РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
14 ноември 2013 година(*)
„Структурни фондове — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Финансово участие на структурен фонд — Критерии за допустимост на разходите — Регламент (ЕО) № 1260/1999 — Член 30, параграф 4 — Принцип на дълготрайност на операцията — Понятие за значително изменение на операция — Възлагане на договор за концесия без предварително даване на публичност и без тръжна процедура“
По дело C‑388/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per le Marche (Италия) с акт от 21 юни 2012 г., постъпил в Съда на 16 август 2012 г., в рамките на производство по дело
Comune di Ancona
срещу
Regione Marche,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н L. Bay Larsen, председател на състав, г‑н K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, г‑н M. Safjan, г‑н J. Malenovský (докладчик), и г‑жа A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑жа A. Impellizzeri, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юли 2013 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Comune di Ancona, от A. Lucchetti, avvocato,
– за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes, г‑жа S. Rodrigues и г‑н A. Gattini, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑жа A. Steiblytė и г‑жа D. Recchia, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 септември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 30, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Comune di Ancona и Regione Marche във връзка с решението на този регион да отмени субсидии, отпуснати на Comune di Ancona по проект за изграждане на рампа, и да поиска тяхното възстановяване.
Правна уредба
3 Съображение 4 от Регламент № 1260/1999 гласи:
„[к]ато има предвид, че за да се усили съсредоточаването и опростяването на дейността на структурните фондове, […][приоритетните цели] следва да се определят като цели, насочени към развитието и структурното уравновесяване на изостаналите в развитието си региони, към икономическото и социалното преструктуриране на зоните със структурни затруднения и към адаптирането и модернизирането на политиките и системите на образование, обучение и заетост“. [неофициален превод]
4 Съображение 7 от посочения регламент предвижда:
„[…] Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е основният инструмент, допринасящ за реализацията на целта за развитие и структурно уравновесяване на изостаналите в развитието си региони и за социалното и икономическото преобразуване на регионите със структурни затруднения“. [неофициален превод]
5 Съображение 41 от същия регламент гласи:
„[…] за да се осигури ефективност и устойчиво въздействие от помощта на фондовете, дадена цялостна или частична помощ от фондовете би трябвало да остане прикрепена към операция само при условие че нито нейното естество, нито условията за нейното прилагане търпят значително изменение, което би се изразило в отклоняване на подпомаганата операция от нейните първоначални цели“. [неофициален превод]
6 Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, озаглавен „Допустимост“, гласи:
„Държавите членки осигуряват участието на фондовете в полза на дадена операция единствено ако в срок от пет години от решението на националния компетентен орган или органа за управление на участието на фондовете тя не претърпи значително изменение:
a) която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта или дава на дадено предприятие или публично образувание недължима изгода
и
б) която произтича или от промяната в характера на собствеността на инфраструктурата, или от прекъсване или промяна в местоположението на производствената дейност.
Държавите членки информират Комисията за всяка промяна от този вид; при подобна промяна се прилагат разпоредбите на член 39“. [неофициален превод]
7 Член 38, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Общи разпоредби“, предвижда:
„Без да се засяга отговорността на Комисията за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз, отговорност за финансовия контрол на помощите носят на първо място държавите членки. За тази цел те вземат в частност следните мерки:
[…]
д) предотвратяват, откриват и отстраняват нередностите в съответствие с действащата правна уредба, уведомяват за тях Комисията, като я информират редовно за хода на образуваните във връзка с тези нередности административни и съдебни производства;
[…]
з) изискват връщане на неправилно изразходваните предвид констатирана нередност суми заедно с евентуално дължимите лихви за забава“. [неофициален превод]
8 Член 39, параграф 1 от същия регламент, озаглавен „Финансови корекции“, предвижда:
„На първо място държавите членки носят отговорност да разследват нередностите и да предприемат действия, когато се констатира важна промяна, засягаща същността или условията за осъществяване и контрол на помощта, и да извършват необходимите финансови корекции.
