижда по-специално нова кариерна система. Така на успелите кандидати от този конкурс би могло да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби от правилника след приемането на същите от Съвета.“

(13)      Обявлението за конкурс COM/A/3/02 е съдържало почти идентичен текст, който се е позовавал на „разпоредбите от новия правилник.“

(14)      Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/6/01, COM/A/9/01 и COM/A/10/01 (наричани по-нататък „конкурсите от 2001 г.“), са публикувани в Официален вестник на Европейските общности, съответно на 19 ноември 2002 г. (конкурс COM/A/6/01), на 8 март (конкурс COM/A/10/01) и на 2 юли 2003 г. (конкурс COM/A/9/01).

(15)      Писмата, с които успелите кандидати от конкурсите от 2001 г. са били информирани за вписването им в списъка с подходящи кандидати, указвали по-конкретно, че срокът на валидност на този списък е трябвало да изтече на 31 декември 2003 г.

(16)      През декември 2003 г. генерална дирекция „Персонал и администрация“ в Комисията е изпратила писма до всеки един от успелите кандидати от конкурсите от 2001 г., в които им е посочила, че срокът на валидност на различните списъци с успели кандидати е продължен до 31 декември 2004 г.

(17)      Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/1/02, COM/A/2/02, COM/A/3/02, COM/B/1/02 и CC/A/12/02 (наричани по-нататък „конкурсите от 2002 г.“), са публикувани в Официален вестник на Европейските общности съответно на 19 декември 2003 г. (конкурс CC/A/12/02), на 23 март (конкурси COM/A/1/02 и COM/A/2/02) и на 18 май 2004 г. (конкурси COM/A/3/02 и COM/B/1/02).

(18)      Ищците са били назначени като длъжностни лица в срок за изпитване с решения, приети след 1 май 2004 г. (наричани по-нататък „оспорваните решения“) и влизащи в сила в периода между тази дата и 1 декември 2004 г.

(19)      По силата на оспорваните решения ищците са били класирани в степен в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към правилника, т.е. в степен B*3 (конкурс COM/B/1/02), в степен A*5 (конкурс COM/A/2/02) или в степен A*6 (всички други конкурси).

(20)      В периода от 6 август 2004 г. до 21 октомври 2004 г. всеки един от ищците е подал жалба на основание член 90, параграф 2 от правилника, насочена срещу решението, с което съответният ищец е назначен като длъжностно лице в срок за изпитване, доколкото в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към правилника с това решение е класиран в степен, по-неблагоприятна от степените, посочени в различните обявления за конкурси.

(21)      С решения, взети между 21 октомври 2004 г. и 22 декември 2004 г., ОН е отхвърлил подадените от ищците жалби.“

19.      По този начин жалбоподателите се подразделят в три категории:

–        тези, които преди 1 май 2004 г. биха били назначени на степен А7 (с основна начална заплата от 4 815,59 EUR на месец) и която след това е щяла да се преименува в степен А*8 при същия размер на заплатата, но които в действителност са назначени след 1 май 2004 г. на степен А*6 (с основна начална заплата от 4 311,55 EUR на месец),

–        тези, които преди 1 май 2004 г. биха били назначени на степен А8 (с основна начална заплата от 4 258,95 EUR на месец) и която след това е щяла да се преименува в степен А*7 при същия размер на заплатата, но които в действителност са били назначени след 1 май 2004 г. на степен А*5 (с основна начална заплата от 3 810,69 EUR на месец),

–        тези, които преди 1 май 2004 г. биха били назначени на степен В5 (с основна начална заплата от 3 143,24 EUR на месец) и която след това е щяла да се преименува в степен В*5 при същия размер на заплатата, но които в действителност са били назначени след 1 май 2004 г. на степен В*3 (с основна начална заплата от 2 976,76 EUR на месец)(14).

 Първоинстанционното производство

20.      С обща жалба, подадена на 3 февруари 2005 г., седемнадесетте жалбоподатели искат от Първоинстанционния съд:

–        да отмени оспорваните решения в частта, която определя класирането им в степен съгласно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника,

–        да ги възстанови на длъжност (като включително признае техния опит в така коригираната степен, правото им на повишаване в степен и правото им на пенсия) от степента, в която е трябвало да бъдат назначени според обявлението за конкурс, съгласно което те са включени в списъка с подходящи кандидати, било в степента, посочена в това обявление за конкурс, било в степента, съответстваща на нейния еквивалент според класирането, установено от новите разпоредби на Правилника (и в стъпка, която е подходяща според правилата, приложими преди 1 май 2004 г.), считано от решението за назначаване,

–        да им присъди лихви за забава, изчислени в зависимост от определения от Европейската централна банка лихвен процент и дължими върху всички суми, съответстващи на разликата между заплатата според класирането им съгласно решението за назначаване, и класирането, на което те би трябвало да имат право, до датата на влизане в сила на решението за редовно класиране в степен,

–        да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

21.      Съветът встъпва в подкрепа на исканията на Комисията.

22.      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателите се позовават на първо място на незаконосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, въз основа на който са били класирани, и поддържат, на второ място, че самите оспорвани решения не съблюдават принципите на добра администрация, на полагане на грижа, на прозрачност, на защита на оправданите правни очаквания, на добросъвестност, на равно третиране, както и на равностойност между длъжност и степен.

23.      С решението си от 11 юни 2007 г. Първоинстанционният съд отхвърля тези правни основания за отмяна на оспорваните решения(15) и тъй като поради това не е било необходимо да се произнесе по исканията за възстановяване на длъжност и за присъждане на лихвите за забава върху неизплатената част от заплатите, които биха могли да произтекат от отмяната, отхвърля изцяло жалбата.

24.      Първоинстанционният съд обаче счита, че Комисията не е предупредила жалбоподателите ясно и точно за конкретните предвидими последици, които би могъл да окаже върху индивидуалното положение на всеки от тях проектът за изменение на Правилника, чийто автор е тя самата, и че поради така създалата се несигурност те имат основание да смятат, че са в правото си да оспорват класирането си в степен. По тези причини той разпорежда Комисията да понесе половината от направените от жалбоподателите съдебни разноски.

 Производството по обжалване

25.      На 21 септември 2001 г. всички седемнадесет жалбоподатели в първоинстанционното производство подават обща жалба.

26.      Предварителните им бележки са, че Първоинстанционният съд i) е третирал всички по еднакъв начин, без да вземе предвид конкретното положение на всеки един от тях, и ii) е основал решението си на оспорената от тях презумпция, че законосъобразността на класирането им в степен може да бъде преценена единствено към датата на назначаването им.

27.      След това жалбоподателите посочват две правни основания.

28.      Първо, те твърдят, че Първоинстанционният съд неправилно е заключил, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е законосъобразен. Те твърдят в резюме, че Първоинстанционният съд i) е нарушил член 10 от предишния Правилник, като е възприел тълкуване в смисъл, че същият оправдава липсата на повторно допитване до Комитета по правилника за персонала; ii) е нарушил принципа на придобитите права, като е разгледал въпроса дали е налице придобито право на назначаване, а не на класиране в определена степен в случай на назначаване; iii) е нарушил принципа за равно третиране, като е прокарал разграничение между успелите кандидати, назначени преди или след 1 май 2004 г.; iv) е нарушил принципа за защита на оправданите правни очаквания и е изопачил доказателствата; и v) възприел е погрешно тълкуване на обхвата на членове 5, 7 и 31 от Правилника, като по този начин е нарушил задължението си за мотивиране.

29.      Второ, жалбоподателите оспорват констатацията, че неизпълнението на задължението на Комисията да предостави информация не може сам по себе си да доведе до незаконосъобразност на оспорваните решения. В това отношение те твърдят, че Първоинстанционният съд е нарушил принципите на добра администрация, на полагане на грижа, на прозрачност, на защита на оправданите правни очаквания, на добросъвестност, равно третиране и на равностойност между длъжност и степен.

 По допустимостта на жалбата

30.      Съветът, без да оспорва допустимостта на жалбата като цяло, поддържа, че много от доводите на жалбоподателите не отговарят на изискванията на член 58 от Статута на Съда поради това, че не посочват каквото и да е нарушение на общностното право от Първоинстанционния съд, а целят единствено преразглеждане на техните първоинстанционни доводи.

31.      Съгласно установената съдебна практика жалбата е недопустима, ако не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, която опорочава обжалваното решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи. За сметка на това, при положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първата инстанция правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило(16).

32.      В настоящия случай ми се струва очевидно, че за всяко от правните основания за обжалване жалбоподателите са посочили предполагаемите грешки при прилагане на правото, допуснати от Първоинстанционния съд в различни части от обжалваното съдебно решение. Следователно фактът, че в този контекст те повтарят някои от доводите, изтъкнати от тях в първоинстанционното производство, по никакъв начин не засяга допустимостта на техните правни основания за обжалване.

 По съществото на жалбата

 По първото правно основание за обжалване: незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника

 По първата част: нарушение на член 10 от Правилника

–       Обжалваното съдебно решене

33.      В първоинстанционното производство жалбоподателите твърдят, че замяната на степен A*7 със степен A*6 в таблицата по член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е била опорочена от липсата на консултация с Комитета по правилника за персонала по този въпрос(17).

