РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

30 ноември 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на метакрилатите — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Понятие за едно-единствено нарушение — Продължителност на нарушението — Глоби — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“

По дело T‑208/06

Quinn Barlo Ltd, установено в Cavan (Ирландия),

Quinn Plastics NV, установено в Geel (Белгия),

Quinn Plastics GmbH, установено в Майнц (Германия),

за които се явяват адв. W. Blau, адв. F. Wijckmans и адв. F. Tuytschaever, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑н V. Bottka и г‑н S. Noë, а впоследствие г‑н Bottka и г‑н N. Khan, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на членове 1 и 2 от Решение C (2006) 2098 окончателен на Комисията от 31 май 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.645 — Метакрилати) в частта относно жалбоподателите, както и, при условията на евентуалност, искане за отмяна на член 2 от това решение в частта, с която се налага глоба на жалбоподателите, или, също при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на тази глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka (докладчик) и г‑н D. Gratsias, съдии,

секретар: г‑н J. Plingers, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 май 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение C (2006) 2098 окончателен на Комисията от 31 май 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.645 — Метакрилати) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности по-специално установява, че определен брой предприятия са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 23 януари 1997 г. и 12 септември 2002 г. са участвали в съвкупност от антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в сектора на метакрилатите, обхващащи цялата територия на ЕИП (член 1 от обжалваното решение).

2        Съгласно обжалваното решение става дума за едно-единствено продължавано нарушение, отнасящо се до следните три продукта от полиметилметакрилат (наричан по-нататък „ПММК“): формовъчните съединения, масивните плочи и санитарните артикули. От обжалваното решение е видно, че тези три продукта от ПММК са различни както физически, така и по химически състав и имат различна употреба, но могат да бъдат разглеждани като съставляващи една и съща група хомогенни продукти поради общата им суровина — метилметакрилата (наричан по-нататък „ММК“) (съображения 4— 8 от обжалваното решение).

3        Съгласно обжалваното решение разглежданото нарушение се състои в обсъждания на цените, както и в сключването, привеждането в действие и контрола върху споразуменията относно цените, предвиждащи или увеличения, или поне стабилизиране на съществуващото равнище на цените, в разглеждането на влиянието на стойността на допълнителните услуги върху купувачите, в обмена на важна и поверителна търговска информация относно пазарите и/или предприятията и в участието в редовни срещи и в други контакти, насочени към улесняване на нарушението (член 1 и съображения 1—3 от обжалваното решение).

4        Обжалваното решение е адресирано до Degussa AG, Röhm GmbH & Co. KG и Para-Chemie GmbH (наричани по-нататък заедно „Degussa“), до Total SA, Elf Aquitaine SA, Arkema SA (с предишно наименование Atofina SA), Altuglas International SA и Altumax Europe SAS (наричани по-нататък заедно „Atofina“), до Lucite International Ltd и Lucite International UK Ltd (наричани по-нататък заедно „Lucite“), до ICI plc и до жалбоподателите Quinn Barlo Ltd, Quinn Plastics NV и Quinn Plastics GmbH.

5        Жалбоподателите участват в ирландския конгломерат Quinn Group Ltd, който на 7 май 2004 г. след съответния период на нарушението придобива целия дружествен капитал на дружеството майка, оглавяващо групата Barlo (Barlo Group plc, след това преименовано на Barlo Group Ltd) (съображение 299 от обжалваното решение). Жалбоподателите са създадени вследствие на включването на дейностите на три дружества, участвали преди това в групата Barlo (наричани по-нататък заедно „Barlo“), в групата Quinn през януари 2005 г.:

–        Quinn Plastics GmbH е правоприемник на Barlo Plastics GmbH. Съгласно обжалваното решение Barlo Plastics GmbH участва в тайните действия, установени в сектора на метакрилатите (съображение 297 от обжалваното решение),

–        Quinn Plastics NV е правоприемник на Barlo Plastics NV. Последното е дружеството майка на Barlo Plastics GmbH, притежаващо непряко 100 % от неговия капитал (съображения 38, 43 и 301 от обжалваното решение),

–        Quinn Barlo е правоприемник на Barlo Group Ltd. Става въпрос за дружеството майка на бившата група Barlo, което притежава пряко или непряко 100 % от капитала на бившите дружества Barlo (съображения 300 и 301 от обжалваното решение).

6        И тримата жалбоподатели са адресати на обжалваното решение, тъй като Комисията счита, че Quinn Barlo и Quinn Plastics NV са отговорни за действията на Quinn Plastics GmbH (с предишно наименование Barlo Plastics GmbH) през времетраенето на нарушението (съображения 301 и 304 и член 1 от обжалваното решение).

7        Разследването, завършило с приемането на обжалваното решение, започва вследствие на заявлението, подадено на 20 декември 2002 г. от Degussa, за освобождаване от глоба на основание на Известието на Комисията от 19 февруари 2002 година относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“).

8        На 25 и 26 март 2003 г. Комисията извършва проверки в помещенията на Atofina, Barlo, Degussa и Lucite (съображение 59 от обжалваното решение) В резултат от тези проверки Atofina и Lucite подават съответно на 3 април и на 11 юли 2003 г. заявления за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер на основание на Известието относно сътрудничеството (съображения 60 и 66 от обжалваното решение). На 18 октомври 2004 г. ICI подава заявление за намаляване на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството (съображение 83 от обжалваното решение). Barlo не подава заявление на основание на посоченото известие.

9        От 9 април 2003 г. до 29 юли 2004 г. Комисията отправя до Barlo няколко искания за предоставяне на сведения на основание член 11 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), а след това на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OB L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображения 62—79 от обжалваното решение).

10      На 17 август 2005 г. Комисията приема изложение на възраженията във връзка с едно-единствено продължавано нарушение, отнасящо се до ММК, както и до формовъчните съединения от ПММК, до масивните плочи от ПММК и до санитарните артикули от ПММК, и го адресира по-специално до жалбоподателите и до Quinn Plastics, SA (съображение 85 от обжалваното решение).

11      На 15 и 16 декември 2005 г. е проведено изслушване.

12      С оглед сведенията, представени от предприятията в техните отговори на изложението на възраженията и при изслушването, Комисията решава да изостави някои твърдения за нарушения, по-специално:

–        твърденията за нарушения, отправени срещу всички дружества, адресати на изложението на възраженията, що се отнася до частта от нарушението, отнасяща се до ММК,

–        твърденията за нарушения, отправени срещу жалбоподателите и срещу Quinn Plastics, SA, що се отнася до формовъчните съединения от ПММК,

–        твърденията за нарушения, отправени срещу Quinn Plastics, SA във връзка с масивните плочи от ПММК (съображение 93 от обжалваното решение).

13      На 31 май 2006 г. Комисията приема обжалваното решение. Що се отнася до жалбоподателите, Комисията установява, че те са участвали в посочените в точки 1—3 по-горе антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в периода от 30 април 1998 г. до 21 август 2000 г. (член 1, букви л)—н) от обжалваното решение) и им налага глоба в размер на 9 милиона евро, за плащането на която те са солидарно отговорни (член 2, буква д) от обжалваното решение).

14      Във връзка с изчисляването на размера на глобата, на първо място Комисията разглежда тежестта на нарушението и най-напред установява, че предвид характера на нарушението и обстоятелството, че то обхваща цялата територия на ЕИП, е налице много сериозно нарушение по смисъла на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ С 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“) (съображения 319—331 от обжалваното решение).

15      По-нататък Комисията посочва, че в рамките на категорията много сериозни нарушения е възможно към предприятията да се прилага различно третиране, така че да се отчете действителният икономически капацитет на нарушителите да нанесат значителна вреда на конкуренцията. За тази цел тя констатира, че в случая съответните предприятия „[могат] да бъдат подразделени на [три] категории в зависимост от относителната им тежест в оборота, реализиран при продажбите на продуктите от ПММК, за които те участва[т] в картела“ [неофициален превод]. Комисията посочва, че групата Barlo, с оборот на равнище ЕИП в размер на 66,37 милиона евро през 2000 г. за масивните плочи от ПММК, трябва да бъде класирана в третата категория.

16      Отново във връзка с различното третиране, Комисията намалява с 25 % началния размер на глобата, изчислена за жалбоподателите, като мотивира това по следния начин (съображение 335 от обжалваното решение):

„[К]омисията отчита обстоятелството, че не е ясно дали Barlo е участвала или не в тайните контакти относно формовъчните съединения от ПММК или санитарните артикули от ПММК. Следователно изглежда, че Barlo не е знаела или не е могла непременно да знае за общия проект за антиконкурентни договорености […]“ [неофициален превод].

17      Тези съображения мотивират Комисията да определи началния размер на глобата, която трябва да бъде наложена на жалбоподателите, на 15 милиона евро (съображение 336 от обжалваното решение).

18      На второ място, Комисията разглежда продължителността на нарушението и установява, че тъй като жалбоподателите са участвали в нарушението в продължение на две години и три месеца, началният размер трябва да се увеличи с 20 % (10 % за завършена година участие) (съображения 351—353 от обжалваното решение). В резултат на това основният размер на глобата на жалбоподателите е определен на 18 милиона евро (съображение 354 от обжалваното решение).

19      На трето място, Комисията разглежда отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Тя не признава никакви отегчаващи обстоятелства по отношение на жалбоподателите. Във връзка със смекчаващите обстоятелства Комисията приема довода на жалбоподателите, че те са имали само пасивна и второстепенна роля в нарушението, и в резултат на това им предоставя намаление с 50 % от размера на глобата (съображения 372—374 от обжалваното решение).

20      Комисията отхвърля останалите смекчаващи обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателите (съображения 375—396 от обжалваното решение) и затова определя глобата в размер на 9 милиона евро (съображение 397 от обжалваното решение). Тъй като жалбоподателите не са се ползвали от прилагането на Известието относно сътрудничеството, това е окончателният размер на наложената им глоба.

 Производство и искания на страните

21      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 8 август 2006 г.

22      Поради промяна в съдебните състави на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

23      По доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да прикани Комисията да отговори на няколко въпроса и да представи документи. Комисията изпълнява това искане в определения срок.

24      В съдебното заседание на 10 май 2011 г. са проведени устните състезания на страните и са изслушани отговорите им на поставените от Общия съд въпроси. Освен това Комисията представя в отговор на посоченото в предходната точка искане допълнителни документи, които са приложени по делото. Тъй като жалбоподателите потвърждават, че са имали възможност да изразят позиция по тези документи в съдебното заседание, с приключването му е закрита устната фаза на производството.

25      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        като главно искане, да отмени членове 1 и 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до тях,

–        при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до тях,

–        също при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение, в частта му, с която им се налага глоба в размер на 9 милиона евро, и да намали размера на глобата предвид доводите, изложени в подкрепа на настоящата жалба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

26      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

27      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на Насоките и на принципа на пропорционалност.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО

28      В рамките на първото правно основание жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията не е доказала надлежно по какъв начин действията на Barlo са нарушили член 81 ЕО. Това правно основание се подразделя по същество на три части. В рамките на първата част от първото правно основание жалбоподателите оспорват преценката на Комисията във връзка с пет срещи, на които се основава обжалваното решение в частта, която се отнася до тях, и я упрекват, че не е взела предвид липсата на други контакти или обмен на информация с тяхно участие. В рамките на втората част от първото правно основание те изтъкват, че Комисията не е доказала, че Barlo е участвала в „единен и общ антиконкурентен проект“. В рамките на третата част от първото правно основание жалбоподателите поддържат, че Комисията не е доказала, че Barlo е участвала в продължавано нарушение.

 По първата част на първото правно основание, изведена от неправилната преценка на срещите и другите контакти или обмен с участието на Barlo

29      Тази част от първото правно основание се основава на три оплаквания.

30      На първо място, приемайки присъствието на Barlo на четири от разглежданите пет срещи (а именно на срещите, които са се провели в Германия, в Дернбах през април 1998 г., в Дармщат на 29 юни 1998 г., в Хайделберг на 24 февруари 2000 г. и в Дайдесхайм на 21 август 2000 г.), жалбоподателите същевременно изтъкват, че Комисията не е доказала, че нейното присъствие на тези срещи е представлявало значително ограничение на конкуренцията и нарушение на член 81 ЕО. По-нататък, жалбоподателите оспорват присъствието на Barlo на петата разглеждана среща, а именно тази в Барселона през май—юни 1999 г., и считат, че Комисията не е доказала, че такава среща се е състояла. На последно място жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е взела предвид факта, че освен присъствието на един представител на Barlo на горепосочените четири срещи, тя не е доказала никакъв друг антиконкурентен контакт или обмен на информация с тяхно участие.

–       Относно четирите срещи, в които присъствието на Barlo е признато

31      Жалбоподателите оспорват, че са нарушили член 81 ЕО, с мотива че представител на Barlo е участвал в четирите разглеждани срещи. От една страна, те оспорват описанието на тези срещи, възприето в обжалваното решение, с мотива че то не е подкрепено в достатъчна степен с доказателства. От друга страна, жалбоподателите поддържат, че е имало „легитимно обяснение“ на действията на Barlo. Те отбелязват, че интересите на участниците в картела не са били непременно съобразени с тези на Barlo, доколкото последната не е действала нито в областта на ММК, нито в областта на всички продукти от ПММК. Според жалбоподателите, като се има предвид, че ценовата политика на Barlo е била несъвместима с целите на картела и че неговият пазарен дял се е увеличавал, участниците в картела най-вероятно са искали да проверят дали Barlo е могла да се включи в картела, поканвайки я на срещи с „безобиден“ дневен ред или по поводи без никакви предвидени срещи. Доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, показвали, че тези опити са се провалили и че Barlo е продължила да следва своята собствена търговска политика, целяща да увеличи нейния пазарен дял.

32      В това отношение в самото начало следва да се припомни, че съгласно член 1 от обжалваното решение жалбоподателите са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като „са участвали […] в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на метакрилатите, обхващащи цялата територия на ЕИП и състоящи се в обсъждания на цените, както и в сключването, привеждането в действие и контрола върху споразуменията относно цените, предвиждащи или увеличения, или поне стабилизиране на съществуващото равнище на цените, в разглеждането на влиянието на стойността на допълнителните услуги върху купувачите, в обмена на важна от търговска гледна точка и поверителна информация относно пазарите и/или предприятията и в участието в редовни срещи и в други контакти за улесняване на нарушението, включително контрола върху привеждането в действие“ [неофициален превод].

33      Съгласно член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

34      Съгласно постоянната съдебна практика понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по интензивността и проявните си форми (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точки 131 и 132 и Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точка 23).

35      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256 и Решение от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

36      Понятието за съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 115 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 158).

37      В това отношение член 81, параграф 1 ЕО категорично не допуска между такива оператори каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрие пред подобен конкурент поведението, което е решено да се възприеме или което се възнамерява да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на съответния пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точки 115—117 и Решение по дело T‑Mobile Netherlands и др., точка 34 по-горе, точка 33).

38      От това по-специално следва, че обменът на сведения между конкуренти може да е в противоречие с правилата за конкуренция, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на съответния пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията (Решение по дело T‑Mobile Netherlands и др., точка 34 по-горе, точка 35).

39      Същевременно следва да се подчертае, че за да се прецени дали дадена съгласувана практика е забранена от член 81, параграф 1 ЕО, отчитането на конкретните резултати от нея е излишно, щом като е ясно, че тя има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар. Следователно не е необходимо да се разглежда резултатът от дадена съгласувана практика, щом като е доказана антиконкурентната цел на последната (вж. в този смисъл Решение по дело T‑Mobile Netherlands и др., точка 34 по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика).

