РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

18 декември 2007 година(*)

„Свободно предоставяне на услуги — Директива 96/71/ЕО — Командироване на работници в сферата на строителството — Национално законодателство, определящо условията за работа по въпросите, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж), с изключение на минималните ставки на заплащане — Колективен трудов договор за строителството, чиито клаузи определят по-благоприятни условия или се отнасят до други въпроси — Възможност за синдикалните организации да се опитват чрез колективни действия да принудят предприятията, установени в други държави-членки, да водят преговори за всеки отделен случай с оглед на определяне на ставките, по които следва да се заплаща на работниците, и да се присъединят към колективния трудов договор за строителството“

По дело C‑341/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Arbetsdomstolen (Швеция) с акт от 15 септември 2005 г., постъпил в Съда на 19 септември 2005 г., в рамките на производство по дело

Laval un Partneri Ltd

срещу

Svenska Byggnadsarbetareförbundet,

Svenska Byggnadsarbetareförbundets avdelning 1, Byggettan,

Svenska Elektrikerförbundet,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н A. Rosas, г‑н K. Lenaerts, г‑н U. Lõhmus (докладчик) и г‑н L. Bay Larsen, председатели на състави, г‑н R. Schintgen, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk, г‑н P. Kūris, г‑н E. Levits и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н J. Swedenborg, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2007 г.,

като има предвид писмените становища, представени:

–        за Laval un Partneri Ltd, от адв. A. Elmér и адв. M. Agell, advokater,

–        за Svenska Byggnadsarbetareförbundet, Svenska Byggnadsarbetareförbundets avd. 1, Byggettan и Svenska Elektrikerförbundet, от г‑н D. Holke, правен съветник, както и от адв. P. Kindblom и адв. U. Öberg, advokater,

–        за шведското правителство, от г‑н A. Kruse, в качеството на представител,

–        за белгийското правителство, от г‑н M. Wimmer и г‑жа L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от г‑н T. Boček, в качеството на представител,

–        за датското правителство, от г‑н J. Molde и г‑н J. Bering Liisberg, в качеството на представители,

–        за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑жа C. Schulze-Bahr, в качеството на представители,

–        за естонското правителство, от г‑н L. Uibo, в качеството на представител,

–        за испанското правителство, от г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представител,

–        за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑жа O. Christmann, в качеството на представители,

–        за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan и г‑жа C. Loughlin, в качеството на представители, подпомагани от г‑н B. O’Moore, SC, и г‑н N. Travers, BL,

–        за латвийското правителство, от г‑жа E. Balode-Buraka и г‑жа K. Bārdiņa, в качеството на представители,

–        за литовското правителство, от г‑н D. Kriaučiūnas, в качеството на представител,

–        за австрийското правителство, от г‑жа C. Pesendorfer и г‑н G. Hesse, в качеството на представители,

–        за полското правителство, от г‑н J. Pietras и г‑н М. Korolec, както и от г‑жа M. Szymańska, в качеството на представители,

–        за финландското правителство, от г‑жа E. Bygglin и г‑жа J. Himmanen, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа E. O’Neill и г‑н D. Anderson, в качеството на представители,

–        за исландското правителство, от г‑н F. Birgisson, в качеството на представител,

–        за норвежкото правителство, от г‑жа K. Waage и г‑жа E. Jarbo, както и от г‑н F. Sejersted, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н J. Enegren, г‑н E. Traversa и г‑н K. Simonsson, в качеството на представители,

–        за Надзорния орган на ЕАСТ, от г‑н A. T. Andersen, г‑н N. Fenger и г‑н B. Alterskjær, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 май 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12 ЕО и член 49 ЕО, както и на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Laval un Partneri Ltd (наричано по-нататък „Laval“), дружество, учредено по латвийското право, със седалище в Рига (Латвия), от една страна, и Svenska Byggnadsarbetareförbundet (шведски синдикат на работещите в сектора на строителството и благоустройствените мероприятия, наричан по-нататък „Byggnads“), Svenska Byggnadsarbetareförbundet avdelning 1, Byggettan (синдикална секция № 1 на посочения синдикат, наричана по-нататък „Byggettan“) и Svenska Elektrikerförbundet (шведски синдикат на електротехниците, наричан по-нататък „Elektrikerna“), от друга страна, относно производството, образувано по иск на това дружество, което претендира, на първо място, да бъдат обявени за нищожни както колективните действия на Byggnads и Byggettan, засягащи всички строителни обекти на посоченото дружество, така и акцията за солидарност на Elektrikerna, състояща се в блокиране на всички текущи работи по електрическите инсталации, на второ място, да бъде разпоредено преустановяването на тези действия, и на трето място, да бъдат осъдени посочените синдикални организации да поправят претърпените от дружеството вреди.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        Съображения 6, 13, 17 и от Директива 96/71 гласят:

„като имат предвид, че транснационализирането на трудовото правоотношение повдига проблеми, свързани с приложимото законодателството по отношение на трудовите правоотношения; като имат предвид, че е в интерес на страните да се определят реда и условията, които уреждат предвидено трудово правоотношение;

като имат предвид, че законодателствата на държавите-членки трябва да се координират, за да се определи ядро от задължителни правила за минимална закрила, които трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, които командироват работници за временно извършване на работа на територията на държавата-членка, в която се предоставят услугите; като имат предвид, че такава координация може да бъде постигната само от правото на Общността;

като имат предвид, че задължителните действуващи правила за минимална закрила в приемащата държава не трябва да препятствуват прилагането на ред и условия за полагане на труд, които са по-благоприятни за работниците;

като имат предвид, че настоящата директива не засяга законодателството на държавите-членки относно колективните действия в защита на професионалните интереси“

4        Съгласно член 1 от Директива 96/71:

„1.      Настоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с параграф 3 на територията на държава-членка.

[…]

3.      Настоящата директива се прилага, доколкото предприятията, посочени в параграф 1, предприемат една от следните транснационални мерки:

a)      […]

или

б)      командироват работници в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване

[…]“.

5        Член 3 от тази директива гласи:

„Условия за работа

1.      Държавите-членки трябва да осигурят, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, командировани на тяхна територия, ред и условия на работа [другаде в текста: „условия за работа“], обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата-членка, в която се извършва работата:

–      от законови, подзаконови или административни разпоредби,

и/или

–      по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на параграф 8 дотолкова, доколкото те засягат дейностите, посочени в приложението:

a)      максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивка;

б)      минимални платени почивни дни;

в)      минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд; настоящата точка не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;

г)      условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа;

д)      здраве, безопасност и хигиена на работното място;

е)      защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи;

ж)      равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.

По смисъла на настоящата директива понятието за минимални ставки на заплащане, посочено в параграф 1, буква в) се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято територия се командирова работникът.

[…]

7.      Параграфи 1—6 не накърняват прилагането на условия за наемане на работа [другаде в текста: „условия за работа“], които са по-благоприятни за работниците.

Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.

8.      „Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими“ означава колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район [да се чете: „всички предприятия, които попадат в техния териториален обхват“] и в рамките на съответната професия или отрасъл.

При отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни договори или арбитражни решения са общоприложими по смисъла на първата алинея, държавите-членки, ако решат това, се основават на:

–      колективни договори или арбитражни решения, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в географския район и в съответната професия или промишлен отрасъл,

и/или

–      колективни договори, които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата,

при условие че тяхното прилагане по отношение на предприятията, посочени в член 1, параграф 1, гарантира равно третиране по въпросите, изброени в първата алинея на параграф 1 от настоящия член, на тези предприятия и другите предприятия, посочени в настоящата алинея, които се намират в подобно положение.

Счита се, че съществува равно третиране по смисъла на настоящия член, когато националните предприятия, които се намират в подобно положение:

–        на въпросното място или в съответния отрасъл имат същите задължения като командироващите предприятия, по отношение на въпросите, изброени в първата алинея на параграф 1,

и

–      от тях се изисква да изпълняват същите задължения със същия резултат.

[…]

10.      Настоящата директива не засяга прилагането от държавите-членки по отношение на националните предприятия и предприятията от други държави, в съответствие с Договора, на основата на равно третиране, на:

–      условия за наемане на работа по въпроси, различни от посочените в първата алинея на параграф 1, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред,

–      условия за наемане на работа, определени в колективните трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8 и отнасящи се до дейности, които са различни от посочените в приложението.“

6        Съгласно член 4 от Директива 96/71:

„Сътрудничество в областта на информацията

1.      За целите на прилагането на настоящата директива държавите-членки, в съответствие с националното законодателство и/или практика, определят едно или повече бюра за връзка или един или повече компетентни национални органи.