34.      В точки 35—43 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

35.      Комитетът по правилника за персонала трябва да бъде консултиран не само по официалните предложения, но и по съществени промени във вече разгледани предложения, освен ако тези промени са в съответствие с предложените от Комитета. Следователно, когато в хода на преговори със Съвета бъдат направени промени, които съществено засягат структурата на предложение за ревизиране на Правилника, е налице задължение за повторно консултиране с Комитета преди приемането на съответните разпоредби. Частичните промени с ограничено действие обаче не пораждат такова задължение, което би стеснило прекомерно правото на изменение в рамките на законодателния процес. Дали промяната е съществена или не трябва да се преценява от гледна точка на нейния предмет и на мястото ѝ в цялостния предложен текст, а не от гледна точка на конкретните последици по отношение на лицата, които могат да бъдат засегнати от нея.

36.      В дадения случай предложената нова кариерна структура има за непосредствена последица понижаването на степените на назначаване на нови длъжностни лица, съпътствано от разгръщане в съответния срок на техните възможности за кариерно развитие. Замяната на степен A*7 със степен A*6 е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за такова еволюционно преструктуриране. Става дума за конкретно приспособяване на преходните разпоредби, без да се засягат нито тяхната обща структура, нито самата им същност до степен, която би оправдала ново консултиране с Комитета по правилника за персонала.

37.      Следователно, като не е пристъпила към ново консултиране с Комитета, Комисията не е нарушила член 10 от Правилника, макар че разглежданата замяна, извършена след консултирането с Комитета, е довела незабавно до значителни финансови последици при първоначалното класиране и относно началната заплатата на заинтересованите длъжностни лица.

–       Доводи на страните

38.      Жалбоподателите приемат първата част от тези мотиви, но не и i) позицията, че въпросът дали дадена промяна е съществена, не може да се разглежда от гледна точка на конкретните последици по отношение на лицата, които могат да бъдат засегнати от нея, и следователно ii) извода, че разглежданата замяна не представлява съществена промяна.

39.      Без да доразвиват първия аспект, жалбоподателите подчертават важността в настоящия случай на последиците за „твърде голям“ брой длъжностни лица — не само по-ниската начална заплата, но и изоставането с една степен в продължение на цялата кариера в сравнение с положението, в което биха се оказали, ако бяха назначени на по-висока степен — във връзка с които е твърде вероятно Комитетът по правилника за персонала да е искал да вземе отношение.

40.      Те сравняват извършената в настоящия случай замяна с промяната, внесена в Регламент (ЕО, Евратом, ЕОВС) № 2688/95(18) в хода на законодателния процес. Първоначалното предложение, по което са били проведени консултации с Комитета по правилника за персонала, предвиждало разпоредби в областта на по-ранното пенсиониране на длъжностните лица от всички институции, докато окончателно приетият текст ограничавал тези разпоредби до длъжностните лица на Европейския парламент. В Решението си от 30 септември 1998 г. по дело Losch/Съд на Европейските общности(19) Първоинстанционният съд приел, че това била съществена промяна, във връзка с която Комитетът трябвало да бъде повторно консултиран.

41.      Освен това жалбоподателите считат, че Първоинстанционният съд не мотивирал надлежно извода си, че замяната на степен А*7 със степен А*6 „е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за еволюционно преструктуриране на кариерите“, особено след като приел и че таблицата в член 12, параграф 3 от приложение XIII се различавала от таблицата в член 2, параграф 1 от посоченото приложение, като преобразувала степените на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г., в нови временни степени.

42.      Комисията счита, че въпросната замяна не оказвала влияние върху единството на публичната служба на Общността, опазването на която представлява специфична задача на Комитета по правилника за персонала. Фактът, че е възможно Комитетът да е искал да вземе отношение, не можел да породи задължение за извършване на такава консултация. Освен това Първоинстанционният съд мотивирал надлежно своя извод; твърдението на жалбоподателите се отнасяло по-скоро до липсата на надлежно мотивиране от страна на законодателя и тъй като не бил повдигнат в първоинстанционното производство, този въпрос бил недопустим в рамките на производството по обжалване.

43.      Съветът добавя, че промяната, която се разглежда в Решението по дело Losch/Съд на Европейските общности, лишавала персонала на всички институции с изключение на Парламента от възможността да се ползва от разпоредбите относно по-ранното пенсиониране, докато настоящата промяна представлявала незначително изменение на преходна разпоредба, което засяга ограничен брой длъжностни лица. Промяната била логична с оглед на цялостната кариерна структура, тъй като степен A7 била втората степен в категория А от предишната кариерна структура, а степен А*6 съответствала на степен AD 6, втората степен в новата функционална група AD. Освен това, тъй като Комитетът по правилника за персонала вече предоставил становището си по системата за съответствие като цяло, последващото консултиране по този конкретен въпрос изобщо нямало да бъде полезно.

–       Съображения

44.      Най-напред всички доводи на жалбоподателите относно важността на разглежданата замяна се основават на нейните последици за засегнатите лица. Следователно те могат да бъдат релевантни само ако бъде установено или че a) Първоинстанционният съд неправилно е решил, че промяната в дадено предложение трябва да се преценява от гледна точка на неговия предмет и на мястото му в цялостния предложен текст, а не от гледна точка на конкретните последици по отношение на лицата, които могат да бъдат засегнати от него, или че б) промяната е съществена и от гледна точка на нейния предмет и на мястото ѝ в цялостния предложен текст.

45.      Струва ми се, че нито едното, нито другото е доказано.

46.      Жалбоподателите не изтъкват никакви доводи в подкрепа на твърдението си, че основният подход е юридически погрешен. Впрочем този подход не изглежда неразумен. Очевидно не всяка подробна промяна в дадено предложение трябва да се връща на Комитета по правилника за персонала, тъй като в противен случай би била налице опасност от парализиране на законодателния процес. Всяка, макар и малка промяна обаче, може да има индивидуални последици за по-голям или по-малък брой длъжностни лица. При тези обстоятелства изглежда разумно да се прецени дали дадена промяна е достатъчно съществена, за да обоснове по-нататъшно консултиране, не въз основа на тези обстоятелства сами по себе си, а на нейното обективно значение в цялостната схема на разглежданото предложение.

47.      От тази гледна точка ми се струва неоправдано да се твърди, че разглежданата промяна е съществена.

48.      Бих започнала, изхождайки от предположението, че релевантното „разглеждано предложение“ не е реформата на Правилника като цяло, а преходните разпоредби, и по-специално системата за съответствие между конкурсната степен и степента на назначаване, установени в таблицата по член 12, параграф 3 към приложение ХІІІ (една по-широка дефиниция на предложението, разбира се, би намалила значимостта на промяната в цялостната схема).

49.      Погледът към таблицата и към началните заплати преди и след 1 май 2004(20) г. показва, че само с две изключения началната заплата за новата степен на назначаване е по-ниска от тази за старата степен или кариера, за които е бил организиран конкурсът. Изключенията се отнасят до двете най-високи степени, съответстващи по същество на директор или на генерален директор, чието назначаване често е без конкурс(21). За всички останали засегнати степени новата степен на назначаване (С*1—А*12) е по-ниска от старата конкурсна степен (С5—А3/LA3). В този диапазон в редакцията на предложението, във връзка с която Комитетът по правилника за персонала е бил първоначално консултиран, само степен на назначаване А*7 носи малко по-висока начална заплата от съответната кариера по конкурса (А7/LA7 и А6/LA6). Затова замяната на степен А*7 със степен А*6 е в съответствие с цялостната схема на таблицата за съответствие.

50.      В тази светлина мотивите на Първоинстанционния съд, които резюмирах в точки 36 и 37 по-горе, изглеждат ясни и адекватни. Както бе посочено от Комисията и Съвета, въпросът за разликата между таблиците за съответствие по член 2, параграф 1 и по член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ е свързан с посочените от законодателя в Регламент № 723/2004 съображения, а не с посочените от Първоинстанционния съд в неговото съдебно решение.

51.      Следователно бих отхвърлила първата част от първото правно основание за обжалване на жалбоподателите.

 По втората част: нарушение на принципа на придобитите права

–       Обжалваното съдебно решение

52.      В първоинстанционното производство жалбоподателите твърдят, че с вписването им в списък с резерви те са придобили правото да бъдат назначени на посочените в съответните обявления за конкурси степени. Член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника нарушавал това право.

53.      В точки 52—58 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

54.      Вписването в списък с резерви в резултат от конкурс на общо основание предоставя само възможност за назначаване. Класирането в степен се придобива само вследствие на официално назначаване по едностранно решение на органа по назначаването, в което се уточняват датата на неговото влизане в сила и длъжността, на която се назначава длъжностното лице. Едва от този момент нататък успял кандидат може да се позовава на качеството длъжностно лице и на Правилника.

55.      Към датата на влизане в сила — 1 май 2004 г. — на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника за жалбоподателите такова решение все още не съществува. Следователно тази разпоредба не е нарушила каквото и да е право на класиране в една от предишните степени, посочени в обявленията за конкурси. Длъжностно лице може да се позове на придобито право само ако правопораждащият факт за същото е възникнал при действието на особен режим, който впоследствие е бил изменен(22).

