РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
10 май 2012 година(*)
„Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) — Разлика в третирането на дивидентите, изплатени на ПКИПЦК, чуждестранни лица, които се облагат с данък, удържан при източника, и дивидентите, изплатени на ПКИПЦК, местни лица, които не се облагат с такъв данък — Необходимост да се вземе предвид положението на притежателите на дялове, за да се прецени съвместимостта на националната мярка със свободното движение на капитали — Липса“
По съединени дела C‑338/11—C‑347/11
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Tribunal administratif de Montreuil (Франция) с актове от 1 юли 2011 г., постъпили в Съда на 4 юли 2011 г., в рамките на производства по дела
Santander Asset Management SGIIC SA, от името на FIM Santander Top 25 Euro Fi (C‑338/11)
срещу
Directeur des résidents à l’étranger et des services généraux
и
Santander Asset Management SGIIC SA, от името на Cartera Mobiliaria SA SICAV (C‑339/11),
Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на Alltri Inka (C‑340/11),
Allianz Global Investors Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на DBI-Fonds APT № 737 (C‑341/11),
SICAV KBC Select Immo (C‑342/11),
SGSS Deutschland Kapitalanlagegesellschaft mbH (C‑343/11),
International Values Series of the DFA Investment Trust Co. (C‑344/11),
Continental Small Co. Series of the DFA Investment Trust Co. (C‑345/11),
SICAV GA Fund B (C‑346/11),
Generali Investments Deutschland Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на AMB Generali Aktien Euroland (C‑347/11)
срещу
Ministre du budget, des Comptes publics, de la Fonction publique et de la Réforme de l’État,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състав, г‑н J. Malenovský, г‑н G. Arestis, г‑н T. von Danwitz и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 февруари 2012 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Santander Asset Management SGIIC SA, от името на FIM Santander Top 25 Euro Fi, и Santander Asset Management SGIIC SA, от името на Cartera Mobiliaria SA SICAV, от адв. C. Charpentier, адв. N. Gelli, адв. P. Van den Perre и адв. C. Profitos,
– за Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на Alltri Inka, International Values Series of the DFA Investment Trust Co., Continental Small Co. Series of the DFA Investment Trust Co. и Generali Investments Deutschland Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на AMB Generali Aktien Euroland, от адв. Y. Robert и адв. S. Lauratet,
– за Allianz Global Investors Kapitalanlagegesellschaft mbH, от името на DBI-Fonds APT № 737, от адв. P. Schultze и адв. A. Feger,
– за SICAV KBC Select Immo, от адв. V. Louvel и адв. S. Defert,
– за SGSS Deutschland Kapitalanlagegesellschaft mbH, от адв. A. Lagarrigue и адв. B. Hardeck,
– за SICAV GA Fund B, от адв. P. Le Roux и адв. L. Bogey,
– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑н J.-S. Pilczer, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑жа C. Soulay и г‑н W. Roels, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове между предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (наричани по-нататък „ПКИПЦК“), които са чуждестранни лица, и френските данъчни власти относно данък, удържан при източника, върху дивидентите с национален произход, разпределени на посочените ПКИПЦК.
Национална правна уредба
3 Съгласно френското право ПКИПЦК обединяват инвестиционни дружества с променлив капитал (наричани по-нататък „ИДПК“) и взаимни инвестиционни фондове (ВИФ). Съгласно член 208, 1°bis A от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс, наричан по-нататък „ОДК“) ИДПК са освободени от корпоративен данък за печалбите, реализирани в рамките на предмета им на дейност. Що се отнася до ВИФ, по силата на закона качеството им на съсобственост ги поставя извън приложното поле на корпоративния данък.
4 Член 119 bis, параграф 2 от ОДК гласи:
„[Дивидентите] се облагат с данък, удържан при източника, с определената в член 187 ставка, когато лицата, които ги получават, нямат данъчен адрес или седалище във Франция […]“.
5 Съгласно разпоредбите на член 187 от ОДК:
„1. Ставката на предвидения в член 119 bis данък, удържан при източника, е:
[…]
– 25 % за всички останали доходи“.