40      По-нататък, макар понятието за съгласувана практика да включва, освен съгласуването между съответните предприятия, и произтичащото от това съгласуване поведение на пазара, и причинно-следствена връзка между тези два елемента, до доказване на противното от заинтересуваните оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения при определянето на поведението си на този пазар (вж. в този смисъл Решение по дело T‑Mobile Netherlands и др., точка 34 по-горе, точка 51 и цитираната съдебна практика).

41      В рамките на сложно нарушение, в което в продължение на няколко години са участвали няколко производители с цел общо регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението, за всяко предприятие във всеки отделен момент, като споразумение или като съгласувана практика, след като във всички случаи и двете форми на нарушение са посочени в член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точки 111—114 и Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 696).

42      В този контекст двойната квалификация на едно-единствено нарушение като „споразумение и съгласувана практика“ трябва да се разглежда като обозначаваща едно сложно цяло, съставено от фактически елементи, някои от които са квалифицирани като споразумения, а други — като съгласувани практики по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид сложно нарушение (Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 35 по-горе, точка 264 и Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 35 по-горе, точка 187).

43      Що се отнася до събирането на доказателства за нарушението, следва да се напомни, че Комисията трябва да посочи доказателствата, които са в състояние да докажат достатъчно убедително от правна страна съществуването на фактите от състава на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58). В това отношение тя трябва да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 43 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 55).

44      Не е задължително обаче всяко от посочените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от сочени от институцията улики, преценена общо, да отговаря на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната съдебна практика).

45      Посочените в решението на Комисията улики за доказване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 185 и цитираната съдебна практика).

46      Следва също да се вземе предвид обстоятелството, че антиконкурентните дейности се развиват скрито и следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57).

47      Нещо повече, според установената съдебна практика е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без явно да се е противопоставило на това, за да е доказано в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи косвени доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точка 155, Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 96 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 81).

48      Логиката, на която се основава този правен принцип, е, че след като е участвало в посочената среща, без да се разграничи публично от нейното съдържание, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че се съгласява с резултата от срещата и че ще се съобразява с него (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 82).

49      Освен това обстоятелството, че предприятието не прилага резултатите от среща с антиконкурентна цел, не е от естество да изключи неговата отговорност за участието му в картел, освен ако то публично се е разграничило от неговото съдържание (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 85).

50      Наред с това е постановено, че понятието за публично разграничаване като елемент на освобождаване от отговорност трябва да се тълкува ограничително. По-специално, мълчанието, наблюдавано от оператор на среща, по време на която се е осъществило неправомерно съгласуване по конкретен въпрос, засягащ ценовата политика, не може да бъде приравнено на изразяването на твърдо и ясно неодобрение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 декември 2006 г. по дело Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, Recueil, стр. II‑4567, точки 103 и 124).

51      Същевременно следва да се отбележи и че горепосочената съдебна практика относно мълчаливото одобрение се основава на предпоставката, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са сключени антиконкурентни споразумения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 81) или които имат очевидно антиконкурентен характер (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точка 155). Следователно, щом като антиконкурентният характер на дадена среща не е доказан по несъмнен начин, тази съдебна практика не може да се приложи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, T‑36/05, непубликувано в Сборника, точка 91).

52      Що се отнася до доводите на жалбоподателите относно стойността на направените изявления в рамките на заявленията по реда на Известието относно сътрудничеството, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика няма разпоредба или общ принцип на правото на Европейския съюз, които да забраняват на Комисията да се позовава спрямо предприятие на изявленията на други обвинени предприятия (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 512). Следователно направените в рамките на Известието относно сътрудничеството изявления не биха могли само поради това обстоятелство да се считат за лишени от доказателствена стойност (Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точки 57 и 58).

53      Разбираемо е наличието на известно недоверие към изявленията, направени доброволно от основните участници в незаконен картел, при положение че тези участници биха могли да омаловажават приноса си към нарушението и да преувеличават този на другите. Въпреки това, предвид логиката, присъща на предвидената в Известието относно сътрудничеството процедура, фактът, че дадено предприятие е поискало за него да се приложи това известие, за да бъде намален размерът на глобата му, не го подтиква непременно да представя неверни доказателства относно останалите участници в разглеждания картел. Всъщност всеки опит Комисията да се въведе в грешка може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество на предприятието и по този начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70 и Решение на Общия съд по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точка 58).

54      Следва да се приеме по-специално че когато едно лице признава, че е извършило нарушение, и по този начин признава съществуването на факти, надхвърлящи фактите, чието настъпване може пряко да се изведе от съответните документи, то това лице a priori — при липса на особени обстоятелства, показващи противното — е решило да каже истината. В този смисъл изявленията, направени против интересите на автора им, трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точки 211 и 212, Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 166 и Решение на Общия съд по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точка 59).

55      Според постоянната съдебна практика обаче изявлението на обвинено в участие в картел предприятие, чиято точност е оспорена от редица други обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 219, Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 285 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точка 293).

56      За да се разгледа доказателствената стойност на изявленията на предприятията, подали заявление по реда на Известието относно сътрудничеството, Общият съд взема предвид по-специално значението на непротиворечивите улики, подкрепящи релевантността на тези изявления (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 220 и Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 53 по-горе, точка 70) и липсата на улики, че те биха били склонни да намалят до минимум значението на техния принос за нарушението и да увеличат максимално това на другите предприятия (вж. в този смисъл Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точки 62 и 295).

57      На последно място, що се отнася до обхвата на съдебния контрол в настоящия случай, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд по правило трябва да упражни пълен контрол по въпроса дали са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

58      Впрочем, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение, в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, който като основен принцип на правото на Съюза се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точки 149 и 150).

59      Доводите на жалбоподателите, че по същество Комисията не е доказала, че участието на Barlo във въпросните четири срещи представлява нарушение на член 81 ЕО, следва да се разгледат именно в светлината на тези общи съображения.

60      На първо място, що се отнася до срещата през април 1998 г. в Дернбах, тя е описана, както следва, в съображение 151 от обжалваното решение:

„През април 1998 г. втората от срещите, посочени по-горе в съображение 144, се проведe в хотел […] в Дернбах. Според Atofina тя е целяла и привеждането в действие на новите тарифни структури в Германия и участниците са взели мерки да гарантират доброто функциониране и спазването на тези структури, по-специално що се отнася до прилагането на по-високи цени за малките количества и произтичащите от това намаления на цената за клиентите […] Barlo потвърждава провеждането на тази среща и присъствието на г‑н [B.], посочва, че срещата първоначално е целяла разглеждането на въпросите, свързани с развитието на пазара, но дневният ред на практика се е разпрострял до обявяването на нови тарифни структури под формата на прилагане към клиентите на по-високи цени за услуги. Тъй като участниците не успяват да постигнат съгласие по фактурирането на клиентите на разходите за услугите, Barlo не прави никакъв опит да увеличи средната цена за ПММК масивни плочи след срещата […] Макар Degussa да смята, че е възможно тази среща да е същата като срещата от 16 март 1998 г., посочена по-горе в съображение 148 […] Комисията стига до извода, въз основа на изявленията на Atofina и на Barlo, че посочената в това съображение среща в действителност се е състояла през април 1998 г.“ [неофициален превод]

61      От преписката, както и от самия текст на съображение 151 от обжалваното решение, е видно, че за да определи съдържанието на въпросната среща, Комисията се основава на две обстоятелства, а именно на едно изявление на Atofina, направено в рамките на нейното заявление по реда на Известието относно сътрудничеството, и на отговора на жалбоподателите на изложението на възраженията.

62      С оглед на тези обстоятелства обаче, на първо място следва да се приеме за надлежно доказано, че въпросната среща е имала явно антиконкурентен предмет.

63      От една страна, жалбоподателите неправилно смятат, че направеното от г‑н B. описание представлява единственото доказателство за антиконкурентния характер на тази среща. Всъщност от изявлението на Atofina следва, че тази среща е имала за цел да осигури функционирането и спазването на новите ценови структури — цел, която трябва да се квалифицира като явно антиконкурентна. Обстоятелството, че става въпрос за общо описание, което се прилага за няколко срещи, само по себе си не може да промени този извод.

64      От друга страна, следва да се подчертае, че жалбоподателите не поставят под въпрос точността на описанието, направено от техния представител, г‑н B. Обратно на изтъкнатото от тях обаче, това описание позволява и да се констатира, че е ставало въпрос за среща на картел. От него действително е видно, че са били обявени нови ценови структури и че тези нови ценови структури са били обсъждани, въпреки че според г‑н B. участниците не са постигнали съгласие в това отношение. Обстоятелството, че — според г‑н B. — това обсъждане не е довело до съгласие, не лишава тази среща от нейния явно антиконкурентен характер, щом като е ставало дума най-малкото за обмен на чувствителна търговска информация.

65      По-нататък, трябва да се подчертае, че тези два елемента взаимно се подкрепят, по-специално що се отнася до обсъждането на „новите ценови структури“ и присъствието на Barlo на него. При тези условия фактът, че Atofina посочва присъствието на тази среща на други предприятия, чието присъствие вече не е възприето в обжалваното решение, не позволява да се обезсили изводът на Комисията по отношение на жалбоподателите.

66      Освен това твърденията на Degussa в нейния отговор на изложението на възраженията не позволяват да се постави под въпрос описанието, направено от Atofina и от г‑н B. Всъщност Degussa просто заявява, че не може да потвърди конкретно, че през април 1998 г. се е състояла среща, като същевременно набляга на факта, че не може да я изключи. Тя посочва, че е било възможно да става въпрос за същата среща като тази от 16 март 1998 г. Впрочем трябва да се подчертае, че както следва от бележка под линия 92 към обжалваното решение, Degussa споменава и присъствието на представител на Barlo на последната среща.

67      Впрочем в последващо изявление, в отговор на искане на Комисията за представяне на информация, Atofina също ситуира въпросната среща не през април, а на 16 март 1998 г., като същевременно потвърждава нейното описание. Въпреки това тази несигурност по отношение на точната дата на разглежданата среща не може да освободи жалбоподателите, предвид собствените им изявления и факта, че възприетата дата — а именно април 1998 г. вместо 16 март 1998 г. — е благоприятна за тях, щом като това е датата (последният ден на април), която е възприета от Комисията за начало на тяхното участие в нарушението.

68      На второ място, що се отнася до преценката на действията на Barlo по време на срещата в Дернбах, следва да се напомни, че жалбоподателите не отричат присъствието на тази група във въпросната среща и не твърдят, че тя се е разграничила публично от нейното съдържание (вж. точка 47 по-горе).

69      При тези условия самото присъствие на Barlo на срещата е достатъчно, за да се приеме, че нейните действия противоречат на член 81 ЕО, щом като, както следва от гореизложеното, тя най-малкото е включвала обсъждания на цените и следователно трябва да се квалифицира като явно антиконкурентна (вж. точки 37 и 38 по-горе). При това положение, обратно на поддържаното от жалбоподателите, г‑н B. е трябвало да си даде сметка, че присъства на среща на картел и да се разграничи публично от него (вж. точки 47, 48 и 51 по-горе).

70      Относно факта, че Barlo не увеличила своите цени след посочената среща, дори да се предположи, че е доказан, не е достатъчен, за да постави под въпрос отговорността на жалбоподателите (вж. точка 49 по-горе). Във всеки случай жалбоподателите не доказват, че Barlo не е съобразила своето поведение на пазара с обменената по време на срещата информация (вж. точка 40 по-горе).

71      На второ място, що се отнася до посочената в съображение 155 от обжалваното решение среща на 29 юни 1998 г. в Дармщат, жалбоподателите не оспорват нейния антиконкурентен характер. Те обаче отбелязват, че не е доказано, че Barlo е имала намерение да допринесе със собственото си поведение за общите цели на другите участници, така че присъствието на Barlo на тази среща не може да се квалифицира като нарушение на член 81 ЕО.

72      Този довод обаче не може да бъде приет.

73      Достатъчно е да се констатира, че с оглед на описанието на тази среща в съображение 155 от обжалваното решение, което не е оспорено от жалбоподателите, става дума за явно антиконкурентна среща. При тези условия, по силата на посочената в точка 47 по-горе съдебна практика, Barlo е трябвало да се разграничи публично от нейното съдържание.

74      По-специално фактът, че Barlo не е оставила впечатлението, че би променила своята тарифна политика (съображение 155 in fine от обжалваното решение), не може да бъде квалифициран като публично разграничаване (вж. точка 50 по-горе).

75      По същия начин, доводът, че участниците в картела са поканили Barlo на тази среща, за да я включат в картела, и че този опит се е провалил, не може да бъде приет. Действително, при липсата на публично разграничаване, не е доказано, че Barlo не е убедила другите участници, че се съгласява с или се подчинява на това, което е било решено, както твърдят жалбоподателите.

76      При тези условия доводите на жалбоподателите, че от една страна, ставало дума за първата среща относно преговори във връзка с цените в присъствието на представител на Barlo и че последният не е очаквал подобно антиконкурентно съдържание, от друга страна, че Barlo е отрекла всякакво активно участие в срещата и че не е било доказано, че Barlo е променила своята тарифна политика след тази среща, и накрая, че обжалваното решение не посочва представителя на Barlo в никоя от следващите срещи, са ирелевантни. Впрочем, както следва от гореизложеното, не е ставало дума за първата среща, в която представителят на Barlo е участвал. Твърденията на Lucite в този смисъл са в противоречие с твърденията на Atofina, на Degussa и на самите жалбоподатели, както бе изложено по-горе.

77      На трето място, относно срещата на 24 февруари 2000 г. в Хайделберг жалбоподателите изтъкват, че описанието, направено от Комисията в съображение 167 от обжалваното решение, не е правилно и че става дума не за среща на картел, а за „неочакван“ „опит“ да се създаде тарифно споразумение и да се включи Barlo, и че той се е провалил.

78      В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че съображение 167 от обжалваното решение възпроизвежда правилно съдържанието на изявлението, направено от жалбоподателите в техния отговор на изложението на възраженията, чиято точност не се оспорва в рамките на настоящата жалба. Впрочем, обратно на соченото от жалбоподателите, това изявление само по себе си вече е достатъчно да докаже, че въпросната среща е имала явно антиконкурентен характер. Всъщност от него напълно недвусмислено следва, че Degussa и Atofina са представили своите нови тарифни структури, за да окуражат останалите участници да ги последват, и че е имало „обсъждане“ между участниците по тази тема. Дори да се предположи, че е доказано обстоятелството, изтъкнато от жалбоподателите, че това „обсъждане“ е приключило без видим резултат, то не би било достатъчно, за да лиши посочената среща от нейния антиконкурентен характер, след като става дума най-малкото за обсъждане на цените и за обмен на важна от търговска гледна точка информация. Като се има предвид обаче, че Barlo не се е разграничила публично от такова съдържание на срещата, участието на жалбоподателите в картела е доказано от самия факт на присъствието на Barlo на тази среща (вж. точки 37 и 47—51 по-горе).