–       Доводи на страните

56.      По същество жалбоподателите оспорват предпоставката, че правото им да бъдат класирани в определена степен е придобито едва след влизането в сила на измененията на Правилника. Те признават, че вписването им в списък с резерви не им давало право да бъдат назначени, но поддържат, че то им давало право да бъдат класирани в случай на назначаване в степента, посочена в обявлението за конкурса.

57.      Те цитират съдебна практика, съгласно която органът по назначаването е обвързан от условията в обявлението за конкурс. В Решение по дело Spachis/Комисия(23) жалбоподателката е успял кандидат от два конкурса на общо основание, като най-напред била назначена на длъжност лингвист, за която не е имала необходимия професионален опит, а след това въз основа на втория конкурс — на административна длъжност, за която имала девет години относим опит. Комисията не взела предвид този опит при определянето на степента ѝ при второто назначаване и я назначила на същата степен, която заемала в езиковата служба. Съдът приел, че това представлявало нарушение на предварително право(24), придобито от нея чрез спечелването на въпросния конкурс.

58.      Освен това жалбоподателите поддържат, че правопораждащите факти са възникнали съгласно предишния Правилник: участието им в конкурсите, вписването им в списък с резерви и в някои от случаите — решението да им бъде предложена определена длъжност и писмото, указващо, че ще им бъде предложена длъжност. Самият Първоинстанционен съд също приел, че едва след назначаването им те били уведомени пряко за новата система на класиране в степен, която понижавала тяхната степен при назначаване в сравнение с посочената в обявленията за конкурси. Накрая, не само лицата, които вече са длъжностни лица, могат да се позоват на Правилника, тъй като била налице установена съдебна практика, съгласно която лицата, които претендират, че имат това качество, също можели да го направят.

59.      Комисията счита(25), че не може да е налице придобито право, освен ако неговият правопораждащ факт е възникнал в съответствие с разпоредба, която е била в сила преди въвеждането на измененията. Правилникът не можел да бъде изменен с обратно действие в ущърб на длъжностните лица, но можел да бъде изменен неблагоприятно с действие занапред. Освен това дадено право можело да бъде „придобито“ само след като правното положение е фиксирано и вече не зависи от бъдещо решение, което предоставя свобода на преценка. В настоящия случай положението на жалбоподателите все още зависело от такива решения, които е трябвало да бъдат взети след 1 май 2004 г.

60.      Доводът на жалбоподателите бил нелогичен, доколкото те твърдели, че спечелването на конкурс на общо основание не предоставяло право на назначаване, но предоставяло право на класиране в определен степен, което било последица от назначаването. Решението по дело Spachis/Комисия, посочено по-горе, потвърждавало, че спечелването на конкурс предоставя само възможност за назначаване на определена степен — жалбоподателката е могла да бъде класирана в едната или в другата от двете съответни кариерни степени и Съдът приел, че нейният релевантен опит трябвало да бъде взет предвид при определянето на подходящата степен.

61.      Що се отнася до довода, че в някои от случаите решението да бъде предложена на жалбоподателите определена длъжност и писмото, което указвало, че ще им бъде предложена определена длъжност, били с дата преди 1 май 2004 г., релевантен бил единствено моментът, в който било прието официалното решение за назначаване, а не моментът на формиране или съобщаване на волята за приемането му. Във всички случаи този довод не бил изтъкнат в първоинстанционното производство и бил недопустим в рамките на обжалването.

62.      Накрая, условията в обявлението за конкурса обвързвали органа по назначаването, що се отнася до изискванията към кандидатите, но не и що се отнася до съдържанието на решението за назначаване на успял кандидат, което трябвало да бъде в съответствие с приложимите правила от Правилника към момента на приемане на решението.

63.      Съветът поддържа, че жалбоподателите не са придобили нито права, нито задължения към която и да е общностна институция до момента на приемане на решение за назначаването им. Вписването в списък с резерви не предоставяло гаранции и не налагало задължения. Решението по дело Spachis/Комисия не се отнасяло до промяна в Правилника и следователно от него не можело да бъдат направени никакви изводи. Обявлението за конкурс действително обвързвало органа по назначаването, но не изключвало изменение на законодателната уредба, в рамките на която този орган бил длъжен да действа. В настоящия случай никой не можел да бъде назначен на старите степени, които престанали да съществуват от 1 май 2004 г., но като въвел таблица за съответствие с новите степени, законодателят запазил възможността за назначаване на лицата от съществуващите списъци с резерви.

–       Съображения

64.      Доводите на жалбоподателите в значителна степен се основават на съдебна практика, съгласно която органът по назначаването е обвързан от условията на обявлението за конкурс. Обявлението за конкурса обаче е уредено от Правилника. Когато приема решение въз основа на това обявление, органът по назначаването не може да бъде обвързан от нещо в него, което противоречи на законосъобразна и приложима към момента на приемане на решението разпоредба от Правилника. В настоящия контекст са релевантни единствено доводите, свързани със законосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.

65.      Комисията признава (и е ясно от практиката на Съда), че законодателят може да измени Правилника с действие занапред, но извършвайки такова изменение, трябва да се въздържа от засягането на всяко придобито преди това в съответствие с неизменената редакция право. Следователно въпросът е дали Първоинстанционният съд правилно е решил, че лицата, които са били вписани в списък с резерви, но все още не са били назначени преди 1 май 2004 г., не са придобили право на назначаване на определена степен.

66.      Безспорно е, че тези лица не са придобили самото право на назначаване. Няма спор също, че тяхната конкретна степен и стъпка при назначаване са несигурни до самото им назначаване. В повечето случаи конкурсите са за длъжности, свързани с кариера, обхващаща две степени (като в обявленията за конкурси се уточнява само, че назначаването „по правило“ е на по-ниската степен), а във всички случаи член 32 от Правилника позволява при определянето на стъпката да бъдат взети предвид образованието и професионалната квалификация.

67.      При тези обстоятелства не виждам как е възможно жалбоподателите да са придобили каквото и да е право на назначаване на определена степен или стъпка или по какъв начин би могла да бъде критикувана констатацията на Първоинстанционния съд, че те не са придобили такова право.

68.      До този момент практиката на Съда (или на Първоинстанционния съд или на Съда на публичната служба) не дава никакво подробно указание относно това какво представлява едно придобито право, което може да бъде нарушено посредством изменение на Правилника. Посочва се само, че правопораждащият факт трябва да е възникнал при действието на предишния режим. Комисията добавя, че правото трябва също така да е станало окончателно по този режим, доколкото не предстои да се приемат последващи дискреционни решения. Бих се съгласила с това независимо от придобитото „предварително“ право, на което се позовава Съдът в Решението по дело Spachis/Комисия, където не е било налице изменение на приложимите правила. В настоящия случай към 1 май 2004 г. е предстояло да се приемат определен брой решения (които e можело и да не бъдат приети), които е можело да доведат до назначаване на различна степен или стъпка (или до пълната липса на назначаване), дори ако старата кариерна структура бе останала в сила. Следователно лицата, които са в положението на жалбоподателите, не биха могли да имат придобито право на назначаване в определена степен или стъпка.

69.      Интересно е да се отбележи, че Административният съд на Международната организация на труда(26) дава по-конкретно определение за придобитите права. В едно неотдавнашно решение, постановено в съответствие с неговата добре установена практика, датираща още от 1961 г.(27), той приема, че „[…] е налице нарушение на придобито право само когато […] дадено изменение засяга неблагоприятно равновесието на договорните задължения, като изменя основните условия за наемане на работа, в замяна на които служителят приема назначението или които впоследствие го задържат на служба“.

70.      Макар длъжностните лица на Общността да не са в договорно отношение с институциите, които ги наемат, понятието „основни условия за наемане на работа, в замяна на които служителят приема назначението или които впоследствие го задържат на служба“ би могло лесно — и според мен уместно — да бъде транспонирано в общностния контекст. В настоящия случай по дефиниция нито едно от длъжностните лица, за което се отнася таблицата по член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, не е приело назначение преди влизането на приложението в сила. Освен това те не са могли да придобият каквото и да е право по силата на предишните разпоредби от Правилника, основавайки се на погрешното убеждение (независимо от начина, по който се е стигнало до него), че тези разпоредби все още са приложими.

71.      Следователно бих отхвърлила втората част от първото правно основание за обжалване.

 По третата част: равно третиране

–       Обжалваното съдебно решение

72.      В първоинстанционното производство жалбоподателите твърдят, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника третирал една и съща категория лица — успелите кандидати от един и същ конкурс — различно в зависимост от това дали били наети на работа преди или след 1 май 2004 г. Тази дата не представлявала обективен разграничителен критерий, тъй като датата на назначаване зависела от елементи, които не са обективни и са извън контрола на длъжностното лице. Единствената обективна дата била тази, на която те били информирани за вписването им в списъка с резерви. В Решението си от 9 юли 1997 г. по дело Monaco/Парламент(28) Първоинстанционният съд приел, че принципът за равно третиране изисквал всички успели кандидати от даден конкурс да бъдат третирани по един и същ начин независимо от всяко ново правило, което можело да бъде прието преди назначаването на някои от тях.

