ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
19 февруари 2009 година(*)
„Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Информационно общество — Авторско право и сродни права — Съхранение и разкриване на определени данни за трафик — Защита на поверителността на електронните съобщения — Понятие за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО“
По дело C‑557/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Oberster Gerichtshof (Австрия) с акт от 13 ноември 2007 г., постъпил в Съда на 14 декември 2007 г., в рамките на производство по дело
LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH
срещу
Tele2 Telecommunication GmbH,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: г‑н T. von Danwitz, председател на състав, г‑н G. Arestis и г‑н J. Malenovský (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑н R. Grass,
след като реши, че следва да се произнесе по втория въпрос с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, първа алинея от своя процедурен правилник,
след като уведоми запитващата юрисдикция, че възнамерява да се произнесе по първия въпрос с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, втора алинея от своя процедурен правилник,
след като покани заинтересованите субекти, посочени в член 23 от Статута на Съда, да представят становищата си по този въпрос, ако има такива,
след изслушване на генералния адвокат
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) и на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten GmbH (наричано по-нататък „LSG“) и Tele2 Telecommunication GmbH (наричано по-нататък „Tele2“) по повод на отказа на последното да съобщи на първото имената и адресите на лицата, на които предоставя достъп до Интернет.
Правна уредба
Общностна правна уредба
Разпоредби относно информационното общество и защитата на интелектуалната собственост, по-конкретно на авторското право
– Директива 2000/31/ЕО
3 Съгласно член 1, параграф 1 от нея Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.
– Директива 2001/29
4 Съображение 59 от Директива 2001/29 гласи:
„В цифровата среда, и по-специално услугите на посредници, могат да се използват все повече от трети лица за извършване на нарушения. В много случаи такива посредници са в състояние да сложат край на тези нарушения. Следователно, без да се засягат никакви други санкции или средства за правна защита, които могат да използват, притежателите на права трябва да имат възможност да поискат съдебна забрана по отношение на посредник, който предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект. Тази възможност следва да бъде предвидена, дори когато действията на посредника са предмет на изключение съгласно член 5. Редът и условията, отнасящи се до такава съдебна забрана, би трябвало да се определят от националното законодателство на държавите членки.“
5 Съгласно член 1, параграф 1 от посочената директива тя се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество.
6 Параграф 1 от озаглавения „Изключения и ограничения“ член 5 от Директива 2001/29 гласи:
„Временни действия на възпроизвеждане, посочени в член 2, които имат преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес и чиято единствена цел е да позволи:
а) предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или
б) законно използване
на произведение или закрилян обект, и които нямат самостоятелно стопанско значение, се освобождават от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2.“
7 Според съдържанието на член 8 от същата директива, озаглавен „Санкции и средства за правна защита“:
„1. Държавите членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.
2. Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, извършена на тяхна територия, да могат да предявят иск за щети и/или да поискат налагането на съдебна забрана и при необходимост изземване на материала на нарушението, както и на съоръжения, продукти или компоненти, посочени в член 6, параграф 2.
3. Държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат […] налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.“
– Директива 2004/48
8 Член 8 от Директива 2004/48 има следното съдържание:
„1. Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:
а) е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;
б) е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;
в) е установено, че в търговски мащаб оказва услугите, използвани за действията по извършване на нарушение; или
г) е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.
2. Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:
а) имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;
б) сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.
3. Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които:
а) на притежателя на права се предоставят права да получи по-пълна информация;
б) се урежда използването на информацията, съобщена по реда на настоящия член, в граждански и наказателни производства;
в) се урежда отговорността за злоупотреба с правото на информация; или
г) се дава възможност за отказ да се предостави информация, която би принудила лицето, посочено в параграф 1, да признае собственото си участие или това на негови близки роднини в нарушаване на право върху интелектуална собственост; или
д) се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни.“
Разпоредбите относно защитата на личните данни
– Директива 95/46/ЕО
9 Озаглавеният „Изключения и ограничения“ член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) гласи:
„1. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 6, параграф 1, член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21, ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на:
а) националната сигурност;
б) отбраната;
в) обществената сигурност;
г) предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на углавни престъпления [да се чете: „на престъпления“] или за нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;
д) важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси;
е) функции по наблюдение, проверка или регламентиране, свързани, дори случайно, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви в), г) и д);
ж) защита на съответното физическо лице или на правата и свободите на други лица.“
– Директива 2002/58
10 Член 5, параграф 1 от Директива 2002/58 предвижда:
„Държавите членки гарантират конфиденциалност [другаде в текста: „поверителност“] на съобщенията и свързания трафик на данни [да се чете: „свързаните с тях данни за трафика“] през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15, параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност.“
11 Член 6 от посочената директива гласи:
„1. Данни за трафик, отнасящи се до абонати и потребители, обработени и съхранени от доставчика на публични комуникационни мрежи или публично достъпни електронни комуникационни услуги, трябва да бъдат изтрити или да се направят анонимни, когато не са необходими повече за целите на предаване на комуникация, без да се накърнява параграф 2, 3 и 5 от настоящия член и член 15, параграф 1.
2. Могат да бъдат обработени данни за трафик, необходими за целите на изготвяне на сметката на абоната и плащания при взаимна връзка. Такава обработка е допустима само до края на периода, през който сметката може законно да бъде оспорена или плащането търсено.
3. С цел търговия на електронни комуникационни услуги или за обезпечаването на услуга с добавена стойност, доставчикът на публично достъпни електронни комуникационни услуги може да обработва данните, упоменати в параграф 1, до степен и продължителност, необходима за такива услуги или търговия, ако абонатът или потребителят, за когото се отнасят данните, даде съгласието си. На потребители или абонати трябва да бъде дадена възможността да оттеглят по всяко време съгласието си за обработка на данни за трафика.
[…]
5. Обработка на данни за трафик, в съответствие с параграфи 1, 2, 3 и 4, трябва да бъде ограничена до лица, действащи под ръководството на доставчиците на публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, които отговарят за изготвянето на сметки или управлението на трафика, за запитванията на клиенти, за разкриването на измами, за търговията с електронни комуникационни услуги или за обезпечаването на услуга с добавена стойност и трябва да бъде ограничена до това, което е необходимо за целите на тези дейности.
6. Параграфи 1, 2, 3 и 5 се прилагат без да се засяга възможността компетентните органи да бъдат информирани за трафика на данни в съответствие с приложимото законодателство от гледна точка на уреждане на спорове, по-специално спорове за връзка или изготвяне на сметка.“
12 Според член 15, параграф 1 от Директива 2002/58:
„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения [да се чете: „на престъпления“] или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф 1 и 2 от Договора за Европейския съюз.“
Национална правна уредба
13 § 81 от Федералния закон относно авторското право върху произведения на литературата и изкуството и сродните права (Bundesgesetz über das Urheberrecht an Werken der Literatur und der Kunst und über verwandte Schutzrechte), в редакцията му, публикувана в BGBl. І, 81/2006 (наричан по-нататък „UrhG“), гласи:
„1) Всеки, чието изключително право по този закон е нарушено или който счита, че е възможно извършването на подобно нарушение, може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване. Искът може да се предяви и срещу собственика на предприятие, ако нарушението е извършено или има опасност да бъде извършено в хода на дейността на неговото предприятие от наетите от него лица или лицата, които го представляват.
1 a) Ако извършителят на подобно нарушение или лицето, за което се счита, че може да извърши подобно нарушение, използва за тази цел услугите на посредник, срещу последния също може да се предяви иск за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване.
[…]“
14 § 87 b, алинеи 2—3 от UrhG има следното съдържание:
„2) Всеки, чието изключително право по този закон е нарушено, може да изисква сведения относно произхода и дистрибуторските канали на стоките и услугите, обект на нарушението, при условие това изискване да бъде пропорционално на тежестта на нарушението и да не противоречи на законоустановените задължения за поверителност; длъжен да предостави тези сведения е нарушителят, както и лицата, които в качеството на търговци:
1. са притежавали стоките, обект на нарушението;
2. са използвали услугите, обект на нарушението, или
3. са предоставили услугите, използвани за действията по извършване на нарушение.