79      От друга страна, твърденията на Комисията, че предприятията „се срещ[нали], за да проверят изпълнението на споразуменията за увеличаването на цените“, че е „било установено в течение на предходните месеци, че цените на някои национални пазари не са се увеличили или има само частично увеличение“ и че „участниците обмени[ли] и сведения относно пазара“, се подкрепят от съдържанието на направените от Degussa изявления, които са представени от Комисията вследствие на искането на Общия съд (вж. точка 23 по-горе). Впрочем, доколкото Комисията изтъква във връзка със съображение 117 от обжалваното решение, че обменът на информация се отнася по-специално до цените на пазара, това обстоятелство е подкрепено от изявлението на жалбоподателите, посочено в предходната точка, в което се споменава фактът, че Degussa и Atofina са представили новите си тарифни структури.

80      При тези условия, като се има предвид по-специално изявлението на самите жалбоподатели, неоспорено по отношение на съдържанието на въпросната среща, останалите им доводи не биха могли да бъдат приети. По-конкретно, ирелевантен е фактът, че предприятието „Repsol“ не е посочено в обжалваното решение сред участниците в срещата, макар неговото присъствие да е споменато от Degussa, или че Lucite не си спомня за никаква среща на тази дата. Същото важи и за доводите, изведени от факта, че в своя отговор на изложението на възраженията Degussa е поправила някои аспекти на предходните си изявления. При това последната не поставя под въпрос антиконкурентния характер на обсъжданията между участващите предприятия. Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателите, че твърдението на Комисията, че обменът е включвал сведения „като посочените […] в съображение 117“, не може да бъде подкрепено, следва да се припомни, че самите жалбоподатели приемат, че Degussa и Atofina са представили новите си тарифни структури. Следователно, дори да се предположи, че обменът относно всички видове посочени в съображение 117 от обжалваното решение сведения не е бил доказан, това не би могло да промени заключението, че наистина е имало обмен на важна от търговска гледна точка информация по време на разглежданата среща.

81      На четвърто място, що се отнася до срещата на 21 август 2000 г. в Дайдесхайм, следва да се отбележи, че съображение 168 от обжалваното решение съдържа подробно описание на тази среща, основаващо се главно на ръкописни бележки, направени от представителя на Lucite по време на срещата, които са намерени в помещенията на Lucite при проверката и посочват по-специално увеличение на предвидената за Barlo цена. Тази среща, включително нейният антиконкурентен характер, след това е потвърдена от Lucite в рамките на нейното заявление на основание на Известието относно сътрудничеството, както и от Degussa и Atofina. Що се отнася до Barlo, тя потвърждава своето присъствие на въпросната среща, както и нейния явно антиконкурентен характер, заявявайки следното:

„На 21 август 2000 г. се проведе четвърта среща в Дайдесхайм […], като дневният ред бе „електронната търговия“ — тема, която по това време е предмет и на редица обсъждания на срещите на CEFIC [Съвета на европейската химическа индустрия]. Поканата за срещата отново изхождаше от Degussa. Вместо да говорят за електронна търговия, Degussa и Atofina промениха дневния ред на срещата, за да предложат увеличение на цените за ноември 2000 г. След като обмениха подробна информация за цените си, Degussa и Atofina обявиха своето намерение да увеличат цените през ноември 2000 г. Според информацията, с която разполагат [жалбоподателите], г‑н Bernard не е приел никакво увеличение на цената […]“.

82      С оглед на тези елементи следва да се констатира, че явно антиконкурентният характер на срещата, както и присъствието на Barlo на нея са надлежно доказани.

83      Впрочем в рамките на настоящата жалба жалбоподателите не поставят под въпрос описанието, направено в съображение 168 от обжалваното решение, а поддържат само че Комисията не е доказала, че присъствието на Barlo на нея противоречи на член 81 ЕО, с мотива че Barlo не се съгласила с предложенията на Atofina и на Degussa. Така според жалбоподателите тази среща е била „неочакван“ за Barlo „опит“ за включването ѝ в картела. Жалбоподателите подчертават също, че няма доказателство, че Barlo е приложила увеличението, за което е взето решение на тази среща — факт, който бил признат от Комисията, тъй като датата на тази среща съответства на края на нейното участие в нарушението.

84      Тези доводи обаче не позволяват да се постави под въпрос изводът на Комисията, отнасящ се до нарушението на член 81 ЕО.

85      От една страна, доводът, че Barlo не е дала своето съгласие за увеличението на цените, е в противоречие със съдържанието на ръкописните бележки на представителя на Lucite, което впоследствие е потвърдено от Lucite, Degussa и Atofina.

86      От друга страна, дори да се предположи, че Barlo не е дала своето изрично съгласие за увеличение на цените, тя все пак е присъствала на явно антиконкурентна среща, по време на която са обсъдени и решени увеличения на цени и е обменена чувствителна търговска информация, без да се разграничи публично от нейното съдържание. При тези условия нарушението на правилата на конкуренцията е доказано, в съответствие с принципите, изведени от посочената в точка 49 по-горе съдебна практика. Без значение е в частност фактът, че съдържанието на срещата било „неочаквано“ за Barlo и че тя не предприела действия в съответствие с резултатите от срещата.

87      Освен това изявлението на Atofina, че „срещата е целяла да се направи опит за възстановяване на доверието между Degussa/Ato[fina]/Lucite/Barlo, за да може да се увеличат цените“, не само не доказва, че срещата не е била предвидена да бъде картелна среща, както поддържат жалбоподателите, а по-скоро потвърждава явно антиконкурентния характер на срещата, присъствието на Barlo на нея, както и факта, че Barlo вече е участвала в картела преди тази среща.

88      Предвид гореизложеното трябва да се направи изводът, че Комисията правилно е приела, че участието на Barlo в горепосочените четири срещи представлява нарушение на член 81 ЕО.

89      Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателите, че в настоящото дело следва да се обърне „особено внимание“ на тежестта на доказване, която Комисията се опитала да обърне, като се има предвид придобиването на Barlo от жалбоподателите четири години след преустановяването на нарушението и произтичащата от това невъзможност за жалбоподателите да представят свои доказателства. Всъщност от гореизложеното следва, че нарушението на член 81 ЕО е доказано съгласно постоянната съдебна практика в областта на доказването.

90      По същия начин, тъй като направеният в точка 88 по-горе извод се основава на безпротиворечивите доказателства, събрани от Комисията, доводите на жалбоподателите, целящи по същество да бъде дадено друго „възможно обяснение“ на фактите, различно от възприетото от Комисията, не могат да бъдат приети (вж. в този смисъл Решение по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, точка 51 по-горе, точки 72 и 74).

91      Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно оспорваната среща в Барселона (Испания) от май—юни 1999 г. (съображение 164 от обжалваното решение)

92      За разлика от анализираните по-горе четири срещи, жалбоподателите отричат участието на Barlo в каквато и да е среща през май или през юни 1999 г. и освен това поддържат, че самото ѝ провеждане не е доказано от Комисията. Впрочем тази среща имала „решаващо значение“ по отношение на тях, щом като тя представлява връзката между двете срещи от 1998 г. и двете срещи от 2000 г., на които Barlo е присъствала.

93      В това отношение следва да се припомни, че съображение 164 от обжалваното решение гласи:

„През май или юни 1999 г. се провежда среща между представителите на Atofina, ICI, Degussa, Barlo и Irpen (местен производител) в хотел в Барселона. Предметът на срещата е да се информира Irpen за споразуменията относно цените и да ги включат в споразуменията. Обсъжданията са свързани и с определянето на минимални цени, включително на палета. Обсъжданията се провеждат страна по страна и клиент по клиент, като графикът на увеличенията на цената е точно определен за всяка страна“ [неофициален превод].

94      Както подчертават жалбоподателите, не се спори, че Комисията не разполага с никакво писмено доказателство във връзка с тази среща, що се отнася не само до нейния антиконкурентен характер, но и до самото ѝ провеждане и лицата, които са участвали в нея. Всъщност в подкрепа на описанието на тази среща Комисията само цитира в обжалваното решение изявление на Atofina, направено в рамките на нейното заявление на основание на Известието относно сътрудничеството, и потвърждението на Degussa, дадено в нейния отговор на изложението на възраженията.

95      Следователно трябва да се провери дали тези изявления позволяват да се докаже надлежно участието на Barlo в твърдяната среща.

96      В това отношение следва да се припомни, че както следва от съдебната практика, посочена в точки 52—54 по-горе, изявленията, направени в рамките на политиката за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат важна роля. Тези изявления, направени от името на предприятия, имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове (вж. също Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия, T‑385/06, все още непубликувано в Сборника, точка 47). Същевременно от съдебната практика, посочена в точки 53 и 55 по-горе, следва също, че изявленията, направени от обвинените предприятия в рамките на заявленията на основание на Известието относно сътрудничеството, трябва да се преценяват внимателно и когато са оспорени, по принцип не могат да бъдат приети, без да са подкрепени с доказателства.

97      Впрочем, за да разгледа доказателствена стойност на изявленията на предприятията, подали заявление на основание на Известието относно сътрудничеството, Общият съд взема предвид по-специално значението на непротиворечивите улики, подкрепящи релевантността на тези изявления (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 220 и Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 53 по-горе, точка 70). По същия начин релевантността на дадено изявление влияе съответно върху степента, в която се изисква доказателствата да бъдат подкрепени (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 220).

98      Що се отнася в настоящия случай до изявлението на Atofina, направено в искането ѝ, подадено на основание на Известието относно сътрудничеството, жалбоподателите изтъкват, че то няма доказателствена стойност, тъй като не е достатъчно точно.

99      В това отношение следва да се отбележи, че Atofina вписва разглежданата среща в контекста на поредица от срещи, проведени в периода от лятото на 1997 г. до 1999 г., които са описани на една страница от нейното заявление на основание на Известието относно сътрудничеството, приложена към писмената защита. В горната част на посочената страница, под заглавието „Участници“, Atofina посочва засегнатите предприятия, а именно Atoglas, Röhm, Degussa, Lucite (ICI), Repsol и Barlo, както и самоличността на техните представители, и по-специално „W. [B.] + E. [S.], считано от 99 г.“ по отношение на Barlo. По-нататък Atofina описва няколко срещи в Германия, сред които две срещи в Дармщат през лятото и есента на 1998 г., във Франция и в Италия. Накрая, в долната част на посочената страница, Atofina посочва следното:

„През май/юни 99 г.

Среща в хотел в центъра на Барселона: същите плюс Irpen (местен производител) и присъствието на представителите на местните мрежи.

Съдържание на обсъжданията в Darmstadt и на местно равнище:

Равнищата на цените при дистрибутори (70 % от пазара), определяне на цели за мини цена за преработвателите, определяне на мини цена на палета“.

100    Следва да се констатира, че обратно на поддържаното от жалбоподателите, това изявление позволява да се определят както участниците в срещата, така и антиконкурентното ѝ съдържание. Всъщност отбелязването „същите плюс Irpen“ трябва да се чете в светлината на посочването на участниците в различните срещи в горната част на страницата с изявлението на Atofina, където последната споменава по-специално „Barlo[:] W. [B.] + E. [S.], считано от 99 г.“ Също така посочването „съдържание на обсъжданията […]на местно равнище“ в контекста на тази страница непременно трябва да се разбира като обхващащо по-специално въпросната среща в Барселона. Така според Atofina съдържанието на тази среща се състои в определянето на „равнищата на цените при дистрибутори[те]“, в „определяне на цели за мини цена за преработвателите“ и в „определяне [на] мини цена на палета“. Освен това, макар този документ да не е цитиран в съображение 164 от обжалваното решение, от преписката е видно, че впоследствие Atofina представя — в отговор на искане на Комисията за представяне на информация — допълнителни коментари относно спорната среща, посочвайки изрично присъствието на представител на Barlo. По-нататък, Atofina добавя допълнително уточнение относно антиконкурентното съдържание на срещата, изтъквайки, че нейната „цел […] е била тарифната структура да обхване Испания/Португалия и да убеди местните производители да се присъединят към нея“.

101    От това недвусмислено следва, че според Atofina представителят на Barlo е бил сред участниците във въпросната среща и че последната е имала антиконкурентен характер.

102    Същевременно следва да се отбележи и че жалбоподателите правилно поддържат, че изявлението на Atofina не съдържа много уточнения за твърдяната среща в Барселона. Така то не позволява да се установят нито датата, нито точното място на срещата, нито темите, които конкретно са били засегнати на нея. Уточнения по последния въпрос са добавени едва впоследствие (вж. точка 100 по-горе). Това описание контрастира с описанието на другите посочени на въпросната страница срещи, което указва имената на хотелите, където са се провели тези срещи, конкретните обсъдени теми и понякога и други уточнения, например посочване на предприятието, което е платило разходите за хотел. Също така, освен споменаването на представителя на Barlo сред участниците в срещата, изявлението на Atofina не съдържа никаква конкретна информация по отношение на нея.

103    По-нататък, трябва да се констатира, че релевантността на изявлението на Atofina може да се релативизира с оглед на преценката на Комисията на другите срещи, които тя споменава. Следва да се отбележи действително, че що се отнася до осемте други срещи, които са част от поредицата, посочена в изявлението на Atofina (срещите от септември 1997 г. в Дернбах, от април 1998 г. в Дернбах, от юни 1998 г. в Идщайн (Германия), през пролетта на 1998 г. в Париж (Франция), през лятото на 1998 г. в Дармщат, през есента на 1998 г. в Дармщат и две други срещи в Милано (Италия) или близо до Милано през 1999 г.), само две, за които Barlo признава своето участие — а именно срещата в Дернбах през април 1998 г. и срещата в Дармщат през юни 1998 г. — са възприети по отношение на жалбоподателите в обжалваното решение. Напомня се обаче, че според Atofina „участниците“, сред които Barlo, посочени в горната част на страницата с нейното изявление, са участвали във всички срещи от поредицата.

104    При тези условия, в отсъствието на писмени доказателства за спорната среща потвърждението на Degussa, що се отнася до присъствието на Barlo на спорната среща, следва да се разглежда с особено внимание.

105    Впрочем в самото начало трябва да се констатира, че релевантността на потвърждението на Degussa е ограничено с оглед, от една страна, на съдържанието му, и от друга — на обстоятелствата, при които е направено.

106    Всъщност, от една страна, Degussa потвърждава по най-общ начин „провеждането, съдържанието и участниците“ в срещата и не изтъква никаква специфична информация относно Barlo. Единственото уточнение, което се съдържа в това изявление, е свързано с предмета на същата (участието на Irpen в споразуменията) и не се отнася конкретно до Barlo. За останалото Degussa изрично заявява, че вече не си спомня подробностите, и по-специално че не може да посочи датата на срещата, тъй като липсва удостоверение за транспортни разходи на г‑н F. за този период.

107    Следователно трябва да се приеме, че това изявление е относително слабо подкрепено с доказателства, що се отнася до присъствието на Barlo на спорната среща.

108    От друга страна, що се отнася до доводите на жалбоподателите, изведени от обстоятелството, че това потвърждение е било представено в много напреднал етап на производството, а именно в отговора на изложението на възраженията, следва да се отбележи, че това обстоятелство само по себе си не позволява да се отрече всякаква доказателствена стойност на изявлението на Degussa, което трябва да се разглежда в светлината на всички релевантни обстоятелства по случая.