2.      Държавите-членки предвиждат сътрудничество между държавните органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на условията за наемане на работа, посочени в член 3. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези власти за информация относно транснационалното наемане на работници, включително явни нарушения или възможни случаи на незаконна трансгранична дейност.

Комисията и публичните органи, посочени в първата алинея, си сътрудничат тясно, за да разглеждат всички затруднения, които могат да възникнат в резултат на прилагането на член 3, параграф 10.

Взаимната административна помощ се оказва безплатно.

3.      Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи общодостъпна информацията за условията за наемане на работа, посочени в член 3.

4.      Всяка държава-членка съобщава на другите държави-членки и на Комисията бюрата за връзка и/или компетентните органи, посочени в параграф 1.“

 Национална правна уредба

 Транспонирането на Директива 96/71

7        От делото е видно, че Кралство Швеция не разполага със система за обявяване на колективните трудови договори за общоприложими и че за да не бъдат създавани дискриминационни положения, законът не задължава чуждестранните предприятия да прилагат шведските колективни трудови договори, тъй като не всички шведски работодатели са обвързани от колективен трудов договор.

8        Директива 96/71 е транспонирана в шведското право със Закон (1999:678) за командироването на работници (lag (1999:678) om utstationering av arbetstagare) от 9 декември 1999 г. (наричан по-нататък „Закона за командироване на работниците“). От доказателствата по делото следва, че приложимите спрямо командированите работници условия за работа по въпросите, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и г)—ж) от Директива 96/71, са определени със законови разпоредби по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея, първо тире от последната. За сметка на това шведското законодателство не предвижда минимални ставки на заплащане — въпрос, посочен в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от посочената директива.

9        От доказателствата по преписката е видно, че на бюрото за връзка, създадено в изпълнение на член 4, параграф 1 от Директива 96/71 (Arbetsmiljöverket ) е възложено в частност да уведомява заинтересованите лица за наличието на колективни трудови договори, които могат да бъдат приложими в случаите на командироване на работници в Швеция, и да препраща посочените заинтересовани лица към страните по колективния трудов договор за получаване на повече информация.

 Правото на провеждане на колективни действия

10      Член 2 от шведската конституция (Regeringsformen) изброява основните права и свободи на гражданите. Съгласно член 17 от същата сдруженията на работници, както и работодателите и сдруженията на работодатели имат право да провеждат колективни действия, освен ако закон или колективен трудов договор не допуска тези действия.

11      Законът (1976:580) за участието на наетите лица във вземането на решения чрез преговори (lag (1976:580) om medbestämmande i arbetslivet) от 10 юни 1976 г. (наричан по-нататък „MBL“) предвижда приложимите правила относно правото на сдружаване и на преговори, колективните трудови договори, посредничеството при колективните трудови спорове, както и задължението за социален мир, и съдържа разпоредби, ограничаващи правото на синдикалните организации да провеждат колективни действия.

12      От член 41 на MBL следва, че между партньорите, обвързани с колективен трудов договор, съществува задължително социално примирие и че в частност е забранено провеждането на колективни действия за постигане на изменения в колективния трудов договор. Все пак колективните действия са позволени, когато партньорите не са сключили помежду си колективен трудов договор.

13      Член 42 от MBL предвижда:

„Организациите на работодателите или на работещите нямат право да организират, нито да предизвикват по какъвто и да е друг начин незаконни колективни действия. Те нямат право и да участват в незаконни колективни действия под формата на подкрепа или по какъвто и да е друг начин. Обвързана от колективен трудов договор организация, чиито членове подготвят провеждането или провеждат незаконни колективни действия, полага усилия, насочени към вземане на мерки за препятстване на това действие или към предприемане на действия за преустановяването му.

Ако едно лице е започнало незаконни колективни действия, на всички останали се забранява да участват в тях.

Разпоредбите на първите две изречения от първа алинея се прилагат единствено когато сдружение предприема действия, отнасящи се до условията на труд, които пряко попадат в приложното поле на настоящия закон“.

14      Съдебната практика тълкува член 42, първа алинея от MBL в смисъл, че се забранява провеждането на колективни действия, с цел да се постигне отмяна или изменение на колективен трудов договор, сключен между трети лица. В съдебно решение, наречено „Britannia“ (1989, № 120), Arbetsdomstolen приема, че тази забрана обхваща предприетите в Швеция колективни действия, целящи да се постигне отмяна или изменение на колективен трудов договор, сключен между чуждестранни лица и при работно място в чужбина, ако такива колективни действия са забранени от чуждото право, което се прилага към страните по този колективен трудов договор.

15      Със закона, наречен „lex Britannia“, влязъл в сила на 1 юли 1991 г., законодателят цели да стесни приложното поле на принципа, изведен с решението Britannia. Lex Britannia съдържа три разпоредби, които са включени в MBL, а именно: членове 25а, 31а и 42, трета алинея от последния.

16      От предоставените от препращащата юрисдикция обяснения следва, че от приемането на тази трета алинея на член 42 от MBL колективните действия, провеждани срещу чуждестранен работодател, който временно упражнява дейност в Швеция, вече не са забранени, ако при преценка на положението в неговата цялост може да се направи изводът, че връзката с тази държава-членка е прекалено слаба, за да се приеме, че MBL е пряко приложим към условията на труд, за които става въпрос.

 Колективният трудов договор за строителството

17      Byggnads е синдикална организация, която обединява работещите в сектора на строителството в Швеция. Видно от представеното от нея становище, през 2006 г. тя е била съставена от 31 местни секции, една от които Byggettan, наброявала е 128 000 членове, от които 95 000 в активна трудова възраст, и е обединявала в частност дърводелците, бетонджиите, зидарите, паркетчиите, работещите в строителния сектор и в пътното строителство, както и водопроводчиците. Около 87 % от работещите в строителството са членували в тази организация.

18      Между Byggnads, в качеството му на централна организация, представляваща работещите в строителството, от една страна, и Sveriges Byggindustrier (централна организация на работодателите в строителния сектор), от друга страна, е сключен колективен трудов договор (наричан по-нататък „колективния трудов договор за строителството“).

19      Колективният трудов договор за строителството съдържа специфични правила, свързани с работното време и годишния отпуск — въпроси, по които колективните трудови договори могат да предвидят нещо различно от установеното в закона. Освен това посоченият колективен трудов договор включва разпоредби относно временната безработица и престоя, възстановяването на пътните разноски и на професионалните разходи, закрилата срещу уволнение, отпуска за обучение, както и относно професионалното обучение.

20      Присъединяването към колективния трудов договор поражда в тежест на съответните предприятия и множество парични задължения. Така тези предприятия трябва да плащат на Byggettan 1,5 % от общата сума на средствата за работни заплати за упражнявания от тази синдикална секция контрол върху трудовите възнаграждения, а на застрахователната компания FORA, от една страна, 0,8 % от общата сума на средствата за работни заплати в изпълнение на задължение, наричано „допълнителни стотинки“ или „специална добавка за строителството“, и от друга страна, 5,9 % от тази обща сума като множество застрахователни премии.

21      Предназначението на сумите, заплащани като „допълнителни стотинки“ или „специална добавка за строителството“, е да бъдат финансирани групови застраховки „живот“, застраховки срещу злополуки и нетрудоспособност и застраховки срещу злополуки, настъпили извън рамките на работното време, изследователския фонд на шведските строителни предприятия (Svenska Byggbranschens Utvecklingsfond), управляваната от работодателите организация Galaxen, занимаваща се с приспособяването на работни места за нуждите на лица с намалена двигателна способност и с рехабилитацията на такива лица, насърчаване на развитието на професионалното обучение за строителните специалности, както и административни разходи и разноски по управлението.

22      Различните предлагани от FORA застрахователни договори гарантират на работниците допълнителна пенсионна застраховка, както и изплащане на помощи в случай на болест и безработица, изплащане на обезщетение при трудова злополука и на парични помощи на преживелите лица при смърт на работника.