Държавите членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с единични или системни нередности. Тези извършвани от държавите членки корекции се състоят в пълно или частично прекратяване на участието на Общността. Така освободените средства на Общността могат да се преразпределят от държавата членка към съответната помощ при спазването на правилата, които следва да се определят съгласно член 53, параграф 2“. [неофициален превод]
Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Regione Marche, който е управляващият орган на оперативна програма за структурните помощи на Съюза в регион Marche, публикува в рамките на ЕФРР обявление за различни инфраструктурни проекти в местните пристанищни зони за програмния период 2002—2006 г.
10 По това обявление Comune di Ancona подава заявление за финансиране за три проекта, отнасящи се съответно до изграждане на рампа, закупуване на мобилен кран и строителни дейности по благоустройство на площадката пред рампата. Трите заявления получават одобрение.
11 След дейностите по изграждане на рампата и монтирането на мобилния кран Comune di Ancona, в качеството си на орган — бенефициер на съответното финансиране, отправя запитване през януари 2005 г. до Regione Marche относно възможността да се предостави на трето лице експлоатацията чрез концесия на рампата. Regione Marche преценява, че не съществуват пречки в това отношение, посочвайки обаче необходимостта от спазване на съществуващата нормативна уредба във връзка с възлагането на обществени услуги на концесия.
12 С решение на общинския съвет от 19 април 2005 г. Comune di Ancona възлага управлението на рампата на Cooperativa arl Pescatori e Motopescherecci di Ancona (наричана по-нататък „кооперация Pescatori“), като определя и редица задължения за последната, сред които са заплащането на Comune di Ancona на годишна такса, изчислена така, че да не генерира значителни нетни приходи нито за концедента, нито за концесионера, забраната за промяна на условията за осъществяване на одобрената за финансиране операция, забраната за възмездно извършване на дейност, спазването на всички приложими директиви и правни норми на Съюза, както и задължението за запазване на публичния характер и на предназначението на инфраструктурния обект. Освен това е уточнено, че обектът остава във всички случаи собственост на Comune di Ancona.
13 През юни 2010 г. Regione Marche установява редица нередности в управлението на рампата от Comune di Ancona, а именно:
– използване на рампата и от плавателни съдове за отдих в съотношение от приблизително 18 %,
– неизползване на част от разглеждания обект, и
– главно, спрямо останалите две твърдения — прякото предоставяне на концесия на управлението на обекта, тоест без провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка.
14 На основание на тези констатации Regione Marche разпорежда оттеглянето и възстановяването на отпуснатото на Comune di Ancona финансиране.
15 Comune di Ancona подава жалба за отмяна на това решение пред запитващата юрисдикция.
16 По-конкретно в подкрепа на жалбата си тя излага следните основания:
– евентуалното неспазване на процедурите за възлагане на обществена поръчка относно предоставянето на концесия на управлението на рампата не е основание за оттегляне на финансирането,
– възлагането на управлението на рампата не изисква провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като освен кооперация Pescatori не е имало други оператори, заинтересовани от възлагането, и
– използването на рампата от плавателни съдове за отдих не противоречи на преследваните от ЕФРР цели.
17 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per le Marche решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) [Следва ли член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999] да се тълкува в смисъл, че преценката на това дали възлагането води до генериране на съществени приходи за концедента и до недължими облаги за концесионера, може да се извърши единствено след като се провери дали инфраструктурният обект е претърпял значително изменение?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос какво следва да се разбира] под „значително изменение“, и по-специално дали [член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999] се отнася само до физически изменения — в смисъл, че изграденият инфраструктурен обект не съответства на обекта, посочен в одобрения за финансиране проект, — или и до функционални промени и в този втори случай — дали е налице „значително изменение“, ако инфраструктурният обект се използва „и“ — но не основно — за други дейности освен включените в обявлението за възлагане на обществена поръчка или в заявлението за участие в процедурата[?]
3) [Обратно, при отрицателен отговор на първия въпрос] дали по отношение на случаите, в които публичното финансиране е използвано за изпълнение на обекти, които могат да бъдат предмет на икономически значима експлоатация, [член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999] се прилага само на етапа на изпълнение на проекта, или задължението за спазване на правилата за възлагане на обществени поръчки остава и по отношение на възлагането на управлението [на концесия][?].