109    Такова изявление обаче има по-малка доказателствена стойност, отколкото ако беше направено по собствена инициатива и независимо от изявлението на Atofina. По-специално, когато предприятието, което подава заявление за освобождаване от глоба, знае какви доказателства е събрала Комисията в рамките на разследването си, логиката, присъща на предвидената в Известието относно сътрудничеството процедура, съгласно която всеки опит да се въведе Комисията в грешка може да постави под въпрос искреното и пълно сътрудничество от страна на предприятието (вж. точка 53 по-горе), не се прилага в същата степен, както ако става дума за изявление, направено по собствена инициатива, без да се знаят възраженията, възприети от Комисията. Също така съображенията, че изявленията на основание на Известието относно сътрудничеството не са в интерес на техния автор и трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства (вж. точка 54 по-горе), може да не са напълно приложими, що се отнася до отговора на изложението на възраженията на предприятие, което подава заявление за освобождаване от глоба, каквото е Degussa.

110    Впрочем не може да се изключи обхватът на това потвърждение да е повлиян от съдържанието на изложението на възраженията, когато става дума, както в настоящия случай, за най-общо потвърждение на „провеждането“, „съдържанието“ и „участниците“ в дадена среща. Това съображение се илюстрира с подхода към две срещи в Милано или близо до Милано, които според изявлението на Atofina са се провели през 1999 г. В отговор на въпрос на Общия съд Комисията обяснява, че тя „не е признала [тези] две срещи, споменати от Atofina [в нейното изявление] срещу [жалбоподателите], доколкото второто заявление за освобождаване от глоба, това на Degussa, не потвърждава изрично присъствието на Barlo на тези срещи“. Тя по-нататък уточнява, че „[в] точка 160 от своя отговор на изложението на възраженията Degussa се [е] задовол[ила] да напомни присъствието на Atofina, Degussa, Lucite, Madreperla и Plastidit, както е посочено в точка 240 от изложението на възраженията“. Комисията обаче не обяснява защо в точка 240 от изложението на възраженията е избрала да не спомене Barlo сред участниците в две срещи в Милано или близо до Милано, макар да го е направила за спорната среща в Барселона, и то при положение че и в двата случая присъствието на Barlo е било посочено от Atofina по един и същ начин („същите плюс […]“). Следователно не може да се изключи, че що се отнася до идентичността на участниците в антиконкурентните срещи, Degussa се е доверила в известна степен на съдържанието на изложението на възраженията, вместо да пристъпи към обективно възпроизвеждане на фактите.

111    На последно място следва да се припомни, от една страна, че жалбоподателите категорично оспорват присъствието на Barlo на спорната среща, и то въпреки че признават изрично присъствието ѝ на всички други срещи, възприети в техен ущърб в обжалваното решение, и от друга страна, че обжалваното решение не изтъква никакво друго потвърждение на тази среща, в която според Atofina е участвала и ICI (понастоящем Lucite), както и предприятията „Repsol“ и „Irpen“, и то въпреки че ICI и Lucite също са подали заявления на основание на Известието относно сътрудничеството.

112    С оглед на всички анализирани по-горе обстоятелства, и по-специално на невъзможността на Комисията да събере писмени доказателства, отнасящи се до въпросната среща, или по-подробни изявления, що се отнася до присъствието на Barlo на нея, и предвид принципа, че ако съдът има съмнения, те трябва да се тълкуват в полза на предприятието — адресат на решението (вж. точка 58 по-горе), следва да се констатира, че участието в посочената в съображение 164 от обжалваното решение среща в Барселона не е могло да бъде признато по отношение на жалбоподателите.

113    В това отношение несъмнено трябва да се отбележи, че Комисията правилно поддържа, че макар тя да трябва да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (вж. в този смисъл Решение по дело Volkswagen/Комисия, точка 43 по-горе, точка 43 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точка 55), не е задължително всяко от представените от нея доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението, а е достатъчно съвкупността от посочени от институцията улики, преценени общо, да отговаря на това изискване (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 180 и цитираната съдебна практика). Комисията също така правилно настоява на факта, че доказателствата трябва да се преценяват в тяхната съвкупност и като се вземат предвид всички релевантни фактически обстоятелства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точка 175).

114    Същевременно, доколкото Комисията твърди, че срещата в Барселона от май—юни 1999 г. трябва да се преценява в светлината на продължаващото сътрудничество между членовете на картела, което според Degussa е започнало от 1984—1985 г., следва да се припомни, че Комисията признава в обжалваното решение, че „участието на Barlo в картела не [е могло] да се сравнява с това на повечето от другите предприятия“, по-специално предвид това, че „установените антиконкурентни контакти показва[ли] по-скоро, че Barlo е присъствала спорадично на срещите, които се свеждали до осведомяване на предприятието за договорените антиконкурентни споразумения или практики за ПММК масивни плочи“ [неофициален превод] (съображение 373 от обжалваното решение). Впрочем Комисията приема и че Barlo е участвала в нарушението за по-кратък период, отколкото другите предприятия, а именно от 30 април 1998 г. до 21 август 2000 г., докато нарушението като такова е доказано за периода от 23 януари 1997 г. до 12 септември 2002 г. Предвид тези обстоятелства е напълно възможно участието на Barlo в картела да се свежда само до четирите срещи, за които жалбоподателите са признали нейното присъствие. Следователно нито общата преценка на съвкупността от улики, събрани от Комисията по отношение на жалбоподателите, нито контекстът на делото позволяват да се промени посоченият в точка 112 по-горе извод.

115    От това следва, че настоящото оплакване следва да се приеме.

–       Относно липсата на други контакти или обмен на информация, в които Barlo е участвала

116    Жалбоподателите оспорват точността на твърденията, съдържащи се в съображение 227 от обжалваното решение. От една страна, те отбелязват, че подробното описание на срещите, в които Barlo е участвала, показва, че посочените срещи не са послужили да се информира последната за съдържанието на срещите, които е пропуснала. От друга страна, жалбоподателите подчертават, че обжалваното решение въобще не посочва наличието на други контакти или обмен на информация, в които Barlo е участвала, и че не са представени никакви доказателства в подкрепа на наличието на такива контакти или обмен.

117    В това отношение следва да се припомни, че съображение 227 от обжалваното решение посочва следното:

„[…] фактът, че Barlo може да не е участвала във всички срещи, посветени на продукта, в чието производство това предприятие е специализирано (а именно ПММК масивни плочи), няма никакво въздействие върху преценката на неговото участие в картела, тъй като то е участвало в срещи преди или след срещите, които е пропуснало, и е било в състояние да се информира и да взема предвид обменената с неговите конкуренти информация, за да определя своето търговско поведение на пазара […]“. [неофициален превод].

118    Следва да се констатира, че доводите на жалбоподателите почиват на неправилен прочит на това съображение. Действително, в последното Комисията се ограничава до отхвърляне на тезата, че жалбоподателите не могат да носят отговорност за едно-единствено продължавано нарушение поради ограничения брой срещи, в които Barlo е участвала. За сметка на това Комисията не твърди нито че Barlo действително е била информирана за съдържанието на срещите, които е пропуснала, нито наличието на други контакти или обмен с участието на Barlo. Комисията се ограничава да посочи възможността Barlo да е била информирана („била в състояние“), която възможност впрочем не е оспорена в жалбата.

119    Следователно доводите на жалбоподателите са неотносими.

120    По-нататък, между страните не се спори, че твърденията за нарушения, възприети от Комисията по отношение на жалбоподателите, се основават на участието на Barlo в пет антиконкурентни срещи относно масивните плочи от ПММК, които бяха разгледани по-горе.

121    Освен това, доколкото жалбоподателите оспорват отговорността си за единното нарушение, се препраща към разгледаната по-долу втора част от първото правно основание.

122    Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       Заключение относно първата част от първото правно основание

123    Предвид гореизложеното, първата част от първото правно основание, изведена от неправилната преценка на срещите и на другите контакти или обмен с участието на Barlo, трябва да се уважи, що се отнася до преценката на твърдяното участие на Barlo в срещата от май или юни 1999 г. в Барселона и да се отхвърли в останалата ѝ част. Евентуалното въздействие на това заключение върху законосъобразността на обжалваното решение и определянето на размера на глобата ще бъде разгледано по-нататък.

 По втората част на първото правно основание, изведена от неправилна преценка на участието на Barlo в „единен и общ антиконкурентен проект“, включващ три продукта от ПММК

124    Жалбоподателите изтъкват, че в обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че те са нарушили член 81 ЕО поради присъединяването си към или приноса си за „единен и общ антиконкурентен проект“, който обхваща три категории продукти, а именно формовъчните съединения от ПММК, масивните плочи от ПММК и санитарните артикули от ПММК.

125    В това отношение следва да се припомни в самото начало, че с оглед на естеството на нарушенията на правилата за конкуренция, както и на естеството и на степента на строгост на свързаните с тях санкции, отговорността за извършването на тези нарушения е лична по своя характер (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 78).

126    След това трябва да се отбележи, че визираните в член 81, параграф 1 ЕО споразумения и съгласувани практики по необходимост произтичат от сътрудничеството на няколко предприятия, които са съизвършители на нарушението, но чието участие може да има различни форми, в зависимост по-конкретно от характеристиките на съответния пазар и от положението на всяко предприятие на този пазар, от преследваните цели и от избраните или предвидени ред и условия на изпълнение. Все пак самото обстоятелство, че всяко предприятие участва по присъщ за него начин в нарушението, не е достатъчно, за да изключи неговата отговорност за цялото нарушение, включително за действия, които фактически са извършени от други участващи предприятия, но които имат същия антиконкурентен предмет или резултат (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точки 79 и 80).

127    Нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица от действия или пък от продължаващо поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с мотива, че един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължаващо поведение биха могли да съставляват, сами по себе си и взети изолирано, нарушение на посочената разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 81). Когато различните действия се вписват в „цялостен план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да вмени отговорността за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 258 и цитираната съдебна практика), дори да е установено, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или няколко от елементите на фактическия състав на нарушението (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 161 и цитираната съдебна практика).

128    Съгласно практиката на Съда, за да установи участието на дадено предприятие в такова единно споразумение, Комисията трябва да докаже, че посоченото предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия фактически действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 87 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 83).

129    На последно място, следва да се подчертае, че фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички елементи на фактическия състав на даден картел или че е имало второстепенна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението, и ако е необходимо, при определянето на размера на глобата (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 90 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 86).

130    В настоящия случай на първо място следва да се отбележи, че разпоредителната част на обжалваното решение не уточнява конкретния обхват на нарушението, за което носят отговорност неговите адресати, тъй като член 1 се ограничава до посочване на „съвкупност от антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в сектора на метакрилатите“, без да споменава конкретно съответните продукти.

131    Трябва обаче да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика разпоредителната част на акта не може да се отдели от мотивите към него и ако е необходимо, трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до неговото приемане (вж. Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точка 1258 и цитираната съдебна практика).

132    Впрочем съображение 2 от обжалваното решение посочва ясно, че същото единно и продължавано нарушение обхваща три продукта от ПММК, както следва:

„Адресатите на настоящото решение са участвали в едно-единствено продължавано нарушение на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП в сектора на метакрилатите, що се отнася до следните три продукта:

–        ПММК формовъчни съединения,

–        ПММК масивни плочи, и

–        ПММК санитарни артикули“ [неофициален превод].

133    По-нататък, в съображения 222—226 от обжалваното решение Комисията излага причините, поради които е приела, че разглежданият картел може да бъде квалифициран като едно-единствено продължавано нарушение, което се отнася до горепосочените три продукта. В този контекст за конкретния случай на жалбоподателите се посочва следното:

„Фактът, че съответните предприятия не са участвали във всички елементи от фактическия състав на нарушението на картела в неговата цялост, не може да ги освободи от тяхната отговорност във връзка с нарушението на член 81 [ЕО]. В конкретния случай обстоятелството, че Barlo не произвежда трите продукта от ПММК, за разлика от другите участници в антиконкурентните договорености, не променя нито характера, нито предмета на нарушението, който е нарушаване на нормалното повишение на цените на всички тези продукти. От изложените в раздел 3 [от обжалваното решение] факти следва ясно, че всички участници в антиконкурентните споразумения са се присъединявали и са допринасяли, в рамките на възможностите си (тоест според това дали са специализирани в производството на един или няколко от засегнатите от тези споразумения продукти), за този „общ антиконкурентен проект“ [неофициален превод] (съображение 226 от обжалваното решение).

134    Следователно трябва да се приеме, предвид тези мотиви на обжалваното решение, че съгласно член 1 от него жалбоподателите носят отговорност за участие в едно-единствено продължавано нарушение, що се отнася до формовъчните съединения от ПММК, масивните плочи от ПММК и санитарните артикули от ПММК.

135    На второ място, следва да се отбележи, че поставеният пред Общия съд въпрос не е този за наличието на едно-единствено нарушение по отношение на трите разглеждани продукта, а въпросът за отговорността на жалбоподателите за това нарушение в неговата цялост. Всъщност едва в репликата жалбоподателите изтъкват доводите, които целят да поставят под въпрос самото съществуване на едно-единствено нарушение. Тези доводи трябва да се считат за ново правно основание и да се отхвърлят като недопустими съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. Освен това, предвид изложените по-нататък съображения, те във всеки случай не следва да се разглеждат.

136    Следователно трябва да се провери дали участието на жалбоподателите в нарушението е било поради собственото им поведение от естество да доведе до ангажиране на тяхната отговорност за цялото нарушение, извършено по време на тяхното участие.

137    В това отношение на първо място следва да се отхвърли доводът, изведен от факта, че Barlo не е развивала дейност в сектора на една от категориите продукти, а именно санитарните артикули от ПММК. В това отношение е достатъчно да се констатира, че както Общият съд вече е постановил, предприятие може да наруши предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана, когато неговото поведение, съгласувано с това на останалите предприятия, има за цел да ограничи конкуренцията на определен съответен пазар в рамките на общия пазар, без това да предполага задължително, че самото то развива дейност на посочения съответен пазар (Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело AC‑Treuhand/Комисия, T‑99/04, Сборник, стр. II‑1501 и Решение на Общия съд от 8 септември 2010 г. по дело Deltafina/Комисия, T‑29/05, все още непубликувано в Сборника, точка 48). Следователно самият факт, че Barlo не е развивала дейност в сектора на санитарните артикули от ПММК, не означава непременно, че жалбоподателите не са могли да носят отговорност за извършено нарушение по отношение на този продукт.

138    На второ място, фактът, че в обжалваното решение Комисията е „изостав[ила] твърденията за нарушения, отправени срещу [жалбоподателите], що се отнася до ПММК формовъчни съединения“ [неофициален превод] (съображение 93 от обжалваното решение), също не предполага, че жалбоподателите не са могли да носят отговорност за единното нарушение, отнасящо се по-специално до този продукт.

139    Използваната от Комисията формулировка в съображение 93 от обжалваното решение без съмнение е несполучлива и би могла да изглежда в противоречие с отговорността на жалбоподателите за това единно нарушение, възприета в член 1 от обжалваното решение, тълкуван в светлината на съображения 2 и 226 от него (вж. точки 130—134 по-горе). С оглед на всички мотиви на обжалваното решение обаче, съображение 93 от обжалваното решение трябва непременно да се разбира в смисъл, че според Комисията прякото участие на Barlo в частта от картела, отнасяща се до формовъчните съединения от ПММК, не е било установено. Този факт сам по себе си не изключва отговорността на жалбоподателите за единното нарушение, отнасящо се до трите разглеждани продукта (вж. точка 126 по-горе).