Споровете по главното производство и преюдициалните въпроси
6 Жалбоподателите в главните производства са белгийски (делa C‑342/11 и C‑346/11), германски (делa C‑340/11, C‑341/11, C‑343/11 и C‑347/11), испански (делa C‑338/11 и C‑339/11) ПКИПЦК и ПКИПЦК от Съединените американски щати (дела C‑344/11 и C‑345/11), които инвестират в акции на френски дружества и на това основание получават дивиденти. В приложение на член 119 bis, параграф 2 и член 187, параграф 1 от ОДК тези дивиденти се облагат с данък, удържан при източника във Франция със ставка от 25 %.
7 Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата в главните производства национална правна уредба въвежда разлика в данъчното третиране в ущърб на ПКИПЦК, чуждестранни лица, и че получаваните от тези предприятия дивиденти с френски произход се облагат с данък, удържан при източника, докато дивиденти със същия произход, изплатени на ПКИПЦК, местни лица, не се облагат с такъв данък. Според запитващата юрисдикция тази разлика в третирането представлява ограничение на свободата на движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, което съгласно член 65 ДФЕС може да бъде допуснато само ако различното третиране се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако ограничението е обосновано с императивно съображение от обществен интерес. Според запитващата юрисдикция, за да се прецени сходността на положенията, от съществено значение е въпросът дали положението на притежателите на дялове трябва да се вземе предвид наред с това на ПКИПЦК.
8 Тя посочва, че ако се вземе предвид само положението на ПКИПЦК, би следвало да се констатира, че тези предприятия се намират в обективно сходно положение независимо дали са местни за Франция или за друга държава членка лица. В този случай и разликата в третирането не би могла да се разглежда като обоснована от императивно съображение от обществен интерес.
9 Ако обаче с оглед, от една страна, на това, че единственият предмет на дейност на ПКИПЦК е да извършват — като обикновени посредници, които не са непременно юридически лица — вложения за сметка на инвеститори, и от друга страна, на това, че ефективното облагане на дивидентите, което или пряко, поради данъчния режим на ПКИПЦК, местни лица, или непряко, поради приложимия към ПКИПЦК, чуждестранни лица, удържан при източника данък, е в тежест на притежателите на дялове, независимо дали са местни или чуждестранни лица, би следвало да се вземе предвид не само положението на ПКИПЦК, но и това на техните притежатели на дялове, то съвместимостта на данъка, удържан при източника с принципа на свободно движение на капитали, би могла да бъде призната във всички случаи, когато положенията не могат да се считат за обективно сходни с оглед на цялостния приложим данъчен режим или когато императивно съображение от обществен интерес, изведено от ефективността на данъчния контрол, би обосновало разлика в третирането.
10 При тези условия Tribunal administratif de Montreuil решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли положението на притежателите на дялове да се вземе предвид наред с това на ПКИПЦК?
2) При утвърдителен отговор, при какви условия би могло да се приеме, че спорното удържане на данък при източника съответства на принципа на свободно движение на капитали?“.
11 С Определение на председателя на Съда от 4 август 2011 г. дела C‑338/11—C‑347/11 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
12 Най-напред следва да се уточни, че макар член 119 bis, параграф 2 и член 187 от ОДК да се прилагат общо към лицата с данъчен адрес или място на установяване във Франция, поставените въпроси се отнасят само до произтичащото от прилагането на тези разпоредби данъчно третиране на ПКИПЦК.
13 С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която дивидентите с национален произход, изплатени на ПКИПЦК, се третират различно в зависимост от мястото на установяване на предприятието бенефициер. Тя иска да установи по-специално дали по отношение на дивидентите, разпределени от дружества, местни лица, на ПКИПЦК, чуждестранни лица, съпоставянето на положенията с цел да се определи дали има разлика в третирането, съставляваща пречка за свободното движение на капитали, трябва да се извърши само на равнище инвестиционни дружества, или трябва да се вземе предвид и положението на притежателите на дялове.
14 В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите членки, те трябва да упражняват тази компетентност при спазване на правото на Съюза (Решение от 4 март 2004 г. по дело Комисия/Франция, C‑334/02, Recueil, стр. I‑2229, точка 21, Решение от 20 януари 2011 г. по дело Комисия/Гърция, C‑155/09, Сборник, стр. I‑65, точка 39 и Решение от 16 юни 2011 г. по дело Комисия/Австрия, C‑10/10, Сборник, стр. I‑5389, точка 23).