23      При присъединяване към колективния трудов договор за строителството работодателите, включително тези, които командироват работници в Швеция, по принцип са обвързани от всички клаузи на договора, като някои правила се прилагат с оглед на конкретния случай най-вече в зависимост от естеството на строителния обект и от начина на изпълнение на работите.

 Определянето на заплатите

24      Видно от становището на шведското правителство, в Швеция определянето на трудовите възнаграждения на наетите лица е възложено на социалните партньори и следва да бъде извършено чрез колективно договаряне. Като цяло колективните трудови договори не съдържат разпоредби, предвиждащи минимална заплата като такава. Посочената в множество колективни трудови договори най-ниска заплата се отнася до неквалифицираните наети лица без професионален опит, което означава, че по правило засяга много малък брой лица. Възнагражденията на останалите заети лица се определят в рамките на провеждани на работното място преговори, с оглед на квалификацията на заетото лице и на изпълняваните от него функции.

25      Според представените по настоящото дело становища от трите синдикални организации — ответници в главното производство, предвидената в колективния трудов договор за строителството заплата според изработеното следва обичайния начин на заплащане на труда в строителния сектор. Режимът на заплатите, определяни според изработеното, предполага сключването на нови споразумения относно заплатите за всеки строителен проект. Въпреки това работодателите и местната секция на синдикалната организация могат да се споразумеят за определен строителен обект да се прилага почасово заплащане. По отношение на работниците, за които става въпрос в главното производство, не се прилага нито една система за определяне на месечната заплата.

26      Според същите синдикални организации преговорите за заплатите се провеждат в рамките на социално примирие, което задължително следва сключването на колективен трудов договор. По принцип споразумението за заплатите се сключва на местно ниво между синдиката и работодателя. Ако социалните партньори не постигнат споразумение на това ниво, преговорите за заплатите се провеждат на централно ниво, като в този случай Byggnads е главен участник от страна на заетите лица. Ако социалните партньори не постигнат споразумение и в рамките на тези преговори, основното трудово възнаграждение се определя съгласно „клаузата ultima ratio“. Според посочените синдикални организации заплатата, определена „ultima ratio“, която всъщност била последният възможен механизъм за преговори и не представлявала минимална заплата, през втората половина на 2004 г. възлизала на 109 SEK (около 12 EUR) на час.

 Спорът по главното производство

27      От акта за препращане е видно, че Laval е учредено по латвийското право дружество със седалище в Рига. Между май и декември 2004 г. то командирова в Швеция около 35 работника за работа на строителни обекти, по-специално за построяването на учебно заведение във Vaxholm, с предприемач L & P Baltic Bygg AB (наричано по-нататък „Baltic“), дружество, учредено по шведското право, в което до края на 2003 г. Laval притежава 100 % от капитала.

28      Laval, което на 14 септември и 20 октомври 2004 г. подписва в Латвия колективни трудови договори с латвийския синдикат на работещите в строителството, не е обвързано от колективен трудов договор с Byggnads, Byggettan или Elektrikerna и негови служители не членуват в тях. Около 65 % от засегнатите латвийски наети лица членуват в синдиката на работещите в строителството в своята държава на произход.

29      От доказателствата по преписката следва, че през юни 2004 г. е установен контакт между Byggettan, от една страна, както и Baltic и Laval, от друга страна, и че започват преговори с оглед на присъединяването на Laval към колективния трудов договор за строителството. Laval отправя искане успоредно с тези преговори да бъдат определени заплатите и другите условия за работа, за да може размерът на трудовите възнаграждения, както и условията за работа да са вече установени към момента на присъединяването към този договор. Byggettan приема това искане, въпреки че по принцип преговорите по сключване на колективен трудов договор трябва да бъдат приключени, за да може след това в рамките на задължителното социално примирие да започне обсъждане на заплатите и на другите условия за работа. Byggettan отказва да бъде установена система на месечно заплащане, но приема предложението на Laval, отнасящо се до принципа на почасово заплащане.

30      От акта за препращане е видно, че по време на преговорите, проведени на 15 септември 2004 г., Byggettan изисква от Laval, от една страна, да се присъедини към колективния трудов договор за строителството във връзка с обекта във Vaxholm, а от друга — да гарантира, че командированите работници ще получават заплата в размер на 145 SEK на час (около 16 EUR). Тази заплата се основава на отнасящи се до първото тримесечие на 2004 г. статистически данни от района на Стокхолм (Швеция) за заплатите на притежаващите професионално свидетелство бетонджии и дърводелци. Byggettan заявява, че при непостигане на съгласие в тази насока е готова незабавно да започне колективни действия.

31      Според съдържащите се в преписката документи в хода на производството пред Arbetsdomstolen Laval заявява, че е плащало на своите работници месечна заплата в размер на 13 600 SEK (около 1 500 EUR), към която се прибавяли придобивки в натура под формата на храна, жилище и пътувания на стойност 6 000 SEK (около 660 EUR) месечно.

32      В случай на присъединяване към колективния трудов договор за строителството Laval би било по принцип обвързано от всички клаузи на договора, включително от тези, които се отнасят до паричните задължения към Byggettan и FORA, изброени в точка 20 от настоящото решение. На Laval е предложено да сключи договори за застраховка с FORA, като през декември 2004 г. му е изпратен формуляр на заявление.

33      Посочените преговори приключват без резултат, поради което Byggettan отправя към Byggnads искане да приеме мерки за започване на колективни действия срещу Laval, както е било обявено по време на преговорите, проведени на 15 септември 2004 г. През октомври 2004 г. е депозирано предизвестие.

34      На 2 ноември същата година започва блокада на строителния обект във Vaxholm. Тази блокада се състои по-конкретно в препятстване на доставките на стоки на обекта, в поставяне на стачни постове и в осуетяване на достъпа до обекта на латвийските работници, както и на превозните средства. Laval търси съдействие от полицията, която го уведомява, че не ѝ е позволено да се намеси, нито да отстрани препятствията, които физически пречат на достъпа до обекта, тъй като колективните действия са законни от гледна точка на националното право.

35      В края на ноември 2004 г. Laval се обръща към споменатото в точка 9 от настоящото съдебно решение бюро за връзка за получаване на сведения за условията на работа, които трябва да прилага в Швеция, за наличието или липсата на минимална заплата и за характера на вноските, които е задължено да прави. С писмо от 2 декември 2004 г. директорът по правните въпроси на тази организация уведомява дружеството, че е длъжно да прилага разпоредбите, към които препраща Законът за командироването на работници, че социалните партньори са тези, които трябва да се споразумеят по въпросите на заплащането, че минималните условия, предвидени от колективните трудови договори, се прилагат и по отношение на командированите чуждестранни работници и че ако от чуждестранен работодател се изискват двойни вноски, въпросът следва да бъде отнесен пред съда. За запознаване с приложимите разпоредби от колективни трудови договори Laval трябвало да се обърне към социалните партньори от съответния отрасъл.

36      По време на срещата, организирана на 1 декември 2004 г. в рамките на процедура по посредничество, и в помирителното заседание, проведено на 20 декември 2004 г. пред Arbetsdomstol, Laval е приканено от Byggettan да се присъедини към колективния трудов договор за строителството, преди да бъде обсъден въпросът за заплатите. Ако Laval беше приело това предложение, колективните действия са щели незабавно да бъдат преустановени и е щяло да започне да действа социално примирие, което би позволило започване на преговори за заплатите. Въпреки това Laval отказва да се присъедини към посочения колективен трудов договор, поради това че е невъзможно предварително да узнае какви задължения ще му бъдат наложени във връзка със заплатите.

37      През декември 2004 г. насочените срещу Laval колективни действия се засилват. На 3 декември 2004 г. Elektrikerna започва акция за солидарност. Вследствие на тази мярка членовете на организация на работодателите на предприятията, занимаващи се с монтаж на електрически инсталации, не могат да предоставят услуги на Laval. На Коледа командированите от Laval работници се прибират в Латвия и не се завръщат на въпросния строителен обект.

38      През януари 2005 г. и други синдикални организации обявяват акции за солидарност, състоящи се в бойкот на всички строителни обекти, започнати от Laval в Швеция, вследствие на което това предприятие вече не е в състояние да упражнява дейността си на територията на тази държава-членка. През февруари 2005 г. град Vaxholm иска разваляне на договора, който го обвързва с Baltic, а на 24 март 2005 г. това дружество е обявено в несъстоятелност.