140    На трето място, фактът, че що се отнася до жалбоподателите, Комисията споменава в обжалваното решение само пет срещи, разпръснати върху период от повече от две години, от които освен това никоя не е била „среща на върха“, на която са сключени „основните споразумения за сътрудничество“ (съображение 105 от обжалваното решение), също не е достатъчен, за да се изключи тяхната отговорност за единно нарушение.

141    Всъщност от съдебната практика следва, че фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентния предмет и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел (вж. Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело BST/Комисия, T‑452/05, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и цитираната съдебна практика). Освен това вече е постановено, че в рамките на глобално споразумение, действащо в продължение на години, разликата от няколко месеца между отделните проявления на картела не е от особено значение. Определящ е обаче фактът, че различните дейности се вписват в цялостен план поради еднаквия си предмет (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 46 по-горе, точка 260 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 43 по-горе, точка 483).

142    На четвърто място, остава следователно да се провери, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите доводи, дали са изпълнени условията, поставени от посочената в точка 128 по-горе съдебна практика.

143    В това отношение Общият съд уточнява, че определено предприятие може да се счита за отговорно за картела в неговата цялост, дори да е било установено, че е участвало пряко само в един или в някои от конститутивните му елементи, щом като, от една страна, предприятието е знаело или непременно е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва, по-специално чрез организирани в продължение на много години редовни срещи, се вписва в една цялостна схема, целяща да наруши нормалната конкуренция, и от друга страна, че тази схема включва всички конститутивни елементи на картела (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Corus UK/Комисия, T‑48/00, Recueil, стр. II‑2325, точка 176 и Решение на Общия съд по дело BST/Комисия, точка 141 по-горе, точка 32).

144    В този смисъл само идентичността на предмета на споразумение, в което участва едно предприятие, и на картела в неговата цялост не е достатъчна, за да се вмени на това предприятие участието в целия картел. Действително участието на предприятието в разглежданото споразумение би могло да съставлява израз на неговото присъединяване към целия картел единствено ако, участвайки в това споразумение, то е знаело или е било длъжно да знае, че по този начин се включва в този картел в неговата цялост (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Sigma Tecnologie/Комисия, T‑28/99, Recueil, стр. II‑1845, точка 45 и Решение на Общия съд по дело Bolloré и др./Комисия, точка 54 по-горе, точка 209).

145    В това отношение веднага следва да се отбележи, че Комисията не е установила и дори не е твърдяла, че Barlo е знаела или е била длъжна да знае, че участвайки в картел по отношение на масивните плочи от ПММК, тя се е интегрирала в общ картел, отнасящ се до три продукта от ПММК.

146    Напротив, както правилно подчертават жалбоподателите, самата Комисия признава в обжалваното решение, че „Barlo не е знаела или не е могла непременно да знае за общия проект за антиконкурентни договорености“ [неофициален превод] (съображение 335 от обжалваното решение).

147    Комисията не твърди и че Barlo е знаела за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели, или че е могла разумно да ги предвиди и е била готова да понесе свързания с тях риск. Напротив, Комисията заявява в писмената защита, че Barlo е била в течение на действията на своите конкуренти, насочени към реализиране на тази единна цел, „поне що се отнася до ПММК масивни плочи“.

148    Защитаваната от Комисията теза почива всъщност само на твърдението, че нарушението, което Barlo може „субективно да е възприела“ като отнасящо се само до масивните плочи от ПММК, е било в действителност неразделна част от по-широкообхватно единно нарушение, включващо трите продукта от ПММК. Впрочем от посочената в точки 128, 143 и 144 по-горе съдебна практика следва ясно, че субективното възприятие за нарушението представлява релевантен елемент с оглед на член 81, параграф 1 ЕО. В това отношение следва действително да се припомни, че тази разпоредба не се прилага, освен ако има съгласуване на волята на съответните страни (вж. Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело IMI и др./Комисия, T‑18/05, все още непубликувано в Сборника, точка 88 и цитираната съдебна практика).

149    По-нататък, следва да се подчертае, че фактът, че Barlo е знаела за и е преследвала антиконкурентните цели в областта на масивните плочи от ПММК, сам по себе си не е позволявал да се направи извод, че Barlo е знаела за общата цел, преследвана от единния картел в областта на метакрилатите. Всъщност, както вече е постановено, понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушението на конкуренцията в даден сектор, тъй като накърняването на конкуренцията представлява, в качеството на предмет или резултат, неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало да лиши понятието за единно и продължавано нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би довело до това няколко забранени от член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономически сектор, системно да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение (Решение на Общия съд по дело BASF и UCB/Комисия, точка 127 по-горе, точка 180 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, все още непубликувано в Сборника, точка 92).

150    Всъщност тезата на Комисията би позволила да се вмени на дадено предприятие дадено единно нарушение само поради установяването на обективни връзки между посоченото нарушение и споразумението, в което подобно предприятие е участвало, като например принадлежността към същия икономически сектор, при това без дори да е доказано, че то е съзнавало наличието на такова единно нарушение или че е могло разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска от това.

151    Следователно трябва да се констатира, че Комисията не е доказала, че участието на Barlo в нарушението, отнасящо се до масивните плочи от ПММК, е довело, поради собственото ѝ поведение, до ангажирането на отговорността на жалбоподателите за цялото единно нарушение, и че следователно втората част от първото правно основание е основателна.

152    Поради това следва да се отмени член 1 от обжалваното решение, доколкото с него се приема, че жалбоподателите са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики, отнасящи се не само до масивните плочи от ПММК, но и до формовъчните съединения от ПММК и до санитарните артикули от ПММК.

153    Що се отнася до евентуалното въздействие на тази констатация върху размера на наложената на жалбоподателите глоба, то ще бъде разгледано по-нататък, в рамките на анализа на втората част от второто правно основание, изведена от неправилната оценка на тежестта на нарушението.

 По третата част на първото правно основание, изведена от неправилната преценка на участието на Barlo в продължавано нарушение

154    Жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е доказала надлежно, че те са извършили продължавано нарушение. Те подчертават, че обжалваното решение почива върху присъствието на Barlo на пет срещи, разпръснати върху период от повече от две години, което практически изключва всякаква форма на продължавано участие в картела. По-нататък жалбоподателите отбелязват, че без да се взема предвид твърдяната среща в Барселона през май или юни 1999 г., чието провеждане те оспорват, обжалваното решение почива върху четири срещи, като за първите две се счита, че са проведени през първото шестмесечие на 1998 г., докато другите две са се състояли през 2000 г. — тоест с промеждутък от време между тези срещи, който достига 20 месеца.

155    В това отношение следва да се припомни, че продължителността на нарушението е конститутивен елемент на понятието за нарушение по член 81, параграф 1 ЕО — елемент, тежестта за чието доказване е главно върху Комисията. Съдебната практика изисква при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на едно нарушение, Комисията да се основава поне на доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти, така че да може да се приеме в разумна степен, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2009 г. по дело Peugeot и Peugeot Nederland/Комисия, T‑450/05, Сборник, стр. II‑2533, точка 220 и цитираната съдебна практика).

156    Постановено е впрочем, че фактът, че картелът като такъв е действал непрекъснато, не позволява да се изключи възможността за известно време един или няколко участници в него да са прекъснали своето участие (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 83).

157    По-нататък, що се отнася до тезата на Комисията, че продължаваният характер на дадено нарушение трябва да се анализира, като се има предвид липсата на разграничаване по отношение на картела и липсата на възобновяване на действително самостоятелна политика, а не просто като се има предвид въздържането от участие в дейностите на картела за кратък период от време, тя би могла да е релевантна само в хипотезата, при която Комисията е спазила тежестта си на доказване — а именно като представи доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти, така че да може да бъде прието в разумна степен, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати (вж. Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 86 и цитираната съдебна практика). Всъщност да се приеме тезата на Комисията при липсата на такива доказателства би довело до възлагане на тежестта за доказване на продължителността на нарушението върху жалбоподателите, в противоречие с припомнените в точки 43 и 155 по-горе принципи.

158    Поради това следва да се провери дали в настоящия случай Комисията представя — както твърди — доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти.

159    В това отношение следва да се отбележи още, че макар периодът между две противоправни прояви да е релевантен критерий, за да се установи непрекъснатият характер на дадено нарушение, въпросът дали посоченият период е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване на нарушението, не може да бъде разглеждан абстрактно. Напротив, той следва да бъде преценен в контекста на дейността на въпросния картел (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 89), включително, ако е необходимо, специфичните условия за участието в него на съответното предприятие.

160    Като се има предвид преценката на първата част от първото правно основание, следва да се констатира, че твърденията за нарушения, формулирани от Комисията спрямо жалбоподателите, почиват на присъствието на Barlo на следните четири срещи: срещата през април 1998 г. в Дернбах (съображение 151 от обжалваното решение), срещата на 29 юни 1998 г. в Дармщат (съображение 155 от обжалваното решение), срещата на 24 февруари 2000 г. в Хайделберг (съображение 167 от обжалваното решение) и срещата на 21 август 2000 г. в Дайдесхайм (съображение 168 от обжалваното решение).

161    На първо място, следва да се констатира, че само няколко месеца отделят срещата в Дернбах от тази в Дармщат, от една страна, и срещата в Хайделберг от тази в Дайдесхайм, от друга страна. Тези промеждутъци от време, разглеждани в контекста на дейността на картела, не са достатъчно дълги, за да се приеме, че има прекъсване на участието на Barlo в картела. Освен това жалбоподателите не твърдят обратното.

162    На второ място, трябва следователно да се определи дали Комисията е доказала непрекъснатото участие на Barlo в картела между срещата на 29 юни 1998 г. в Дармщат (съображение 155 от обжалваното решение) и срещата на 24 февруари 2000 г. в Хайделберг (съображение 167 от обжалваното решение).

163    В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че от съображение 155 от обжалваното решение е видно, че по време на срещата на 29 юни 1998 г. в Дармщат участниците са се споразумели за ценово увеличение за октомври 1998 т. Макар в това съображение да е посочено, че Barlo не е оставила впечатлението, че би променила своята ценова политика, и макар Barlo да не е спомената в съображение 157 от обжалваното решение сред предприятията, които действително са сключили споразумение по време на срещата на 29 юни 1998 г. в Дармщат, това не променя факта, че тя е могла да се възползва от информацията, свързана с предвиденото за октомври 1998 г. увеличение на цената, и да адаптира съответно своето търговско поведение. Поради това следва да се приеме, че Barlo е участвала в картела непрекъснато до края на октомври 1998 г.

164    От друга страна, следва да се констатира, че обжалваното решение описва десет срещи относно масивните плочи от ПММК в този период, които са се провели след срещата в Дармщат, при това доста редовно поне до средата на 1999 г. (а именно срещите от 18 август, 11 септември и 10 декември 1998 г., срещите от 20 януари, 4 и 19 март и 5 май 1999 г., тези от май или юни 1999 г., както и двете допълнителни срещи в Италия през 1999 г. с неуточнена дата; съображение 157 и сл. от обжалваното решение). Според обжалваното решение по време на тези срещи участниците са постигнали съгласие за увеличенията на цената и за влиянието на цените на услугите за клиентите, и са обменили сведения относно пазара. По-нататък, съображение 166 от обжалваното решение описва ценово увеличение, обявено на 1 ноември 1999 г. и изпълнено през януари 2000 г. (съображение 166 от обжалваното решение).

165    От гореизложените съображения следва, от една страна, че периодът, през който не са налице контакти или прояви на тайни отношения от страна на Barlo, възлиза на почти шестнадесет месеца (между края на октомври 1998 г. и 24 февруари 2000 г.), и от друга страна, че този период значително надхвърля промеждутъците от време, в които предприятията — членове на картела, са показали съответно волята си да ограничат конкуренцията. Следователно трябва да се приеме, че непрекъснатото участие на Barlo в картела не е доказано за този период.

166    По-нататък, макар че според обжалваното решение участието на Barlo в картела във всеки случай се свежда до „спорадично [участие] в срещите“, което се е състояло единствено в „осведомяване за договорените антиконкурентни споразумения или практики за ПММК масивни плочи“ [неофициален превод] (съображение 373 от обжалваното решение), тази обосновка не позволява да се обезсили извода относно прекъсването на нейното участие в нарушението през горепосочения период. Всъщност при липсата на всякакъв доказан антиконкурентен контакт не може да се счита, че Barlo е могла да бъде осведомена за договорените през този период споразумения.

167    При това положение обжалваното решение трябва да се отмени, доколкото приема, че жалбоподателите носят отговорност за участието си в картела между 1 ноември 1998 г. и 23 февруари 2000 г. Евентуалното въздействие на този извод върху определянето на размера на глобата ще бъде разгледано по-нататък.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на Насоките и на принципа на пропорционалност

168    Жалбоподателите поддържат, че дори да се предположи, че бъдат признати за виновни за нарушение на член 81 ЕО, наложената им глоба не съответства на правилата, закрепени в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и в Насоките, и нарушава принципа на пропорционалност.

 По първата част от второто правно основание, изведена от неправилна преценка на продължителността на твърдяното нарушение

169    Жалбоподателите изтъкват, че продължителността на тяхното участие в нарушението, определена в обжалваното решение на две години и три месеца, е преценена неправилно, тъй като Комисията погрешно е възприела датите 30 април 1998 г. и 21 август 2000 г. съответно като дата на започване и дата на преустановяване на тяхното участие в нарушението и преди всичко защото обжалваното решение не съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че нарушението е било продължавано и непрекъснато през този период.

170    В това отношение на първо място следва да се отхвърлят като неоснователни критиките на жалбоподателите по отношение на възприетите от Комисията дати, що се отнася до началото и края на тяхното участие в нарушението.

171    От една страна, както следва от гореизложеното, участието на Barlo в антиконкурентната среща през април 1998 г. в Дернбах е надлежно доказано. По-нататък, фактът, че Комисията не е могла да докаже точната дата на тази среща, е без значение, що се отнася до размера на наложената на жалбоподателите глоба, щом като е възприета по-благоприятната за тях дата (30 април 1998 г.).

172    От друга страна, що се отнася до датата на преустановяване на участието на жалбоподателите в нарушението (21 август 2000 г.), от гореизложеното следва, че на тази дата Barlo е участвала в антиконкурентна среща, от която не се е разграничила. При тези условия доводът, изведен от факта, че Barlo не била дала своето съгласие за ценовите увеличения, дори да се предположи за доказан, е ирелевантен. Същото важи за довода, изведен от обстоятелството, че Комисията не е доказала незаконосъобразното поведение на Barlo след тази среща.

173    На второ място следва да се припомни, че вече е постановено при разглеждането на третата част от първото правно основание, че участието на жалбоподателите в картела между 1 ноември 1998 г. и 23 февруари 2000 г. не е доказано и че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която Комисията е приела, че те носят отговорност за този период. В резултат следва също да се направи изводът, че при изчисляването на размера на глобата Комисията неправилно е взела предвид този период за целите на определянето на продължителността на тяхното участие в нарушението.

174    Що се отнася до тезата на Комисията, че прекъсването на участието в картела трябва да води до две глоби, чийто общ размер би бил дори по-висок, тя трябва да се отхвърли. Всъщност, както е видно от гореизложеното, жалбоподателите са участвали в едно и също нарушение, макар това участие да е било прекъснато. Следователно размерът на глобата трябва да се определи именно в зависимост от тежестта на това нарушение, а не на две отделни нарушения. Впрочем тежестта на нарушението, преценена по-специално в зависимост от характера и от географския обхват на последното, остава непроменена, независимо от прекъсването на участието на жалбоподателите в него.