73.      Друга последица по случаите на жалбоподателите била, че са им поверени „висши“ длъжности, класирани в „нисши“ степени. Доколкото вече имали значителна квалификация и опит, в нарушение на член 1г от Правилника те били обект на дискриминация, основана на възраст, тъй като нямали същите възможности за развитие на кариерата като други длъжностни лица на по-ниска възраст, които се ползвали от същото класиране. Освен това някои от тях преди това били срочно наети служители или служители със спомагателни функции и били назначени на същите длъжности със същите или по-тежки задължения, но с по-ниско по степен класиране.

74.      В точки 75—91 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

75.      Общият принцип за равно третиране налага да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако разграничаването не е обективно обосновано. Следователно въпросът е дали всички успели кандидати от конкурс попадат в една и съща категория независимо от датата на назначаване.

76.      Както ясно следва от разглеждането на въпроса относно придобитите права, жалбоподателите са могли да бъдат класирани по законосъобразен начин единствено в съответствие с критериите, които са в сила към момента на приемане на решението за назначаването им. Освен това те признават имплицитно, че новите разпоредби действително са приложими спрямо тях, доколкото те искат да се ползват от член 1г от Правилника. Обратно, успелите кандидати от същите конкурси, назначени преди 1 май 2004 г., е трябвало да бъдат класирани в степен въз основа на старите критерии, които все още са били в сила към датата на тяхното назначаване. Следователно двете групи не могат да бъдат разглеждани като принадлежащи към една и съща категория.

77.      Като уточнява, че преходните разпоредби трябва да зачитат правата, придобити от персонала в рамките на общностния режим преди влизането в сила на новите правила, съображение 37 от преамбюла на Регламент № 723/2004 потвърждава това разграничение.

78.      Схващането, според което всички длъжностни лица, назначени вследствие на един и същ конкурс, се намират в сходно положение, е изложено в Решението по дело Monaco/Парламент единствено с цел да се установи, че институцията работодател незаконосъобразно е приложила свои по-строги вътрешни указания за класиране в степен, приети след вписването на кандидатите в списъка с резерви, при положение че предвидените в Правилника критерии за класиране са останали непроменени. В настоящия случай, упражнявайки едно неоспоримо право, законодателят е избрал да измени предвидените в Правилника критерии за класиране в степен при назначаване. Законодателят може във всеки момент да внесе с действие занапред в разпоредбите от Правилника измененията, които счита, че са в интерес на службата, дори когато те са по-неблагоприятни(29).

79.      Доколкото длъжността, на която е назначено дадено длъжностно лице, се определя с решението за назначаване, което трябва да се основава на разпоредбите в сила към датата на неговото приемане, класирането на някои длъжностни лица в по-ниска степен в рамките на новите разпоредби не може да се разглежда като дискриминационно, макар те да се назначават на същата длъжност като тази, която са заемали преди 1 май 2004 г. в качеството си на служители, които не са титуляри, и да имат еднакви, а дори и по-важни задължения от тези в миналото.

80.      Накрая, не е налице дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 1г от Правилника, щом като новите критерии за класиране в степен по никакъв начин не отчитат възрастта на заинтересованите лица.

–       Доводи на страните

81.      Жалбоподателите твърдят, на първо място, че всъщност са придобили право да бъдат назначени на определена степен (както се твърди в рамките на предишната част от това правно основание) и че следователно попадали в същата категория като назначените от същите списъци с резерви преди 1 май 2004 г. лица, които са придобили същото право. Съображение 37 от преамбюла на Правилника за изменение не променял тази констатация.

82.      По-нататък те подчертават, че Първоинстанционният съд неправилно прокарал разграничение между законодателно изменение на Правилника и изменението на вътрешните правила на дадена институция за прилагането му. Решението по дело Monaco/Парламент не подкрепяло такъв анализ, който означавал законодателното изменение да се постави над принципа за равно третиране. Това представлявало недопустимо нарушение на принципа на правовата държава. В общностния правен ред принципът за равно третиране се прилагал еднакво към изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

83.      В действителност Първоинстанционният съд пропуснал да разгледа въпроса дали всички успели кандидати от един и същ конкурс образуват сходна група, която има право на равно третиране, и не възприел собствените си мотиви от Решението по дело Ryan/Сметна палата. В това дело той установил, без да прави разграничение с решението по дело Monaco/Парламент, че i) дискреционното правомощие на общностните органи да изменят Правилника е подчинено на принципа за равно третиране, ii) естеството на акта за изменение е без значение, и iii) принципът за равно третиране налага датата на влизане в сила на новите правила да не води до дискриминация.

84.      Като се отклонил от своята предходна съдебна практика, Първоинстанционният съд нарушил задължението си да мотивира надлежно решението си. Той пропуснал да разгледа възможната обосновка на разликата между старите и новите правила и датата на влизане в сила на последните.

85.      Освен това разсъждението, че длъжностните лица, назначени преди и след 1 май 2004 г., представляват различни групи, тъй като към тях се прилагат различни правила, поради което не е налице незаконосъобразна дискриминация, се въртяло в омагьосан кръг.

86.      Мотивите относно дискриминацията, основана на възраст, също били юридически погрешни. Забранената дискриминация можела да бъде както непряка, така и пряка. В настоящия случай дискриминацията била непряка, тъй като длъжностни лица, наети въз основа на конкурс, за който се изисква професионален опит, били назначени на степен, подходяща за лица без такъв опит.

87.      Според Комисията решението на Първоинстанционния съд не почивало на идеята, че законодателят не е обвързан от принципа за равно третиране. Истинският въпрос бил този за „последователното действие във времето“ на принципа, а именно: нарушава ли се принципът за равно третиране от обстоятелството, че в резултат на въвеждането на нови правила от определена дата частноправните субекти са третирани по-неблагоприятно след тази дата отколкото преди нея? В съдебната практика се застъпва становището, че това не е така.

88.      Първо, в Решението по дело Белгия/Комисия(30) Съдът приел, че принципът за недопускане на дискриминация не се нарушавал от регламент на Комисията, който запазвал вече одобрени схеми за помощ, като същевременно въвеждал значително по-строг режим за новите схеми. Макар да било налице неравно третиране между схеми, които по-рано били обявени за съвместими, и схемите, установени в съответствие с новите условия, това третиране било обективно обосновано. Комисията не можела да бъде лишена от възможността да установява по-строги условия, ако развитието го изисква. Тя не можела и едностранно да привежда съществуващите схеми за помощ в съответствие с новите условия, което би било равнозначно да се придаде обратно действие на регламента в нарушение на правната сигурност и оправданите правни очаквания.

89.      Второ, законодателят имал право да приеме с действие занапред Правилник, който е по-неблагоприятен за длъжностните лица, ако счете, че това е в интерес на службата(31), а длъжностните лица не можели да се позоват на придобито право с оглед запазване на предимството, от което са се ползвали към определен момент(32). Нови правила можели законосъобразно да се прилагат към бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предишните правила. Освен това използването на определена дата като разграничителен критерий, обосноваващ разлика в третирането, било признато най-малкото в германската съдебна практика поради това, че в противен случай законодателството, с което се въвеждат нови правила, не можело да постигне целите си.

90.      Действително в решението по дело Ryan/Сметна палата се посочвало, че е възможно датата, от която започва да се прилага новото законодателство, да съставлява незаконосъобразна дискриминация, но, първо, това дело се отнасяло до дата извън законодателното изменение (датата на промяна на статута на Сметната палата по силата на Договора ЕО), докато настоящият случай се отнасял до дата, присъща на самото изменение, и второ, с изменението по делото Ryan се прекласифицирало с обратно действие положение, възникнало при действието на предишните правила, вместо просто да се определят наново бъдещите последици от това положение. Решението по дело Monaco/Парламент (относно правилността на което Комисията така или иначе изразява някои съмнения) се основавало не на естеството на мярката, която изменя правилата, а на факта, че институцията, а не законодателят, била тази, която ги изменила.

91.      Съветът счита, че кандидатите, наети преди 1 май 2004 г., и тези, наети от тази дата, са в различно правно положение, тъй като тяхното назначаване се урежда от различни разпоредби. Новите разпоредби били въведени по напълно обосновани причини, посочени в преамбюла на Регламент № 723/2004. Първоинстанционният съд не поставил законодателя извън обхвата на принципа за равно третиране, а внимателно разгледал въпроса за неговото спазване. Възприемането на подхода на жалбоподателите всъщност би създало неоправдана дискриминация между назначените от 1 май 2004 г. длъжностни лица в зависимост от това дали са успели кандидати от конкурс, започнал преди или след тази дата. Накрая, твърдението на жалбоподателите за наличието на дискриминация, основана на възраст, изхождало от предположението, че лицата с по-голям професионален опит са непременно по-възрастни, което било фактически неправилно.

–       Съображения

92.      Първо, според мен въпросът за равното третиране е отделен от този за придобитите права. Ако всички успели кандидати от определен конкурс са придобили условно право на назначаване на определена степен, това наистина би бил общ фактор, който може да ги постави в една и съща категория, в която всички членове трябва да се ползват от равно третиране. След като се стигна до извода, че те не са придобили такова право, считам, че жалбоподателите не могат да претендират на това основание за равно третиране с останалите длъжностни лица, назначени от същите списъци с резерви. Това обаче не означава, че те не могат да претендират за равно третиране на друго основание.

