Language of document : ECLI:EU:C:2012:451

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА E. SHARPSTON

представено на 12 юли 2012 година(1)

Дело C‑152/11

Johann Odar

срещу

Baxter Deutschland GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht München (Германия)

„Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Забрана на дискриминация въз основа на възраст и увреждане — Съвместимост на националните мерки, разрешаващи работници в предпенсионна възраст да бъдат изключени от социален план на работническия съвет или да получават намалени обезщетения, предвидени по силата на този план“





1.        С настоящото преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgericht München (Трудов съд Мюнхен), на Съда се поставя въпросът дали националните мерки(2) по отношение на обезщетенията, изплащани на работниците при съкращения, се изключват от Директива 2000/78/ЕО(3) на Съвета. Съгласно посочените мерки работници в предпенсионна възраст (по-ниска за тези от тях, които страдат от увреждане) могат да бъдат изключени от (или да получават намалено обезщетение по) схеми за обезщетения, насочени към облекчаване на последиците от съкращения в щата.

 Законодателството на ЕС

 Хартата на основните права на Европейския съюз

2.        Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз(4) забранява, inter alia, дискриминацията, основана на възраст и увреждане.

 Директива 2000/78

3.        Приложими са следните съображения:

„(8)      Насоките по заетостта 2000, одобрени от Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г., подчертават необходимостта от създаване на трудов пазар, благоприятстващ социалната интеграция чрез формулиране на съгласуван пакет от политики, целящи борбата с дискриминация спрямо такива групи като лицата с увреждания. Те също подчертават необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата на по-възрастните работници, за да се увеличи тяхното участие на пазара на труда.

[…]

(11)      Дискриминацията, която се основава на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация може да възпрепятства постигането целите на Договора за ЕО, по-специално достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална сплотеност и солидарност, свободното движение на хора.

(12)      С тази цел всяка пряка или непряка дискриминация, основаваща се на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, що се отнася до сферите, обхванати от настоящата директива, следва да [бъде забранена] в цялата Общност.

[…]

(14)      Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.

[…]

(25)      Забраната за дискриминация въз основа на възраст е важна част от изпълнението на целите, заложени в Насоките по Заетостта, и насърчава многообразието на работната сила. Все пак разликите в третирането въз основа на възраст могат да бъдат оправдани при определени условия и следователно се изискват специфични разпоредби, които могат да се различават в съответствие със ситуацията в държавите членки. Следователно е важно да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение, и дискриминацията, която трябва да бъде забранена“.

4.        Член 1 предвижда, че целта на Директивата е „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

5.        Член 2 гласи:

„1.      За целите на настоящата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.      За целите на параграф 1:

a)      проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)      проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен ако:

i)      тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […](5)“.

6.        Член 3 е озаглавен „Приложно поле“. Той предвижда:

„1.      В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

в)      условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане

[…]“.

7.     Разлики в третирането на някое от основанията, забранени по силата на Директивата, могат да бъдат оправдани, ако попадат в рамките на конкретните изключения, предвидени в член 2, параграф 5, член 3, параграф 4, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1(6).

8.     Член 6 е озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“. Параграф 1 гласи:

„1.      Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

a)      създаването на специални условия за достъп до заетост […] включително условията за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници […]“.

9.      Член 16 гласи: „Държавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, че:

(a)      всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени;

б)      всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в колективни трудови договори, вътрешни правила на предприятията […] са или могат да бъдат обявени за нищожни, или да бъдат изменени“.

10.   Член 18 урежда прилагането на Директивата: „Държавите членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 2 декември 2003 г. или могат да възложат на социалните партньори, по тяхна обща молба, прилагането на настоящата директива, що се отнася до колективните трудови договори. В такива случаи държавите членки гарантират, че не по-късно от 2 декември 2003 г. социалните партньори въвеждат необходимите мерки чрез споразумение, [като от] съответните държави членки се изисква да предприемат всички необходими мерки, за да им позволят по всяко време да бъдат в състояние да гарантират резултатите, наложени от настоящата директива […]“.

 Националното законодателство

 Betriebsverfassungsgesetz

11.   Членове 111—113 от Betriebsverfassungsgesetz (Закон за организация на стопанската дейност) (наричан по-нататък „BetrVG“) изискват въвеждането на мерки с цел облекчаване на неблагоприятните последици за работниците, произтичащи от операция по преструктуриране на предприятие(7). По този начин работодателите и работническите съвети се задължават да сключат социални планове за тази цел(8).

 Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz

12.   Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране) от 14 август 2006 г., (наричан по-нататък „AGG“ или „разглежданото национално законодателство“) въвежда Директивата в националното законодателство.

13.   Член 10 е озаглавен „Допустимо неравно третиране, основано на възраст“. Той предвижда:

„Независимо(9) от член 8, разлика в третирането въз основа на възрастта е допустима и когато е обективно и разумно обоснована от законосъобразна цел. Средствата, използвани за постигането на тази цел, трябва да са подходящи и необходими. Такава разлика в третирането може по-специално да включва:

[…]

(6)      Диференциране на дължимите обезщетения съгласно съответните социални планове [по смисъла на BetrVG], в случай че социалните партньори в предприятието са установили схема за изплащане на обезщетения, чийто размер се определя стъпаловидно и е функция на факторите възраст и продължителност на трудовия стаж в предприятието, като се отчитат зависещите преимуществено от възрастта възможности за реализация на пазара на труда и по този начин се отдава относително по-голяма тежест на възрастта на съответния работник, или ако страните са изключили определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план, защото тези работници са финансово осигурени, тъй като са придобили право на пенсия, след получаването на следващо им се обезщетение за безработица“.

 Социалноосигурително законодателство

14.      По отношение на държавните пенсии книга VI, член 235 от от Sozialgesetzbuch (германски кодекс за социално осигуряване, наричан по-нататък „SGB книга VI“) предвижда (при условие че са изпълнени задълженията за социални вноски), че работникът придобиво право на пълна държавна пенсия за осигурителен стаж при навършване на 65-годишна възраст (стандартната пенсионна възраст(10)). Съгласно член 236a от SGB книга VI (приложим към съответния момент) работници с тежки увреждания са можели да се ползват от ранно пенсиониране на 60-годишна възраст(11). При определени други обстоятелства работник има възможност да получи пенсия в намален размер преди навършване на 65-годишна възраст. По такъв начин, при условие че са били направени достатъчни вноски, ранното пенсиониране е възможно да бъде осъществено и на 63-годишна възраст.

15.      За да може да претендира за обезщетение за безработица, ненает на работа работник трябва да отговаря на определени условия (включително изискването за направени осигурителни вноски) и да бъде регистриран като активно търсещ работа. Държавата заплаща стандартно обезщетение за безработица (Arbeitslosengeld I)(12) в размер до 60 % от предходната нетна заплата на работника (сумата нараства до 67 %, ако той се грижи за деца под 18-годишна възраст). Заплащането се извършва за ограничен период, определен в зависимост от възрастта на работника и продължителността на периода, през който са били правени осигурителни вноски(13).