2 a) В зависимост от случая задължението за предоставяне на информация по алинея 2 се отнася до:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;
2. изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.
3) По писмено и надлежно мотивирано искане на увреденото лице посредниците по смисъла на § 81, алинея 1a са длъжни да му предоставят сведенията относно самоличността на нарушителя (име и адрес) или сведенията, необходими за неговото идентифициране. Искането трябва да бъде мотивирано по-специално посредством достатъчно конкретно посочване на фактите, на които се основава съмнението за нарушение. Увреденото лице е длъжно да обезщети посредника за разумните разноски, които той е направил при предоставянето на тази информация.“
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
15 LSG е дружество за колективно управление на авторски права. В качеството си на доверителен управител то защитава правата на продуцентите на звукозаписи върху продуцираните от тях в цял свят записи, както и правата на артистите изпълнители за техните изпълнения в Австрия. По-конкретно тези права са правата на възпроизвеждане и на разпространение, както и правото на предоставяне на публично разположение.
16 Tele2 е доставчик на достъп до Интернет, който предоставя на своите клиенти IP адрес („Internet Protocol“), който най-често е динамичен. Въз основа на този адрес и на периода или конкретния момент, в който той е бил предоставен, Tele2 е в състояние да идентифицира клиента.
17 Поради въвеждането на системи за обмен на файлове, позволяващи на участниците да си обменят копия от съхранените данни, представляваните от LSG притежатели на права понасят имуществени вреди. За да може да предяви граждански иск срещу нарушителите, LSG иска Tele2 да бъде задължено да му съобщи имената и адресите на лицата, на които е предоставяло услуга за достъп до Интернет и за които са известни IP адресът, както и денят и часът на връзката. От своя страна Tele2 счита, че искането за информация трябва да бъде отхвърлено. То поддържа, че не е посредник и няма право да съхранява данни относно достъпа.
18 С решение от 21 юни 2006 г. Handelsgericht Wien уважава искането на LSG, като приема, че в качеството си на доставчик на достъп до Интернет Tele2 е посредник по смисъла на § 81, алинея 1a от UrhG и че на това основание то е длъжно да предоставя сведенията, предвидени в § 87b, алинея 3 от UrhG.
19 От акта за преюдициално запитване произтича, че във въззивното производство Oberlandesgericht Wien потвърждава решението на първоинстанционния съд с решение от 12 април 2007 г., което става предмет на ревизионна жалба до Oberster Gerichtshof.
20 В рамките на тази жалба Tele2 поддържа, от една страна, че не е посредник по смисъла на § 81, алинея 1a от UrhG и на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, тъй като в качеството си на доставчик на достъп до Интернет то всъщност позволява на потребителя да получи достъп до мрежата, но не упражнява никакъв правен или фактически контрол върху използваните от последния услуги. От друга страна, съществуващите противоречия между правото на информация, което произтича от правната защита на авторското право, и ограниченията за съхраняването и разкриването на личните данни, които правото на защита на данните налага, бил разрешен от общностните директиви в полза на защитата на данните.
21 Oberster Gerichtshof счита, че заключението на генералния адвокат по делото, приключило с Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae (C‑275/06, Сборник, стр. I‑271), постановено след настоящото преюдициално запитване, поражда съмнения дали правото на информация, закрепено в § 87b, алинея 3 от UrhG във връзка с § 81, алинея 1a от същия закон, е съобразено с директивите, приети в областта на защитата на данните, и в частност с членове 5, 6 и 15 от Директива 2002/58. Всъщност посочените разпоредби на националното право налагали задължение за предоставяне на частноправни трети лица на информация относно лични данни за трафик, за което било необходимо предварително обработване и съхраняване на данни за трафик.