 Преюдициалните въпроси

39      На 7 декември 2004 г. Laval сезира Arbetsdomstolen с насочен срещу Byggnads, Byggettan и Elektrikerna иск, с който претендира да бъдат обявени за незаконосъобразни както блокадата, така и акцията за солидарност, засягаща всички негови строителни обекти, и да бъде разпоредено тяхното прекратяване. Дружеството прави искане и за осъждане на тези синдикални организации да поправят претърпените от него вреди. С решение от 22 декември 2004 г. препращащата юрисдикция отхвърля искането на Laval за допускане на обезпечение на иска чрез прекратяване на тези колективни действия.

40      Като си задава въпроса дали членове 12 ЕО и 49 ЕО, както и Директива 96/71 не допускат възможността синдикалните организации да се опитват чрез колективни действия да принудят чуждестранно предприятие, което командирова работници в Швеция, да прилага шведски колективен трудов договор, на 29 април 2005 г. Arbetsdomstolen решава да спре производството и да сезира Съда с преюдициално запитване. В приетия на 15 септември 2005 г. акт за препращане тази юрисдикция поставя следните преюдициални въпроси:

„1)      Дали опитът на синдикални организации да принудят чрез изразяващи се в блокада колективни действия чуждестранен доставчик на услуги да се присъедини в приемащата държава към колективен трудов договор относно условията за работа, какъвто е [колективният трудов договор за строителството], е съвместим с правилата на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги и забраната на всякаква дискриминация на основание гражданство, както и с Директива 96/71[…], ако положението в приемащата държава е такова, че законодателството, с което посочената директива е транспонирана, не съдържа никаква изрична разпоредба относно прилагането на условията за работа в колективните трудови договори?

2)      [MBL] забранява на синдикална организация да предприема колективни действия, целящи неприлагането на колективен трудов договор между други социални партньори. Според специална разпоредба, включена в lex Britannia обаче, тази забрана важи само ако синдикална организация започне колективни действия заради условията за работа, по отношение на които [MBL] е пряко приложим, което на практика означава, че тя не важи за колективни действия, насочени срещу чуждестранни предприятия, които временно извършват дейност в Швеция със свой собствен персонал. Дали правилата на Договора относно свободното предоставяне на услуги и забраната на дискриминация на основание гражданство, както и Директива 96/71 не допускат прилагането на тази норма, която заедно с останалите разпоредби на lex Britannia на практика води до приложимост на шведските колективни трудови договори и им дава приоритет по отношение на вече сключените чуждестранни колективни трудови договори срещу колективни действия, изразяващи се в блокада, наложена от шведски синдикални организации по отношение на доставчик на услуги, който пребивава временно в Швеция?“

41      С определение на председателя на Съда от 15 ноември 2005 г. е отхвърлено искането на националната юрисдикция за разглеждане на настоящото дело по реда на бързото производство, предвидено в член 104а, първа алинея от Процедурния правилник.

 По допустимостта

42      Byggnads, Byggettan и Elektrikerna оспорват допустимостта на преюдициалното запитване.

43      На първо място, те се позовават на липсата на връзка между поставените въпроси и фактическите обстоятелства по главното производство. Всъщност препращащата юрисдикция искала от Съда да тълкува разпоредбите, свързани със свободното предоставяне на услуги, и Директива 96/71, а Laval било установено в Швеция в съответствие с член 43 ЕО посредством своето дъщерно дружество Baltic, в което до края на 2003 г. притежавало 100 % от капитала. След като дружественият капитал на Laval и този на Baltic принадлежали на едни и същи лица, след като тези дружества били представлявани от едни и същи лица и ползвали една и съща марка, от гледна точка на общностното право те трябвало да бъдат считани за едно икономическо образувание, независимо от обстоятелството, че са две различни юридически лица. Поради това Laval било длъжно да упражнява дейността си в Швеция при условията, определени от законодателството на тази държава-членка за нейните собствени граждани по смисъла на член 43, втора алинея ЕО.

44      На второ място, те поддържат, че целта на спора по главното производство е Laval да може да избегне прилагането на шведското законодателство, поради което този спор поне отчасти има изкуствен характер. Laval, чиято дейност се състояла във временно настаняване на работа на латвийски персонал в дружества, които упражняват дейността си на шведския пазар, се стремяло да избегне всички задължения, произтичащи от шведските закони и подзаконови нормативни актове относно колективните трудови договори, и се опитвало чрез препращане към разпоредбите на Договора относно услугите, както и на Директива 96/71, неоснователно да се позове на предоставените от общностното право облекчения.

45      В това отношение следва да се напомни, че в рамките на производство по член 234 ЕО, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националният съд е компетентен да извърши всяка преценка на обстоятелствата по делото. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото както необходимостта от преюдициално решение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 25 февруари 2003 г. по дело IKA, C‑326/00, Recueil, стр. I‑1703, точка 27, Решение от 12 април 2005 г. по дело Keller, C‑145/03, Recueil, стр. I‑2529, точка 33 и Решение от 22 юни 2006 г. по дело Conseil général de la Vienne, C‑419/04, Recueil, стр. I‑5645, точка 19).

46      При все това Съдът е приел и че при изключителни обстоятелства е длъжен да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност (вж. в този смисъл Решение от 16 декември 1981 г. по дело Foglia, 244/80, Recueil, стр. 3045, точка 21). Отказът да се произнесе по зададен от национална юрисдикция преюдициален въпрос е възможен само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 39, Решение от 22 януари 2002 г. по дело Canal Satélite Digital, C‑390/99, Recueil стр. I‑607, точка 19 и Решение по дело Conseil général de la Vienne, цитирано по-горе, точка 20).

47      Освен това следва да се напомни, че в рамките на разпределянето на правомощията между общностните и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се формират преюдициалните въпроси, така както е очертан с акта за препращане (вж. по-конкретно Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Ambulanz Glöckner, C‑475/99, Recueil, стр. I‑8089, точка 10, Решение от 2 юни 2005 г. по дело Dörr и Ünal, C‑136/03, Recueil, стр. I‑4759, точка 46 и Решение по дело Conseil général de la Vienne, посочено по-горе, точка 24).

48      В конкретния случай, както посочва генералният адвокат в точка 97 от заключението си, със своите въпроси препращащата юрисдикция иска тълкуване на членове 12 ЕО и 49 ЕО, както и на разпоредбите на Директива 96/71 за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. От акта за препращане е видно, че тези въпроси са поставени в рамките на спор между Laval, от една страна, и Byggnads, Byggettan и Elektrikerna, от друга страна, относно колективните действия, които последните са започнали след отказа на Laval да се присъедини към колективния трудов договор за строителството, че този спор се отнася до условията за работа, приложими за латвийските работници, командировани от Laval на строителен обект, находящ се в Швеция и изпълняван от дружество от групата Laval, и че вследствие на тези колективни действия, както и на прекъсването на работата, командированите работници са се върнали в Латвия.

49      При това положение поставените въпроси са свързани с определения от препращащата юрисдикция предмет на спора по главното производство и фактическият контекст, в който се формират тези въпроси, не изглежда такъв, че да позволява да се направи извод, че спорът има изкуствен характер.

50      От изложеното следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

 По първия въпрос

51      С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали опитът на синдикални организации да принудят чрез колективни действия, изразяващи се в блокада, чуждестранен доставчик на услуги да се присъедини в приемащата държава към колективен трудов договор относно условията за работа, какъвто е колективният трудов договор за строителството, е съвместим с правилата на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги и забраната на всякаква дискриминация на основание гражданство, както и на Директива 96/71, ако положението в посочената държава-членка се характеризира с това, че законодателството, с което посочената директива е транспонирана, не съдържа никаква изрична разпоредба, свързана с прилагането на условията за работа, предвидени в колективните трудови договори.

52      От акта за препращане е видно, че започнатите от Byggnads и Byggettan колективни действия се основават както на отказа на Laval да гарантира на своите командировани в Швеция работници почасово заплащане в размера, поискан от тези синдикални организации, въпреки че въпросната държава-членка не предвижда минимална ставка на заплащане, така и на отказа на това предприятие да се присъедини към колективния трудов договор в строителството, чиито клаузи установяват по някои от въпросите, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са предвидени в посочения член.