 Kündigungsschutzgesetz

16.      Kündigungsschutzgesetz (Закон за защита срещу уволнение) (наричан по-нататък „KSchG“) определя правилата, уреждащи подбора на служители при съкращение в щата. За да бъде законно, уволнението трябва да бъде „социално оправдано“ по смисъла на член 1, параграф 2 от KSchG. Член 1, параграф 3 предвижда, че уволнението не е социално оправдано, когато работодателят по време на процеса на подбор при съкращение в щата пропусне да вземе предвид продължителността на трудовия стаж, възрастта, задълженията за издръжка и/или всякакви сериозни увреждания на работника.

 Социалният план

17.      На 30 април 2004 г. Baxter Deutschland GmbH (наричан по-нататък „Baxter“) и съответният работнически съвет(14) постигат споразумение за Vorsorglichen Sozialplan (социален план за непредвидени случаи — всъщност план за съкращения), член 6, параграф 1 от който е озаглавен „Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение (освен в случаите на ранно пенсиониране)“. В него се посочва:

„1.1.      Работници, които напускат [Baxter] (в резултат на съкращения по производствени причини или по взаимно съгласие), получават подлежащо на облагане брутно обезщетение в евро в съответствие със следната формула:

Обезщетение = коефициент за възраст x продължителност на трудовия стаж(15) x брутно месечно трудово възнаграждение“.

Сумите, получени при това изчисление, ще наричам „обезщетението по стандартната формула“.

Съгласно член 6, точка 1.2 списъкът на коефициента за възраст се увеличава постепенно от 0,35 на 18-годишна възраст до 1,75 на 57-годишна възраст, а след това спада до 1,70 на 58-годишна възраст, преди да спадне по-рязко от 58-годишна възраст нататък, достигайки 0,30 на 64-годишна възраст.

Член 6, точка 1.5 гласи: „В случаите с навършили 54-годишна възраст работници, съкратени по производствени причини или по взаимно съгласие, [обезщетението по стандартната формула] се сравнява с полученото по следната формула:

(месеци до най-ранната възможна дата на пенсиониране x 0,85 x брутно месечно трудово възнаграждение)“.

Сумите, получени при този алтернативен начин на изчисляване, ще наричам „обезщетението по специалната формула“, а резултатите от него — „таванът на обезщетението“.

Член 6, точка 1.5 продължава:

„Ако [обезщетението по стандартната формула] надхвърля [обезщетението по специалната формула], ще се изплаща по-малката сума. По-малката сума обаче не трябва да бъде по-малка от половината от [обезщетението по стандартната формула].

Ако числото, получено чрез [специалната формула за обезщетение], е нула, ще се изплаща половината от [обезщетението по стандартната формула]“.

Този способ ще наричам „корекционният фактор“.

18.      На 13 март 2008 г.(16) е постигнато споразумение за допълващ социален план. Член 7 от този социален план е озаглавен „Обезщетение“ и гласи: „Работници, които попадат в приложното поле на този социален план и които са уволнени поради промени в дейността на предприятието, получават следните обезщетения:

7.1      Обезщетение: Работниците получават [обезщетението по стандартната формула]

7.2      Пояснение: С оглед на предвиденото в член 6, точка 1.5 от социалния план за непредвидени случаи социалните партньори в предприятието се споразумяват за следното пояснение: под „най-ранната възможна дата на пенсиониране“ се разбира моментът, в който работниците могат за първи път да претендират получаването на определена уредена в закона пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително право на пенсия в намален размер поради ранно пенсиониране“.

 Обстоятелства, производство и поставени въпроси

19.      Д‑р Odar е роден на 25 юли 1950 г. Той е женен с две деца, които издържа. Признат му е статус на лице с тежки увреждания(17). От 17 април 1979 г. работи в Baxter (и/или неговите законни предшественици). Преди прекратяване на трудовото му правоотношение д‑р Odar заема длъжността директор по маркетинг.

20.      След решение за преместване на производствената си дейност от Хайделберг в München-Unterschleissheim Baxter информира д‑р Odar с писмо от 25 април 2008 г., че длъжността му подлежи на съкращение. Baxter предлага на д‑р Odar трудовото му правоотношение да бъде продължено на новото работно място. Уговорките са включвали удължен изпитателен срок, през който той може да реши дали новите условия са приемливи. Д‑р Odar първоначално приема тази длъжност, но впоследствие от своя страна отправя предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, считано от 31 декември 2009 г.

21.      Националният съд пояснява, че съгласно член 236a от SGB книга VI д‑р Odar придобива право да претендира (намалена) пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица с тежки увреждания най-рано на 60-годишна възраст (в неговия случай, считано от 1 август 2010 г.)(18).

22.      След прекратяване на трудовото правоотношение с д‑р Odar(19) Baxter му изплаща обезщетение в размер на 308 253,31 EUR (бруто). Според националния съд обезщетението е изчислено в съответствие с член 6, точки 1.1—1.5) от социалния план по следния начин(20). Първо, обезщетението по стандартната формула се изчислява, както следва: (обезщетение = 1,7 (коефициент за възраст) х 29,71 (години трудов стаж) х 12 210,47 (брутно месечно възнаграждение). По този начин се получава сумата от 616 506,63 EUR. Тъй като обаче към релевантния момент е навършил 58 години, д‑р Odar попада в приложното поле на член 6, точка 1.5 от социалния план. Поради това обезщетението по специалната формула в този случай се изчислява, както следва: 19 (месеца до най-ранната възможна дата за пенсиониране) х 0,85 х 12 210,47 (брутно месечно трудово възнаграждение). При прилагането на тази формула се получава сумата от 197 199,09 EUR. След това Baxter прилага останалите елементи съгласно член 6, точка 1.5, за да се гарантира, че д‑р Odar ще получи поне 50 % от обезщетението по стандартната формула, което би му се дължало, и поради това му изплаща 308 253,31 EUR бруто.

23.      На 30 юни 2010 г. д‑р Odar предявява иск срещу Baxter. Той посочва, че изчисляването на дължимото му обезщетение съгласно социалния план го дискриминира на основание на неговата възраст и уврежданията му. Ето защо д‑р Odar твърди, че има право на допълнително обезщетение в размер на 271 988,88 EUR (бруто), която съответства на разликата между действително изплатеното му обезщетение и сумата, която е щял да получи, ако е навършил 54-годишна възраст (при същия трудов стаж) към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.