4) [Накрая], следва ли член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 да се тълкува в смисъл, че проверката на обстоятелството дали от възлагането на експлоатацията на трети лица не произтичат значителни нетни приходи или недължими облаги за предприятие или публично образувание, представлява от логическа и правна гледна точка следваща стъпка по отношение на преюдициалния въпрос (и по-специално задължението за спазване на процедурите за възлагане на обществени поръчки), или наличието на задължение за обявяване на тръжна процедура следва да се проверява, като се отчита и конкретната правна уредба на концесионните правоотношения?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
18 Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 определя принципа, съгласно който участието на структурните фондове в полза на дадена операция се утвърждава окончателно единствено ако в срок от пет години от решението на националния компетентен орган или управляващия орган на участието на фондовете тя не претърпи „значително изменение“. Страните в главното производство спорят именно доколко тази разпоредба е приложима към констатираните от Regione Marche изменения.
19 Още в началото следва да се напомни, че не е задача на Съда да квалифицира конкретно разглежданите в главното производство изменения. Всъщност подобна квалификация е от компетентността само на националния съд. Ролята на Съда се ограничава до това да предостави на последния тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд с оглед на решението, което трябва да постанови по спора, с който е сезиран. С оглед на това Съдът може да определи относимите обстоятелства, от които би могла да се ръководи запитващата юрисдикция в своята преценка (вж. Решение от 10 ноември 2011 г. по дело Norma‑A и Dekom, C‑348/10, стр. I‑10983, точки 57 и 58).
20 Във връзка с това следва да се подчертае, че за да се определи дали дадено изменение попада в приложното поле на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, най-напред следва да се установи, че посоченият член е приложим към съответната операция, в която е настъпило това изменение, и в случай на положителен отговор впоследствие да се разгледа дали изменението отговаря на условията, предвидени в първа алинея, букви а) и б) от тази разпоредба, имайки предвид, че видно от използването на съчинителния съюз „и“ между двете посочени условия в член 30, параграф 4, първа алинея, букви а) и б), изменението трябва да отговаря кумулативно на тези две условия.
21 При разглеждането на тези условия, на първо място, следва да се провери дали спорното изменение отговаря на условието по член 30, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент № 1260/1999, който изисква то да произтича или от промяната в характера на собствеността на инфраструктурата, или от прекъсване или промяна в местоположението на производствената дейност. Всъщност при проверката на това условие следва да се преценят обстоятелствата, които са в основата на спорното изменение и поради това представляват причина за това изменение.
22 На второ място, следва да се разгледа дали даденото изменение попада в някоя от посочените хипотези в член 30, параграф 4, първа алинея, буква a) от регламента, а именно дали то засяга естеството или условията за изпълнение на съответната операция, или дава на дадено предприятие или публично образувание недължима изгода, които хипотези се отнасят до последиците от разглежданото изменение.
23 На трето място, след като вече са разгледани условията по член 30, параграф 4, първа алинея, букви a) и б) от Регламент № 1260/1999, следва да се провери дали спорните изменения са значителни.
24 В тази последователност Съдът ще даде отговор на различните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция.
По третия въпрос
25 С третия въпрос, на който следва да се отговори най-напред, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази разпоредба изменения са единствено тези, които настъпват при изпълнението на даден проект, или те обхващат и настъпилите впоследствие изменения, по-специално в хода на неговото управление.
26 В това отношение, от една страна, от текста на член 30, параграф 4 на Регламент № 1260/1999 следва, че се имат предвид измененията в дадена операция, настъпили в срок от пет години от решението на компетентния национален орган или на управляващия орган на участието на структурните фондове. Например, поради това че в случая на изпълнение на проект не би могла да се изключи вероятността времето за изграждане на дадения обект да бъде по-кратко от този петгодишен период, следва да се приеме, че предвидените изменения не трябва да се ограничават до измененията, настъпили единствено при изпълнението на проекта, а евентуално да включват — без това да засяга посочения срок — настъпилите след неговото изпълнение изменения, по-специално в хода на неговото управление.
27 От друга страна, от съображение 4 на Регламент № 1260/1999 следва, че участието на структурните фондове отговаря на определени приоритетни цели, които са „развитието и структурното уравновесяване на изостаналите в развитието си региони, икономическото и социалното преструктуриране на зоните със структурни затруднения и адаптирането и модернизирането на политиките и системите на образование, обучение и заетост“. В случая с ЕФРР тези цели съгласно съображение 7 от Регламент № 1260/1999 са по-специално развитието и структурното уравновесяване на изостаналите в развитието си региони и икономическото и социалното преструктуриране на зоните със структурни затруднения.