22 При тези условия Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли използваният в член 5, параграф 1, буква а) и в член 8, параграф 3 от Директива [2001/29] термин „посредник“ да се тълкува в смисъл, че обхваща и доставчик на достъп, който осигурява на потребителя само достъп до мрежата чрез предоставяне на динамичен IP адрес, но не предоставя на този потребител услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и като се имат предвид членове 6 и 15 от Директива [2002/58], следва ли член 8, параграф 3 от Директива [2004/48] да се тълкува (стеснително) в смисъл, че не допуска да се предават на частноправни трети лица лични данни за трафик с цел предявяване на граждански искове за твърдени нарушения на изключителните права, предоставени от авторското право (права на използване на произведението)?“
По преюдициалните въпроси
23 В съответствие с член 104, параграф 3 от Процедурния правилник, а именно когато отговорът на поставения преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на подобен въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може да се произнесе с мотивирано определение.
По втория въпрос
24 С втория си въпрос, който следва да бъде разгледан на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали общностното право, и по-конкретно член 8, параграф 3 от Директива 2004/48 във връзка с членове 6 и 15 от Директива 2002/58, допуска държавите членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право.
25 Отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от практиката на Съда.
26 Действително в точка 53 от горепосоченото Решение по дело Promusicae Съдът постановява, че сред изключенията, предвидени в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, който се позовава изрично на член 13, параграф 1 от Директива 95/46, са посочени мерки, необходими за защита на правата и свободите на трети лица. Доколкото не уточнява за кои права и свободи се отнася това изключение, Директива 2002/58 трябва да се тълкува като израз на волята на общностния законодател да не изключва от нейното приложно поле защитата на правото на собственост, нито хипотезите, в които авторите търсят подобна защита в рамките на гражданско производство.
27 Въз основа на това в точки 54 и 55 от посоченото Решение по дело Promusicae Съдът е направил извода, че Директива 2002/58, и по-конкретно член 15, параграф 1 от нея, не изключва възможността държавите членки да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, но не задължава тези държави да предвидят подобно задължение.
28 От друга страна, Съдът е уточнил, че свободата, с която държавите членки разполагат да дават предимство на правото на зачитане на личния живот или на правото на собственост, е ограничена от множество изисквания. Така при транспонирането на Директиви 2000/31, 2001/29, 2002/58 и 2004/48 държавите членки са длъжни да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от общностния правов ред. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите, както и юрисдикциите на държавите членки, трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност (Решение по дело Promusicae, посочено по-горе, точка 70).
29 Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че общностното право, и по-конкретно член 8, параграф 3 от Директива 2004/48 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, допуска държавите членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право. Общностното право изисква обаче при транспонирането на Директиви 2000/31, 2001/29, 2002/58 и 2004/48 държавите членки да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между разглежданите различни основни права. От друга страна, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите, както и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност.
По първия въпрос
30 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до Интернет, без да предлага други услуги, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, е обхванат от понятието за посредник по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
31 Като счита, че отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, в съответствие с член 104, параграф 3, втора алинея от своя процедурен правилник Съдът уведомява запитващата юрисдикция, че възнамерява да се произнесе с мотивирано определение, и поканва заинтересованите субекти, посочени в член 23 от Статута на Съда, да представят становищата си по този въпрос, ако има такива.
32 LSG, правителствата на Испания и на Обединеното кралство, както и Комисията на Европейските общност посочват на Съда, че нямат никакви възражения относно намерението на Съда да се произнесе с мотивирано определение.
33 В становището си по този въпрос Tele2 по същество се ограничава с доводите от своето писмено становище. По силата на общностното право доставчикът на достъп до Интернет се ползвал с по-благоприятно третиране, що се отнася до неговата отговорност, което било несъвместимо с неограниченото задължение за предоставяне на информация. Повторно изтъкнатите доводи обаче не са причина Съдът да се отклони от предвидения процедурен ред.