24.      Arbeitsgericht München счита, че искът повдига въпроси относно правото на ЕС, и съответно спира производството и поставя на Съда следните въпроси за постановяване на преюдициално заключение:

„1.      С национална разпоредба, в която се предвижда, че може да бъде допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото въз основа на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, евентуално след като са получавали обезщетение за безработица, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на възраст, съгласно членове 1 и 16 от [Директивата], или такова неравно третиране е обосновано съгласно член 6 [параграф 1, буква а)] от [Директивата]?

2.      С национална разпоредба, в която се предвижда, че може да се приема за допустимо различно третиране, основано на възраст, доколкото въз основа на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие социалните партньори изключват определени работници от кръга нa лицата с право на обезщетениe по съответния социален план, които са финансово осигурени, поради обстоятелството че имат право на пенсия, включително след като са получавали обезщетение за безработица, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на увреждане, съгласно членове 1 и 16 от [Директивата]?

3.      С разпоредба от схема за социално подпомагане(21) в рамките на дадено предприятие, която предвижда различен начин на изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, като се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от по-обичайния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, при който се взема по-специално предвид конкретната продължителност на трудовия стаж на лицето в предприятието — и им се изплати обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от дължимото в общия случай обезщетение, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на възраст, съгласно членове 1 и 16 от [Директивата], или такова неравно третиране е обосновано съгласно член 6 [параграф 1, буква а)] от [Директивата]?

4.      С разпоредба от схема за социално подпомагане, която предвижда различен начин на изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, като се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от по-обичайния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, при който се взема по-специално предвид конкретната продължителност на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и им се изплати обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от дължимото в общия случай обезщетение, като при този различен метод на изчисляване на дължимото обезщетение се взема предвид пенсия за осигурителен стаж и възраст поради увреждане, нарушава ли се забраната за дискриминация, основана на увреждане, съгласно членове 1 и 16 от [Директивата]?“.

25.      Д‑р Одар, Baxter, германското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. Всички страни представят устни становища в съдебното заседание от 18 април 2012 г.

 Преценка

 Предварителни бележки

26.      Въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят както до разпоредба от националното право (член 10, параграф 6 от AGG), които могат или не могат да бъдат обхванати от член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1 от Директивата, така и до наличния конкретен социален план на Baxter. В самото начало може да е полезно да се изясни точно какво би трябвало и не би трябвало да съставлява част от отговора на Съда по отправените въпроси.

27.      Ролята на Съда, разбира се, е ограничена до авторитетно произнасяне относно тълкуването на разглежданото законодателство на ЕС. Въпреки това националното законодателство, дерогиращо принципа на равно третиране, предоставя на социалните партньори определена степен на свобода на действие. Не може да се отговори абстрактно на въпроса дали правилното тълкуване на правото на ЕС изключва подобно национално законодателство. Трябва да се вземе предвид какво се случва, когато социалните партньори са постигнали споразумение по конкретен социален план, който оказва въздействие върху определено лице (в случая д‑р Odar). Струва ми се, че анализът следователно трябва да обхване следните въпроси (не всички от които са от компетентността на Съда).

28.      Първо, дали социалният план поражда последици, които се изключват от член 1 и член 2, параграф 1 от Директивата и които не са обхванати от дерогациите в член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1? За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се вземат предвид конкретните подробности на този план и резултатите, които произтичат от него. По тази причина по-нататък ще проуча как работи този план, ще разгледам настъпилите спрямо д‑р Odar последици от прилагането на плана и ще поставя въпроса дали тези последици противоречат на Директивата. Съдът е напълно компетентен да стигне до заключение и да отговори на този въпрос, въпреки че е възможно да има някои допълнителни обстоятелства, които трябва да бъдат обсъдени или потвърдени от националния съд.

29.      Второ, позволен ли е социалният план на Baxter по смисъла на член 10, параграф 6 от AGG? Това е основно въпрос относно националното законодателство, на който следва да отговори националният съд(22).

30.      Трето, ако социален план от вида, въведен от Baxter, е допустим съгласно националното законодателство, противоречи ли то на съответните разпоредби на правото на ЕС? В този случай окончателният отговор задължително съчетава компоненти от отговорите, дадени при двата по-ранни етапа от анализа. В случай че правото на ЕС, тълкувано правилно, изключва социален план, водещ до определени конкретни резултати, и ако националното законодателство третира такъв план като законосъобразен, то следва, че правилното тълкуване на Директивата би влязло в противоречие с подобно национално законодателство за прилагането ѝ, тъй като разрешава на социалните партньори неподходяща степен на гъвкавост при изработване на индивидуални социални планове и следователно позволява да бъдат договорени социални планове, които, макар и допустими по националното законодателство, въпреки това водят до резултати, които Директивата изключва.

 Въпроси 3 и 4

31.      Въпроси 3 и 4 целят установяване дали съдържащата се в Директивата забрана за дискриминация, основана на възраст и/или увреждане, изключва разпоредба в социален план, която предвижда, че обезщетенията, изплащани на работниците на възраст 54 и повече години, следва да се определят на базата на най-ранната възможна дата за придобиване на право на пенсия (изчислението по специалната формула).

32.      Директивата има за цел да осигури обща рамка за противодействие на дискриминацията, основана включително на възраст и увреждане, при „заетостта и упражняването на занятие“. От член 3, параграф 1, буква в) следва, че той се прилага „към всички лица от публичния и частния сектор […] във връзка с […] условията за наемане и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане“. Съгласна съм с националния съд, че социалният план попада в приложното поле на Директивата, тъй като засяга условията за наемане на работниците, по-специално по отношение на уволнение и заплащане.

33.      Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1. Член 2, параграф 2, буква а) гласи, че проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1. Непряката дискриминация е определена в член 2, параграф 2, буква б) като обхващаща ситуации, „[…] когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата […] [с определено увреждане](23), [на определена възраст]… [в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица] […]“.

34.      В Директивата се прави разграничение между пряка и непряка дискриминация. Счита се, че непряка дискриминация не е налице, ако въпросното третиране попада в приложното поле на член 2, параграф 2, буква б), подточка i). Пряката дискриминация въз основа на възраст е законосъобразна, ако попада в приложното поле на член 6, параграф 1 от Директивата. Липсва сходна разпоредба, която да служи като оправдание за пряка дискриминация, основана на увреждане(24).

35.      Д‑р Odar твърди, че социалният план е пряко дискриминиращ въз основа на възраст и води до непряка дискриминация, основана на увреждане.

36.      Според мен социалният план е приложен спрямо д‑р Odar по следния начин.

37.      Действителното обезщетение на д‑р Odar според социалния план се определя от три фактора: изчисляването по стандартната формула, изчисляването по специалната формула и корекционния коефициент(25).

