РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
11 юли 2013 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Пряко или непряко определяне на цените, поделяне на пазара и манипулиране на процедурите по набиране на оферти — Отговорност за нарушаващото поведение на образуванието, което има контрол върху дружествените дялове — Понятие за предприятие — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Насоки относно засягането на търговията между държавите членки — Насоки за определяне на глобите (2006) — Смекчаващи обстоятелства“
По дело C‑440/11 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 август 2011 г.,
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bouquet, г‑н S. Noë и г‑н F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Stichting Administratiekantoor Portielje, установено в Ротердам (Нидерландия), за което се явяват D. Van hove, F. Wijckmans, S. De Keer и H. Burez, advocaten,
Gosselin Group NV,
жалбоподатели в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н M. Ilešič, председател на състав, г‑н E. Jarašiūnas (докладчик), г‑н A. Ó Caoimh, г‑жа C. Toader и г‑н C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 октомври 2012 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 ноември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба Комисията иска частична отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 година по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия (T‑208/08 и T‑209/08, Сборник, стр. II‑3639, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което в рамките на дело T‑209/08 той отменя Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 г. относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване) (наричано по-нататък „спорното решение“), изменено с Решение C (2009) 5810 окончателен на Комисията от 24 юли 2009 г. (наричано по-нататък „решението за изменение“), в частта, която се отнася до Stichting Administratiekantoor Portielje (наричано по-нататък „Portielje“).
Правна уредба
2 Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) „тежестта на доказване на нарушение на член 81, параграф 1 […] [ЕО] се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение“.
3 Член 23, параграф 2 от същия регламент посочва по-специално че „[с] решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия […]“.
4 Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149, наричани по-нататък „Насоките относно засягането на търговията“) уточняват по-конкретно в точка 53:
„Комисията се придържа […] към становището, че когато едно споразумение по своето естество може да засегне търговията между държави членки, например защото се отнася до вноса и износа или включва няколко държави членки, съществува оборима позитивна презумпция, че такива въздействия върху търговията са значителни, когато оборотът на страните за продуктите, предмет на споразумението […] надвишава 40 милиона EUR. За споразумения, които по своето естество могат да засегнат търговията между държави членки, може да се приеме, че такова влияние е значително, когато пазарният дял на страните надвишава 5 % […]. Все пак тази презумпция не се прилага, когато споразумението обхваща само част от държава членка […]“.
5 Под заглавие „Коригиране на основния размер“ Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за определяне на глобите“) предвиждат:
„[…]
Б. Смекчаващи обстоятелства
29. Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:
[…]
– когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара: сам по себе си фактът, че предприятието е участвало в нарушението по-кратко време, отколкото другите, няма да бъде считан за смекчаващо обстоятелство, тъй като това вече е отразено в основния размер;
[…]
– когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството. […]
[…]“.
Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение
6 Обстоятелствата, които предхождат спора, и спорното решение, както са изложени в точки 1—19 от обжалваното решение, могат да се резумират по следния начин.
7 Gosselin Group NV (наричано по-нататък „Gosselin“) е учредено през 1983 г. и осъществява дейност под това наименование от 20 декември 2007 г. От 1 януари 2002 г. 92 % от неговите акции се притежават от Portielje, а останалите 8 % — от Vivet en Gosselin NV, 99,87 % от което пък е притежавано от Portielje. Portielje е фондация, която не упражнява търговска дейност и „в която участват акционери, намиращи се в родствени връзки, с цел гарантиране на единно управление“. В рамките на счетоводната година, приключила на 30 юни 2006 г., Gosselin реализира консолидиран световен оборот от 143 639 000 EUR, а Portielje — нулев консолидиран световен оборот.
8 В спорното решение Комисията приема, че неговите адресати, сред които са Portielje и Gosselin, са участвали в картел в отрасъла на международните услуги по преместване в Белгия, като са определяли цени, поделяли са си клиенти и са манипулирали процедурата по набиране на оферти, поради което са извършили едно и също продължавано нарушение на член 81 ЕО, или следва да носят отговорност за това за целия период от октомври 1984 г. до септември 2003 г. или за част от него.
9 Засегнатите от нарушението услуги обхващат преместването от или към Белгия на вещи на физически лица, както и на предприятия или публични институции. Предвид факта, че разглежданите дружества за международни премествания са установени в Белгия и че дейността на картела се развива на белгийска територия, за географски център на картела е счетена Белгия. Според Комисията общият оборот на участниците в картела за международните услуги по преместване възлиза на 41 милиона евро за 2002 г. След като изчислява, че размерът на отрасъла е около 83 милиона евро, тя определя общия пазарен дял на участващите предприятия на около 50 % от дадения отрасъл.
10 В спорното решение Комисията посочва, че картелът по-специално цели да се определят и поддържат високи цени, както и да се подели пазарът, като той се осъществява под няколко форми, а именно под формата на споразумения относно цените (наричани по-нататък „споразумения относно цените“), на споразумения относно поделянето на пазара посредством система на недействителни оферти, известни като „фиктивни оферти“ (наричано по-нататък „споразумението относно фиктивните оферти“), и на споразумения относно система за финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта, известни като „комисиони“ (наричано по-нататък „споразумението относно комисионите“).
11 В спорното решение Комисията приема, че между 1984 г. и началото на 90-те години картелът е действал по-специално въз основа на писмени споразумения за определяне на цени, при което е била въведена практиката на комисионите и на фиктивните оферти. Съгласно същото решение практиката на комисионите следва да се счита за косвено определяне на цени за международните услуги по преместване в Белгия, доколкото участниците в картела са фактурирали взаимно комисионите за отхвърлените или непредставените от тях оферти, като са посочвали фиктивни услуги, а освен това размерът на тези комисиони е фактуриран на клиентите.
12 По отношение на фиктивните оферти Комисията посочва в спорното решение, че чрез представянето на фиктивни оферти дружеството за премествания, което искало да получи поръчката, действало по такъв начин, че заплащащият за преместването клиент да получи няколко оферти. За целта дружеството указвало на конкурентите си общата цена, която те трябва да посочат за планираното преместване, като тази цена била по-висока от цената, предложена от това дружество. Следователно ставало дума за фиктивни оферти, представени от дружества, които не са имали намерение да осъществят преместването. Комисията приема, че тази практика представлява манипулиране на процедурата по набиране на оферти, което води до завишаване на поисканата за преместването цена в сравнение с евентуалната цена при условията на конкуренция.
13 В спорното решение Комисията приема, че споразуменията са прилагани до 2003 г. и че тези сложни дейности са имали един и същи предмет — да определят цените, да поделят пазара и така да се наруши конкуренцията.
14 С оглед на тези обстоятелства Комисията приема спорното решение, член 1 от който гласи:
„Следните предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО] и член 53, параграф 1 от Споразумението [за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3)], като са определили по пряк и непряк начин цени за международните услуги по преместване в Белгия, като са си поделили част от този пазар и са манипулирали процедурите по набиране на оферти през посочените периоди:
[…]
в) [Gosselin], от 31 януари 1992 г. до 18 септември 2002 г.; с [Portielje], от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г.;
[…]“.