28 Следователно структурните фондове преследват цели, които могат да се постигнат само ако предоставеното от тези фондове финансиране и отнасящият се до него контрол обхващат дейностите и разходите, свързани не само с осъществяването на операцията, но и с условията за нейното изпълнение и управление в рамките на предвидения в член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 срок от пет години. В действителност само при това условие може да се гарантира ефикасността на дейността на тези фондове, като се избегне финансирането от тяхна страна на обекти, които, веднъж след като бъдат изпълнени, вследствие на промяна в тяхното управление няма вече да участват в преследването на целите, с оглед на които е било предоставено такова финансиране.
29 С оглед на всички тези съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази разпоредба изменения обхващат както тези, които настъпват по време на изпълнението на даден проект, така и тези, които настъпват впоследствие, по-специално при управлението на проекта, при положение че такива изменения са настъпили в предвидения в тази разпоредба срок от пет години.
По първия въпрос
30 Със своя първи въпрос, на който следва да се даде отговор на второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали възлагането на концесия не води до съществени приходи за концедента или до недължими облаги за концесионера, трябва предварително да се провери дали даденият на концесия инфраструктурен обект е претърпял значително изменение.
31 Във връзка с това от текста на член 30, параграф 4 на Регламент № 1260/1999 следва, че наличието на недължима изгода е един от възможните съставни елементи на значителното изменение по смисъла на тази разпоредба.
32 Поради това, преди да направи извод за съществуването или липсата в случая на значително изменение по смисъла на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, запитващата юрисдикция трябва да провери по-конкретно дали спорното изменение е довело до недължима изгода и/или дали естеството или условията за изпълнение се оказват засегнати от това.
33 Следователно с оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали възлагането на концесия не води до съществени приходи за концедента, или до недължими облаги за концесионера, не следва да се проверява предварително дали даденият на концесия инфраструктурен обект е претърпял значително изменение.
По втория въпрос
34 С втория си въпрос, на който следва да се отговори на трето място, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до хипотезата на физическо изменение, когато изграденият инфраструктурен обект не съответства на обекта, предвиден в одобрения за финансиране проект, или се отнася и до хипотезата на функционално изменение. Във втората хипотеза запитващата юрисдикция иска да установи дали е налице „значително изменение“, когато съответният инфраструктурен обект се използва отчасти, но не основно, за други дейности освен включените в обявлението за възлагане на обществена поръчка или в подаденото във връзка с него заявление за финансиране.
35 Най-напред, доколкото законодателят на Съюза се е погрижил да добави определението „значително“ за обозначаване на разглежданото изменение, за да попада в приложното поле на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, е необходимо съответното изменение не само да отговаря на двете условия по тази разпоредба, но освен това то да бъде от определен мащаб.
36 Във връзка с това от съображение 41 на Регламент № 1260/1999 следва, че помощта, предоставяна от структурен фонд, трябва да се счита изцяло или частично за окончателно отпусната за дадена операция само при условие че нито нейното естество, нито условията за нейното прилагане търпят значително изменение, което би се изразило в отклоняване на подпомаганата операция от нейните първоначални цели.
37 Следователно, когато определено изменение отговаря на условието по член 30, параграф 4, първа алинея, буква a) от Регламент № 1260/1999, доколкото с него се засягат естеството или условията за прилагане на дадена операция, подобно изменение би могло да се квалифицира като „значително изменение“ по смисъла на член 30, параграф 4 от посочения регламент само ако то намалява съществено способността на съответната операция да постигне поставената пред нея цел.
38 Като се има предвид, че дадено изменение — както материално, така и функционално — може да намали значително способността на операцията да постигне поставената пред нея цел, следва да се приеме, че контролът над осъществените изменения в инфраструктурен обект, към който е приложим член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, се отнася не само до различията между проекта и изградения обект, но също и до измененията във функционирането на съответния обект.
39 От изложеното по-горе следва, че не би могло да се счита за определящо само по себе си обстоятелството, че различните елементи на дадена операция са били изменени в определено количествено съотношение.