93.      Второ, и следователно като не вземам предвид доводите и съображенията, които имат за цел да свържат съдбата на правното основание, изведено от равното третиране, с тази на правното основание, изведено от придобитите права, считам, че мотивите на Първоинстанционния съд, както твърдят жалбоподателите, са непълни.

94.      Първоинстанционният съд правилно поддържа, че принципът за равно третиране налага да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако разграничаването е обективно обосновано, и правилно посочва, че първият релевантен въпрос е дали всички успели кандидати от даден конкурс попадат в една и съща категория или с други думи дали са в сходно положение независимо от датата на назначаването им (точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение).

95.      Той дава отрицателен отговор на този въпрос с основния и всъщност единствен довод, че лицата, назначени преди 1 май 2004 г., е трябвало да бъдат класирани в съответствие с предишните разпоредби, докато назначените на или след тази дата е трябвало да бъдат класирани в съответствие с новите разпоредби (точки 77—80) и след това подкрепя този извод с различни допълнителни съображения.

96.      Основното разсъждение се върти в омагьосан кръг, което впрочем Комисията изглежда прие по време на съдебното заседание. Поставянето на двете въпросни групи в различни категории се обосновава именно с критерия, за който се твърди, че нарушава принципа за равно третиране. Тази обосновка изглежда предполага, че ако общностното законодателство третира две групи лица различно, не може да има дискриминация, тъй като те неизбежно попадат в две различни категории поради разлика в третирането. Това, както посочват жалбоподателите, предполага, че общностният законодател стои извън обхвата на принципа за равно третиране, което пък, както Съдът неизменно поддържа, не е вярно(33).

97.      Не намирам за убедителни останалите съображения, които Първоинстанционният съд посочва в подкрепа на своя извод.

98.      Позоваването на придобитите права, по-специално в съображение 37 от преамбюла на Регламент № 723/2004, по мое мнение е неотносимо към въпроса за равното третиране. Във всеки случай съображение 37 е част от Регламента и всяко позоваване на него отново би довело до омагьосан кръг.

99.      Според мен начинът, по който Първоинстанционният съд разграничава настоящия случай от своето по-ранно решение по дело Monaco/Парламент, е незадоволителен. Нищо в съответните точки от това решение не показва, че изложеният там принцип — а именно, че е незаконосъобразна дискриминация от един и същ конкурс да се назначават лица съгласно по-стари и по-благоприятни правила, а други лица да се назначават съгласно по-нови и по-неблагоприятни правила — се ограничава до случаите, когато новите правила са вътрешни разпоредби, приети от институцията работодател, а не самите разпоредби от Правилника, приети от общностния законодател. Впрочем тази гледна точка изглежда и трудно защитима. Принципът за равно третиране е основен принцип на правото, който трябва да се спазва от всяка мярка, взета от която и да е общностна институция, независимо на какво ниво.

100. Позоваването на правомощието на законодателя да внесе във всеки момент с действие занапред изменения в разпоредбите от Правилника, които счита, че са в интерес на службата, дори когато те са по-неблагоприятни, не ми се струва релевантно. Безспорно е вярно, че законодателят има такова правомощие, но това, което оспорват жалбоподателите от самото начало, не е въвеждането на нова кариерна структура от 1 май 2004 г., а прилагането в това отношение на две различни групи преходни разпоредби към длъжностни лица, наети от едни и същи списъци с резерви в зависимост от това дали са постъпили на работа преди или след тази дата.

101. Що се отнася до начина, по който Първоинстанционният съд третира доводите на жалбоподателите относно твърдяната дискриминация, основана на възраст, и дискриминацията под формата на „понижение“ в сравнение със степените, които някои от тях са заемали като срочно наети служители, ми се струва, че тези твърдения не са свързани с въпроса дали двете групи преходни разпоредби установяват оправдано разграничение между две категории длъжностни лица в различно положение или необосновано разграничение между длъжностни лица в сходно положение. Следователно, макар да считам, че в този контекст Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил тези доводи, това не променя мнението ми, че мотивите относно разликата в третирането са непълни.

102. По аналогични причини доводите на Комисията и на Съвета не ме убеждават. Въпросът не е дали законодателно изменение, което въвежда нова правна уредба, приложима към възникнали след определена дата положения, може да наруши принципа за равно третиране, а дали в настоящия случай в нарушение на този принцип към длъжностни лица в сходни положения са приложени различни преходни разпоредби, уреждащи преминаването от старата към новата правна уредба.

103. Ще анализирам този въпрос по следния начин.

104. По принцип успелите кандидати от един и същ конкурс са в сходно положение и имат право на равно третиране. При липсата на изменение в Правилника всички те имат право да бъдат назначени при едни и същи условия, освен ако разграничаването не е обективно оправдано, например поради предходния им професионален опит. Тъй като всички лица от определен списък с резерви практически не могат да бъдат назначени едновременно, това непременно налага лицата, които са назначени по-късно, да имат право по силата на принципа за равно третиране, а не на каквото и да било придобито право, да бъдат назначени при същите условия като назначените по-рано лица. Да се твърди, че лицата, които към определена дата все още не са назначени, се намират обективно в различно положение от тези, които вече са назначени — и следователно могат да бъдат третирани различно, би означавало обхватът на равното третиране да се сведе до назначените на една и съща дата лица.

105. За разлика от отворените групи на всички длъжностни лица, назначени съответно преди 1 май 2004 г. или от тази дата нататък, всеки списък с резерви образува затворена група, чиито членове са окончателно идентифицирани към момента на неговото съставяне и следователно имат право на равно третиране, освен ако е налице вътрешно разграничение, което може да бъде обосновано по обективни причини. Следователно всяка нова мярка, която засяга това третиране — независимо дали става дума за вътрешна разпоредба за прилагане на институция работодател или за законодателна разпоредба от Правилника — трябва по принцип да зачита това единство и равенство. Възможно е да са налице външни обстоятелства, които да разделят първоначалната група на две групи, които вече не са в сходно положение и следователно изискват различно третиране, но изменението на приложимите правила не може само по себе си едновременно да доведе до разделение и да определи разлика в третирането, без да наруши принципа за равно третиране.

106. Разграничението в настоящия случай обаче се основава не само на датата 1 май 2004 г., но и на отношението между тази дата и датата на постъпване на служба на всеки член на затворената група на успелите кандидати от определен конкурс.

107. Все пак по мое мнение нито тази по-късна дата, нито отношението между двете дати може да представлява обективна причина за разграничаване на успелите кандидати. Редът и моментът на назначаване на различните кандидати от даден списък с резерви могат да зависят от множество фактори, които не са релевантни за никакво разграничение в условията за назначаване — например наличието на свободна бюджетна длъжност или предизвестието, което кандидатът трябва да направи, за да напусне настоящата си работа. Що се отнася до въпроса за придобитите права, Комисията подчертава, по-специално по време на съдебното заседание, че жалбоподателите не са могли да придобият право на назначаване на определена степен преди 1 май 2004 г., тъй като по това време все още предстои да бъдат взети по-нататъшни дискреционни решения. В това отношение някои от взетите предвид фактори може дори да са субективни. Институцията работодател би могла да ускори или забави назначаването на определен кандидат по различни причини, свързани с удобство или дори с предпочитанията ѝ. Жалбоподателите се позовават на доказателството, че определени кандидати, които вече са били срочно наети служители, са назначени по ускорена процедура малко преди 1 май 2004 г. — възможност, която не е била предоставена на външните кандидати или на помощния персонал(34). Без да е необходимо да се произнасям по тези доказателства сами по себе си, считам, че разпоредба, която дава възможност за такова дискреционно разграничение между кандидати, от които по принцип всички са в сходно положение, не може да се счита за съвместима с принципа за равно третиране.

108. Подчертавам, че не оспорвам възможността законодателят да въведе с действие от определена дата нова кариерна структура, предвиждаща по-неблагоприятни първоначални условия за новите длъжностни лица.

109. Той обаче не може да прилага различни преходни разпоредби към различни длъжностни лица, наети въз основа на един и същ конкурс, предназначен за старата кариерна структура, освен въз основа на обективно разграничение, което нито е присъщо на законодателното изменение само по себе си, нито се поддава на каквито и да било дискреционни манипулации от институцията работодател.

110. В светлината на тези съображения бих уважила третата част от първото правно основание на жалбоподателите. На тази основа независимо от съдбата на останалите доводи на жалбоподателите обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

 По четвъртата част: нарушение на оправданите правни очаквания — изопачаване на доказателствата

–       Обжалваното съдебно решение

111. В първоинстанционното производство жалбоподателите поддържат, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника нарушава техните оправдани правни очаквания да се ползват от третиране, съответстващо на определените в обявленията за конкурси условия.

112. В точки 95—99 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

113. Длъжностно лице не може да се позовава на принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова разпоредба, по-специално тъй като законодателят разполага с широко право на преценка във връзка с необходимостта от промени в Правилника. Този принцип се прилага само когато общностната администрация е породила у това лице основателни очаквания, като му е предоставила конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници. В настоящия случай преписката не съдържа никакъв документ, който може да породи оправдани правни очаквания, че ще бъдат запазени старите критерии за класиране в степен при назначаване. От самите обявления за конкурси и от писмата на Комисията е видно, че на успелите кандидати от конкурса може да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби на Правилника. Освен това жалбоподателите не могат да се основават на същественото изменение на дадено положение, създадено съгласно предишния Правилник, тъй като вписването им в списък с резерви не им дава право да се ползват от такова положение.