15 Вследствие от това, с член 2, буква д) от спорното решение Комисията налага глоба от 4,5 милиона евро на Gosselin, от които Portielje отговаря солидарно за 370 000 EUR. Глобата е изчислена в съответствие с метода, изложен в Насоките за определяне на глобите.
16 На 24 юли 2009 г. Комисията приема решението за изменение. С него Комисията намалява с около 600 000 EUR стойността на осъществените от Gosselin продажби. Доколкото въз основа на тази стойност е била изчислена наложената на това дружество глоба, Комисията намалява съответно на 3,28 милиона евро глобата на Gosselin, за 270 000 EUR от които солидарно следва да отговаря Portielje.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
17 На 4 юни 2008 г. в секретариата на Общия съд постъпва жалба на Portielje с основно искане за отмяна на спорното решение в частта, която се отнася до него, и при условията на евентуалност — за отмяна на член 2, буква д) от решението в частта, която се отнася до него, а следователно и за отмяна на наложената от същия член 2, буква д) глоба.
18 С определение на председателя на осми състав на Общия съд от 5 март 2010 г. дело T‑209/08 е съединено за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение с образуваното от Gosselin срещу същото спорно решение дело T‑208/08.
19 В подкрепа на своята жалба Portielje излага пет правни основания, първите две от които са негови, а останалите три съответстват по същество на правните основания, изложени от Gosselin по дело T‑208/08. С обжалваното решение Общият съд уважава първите две правни основания на Portielje. По-специално в обжалваното решение Общият съд посочва следните съображения.
20 След като в точки 37—50 от обжалваното решение Общият съд излага съображенията си, той уважава първото правно основание на Portielje, с което последното твърди, че не е предприятие по смисъла на общностното право на конкуренцията и следователно между него и Gosselin не може да съществува отношение между дружество майка и дъщерно дружество. По-специално Общият съд приема в точки 39—42 от съдебното решение, че дружеството майка на предприятие, което е извършило нарушение на член 81 ЕО, не може да се санкционира с решение за прилагане на този член, ако самото то не е предприятие. В това отношение той приема, че прибягването до понятието за икономическа единица не може да поправи обстоятелството, че дружеството майка няма качеството на предприятие и че следва да се различава понятието за предприятие от понятието за отговорност на дружество майка за действията на неговото дъщерно дружество.
21 По отношение на възможността Portielje да бъде квалифицирано като предприятие и след като посочва, че безспорно то не е осъществявало пряко никаква икономическа дейност, той приема, в точки 47 и 48 от обжалваното решение и основавайки се на Решение на Съда от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, Recueil, стр. I‑289), че „обикновеното дялово участие, било то и притежаван контролен пакет акции“ не е достатъчно, за да се характеризира дадена непряка икономическа дейност на техния притежател, а за да се установи дали такава дейност е осъществявана, е необходимо да се разгледа дали субектът се е намесвал пряко или непряко в управлението на своето дъщерно дружество.
22 Във връзка с това Общият съд посочва в точки 48—50 от обжалваното решение, че въпросът дали Portielje се е намесвало по този начин в управлението на Gosselin е различен от този дали Portielje е упражнявало решаващо влияние върху Gosselin. Общият съд посочва, че не е установена никаква презумпция по отношение на възможността дадено образувание да бъде квалифицирано като предприятие и следователно Комисията трябва да докаже, че Portielje действително се е намесвало в управлението на Gosselin. Тъй като Комисията не е представила никакви доказателства в този смисъл, Общият съд приема, че Комисията не е доказала, че Portielje е предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
23 В точки 51—59 от обжалваното решение Общият съд анализира „с оглед изчерпателност […], дори да се предположи, че Portielje е предприятие“, посоченото от последното второ правно основание. Той приема, че Portielje е успяло да обори презумпцията относно упражняването на решаващо влияние, произтичаща по-специално от Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237), поради което уважава второто правно основание.
24 В рамките на своя анализ Общия съд посочва в точки 54—56 от обжалваното решение, първо, че упражняването от Portielje на решаващо влияние върху поведението на неговото дъщерно дружество е изключено само поради това че както първото вземане на решение от Portielje в писмен вид, така и първото формално заседание на неговия управителния съвет са се състояли след края на нарушението, второ, че единствената възможност за Portielje да влияе на политиката на Gosselin е била чрез използване на правото си на глас в неговото общо събрание на акционерите, но никакво общо събрание не е било свиквано в периода от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г., и трето, че членовете на управителния съвет на Gosselin са заемали позициите си, преди Portielje да придобие като фидуциар акциите от него, което според Общия съд показва, че присъствието им в управителния съвет на Gosselin не е било израз на влияние от страна на Portielje.
25 Освен това Общият съд счита, в точка 57 от обжалваното решение, че е невъзможно да се приеме, че трите лица, от които се е състоял управителният съвет на Gosselin, но които са представлявали само половината от управителния съвет на Portielje, са упражнявали контрол върху Gosselin не поради качеството си на негови управители, а посредством влиянието на Portielje върху общото събрание на Gosselin. В това отношение той приема по-специално че дори да се предположи, че тримата управители на Gosselin, които са били измежду собствениците на Portielje, не са действали само като управители на Gosselin, би било по-вероятно те да са действали в свой собствен интерес.
26 С оглед на тези обстоятелства Общият съд приема в точка 59 от обжалваното решение, че спорното решение, съгласно нанесената от решението за изменение промяна (наричано по-нататък „измененото спорно решение“), следва да се отмени в частта, която засяга Portielje. Общият съд обаче прави анализ и на посочените от него други три правни основания, доколкото са били повдигнати и от Gosselin, и ги отхвърля.
Искания на страните
27 С жалбата си Комисията иска от Съда да отмени обжалваното решение в частта, която отменя по отношение на Portielje измененото спорно решение, да отхвърли жалбата на Portielje за отмяна и да го осъди да заплати съдебните разноски, свързани с производствата пред Общия съд и пред Съда.
28 Portielje иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за производствата пред двете инстанции.
По жалбата
29 В подкрепа на своята жалба Комисията излага две правни основания, всяко от които е изведено от нарушението на член 81 ЕО.
По първото правно основание, свързано с действието по отношение на лицата на член 81 ЕО
Доводи на страните
30 Комисията упреква Общия съд, че в точки 39—42 от обжалваното решение е направил неправилно правно тълкуване на понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Солидарната отговорност била приложима спрямо правните образувания и произтичала от обстоятелството, че те представляват една икономическа единица, поради това и едно отделно предприятие по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза. Така, за да може дадено нарушение на член 81 ЕО да се вмени във вина на определено юридическо лице, Комисията трябва да докаже, че лицето принадлежи на предприятието, което е извършила нарушението. Тя не следва обаче непременно да доказва, че самото лице има качеството на предприятие. В това отношение Комисията се позовава по-специално на Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе.
31 Следователно Общият съд съсредоточил анализа си върху въпрос, който не е релевантен, а именно този доколко самото Portielje има качеството на предприятие, с което приложил погрешен правен критерий. Всъщност той трябвало да разгледа дали Комисията е имала основание да твърди, че Portielje принадлежи на предприятието, извършило нарушението.