 Дискриминация въз основа на възраст

38.      Изчисляването по стандартната формула води до пряка дискриминация въз основа на възраст. Един нарастващ, но неравномерно увеличаващ се коефициент за възраст се прилага спрямо по-възрастните работници до (и включително на) 57-годишна възраст, които в това отношение получават по-благоприятно третиране в сравнение с по-младите работници. Не този аспект обаче се разглежда в главното производство. Последващото намаляване на коефициента за възраст е това, което поражда разликата в третирането според социалния план, както е приложен той спрямо д‑р Odar(26). Когато продължителността на трудовия стаж и заплащането са равни, дължимото обезщетение се различава непосредствено и единствено в зависимост от възрастта на работника, тъй като тези два елемента се умножават с коефициента за възраст(27).

39.      В случая с д‑р Odar неговото обезщетение при съкращение е изчислено за възрастта от 58 години, за която коефициентът е 1,7. Доколкото спрямо д‑р Odar е приложен по-нисък коефициент за възраст, отколкото ако бе навършил 57 години, той (при равни други условия) е третиран по-неблагоприятно, отколкото би бил третиран друг работник (със същия трудов стаж и заплата), който е с една година по-млад от него.

40.      Разликата между коефициентите за възраст 1,75 и 1,7 е малка. Произтичащите от такава разлика неблагоприятни финансови последици са по-малки, отколкото биха били, ако (например) към датата на съкращението д‑р Odar бе навършил 59-годишна възраст. Въпреки това има разлика в третирането въз основа на възраст съгласно член 6, точки 1.1 и 1.2 от социалния план.

41.      Изчисляването по специалната формула (предмет на въпроси 3 и 4) е приложено след това към обезщетението на д‑р Odar. Това довежда до ограничаване на обезщетението до 85 % от брутната заплата, която би му се дължала в периода между датата на съкращението в щата и най-ранната възможна дата за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ако приемем, че месечната заплата не се е променила през този период).

42.      Националният съд отбелязва, че таванът на обезщетението се прилага само след навършването на 54-годишна възраст и отправя запитване дали това може да представлява дискриминация, основана на възраст. Baxter представя две обяснения. В писменото си становище посочва, че причината, поради която това изчисление се прилага от навършването на 54-годишна възраст, е единствено поради това че е математически невъзможно то да се отрази върху сумата, получена от изчисляването по стандартната формула във всяка предходна възраст. В хода на съдебното заседание Baxter обяснява, че най-ранната възраст за пенсиониране е била по-ниска (отколкото когато e съкратен д‑р Odar) към момента, в който е бил сключен социалният план за непредвидени случаи. Всяко от двете обяснения може да е вярно. Това ще бъде въпрос на преценка от националната юрисдикция. От математическа гледна точка, освен ако не е възможно да се започне работа в Baxter преди навършване на 18-годишна възраст или да се получи пенсия за осигурителен стаж и възраст преди навършване на 60-годишна възраст, първото обяснение на Baxter изглежда правилно. Ако някой от тези параметри е неправилен (националният съд следва да провери тези въпроси), изчисляването по специалната формула може да се отрази на сумата, получена при изчисляването по стандартната формула на по-ранен етап. При това положение отново би имало пряка дискриминация, основана на възрастта.

43.      Въз основа на (най-правдоподобното) предположение, че обяснението на Baxter е правилно, конкретното упоменаване на възрастта 54 години в социалния план е без значение. Изчисляването по специалната формула може да се приложи към всяка възраст, но до резултат ще доведе само при навършването на 54-годишна възраст. В този случай упоменаването на „възрастта 54 години“ в социалния план не въвежда някаква реална диференциация въз основа на възраст — единствено формулировката, сама по себе си неточно подбрана, оставя впечатлението, че е налице диференциация. Ето защо изчислението по специалната формула не води само по себе си до пряка дискриминация, основана на възраст.

 Дискриминация въз основа на увреждане

44.      Сега нека разгледаме резултата от прилагането на изчисляването по специалната формула върху обезщетението за съкращение на д‑р Odar i) на базата на пенсионна възраст от 65 години и ii) на базата на пенсионна възраст от навършени 60 години. В първия случай изчисляването по специалната формула не се отразява върху размера на обезщетението за съкращение. Във втория случай резултатът от прилагането на изчисляването по специалната формула е драстичен — първоначално намаляване на дължимото обезщетение с повече от две трети, въпреки че накрая намаляването се ограничава до една втора посредством прилагането на корекционния коефициент. Това е пряк резултат от прилагането на пенсионната възраст от 60 години вместо пенсионната възраст от 65 години. Обстоятелството, че направеното тук изчисляване се основава на по-ниската пенсионна възраст, е пряк резултат от увреждането на д‑р Odar.

45.      Германското правителство твърди, че според социалния план няма дискриминация по отношение на работници с увреждания, тъй като те имат право на пенсия при навършване на 60-годишна възраст и поради това не подлежат на сравняване с работници без увреждания, които придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст. Разликата в минималната пенсионна възраст между тези две групи е обективно разграничение. Германското правителство се позовава на дело Bird’s Eye Walls(28) и дело Hlozek(29), за да стигне до заключението, че обективно различни ситуации не трябва да се третират по един и същ начин.

46.      Не споделям мотивите на германското правителство.

47.      Струва ми се, че и двете групи се състоят от работници, които биха могли да желаят да продължат да полагат труд до навършване на стандартната пенсионна възраст (65 години), но са изправени пред съкращения. Поради това по мое мнение тези две категории са сравними.

48.      Нещо повече, положението в настоящия случай се различава от това по дело Bird’s Eye Walls и дело Hlozek, доколкото „свързващото обезщетение“, разглеждано в тези два случая, е изплатено само на работници, близки до законоустановената пенсионна възраст. В делото Hlozek допълнителните обезщетения са изплатени на работници, съкратени вследствие на преструктуриране на предприятието, което ги е наело. Обезщетенията са изплатени на жени, навършили 50-годишна възраст, и на мъже, навършили 55-годишна възраст. Заплащането на свързващото обезщетение е било обвързано с пенсионната възраст, тъй като жените са придобивали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 55-годишна възраст, докато мъжете е трябвало да изчакат до навършването на 60-годишна възраст. Съдът е приел, че определянето на различна възраст за предоставяне на свързващото обезщетение осигурява неутрален механизъм, което потвърждава липсата на дискриминация. Ето защо мъжете и жените не са били в идентично положение и съответните им позиции следователно не са се считали за съпоставими(30).

49.      В настоящия случай обезщетение се изплаща по принцип на всички работници. Приближаването до пенсионна възраст е относимо единствено за прилагането на изчисляването по специалната формула. От това следва, че коректното сравнение тук е между двама работници, които са съкратени. За разлика от ситуацията в дело Bird’s Eye Walls и дело Hlozek(31), това не е сравнение, основано на възраст, която дава право на предоставяне на обезщетение при съкращение.