53      Ето защо следва да се приеме, че с първия въпрос препращащата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 12 и 49 ЕО, както и Директива 96/71 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат в държава-членка, в която условията за работа, отнасящи се до въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от тази директива, с изключение на минималната ставка на заплащане, са уредени със закон, синдикална организация да се опитва да принуди чрез колективни действия, изразяващи се в блокада на строителни обекти като това, за което става въпрос в главното производство, доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, да започне с нея преговори относно ставката на заплащане на командированите работници, както и да се присъедини към колективен трудов договор, чиито клаузи установяват по някои от посочените по-горе въпроси условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са предвидени в член 3 от посочената директива.

 Приложимите общностни разпоредби

54      За да бъдат определени разпоредбите на общностното право, които са приложими в производство като главното, следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 12 ЕО, който установява общия принцип за забрана на дискриминация на основание гражданство, подлежи на самостоятелно прилагане само при уредени от общностното право случаи, за които Договорът не предвижда специални разпоредби за забрана на дискриминацията (вж. Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal, C‑100/01, Recueil, стр. I‑10981, точка 25 и Решение от 29 април 2004 г. по дело Weigel, C‑387/01, Recueil, стр. I‑4981, точка 57).

55      Що се отнася обаче до свободното предоставяне на услуги, този принцип е въведен и конкретизиран с член 49 ЕО (Решение от 16 септември 1999 г. по дело Becu и др., C‑22/98, Recueil, стр. I‑5665, точка 32 и Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Vestergaard, C‑55/98, Recueil, стр. I‑7641, точка 17). Поради това не е необходимо Съдът да се произнася относно член 12 ЕО.

56      Що се отнася до временното преместване на работници в друга държава-членка за изпълнение в тази държава-членка на строителни работи или на благоустройствени мероприятия в рамките на предоставяне на услуги от работодателя, от практиката на Съда следва, че членове 49 ЕО и 50 ЕО не допускат държава-членка да забрани на доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, да се придвижва свободно на нейна територия с целия си персонал или тази държава-членка да наложи по-ограничителни условия за придвижването на въпросния персонал. Всъщност налагането на такива условия на доставчика на услуги, произхождащ от друга държава-членка, го подлага на дискриминация в сравнение с неговите конкуренти, установени в приемащата държава, които могат свободно да използват своя персонал, и освен това засяга неговата способност за предоставяне на услугата (Решение от 27 март 1990 г. по дело Rush Portuguesa, С‑113/89, Recueil, стр. І‑1417, точка 12).

57      За сметка на това общностното право допуска държавите-членки да разпрострат своето законодателство или сключените от социалните партньори колективни трудови договори, свързани с минималните заплати, по отношение на всяко лице, което, дори и временно, извършва дейност като наето лице на тяхната територия, независимо от това в коя държава е установен работодателят (вж. по-конкретно Решение от 3 февруари 1982 г. по дело Seco и Desquenne & Giral, 62/81 и 63/81, Recueil, стр. 223, точка 14 и Решение от 24 януари 2002 г. по дело Portugaia Construções, C‑164/99, Recueil, стр. I‑787, точка 21). Прилагането на такива правила все пак трябва да може да гарантира постигането на преследваната от тях цел, а именно защитата на командированите работници, и да не надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл по-конкретно Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Arblade и др., C‑369/96 и C‑376/96, Recueil, стр. I‑8453, точка 35 и Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Германия, С‑341/02, Recueil, стр. І‑2733, точка 24).

58      В този контекст общностният законодател е приел Директива 96/71 с цел, както това е видно от съображение 6 от нея, да предвиди в интерес на работодателите и техния персонал условия за работа, които са приложими към трудовото правоотношение, когато установено в дадена държава-членка предприятие временно командирова работници на територията на друга държава-членка в рамките на предоставяне на услуги.

59      От съображение 13 от Директива 96/71 следва, че законодателствата на държавите-членки трябва да се координират, за да се определи ядро от задължителни правила за минимална закрила, които трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, които командироват работници в нея.

60      Въпреки това Директива 96/71 не е хармонизирала материалното съдържание на тези задължителни правила за минимална закрила. При това положение то може да бъде определено свободно от държавите-членки, при спазване на Договора и на общите принципи на общностното право (Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия, С‑490/04, Recueil, стр. I‑6095, точка 19).

61      Следователно след като разглежданите в главното производство факти, така както са описани в акта за препращане, са настъпили през 2004 г., т.е. след изтичането на дадения на държавите-членки срок за транспониране на Директива 96/71, който е бил определен до 16 декември 1999 г., и след като тези факти попадат в приложното поле на тази директива, има основание първият въпрос да бъде разгледан с оглед на разпоредбите на посочената директива, тълкувани в светлината на член 49 ЕО (Решение от 12 октомври 2004 г. по дело Wolff & Müller, C‑60/03, Recueil, стр. I‑9553, точки 25—27 и 45), както и евентуално предвид самата последна разпоредба.

 Възможностите, с които разполагат държавите-членки за определяне на приложимите към командированите работници условия за работа, включително на минималните ставки на заплащане

62      В рамките на процедурата на сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, установена в член 234 ЕО, и с цел на националния съд да бъде даден полезен отговор, който да му позволи да разреши спора, с който е сезиран (вж. Решение от 17 юли 1997 г. по дело Krüger, C‑334/95, Recueil, стр. I‑4517, точка 22, Решение от 28 ноември 2000 г. по дело Roquette Frères, C‑88/99, Recueil, стр. I‑10465, точка 18, както и Решение от 15 юни 2006 г. по дело Air Liquide Industries Belgium, C‑393/04 и C‑41/05, Recueil, стр. I‑5293, точка 23), е уместно да бъдат разгледани възможностите, с които разполагат държавите-членки за определяне на условията за работа по въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, включително минималните ставки на заплащане, които предприятията трябва да гарантират на работниците, командировани от тях в рамките на транснационално предоставяне на услуги.

63      Всъщност както от акта за препращане, така и от представените в настоящото производство становища е видно, че от една страна, когато става въпрос за определянето на условията за работа на командированите работници по посочените по-горе въпроси, минималните ставки на заплащане са единственото условие на работа, което в Швеция не е определено по един от предвидените в Директива 96/71 начини, и че от друга страна, наложеното на Laval задължение да преговаря със синдикалните организации, за да установи какви заплати трябва да изплаща на своите работници, както и задължението да се присъедини към колективния трудов договор за строителството, са в основата на спора по главното производство.

64      Съгласно член 3, параграф 1, първа алинея, първо и второ тире от Директива 96/71 условията за работа, отнасящи се до въпросите, предвидени в букви a)—ж) от тази разпоредба, когато става дума за транснационално предоставяне на услуги в сферата на строителството, се определят от законови, подзаконови или административни разпоредби или по силата на колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими. По смисъла на тази разпоредба колективните трудови договори и арбитражните решения трябва да се спазват от всички предприятия в отрасъла или в рамките на съответната професия, попадащи в тяхното териториално приложно поле.

65      Освен това член 3, параграф 8, втора алинея от Директива 96/71 дава възможност при липсата на система за обявяване на общоприложимостта на колективни трудови договори или арбитражни решения държавите-членки да се основават на тези от тях, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в съответния отрасъл или които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и се прилагат на цялата територия на държавата.

66      От текста на тази разпоредба следва, че за да се прибегне към последната възможност, от една страна, държавата-членка трябва да реши това, а от друга страна, прилагането на колективните трудови договори по отношение на предприятията, които командироват работници, трябва да гарантира на последните равно третиране по въпросите, изброени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, спрямо националните предприятия, принадлежащи към съответния отрасъл или професия, които се намират в подобно положение. Съществува равно третиране по смисъла на член 3, параграф 8 от посочената директива, когато по отношение на посочените по-горе въпроси на националните предприятия са вменени същите задължения като на командироващите предприятия и когато и от едните, и от другите се изисква да изпълняват тези задължения с един и същи резултат.

67      Установено е, че в Швеция условията за работа по въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, с изключение на минималните ставки на заплащане, са били определени със законови разпоредби. Установено е също така, че колективните трудови договори не са обявени за общоприложими и че тази държава-членка не се е възползвала от възможността, предвидена в член 3, параграф 8, втора алинея от тази директива.

68      В това отношение следва да се констатира, че тъй като Директива 96/71 не цели хармонизиране на системите за определяне на условията за работа в държавите-членки, последните са свободни да изберат на национално равнище система, която не е изрично посочена сред предвидените от тази директива, стига тази система да не създава пречки за предоставянето на услугите между държавите-членки.