175    Следователно в рамките на правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол трябва да се преизчисли размерът на глобата, която е била наложена на жалбоподателите, като се вземе предвид продължителността на действителното им участие в нарушението (вж. в този смисъл Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точки 96, 97 и 190).

176    Предвид гореизложеното, продължителността на това участие в нарушението възлиза на 11 месеца и 28 дни. Следователно съгласно метода за изчисляване на размера на глобата, изложен в Насоките и приложен от Комисията в обжалваното решение, подобно участие представлява нарушение с малка продължителност, за което по принцип не е предвидено никакво увеличение на размера на глобата (точка 1 Б от Насоките). Последната разпоредба обаче не представлява императивна норма и във всеки случай не може да обвързва Общия съд в рамките на неговото правомощие за пълен съдебен контрол.

177    Впрочем предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално предвид неизбежно приблизителния характер на посочената в предходната точка продължителност, доколкото тя отчита датата 30 октомври 1998 г. като край на първия период на участие на жалбоподателите в картела, както и поради факта че това участие впоследствие е възобновено, Общият съд счита, че увеличение с 10 % на началния размер на глобата отразява адекватно продължителността на това участие в нарушението.

178    Следователно трябва да се намали размерът на глобата, като се замести увеличението на началния размер с 20 %, приложено от Комисията в съображение 353 от обжалваното решение, с увеличение от 10 %, и да се отхвърли първата част от второто правно основание за остатъка.

 По втората част от второто правно основание, изведена от неправилна оценка на твърдяната тежест на нарушението

179    Жалбоподателите поддържат, че съгласно постоянната съдебна практика, когато става дума за определяне на тежестта на нарушението, е важно да се определи индивидуалната отговорност на съответните предприятия и относителната тежест на участието на всяко от тях. Според тях в обжалваното решение Комисията или не е извършила такова индивидуално разглеждане, или го е извършила неправилно. В резултат началният размер на глобата (15 милиона евро) не бил обоснован.

180    В това отношение следва да се припомни в самото начало, че когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, е уместно да се разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях (вж. Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 153 и цитираната съдебна практика), за да се определи дали съществуват по отношение на тях отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 190).

181    Този извод е логическата последица от принципа на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, по силата на който предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, които са му вменени индивидуално — принцип, приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно правилата на Съюза в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 261).

182    Що се отнася до прилагането на Насоките, следва да се припомни, че изложеният в тях метод за определяне на размера на глобата се придържа към правила, които се основават на определянето на основен размер в зависимост от тежестта и от продължителността на нарушението, който се увеличава, за да се вземат предвид отегчаващите обстоятелства, и се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.

183    В този смисъл от съдебната практика следва, че в рамките на прилагането на Насоките трябва да се разграничава преценката на тежестта на нарушението, която служи за определяне на общия начален размер на глобата, и преценката на относителната тежест на участието на всяко от съответните предприятия в нарушението, която трябва да се разгледа в рамките на евентуално прилагане на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 180 по-горе, точка 100, в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точка 189 и Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело CD-Contact Data/Комисия, T‑18/03, Сборник, стр. II‑1021, точка 95).

184    Всъщност следва да се припомни, че точки 2 и 3 от Насоките предвиждат промяна на основния размер на глобата в зависимост от някои отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, които са характерни за всяко от съответните предприятия. По-конкретно, точка 3 от Насоките установява под заглавието „Смекчаващи обстоятелства“ неизчерпателен списък с обстоятелства, които могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата. Посочват се например пасивната роля на дадено предприятие, неприлагането на практика на споразуменията, преустановяването на нарушението веднага след намесата на Комисията, наличието на основателно съмнение на предприятието относно неправомерния характер на следваното поведение, фактът, че нарушението е извършено поради небрежност, и ефективното сътрудничество на предприятието в производството извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството.

185    За сметка на това в контекста на определянето на началния размер на глобата Комисията не е длъжна да преценява последиците от поведението на конкретно предприятие. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика последиците, които трябва да бъдат отчетени, за да се определи общото равнище на глобите, не са произтичащите от действителното поведение, което дадено предприятие твърди, че е възприело, а онези, които произтичат от цялото нарушение, в което то е участвало (Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 34 по-горе, точка 152 и Решение на Съда от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, C‑554/08 P, непубликувано в Сборника, точки 21 и 24).

186    В настоящия случай, на първо място, жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че не е анализирала тяхното собствено поведение в рамките на преценката на тежестта на нарушението. Те подчертават всъщност, че при квалифицирането на нарушението като „много сериозно“ в съображения 319—331 от обжалваното решение Комисията се е съсредоточила върху картела като такъв, без да се занимае с индивидуалното поведение на различните конкуренти, и по-специално на Barlo. Според жалбоподателите обаче действията на Barlo не могат да бъдат квалифицирани като „много сериозни“, по-специално от гледна точка на основните характеристики на нарушението, анализирани в съображение 320 от обжалваното решение.

187    В това отношение трябва да се отбележи, че както следва от гореизложеното, в рамките на прилагането на Насоките такива доказателства, отнасящи се до характерното за дадено предприятие поведение, следва да се вземат предвид при необходимост на етапа на преценката на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства (точки 2 и 3 от Насоките), за да се промени равнището на основния размер на глобата, определено по-специално в зависимост от тежестта на нарушението, в което то е участвало. Следователно доводът, че Комисията е трябвало на този етап от определянето на размера на глобата да анализира специално индивидуалното поведение на жалбоподателите, трябва да се отхвърли.

188    Впрочем жалбоподателите не оспорват в действителност самата тежест на нарушението, както е установена от Комисията. В частност, макар да твърдят, че Комисията не е направила никакъв анализ на измерението на съответния географски пазар, те не изтъкват каквото и да било обстоятелство, за да оспорят основателността на заключението на Комисията, че този пазар се простира на цялата територия на ЕИП.

189    Във всеки случай, както постановява Съдът, от Насоките следва, че хоризонталните ценови картели или картели за подялба на пазари могат да бъдат квалифицирани като много сериозни нарушения въз основа само на характера им, без Комисията да бъде задължена да доказва действително отражение на нарушението върху пазара (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 75 и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 103). Всъщност поради самото си естество такива картели заслужават най-суровите глоби. Конкретното отражение, което те могат да имат върху пазара, и по-специално въпросът доколко ограничаването на конкуренцията води до установяване на пазарна цена, по-висока от тази, която би била налице при липсата на картел, не са решаващ критерий за определяне на равнището на глобите (Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сборник, стр. II‑1167, точка 64). Следователно доводите на жалбоподателите, че тяхното поведение не е имало никакво влияние върху пазара, не позволяват, във всеки случай, да се постави под въпрос квалификацията на нарушението като „много сериозно“.

190    Следователно трябва да се констатира, че в съображение 331 от обжалваното решение Комисията основателно е стигнала до извода, че въпросният картел представлява „много сериозно“ нарушение от гледна точка на самото му естество и поради факта че той обхваща цялата територия на ЕИП.

191    На второ място, жалбоподателите оспорват преценката, извършена от Комисията в съображения 332—336 от обжалваното решение въз основа на „различното третиране“, което я е накарало да им предостави намаление на размера на глобата с 25 %.

192    От една страна, жалбоподателите изтъкват, че размерът на глобата, преди да бъде приложено намалението с 25 %, не отразява различно третиране, щом като е резултат от прилагането на една и съща „математическа формула“ към всички засегнати предприятия. Според жалбоподателите за определянето на началния размер на глобата Комисията е използвала около 30 % от оборота, реализиран в ЕИП от засегнатите предприятия, от продуктите от ПММК (съображение 334 от обжалваното решение).

193    В това отношение следва да се припомни, че точка 1 A, шеста алинея от Насоките предвижда възможността за диференциране на началните размери, които следва да се приложат по отношение на участващите в едно и също нарушение предприятия „с цел да бъде взета предвид специфичната тежест на нарушението и поради това, действителното отражение на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна несъразмерност по отношение на големината на предприятията, извършили същия вид нарушения“. Именно така постъпва Комисията в съображение 332 и сл. от обжалваното решение. Тя посочва, че „наборът от глоби, които тя има възможност да наложи, позволява[л] към предприятията да се приложи различно третиране, така че да се отчете действителният икономически капацитет на нарушителите да нанесат значителна вреда на конкуренцията“ и че „това [било] подходящо, когато, както в настоящия случай, съществуват големи разлики по отношение на оборотите във връзка с включените в картела продукти на предприятията, участващи в нарушението“ (съображение 332 от обжалваното решение). Необходимо е да се отбележи също, че макар от обжалваното решение да не следва, че Комисията е приложила твърдяната от жалбоподателите „математическа формула“, от него все пак ясно следва, че за да определи началния размер на глобата, тя е приложила един и същ критерий към всички засегнати предприятия, а именно критерия за „относителната […] тежест в оборота, получен от продажбата на продуктите от ПММК, за които те участват в картела“ (съображение 333 от обжалваното решение).

194    Този подход обаче не подлежи на критика. Напротив, той е позволил да се вземат предвид по недискриминационен начин съществуващите обективни разлики между участниците в картела с оглед на преследваната цел, а именно определянето на размерите на глобата, като се отчете действителният икономически капацитет на нарушителите да нанесат вреда на конкуренцията. Доколкото в резултат на това третиране са определени различни начални размери, трябва да се констатира, че Комисията наистина е приложила същинско „различно третиране“ по смисъла на Насоките, обратно на поддържаното от жалбоподателите.

195    Освен това следва да се подчертае, че приетият от Комисията критерий отчита и факта, че прякото участие на жалбоподателите в картела е било доказано само относно масивните плочи от ПММК. Всъщност Комисията ясно посочва, че „[щ]о се отнася до Barlo, засегнати [били] само ПММК масивни плочи“ (съображение 333 от обжалваното решение) и поради това тя отчита оборота на равнището на ЕИП през 2000 г., определен по отношение на този продукт. Както обаче е видно от преписката, жалбоподателите са развивали дейност и в сектора на формовъчните съединения от ПММК. Следователно основателността на втората част от първото правно основание (вж. по-специално точка 152 по-горе) не засяга преценката на Комисията по този въпрос.

196    От друга страна, жалбоподателите поддържат, че приложеното в съображение 335 от обжалваното решение намаление на размера на глобата с 25 % не е достатъчно мотивирано и е недостатъчно. Според тях това намаление е трябвало да отчете обстоятелството, че те не са отговорни за целия картел, а не само за тяхното незнание в това отношение, като същевременно ги счита за отговорни за цялото единно нарушение. Те следователно считат, че намаление, което отразява разпределението на ММК между различните категории разглеждани продукти, било „абсолютен минимум“. Те припомнят, че според съображение 5 от обжалваното решение това разпределение е следното: 49 % за масивните плочи, 36 % за формовъчните съединения и 15 % за санитарните артикули.

197    В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателите правилно поддържат, че фактът, че те не са отговорни за целия картел, както следва от разглеждането на втората част от първото правно основание, е трябвало да бъде взет предвид в рамките на определянето на началния размер на глобата.

198    Всъщност, както следва от гореизложеното, за разлика от другите адресати на обжалваното решение, на жалбоподателите е могла да се вмени единствено част от картела, а именно частта относно масивните плочи от ПММК. Поради това нарушението на нормите на конкурентното право непременно е било по-малко сериозно, отколкото вмененото на лицата, участвали във всички части на нарушението, които са допринесли повече за ефикасността и тежестта на този картел от нарушител, участвал само в една част от същия този картел (вж. в този смисъл Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точки 162 и 164).

199    На предприятията обаче не може да бъде наложена глоба, чийто размер е изчислен в зависимост от участие в тайно споразумение, за което те не носят отговорност (Решение по дело Sigma Tecnologie/Комисия, точка 144 по-горе, точки 79—82 и Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 157).

200    При прилагането на Насоките тази преценка задължително трябва да се направи на етапа на определяне на специфичния начален размер, тъй като вземането предвид на смекчаващите обстоятелства позволява единствено да се измени основният размер на глобата в зависимост от особеностите на участието на нарушителя в картела. Все пак нарушител, който не носи отговорност за някои части от картела, не може да е имал роля при изпълнението на посочените части (Решение по дело IMI и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 164).

201    Трябва обаче да се констатира, че в случая, макар Комисията да е допуснала грешка, що се отнася до определянето на отговорността на жалбоподателите за картела, тя все пак е определила правилно размера на глобата, в съответствие с изложените по-горе принципи.

202    От една страна, както следва от гореизложеното (вж. точка 195 по-горе), етапът на изчисляване на размера на глобата, състоящ се в класирането на разглежданите предприятия в няколко категории в зависимост от относителната им тежест в оборота, реализиран от продажбата на продукти от ПММК, за които те са участвали в картела, не е засегнат от грешката, допусната при определянето на отговорността за нарушението.

203    Освен това относно довода на жалбоподателите, че взетият предвид оборот трябвало да изключва оборота, реализиран от Quinn Plastics, SA, щом в обжалваното решение Комисията се отказва от всички твърдения за нарушения срещу това дружество, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите не оспорват твърдението на Комисията, че фактът, че това дружество не е адресат на обжалваното решение, изобщо не променя оборота, определен за масивните плочи от ПММК, който може да бъде приписан на предприятието Barlo, включващо и дружеството майка адресат, а именно Quinn Barlo, което е притежавало изцяло Quinn Plastics, SA към момента на извършване на нарушението.

204    От друга страна, в съображение 335 от обжалваното решение Комисията предоставя на жалбоподателите специфично намаление с 25 % на началния размер на глобата, с мотива че „не е [било] ясно дали Barlo е участвала в тайните контакти относно формовъчните съединения от ПММК или санитарните артикули от ПММК“ и че следователно „изглежда[ло], че Barlo не е знаела или не е могла непременно да знае за общия проект за антиконкурентни договорености“.

205    Несъмнено това намаление не е било мотивирано от липсата на отговорност на жалбоподателите за частите от картела, отнасящи се до формовъчните съединения от ПММК или до санитарните артикули от ПММК, а само от липсата на тяхно пряко участие в тези части или от незнание за последните.

206    Единствено това съображение обаче не е от естество да постави под въпрос предоставеното намаление, тъй като Комисията основателно е могла да предостави намаление на размера на глобата на такова основание.

207    Следователно остава още да се провери дали посоченото намаление, както и полученият в резултат на това специфичен начален размер (15 милиона евро) отразяват адекватно тежестта на извършеното от жалбоподателите нарушение, преценено с оглед на частичната отмяна на член 1 от обжалваното решение (вж. точка 152 по-горе).

208    В това отношение следва да се отбележи, че макар посоченото нарушение да се отнася само до един от трите разглеждани продукта, това не променя факта, че продължава да става дума за много сериозно по характер нарушение (вж. точка 189 по-горе), засягащо освен това цялата територия на ЕИП. По-специално фактът, че единното нарушение, взето в своята цялост, е могло да съставлява още по-тежко нарушение на правото в областта на конкуренцията, изобщо не означава, че извършеното от жалбоподателите нарушение не е само по себе си „много сериозно“ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Oxley Threads/Комисия, T‑448/05, непубликувано в Сборника, точка 37).