32 При условията на евентуалност Комисията твърди, че изводите на Общия съд от неправилно възприетата от него предпоставка също представляват грешка при прилагане на правото. Подходът, възприет от Общия съд в точки 48 и 49 от обжалваното решение, не само противоречал на практиката на Съда, но и означавал да се изисква Комисията да докаже два пъти по два различни начина, че Portielje действително е упражнявало контрол върху Gosselin. Поради този погрешен подход Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че за да потърси отговорност от Portielje съвместно с Gosselin за разглежданото нарушение, Комисията не е можела да се позове само на презумпцията, която следва от свързаната с посоченото по-горе дело Akzo Nobel и др./Комисия съдебна практика, а трябвало освен това предварително да докаже с „конкретн[и] доказаталств[а]“, че Portielje се е „намесвало пряко или непряко“ в управлението на Gosselin. Освен това той изключил като ирелевантни доказателства, които обаче били важни, и не приложил произтичащата от притежаването на акции доказателствена презумпция по начин, който бил несъвместим с установените принципи в посоченото Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия.
33 Portielje твърди, че въпросът дали то е предприятие по смисъла на правото на конкуренцията е основен за прилагането на член 81 ЕО и че тежестта за доказване на удовлетворяването на това условие пада върху Комисията в съответствие с член 2 от Регламент № 1/2003. Все пак чрез прилагането на доказателствената презумпция, произтичаща от посоченото Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, към случай, в който още не е установено дали Portielje е предприятие, Комисията не се съобразила надлежно с възложената на нея доказателствена тежест.
34 По отношение на основния довод на Комисията Portielje твърди, че макар материалноправните разпоредби в областта на конкуренцията да се отнасят до икономическо понятие за предприятие, разпоредбите в областта на санкциите трябва по необходимост да се отнасят до правно образувание и поради това са свързани с юридическото понятие за предприятие. Следователно въпросът за вменяването в отговорност на дадено нарушение трябва да се отличава от въпроса да е възможно дадено образувание да се държи отговорно за него. По този начин, преди дадено нарушение да бъде вменено в отговорност на дружество майка, това дружество би трябвало да може да носи юридическа отговорност за него. Такъв обаче бил случаят само когато дружеството е предприятие по смисъла на член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 било поради собствената си икономическа дейност, било поради икономическата дейност на дружествата, в които притежава контролиращо участие. При все това в последния случай ще е необходимо то да упражнява действителен контрол върху тях чрез пряка или непряка намеса в тяхното управление. Безспорно било обаче, че случаят с Portielje не бил такъв в разглеждания период на нарушението.
35 По отношение на изложените при условията на евентуалност доводи на Комисията Portielje счита, че доказателството за упражняването на решаващо влияние, произтичащо от презумпцията, установена по-специално в посоченото по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, не е приложимо към възгледите, които се отнасят до възможността дадено образувание да носи отговорност за нарушение по член 81 ЕО. Да се приеме, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние е валиден критерий за доказването на качеството на предприятие на дадено образувание, според Portielje може всъщност да има немаловажни последици в частност по отношение на образуванията, които осъществяват както икономически дейности, така и дейности, отнасящи се до прерогативи на публична власт.
Съображения на Съда
36 В началото следва да се напомни, че правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59, както и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 54) и че понятието за предприятие обозначава всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране (Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 112, както и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 54). Това понятие трябва да бъде схващано като обозначаващо икономическа единица от гледна точка на предмета на разглежданото споразумение, макар и от юридическа гледна точка тази икономическа единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (Решение от 12 юли 1984 г. по дело Hydrotherm Gerätebau, 170/83, Recueil, стр. 2999, точка 11, както и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 55).
37 Когато такава икономическа единица нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност тя следва да отговаря за това нарушение (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 145, както и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 56).
38 Що се отнася до въпроса при какви обстоятелства дадено юридическо лице, което не е извършител на нарушението, може въпреки това да бъде санкционирано, то от постоянната практика на Съда следва, че дружество майка може да носи отговорност за поведението на свое дъщерно дружество в частност когато, макар да има отделна юридическа личност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, точка 43).
39 Всъщност в подобна ситуация, като се има предвид, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин съставляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, Комисията може да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да е необходимо да се доказва личното участие на последното в нарушението (вж. посочените по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 59, както и Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., точка 44).
40 Във връзка с това Съдът уточнява, че в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество (наричана по-нататък „презумпция за действително упражняване на решаващо влияние“) (Решение от 8 май 2013 г. по дело ENI/Комисия, C‑508/11 P, точка 47; в този смисъл вж. също Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика, Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точки 56 и 63, както и Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., посочено по-горе, точка 46).
41 При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият дружествен капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 61, Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точки 57 и 63, Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., точка 47 и Решение по дело ENI/Комисия, точка 47).
42 Тази съдебна практика се основава на предпоставката, че дадено правно образувание може да се счита за отговорно за поведението на друго правно образувание, когато последното не определя самостоятелно пазарното си поведение. Следователно без значение е обстоятелството, че е учредено под правната форма на фондация, а не като дружество образуванието, което притежава изцяло или почти изцяло капитала на друго образувание или контролира изцяло или почти изцяло неговите дружествени дялове (наричано по-нататък „водещо образувание“).
43 Затова, както посочва генералният адвокат в точки 36 и 37 от своето заключение, когато следва да се санкционира извършено от дадено предприятие нарушение на правото на конкуренцията на основание член 81 ЕО във връзка с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, без значение е и доколко всяко от правните образувания, които съставляват това предприятие, извършват собствена икономическа дейност, а поради това и доколко всяко едно от тях отговаря на понятието за предприятие, припомнено в точка 36 от настоящото решение.
44 Единственото определящо обстоятелство с оглед на налагането на санкция е, че съвкупността от правни образувания, които изцяло или отчасти са солидарно отговорни за заплащането на една и съща глоба, представляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО с образуванието, чието пряко участие в нарушението е било установено (наричано по-нататък „извършител на нарушението“). Съгласно припомнената в точки 38—41 от настоящото решение съдебна практика обаче в това отношение е важно действителното упражняване от водещото образувание на решаващо влияние върху извършителя на нарушението.
45 От изложеното следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, от една страна, в точка 39 от обжалваното решение, че понятието за предприятие следва да се разграничава от понятието за отговорност на водещото образувание за поведението на зависещия от него извършител на нарушението, и от друга страна, в точка 42 от същото съдебно решение, че „дружеството майка на предприятие, което е извършило нарушение на член 81 ЕО, не може да се санкционира с решение за прилагане на член 81 ЕО, ако самото то не е предприятие“, като впоследствие е извършил проверка в точки 43—50 от същото решение дали Комисията е установила качеството на предприятие по смисъла на член 81 ЕО на Portielje, разгледано само по себе си.
46 Поради това изложеното от Комисията първо правно основание е основателно в своята основна част и следва да се уважи, без да е необходимо Съдът да се произнася по частта, предявена при условията на евентуалност.
47 Сам по себе си обаче този извод не може да доведе до отмяна на обжалваното решение, което е постановено по подадената до Общия съд жалба на Portielje. В действителност, видно от точки 51—59 от същото съдебно решение, Общият съд освен всичко останало основава своето становище на заключението, че Portielje „е привело доказателства, че не е упражнило определящо влияние върху Gosselin и дори че не е било в състояние да упражни такова влияние“, като по този начин оборва презумпцията, произтичаща по-специално от Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе. Поради това следва да се разгледа и второто правно основание на жалбата.