69      От доказателствата по преписката е видно, че в Швеция националните власти са предоставили на социалните партньори грижата да определят чрез колективно договаряне ставките, по които националните предприятия трябва да плащат на своите работници и че що се отнася до строителните предприятия, тази система предполага воденето на преговори на работното място за всеки конкретен случай, при отчитане на квалификацията и функциите на съответните работници.

70      Що се отнася до задълженията в областта на заплащането, които могат да бъдат наложени на доставчиците на услуги, установени в други държави-членки, следва да се напомни, че член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 96/71 се отнася само до минималните ставки на заплащане. При това положение не може на тази разпоредба да се обоснове задължаването на тези доставчици на услуги да зачитат ставки на заплащане като тези, които в случая синдикалните организации — ответници в главното производство, искат да наложат в рамките на шведската система и които не съставляват минимални заплати, и освен това не са определени при условията, предвидени в това отношение в член 3, параграфи 1 и 8 от посочената директива.

71      Поради това на този етап следва да се заключи, че държава-членка, в която минималните ставки на заплащане не са определени по един от начините, предвидени в член 3, параграфи 1 и 8 от Директива 96/71, няма право въз основа на тази директива да налага на предприятията, установени в други държави-членки, в рамките на транснационално предоставяне на услуги да водят преговори на работното място за всеки конкретен случай, при отчитане на квалификацията и функциите на наетите лица, за да установят размера на заплатите, които ще трябва да изплащат на своите командировани работници.

72      Уместно е по-нататък в настоящото решение задълженията, произтичащи за предприятията, установени в друга държава-членка, от такава система на определяне на заплатите, да бъдат преценени от гледна точка на член 49 ЕО.

 Въпросите, до които могат да се отнасят условията за работа, приложими за командированите работници

73      За да осигури зачитането на ядро от задължителни правила за минимална закрила, член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 96/71 предвижда, че държавите-членки трябва да следят, независимо от това кой закон е приложим към трудовото правоотношение, за това в рамките на транснационално предоставяне на услуги предприятията да гарантират на работниците, командировани на територията на държавите-членки, условия за работа по въпросите, изброени в тази разпоредба, а именно максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивка, минимални платени почивни дни, минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд, условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа, здраве, безопасност и хигиена на работното място, защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи и равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.

74      Целта на тази разпоредба е, от една страна, да осигури лоялна конкуренция между националните предприятия и предприятията, извършващи транснационално предоставяне на услуги, доколкото задължава последните да признаят на своите работници по ограничен брой въпроси условията за работа, определени в приемащата държава-членка със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на член 3, параграф 8 от Директива 96/71, които съставляват задължителни правила за минимална закрила.

75      Следователно посочената разпоредба не позволява на установените в други държави-членки предприятия да осъществяват нелоялна конкуренция спрямо предприятията от приемащата държава-членка в рамките на транснационално предоставяне на услуги, като прилагат към своите работници отнасящите се до тези въпроси условия за работа, които са в сила в държавата-членка на произход, ако нивото на социална закрила в приемащата държава-членка е по-високо.

76      От друга страна, тази разпоредба цели да гарантира на командированите работници, че докато извършват работа с временен характер на територията на приемащата държава-членка, по отношение на тях ще се прилагат правилата за минимална закрила на тази държава-членка, що се отнася до условията за работа, свързани с посочените въпроси.

77      Признаването на такава минимална закрила води до това, че ако нивото на закрила, което произтича от предоставените на командированите работници в държавата-членка на произход условия за работа, що се отнася до въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, е по-ниско от нивото на минималната закрила, призната в приемащата държава-членка, тези работници ще се ползват от по-добри условия за работа в приемащата държава.

78      Все пак от точка 19 от настоящото решение следва, че в главното производство някои клаузи от колективния трудов договор за строителството се отклоняват по някои от въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви а)—ж) от Директива 96/71, в частност що се отнася до работното време и годишния отпуск, от шведските законови разпоредби, определящи приложимите за командированите работници условия за работа, като установяват по-благоприятни условия.

79      Наистина член 3, параграф 7 от Директива 96/71 предвижда, че параграфи 1—6 от същия член не са пречка за прилагането на по-благоприятни за работниците условия за наемане на работа. Освен това от съображение 17 от посочената директива следва, че задължителните правила за минимална закрила, действащи в приемащата държава, не трябва да препятстват прилагането на ред и условия за полагане на труд, които са по-благоприятни за работниците.

80      Въпреки това член 3, параграф 7 от Директива 96/71 не би могъл да бъде тълкуван в смисъл, че позволява на приемащата държава-членка да подчини предоставянето на услуги на нейната територия на зачитането на условия за работа, които надхвърлят задължителните правила за минимална закрила. Всъщност относно въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж), Директива 96/71 изрично предвижда степента на закрила, която приемащата държава-членка има право да наложи на установените в други държави-членки предприятия в полза на техните работници, командировани на нейна територия. От друга страна, такова тълкуване би лишило посочената директива от полезно действие.

81      Следователно и при уговорката, че установените в други държави-членки предприятия могат, по-специално в рамките на задължение, което са поели към своя командирован персонал, доброволно да се присъединят в приемащата държава към евентуално по-благоприятен колективен трудов договор, нивото на закрила, което трябва да бъде гарантирано на командированите работници на територията на приемащата държава, по принцип е ограничено до това, което е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, освен ако въз основа на закона или на колективни трудови договори в държавата-членка по произход посочените работници не се ползват вече от по-благоприятни условия за работа по въпросите, предвидени в посочената разпоредба.

82      От друга страна, следва да се уточни, че съгласно член 3, параграф 10, първо тире от Директива 96/71 държавите-членки могат да наложат условия за наемане на работа по въпроси, различни от посочените по-конкретно в параграф 1, първа алинея, букви а)—ж) от посочения член 3 от директивата, в съответствие с Договора и доколкото става въпрос за разпоредби, свързани с обществения ред, които се прилагат по един и същи начин към националните предприятия и към предприятията от други държави-членки.

83      В главното производство някои клаузи от колективния трудов договор за строителството се отнасят до въпроси, които не са специално предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71. В тази насока от точка 20 от настоящото решение е видно, че присъединяването към този колективен трудов договор води до поемане от страна на предприятията на парични задължения като тези, по силата на които трябва да плащат на Byggettan 1,5 % от общата сума на средствата за работни заплати за упражнявания от тази синдикална секция контрол върху трудовите възнаграждения, а на застрахователната компания FORA, от една страна — 0,8 % от общата сума на средствата за заплатите като „специална добавка за строителството“, и от друга страна — 5,9 % от общата сума на тези средства като различни застрахователни премии.

84      Установено е все пак, че тези задължения са наложени без националните органи да са прибягнали до член 3, параграф 10 от Директива 96/71. Всъщност спорните клаузи от колективния трудов договор за строителството са установени чрез преговори между социалните партньори, които не са публичноправни образувания и не могат въз основа на тази разпоредба да се позовават на съображения от обществен ред, за да установят, че колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство, не противоречат на общностното право.

85      Уместно е също така провежданите от синдикалните организации — ответници в главното производство, колективни действия да бъдат преценени с оглед на член 49 ЕО както поради това че целят да принудят доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, да започне преговори за заплатите, които трябва да изплаща на командированите работници, така и поради това че целят да принудят този доставчик да се присъедини към колективен трудов договор, чиито клаузи установяват по някои от въпросите, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71 условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са посочени в тази разпоредба.

 По преценката на колективните действия, за които става въпрос в главното производство, с оглед на член 49 ЕО

86      Що се отнася до прилагането на средствата за принуда, с които синдикалните организации разполагат, за да наложат присъединяването към колективен трудов договор и воденето на преговори за заплатите, ответниците в главното производство, както и датското и шведското правителство изтъкват, че правото за започване на колективни действия в рамките на преговори с работодател не попада в приложното поле на член 49 ЕО, тъй като съгласно член 137, параграф 5 ЕО, изменен с Договора от Ница, Общността не е компетентна да урежда това право.