40 Следователно при обстоятелствата в главното производство запитващата юрисдикция трябва да прецени дали направените изменения — по-специално обстоятелството, че изградената от Comune di Ancona рампа се използва от плавателни съдове за отдих в съотношение от приблизително 18 %, въпреки че това използване не е предвидено в одобрения за финансиране проект — са от естество да променят значително използването на съответния обект за дейности, различни от предвидените, и поради това да намалят значително способността на операцията да постигне поставената пред нея цел.
41 Предвид второто условие по член 30, параграф 4, буква б) от Регламент № 1260/1999, за да може дадено изменение, състоящо се в използването на обект за други дейности освен включените в одобрения за финансиране проект, да се квалифицира като „значително изменение“ по смисъла на посочения член 30, параграф 4, трябва да се уточни и това, че изменението следва да е причинено от поне частичното прекъсване на някои от дейностите, предвидени в одобрения за финансиране проект.
42 Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася както до хипотезата на физическо изменение, когато построеният инфраструктурен обект не съответства на обекта, предвиден в одобрения за финансиране проект, така и до хипотезата на функционално изменение, като се има предвид, че при изменение, състоящо се в използването на даден обект за дейности, различни от първоначално предвидените в одобрения за финансиране проект, подобно изменение трябва да може да намали значително способността на разглежданата операция да постигне поставената пред нея цел.
По четвъртия въпрос
43 Със своя четвърти въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали правото на Съюза допуска дадена община да възложи пряко на трето лице, тоест без обществена поръчка, концесия на обществена услуги, отнасяща се до инфраструктурен обект, когато концесията не може нито да генерира значителни нетни приходи, нито да предостави недължими облаги на третото лице или на публичния орган концедент.
44 В това отношение следва да се посочи най-напред, че въпреки установяването на невъзможността разглежданите изменения да се квалифицират като „изменения“ по смисъла на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, съгласно предвидените в член 38, параграф 1, букви д) и з) от този регламент задължения съответната държава членка трябва да разгледа дали това изменение не представлява нередност по смисъла на член 38 и член 39 от същия регламент, по отношение на която би трябвало впоследствие да се извършват необходимите финансови корекции и да се изиска връщане на съответните загуби на средства заедно с евентуално дължимите лихви за забава.
45 По-нататък следва да се напомни, че относно възлагането на обществени услуги на концесия на равнището на Съюза не е налице никаква правна уредба. При липсата на правна уредба приложимото право към концесиите на услуги трябва да се разглежда в светлината на първичното право, и в частност на предвидените в Договора за функционирането на ЕС основни свободи (вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело Telaustria и Telefonadress, C‑324/98, Recuеil, стр. I‑10745, точка 60).
46 В този контекст Съдът вече е приел, че принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, налагат по-специално на органа концедент задължение за прозрачност, състоящо се в гарантирането за всеки потенциален оферент на подходящо равнище на публичност, което да допусне конкурентно начало в процедурата по възлагане, както и контрол за безпристрастност по отношение на тази процедура, без непременно да предполага задължение за прибягване до възлагане на обществена поръчка (Решение от 13 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C‑260/04, Сборник, стр. I‑7083, точка 24 и Решение от 13 ноември 2008 г. по дело Coditel Brabant, C‑324/07, Сборник, стр. I‑8457, точка 25).
47 Съдът е приел по-конкретно, че доколкото дадена концесия може да бъде от интерес и за предприятие, което се намира в държава членка, различна от тази на органа концедент, възлагането при пълна липса на прозрачност на концесията на предприятие, намиращо се в последната държава членка, представлява разлика в третирането във вреда на намиращите се в други държави членки предприятия. Всъщност при липсата на всякаква прозрачност предприятията, намиращи се в тези други държави членки, нямат никаква действителна възможност да изразят своя интерес за получаване на дадената концесия (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Coname, C‑231/03, Recuеil, стр. I‑7287, точки 17 и 18).
48 Доколкото не е оправдана от обективни обстоятелства, такава разлика в третирането, която, като изключва всички предприятия, разположени в друга държава членка, основно се отразява в техен ущърб, представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, забранена съгласно член 49 ДФЕС и член 56 ДФЕС (Решение от 17 юли 2008 г. по дело ASM Brescia, C‑347/06, Сборник, стр. I‑5641, точка 60).