По второто правно основание, свързано с оборването на презумпцията за доказване на упражняването на решаващо влияние
Доводи на страните
48 Комисията твърди, че изводите на Общия съд в точки 51—59 от обжалваното решение, съгласно които Portielje „е привело доказателства, че не е упражнило определящо влияние върху Gosselin и дори че не е било в състояние да упражни такова влияние“, се основават на грешка при прилагане на правото и/или на явно изопачаване на доказателствата.
49 На първо място, в точки 56 и 57 от обжалваното решение Общият съд явно изопачил доказателствата относно естеството и обхвата на връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin. Според него тази връзка засягала „само половината“ от членовете на управителния съвет на Portielje, с което подсказвал, че те не са могли да определят заедно неговата политика. Въпреки това от съображения 46 и 446 от спорното решение, както и от точки 11 и 22—24 от писмената защита, точка 6 от писмената дуплика на Portielje и от представените пред Общия съд негови устави следвало, че тази връзка в персонално отношение засягала тримата основни членове на управителния съвет на Portielje, които заедно са могли да определят неговата политика и съставлявали изцяло управителния съвет на Gosselin.
50 На второ място, Комисията упреква Общия съд, че допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 54 от обжалваното решение, че след като не е приело никакво формално решение за управление в разглеждания период на нарушение, Portielje не е могло да упражни решаващо влияние върху поведението на Gosselin. Действително, Комисията признава, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние може да бъде оборена с доказателства за самостоятелното поведение на дъщерното дружество. Общият съд обаче въвел правило, съгласно което наличието на решаващо влияние е невъзможно, докато юридическото лице, което упражнява 100 % контрол, не приеме формално решение по отношение на управлението. Ставало дума за съществено ограничаване на обхвата на тази презумпция, което не произтича от съдебната практика и е погрешно, още повече когато има наличие на значителна връзка в персонално отношение между съответните две юридически лица. Във връзка с това Комисията подчертава, че съдебната практика, основана на посоченото по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, се опира на икономическата действителност и не налага никакво формално изискване за упражняването на решаващо влияние.
51 На трето място, Комисията твърди, че точки 55—57 от обжалваното решение също за засегнати от грешки при прилагане на правото. Точка 55 изхождала от погрешната хипотеза, че упражняването на решаващо влияние може да се осъществи само при спазване на предвидени от дружественото право изисквания за форма — в случая при провеждането на общо събрание на акционерите на Gosselin. Това виждане не зачитало съединяващата Portielje и Gosselin връзка в персонално отношение, свидетелствало за прекален формализъм и не съответствало на функционалното естество на икономическото понятие за предприятие.
52 Що се отнася по-специално до връзката в персонално отношение, трите елемента, посочени от Общия съд в точка 56 от обжалваното решение, сами по себе си не позволяват да се направи извод, че Portielje не е образувало една икономическа единици с Gosselin. В това отношение Комисията напомня, че тази връзка в персонално отношение засяга лицата, които заедно са образували целия управителен съвет на Gosselin и в същото време са представлявали мнозинството от гласовете в управителния съвет на Portielje. Също така изложените в точка 57 от същото съдебно решение съображения съдържали грешки при прилагане на правото и не се отразявали на извода, съгласно който може да се счита, че Gosselin се е съобразявал с исканията на Portielje.
53 В заключение Комисията твърди, че Съдът разполага с всички необходими доказателства, за да се произнесе окончателно по спора и да отхвърли подадената от Portielje жалба до Общия съд.
54 Portielje твърди, че всъщност е оборило презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, произтичаща от посоченото по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия.
55 Що се отнася до действителното упражняване на решаващо влияние, Portielje счита, че предвид липсата на заседания на неговия управителен съвет в разглеждания период на нарушението, липсата на свикано общо събрание на неговите акционери през същия период и липсата на въздействие при съставянето на управителния съвет на Gosselin, е успяло да докаже, че де факто не е упражнявало решаващо влияние върху Gosselin. Доводите на Комисията не можело да бъдат приети. От една страна, те имали за последица превръщането на презумпцията в необорима презумпция, което било несъвместимо по-конкретно с правото му на справедлив съдебен процес. От друга страна, тези доводи противоречали на основните принципи на дружественото право и юридическите лица. Всъщност дадено правно образувание, каквото е фондацията, съществувало само чрез установените по устав свои органи.
56 По отношение на връзката в персонално отношение, Portielje счита, че тя е определяща само когато е израз на възможността дружеството майка да въздейства върху политиката на своето дъщерно дружество. Такъв бил случаят, когато дружеството майка е установило членове в управителния съвет на своето дъщерно дружество, за да упражняват влияние в него. В дадения случай обаче това не било така. Освен това Portielje не било създадено, за да упражнява контрол под каквато и да било форма върху Gosselin.
57 Освен това защитаваното от Комисията виждане противоречало на два основни принципа на дружественото право, които изключвали възможността Portielje да носи отговорност за поведението, което трима от неговите управители биха имали извън който и да е орган на дружеството. По този начин, от една страна, управителите на дадено дружество нямали компетентност индивидуално. Gosselin и Portielje осъществявали дейност само чрез своите органи, като с обща административна компетентност разполагали единствено техните съответни управителни съвети, доколкото са колегиални органи. От друга страна, управителите биха могли да упражнят своята компетентност само в рамките на своето упълномощаване и служейки в интерес на своите дружества, при което надхвърлянето на тяхната компетентност е поначало нищожно. При тези условия може да се приеме, че тримата управители на Gosselin са действали в качеството си само на негови управители, а не като представители на Portielje.
Съображения на Съда
58 Най-напред трябва да се припомни изводът от анализа на първото правно основание на жалбата, че Общият съд е приел погрешно липсата на основание за прилагане от Комисията на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, с оглед на доказването въз основа на нея на обстоятелството, че в периода от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г. Portielje и Gosselin са образували едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Поради това чрез настоящото правно основание Съдът е сезиран само по въпроса дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Portielje е представило доказателства, които могат да оборят тази презумпция.
59 Във връзка с това трябва да се подчертае, че въпросът доколко при своята преценка на фактите и доказателствата Общият съд е приложил правилните правни критерии е правен въпрос, който Съдът разглежда в рамките на производството по обжалване (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, C‑109/10 P, Сборник, стр. I‑10329, точка 51 и цитираната съдебна практика). Именно такъв е и въпросът, който Комисията повдига пред Съда с втората и третата част от своето второ правно основание, които са насочени съответно срещу точка 54 и точки 55—57 от обжалваното решение.
60 Видно от анализа на първото правно основание на жалбата, за да се установи дали извършителят на нарушението определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи този извършител с водещото за него образувание, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точки 73 и 74, Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 58, както и Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., точка 45).
61 В случая Общият съд посочва в точка 54 от обжалваното решение, че издаването на удостоверения на Gosselin в рамките на фондацията е започнало едва на 11 декември 2002 г., че член 5.2 от устава на Portielje позволява да се вземат и писмени решения и че според Portielje — което според Общия съд в тази част не е опровергано от Комисията — това се е случило само веднъж преди събранието от 5 ноември 2004 г., а именно на 10 март 2003 г., с оглед на изготвянето на годишния доклад за 2002 г. От това той извежда необходимостта да се приеме, че Portielje е действало съгласно своя устав и че както писмената процедура от 10 март 2003 г., така и първото официално събрание от 5 ноември 2004 г. са се провели след края на нарушението. Оттук той заключава в същата точка 54, че „[с]амо на това основание се изключва упражняването на определящо влияние от Portielje върху неговото дъщерно дружество“.