50.      В настоящия случай работниците с увреждания са третирани по-неблагоприятно, отколкото работниците без увреждания, защото те подлежат на пенсиониране на 60 вместо на 65-годишна възраст. За всяка една възраст първият компонент при изчисляването по специалната формула (месеци до най-ранната пенсионна възраст) винаги ще бъде по-нисък за работник с увреждания, отколкото за такъв на същата възраст без увреждания.

51.      Следователно привидно неутралното изчисляване по специалната формула води до непряка дискриминация по отношение на работници с увреждания. Последицата от непряката дискриминация въз основа на увреждания е, че i) уволненият при съкращения работник с увреждания, навършил 58-годишна възраст, получава значително по-малко от един служител на същата възраст, със същата заплата и със същия трудов стаж, който е без увреждане, ii) в сравнение със своя физически здрав колега работникът с увреждане е по-малко вероятно да си намери нова работа и ще бъде в по-голяма финансова нужда до края на живота си, ако бъде задължен да приеме намалено ниво на пенсия(32), и iii) ще е значително по-евтино да бъдат съкратени работниците с увреждания, отколкото такива без увреждания, така че потенциално е по-вероятно да бъдат съкратени работниците с увреждания(33).

52.      Ето защо считам, че социалният план води до непряка дискриминация въз основа на увреждане, доколкото привидно неутрална разпоредба (оставащите месеци до най-ранната възможна дата за пенсиониране) в член 6, точка 1.5 от социалния план води до по-неблагоприятно положение (намалени нива на обезщетение) за работниците с увреждания, които имат право да се пенсионират на 60-годишна възраст в сравнение с работниците без увреждания, които не отговарят на условията за пенсия до достигането на стандартната възраст (65 години).

53.      Запитващата юрисдикция обяснява, че е възможно правото на ранно пенсиониране да се ползва на друго основание, например при навършване на 63-годишна възраст(34). Този въпрос не е разглеждан в главното производство и изисква разглеждане на въпроси от националното законодателство. Поради това не е необходимо Съдът да го взема под внимание.

 Оправдаване за целите на Директивата

54.      Съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директивата може да се приеме, че не възниква непряка дискриминация, ако това е обективно оправдано от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

55.      Освен това пряка дискриминация, основана на възраст (но не на друго основание, като например увреждане) е допустима в случаите по член 6, параграф 1 от Директивата. Тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка при установяване на тяхната политика по заетостта и им позволява да определят специални условия за уволнение, когато те са в изпълнение на законосъобразни цели, които оправдават иначе дискриминационно третиране, основано на възраст(35). Съображение 25 от Директивата обаче уточнява, че е „важно да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение и дискриминацията, която трябва да бъде забранена“.

56.      Приложното поле на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и на член 6, параграф 1 не са идентични(36). Въпреки това Съдът е заявил, че независимо от разликите в текста на двете разпоредби (член 2, параграф 2, буква б), подточка i) гласи, че „[…] разпоредбата […] е обективно оправдана от законна цел […]“, докато член 6, параграф 1 предвижда, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, ако „[…] са обективно и обосновани оправдани от законосъобразна цел […]“) е немислимо да може да бъде оправдана разлика в третирането заради законосъобразна цел, постигната чрез подходящи и необходими средства, но оправдаването да не може да бъде разумно(37).

–       Законосъобразна цел

57.      Правото на труд и забраната за дискриминация, основана на възраст и/или увреждане, са заложени като основни права съобразно Хартата(38). Тъй като оправдаването в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1 от Директивата е изключение от общия принцип на недопускане на дискриминация, и двете разпоредби трябва да се тълкуват стриктно(39). Освен това, независимо от широкото им право на преценка по въпросите на социалната политика, държавите членки носят тежестта да установят законосъобразността на преследваната цел (или преследваните цели), като прилагат високи изисквания за доказване(40).

58.      Когато разглежданата национална мярка не конкретизира преследваната цел, за нуждите на контрола от съдилищата дали съответното национално правило е законно и пропорционално(41) може да се използват други елементи за идентифициране на основната цел, изведени от нейния общ контекст.

59.      Националният съд посочва, че целта на социалния план е да позволи на социалните партньори да разпределят ограничени средства между работниците, които са били съкратени. Той се стреми да гарантира, че всяко обезщетение облекчава непосредствените последици от съкращаването в щата чрез осигуряване на плащане на работниците за осигуряването им до следващия сигурен източник на доходи, и да създаде по-благоприятни разпоредби за по-младите работници. Счита се, че последните се намират в по-голяма нужда, тъй като за разлика от по-възрастните работници в предпенсионна възраст нямат ясно установен бъдещ източник на доходи.

60.      Като се има предвид, че са налице само ограничени средства за разпределяне между работниците, които са били съкратени, целта за създаване на по-благоприятна разпоредба по отношение на тези, за които се счита, че са в по-голяма нужда, е очевидно в общ интерес, вместо да бъде „чисто индивидуална причина, свързана с положението на работодателя, като например намаляване на разходите или подобряване на конкурентоспособността“(42). Ето защо аз приемам това като законосъобразна цел.

61.      Като се има предвид законосъобразността на целта, подходящ и необходим ли е социалният план? Казано по друг начин, представлява ли социалният план подходящо средство за постигане на преследваните цели (свързване на периода между съкращението и следващия доход на работника, създаване на по-благоприятна разпоредба за младите работници, които за разлика от по-възрастните служители в предпенсионна възраст нямат ясно определен и сигурен бъдещ източник на доходи)? И възможно ли е тези цели да бъдат постигнати с по-малко дискриминационни средства?

–       Подходящ ли е социалният план за постигането на тези цели?

62.      Трите коефициента, приложими за определяне на обезщетение при изчислението по стандартната формула в социалния план (коефициент за възраст, трудов стаж, брутно месечно възнаграждение) са в полза на по-възрастните работници до 57-годишна възраст(43). Между 36-годишна възраст (коефициент за възраст = 1,00) и 57-годишна възраст (коефициент за възраст = 1,75)(44), коефициентът за възраст функционира за увеличаване на размера на получаваното обезщетение. В общи линии е вероятно с напредването на възрастта на работника(45) да се увеличават продължителността на трудовия стаж и заплащането, увеличавайки по този начин дължимото обезщетение.

63.      Впоследствие обаче социалните партньори вземат предвид факта, че по-възрастните работници в предпенсионна възраст отговарят на изискванията за пенсиониране. При това положение изчисляването по специалната формула въвежда таван на обезщетението, равен на 85 % от това, което работникът би получил в периода между съкращението и най-ранната дата, от която придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай че такъв таван липсва, наистина изглежда вероятно по-голяма част от ограничените налични средства да бъдат разпределени в полза на по-възрастните работници, които скоро ще бъдат в състояние да получат достъп до сигурен източник на доходи (а именно пенсия за осигурителен стаж и възраст), при потенциално ощетяване на по-младите работници(46).