–       Доводи на страните

114. Жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд е изопачил доказателствата, като приел, че преписката не съдържа никакъв документ, който може да породи оправдани правни очаквания, че ще бъдат запазени старите критерии за класиране в степен при назначаване. Всъщност преписката съдържала документи, които показват, че четирима жалбоподатели са получили от оправомощени и достоверни източници конкретни, безусловни и еднозначни сведения за това, че ще бъдат назначени на посочената в обявлението за конкурса или на еквивалентна степен. Тези документи включват предложения за назначаване, направени и приети преди 1 май 2004 г., които не съдържат указания, че длъжността ще е с по-ниско възнаграждение или степен. Що се отнася до останалите успели кандидати, на които е предложено назначаване едва след тази дата, някои не получили сведения под формата на предложение за назначаване, а някои участвали в конкурси, в които не се споменавало за каквото и да е възможно изменение на Правилника.

115. Комисията и Съветът поддържат, първо, че съгласно установената съдебна практика(35) частноправните субекти нямат основание за оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде изменено в рамките на правото на преценка на общностните институции.

116. Второ, предоставените от даден административен орган гаранции не можели да засегнат законосъобразността на законодателните мерки. Следователно фактическите твърдения на жалбоподателите били неотносими в рамките на възражението за незаконосъобразност и Първоинстанционният съд правилно приел, че преписката не съдържа никакъв документ, който може да породи оправдани правни очаквания за запазването на старите критерии за класиране в степен.

117. Трето, уверения, които не отчитат приложимите разпоредби, не можели да породят оправдано правно очакване в заинтересованото лице(36), поради което дори по отношение на законосъобразността на назначенията, а не на спорната разпоредба уверение, направено в условията на неизменения Правилник, не можело да обоснове оправдано правно очакване след влизането в сила на измененията.

118. Накрая, Първоинстанционният съд не изопачил доказателствата. Неговите констатации точно отразявали факта, че различни жалбоподатели били поставени в различно положение с оглед на дадените им указания.

–       Съображения

119. Безспорно е, че различните жалбоподатели са получили различни указания, от които са могли да заключат, че ще бъдат назначени на някоя от степените, за които са били организирани конкурсите, в които те са успели кандидати. Не откривам обаче никакъв недостатък в констатацията на Първоинстанционния съд, че те не са имали право да изведат оправдани правни очаквания от тези указания, независимо колко конкретни, безусловни и еднозначни са били те и до каква степен техният източник е бил оправомощен и достоверен.

120. Както припомня Първоинстанционният съд, частноправните субекти не могат да се позовават на принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да оспорят законосъобразността на ново законодателство, особено в област с широко право на преценка на законодателя(37).

121. Освен това бих се съгласила с Комисията, че предоставено от административен орган уверение във всички случаи не може да породи оправдани правни очаквания, като ограничи обхвата на действие на законодателя. Следователно всяко оправдано правно очакване, което е можело да бъде изведено от предоставените на жалбоподателите сведения, би било релевантно само що се отнася до валидността на решенията за назначаване или, както посочва Комисията по време на съдебното заседание, що се отнася до евентуално искане за обезщетение, но не и до законосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.

122. Валидността на тези решения обаче зависи на първо място от законосъобразността на разпоредбата, на която те се основават и с която непременно трябва да бъдат съобразени. Ако тази разпоредба, както предполагам, е незаконосъобразна поради това, че нарушава принципа за равно третиране, то решенията за назначаване при всички случаи трябва да бъдат отменени независимо от наличието на нарушение на оправданите правни очаквания и трябва да бъдат приети нови решения с редовно правно основание.

123. Ето защо смятам, че четвъртата част от първото правно основание за обжалване трябва да бъде отхвърлена.

 По петата част: нарушение на член 31 от Правилника

–       Обжалваното съдебно решение

124. В първоинстанционното производство жалбоподателите изтъкват, че член 12, параграф 3 от приложение XIII противоречи на изменения член 31, параграф 1 от Правилника, според който кандидатите се назначават в степента, посочена в обявлението за спечеления от тях конкурс. Следователно е трябвало да бъдат назначени на посочените степени, преобразувани в новите временни степени в съответствие с член 2, параграф 1 от приложение XIII.

125. В точки 108—116 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

126. Съгласно член 31, параграф 1 от Правилника успелите кандидати трябва да бъдат назначени в степента, посочена в обявлението за конкурса. От мотивите относно равното третиране все пак следва, че определянето на значението на длъжностите, които предстои да бъдат заети, и на условията за назначаване на успели кандидати на тези длъжности, извършено в рамките на разпоредбите на предишния Правилник, не е можело да остане в сила след 1 май 2004 г., когато влиза в сила новата кариерна структура.

127. Следователно положението на кандидатите, които са били вписани в списъци с резерви преди 1 май 2004 г., но са били назначени на или след тази дата, е уредено съгласно член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ. Вярно е, че таблицата в тази разпоредба се различава от тази в член 2, параграф 1 от същото приложение, като преобразува старите степени на назначените преди 1 май 2004 г. длъжностни лица в нови временни степени. Все пак е допустимо законодателят да приема с действие занапред изменения на разпоредбите от Правилника, дори изменените разпоредби да са по-неблагоприятни от предшестващите.

128. Естествено е такава преходна разпоредба да дерогира някои разпоредби, чието прилагане по необходимост се засяга от промяната в режима. В конкретния случай изключението не се простира извън рамките на това, което произтича от назначаването съгласно новите разпоредби на лицата, избрани в рамките на конкурсни процедури, започнали и приключили при действието на старите разпоредби.

–       Доводи на страните

129. Жалбоподателите твърдят, че мотивите на Първоинстанционния съд относно член 31, параграф 1 от Правилника също както мотивите относно принципа за равно третиране трябвало да бъдат отхвърлени. Този принцип щял да бъде спазен с приемането на преходна разпоредба, по силата на която, ако един или повече успели кандидати от определен конкурс вече са назначени съгласно старите критерии, тези критерии се прилагали за всички такива кандидати. Целта да се „даде възможност за постепенно прилагане на новите разпоредби и мерки“ можело да бъде постигната чрез привеждането в съответствие на член 12, параграф 3 с член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника. Следователно мотивите на обжалваното съдебно решение били погрешни.

130. Те посочват също, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ в действителност пораждал окончателни, а не преходни или постепенно настъпващи правни последици, и че в Решението си от 14 декември 2006 г. по дело Economidis/Комисия(38) Съдът на публичната служба приел, че нито една от преходните мерки по приложение ХІІІ не се отнасяла до член 31 от Правилника.

131. В отговора си Комисията основно се спира само на последните два аспекта. Тя поддържа, че решение, прието въз основа на преходна разпоредба, можело да има окончателни последици и че решението по дело Economidis/Комисия не се отнасяло до член 31 от Правилника.

132. Съветът твърди, че доводите на жалбоподателите се основавали на погрешната предпоставка, че член 31, параграф 1 от Правилника е норма с по-висок ранг от член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ, докато отношението между тях било по-скоро като между lex generalis и lex specialis. Що се отнася до адекватността на мотивите, жалбоподателите отново обърквали мотивите на Първоинстанционния съд с тези на законодателя, но във всички случаи член 2, параграф 1 и член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ уреждали две обективно различни положения — положението на длъжностни лица, които са придобили права по предишния Правилник, и това на успели кандидати, които не са придобили такива права. Що се отнася до решението по дело Economidis/Комисия, Съветът посочва по същество същите доводи като Комисията.

–       Съображения

133. Макар мотивите на Първоинстанционния съд в това отношение да се основават предимно на мотивите му относно равното третиране и макар да считам, че последните са неправилни, не споделям мнението на жалбоподателите, че изводът относно член 31 от Правилника също е неправилен.

134. Първоинстанционният съд също е подчертал неоспоримия факт, че в резултат на въвеждането на новата кариерна структура вече не е било обективно възможно кандидатите да бъдат назначени на степените, посочени в изготвените съгласно старата кариерна структура обявления за конкурси. Следователно преходните мерки, които са били необходими, са приети с член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. В този смисъл съм съгласна със Съвета, че отношението между член 31 от Правилника и член 12, параграф 3 от приложение ХІІI е между lex generalis и lex specialis.

135. Първоинстанционният съд е отбелязал несъответствието между двете групи преходни разпоредби — член 2, параграф 1 и член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ — но е приел, че то попада в правомощието на законодателя да приема нови разпоредби с действие занапред. Макар да не споделям тази гледна точка — по съображенията, които изложих във връзка с равното третиране — не считам, че това оказва някакво влияние върху разглеждания в момента въпрос. Член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ, който урежда преобразуването на степените от старата кариерна структура в степени от новата структура, не е свързан с член 31 от Правилника, който се отнася до степента на назначаване в резултат от конкурс на общо основание.