62 Общият съд обаче добавя най-напред в точка 55 от обжалваното решение, че доколкото единствената дейност на Portielje се е състояла в упражняването на свързаното с разглежданите акции право на глас в общото събрание на акционерите на Gosselin, „единствената възможност за Portielje да влияе върху политиката на Gosselin е [била] да използва правото си на глас в общото събрание на това дружество“. Той посочва установеното въпреки това обстоятелство, че през разглеждания период на нарушението, а именно от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г., не е провеждано събрание на акционерите на Gosselin. По-нататък, в точка 56 от съдебното решение се посочва, че през същия период Portielje не е променяло състава на управителния съвет на Gosselin, като във връзка с това се подчертава, че „[ч]леновете на управителния съвет на Gosselin вече били поели управителните функции, преди Portielje да получи акциите на Gosselin като фидуциар“, и че „[т]ази последователност във времето показва, че тяхното присъствие в управителния съвет не е израз на упражняване на влияние от Portielje“.
63 Накрая, в точка 57 от същото съдебно решение е преценено, че твърдението, че тримата членове на управителния съвет на Gosselin, които представляват само половината от управителния съвет на Portielje, упражняват контрол върху Gosselin „не в качеството си на негови управители, а посредством влиянието на Portielje върху общото събрание на Gosselin“, трябва да се отхвърли, като във връзка с това се посочва, че „частичното съвпадане на членовете на управителния съвет не означава, че всички предприятия, в които тримата членове на управителния съвет на Gosselin също са представени в това си качество, трябва поради това да се считат за дружества майки на Gosselin“. В същата точка 57 се посочва и че в случая „тримата управители на Gosselin са сред собствениците на Portielje, което е само инструмент за упражняване на правото на собственост“ и „[с]ледователно, дори да се предположи, че тези трима членове не са действали само като управители на Gosselin, би било по-вероятно те да са действали в свой собствен интерес“.
64 С оглед на тези обстоятелства Общият съд заключава в точка 58 от обжалваното решение, че „Portielje е привело доказателства, че не е упражнило определящо влияние върху Gosselin и дори че не е било в състояние да упражни такова влияние“, и че следователно е успяло да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, произтичаща по-специално от посоченото по-горе Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия.
65 От гореизложеното следва, първо, че съгласно точка 54 от обжалваното решение за Общия съд неприемането на формално решение относно управлението от водещото образувание през периода, за който то е солидарно отговорно за заплащане на глобата, е достатъчно само по себе си, за да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние. По този начин той преценява, че действителното упражняване на решаващо влияние от водещото образувание върху извършителя на нарушението може да се осъществи само чрез приемането от това образувание на решения относно управлението, при спазване на предвидените от дружественото право изисквания за форма.
66 Като е приел това, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда, припомнена в точка 60 от настоящото решение, за да се установи дали извършителят на нарушението определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи този извършител с водещото за него образувание, и по този начин да се вземе предвид икономическата действителност. Поради това не е достатъчно в това отношение само да липсва решение на водещото образувание относно управлението, прието при спазване на предвидените от дружественото право изисквания за форма.
67 Второ, анализът, направен от Общия съд в точки 55—57 от обжалваното решение, е засегнат от същата грешка при прилагане на правото. Всъщност, видно от припомнените в точки 62 и 63 от настоящото решение обстоятелства, само въз основа на направения в светлината на дружественото право анализ Общият съд е приел, че разглежданата презумпция за действително упражняване на решаващо влияние е била оборена, без да вземе предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи Portielje и Gosselin. В частност, макар в точка 57 да изглежда, че Общият съд се интересува от връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin, то от текста на точката все пак следва, че Общият съд се е задоволил да разгледа тази връзка само с оглед на дружественото право. По този начин разсъжденията на Общия съд в точки 55—57 или в други точки от същото съдебно решение не съдържат никакво съображение, от което да е видно, че той е взел предвид други обстоятелства, обосноваващи извода, че Portielje е успяло да обори споменатата презумпция, доказвайки, че Gosselin е определяло самостоятелно своята пазарна политика през дадения период.
68 По този начин Общият съд не се е съобразил и с припомнената в точка 60 от настоящото решение съдебна практика, и по-специално, както посочва генералният адвокат в точка 74 от своето заключение, с обстоятелството, че приемането на формални решения от създадените въз основа на устава органи не е непременно изискуемо, за се установи съществуването на икономическа единица, която се състои от извършителя на нарушението и от водещото за него образувание, а напротив, тази единица може да се породи и по неформален начин в резултат по-конкретно от съществуването на връзка в персонално отношение между двете правни образувания, които съставляват подобна икономическа единица.
69 Следователно второто правно основание на жалбата е основателно във втората и третата си част, без да е необходимо да се разглежда първата част от това правно основание, с която Комисията твърди за наличието на изопачаване на доказателствата.
70 Този извод не се опровергава от твърдението на Portielje, че подход, който изисква да се вземат предвид обстоятелства, излизащи извън рамките на дружественото право, би имал за последица превръщането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в необорима презумпция.
71 В действителност съгласно практиката на Съда дадена презумпция остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано. Обстоятелството, че за оборването на определена презумпция е трудно да се представи доказателство в обратен смисъл, или самият факт, че даден субект не представя в конкретен случай доказателства, които да оборят дадена презумпция, не означава само по себе си, че тя всъщност е необорима, особено когато — подобно на разглежданата в случая презумпция — субектите, срещу които е насочена презумпцията, са в най-изгодно положение да открият доказателството в областта на собствената си дейност (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точки 62, 66 и 70).
72 Поради това не се установява никакво нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз или на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.
73 Доколкото правните основания в жалбата са обосновани, те следва да бъдат уважени и да се отменят точки 4 и 6 от диспозитива на обжалваното решение, с които Общият съд отменя измененото спорно решение в частта, която се отнася до Portielje и с която Комисията се осъжда за заплати съдебните разноски, свързани с дело T‑209/08.
По жалбата пред Общия съд
74 В съответствие с член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Според Съда настоящият случай е такъв.
75 Видно от точка 19 от настоящото решение, Portielje повдига пред Общия съд пет правни основания, първото от които като основно, а останалите четири — при условията на евентуалност, като във връзка с това подчертава, че може да носи отговорност за извършено от Gosselin нарушение само ако самото Gosselin е извършило нарушение на член 81 ЕО.
По първото правно основание
76 С първото правно основание на своята жалба Portielje твърди, че доколкото не осъществява икономическа дейност, то не може да бъде квалифицирано като предприятие по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно правилата на правото на конкуренцията на Съюза не биха могли да се приложат спрямо него и поради това Комисията не би могла, без да наруши тези разпоредби, да го счита за отговорно за извършеното от Gosselin нарушение.
77 Във връзка с това е достатъчно да се посочи, че от анализа на първото правно основание на жалбата пред Съда следва, че това първо основание на жалбата пред Общия съд не е основателно.