64.      При тези обстоятелства намирам за уместно при разпределяне на ограничените налични средства в рамките на социален план социалните партньори да определят таван за изплащаните обезщетения на по-възрастни работници в предпенсионна възраст. В този смисъл социалният план изглежда подходящо средство за постигането на неговите законосъобразни цели.

65.      Изчисляването по специалната формула обаче поставя работниците с увреждания в особено неблагоприятно положение, поради възможността да се пенсионират (макар и с намален размер на пенсията) по-рано от физически здравите работници. За да бъде оправдано намаляването на обезщетението на работниците с увреждания, националният съд при преценката на социалния план следва да проучи дали определеният по този начин таван на изплащаните им обезщетения е вероятно да окаже достатъчно благоприятно въздействие по отношение на общите налични средства за плащания при съкращения. Изглежда малко вероятно да бъде оправдано прилагането на мярка, насочена (умишлено или поради недоглеждане) към работници с увреждания, като се има предвид относително малкият(47) им брой в дадено предприятие.

–       Възможно ли е целите на социалния план да се постигнат с по-малко дискриминационни средства?

66.      Необходимо ли е насочване към работниците с увреждания, за да се позволи на социалните партньори да създадат по-благоприятна разпоредба за другите работници?

67.      По мое мнение не е(48).

68.      При изчисляване на обезщетенията на работниците, които предстои да бъдат съкратени, прилаганата при изчисляването специална формула взема предвид само един — ключов — елемент: близост до пенсионна възраст. Както посочих, по мое мнение това по принцип е оправдано. При по-внимателно проучване обаче привидно справедливото определяне на таван на обезщетението (а именно изричната връзка с това кога ще бъде налице алтернативен сигурен доход) е подвеждащо. Чрез фокусирането върху един-единствен ключов елемент таванът на обезщетението не позволява отчитането и на други елементи, които са от значение за работниците с увреждания. В частност, доколкото всеки работник, който се пенсионира по-рано, получава пенсия по намалена ставка и може да се окаже принуден да приспособи съответно своите разходи, специалната формула за изчисляване не отчита възможността, че работниците с увреждания могат в течение на живота си да имат нараснали финансови нужди, произтичащи от техните увреждания, и/или че с напредването на възрастта тези финансови нужди могат да нараснат. Възможно е тези работници да не бъдат в състояние да приспособят своите разходи, без да се подложат на значителни лишения, които не биха възникнали в случаите с техни колеги без увреждане.

69.      Ето защо намирам, че законосъобразните цели на социалния план може да се постигнат с по-малко дискриминационни средства, които надлежно отчитат конкретните обстоятелства на работниците с увреждания при разпределянето на ограничените налични средства, подлежащи на изплащане като обезщетения при съкращение. По тази причина считам, че въведените от социалния план на Baxter условия не отговарят на критерия за пропорционалност.

 Критериите за подбор при съкращения в щата

70.      Съществува още един въпрос, свързан с критериите за подбор на работници при съкращения в щата и разходите при съкращения на определени категории работници, който ще изследвам накратко.

71.      По време на съдебното заседание Baxter, както и германското правителство изтъкват, че работодателите могат да вземат предвид само четири критерия за подбор при съкращения, съдържащи се в член 1, параграфи 2 и 3 от KSchG при идентифицирането на работниците за съкращения(49).

72.      Дори когато тези критерии се прилагат справедливо и обективно, фактът, че е по-евтино да бъдат съкратени по-възрастни работници или работници с увреждания, според мен може въпреки това да окаже влияние върху резултата по отношение на подбора при съкращения в щата.

73.      За да се разбере причината за това, нека разгледаме един пример.

74.      Предприятие, прилагащо същия социален план като Baxter, има нужда да съкрати 30 работници. Прилагайки член 1, параграфи 2 и 3 от KSchG, то „извършва оценка“ на членовете от списъчния състав на персонала, като се позовава на всеки от четирите критерия за подбор, които се съдържат там(50). Работниците с резултат от 80 или повече точки са извън опасност от съкращения. Позовавайки се на резултатите, предприятието без особена трудност извършва подбор за съкращаване в щата на 29 работници — всичките с резултати значително под прага. Тридесетият работник трябва да бъде избран измежду трима кандидати (A, B и C). А и В са женени, с по 2 лица на тяхна издръжка. C живее сам и е със степен на увреждане, която му дава право на ранно пенсиониране като работник с увреждане. И тримата имат резултат от 79 точки:

 

A

B

C

Възраст

57

54

57

Продължителност на трудовия стаж

10

14

12

Задължения за издръжка

12

12

0

Инвалидност

0

0

10

Общо

79

79

79

75.      В отсъствие на C работодателят би осъществил подбор между А и В. За него по-евтино би било да избере А. След включването в уравнението на C обаче изборът на работодателя логично се прехвърля върху него и той е избран за съкращаване. Според мен не би имало нарушение на изискванията на KSchG. Просто се получава така, че когато трябва да се намери допълнителен критерий за подбор при ситуации с подлежащи на съкращение лица с еднакви резултати, логичният избор действа във вреда на по-възрастния работник и/или на работника с увреждания.

76.      Ето защо считам, че национални мерки(51) като съдържащите се в член 6, точки 1.1—1.5 от социалния план противоречат на Директивата. Такива разпоредби водят до непряка дискриминация, основана на увреждане, тъй като привидно неутрална разпоредба на социалния план довежда до неравностойно положение. Тъй като придобиват право на пенсия на 60-годишна възраст, работниците с увреждания получават по-ниски обезщетения от служителите без увреждания, които придобиват право на пенсия на стандартната 65-годишна възраст.

 Въпроси 1 и 2

77.      Във въпроси 1 и 2 националният съд по същество пита дали член 10, параграф 6 от AGG е съвместим с Директивата, доколкото той позволява на социалните партньори да сключват социални планове (като разглежданият в настоящото производство), които предвиждат различно третиране, основано на възраст и/или увреждане.

78.      Запитващата юрисдикция обяснява, че член 10, параграф 6 от AGG допуска пряка дискриминация, основана на възраст. Националният съд обаче не е направил изрична констатация дали социалният план на Baxter i) попада в приложното поле на член 10, параграф 6 от AGG или ii) е в съответствие с изискванията на тази разпоредба (погледнат от перспективата на националното право).

79.      Съгласно установената съдебна практика запитващата юрисдикция сама трябва да тълкува разпоредбите на националното право и да определи тяхната съвместимост с правото на ЕС. Съдът обаче е компетентен да предостави на националния съд необходимите насоки за тълкуване на Директивата, за да се даде възможност на този съд да се произнесе по съвместимостта на националните правила с правото на ЕС.