15 От постоянната съдебна практика следва също, че забранените с член 63, параграф 1 ДФЕС ограничения на движението на капитали обхващат мерки, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (Решение от 25 януари 2007 г. по дело Festersen, C‑370/05, Сборник, стр. I‑1129, точка 24, Решение от 18 декември 2007 г. по дело A, C‑101/05, Сборник, стр. I‑11531, точка 40, както и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C‑436/08 и C‑437/08, Сборник, стр. I‑305, точка 50).
16 Що се отнася до това дали правна уредба на държава членка, като разглежданата в главните производства, представлява ограничение на движението на капитали, следва да се припомни, че по силата на тази правна уредба дивидентите, разпределени от дружества, местни лица, на ПКИПЦК, чуждестранни лица, независимо дали са установени в друга държава членка или в трета държава, се облагат с данък, удържан при източника със ставка от 25 %, докато същите тези дивиденти не се облагат, когато са изплатени на ПКИПЦК, местни лица.
17 Такава разлика в данъчното третиране на дивидентите на ПКИПЦК в зависимост от тяхното място на установяване може да разубеди, от една страна, ПКИПЦК, чуждестранни лица, да инвестират в установени във Франция дружества, а от друга страна, установени във Франция инвеститори да купуват дялове на ПКИПЦК, чуждестранни лица.
18 Ето защо посочената правна уредба представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип се забранява от член 63 ДФЕС.
19 Следва обаче да се разгледа въпросът дали това ограничение може да бъде обосновано предвид разпоредбите на ДФЕС.
20 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС „разпоредбите на член 63 [ДФЕС] не накърняват правото на държавите членки […] да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала“.
21 Тази разпоредба, доколкото представлява изключение от основния принцип за свободно движение на капитали, трябва да се тълкува ограничително. Следователно тя не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където са установени, или от държавата членка, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с Договора (вж. Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp и др., C‑11/07, Сборник, стр. I‑6845, точка 57, Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner, C‑510/08, Сборник, стр. I‑3553, точка 32, както и Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 56).
22 Всъщност самата дерогация, предвидена в посочената разпоредба, е ограничена от член 65, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че посочените в параграф 1 от този член национални разпоредби „не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 63“.
23 Следователно случаите на различно третиране, които член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС разрешава, трябва да бъдат отграничени от случаите на дискриминация, забранени с параграф 3 от същия член. От съдебната практика обаче следва, че за да може национална данъчноправна уредба като разглежданата в главното производство да се счита за съвместима с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, разликата в третирането трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обоснована с императивно съображение от обществен интерес (вж. Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen, C‑35/98, Recueil, стр. I‑4071, точка 43, Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen, C‑319/02, Recueil, стр. I‑7477, точка 29 и Решение от 1 декември 2011 г. по дело Комисия/Белгия, C‑250/08, Сборник, стр. I‑12341, точка 51).
24 За да прецени сходността на положенията, запитващата юрисдикция иска да се установи дали положението на притежателите на дялове трябва да се вземе предвид наред с това на ПКИПЦК.
25 В това отношение френското правителство подчертава факта, че ПКИПЦК не са инвеститори, които правят вложения от свое име, а са колективни инвестиционни дружества, които действат за сметка на своите притежатели на дялове. След като по отношение на данъчното облагане междинното положение на ПКИПЦК било неутрално, получаваните от тях дивиденти не следвало да се облагат. Следователно трябвало да се вземе предвид и положението на притежателите на дялове, за да се определи дали разликата в третирането на дивидентите, изплатени на ПКИПЦК, чуждестранни лица, и дивидентите, изплатени на ПКИПЦК, местни лица, се отнася до положения, които не са обективно сходни.
26 Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.