По второто правно основание
78 С второто правно основание на своята жалба Portielje твърди, че е доказало неупражняването от негова страна на каквото и да било решаващо влияние върху търговската или стратегическата политика на Gosselin. Като приела противоположно становище в спорното решение, Комисията нарушила член 81, параграф 1 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
79 Комисията счита, че това правно основание не е основателно.
80 Най-напред следва да се напомни, както е видно от спорното решение, че от 1 януари 2002 г. до 18 септември 2002 г. Portielje е контролирало почти изцяло дружествените дялове на Gosselin и поради това Комисията е имала основание да презумира — видно от анализа на първото правно основание на жалбата пред Съда, — че през този период Portielje действително е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Gosselin, при което Portielje и Gosselin са образували в същия период едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Следователно, за да обори тази презумпция, Portielje трябва да представи всякакви доказателства, които да са от естество да потвърдят, че през този период Gosselin е имало самостоятелно поведение на пазара.
81 В случая пред Общия съд Portielje се позовава първо на обстоятелството, че неговите управителни органи са заседавали за първи път едва след края на нарушението. Второ, то подчертава, че неговата единствена дейност се е състояла в упражняването на правото на глас, свързано с дадените акции в общото събрание на акционерите на Gosselin, докато съгласно белгийското дружествено право не общото събрание на акционерите, а управителният съвет на дружеството е натоварен с управлението на дружеството и при всички случаи в рамките на разглеждания период не е било провеждано никакво общо събрание на акционерите на Gosselin. Трето, Portielje не е упражнявало никакво въздействие върху състава на управителния съвет на Gosselin, който е бил определен още преди 1 януари 2002 г. и не е бил променян през разглеждания период. Оттук Portielje прави извода, че е било фактически невъзможно за него да упражни и най-малко влияние върху Gosselin.
82 В своята писмена реплика Portielje допълва, че издаването на удостоверения в рамките на фондацията е започнало едва на 11 декември 2002 г., че от шестимата членове на неговия управителен съвет само половината са участвали и в управителния съвет на Gosselin, че само управителният съвет на Portielje, а не неговите членове, действащи извън какъвто и да било орган на дружеството, разполага с правото да управлява, и че неговото първо решение е било взето писмено, но също след края на нарушението.
83 Във връзка с това най-напред следва да се посочи, видно от анализа на второто правно основание на жалбата пред Съда, че по принцип и освен при наличие на особени обстоятелства подобни доказателства сами по себе си не са достатъчни, за да докажат, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние е оборена.
84 По-нататък, Комисията посочва в съображение 451 от спорното решение, че Portielje е потвърдило, че „неговата цел [е] придобиването на акции на приносител срещу издаването на удостоверения на приносител, управление на така придобитите акции, упражняването на всички свързани с акциите права, каквито са получаването на всякакви евентуални приходи и упражняването на правото на глас, както и осъществяването на всякакво друго действие, което има отношение в най-широк смисъл към вече посочените или може да допринесе за тях“, а в съображение 452 — че Portielje „не оспорва, че неговата цел е да осигури за Gosselin и за останалите дъщерни дружества еднакво управление“.
85 Освен това от устава на Portielje, както и от съображения 46, 446 и 452 от спорното решение следва, че през разглеждания период управлението на Portielje и това на Gosselin е било осигурено от едни и същи лица, което е потвърдено от Portielje в отговора му на изложението на възраженията. Всъщност трите лица, гласовете на които са образували мнозинство в управителния съвет на Portielje, в който по правило решенията са вземани с обикновено мнозинство, същевременно са запълвали сами целия управителен съвет на Gosselin.
86 Накрая, освен формалните обстоятелства, припомнени в точки 81 и 82 от настоящото решение, Portielje не посочва никакво конкретно доказателство, че въпреки това смесване на интереси, произтичащо в частност от наличието на тази особено силна връзка в персонално отношение и от преследваната от Portielje цел, Gosselin е имало самостоятелно поведение на пазара през разглеждания период.
87 От гореизложеното следва, че изведеното пред Общия съд второ правно основание не може да се приеме.
По третото правно основание
88 С третото правно основание на своята жалба Portielje твърди, че Комисията е допуснала двойно нарушение на член 81 ЕО. На първо място, Комисията не доказала, че поведението, което вменява във вина на Gosselin, може да се квалифицира като съществено ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО. На второ място, Комисията също така не доказала, че споразумението, в което е участвало Gosselin, е могло да засегне съществено обмена между държавите членки. Обстоятелството, че разглежданите услуги са международни услуги по преместване, не било достатъчно в това отношение и Комисията погрешно се позовала на прагове за оборота и пазарни дялове, които са предвидени в точка 53 от Насоките относно засягането на търговията, по-специално тъй като естеството на разглежданото споразумение няма отношение към тях и Комисията не е определила съответния пазар.
89 Комисията счита, че това правно основание е неоснователно.
90 В самото начало следва да се припомни, че от Gosselin се търси отговорност за разглежданото нарушение едва за времето след 31 януари 1992 г. и видно по-конкретно от съображение 307 от спорното решение, от него се търси отговорност в рамките на установеното от Комисията едно и също продължавано нарушение само във връзка със споразумението относно комисионите и споразумението относно фиктивните оферти, а не за споразумението относно цените, което вече не е било прилагано във вида, в който е било сключено при основаването на картела, когато Gosselin се е включило да участва в него.
91 По отношение на доводите на Portielje на първо място следва да се посочи, че в съображения 346—370 от спорното решение Комисията обръща внимание на наличието на ограничаване на конкуренцията. По-специално в съображение 349 тя посочва, че „[п]редмет на споразумението относно цените, на споразумението относно комисионите и на споразумението относно фиктивните оферти е установяването и поддържането на високо равнище на цените за предоставяне на международни услуги по преместване в Белгия, и поделянето на този пазар“.
92 В частност, що се отнася до споразумението относно комисионите, Комисията установява в съображения 351—357 от посоченото решение, че по-специално в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай комисионите са водели до пряко или непряко определяне на цените на тези услуги, до манипулиране на процедурата по набиране на оферти или до поделяне на клиентите, като са довели до равнище на цените за тези услуги, което е по-високо, отколкото би било в конкурентна среда. По отношение на споразумението относно фиктивните оферти тя посочва в съображения 358—360 от същото спорно решение, че то се състои в манипулиране на процедурата по набиране на оферти, като опорочава избора на клиентите и води до равнище на цените, което е по-високо, отколкото би било в конкурентна среда.
93 Комисията счита в съображения 361—365 от спорното решение, че както прякото и непрякото определяне на цените, така и поделянето на пазара и на клиентите са по самото си естество ограничаващи конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО и манипулирането на процедурата по набиране на оферти също представлява такова ограничаване. От това тя заключава в съображение 366 от това решение, че „тази съвкупност от споразумения [е имала] за предмет ограничаването на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО“.