87      В тази насока е достатъчно да се напомни, че независимо от това, че в областите извън компетентността на Общността държавите-членки са по принцип свободни да определят условията за съществуването на правата, за които става въпрос, и начините за тяхното упражняване, при упражняването на тази компетентност посочените държави са длъжни да спазват общностното право (вж. по аналогия относно сферата на социалното осигуряване Решение от 28 април 1998 г. по дело Decker, C‑120/95, Recueil, стр. I‑1831, точки 22 и 23, както и Решение по дело Kohll, C‑158/96, Recueil, стр. I‑1931, точки 18 и 19; относно преките данъци — Решение от 4 март 2004 г. по дело Комисия/Франция, C‑334/02, Recueil, стр. I‑2229, точка 21 и Решение от 13 декември 2005 г. по дело Marks & Spencer, C‑446/03, Recueil, стр. I‑10837, точка 29).

88      Следователно обстоятелството, че член 137 ЕО не се прилага нито спрямо правото на стачка, нито спрямо правото на локаут, не може да изключи от сферата на свободното предоставяне на услугите колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство.

89      Според становищата на датското и шведското правителство правото за провеждане на колективни действия било основно право и като такова било изключено от приложното поле на член 49 ЕО, както и от това на Директива 96/71.

90      В това отношение следва да се отбележи, че правото на провеждане на колективни действия е признато както от различни международни актове, на които държавите-членки сътрудничат или към които са се присъединили, като Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., която впрочем е изрично спомената в член 136 ЕО, и Конвенция № 87 на Международната организация на труда от 9 юли 1948 г. за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, така и от изготвени от посочените държави-членки на общностно равнище или в рамките на Европейския съюз актове като Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет, състояла се на 9 декември 1989 г. в Страсбург, която също е спомената в член 136 ЕО, и Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1).

91      Макар от това да следва, че правото на провеждане на колективни действия трябва да бъде признато за основно право, представляващо неразделна част от общите принципи на общностното право, чието спазване се гарантира от Съда, неговото упражняване може да бъде подчинено на определени ограничения. Наистина, както това се потвърждава в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на провеждане на колективни действия се ползва от закрила в съответствие с общностното право и с националните законодателства и практики.

92      Макар да е вярно, че както напомня шведското правителство, правото на провеждане на колективни действия в Швеция, както и в други държави-членки, се ползва от конституционна закрила, според шведската конституция това право, което в тази държава-членка включва блокадата на строителни обекти, може да бъде упражнявано, освен ако закон или колективен трудов договор не го допускат, както това е видно от точка 10 от настоящото решение.

93      В това отношение Съдът вече се е произнесъл в смисъл, че закрилата на основните права съставлява законен интерес, който по принцип може да оправдае ограничаването на задълженията, наложени от общностното право, дори и на тези, които са свързани с гарантирана от Договора основна свобода като свободното движение на стоки (вж. Решение от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger, C‑112/00, Recueil, стр. I‑5659, точка 74) или свободното предоставяне на услуги (вж. Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Omega, C‑36/02, Recueil, стр. I‑9609, точка 35).

94      Както Съдът е приел в Решение по дело Schmidberger и Решение по дело Omega, посочени по-горе, упражняването на процесните основни права, а именно свободата на словото и свободата на събранията, както и зачитането на човешкото достойнство, не попадат извън приложното поле на разпоредбите на Договора. Тяхното упражняване трябва да бъде съобразено с изискванията, свързани със закриляните от посочения договор права, и да бъде съвместимо с принципа на пропорционалността (вж. в този смисъл Решение по дело Schmidberger, точка 77 и Решение по дело Omega, точка 36, посочени по-горе).

95      От изложеното по-горе следва, че фундаменталният характер на правото на провеждане на колективни действия не може да изключи такова действие, провеждано срещу предприятие, което е установено в друга-държава членка и командирова работници в рамките на транснационално предоставяне на услуги, от приложното поле на общностното право.

96      Поради това следва да се разгледа въпросът дали обстоятелството, че синдикални организации от една държава-членка могат да провеждат колективни действия при гореспоменатите условия, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги и при утвърдителен отговор — дали това действие може да бъде оправдано.

97      В това отношение следва де се напомни, че доколкото цели премахването на ограничения за свободното предоставяне на услуги, произтичащи от обстоятелството, че доставчикът на услуги е установен в държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която услугата следва да бъде предоставена, член 49 ЕО е станал пряко приложим в държавите-членки след изтичане на преходния период и предоставя на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават пред съд и които националните юрисдикции са длъжни да защитават (вж. по-конкретно Решение от 3 декември 1974 г. по дело van Binsbergen, 33/74, Recueil, стр. 1299, точка 26, Решение от 14 юли 1976 г. по дело Donà, 13/76, Recueil, стр. 1333, точка 20, Решение от 4 декември 1986 г. по дело Комисия/Ирландия, 206/84, Recueil, стр. 3817, точка 16 и Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C‑208/05, Recueil, стр. I‑181, точка 67).

98      Следва също така да се напомни, че член 49 ЕО следва да бъде спазван от уредбата, целяща колективно уреждане на предоставянето на услуги, която не е от публичен характер. Всъщност премахването на пречките пред свободното предоставяне на услуги между държавите-членки би било възпрепятствано, ако премахването на въведените от държавата ограничения можеше да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването на правната автономия на сдружения или органи, които не са публичноправни (вж. Решение от 12 декември 1974 г. по дело Walrave и Koch, 36/74, Recueil, стр. 1405, точки 17 и 18, Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C‑415/93, Recueil, стр. I‑4921, точки 83 и 84, както и Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Wouters и др., C‑309/99, Recueil, стр. I‑1577, точка 120).

99      В главното производство се налага изводът, че правото на синдикалните организации на държава-членка да провеждат колективни действия, чрез които установени в други държави-членки предприятия могат да се окажат принудени да се присъединят към колективния трудов договор за строителството, някои от чиито клаузи се отклоняват от законовите разпоредби, като установяват по-благоприятни условия за работа по въпросите, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, а други се отнасят до въпроси, които не са предвидени от посочената разпоредба, е в състояние да направи изпълнението на строителни работи на шведска територия по-малко привлекателно и дори да затрудни тези предприятия, поради което съставлява ограничение за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО.

100    Това важи с още по-голяма сила за обстоятелството, че за да установят минималната ставка на заплащане, която са длъжни да прилагат по отношение на своите командировани работници, посочените предприятия могат да бъдат принудени с колективни действия да водят преговори с неопределена продължителност със синдикалните организации на мястото, където се предоставят услугите.

101    От практиката на Съда следва, че тъй като свободното предоставяне на услуги е един от основните принципи на Общността (вж. по-конкретно Решение от 4 декември 1986 г. по дело Комисия/Франция, 220/83, Recueil, стр. 3663, точка 17 и Решение по дело Комисия/Дания, 252/83, Recueil, стр. 3713, точка 17), не би могло да бъде допуснато, освен ако не преследва легитимна цел, съвместима с Договора, и не е обосновано с императивни съображения от обществен интерес, доколкото в такъв случай може да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. по-конкретно Решение от 5 юни 1997 г. по дело SETTG, C‑398/95, Recueil, стр. I‑3091, точка 21, Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C‑451/03, Recueil, стр. I‑2941, точка 37 и Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др., C‑94/04 и С‑202/04, Recueil, стр. I‑11421, точка 61).

102    Синдикалните организации — ответници в главното производство, както и шведското правителство изтъкват, че въпросните ограничения са оправдани, при положение че са необходими, за да гарантират закрилата на признато от общностното право основно право и имат за цел защитата на работниците, която представлявала императивно съображение от обществен интерес.

103    В това отношение трябва да се посочи, че правото на провеждане на колективни действия с цел защита на работниците от приемащата държава срещу евентуалното извършване на социален дъмпинг може да бъде императивно съображение от обществен интерес по смисъла на практиката на Съда, което по принцип може да оправдае ограничаване на гарантираните от Договора основни свободи (вж. в този смисъл Решение по дело Arblade и др., посочено по-горе, точка 36, Решение от 15 март 2001 г. по дело Mazzoleni и ISA, C‑165/98, Recueil, стр. I‑2189, точка 27, Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Finalarte и др., C‑49/98, C‑50/98, C‑52/98—C‑54/98 и C‑68/98—C‑71/98, Recueil, стр. I‑7831, точка 33 и Решение от 11 декември 2007 г. по дело International Transport Workers’ Federation и Finnish Seamen’s Union, C‑438/05, Сборник, стр. I‑10779, точка 77).