209    Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателите, че не било доказано, че са участвали в основните характеристики на картела, изложени в съображение 320 от обжалваното решение. Всъщност, като се вземат предвид съображенията, изложени в точки 180—187 по-горе, релевантният въпрос на етапа на определянето на началния размер на глобата е бил не този за собственото поведение на жалбоподателите, а този за характеристиките на нарушението, в което те са участвали. Впрочем, от една страна, жалбоподателите не твърдят, че изложените в съображение 320 от обжалваното решение основни характеристики на картела не са приложими към спорното нарушение, тъй като то се отнасяло само до масивните плочи от ПММК. От друга страна, дори да се предположи, че жалбоподателите не са взели пряко участие във всички видове антиконкурентни действия, посочени в съображение 320 от обжалваното решение, трябва да се отбележи, че жалбоподателите са участвали в срещите относно масивните плочи от ПММК, по време на които по-специално са били сключени споразуменията относно цените, били са обсъждани цените и са били обменени сведения относно пазара (вж. точки 60—78 по-горе), и че по този начин те са узнали за посочените антиконкурентни действия, включително тези, в които не са участвали пряко, или са могли разумно да ги предвидят (вж. точка 128 по-горе).

210    Следователно трябва да се приеме, че извършеното от жалбоподателите нарушение трябва да се квалифицира като „много сериозно“ по смисъла на Насоките. Впрочем следва да се припомни, че последните предвиждат 20 милиона евро като минимален начален размер по принцип за такива нарушения.

211    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество началният размер на глобата, която им е била наложена, трябва да отразява значимостта на масивните плочи от ПММК спрямо всички продукти от ПММК, предмет на единното нарушение, следва да се припомни, че принципът на пропорционалност предполага Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението критерии и в това отношение да ги приложи последователно и обективно обосновано (вж. Решение по дело BST/Комисия, точка 141 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

212    Същевременно, както следва от съдебната практика, размерът на съответния пазар по принцип не е задължителен критерий, а само един от многото релевантни критерии за преценката на тежестта на нарушението и определяне на размера на глобата (Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 189 по-горе, точка 55). Освен това съгласно изложения в Насоките метод изобщо не става дума за определящ критерий в контекста на определянето на началния размер на глобата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело Wieland-Werke/Комисия, T‑116/04, Сборник, стр. II‑1087, точки 62—64).

213    От това следва, че намалението на началния размер на глобата, което жалбоподателите са могли да поискат поради тяхното участие в картела единствено по отношение на масивните плочи от ПММК, не е трябвало да отразява съразмерно значимостта на този продукт спрямо всички продукти от ПММК, които са били предмет на единното нарушение. Напротив, това намаление не би било в съответствие с принципа на пропорционалност, припомнен в точка 211 по-горе, при положение че не отчита в достатъчна степен факта, че също като другите адресати на обжалваното решение, жалбоподателите са участвали в много сериозен по характер картел, отнасящ се до цялата територия на ЕИП.

214    Впрочем следва да се отбележи, че искането на жалбоподателите, целящо по същество намаление с 51 % на началния размер на глобата, вместо предоставеното от Комисията намаление с 25 %, (вж. точка 196 по-горе), се основава не на оборота, реализиран от продажбите на всеки един от разглежданите три продукта от ПММК, а върху разпределението на суровината (ММК) между тези три продукта, без жалбоподателите да обясняват с какво този критерий е от значение за преценката на тежестта на извършеното от тях нарушение. Що се отнася обаче до въпроса каква част от оборота, реализиран от продажбите на всичките три разглеждани продукта от ПММК на равнището на ЕИП през 2000 г., може да бъде отнесена само към масивните плочи от ПММК, от представените от Комисията в отговор на искането на Общия съд документи следва, че повечето от засегнатите предприятия, включително жалбоподателите, я оценяват в хода на административното производство на около 60 % и дори повече, като само едно предприятие я оценява на около 50 %.

215    При тези условия следва да се приеме, че намалението с 25 % на началния размер на глобата на жалбоподателите, предоставено в съображение 335 от обжалваното решение, отразява по подходящ начин тежестта на нарушението, в което те са участвали. От това следва, от една страна, че независимо от допуснатата грешка при определянето на отговорността на жалбоподателите за картела (вж. точка 152 по-горе), Комисията не е допуснала явна грешка в преценката при определянето на началния размер на тяхната глоба, и от друга страна, че този размер не следва да се намалява повече в рамките на правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол.

216    Следователно втората част от второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По третата част от второто правно основание, изведена от неправилната преценка на смекчаващите обстоятелства

217    Жалбоподателите изтъкват, че преценката в обжалваното решение, отнасяща се до смекчаващите обстоятелства, не е достатъчно мотивирана и нарушава Насоките, както и принципа на пропорционалност.

–       По пасивната и второстепенна роля в извършването на нарушението

218    Жалбоподателите считат, че преценката на Комисията в съображение 373 от обжалваното решение относно намалението с 50 % поради пасивната и второстепенна роля е мотивирана погрешно, щом като посоченото съображение съдържа неточни и недоказани твърдения. Следователно това намаление било недостатъчно.

219    В това отношение следва да се припомни в самото начало, че съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията приема насоки, целящи да уточнят при спазване на Договора критериите, които тя смята да прилага при упражняване на правото си на преценка, от това следва самоограничаване на това право, тъй като тя трябва да се съобразява с насочващите правила, които сама си е наложила (вж. Решение от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 180 по-горе, точка 192 и цитираната съдебна практика).

220    Произтичащото от приемането на Насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията обаче не е несъвместимо със запазването на широката ѝ свобода на преценка по същество. Насоките всъщност съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003, както ги тълкува Съдът (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Wieland-Werke/Комисия, точка 212 по-горе, точка 31 и Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑161/05, Сборник, стр. II‑3555, точка 129).

221    Така например, когато в Насоките липсват императивни указания относно смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, следва да се приеме, че Комисията си запазва определена свобода да прецени по общ начин значението на евентуалното намаляване на размера на глобите на основание на смекчаващите обстоятелства.

222    Колкото до смекчаващото обстоятелство, отнасящо се до изключително пасивната или последователска роля в извършването на нарушението, предвидено в точка 3, първо тире от Насоките, Комисията посочва следното в съображение 373 от обжалваното решение:

„[…] От описаните в съображения 137 и 223 факти ясно следва, че участието на Barlo в картела не може да се сравнява с това на повечето от другите предприятия. Не изглежда да има много обстоятелства, които да доказват, че Barlo е участвала активно в установяването на евентуални антиконкурентни споразумения или практики. Установените антиконкурентни контакти показват по-скоро, че Barlo е присъствала спорадично на срещите, които се органичавали до осведомяване на предприятието за договорените антиконкурентни споразумения или практики за ПММК масивни плочи. Изглежда също, че Barlo не е участвала в много на брой важни многостранни срещи, по време на които са били решавани ключови аспекти на споразуменията относно цените и на антиконкурентните практики.“ [неофициален превод].

223    Като взема предвид тези съображения, Комисията преценява, че жалбоподателите са играли „пасивна и второстепенна роля“, и им предоставя намаление с 50 % на размера на глобата, която без това е щяла да им бъде наложена (съображение 374 от обжалваното решение).

224    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика пасивната роля предполага поведението на засегнатото предприятие да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения. Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела и късното му навлизане на пазара, предмет на нарушението, независимо от продължителността на участието му в същото, или пък наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението (вж. Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, все още непубликувано в Сборника, точки 184 и 185 и цитираната съдебна практика).

225    Следователно трябва да се констатира, че Комисията правилно преценява смекчаващото обстоятелство, отнасящо се до пасивната роля на жалбоподателите в настоящия случай. Тя посочва по същество, че участието на жалбоподателите в картела не е могло да се сравнява с това на повечето от другите предприятия, щом като установените антиконкурентни контакти показват по-скоро че Barlo е присъствала спорадично на срещите, състоящи се единствено в осведомяване на предприятието за договорените антиконкурентни споразумения или практики за масивните плочи от ПММК.

226    Освен това от текста на съображение 373 от обжалваното решение ясно следва, че в рамките на своята преценка на въпросното смекчаващо обстоятелство Комисията е взела предвид само фактите, които са анализирани при разглеждането на първата част от първото правно основание. В това отношение следва да се подчертае по-специално че съображение 373 от обжалваното решение изрично препраща към съображение 137 от него, което гласи: „[в] [техния] отговор на изложението на възраженията, [жалбоподателите] оспорва[т] присъствието на г‑н [B.] на по-голямата част от срещите, в които се предполага, че е участвал“, като същевременно „потвърждава[т] присъствието на г‑н [B.] на четири срещи“. При тези условия констатациите, че „не изглежда да има много елементи, които да доказват, че Barlo е участвала активно в установяването на евентуални антиконкурентни споразумения или практики“ или че „изглежда също, че Barlo не е участвала в много на брой важни многостранни срещи“, не могат да се тълкуват като поставящи в тежест на жалбоподателите активно участие в установяването на антиконкурентни споразумения или практики, или участие във важни многостранни срещи. Следователно критиките на жалбоподателите в това отношение са неотносими.

227    Жалбоподателите впрочем се ограничават да оспорят формулировката на съображение 373 от обжалваното решение, без да изложат с какво обстоятелствата в конкретния случай обосновават още по-голямо намаление на основание на анализираното смекчаващо обстоятелство.

228    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По липсата на действително изпълнение на противоправните споразумения или практики

229    Жалбоподателите считат, че са погрешни мотивите, поради които Комисията е отхвърлила в обжалваното решение техния довод, изведен от липсата на действително изпълнение на противоправните споразумения или практики като смекчаващо обстоятелство (съображение 381 от обжалваното решение).

230    В съображение 381 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„Макар да липсват доказателства, че Barlo систематично се е въздържала да прилага споразуменията относно цените или да начислява на клиентите стойността на допълнителните услуги, за сметка на това е очевидно, че тя е била в състояние да се възползва от обменената информация относно пазара и в резултат да изменя своето търговско поведение (вероятно улеснявайки увеличенията на пазарните дялове). Освен това Barlo не се е въздържала изрично — що се отнася до другите предприятия — от следването на предложените и решени от всички предприятия общи цели (независимо дали тези цели понякога са били само неочаквано разкривани по време на дадена среща). Комисията следователно отхвърля довода на Barlo, че липсата на нейно действително изпълнение на противоправните споразумения или практики представлява смекчаващо обстоятелство“ [неофициален превод].

231    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика за целите на признаването на смекчаващото обстоятелство, отнасящо се до неприлагането на практика на противоправни споразумения или практики, посочено в точка 3, второ тире от Насоките, следва да се провери дали изтъкнатите от засегнатото предприятие обстоятелства са от естество да установят, че през периода, в който се е присъединило към противоправните споразумения, то действително се е отклонило от тяхното прилагане, като е възприело конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 113 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 180 по-горе, точка 196).

232    В това отношение следва да се приеме, че в съображение 381 от обжалваното решение Комисията основава своята преценка на правилни критерии съгласно посочената в преходната точка съдебна практика.

233    В частност жалбоподателите не биха могли основателно да критикуват Комисията, че е взела предвид липсата на доказателства за това, че Barlo систематично се е въздържала да прилага споразуменията относно цените или да начислява на клиентите стойността на допълнителните услуги, след като става дума за явно релевантно обстоятелство в рамките на преценката на въпросното смекчаващо обстоятелство. Впрочем обратно на това, което жалбоподателите изглежда предлагат, от текста на съображение 381 от обжалваното решение ясно следва, че става дума само за едно обстоятелство сред други, чиято обща преценка е накарала Комисията да откаже да признае въпросното смекчаващо обстоятелство.

234    Доводите на жалбоподателите обаче не могат да поставят под въпрос тази обща преценка на Комисията.

235    На първо място, изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства не са достатъчни, за да докажат, че Barlo действително се е въздържала да прилага споразуменията относно цените или да начислява на клиентите стойността на допълнителните услуги.

236    Всъщност жалбоподателите се задоволяват да изтъкнат, от една страна, изявленията на г‑н B., че Barlo нищо не е изпълнила след срещите, на които е присъствала, и от друга страна, твърдението на Atofina, посочено в съображение 326 от обжалваното решение. За останалото те изрично признават, че не са били в състояние да представят конкретни доказателства относно ценовата политика за периода 1999—2000 г.

237    Следва обаче да се отбележи, че твърдението на Atofina сочи увеличение на пазарния дял на Barlo за масивните плочи от ПММК за периода от 2000 г. до 2002 г. Тъй като периодът на участие на Barlo в нарушението продължава от 30 април 1998 г. до 21 август 2000 г., не става дума за обстоятелство, позволяващо да се докаже липсата на изпълнение на споразуменията относно цените, и още по-малкото системно. Що се отнася до изявленията на представителя на Barlo, не може да се приеме, че те сами по себе си имат достатъчно доказателствена сила, при липсата на обективни писмени доказателства в тяхна подкрепа.

238    Също така обстоятелството, че обжалваното решение не съдържа доказателства за изпълнението от страна на Barlo на споразуменията относно цените, само по себе си не е определящо. Действително, не може да се поддържа, че щом не е доказала изпълнението от дадено предприятие на противоправните споразумения или практики, Комисията е длъжна само поради този факт да предостави на жалбоподателите намаление на размера на глобата.

239    На второ място, жалбоподателите не оспорват преценката на Комисията, че Barlo е била в състояние да се възползва от информацията относно пазара, обменена по време на срещите, и в резултат да измени своето търговско поведение. Те се задоволяват да поддържат, че това твърдение не е било доказано от Комисията. Съгласно посочената в точка 231 по-горе съдебна практика обаче жалбоподателите е трябвало да изтъкнат обстоятелствата, от естество да обосноват признаването на исканото смекчаващо обстоятелство, и по-специално тези, които са свързани с евентуалното неприлагане на частта от нарушението, отнасяща се до обмена на важна и поверителна търговска информация относно пазарите и/или засегнатите предприятия.

240    На трето място, жалбоподателите оспорват преценката на Комисията, съдържаща се в съображение 381, второ изречение от обжалваното решение, с мотива че на срещите, на които е присъствала Barlo, не била приета никаква обща цел. Това твърдение обаче не е точно, както следва от разглеждането на първата част от първото правно основание.

241    По-нататък, следва да се отбележи, че жалбоподателите не твърдят, че Barlo най-малкото е нарушила ясно и съществено задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (вж. точка 231 по-горе).

242    От това следва, че критиките на жалбоподателите по отношение на преценката на Комисията, съдържаща се в съображение 381 от обжалваното решение, са неоснователни.

243    За изчерпателност следва да се подчертае, че при обстоятелствата в конкретния случай отказът да се признае анализираното смекчаващо обстоятелство се обосновава и от общата структура на обжалваното решение.

244    Всъщност, от една страна, от нея следва, че през някои периоди картелът като цяло не е бил напълно ефективен, тъй като участниците, включително Barlo, са се отклонявали от подписаните споразумения (вж. например съображение 329 от обжалваното решение). Тъй като обаче става дума за характеристика, присъща на функционирането на картела като такъв, тя не може да бъде взета предвид на основание на смекчаващите обстоятелства, а най-много в рамките на анализа на тежестта на нарушението. В това отношение следва да се подчертае, че при определянето на началния размер на глобата Комисията е разгледала доводи, отнасящи се до неефективността на картела (съображения 321—329 от обжалваното решение) и в този контекст по-специално посоченото от жалбоподателите изявление на Atofina (вж. точка 236 по-горе). Макар да счита, че нарушението е могло да бъде квалифицирано като много сериозно, тя изрично заявява, че не се основава „конкретно на особено влияние [на нарушението върху пазара]“ (съображение 321 от обжалваното решение) при определянето на размера на глобата.