94 Освен това в жалбата си пред Общия съд Portielje „признава, че Gosselin е получавало или предоставяло комисиони в рамките на определени международни услуги по преместване и е искало или предоставяло фиктивни оферти в рамките на определени други международни услуги по преместване“. Следователно Portielje не оспорва участието на Gosselin в споразумението относно комисионите и в споразумението относно фиктивните оферти. То само посочва, че последните не биха могли, подобно на споразумението относно цените, да бъдат квалифицирани като съществено ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО, доколкото обстоятелството, че Gosselin е получавало или вземало комисиони, или е искало или е предоставяло фиктивни оферти, ни най-малко не е било придружавано от разпределяне на клиенти или от каквото и да било споразумение относно цените.
95 Въпреки това трябва да се приеме, че най-напред, както основателно излага Комисията в спорното решение, споразуменията, по които Gosselin е било страна, са имали за предмет според самото им естество формирането на изкуствено високо равнище на цените на разглежданите услуги по преместване, както и разпределянето на клиентите на тези услуги. Поради това те представляват форми на договаряне, които увреждат сериозно доброто функциониране на нормалната конкуренция. В това отношение обстоятелството, че според Gosselin случаят не е такъв, и обстоятелството, че Gosselin не е участвало в споразумението относно цените, са без значение и не могат да докажат допусната от Комисията грешка при квалифицирането на споразумението относно комисионите и на споразумението относно фиктивните оферти като споразумения, имащи за предмет чувствителното ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.
96 По-нататък, доводите, че Комисията нямала основание да възлага на Gosselin отговорността за споразуменията за поделяне на клиентите и за споразуменията относно цените, се основават на предпоставката, че споразумението относно комисионите и споразумението относно фиктивните оферти, страна по които безспорно е било Gosselin, не трябвало да се квалифицират като споразумения за поделяне на клиентите или като споразумения относно цените. От предходната точка обаче следва, че подобна предпоставка е погрешна. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят.
97 Накрая, от постоянната практика на Съда следва, че с оглед на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО вземането предвид на конкретните последици на дадено споразумение е излишно, ако изглежда, че то има за цел да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията в общия пазар (Решение от 13 юли 1966 г. по дело Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, Recueil, стр. 429, 496, както и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точка 261).
98 Следователно, дори да се приеме за доказано обстоятелството, че споразумението относно комисионите и споразумението относно фиктивните оферти не са имали за последица чувствителното ограничаване на конкуренцията, по-специално по начина, по който са били прилагани от Gosselin, то не води до неправомерност на спорното решение, тъй като Комисията основателно е приела, че предметът на тези споразумения е бил чувствителното ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, както бе установено от Съда в точка 95 от настоящото решение.
99 На второ място, следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда, за да може да засегне търговията между държавите членки, дадено решение, споразумение или съгласувана практика трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че то/тя може да упражни пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че то/тя може да възпрепятства осъществяването на единния пазар между държавите членки. Освен това въздействието трябва да не е незначително (Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, Recueil, стр. I‑11125, точка 34 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 36).
100 Така Съдът вече се е произнесъл, че картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради самото си естество води до засилване на националното разделяне на пазарите, като така възпрепятства търсеното с Договора за ЕО взаимно икономическо обвързване, поради което може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Arduino, C‑35/99, Recueil, стр. I‑1529, точка 33, Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, посочено по-горе, точка 38), като презграничният характер на съответните услуги е обстоятелство от значение за определянето дали е налице засягане на търговията между държавите членки по смисъла на посочената разпоредба (вж. по аналогия Решение от 1 октомври 1987 г. по дело Vereniging van Vlaamse Reisbureaus, 311/85, Recueil, стр. 3801, точки 18 и 21).
101 Освен това определянето на съответния пазар при прилагането на член 81, параграф 1 ЕО има за цел само да определи дали разглежданото споразумение може да засегне търговията между държавите членки и дали има за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар (Определение от 16 февруари 2006 г. по дело Adriatica di Navigazione/Комисия, C‑111/04 P, точка 31).
102 В случая в съображения 372 и 373 от спорното решение Комисията прави извода, че разглежданите споразумения са „могли да имат значително въздействие върху обмена между държавите членки“, като се има предвид по-специално че дадените услуги по естеството си са с презграничен характер и че „сборът от пазарни дялове, заемани от разглежданите дружества, които извършват услуги по преместване, надхвърля 5 % от пазара на международните услуги по преместване в Белгия, […] [като] техният [о]бщ пазарен дял е около 50 %“. Освен това в съображения 88—94 от същото решение Комисията описва разглеждания пазар, посочвайки по-конкретно че дадените услуги са „международните услуги по преместване в Белгия, тоест услугите по преместване „от врата до врата“, които са с начална или крайна точка в Белгия“, че притежаваният от участниците в картела пазарен дял за 2002 г. е бил от „около 50 %“, че доколкото „Белгия е част от значимите геополитически центрове и представлява […] крайъгълен камък в търговията“, множество многонационални предприятия със седалище или клон в Белгия се обръщат към дружества, които извършват международни услуги по преместване, за да пренесат имуществото си и имуществото на своите служители, и че географският център на картела се е намирал в Белгия.
103 От изложеното следва най-напред че направеното в спорното решение описание на пазара е достатъчно, съгласно припомнената в точка 101 от настоящото решение съдебна практика, да определи дали разглежданият картел е могъл да окаже въздействие върху търговията между държавите членки. Освен това, противно на твърдението на Portielje, не може да се приеме, че Комисията не е определила съответния пазар, след като в съображения 88—94 от същото решение тя определя размера на съответните за картела стоков и географски пазар, а именно белгийският пазар на международни услуги по преместване. Следователно подобно описание е било достатъчно, за да може тя да се позове на предвидения в точка 53 от Насоките относно засягането на търговията праг за пазарен дял.
104 По-нататък, от една страна, видно от материалите по делото пред Общия съд, сборът на дяловете от съответния пазар, които участниците в картела са притежавали, е бил значително над 5 %. От друга страна, както с оглед на припомнената в точка 100 от настоящото решение съдебна практика, така и предвид особеностите на разглежданото нарушение, посочени от Комисията в спорното решение, поставеното в точка 53 от Насоките относно засягането на търговията условие, което се отнася до естеството на дадения картел, очевидно е изпълнено.
105 При тези обстоятелства и отчитайки в частност факта, че предвиденият в споменатата точка 53 праг за пазарния дял от 5 % е бил явно надхвърлен, Комисията е имала основание да заключи, че разглежданите споразумения са могли да имат значително въздействие върху търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
106 Накрая, тъй като съгласно точка 53 от Насоките относно засягането на търговията само по себе си надхвърлянето на прага на пазарния дял от 5 % може поначало да е достатъчно по отношение на картели като разглежданите понастоящем, за да се докаже значително въздействие върху търговията между държавите членки, и доколкото този праг в конкретния случай е бил значително надхвърлен, твърдението на Portielje, че Комисията не е доказала, че това условие за прилагането на член 81 ЕО е било спазено, може да се отхвърли, без да е необходимо Съдът да се произнася по останалите доводи на Portielje.
107 От горепосоченото следва, че третото правно основание, изложено от Portielje в жалбата му пред Общия съд, трябва да се отхвърли, доколкото двете негови части са неоснователни.
