Дело C‑561/11

Fédération Cynologique Internationale

срещу

Federación Canina Internacional de Perros de Pura Raza

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil nº 1 de Alicante y nº 1 de Marca Comunitaria)

„Марки на Общността — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 1 — Понятие за трето лице — Притежател на последваща марка на Общността“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Преценка на необходимостта и релевантността на поставените въпроси

(член 267 ДФЕС)

2.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство

(член 267 ДФЕС)

3.        Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Въпрос, поставен служебно от националния съд — Допустимост

(член 267 ДФЕС)

4.        Марка на Общността — Действие на марката на Общността — Права, предоставени от марката — Право да се забрани използването на марката – Всяко трето лице — Понятие — Притежател на последваща марка на Общността — Включване — Иск за нарушение на марка — Необходимост да се изчака обявяването на недействителността на последващата марка на Общността — Липса

(член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 26)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 27)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 30)

4.        Член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на притежателя на марка на Общността да забрани използването в процеса на търговия на идентични или сходни на марката му знаци на всяко трето лице обхваща третите лица, които притежават последваща марка на Общността, без да е необходимо предварително установяване на недействителността на последната марка.

Следователно от текста на член 9, параграф 1 от Регламента и от общата му структура личи, че притежателят на марка на Общността трябва да може да забрани на притежателя на последваща марка на Общността да я използва. Този извод не се поставя под въпрос от обстоятелството, че притежателят на последваща марка на Общността също се ползва от изключително право по член 9, параграф 1 от Регламента. В тази връзка разпоредбите на Регламента трябва да се тълкуват с оглед на принципа на приоритет, по силата на който по-ранната марка на Общността има предимство пред последващата марка на Общността. Всъщност по-специално от член 8, параграф 1 и член 53, параграф 1 от Регламента следва, че в случай на конфликт между две марки се предполага, че регистрираната по-рано марка отговаря на изискванията за получаване на общностна защита преди тази, която е регистрираната впоследствие.

Несъмнено е вярно, че така както е уредена в членове 36—45 от Регламента, процедурата по регистрация на марките на Общността включва проверка по същество, с която се цели да се определи преди регистрацията дали марката на Общността отговаря на изискванията за получаване на защита. Това обстоятелство обаче не е определящо.

От една страна, въпреки гаранциите, предоставени от процедурата по регистрация на марките на Общността, не може напълно да се изключи възможността знак, който може да увреди по-ранна марка на Общността, да бъде регистриран като марка на Общността. Това е така по-специално когато притежателят на по-ранната марка на Общността не е подал възражение в приложение на член 41 от Регламента или когато това възражение не е било разгледано по същество от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) поради нарушение на процедурните изисквания, установени в параграф 3 от посочения член 41.

От друга страна, възможността за притежателя на по-ранна марка на Общността да предяви иск за нарушение на марка срещу притежателя на последваща марка на Общността не може да обезсмисли нито предявяването на иск за обявяване на недействителност пред Службата, нито механизмите за предварителен контрол в рамките на процедурата по регистрация на марките на Общността.

Накрая, предвиденото в член 9, параграф 1 от Регламента изключително право е предоставено, за да може притежателят на марката да защити специфичните си интереси като притежател на тази марка, така че последната да изпълни присъщите си функции. Ако притежателят на по-ранна марка на Общността трябва да изчака обявяването на недействителността на последващата марка на Общността, притежавана от трето лице, за да може да забрани на последното да използва знак, който би засегнал функциите на по-ранната му марка, защитата, която му се предоставя с член 9, параграф 1 от Регламента, би била значително отслабена.

(вж. точки 37—40, 42, 44—46, 48 и 50—52 и диспозитива)