80.      Съответно предложих Съдът да тълкува Директивата в смисъл, че тя не допуска социалния план на Baxter, доколкото този план допуска дискриминация срещу работник с увреждания, какъвто е д‑р Odar(52). В случай че националният съд приеме, че социалният план на Baxter е допустим съгласно член 10, параграф 6 от AGG, то тогава националният съд следва да прецени дали е възможно тази разпоредба от националното право да се прилага в съответствие с Директивата, така че да забранява подобни социални планове. В противен случай разпоредбата следва да остане без приложение(53).

81.      Ето защо бих отговорила на въпроси 1 и 2 в смисъл, че е задължение на запитващата юрисдикция, изцяло в рамките на предоставените ѝ от националното право дискреционни правомощия, да тълкува и прилага всяка релевантна национална оправомощаваща разпоредба (тук член 10, параграф 6 от AGG) в съответствие с Директива 2000/78. Ако националният съд прецени, че това е невъзможно, разпоредбата следва да бъде оставена без приложение.

 Заключение

82.      С оглед на изложеното считам, че Съдът следва да отговори на въпросите, поставени от Arbeitsgericht München, по следния начин:

„1)      Член 1, член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като съдържащите се в член 6, точки 1.1—1.5 от социалния план, сключен от Baxter и работническия съвет, които водят до непряка дискриминация, основана на увреждане, доколкото привидно неутрална разпоредба води до по-неблагоприятно положение (по-ниско обезщетение) за работниците с увреждания, които придобиват право да се пенсионират на 60-годишна възраст, в сравнение със служителите без увреждания, които не отговарят на условията за пенсия до достигането на стандартната 65-годишна възраст.

2)      Запитващият съд, изцяло в рамките на предоставените му от националното право дискреционни правомощия, следва да тълкува и прилага всяка релевантна национална оправомощаваща разпоредба в съответствие с Директива 2000/78. Ако националният съд счита за невъзможно да стори това, разпоредбата следва да бъде оставена без приложение“.


1 –      Език на оригиналния текст: английски.


2 –      Разглежданите национални мерки са член 10, параграф 6 от Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране: виж точки 12 и 13 по-долу) и социален план, съгласуван между ответника по главното производство и съответния работнически съвет: виж точки 17 и 18 по-долу. Този конкретен план е структуриран по начин, водещ до намаляване на обезщетенията, които иначе биха били дължими на определени работници, но не ги изключва напълно от получаване на обезщетение.


3 –      Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


4 – ОВ C 83, 2010 г., стp. 389 (наричана по-нататък „Хартата“).


5 –      Член 5 изисква държавите членки да гарантират, че работодателите предприемат подходящи мерки, за да се гарантира спазване на принципа на равно третиране по отношение на работници с увреждания. По този начин от работодателите се изисква да бъде предоставена възможност на работниците с увреждания да имат достъп, да участват или да се издигат в професията си или да се обучават. Член 2, параграф 2, буква б), подточка ii) предвижда, че непряка дискриминация не възниква, когато работодателите се съобразяват с националните задължения за прилагане на принципите, съдържащи се в член 5.


6 –      Изключение от общата забрана за дискриминация е допустимо по силата на член 2, параграф 5 от Директивата, когато държавите членки въвеждат мерки, които са необходими, inter alia, за обществената сигурност, поддържането на обществения ред или за защитата на здравето. Специфично изключение от забраната за дискриминация въз основа на възраст и увреждане е предвидено в член 3, параграф 4 по отношение на заетостта във въоръжените сили. Съгласно член 4, параграф 1 от Директивата разлика в третирането, която се основава на възраст или увреждане, inter alia, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професионално изискване, при условие че целта е законосъобразна и изискването пропорционално. Вж. например Решение от 12 януари 2010 г. по дело Wolf (C‑229/08, Recueil, стр. I‑1).


7 –      Задължението да бъде консултиран работническият съвет се прилага при наличието на определени условия, които включват условия, свързани с броя на работещите в предприятието. Терминът „преструктуриране“ включва (по-специално) цялостно прекратяване на дейностите, сливане или разделяне или цялостна промяна в организацията, като например преместване на въпросното предприятие.


8 –      При постигането на съгласие по социалния план трябва да се отчитат интересите на работниците, които предстои да бъдат съкратени, и възможностите им да получат нова работа, интересите на оставащите в предприятието, както и продължаването на финансовата жизнеспособност на предприятието.


9 –      Член 8 предвижда изключение от забраната за дискриминация въз основа на изискванията за заемане на въпросната длъжност. В този смисъл вж. член 4, параграф 1 от Директивата, към който препращат точка 7 и бележка под линия 6 по-горе.


10 –      От 2012 г. законово установената пенсионна възраст предстои да бъде увеличавана постепенно от 65 на 67 години за лица, родени след 31 декември 1946 г.


11 –      От 2012 г. възрастта за придобиване на право на ранно пенсиониране въз основа на увреждане предстои да бъде увеличавана постепенно от 60 на 62 години за родените след 31 декември 1951 г.


12 –      По-малко обезщетение (ArbeitslosengeldII) се заплаща, когато (inter alia) периодът за получаване на пълното обезщетение е завършил.


13 –      При това положение работник, навършил 50-годишна възраст, който е правил осигурителни вноски поне 30 месеца, придобива право на обезщетение в продължение най-много на 15 месеца. Ако е навършил 55 години и е правил осигурителни вноски поне 36 месеца, придобива право на обезщетение в продължение най-много на 18 месеца, докато работник на 58-годишна възраст, който е правил осигурителни вноски в продължение на 48 месеца, придобива право на обезщетение в продължение на 24 месеца.


14 –      В това заключение ще наричам Baxter и работническия съвет „социалните партньори“.


15 –      Продължителността на трудовия стаж се отнася до броя години работа в Baxter.


16 –      В това заключение социалния план за непредвидени случаи и допълващия социален план ще наричам заедно „социалният план“.


17 –      Съгласно националното законодателство се изисква наличие на степен на увреждане от 50 %, за да бъде определено дадено лице като страдащо от тежко увреждане и следователно като подлежащо на ранно пенсиониране при навършване на 60 години; вж. точка 14 по-горе.


18 –      Най-рано при достигане на 60-годишна възраст д‑р Odar е подлежал на ранно пенсиониране поради увреждане с пенсия, намалена с 10,8 %. При достигане на 63-годишна възраст той придобива право на пълна пенсия.


19 –      Обезщетението е изчислено считано от 31 декември 2008 г., датата на реалното освобождаване на д‑р Odar от Baxter („релевантният момент“), посочена в писмото от 25 април 2008 г.; вж. точка 20 по-горе.


20 – Всички числа са взети от определението за преюдициално запитване на националния съд. Съществуват малки разлики между представените от националния съд числа и тези, които се съдържат в становищата на страните. Моите собствени изчисления водят до малко по-различни числа: например обща сума от 616 714,20 EUR при прилагане на стандартната формула. Следователно всички числа следва да се третират като приблизителни.