245    От друга страна, дори да се предположи, че действията на Barlo на пазара са били съществено различни от тези на другите предприятия — адресати на обжалваното решение, следва да се припомни, че в Насоките не е посочено, че Комисията трябва винаги да взема предвид всяко едно от смекчаващите обстоятелства, изброени в точка 3 от същите (Решение по дело KME Germany и др./Комисия, точка 189 по-горе, точка 114). Съгласно Насоките Комисията разполага със свобода да прецени цялостно значението на евентуалното намаляване на размера на глобите, като вземе предвид всички смекчаващи обстоятелства, характеризиращи конкретния случай (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точки 274 и 275 и Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точки 325 и 326; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точка 204).

246    Впрочем с оглед на обстоятелствата в настоящия случай именно признаването на пасивната и второстепенна роля в извършването на нарушението, по-специално с мотива че участието на Barlo в картела не е могло да се сравнява с това на повечето от другите предприятия (съображение 373 от обжалваното решение) отразява най-добре относителната тежест на участието на Barlo в него. Във всеки случай обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателите и разгледани в точки 236—241 по-горе, не са достатъчни, за да обосноват допълнително намаляване на основния размер на глобата, което би се добавило към вече направеното от Комисията поради пасивната роля.

247    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По ранното преустановяване на нарушението

248    Жалбоподателите изтъкват, че не се спори, че вмененото на Barlo нарушение е приключило доста преди първите разследвания на Комисията. Те считат, че отхвърлянето на това смекчаващо обстоятелство от Комисията явно нарушава Насоките, които предвиждат като смекчаващо обстоятелство „преустановяване на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално, проверки)“, и отхвърлят мотивите, изтъкнати от Комисията в съображения 384 и 385 от обжалваното решение.

249    В това отношение следва да се отбележи, че краят на участието на Barlo в нарушението доказано е настъпил на 21 август 2000 г. Следователно е безспорно, че Barlo е преустановила участието си в нарушението преди първите действия на намеса на Комисията в конкретния случай, а именно проверките на място от 25 и 26 март 2003 г. (съображение 59 от обжалваното решение).

250    Същевременно, що се отнася до заявлението за намаляване на размера на глобата на това основание, достатъчно е да се констатира, че съгласно съдебната практика не може да се счита, че е налице смекчаващо обстоятелство въз основа на точка 3, трето тире от Насоките, когато нарушението е вече преустановено преди датата на първите действия на намеса на Комисията и независимо от тях (вж. в този смисъл Решение от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 189 по-горе, точки 105 и 106).

251    Освен това фактът, че преди Комисията да започне разследване, Barlo доброволно е прекратила нарушението, е надлежно взето предвид при изчисляването на продължителността на възприетия по отношение на жалбоподателите период на нарушение, така че те не могат да се позовават на точка 3, трето тире от Насоките (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 149 по-горе, точка 260 и Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Chalkor/Комисия, T‑21/05, все още непубликувано в Сборника, точка 152).

252    Следователно критиките на жалбоподателите, формулирани по отношение на преценката на Комисията, съдържаща се в съображения 384 и 385 от обжалваното решение, са неоснователни и настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По въвеждането на програма за съобразяване с правилата в областта на конкуренцията

253    Жалбоподателите подчертават, че обжалваното решение е първото решение за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, прието по отношение на групата Quinn. Те посочват, че щом научава за съществуването на разследването, тя въвежда програма за съобразяване с правилата за конкуренция, всички подробности за която са предоставени на Комисията. При тези особени обстоятелства не бил обоснован отказът да се вземе предвид тази програма като смекчаващо обстоятелство.

254    Този довод не може да бъде приет.

255    На първо място, следва да се отбележи, че фактът, че обжалваното решение е първото решение, което установява нарушение на правилата за конкуренция на Съюза по отношение на жалбоподателите, не обосновава намаляване на основния размер на глобата. Това обстоятелство обаче е взето предвид, доколкото Комисията не е приела повторността като утежняващо обстоятелство по отношение на жалбоподателите.

256    На второ място, следва да се подчертае, че макар приемането на мерки за предотвратяване на нови нарушения да е важно, то изобщо не променя реалното съществуване на установеното нарушение.

257    На трето място, вече е постановено, че приемането от дадено предприятие на програма за съобразяване с правилата в областта на конкуренцията само по себе си не би могло да представлява валидна и сигурна гаранция за трайното бъдещо спазване на посочените правила от негова страна, поради което подобна програма не би могла да задължи Комисията да предостави намаляване на глобата, с мотива че целта за превенция, преследвана от тази институция, вече е постигната поне частично (Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 361; вж. също Решение по дело BASF и UCB/Комисия, точка 127 по-горе, точка 52).

258    Поради тези мотиви настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       Относно липсата на облага, липсата на необходимост от възпиране и пропорционалността

259    Жалбоподателите отбелязват, че предвидените от правото в областта на конкуренцията глоби целят, от една страна, да лишат отговорните лица от облагата, която те биха могли да извлекат от нарушението, и от друга страна, да осигурят възпиращо действие (съображение 388 от обжалваното решение). В конкретния случай обаче наложената глоба не била пропорционална на тези цели, щом като, от една страна, жалбоподателите не са извлекли никаква облага от твърдяното нарушение, и от друга страна, нито Barlo, нито групата Quinn някога са били осъждани за нарушение на правилата в областта на конкуренцията.

260    Най-напред, следва да се подчертае, че обстоятелствата, посочени от жалбоподателите в рамките на настоящото оплакване, не са изрично предвидени като смекчаващи обстоятелства в точка 3 от Насоките.

261    На следващо място, трябва да се отбележи, че Комисията правилно приема, че тези обстоятелства не обосновават намаляване на размера на глобата.

262    От една страна, що се отнася до твърдението, свързано с липсата на облага, то не е доказано. Впрочем жалбоподателите изглежда признават, че такава облага е могла да бъде извлечена, като същевременно подчертават факта, че това е могло да бъде от полза на предишните акционери на предприятието, а не на настоящите акционери, които трябва да понесат финансовите последици от глобата. Това твърдение, освен че не е доказано, е и ирелевантно. Наред с това следва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват, че са законни правоприемници на Barlo, нито факта, че обжалваното решение е трябвало да бъде адресирано до тях, в случай че нарушението бъде доказано (вж. точка 5 по-горе).

263    Във всеки случай Комисията основателно отбелязва в съображение 388 in fine от обжалваното решение, че евентуална липса на облага не би променила тежестта на извършеното нарушение, така както е доказана в обжалваното решение.

264    От друга страна, що се отнася до факта, че нито Barlo, нито групата Quinn някога са били осъждани за нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, следва да се препрати към точка 255 по-горе и да се констатира, че липсата на повторност сама по себе си не би могла да представлява смекчаващо обстоятелство.

265    Що се отнася до неподкрепеното с доказателства твърдение, че поради придобиването на Barlo посредством „враждебен“ публичен търг настоящите акционери не били в състояние да предприемат значителен одит и пренебрегнали потенциалното съществуване на нарушението, то също не е от естество да смекчи тежестта на извършеното нарушение, нито да повлияе върху размера на глобата, доколкото той има за цел да възпира.

266    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По aктивното сътрудничество в производството извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството

267    Жалбоподателите изтъкват, че са сътрудничили изцяло на Комисията през времетраенето на административното производство. Те правели това, търсейки потвърждение на фактите, които не били на тяхно непосредствено разположение, и положили значителни усилия за тази цел. Според тях в обжалваното решение Комисията неоснователно е отказала да вземе предвид този аспект като смекчаващо обстоятелство.

268    В това отношение следва да се припомни, че в точка 3, шесто тире от Насоките Комисията е предвидила смекчаващо обстоятелство, отнасящо се до ефективното сътрудничество на предприятието в производството извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството.

269    В настоящия случай Комисията посочва в съображение 392 от обжалваното решение, че е разгледала на основание горепосочената разпоредба дали сътрудничеството на едно от засегнатите предприятия ѝ е позволило с по-малко трудности да установи наличието на нарушение. В съображение 393 от обжалваното решение тя приема — с оглед на мащаба и много ограничената стойност на тяхното сътрудничество и предвид тяхното оспорване на фактите извън това ограничено сътрудничество — че не е съществувало никакво друго обстоятелство, което да води до намаляване на размерите на глобите извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството, което в делата за тайни картели във всеки случай би могло да е само изключително.

270    В това отношение следва да се констатира, че Комисията основателно е приела, че прилагането на точка 3, шесто тире от Насоките би трябвало да става, в случай на тайни картели, по изключение.

271    Действително, прилагането на тази разпоредба не може да има за последица да лиши Известието относно сътрудничеството от неговото полезно действие. Впрочем от посоченото известие ясно следва, че то определя рамката, позволяваща да се възнаградят за сътрудничеството им в разследването на Комисията предприятията, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Общността. Следователно по принцип предприятията могат да получат намаление на размера на глобата на основание на сътрудничеството им само когато отговарят на условията, предвидени в това известие.

272    Така например вече е постановено, че Комисията е имала право да приложи точка 3, шесто тире от Насоките само за предприятието, което първо ѝ е предоставило информация, позволяваща ѝ да разшири своето разследване и да предприеме необходимите мерки, за да докаже по-сериозно нарушение или нарушение с по-голяма продължителност (Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Wieland-Werke и др./Комисия, T‑11/05, непубликувано в Сборника, точка 232; вж. и точка 234).

273    В настоящия случай, от една страна, следва да се отбележи, че жалбоподателите не излагат достатъчно подробно по какъв начин и до каква степен тяхното сътрудничество е позволило на Комисията да докаже твърдените факти.

274    От друга страна, дори от анализа на първата част от първото правно основание да следва, че потвърждаването от жалбоподателите на някои обстоятелства в техния отговор на изложението на възраженията е помогнало на Комисията да докаже участието на Barlo в редица антиконкурентни срещи, все пак трябва да се подчертае, че жалбоподателите продължават да оспорват именно факта, че посоченият отговор на изложението на възраженията е могъл да установи тяхната отговорност за картела.

275    При тези условия не е доказано съществуването на обстоятелства, обосноваващи признаването на поисканото смекчаващо обстоятелство.

276    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

277    На последно място, доколкото някои изтъкнати в рамките на второто правно основание доводи на жалбоподателите трябва да се схващат като отнасящи се до нарушение на задължението за мотивиране, що се отнася до определянето на размера на глобата, и по-специално на равнището на предоставените намаления (вж. точки 196, 217 и 218 по-горе), те трябва да бъдат отхвърлени. Действително, от гореизложеното следва, че Комисията е изложила надлежно факторите за преценка, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението, извършено от жалбоподателите, включително, в съображения 335 и 372—374, мотивите, поради които е решила да им предостави намаленията на размера на глобата. При това положение тя е изпълнила същественото процесуално изискване, каквото е задължението за мотивиране (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 42). Следва да се констатира по-конкретно, че в това отношение Комисията не е длъжна да посочва в своето решение цифровите данни, свързани с начина на изчисляване на глобите (вж. Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 131 по-горе, точка 1361 и цитираната съдебна практика), и че поради това тя не е била длъжна да мотивира повече равнищата на предоставените намаления.

 Заключение

278    От всичко изложено по-горе следва, че трябва да се отмени обжалваното решение, от една страна, в частта, в която е прието, че жалбоподателите носят отговорност за участието си в картела между 1 ноември 1998 г. и 23 февруари 2000 г., и от друга страна, в частта, в която е установено, че те са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики, които са се отнасяли не само до масивните плочи от ПММК, но и до формовъчните съединения от ПММК и до санитарните артикули от ПММК. Исканията за отмяна трябва да бъдат отхвърлени в останалата им част.

279    Що се отнася до определянето на размера на глобата, от всичко гореизложено следва, че от една страна, трябва да се замести увеличението на началния размер с 20 %, приложено от Комисията в съображение 353 от обжалваното решение, с увеличение от 10 %, и от друга страна, трябва да се отхвърлят исканията, целящи намаление на размера на глобата в останалата им част.

280    Следователно размерът на наложената на жалбоподателите глоба по силата на член 2 от обжалваното решение се определя на 8 250 000 EUR.

 По съдебните разноски

281    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, или поради изключителни обстоятелства.

282    В случая исканията на жалбоподателите са отчасти уважени и поради това Комисията е загубила по отношение на исканията за цялостно отхвърляне на жалбата. Жалбоподателите обаче са загубили, доколкото са искали пълната отмяна на обжалваното решение в частта, която се отнася до тях. Следователно решението жалбоподателите да понесат 60 % от направените от тях съдебни разноски и 60 % от съдебните разноски на Комисията, а Комисията да понесе 40 % от направените от нея съдебни разноски и 40 % от съдебните разноски на жалбоподателите съставлява справедлива преценка на разглежданите обстоятелства.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Решение C (2006) 2098 окончателен на Комисията от 31 май 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.645 — Метакрилати), от една страна, в частта му, в която се приема, че Quinn Barlo Ltd, Quinn Plastics NV и Quinn Plastics GmbH са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики, които са се отнасяли не само до масивните плочи от полиметилметакрилат, но и до формовъчните съединения от полиметилметакрилат и до санитарните артикули от полиметилметакрилат, и от друга страна, доколкото в него се приема, че тези дружества носят отговорност за участието си в картела между 1 ноември 1998 г. и 23 февруари 2000 г.

2)      Размерът на глобата, за чието плащане Quinn Barlo, Quinn Plastics NV и Quinn Plastics GmbH отговарят солидарно по силата на член 2 от Решение C (2006) 2098 окончателен, се определя на 8 250 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Quinn Barlo, Quinn Plastics NV и Quinn Plastics GmbH понасят 60 % от направените от тях съдебни разноски и 60 % от съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

5)      Комисията понася 40 % от направените от нея съдебни разноски и 40 % от съдебните разноски, направени от Quinn Barlo, Quinn Plastics NV и Quinn Plastics GmbH.

Czúcz Labucka Gratsias

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 ноември 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО

По първата част на първото правно основание, изведена от неправилната преценка на срещите и другите контакти или обмен с участието на Barlo

– Относно четирите срещи, в които присъствието на Barlo е признато

– Относно оспорваната среща в Барселона (Испания) от май—юни 1999 г. (съображение 164 от обжалваното решение)

– Относно липсата на други контакти или обмен на информация, в които Barlo е участвала

– Заключение относно първата част от първото правно основание

По втората част на първото правно основание, изведена от неправилна преценка на участието на Barlo в „единен и общ антиконкурентен проект“, включващ три продукта от ПММК

По третата част на първото правно основание, изведена от неправилната преценка на участието на Barlo в продължавано нарушение

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на Насоките и на принципа на пропорционалност

По първата част от второто правно основание, изведена от неправилна преценка на продължителността на твърдяното нарушение

По втората част от второто правно основание, изведена от неправилна оценка на твърдяната тежест на нарушението

По третата част от второто правно основание, изведена от неправилната преценка на смекчаващите обстоятелства

– По пасивната и второстепенна роля в извършването на нарушението

– По липсата на действително изпълнение на противоправните споразумения или практики

– По ранното преустановяване на нарушението

– По въвеждането на програма за съобразяване с правилата в областта на конкуренцията

– Относно липсата на облага, липсата на необходимост от възпиране и пропорционалността

– По aктивното сътрудничество в производството извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството

Заключение

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.