27 Разбира се, всяка държава членка трябва да организира своята система на облагане на разпределените печалби при спазване на правото на Съюза. Когато обаче национална данъчноправна уредба установява разграничителен критерий за облагане на разпределените печалби, преценката на сходността на положенията трябва да се извърши, като се вземе предвид този критерий (вж. в този смисъл Решение от 14 декември 2006 г. по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France, C‑170/05, Recueil, стр. I‑11949, точки 34 и 35, Решение от 18 юни 2009 г. по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, C‑303/07, Сборник, стр. I‑5145, точки 51—54, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Комисия/Италия, C‑540/07, Сборник, стр. I‑10983, точка 43 и Решение от 20 октомври 2011 г. по дело Комисия/Германия, C‑284/09, Сборник, стр. I‑9879, точка 60).
28 От друга страна, за да се прецени дали произтичащата от такава правна уредба разлика в третирането отразява обективна разлика в положенията, трябва да се вземат предвид само релевантните разграничителни критерии, установени от дадената правна уредба. Ето защо, когато държава членка избере да упражни данъчната си компетентност по отношение на дивидентите, изплатени от дружества, местни лица, единствено в зависимост от мястото на установяване на ПКИПЦК бенефициери, данъчното положение на притежателите на дялове на ПКИПЦК ще е без значение за преценката дали посочената правна уредба има дискриминационен характер.
29 Що се отнася до разглежданата в главните производства данъчноправна уредба, трябва да се констатира, че тя установява разграничителен критерий, който се основава на мястото на установяване на ПКИПЦК, като единствено дивидентите, получени от ПКИПЦК, чуждестранни лица, се облагат с данък, удържан при източника.
30 От друга страна, не е налице посочената от френското правителство връзка между необлагането на дивидентите, получени от ПКИПЦК, местни лица, и облагането на тези дивиденти, установено в тежест на притежателите на дялове от същите ПКИПЦК. Всъщност освобождаването от данъци, от което се ползват ПКИПЦК, местни лица, не е обусловено от облагането на доходите, изплатени на техните притежатели на дялове.
31 В това отношение следва да се посочи, че що се отнася до ПКИПЦК, които реинвестират получените дивиденти, не се извършва никакво преразпределяне на дивиденти, което може да доведе до последващо облагане в тежест на притежателите на дялове. Така разглежданата в главните производства правна уредба не установява никаква връзка между данъчното третиране на дивидентите с национален произход, получени от реинвестиционни ПКИПЦК — били те местни или чуждестранни лица, — и данъчното положение на техните притежатели на дялове.
32 Що се отнася до ПКИПЦК, които разпределят получените дивиденти, разглежданата правна уредба също не отчита данъчното положение на техните притежатели на дялове.
33 В това отношение следва да се констатира, че доводите на френското правителство се основават на схващането, че самите притежатели на дялове на ПКИПЦК, местни лица, също са установени за данъчни цели във Франция, а притежателите на дялове на ПКИПЦК, чуждестранни лица, са установени за данъчни цели в държавата, в която е установено съответното ПКИПЦК. Така според френското правителство двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Френската република и съответната държава членка или съответната трета държава, гарантират сходно данъчно третиране на притежателите на дялове на ПКИПЦК, местни и чуждестранни лица.
34 Поради съдържащото се в него обобщение обаче това схващане е неточно. Всъщност не е необичайно притежател на дялове на чуждестранно за Франция ПКИПЦК да е установен за данъчни цели във Франция или притежател на дялове на местно за Франция ПКИПЦК да е установен за данъчни цели в друга държава членка или в трета държава.
35 От разглежданата в главните производства правна уредба обаче следва, че дивидентите с национален произход, изплатени на разпределящите дивиденти ПКИПЦК, местни лица, са освободени от данък дори когато Френската република не упражнява данъчната си компетентност по отношение на преразпределените от такова ПКИПЦК дивиденти, по-специално когато те са изплатени на притежатели на дялове, установени за данъчни цели в друга държава членка или в трета държава.
36 От друга страна, дивидентите с национален произход, изплатени на разпределящите дивиденти ПКИПЦК, чуждестранни лица, се облагат при ставка от 25 % независимо от данъчното положение на техните притежатели на дялове.