34 От акта за преюдициално запитване, както и от съдържанието на поставените въпроси ясно произтича, че с първия си въпрос националната юрисдикция цели да се установи дали доставчик на достъп до Интернет, чиято дейност се свежда до осигуряване на достъп на потребителя до мрежата, може да бъде задължен да предостави споменатите във втория въпрос сведения.
35 В самото начало следва да се констатира, че член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2001/29 задължава държавите членки да предвидят освобождаване от правото на възпроизвеждане.
36 Спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, цели обаче да се установи дали LSG може да се позове на правото на информация по отношение на Tele2, а не дали същото е нарушило правото на възпроизвеждане.
37 От това следва, че тълкуването на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2001/29 няма да е полезно за решаването на спора по главното производство.
38 Tele2 поддържа по-конкретно, че посредниците трябва да са в състояние да сложат край на нарушенията на авторското право. Доколкото обаче нямали никакъв правен или фактически контрол върху услугите, до които потребителят е получил достъп, доставчиците на достъп до Интернет не били в състояние да сложат край на подобни нарушения и поради това не били обхванати от понятието за посредник по смисъла на посочената разпоредба от Директива 2001/29.
39 Веднага следва да се посочи, че делото, приключило с горепосоченото Решение по дело Promusicae, се отнася до съобщаването от Telefónica de España SAU, търговско дружество, чиято дейност по-специално е доставката на услуги, свързани с достъп до Интернет, на самоличността и адреса на определени лица, на които последното доставя подобни услуги и чийто IP адрес, дата и час на връзката са известни (Решение по дело Promusicae, посочено по-горе, точки 29 и 30).
40 Безспорно е, както произтича от поставения въпрос и от обстоятелствата на спора по главното производство по делото, приключило с горепосоченото Решение по дело Promusicae, че търговското дружество Telefónica de España SAU е доставчик на достъп до Интернет (Решение по дело Promusicae, посочено по-горе, точки 30 и 34).
41 Ето защо като отсъжда в точка 70 от горепосоченото Решение по дело Promusicae, че Директиви 2000/31, 2001/29, 2002/58 и 2004/48 не задължават държавите членки в хипотеза като тази в делото, приключило с посоченото решение, да предвидят задължение за съобщаване на личните данни, за да осигурят ефективна защита на авторското право в рамките на гражданско производство, Съдът не изключва поначало възможността държавите членки да предвидят за доставчика на достъп до Интернет задължение за предоставяне на информация на основание на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48.
42 Важно е също да се посочи, че по силата на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.
43 Все пак доставчикът на достъп, чиято дейност се свежда до осигуряване на достъпа на клиентите до Интернет, макар и да не предлага други услуги, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната услуга, предоставя услуга, която може да бъде използвана от трето лице за нарушение на авторско право или на сродно право, доколкото предоставя на потребителя връзката, която ще му даде възможност да извърши нарушение на подобни права.
44 Впрочем според съображение 59 от Директива 2001/29 притежателите на права трябва да имат възможност да поискат съдебна забрана по отношение на посредник, който предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект. Не се оспорва, че като предоставя достъп до мрежата на Интернет, доставчикът дава възможност за предаването на подобен фалшификат между абоната и трето лице.
45 Това тълкуване се потвърждава от целта на Директива 2001/29, която, както произтича по-конкретно от член 1, параграф 1 от нея, е насочена към осигуряване на ефективната правна закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар. Действително изключването от понятието за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от тази директива на доставчик на достъп, който е единственият притежател на данните, позволяващи да се идентифицират потребителите, извършили нарушение на тези права, би намалило съществено търсената с посочената директива закрила.
46 Предвид гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до Интернет, без да предлага други услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, трябва да се счита за „посредник“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Общностното право, и по-конкретно член 8, параграф 3 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), допуска държавите членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни трети лица, за да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право. Общностното право изисква обаче при транспонирането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Директива 2002/58 и Директива 2004/48 държавите членки да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между разглежданите различни основни права. От друга страна, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите, както и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност.
2) Доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до Интернет, без да предлага други услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, трябва да се счита за „посредник“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
Подписи