136. Що се отнася до двата по-маловажни аспекта, Комисията правилно поддържа, че преходните разпоредби могат да имат окончателни последици, а от прочита на Решение по дело Economidis/Комисия ясно се вижда, че всички факти по това дело са настъпили след 1 май 2004 г., поради което констатацията на Съда на публичната служба трябва да се разглежда в този контекст (във всички случаи тя не може да се тълкува буквално, тъй като член 12, параграф 1 от приложение ХІІІ се отнася изрично до член 31, параграфи 2 и 3 от Правилника).

137. Следователно бих отхвърлила петата част от първото правно основание за обжалване.

 По шестата част: нарушение на членове 5 и 7 от Правилника и на принципа на равностойност

–       Обжалваното съдебно решение

138. В първоинстанционното производство жалбоподателите изтъкват, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника нарушава принципа за равностойност между длъжност и степен, както и принципа за еднакви условията на назначаване и на служебно развитие на длъжностните лица от една и съща функционална група, закрепени в членове 5 и 7 от Правилника.

139. В точки 124—132 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля този довод, като по същество се мотивира по следния начин.

140. От анализа на твърдението за нарушение относно равното третиране следва, че не е налице основание да се претендира за нарушение на принципа за еднакви условия на назначаване и на служебно развитие на длъжностните лица от една и съща функционална група. Към лицата, назначени преди 1 май 2004 г., и тези, назначени от тази дата нататък, се прилагат различни разпоредби. Приложение ХІІІ, и по-специално член 4, буква н)(39) и член 12, параграф 3 от него представляват lex specialis, който през определен период от време има предимство пред разпоредбите на членове 5 и 7 от Правилника.

–       Доводи на страните

141. Жалбоподателите твърдят, че мотивите относно това твърдение за нарушение също както мотивите относно принципа за равно третиране, трябвало да бъдат отхвърлени. Освен това, ако тези мотиви бъдели доведени до логичния им завършек, това означавало преходна разпоредба да може да дерогира всеки общ принцип на правото, което очевидно било абсурдно. Въпросният принцип на равностойност бил основен принцип, който трябвало да се спазва.

142. Комисията и Съветът твърдят по същество, че от обжалваното съдебно решение ясно личало правилно установеното от Първоинстанционния съд пълно спазване на членове 5 и 7 от Правилника поради въвеждането на преходни разпоредби, които временно имали предимство пред някои от неговите разпоредби.

–       Съображения

143. Отново не съм съгласна с твърдението на жалбоподателите, че изводът по този въпрос трябва да бъде отхвърлен също като мотивите относно равното третиране. Изводът на Първоинстанционния съд се основава и на други мотиви, които, както посочват Комисията и Съветът, са правилни. Въпросната преходна разпоредба представлява lex specialis, който временно има предимство пред lex generalis, т.е. пред членове 5 и 7 от Правилника. Що се отнася до опита на жалбоподателите за reductio ad absurdum, е ясно, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ по никакъв начин не дерогира принципа на равностойност или принципа за съответствие между длъжност и степен, а само в рамките на преходен период установява нови критерии за определяне на равностойност, които се отличават с по-висока степен на съответствие с новата кариерна структура.

144. Следователно бих отхвърлила тази последна част от първото правно основание за обжалване.

 По второто правно основание за обжалване: нарушение на принципите на добра администрация, на прозрачност, на защита на оправданите правни очаквания, на добросъвестност, на равно третиране и недопускане на дискриминация и на равностойност между длъжност и степен

–       Обжалваното съдебно решение

145. В първоинстанционното производство жалбоподателите твърдят, че за разлика от разпоредбата, на която се основават, самите оспорвани решения нарушават изискванията за добра администрация, прозрачност, защита на оправданите правни очаквания, равно третиране и недопускане на дискриминация, равностойност между длъжност и степен, добросъвестност и полагане на грижа.

146. В точки 147—155 от решението си Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание, като по същество се мотивира по следния начин.

147. Едва след постъпването си на служба жалбоподателите са били уведомени пряко за новата система на класиране в степен и за понижаването на тяхната степен на назначаване в сравнение с посочената в обявленията за конкурсите. Освен това повечето от оспорваните решения не се позовават на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, макар степента при назначаване да е била определена въз основа на този член.

148. Макар обаче това обстоятелство да може да представлява основание за предявяване на иск за обезщетение, то само по себе си не може да доведе до незаконосъобразност на оспорваните решения. Законосъобразността на даден индивидуален акт трябва да бъде преценявана в зависимост от фактическите и правните елементи, които съществуват към датата, на която е бил приет актът(40). Тъй като нито едно от оспорваните решения не е било прието преди 1 май 2004 г., Комисията е трябвало да класира жалбоподателите в степен в съответствие с член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, чиято незаконосъобразност не е била доказана. Следователно всички нередности, които Комисията може да е допуснала в противоречие с изтъкнатите от жалбоподателите принципи, не могат да имат никакви последици по отношение на законосъобразността на тяхното класиране в степен.

149. По-конкретно, дори ако в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация Комисията е назначила с предимство някои успели кандидати преди 1 май 2004 г., това не може да засегне законосъобразността на оспорваните решения. Принципът за равно третиране трябва да бъде съгласуван с принципа за законосъобразност: никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, която е била допусната в полза на другиго(41).

–       Доводи на страните

150. Жалбоподателите изтъкват, че ако бъде установено, както те твърдят, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника е незаконосъобразен, не може да бъде потвърдено отхвърлянето в рамките първоинстанционното производство на тяхното второ правно основание.

151. Що се отнася до въпроса за назначаването с предимство на някои успели кандидати преди 1 май 2004 г.(42), жалбоподателите изтъкват, че не са изтъквали незаконосъобразността на тези назначения, а по-скоро, че в противоречие с принципа за равно третиране не са се ползвали от същото предимство. Следователно Първоинстанционният съд не е мотивирал адекватно заключението си.

152. Що се отнася до задължението за полагане на дължима грижа, жалбоподателите поддържат, че са били назначени на длъжност с оглед на техните заслуги, но с по-ниско възнаграждение от това, което им е било посочено по време на процедурата по назначаване, че някои от тях са изпълнявали едни и същи задачи преди и след назначаването им като длъжностни лица, и че двама от тях дори са били прекласирани като срочно наети служители в съответствие с член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника, преди да бъдат „понижени“ при назначаването им като длъжностни лица на степен, определена съгласно член 12, параграф 3 от същото приложение. Това било в противоречие със задължението на институциите да полагат необходимата грижа, което налагало възнаграждението на длъжностно лице да не се намалява при назначаването на по-висока длъжност поради признати лични заслуги(43). Първоинстанционният съд нарушил този принцип, като приел, че Комисията го е спазила.

153. Комисията твърди, че в мотивите на обжалваното съдебно решение всички въпроси са разгледани адекватно и че Решение по дело Da Silva/Комисия е ирелевантно, тъй като се отнася до длъжностно лице, което вече е било назначено преди 1 май 2004 г. и следователно е придобило права съгласно предходните разпоредби. Първоинстанционният съд счел, че никое от назначенията с предимство не е незаконосъобразно; в това отношение неговите изявления очевидно се основавали единствено на предположения.

154. Съветът не излага никакви доводи относно това правно основание за обжалване, което се отнася единствено до законосъобразността на решенията на Комисията.

–       Съображения

155. Струва ми се, че във всички случаи това второ правно основание за обжалване е или излишно, или неприложимо. Или член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника е действителен, или той трябва да бъде обявен за незаконосъобразен поради това, че нарушава принципа за равно третиране. Ако е действителен, Комисията е била длъжна да назначи жалбоподателите в съответствие с разпоредбите на този член и доколкото не се твърди, че самият член 12, параграф 3 нарушава тук посочените принципи, последните не могат да бъдат изтъквани, за да се иска от Комисията да приеме решения в нарушение на тези разпоредби. Ако посоченият член бъде обявен за незаконосъобразен, приетите въз основа на него решения за назначаване трябва във всички случаи да бъдат отменени и да се приемат нови решения в съответствие с принципа за равно третиране. Тези нови решения, разбира се, трябва да са в съответствие с всички принципи, посочени във връзка с това правно основание за обжалване, но в това отношение е ирелевантно дали те са били спазени в първоначалните решения.

156. Вярно е, както посочва Първоинстанционният съд, че жалбоподателите са могли (и всъщност все още могат) да искат обезщетение на самостоятелно основание, поне поради неспазването на някои от посочените от тях принципи, дори ако решенията за назначаване и разпоредбите, на които се основават, са били сами по себе си законосъобразни. Такова искане за обезщетение липсва обаче в първоинстанционното производство, а съответно и в производството по обжалване, и исканията на жалбоподателите за възстановяване на длъжност и за присъждане на лихвите за забава зависят от отмяната на решенията за назначаването им.

157. Следователно бих отхвърлила второто правно основание за обжалване като неприложимо.

Процесуалноправни последици

158. Достигнах до извода, че приложение ХІІІ към Правилника нарушава принципа за равно третиране, тъй като урежда прилагането на две различни групи преходни разпоредби — член 2, параграф 1 и член 12, параграф 3 — към успелите кандидати от един и същ конкурс на общо основание поради причини, които не са обективни, тъй като разграничителният критерий отчасти е установен от самите разпоредби и отчасти подлежи на дискреционно изменение от страна на институцията работодател.

159. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено поради това, че достигайки до обратния извод, то съдържа грешка при прилагане на правото.

160. Ето защо оспорваните решения трябва да бъдат отменени, тъй като се основават на незаконосъобразно дискриминационни разпоредби от приложение ХІІІ към Правилника. За тази цел не е необходимо делото да бъде върнато на Първоинстанционния съд.

161. Възниква обаче въпросът относно исканията за възстановяване на длъжност и присъждане на лихвите за забава, по които Първоинстанционният съд не се е произнесъл.

162. Що се отнася до искането да бъде разпоредено на Комисията да възстанови жалбоподателите на длъжност, според установената съдебна практика общностните юрисдикции не са компетентни да отправят такива разпореждания до институциите(44).

163. Съгласно член 233, първа алинея ЕО обаче след отмяна на оспорваните решения на предложеното от мен основание общностният законодател трябва да предприеме необходимите мерки, за да установи равенство в третирането на наетите въз основа на един същ конкурс длъжностни лица, а Комисията трябва да преразгледа класирането в степен на жалбоподателите с действие от датите на назначаване на всеки от тях. Въпреки това Съдът може да определи лихвения процент, който следва да се приложи към неизплатената част от заплата, която може да стане изискуема за жалбоподателите в резултат на преразглеждането(45). Фиксираният от Европейската централна банка процент изглежда подходящ в това отношение.

 По съдебните разноски

164.  По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Жалбоподателите са направили искане да им бъдат присъдени съдебните разноски и според мен трябва да спечелят делото. Ето защо Комисията трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване В съответствие с член 69, параграф 4 от Процедурния правилник Съветът в качеството си на встъпила страна понася направените от него съдебни разноски в производствата пред двете инстанции.

 Заключение

165. В светлината на всички гореизложени съображения считам, че Съдът трябва:

–        да отмени решението на Първоинстанционния съд по дело T‑58/05, доколкото с него се установява, че преходните разпоредби, на които се основават оспорваните решения, не нарушават принципа на равно третиране,

–        да отмени оспорваните решения, доколкото класират жалбоподателите в степен въз основа на тези преходни разпоредби,

–        да постанови върху неизплатената част от заплатата, която може да стане изискуема за жалбоподателите в резултат на тази отмяна, да се начисли лихва при определения от Европейската централна банка лихвен процент от датата, на която е настъпила съответната изискуемост,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване, с изключение на тези на Съвета, който трябва да понесе направените от него съдебни разноски.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – Правилникът за длъжностните лица е приет първоначално с Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ) на Съвета от 18 декември 1961 година за установяване на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (OВ 45, 1962 г. стр. 1385) и впоследствие е изменян многократно. Разглежданите тук изменения са резултат от Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 май 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на тези Общности (ОВ L 124, стр. 1).

3 – Вж. Административно известие № 59‑2005 от 20 юли 2005 година относно класирането в степен при назначаване от 1 май 2004 г. и Определение на Съда на публичната служба от 21 април 2008 г. по дело Boudova и др./Комисия (F-78/07, все още непубликувано в Сборника, точки 6 и 27).

4 –      На френски език „sont maintenues“, което може би в по-голяма степен изразява намерение [на английски език: „remain“].

5 – Регламент на Съвета от 7 април 1998 година за изменение на Правилника за длъжностните лице и условията за работа на другите служители на Европейските общности по отношение на равното третиране (ОВ L 113, 1998 г., стр. 4).

6 – Този член не е изменен съществено през 2004 г.

7 – Член 29, параграф 2 позволява използването на извънредни процедури при назначенията на най-високи нива (директор и генерален директор).

8 –      А именно „способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки на Общностите“.

9 –      Член 31, параграф 3 от Правилника позволява организирането на конкурси и за някои други степени, при условие че извършените по този начин назначения не надвишават 20 % от общия брой на назначенията във функционална група AD за съответната година.

10 – А именно: активна заетост, командировка, отпуск по лични причини, неактивна заетост, отпуск за отбиване на военна служба и за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини.

11 – Известни и като „списъци с резерви“.

12 – Заплатите са съгласно член 66 от последното изменение на Правилника преди 1 май 2004 г. с Регламент (EО, Евратом) № 2182/2003 на Съвета от 8 декември 2003 година за адаптиране, считано от 1 януари 2004 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (OВ L 327, 2003 г., стр. 3), изменен считано от 1 май 2004 г. с Регламент № 723/2004.

13 – Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, (Т-58/05, Сборник, стр. II-2523).

14 – Заплатите са за първата стъпка на съответната степен. Вж. бележка под линия 12 по-горе.

15 – Ще изложа мотивите на Първоинстанционния съд с необходимите подробности при последователното представяне на правните основания за обжалване.

16 – Вж. най-скоро Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Bustamante Tello/Съвет (C‑10/06 P, Сборник, стр. I‑0381, точка 28).

17 – Вж. точка 17 по-горе. От преписката е видно, че жалбоподателите първоначално са поддържали, че Комитетът изобщо не е бил консултиран във връзка с бъдещия член 12, параграф 3, но впоследствие в светлината на предоставените от Комисията доказателства свеждат това твърдение до замяната на степен А*7 със степен А*6.

18 – Регламент на Съвета от 17 ноември 1995 година за въвеждане на специални мерки относно окончателното прекратяване на функциите на длъжностни лица в Европейските общности във връзка с присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция (OВ L 280, 1995 г., стр. 1).

19 – T‑13/97, Recueil FP, стр. I‑A‑543 и II‑1633, и по-специално точки 151—172.

20 – Вж. бележка под линия 12, по-горе.

21 – Вж. член 29, параграф 2 от Правилника.

22 – Решение от 19 март 1975 г. по дело Gillet/Комисия (28/74, Recueil, стр. 463, точка 5).

23 – Решение от 20 юни 1985 г. по дело Spachis/Комисия (138/84, Recueil, стр. 1939, и по-специално точка 12).

24 – „Droit virtuel“ в текста на френски език — език на производството и езика, на който Съдът е написал решението си. Изразът „substantive right“, фигуриращ в текста на английски език, очевидно представлява погрешен превод и адвокатът на жалбоподателите неправилно се опитва по време на съдебното заседание да изведе довод, позовавайки се на този текст.

25 – Цитирайки заключението на генерален адвокат Capotorti по дело Grogan/Комисия (Решение от 11 март 1982 г., 127/80, Recueil, стр. 869 и 898).

26 – Който се произнася по трудовите спорове на повече от 50 международни организации.

27 – Решение № 2682 от 6 февруари 2008 г., точка 6.

28 – T‑92/96, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑573, точка 55.

29 – Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 1998 г. по дело Ryan/Сметна палата (T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885, точка 98).

30 – C‑110/03, Recueil, стр. I‑2801, точки 70—75.

31 – Решение по дело Ryan/Сметна палата, посочено по-горе в бележка под линия 29, точки 98 и 104.

32 – Решение от 27 септември 1979 г. по дело Eridania Zuccherifici nazionali и Società italiana per l’industria degli zuccheri (230/78, Recueil, стр. 2749, точка 22).

33 – Вж. например Решение от 7 юни 1972 г. по дело Sabbatini Bertoni/Парламент (20/71, Recueil, стр. 345), Решение от 17 февруари 1998 г. по дело Grant (C‑249/96, Recueil, стр.  I‑621, точка 45) и Решение от 9 септември 2003 г. по дело Rinke (C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точки 25—28).

34 – Приложение А.6 към първоинстанционната жалба; този довод се споменава, но не се разглежда в точка 154 от обжалваното съдебно решение.Вж. също точка 151 по-долу.

35 – Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 81 и цитираната съдебна практика).

36 – Решение от 6 февруари 1986 г. по дело Vlachou/Сметна палата (162/84, Recueil, стр. 481, точка 6).

37 – Първоинстанционният съд препраща към своето Решение от 11 февруари 2003 г. по дело Leonhardt/Парламент (T‑30/02, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑265, точка 55); вж. също например в областта на търговската политика Решение от 19 ноември 1998 г. по дело Испания/Съвет (C‑284/94, Recueil, стр. I‑7309, точка 43).

38 – F‑122/05, все още непубликувано в Recueil FP.

39 – Вж. точка 15 по-горе.

40 – Решение на Съда от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия (C‑449/98 P, Recueil, стр. I‑3875, точка 87) и Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2004 г. по дело W/Парламент T‑69/03, Recueil FP, стр. I‑A‑153 и II‑687, точка 28).

41 – Решение от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата (134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14).

42 – За това назначаване са налице някои доказателства като електронна поща, представена като приложение А.6 към първоинстанционната жалба.

43 – Решение на Съда на публичната служба от 28 юни 2007 г. по дело Da Silva/Комисия (F‑21/06, все още непубликувано в Сборника).

44 – Вж. например Решение на Съда от 23 април 2002 г. по дело Campogrande/Комисия (C‑62/01 P, Recueil, стр. I‑3793, точка 43), както и Решение на Съда на публичната служба от 5 декември 2000 г. по дело Campogrande/Комисия (T‑136/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1225, точка 67).

45 – Решение от 20 март 1984 г. по дело Razzouk и Beydoun/Комисия (75/82 и 117/82, Recueil, стр. 1509, точки 18 и 19).