49 При тези условия, за да прецени дали възлагането на концесия за рампата е в съответствие с правото на Съюза, запитващата юрисдикция следва да провери дали възлагането от Comune di Ancona на концесията за обществена услуга отговаря на изисквания за прозрачност, които по-специално са от естество да позволят на предприятие, намиращо се на територията на друга държава членка извън Италианската република, да получи достъп до подходяща информация, отнасяща се до тази концесия, преди тя да бъде възложена, така че ако това предприятие бе поискало, то да е било в състояние да изрази интерес за получаването на посочената концесия (вж. Решение по дело Coname, посочено по-горе, точка 21).
50 В главното производство Comune di Ancona не посочва никакво обективно обстоятелство, което да може да оправдае пълната липса на прозрачност при възлагането на концесията. Напротив, тя твърди, че концесията не можела да представлява интерес за предприятия, намиращи се в други държави членки, тъй като предоставената на кооперация Pescatori концесия не предполагала по замисъл възможност за предоставяне нито на значителни нетни приходи за нейния бенефициер, нито на недължими облаги за него или за общината.
51 Въпреки това единствено обстоятелството, че дадена концесия не би могла да предостави нито значителни нетни приходи, нито недължими облаги на това предприятие или на публично образувание, не позволява да се заключи, че тази концесия не е от икономически интерес за предприятия, намиращи се в държави членки, различни от тази на органа концедент. Всъщност в рамките на икономическа стратегия, целяща да разшири част от неговите дейности в друга държава членка, дадено предприятие може да приеме тактическото решение да потърси възлагането в тази държава на концесия въпреки обстоятелството, че сама по себе си тя не предполага получаването на подходящи приходи, тъй като въпреки всичко тази възможност може да му позволи да се установи на пазара на тази държава и да придобие там известност с цел подготовката на своята бъдеща експанзия.
52 С оглед на изложеното по-горе на четвъртия въпрос следва да се отговори, че при обстоятелства като тези в главното производство правото на Съюза допуска възлагането без обществена поръчка на концесия на обществена услуга, отнасяща се до инфраструктурен обект, ако това възлагане е съобразено с принципа на прозрачност, чието спазване, без непременно да предполага задължение за прибягване до процедура за възлагане на обществена поръчка, трябва да позволява на предприятие, намиращо се на територията на държава членка, различна от тази на органа концедент, да получи достъп до подходяща информация, отнасяща се до тази концесия, преди тя да бъде възложена, така че при желание от страна на това предприятие, то да бъде в състояние да изрази интерес към получаването на посочената концесия, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 30, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове трябва да се тълкува в смисъл, че споменатите в тази разпоредба изменения обхващат както тези, които настъпват по време на изпълнението на даден проект, така и тези, които настъпват впоследствие, по-специално в хода на управлението на проекта, при положение че такива изменения са настъпили в предвидения в тази разпоредба срок от пет години.
2) Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали възлагането на концесия не води до съществени приходи за концедента или до недължими облаги за концесионера, не следва да се проверява предварително дали даденият на концесия инфраструктурен обект е претърпял значително изменение.
3) Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася както до хипотезата на физическо изменение, когато построеният инфраструктурен обект не съответства на обекта, предвиден в одобрения за финансиране проект, така и до хипотезата на функционално изменение, като се има предвид, че при изменение, състоящо се в използването на даден обект за дейности, различни от първоначално предвидените в одобрения за финансиране проект, подобно изменение трябва да може да намали значително способността на разглежданата операция да постигне поставената пред нея цел.
4) При обстоятелства като тези в главното производство правото на Съюза допуска възлагането без обществена поръчка на концесия на обществена услуга, отнасяща се до инфраструктурен обект, ако това възлагане е съобразено с принципа на прозрачност, чието спазване, без непременно да предполага задължение за прибягване до процедура по възлагане на обществена поръчка, трябва да позволява на предприятие, намиращо се на територията на държава членка, различна от тази на органа концедент, да получи достъп до подходяща информация, отнасяща се до тази концесия, преди тя да бъде възложена, така че при желание от страна на това предприятие, то да бъде в състояние да изрази интерес към получаването на посочената концесия, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Подписи