21 –      Разбирам, че схемата за социално подпомагане във въпроси 3 и 4 се отнася до социалния план, посочен в точка 17 по-горе.


22–      Вж. Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Schwarz (C‑321/07, Сборник, стр. I‑1113, точка 48 и цитираната съдебна практика).


23 –      В настоящия случай съм изтълкувала този израз като „имащи увреждане“, защото в противен случай се загубва смисълът. В случая значение има не конкретното увреждане, от което страда д‑р Odar, а фактът, че му e признато увреждане.


24 –      Някои форми на позитивно действие по отношение на лица с увреждане, въпреки че представляват пряко разграничаване на такава основа, се обхващат от член 7, параграф 2 от Директивата.


25 –      Вж. точка 22 по-горе.


26 –      Коефициентът за възраст се покачва неравномерно от 0,35 на 18-годишна възраст до най-високата стойност (1,75) на 57-годишна възраст. От този момент нататък той започва да спада рязко и на 64-годишна възраст достига най-ниската си стойност (0,3).


27 –      Относимите резултати и начинът на включване на различните данни в уравнението ще определят какво се получава във всеки конкретен случай. При изчисляването по стандартната формула съгласно социалния план (обезщетение = коефициент за възраст х трудов стаж х месечно брутно трудово възнаграждение) коефициентът за възраст определя броя месеци и възнаграждението (или частите от месечното възнаграждение), които се вземат предвид при изчисляване на обезщетението. Така при работник, навършил 36-годишна възраст, месечното възнаграждение се използва в номиналния му размер (коефициент за възраст 1). При навършване на 57-годишна възраст месечното възнаграждение се умножава по 1,75, а при навършване на 64-годишна възраст — по 0,3. Следователно при работник на 36-годишна възраст продължителността на трудовия стаж се умножава по 0,75 (или ¾) от месечно възнаграждение по-малко отколкото за работник на 57-годишна възраст. При навършване на 64-годишна възраст умножението е по 1,45 (почти 1½) месечно възнаграждение по-малко отколкото за работник на 57-годишна възраст. Поради това работниците, които имат по-висок коефициент за възраст и повече години трудов стаж, получават по-големи обезщетения съгласно социалния план.


28 – Решение от 9 ноември 1993 г. (C‑132/92, Recueil, стр. I‑5579).


29 – Решение от 9 декември 2004 г. (C‑19/02, Recueil, стр. I‑11491).


30 –      Решение по дело Bird’s Eye Walls, посочено в бележка под линия 28 по-горе, се отнася до подобна ситуация. В този случай „свързващата пенсия“ е изплатена на работник, който е принуден да се пенсионира поради болест, преди да достигне стандартната възраст за пенсиониране, която е била 60 години за жените и 65 години за мъжете. Вж. също Решение по дело Hlozek, посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 49.


31 –      Посочени по-горе в бележки под линия 28 и 29.


32 –      При спазване на националните разпоредби относно пенсиите на работниците с увреждания, които първоначално получават намалена пенсия, която впоследствие може да се трансформира в пълна пенсия след 3 години, когато са изпълнени необходимите условия съгласно националното право.


33 –      Вж. точки 70—75 по-долу.


34 – Вж. точка 14 по-горе.


35 –      Вж. съображение 25, посочено в точка 3 по-горе. Вж. също Решение от 5 март 2009 г. по дело Age Concern England (C‑388/07, Сборник, стр. I‑1569, точка 51).


36 –      Вж. Решение по дело Age Concern England, посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 58.


37 –      Вж. Решение по дело Age Concern England, посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 65.


38 –      Вж. член 21.


39 –      Във връзка с тълкуването на изключенията в общ смисъл вж. Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Accardo (C‑227/09, точка 58 и цитираната съдебна практика). По отношение на тълкуването на изключението, заложено в член 2, параграф 5 от Директивата, вж. Решение от 12 януари 2010 г. по дело Petersen (C‑341/08, Сборник, стр. I‑47, точка 60) и по-наскоро Решение от 13 септември 2011 г. по дело Prigge (C‑447/09, Сборник, стр. I‑8003, точка 56).


40 –      Вж. Решение по дело Age Concern England, посочено в бележка под линия 35 по-горе, точка 65.


41 –      Решение от 18 ноември 2010 г. по дело Георгиев (C‑250/09 и C‑268/09, Сборник, стр. I‑11869, точка 40).


42 –      Вж. Решение по дело Age Concern England, посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 46.


43 –      Вж. точка 17 по-горе.


44 –      Вж. бележки под линия 26 и 27 по-горе.


45 –      Вж. точка 38 по-горе.


46 –      По време на съдебното заседание германското правителство подчертава, че работник, който приеме ранно пенсиониране, запазва правото си да потърси впоследствие наемане на работа. Ако той си намери нова работа, неговата пенсия ще бъде спряна. При това положение той ще може да продължи да работи до достигането на стандартната пенсионна възраст. В този момент пенсията му ще бъде възобновена и съобразена със специфичните за него обстоятелства. Доколкото подобен довод се основава на предположението, че по-възрастният работник впоследствие ще си намери работа, той остава недоказан от представените пред Съда доказателства и се намира в противоречие с общоизвестните трудности, с които се сблъскват по-възрастните работници при търсене на нова работа. Въпреки че от компетентността на националния съд е да провери тази позиция, склонна съм да приема, че доводът е погрешен. Очевидно вярно е обаче, че достъпът до пенсиониране (дори в намален размер) дава сигурност на доходите, от която съкратен по-млад работник не може да се възползва.


47 –      Вж. „Факти относно уврежданията в трудовия свят“, публикувани от Международната организация на труда и налични на адрес в интернет: http:www.ilo.org/employment/disability.


48 –      Вж. точки 44—52 по-горе.


49 –      Вж. точка 16 по-горе.


50 –      В дело Balaban (С-86/10) Съдът е запитан дали е оправдано съгласно член 6, параграф 1 от Директивата национално законодателство, което допуска подбор на работници за колективно уволнение, основан на възраст. Пред Съда бе изтъкнато, че система за оценяване от вида, който съм използвала в този пример, е общоприет метод за прилагане на четирите критерия. Преюдициалното запитване бе оттеглено от националния съд (Arbeitsgericht Siegburg (Германия) след провеждането на съдебно заседание, но преди постановяване на решение (ОВ С 252, 2011 г., стр. 27).


51 –      Вж. бележка под линия 2 и точки 26—30 по-горе относно връзката между Директивата, AGG и социалния план на Baxter.


52 –      Вж. точка 76 по-горе.


53 –      Вж. Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing (C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135, точка 8) и по-наскоро Решение от 10 март 2011 г. по дело Deutsche Lufthansa (C‑109/09, Сборник, стр. I‑1309, точка 51). Вж. също член 16 от Директивата, посочен в точка 9 по-горе.