Съединени дела C‑523/11 и C‑585/11

Laurence Prinz

срещу

Region Hannover (C‑523/11)

и

Philipp Seeberger

срещу

Studentenwerk Heidelberg (C‑585/11)

(Преюдициални запитвания, отправени от Verwaltungsgericht Hannover)

„Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Право на свободно движение и на пребиваване — Помощ за обучение, отпускана на гражданите на държава членка, които следват курс на обучение в друга държава членка — Задължение за местопребиваване в държавата членка по произход в продължение на най-малко три години преди началото на следването“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г.

1.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата — Гражданин на дадена държава членка, който се обучава в друга държава членка — Включване — Действие — Упражняване на права, свързани със статута на гражданин на Европейския съюз (член 20 ДФЕС и член 21 ДФЕС)

2.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Помощ за обучение за следване на курс на обучение в друга държава член — Отпускане на помощта, подчинено на единственото изискване да е налице определена продължителност на постоянно пребиваване в съответната държава членка — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(член 20 ДФЕС и член 21 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 22—24)

2.        Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на уредба в държава членка, която подчинява предоставянето, за срок от повече от една година, на помощ за обучение при следване на курс на обучение в друга държава членка на едно-единствено изискване — че молителят трябва да е имал място на постоянно пребиваване по смисъла на този закон на територията на тази държава членка в продължение на най-малко три години преди началото на посочения курс на обучение.

В действителност подобно изискване е в състояние да възпре гражданите на съответната държава да упражнят правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, като се отчита какви последици за правото на помощ за образование може да има упражняването на тази свобода.

Несъмнено за дадена държава членка може да е оправдано да отпуска такива помощи само на учащите, които са доказали, че в известна степен са се интегрирали в обществото на посочената държава. Въпреки това изискваните от конкретната държава членка доказателства за твърдението, че е налице действителна връзка, дължаща се на интеграцията на съответното лице, не трябва да са с твърде ограничителен характер, така че неоснователно да се отдава по-голямо значение на дадено обстоятелство, което не разкрива по необходимост степента на действителна и ефективна обвързаност между търсещия съответната помощ и тази държава членка, като се изключват всички останали релевантни обстоятелства В това отношение наличието на определена степен на интеграция може да се счита за установена чрез констатацията, според която въпросният учащ е пребивавал за определен период от време в държавата членка, където иска да получава помощ за обучение. Независимо от това, при предвиждане на едно-единствено изискване за пребиваване възниква риск от получаването на разглежданата помощ да бъдат лишени учащи, които, въпреки че не са пребивавали в отпускащата помощта държава членка непрекъснато в продължение на три години непосредствено преди началото на курса на обучението им в чужбина, все пак разполагат с достатъчно връзки, които ги свързват с обществото на посочената държава членка. Такъв може да е случаят, когато учащият е гражданин на съответната държава и е учил в нея в продължение на значителен период от време или пък са налице други фактори, каквито са по-специално семейството на учащия, неговата работа, езиковите му умения и наличието на други социални или икономически връзки.

(вж. точки 32, 36—38 и 41 и диспозитива)