104    Уместно е да се добави, че съгласно член 3, параграф 1, букви в) и й) ЕО дейността на Общността включва не само „вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяната между държавите-членки на пречките за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали“, а също така и „политика в социалната област“. Член 2 ЕО всъщност гласи, че Общността има за задача по-конкретно да насърчава „хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности“ и „висока степен на заетост и на социална закрила“.

105    От това следва, че целите на Общността са не само икономически, а също и социални, поради което трябва да бъде установено равновесие между произтичащите от Договора за ЕО права, свързани със свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали, и целите на социалната политика, част от които, както това следва от член 136 ЕО, са по-конкретно подобряването на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране, докато се осъществява подобряването, осигуряване на подходяща социална закрила и социален диалог.

106    В главното производство Byggnads и Byggettan изтъкват, че целта на започнатата срещу Laval блокада е да бъдат защитени работниците.

107    В това отношение следва да се посочи, че блокада, предприета от синдикална организация от приемащата държава-членка с цел на работниците, които са командировани в рамките на транснационално предоставяне на услуги, да бъде гарантирано определено ниво на условията за работа, по принцип отговаря на целта да бъдат защитени работниците.

108    Въпреки това следва да се има предвид, че що се отнася до специфичните задължения, свързани с присъединяването към колективния трудов договор за строителството, които синдикалните организации се стремят чрез колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство, да наложат на установени в други държави-членки предприятия, свързаните с тези действия ограничения не могат да бъдат оправдани от гледна точка на такава цел. Всъщност освен това, което е видно от точки 81 и 83 от настоящото решение, работодателят на работници, командировани в рамките на транснационално предоставяне на услуги, е длъжен да съблюдава в приемащата държава-членка ядро от задължителни правила за минимална закрила вследствие на осъществената от Директива 96/71 координация.

109    На последно място, що се отнася до преговорите за определяне на заплатите, които синдикалните организации чрез колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство, се стремят да наложат на предприятия, които са установени в друга държава-членка и временно командироват работници на територията на приемащата държава-членка, уместно е да се подчертае, че общностното право, разбира се, не забранява на държавите-членки с подходящи средства да наложат на такива предприятия спазването на техните разпоредби относно минималната заплата (вж. Решение по дело Seco и Desquenne & Giral, точка 14, Решение по дело Rush Portuguesa, точка 18, както и Решение по дело Arblade и др., точка 41, посочени по-горе).

110    Въпреки това колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство, не биха могли да бъдат оправдани с оглед на целта от обществен интерес, посочена в точка 102 от настоящото решение, когато преговорите за заплатите, които те целят да наложат на установено в друга държава-членка предприятие, се вписват в национален контекст, характеризиращ се с липсата на разпоредби от каквото и да е естество, които да са достатъчно точни и достъпни, за да не бъде на практика невъзможно или изключително трудно за такова предприятие да установи какви са задълженията, които би трябвало да спазва във връзка с минималната заплата (вж. в този смисъл Решение по дело Arblade и др., точка 43, посочено по-горе).

111    С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 49 ЕО и член 3 от Директива 96/71 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат в държава-членка, в която условията за работа, отнасящи се до въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от тази директива, с изключение на минималната ставка на заплащане, са уредени със закон, синдикална организация да може да се опитва да принуди чрез колективни действия, изразяващи се в блокада на строителни обекти като тези, за които става въпрос в главното производство, доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, да започне с нея преговори относно ставката на заплащане на командированите работници, както и да се присъедини към колективен трудов договор, чиито клаузи установяват по някои от посочените по-горе въпроси условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са предвидени в член 3 от посочената директива.

 По втория въпрос

112    С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали член 49 ЕО и член 50 ЕО не допускат наложената на синдикалните организации в държава-членка забрана за предприемане на колективни действия, целящи отмяна или изменение на колективен трудов договор, сключен между трети лица, да бъде подчинена на изискването действието да се отнася до условията за работа, към които националният закон се прилага пряко, което прави невъзможно за предприятие, командироващо работници в тази държава членка в рамките на предоставянето на услуги и обвързано от колективен трудов договор, към който се прилага правото на друга държава-членка, да се позове на такава забрана пред посочените организации.

113    Този въпрос засяга прилагането на разпоредбите на MBL, установяващи система за борба срещу социалния дъмпинг, според която доставчикът на услуги няма право да очаква, че в държавата-членка, в която предоставя услугата, ще бъдат взети предвид по какъвто и да е начин произтичащите от колективните трудови договори задължения, които вече е длъжен да спазва в държавата-членка, в която е установен. От такава система следва, че колективните действия са позволени срещу предприятия, обвързани от колективен трудов договор, към който се прилага правото на друга държава-членка, по начина, по който са позволени срещу предприятия, които не са обвързани от колективен трудов договор.

114    Според постоянната съдебна практика свободното предоставяне на услуги предполага по-специално изключването на всякаква дискриминация по отношение на доставчика на услуги поради неговата националност или поради обстоятелството че е установен в държава-членка, различна от тази, в която услугите трябва да бъдат предоставени (вж. по-конкретно Решение от 26 февруари 1991 г. по дело Комисия/Франция, C‑154/89, Recueil, стр. I‑659, точка 12, Решение по дело Комисия/Италия, C‑180/89, Recueil, стр. I‑709, точка 15, Решение по дело Комисия/Гърция, C‑198/89, Recueil, стр. I‑727, точка 16 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 83).

115    Също по силата на постоянна съдебна практика дискриминация е налице единствено при прилагането на различни правила към сходни положения или прилагането на едно и също правило към различни положения (вж. по-конкретно Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker, C‑279/93, Recueil, стр. I‑225, точка 30, Решение от 22 март 2007 г. по дело Talotta, C‑383/05, Recueil, стр. I‑2555, точка 18, както и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lakebrink и Peters-Lakebrink, C‑182/06, Сборник, стр. I‑6705, точка 27).

116    В това отношение е уместно да се констатира, че национална правна уредба като тази в главното производство, която независимо от съдържанието им не отчита колективните трудови договори, с които командироващите в Швеция предприятия вече са обвързани в държавата-членка, в която са установени, дискриминира тези предприятия, доколкото се отнася към тях, както към националните предприятия, които не са сключили колективен трудов договор.

117    От член 46 ЕО, който подлежи на стриктно тълкуване обаче следва, че дискриминационните разпоредби могат да бъдат оправдани само по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве (вж. Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 86).

118    В това отношение от акта за препращане следва, че прилагането на тази правна уредба към установени в други държави-членки предприятия, които са обвързани от колективни трудови договори, към които шведският закон не се прилага пряко, цели, от една страна, да позволи на синдикалните организации да предприемат действия, насочени към това всички работодатели на шведския пазар на труда да прилагат трудови възнаграждения и други условия за работа, съответни на тези, които обикновено се практикуват в Швеция, а от друга — да създаде условия за лоялна конкуренция при равни условия между шведски работодатели и предприемачи от други държави-членки.

119    Поради това че нито едно от посочените в предходната точка съображения не е свързано със съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве по смисъла на член 46 ЕО, прилаган във връзка с член 55 ЕО, следва да се приеме, че не може да бъде оправдана дискриминация като тази, за която става въпрос в главното производство.

120    С оглед на всичко изложено по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 49 ЕО и член 50 ЕО не допускат наложената на синдикалните организации в държава-членка забрана за предприемане на колективни действия, целящи отмяна или изменение на колективен трудов договор, сключен между трети лица, да бъде подчинена на изискването действието да се отнася до условия за работа, към които националният закон се прилага пряко.

 По съдебните разноски

121    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 49 ЕО и член 3 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат в държава-членка, в която условията за работа, отнасящи се до въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от тази директива, с изключение на минималните ставки на заплащане, са уредени със закон, синдикална организация да може да се опитва да принуди чрез колективни действия, изразяващи се в блокада на строителни обекти като тези, за които става въпрос в главното производство, доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, да започне с нея преговори относно ставките, по които следва да се заплаща на командированите работници, както и да се присъедини към колективен трудов договор, чиито клаузи установяват по някои от посочените по-горе въпроси условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са предвидени в член 3 от посочената директива.

2)      Член 49 ЕО и член 50 ЕО не допускат наложената на синдикалните организации в държава-членка забрана за предприемане на колективни действия, целящи отмяна или изменение на колективен трудов договор, сключен между трети лица, да бъде подчинена на изискването действието да се отнася до условия за работа, към които националният закон се прилага пряко.

Подписи

* Език на производството: шведски.