По четвъртото правно основание
108 С четвъртото правно основание на своята жалба Portielje твърди, че при изчисляването на наложената на Gosselin глоба Комисията нарушила член 23, параграф 2, буква a) и параграф 3 от Регламент № 1/2003, както и Насоките за определяне на глобите, на първо място, в хода на определянето на тежестта на извършеното от Gosselin нарушение. На второ място, тя допуснала същите нарушения, като за изчисляването на основния размер на наложената на Gosselin глоба възприела стойността на осъществените от него продажби в периода от 1 юли 2000 г. до 30 юни 2001 г. вместо тази на продажбите, осъществени между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2002 г., и на трето място, като е отхвърлила изтъкнатите от Gosselin смекчаващи обстоятелства.
109 Комисията счита, че по същество това правно основание трябва да се отхвърли.
110 На първо място следва да се посочи, че доводите на Portielje за невземането предвид от Комисията на всички относими към случая обстоятелства при преценката на тежестта на извършеното от Gosselin нарушение се основава и на предпоставката, че от една страна, участието само в споразумението относно комисионите и в споразумението относно фиктивните оферти е било качествено различно от участието в споразумението относно цените, и от друга страна, споразуменията, по които Gosselin е било страна, не са попадали сред най-тежките ограничения на конкуренцията. Поради това според Portielje Комисията не е имала основание да счита, че тежестта на извършеното от Gosselin нарушение е идентично с тежестта на нарушението, извършено от останалите участници в дадения картел, и в частност от тези, които са били страни по споразумението относно цените, поради което тя не можела да възприеме същото съотношение от 17 % от стойността на продажбите на всички участници, за да определи основния размер на глобата.
111 Въпреки това от анализа на първата част от третото правно основание на жалбата пред Общия съд следва, че тази предпоставка е погрешна, тъй като Комисията основателно е квалифицирала споразумението относно комисионите и споразумението относно фиктивните оферти като споразумения относно цените и поделянето на клиентите, при което тези споразумения, както и споразумението относно цените, явно спадат към категорията на най-тежките ограничения на конкуренцията. Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят и на същото основание не следва да се уважава искането на Portielje за намаляване глобата на Gosselin, наложена от Съда при упражняване на неговата пълна юрисдикция.
112 На второ място следва да се припомни, че с решението за изменение Комисията е променила спорното решение в частта за стойността на осъществените от Gosselin продажби, послужила за основа при изчисляването на наложената му глоба, като е преизчислила тази глоба въз основа на стойността на осъществените от дружеството продажби през периода от 1 юли 2001 г. до 30 юни 2002 г., с което следователно е изменила наложената му глоба. Поради това втората част от доводите на Portielje е останала без предмет.
113 На трето място, що се отнася до смекчаващите обстоятелства, Portielje иска по същество да се ползва от смекчаващото обстоятелство, което би следвало от неговото ограничено участие в нарушението и от слабата му роля в него, което всъщност съответства на смекчаващото обстоятелство, предвидено в точка 29, трето тире от Насоките за определяне на глобите, а също така иска да се ползва от предвиденото в петото тире от същата точка 29 смекчаващо обстоятелство.
114 Във връзка с това следва да се напомни, че от една страна, съгласно посочената точка 29, трето тире Комисията може да констатира наличието на смекчаващо обстоятелство и да намали основния размер на глобата „когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара“.
115 Все пак обстоятелството, че Gosselin не е било страна по споразумението относно цените и не е участвало в никое от заседанията на картела, не е достатъчно само по себе си, за да докаже, че условията по трето тире са били спазени или че Gosselin е имало ограничена роля в дадения картел, като се отчете по-специално, че както вече бе припомнено в точка 90 от настоящото решение, за това дружество е прието, че не е участвало в споразумението относно цените и в периода на участието му в картела същият е функционирал, без да е имало необходимост участниците да провеждат заседания.
116 Освен това трябва да се посочи, че въпреки обстоятелството, което се посочва и от Portielje, че за да откаже наличието на смекчаващото обстоятелство, Комисията не е могла основателно да се позове на факта, че Gosselin се счита за отговорно за едно и също продължавано нарушение, то от съображение 280 от спорното решение в частност следва, че Комисията е разполагала с множество преки доказателства за участието на Gosselin в споразумението относно комисионите и в споразумението относно фиктивните оферти. При всички положения обаче сами по себе си тези доказателства вече са били достатъчни, за да се отклони всякакво твърдение за ограничено участие в картела.
117 При тези обстоятелства Portielje не е доказало, че Комисията е допуснала грешка, отказвайки да признае в спорното решение наличието на смекчаващо обстоятелство в полза на Gosselin, което е свързано с неговото ограничено участие в картела и слабата му роля в него.
118 От друга страна, що се отнася до твърдението, че възприетото от Gosselin антиконкурентно поведение било допуснато от властите, достатъчно е да се посочи, че Portielje не представя никакво доказателство — освен неподкрепени с доказателства обикновени твърдения, — което би установило, че като институция Комисията е позволила или одобрила сключването на споразумението относно комисионите или на споразумението относно фиктивните оферти по смисъла на точка 29, пето тире от Насоките за определяне на глобите. Поради това не е доказано, че Комисията неправилно е отказала да признае в полза на Gosselin наличието на посоченото смекчаващо обстоятелство.
119 Следователно четвъртото правно основание на жалбата пред Общия съд не е основателно, доколкото то все още е запазило своя предмет.
По петото правно основание
120 С петото правно основание от своята жалба Portielje твърди, че дори да бъдат отхвърлени третото и четвъртото му правно основание, спорното решение трябва да бъде отменено за нарушаване на принципа на равно третиране, от една страна, доколкото поведението на Gosselin обективно и качествено се отличавало от това на останалите участници в разглеждания картел, тъй като дружеството не било страна по споразумението относно цените или по споразумението за поделяне на клиентите, и от друга страна, доколкото, за да определи основния размер на глобата, Комисията възприела стойността на продажбите, осъществени от Gosselin през предпоследната спрямо края на нарушението финансова година.
121 Във връзка с това е достатъчно да се посочи, от една страна, че от анализа на първата част от третото правно основание на жалбата пред Общия съд следва, че споразуменията, в които е участвало Gosselin, са били квалифицирани основателно от Комисията като споразумения относно цените и относно поделянето на клиентите, поради което поведението на Gosselin по същество не се е отличавало от това, което са имали останалите участници в картела. От друга страна, както бе установено в точка 112 от настоящото решение, втората част от доводите на Portielje е останала без предмет поради приемането от Комисията на решението за изменение. Следователно настоящото правно основание не може да бъде прието.
122 От гореизложеното следва, че доколкото никое от правните основания на подадената от Portielje до Общия съд жалба за отмяна не е основателно, същата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
123 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
124 В случая, след като Portielje е загубило делото както при обжалването пред Съда, така и при обжалването за отмяна по дело T‑209/08, и след като Комисията е направила искане за осъждането му да заплати съдебните разноски пред двете инстанции, Portielje следва да се осъди да заплати съдебните разноски както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отменя точки 4 и 6 от диспозитива на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 година по дело Gosselin Group и Stichting Administratiekantoor Portielje/Комисия (T‑208/08 и T‑209/08).
2) Отхвърля жалбата на Stichting Administratiekantoor Portielje по дело T‑209/08.
3) Осъжда Stichting Administratiekantoor Portielje да заплати както съдебните разноски, свързани с първоинстанционното производство по дело T‑209/08, така и тези, които са свързани с обжалването пред Съда.
Подписи