37 Що се отнася до чуждестранните притежатели на дялове на такива ПКИПЦК, макар и някои двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Френската република и държава членка или трета държава, да предвиждат възможността държавата, чиито местни лица са тези притежатели на дялове, да вземе предвид извършеното във Франция удържане на данък при източника, това не означава, че разглежданата в главните производства правна уредба взема предвид данъчното положение на тези притежатели на дялове. Точно обратното, държавата, чиито местни лица са притежателите на дялове, е тази, която по силата на тези спогодби трябва да вземе предвид данъчното третиране на дивидентите във Франция на равнище ПКИПЦК.
38 Макар, както твърди френското правителство, да съществува административна практика, която позволява на притежател на дялове на ПКИПЦК, чуждестранно лице, който е местно лице на Франция, в определени случаи да получи данъчен кредит за удържането на данък при източника, извършено на равнище ПКИПЦК, чуждестранно лице, то разглежданата в главните производства правна уредба предвижда облагане на дивидентите с национален произход, разпределени на ПКИПЦК, чуждестранни лица, със ставка от 25 % единствено поради мястото на установяване на последните и следователно независимо от данъчното положение на притежателите на дялове на посочените ПКИПЦК.
39 Предвид въведения от тази правна уредба разграничителен критерий, основан единствено на мястото на установяване на ПКИПЦК, преценката на сходността на положенията с цел да се определи дискриминационният характер на посочената правна уредба трябва да се извърши единствено на равнище инвестиционни дружества.
40 Този извод не се опровергава от факта, че в Решение от 20 май 2008 г. по дело Orange European Smallcap Fund (C‑194/06, Сборник, стр. I‑3747) относно данъчния режим на нидерландските ПКИПЦК Съдът е взел предвид данъчния режим, приложим към физическите лица, притежатели на дялове, за да прецени съвместимостта на данъчен режим като разглеждания в посоченото дело, със свободното движение на капитали. Всъщност този данъчен режим — за разлика от разглеждания в главните производства по настоящото дело — обуславя освобождаването от данъци на ПКИПЦК от изискването цялата печалба на тези предприятия да бъде разпределена на техните притежатели на дялове, за да се уеднакви данъчната тежест върху доходите от инвестиране, които преминават през тези предприятия, с данъчната тежест върху преките инвестиции на частни инвеститори (Решение по дело Orange European Smallcap Fund, посочено по-горе, точки 8, 33 и 60). Следователно в последното дело националният законодател е взел предвид данъчното положение на притежателя на дялове като разграничителен критерий за приложимото данъчно третиране.
41 За разлика от това, в делата в главните производства по настоящото дело установеният от разглежданата национална правна уредба разграничителен критерий за приложимото данъчно третиране не е данъчното положение на притежателите на дялове, а единствено статутът на местно или чуждестранно лице на ПКИПЦК.
42 По-нататък, както посочва запитващата юрисдикция, при национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която има за цел да не допусне верижното облагане на дивидентите, разпределени от дружествата, местни лица, положението на бенефициери ПКИПЦК, местни лица, е сходно с това на бенефициери ПКИПЦК, чуждестранни лица (вж. Решение по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, посочено по-горе, точки 43 и 44, както и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 58).
43 Доводът на френското правителство, изведен от Решение от 22 декември 2008 г. по дело Truck Center (C‑282/07, Сборник, стр. I‑10767, точка 47), че разликата в третирането на ПКИПЦК, местни и чуждестранни лица, само отразявала различните положения, в които се намират тези предприятия по отношение на събирането на данъка, трябва да бъде отхвърлен. В това отношение следва да се припомни, че в дело Truck Center, по което е постановено посоченото по-горе решение, разглежданата национална правна уредба предвижда облагането на определени приходи с национален произход в тежест както на местните, така и на чуждестранните дружества бенефициери. Тази правна уредба предвижда само различни правила за събиране на данъка в зависимост от седалището на дружеството бенефициер, които са обосновани от обективна разлика в положенията на дружествата — местни и чуждестранни лица. Разглежданата в главните производства правна уредба обаче не се ограничава да предвиди различни правила за събирането на данъка в зависимост от мястото на установяване на бенефициерите на дивиденти с национален произход. Напротив, тя предвижда облагане на посочените дивиденти само в тежест на ПКИПЦК, чуждестранни лица.
44 Ето защо разликата в третирането на ПКИПЦК, местни лица, които са освободени от облагане по отношение на получаваните от тях дивиденти с национален произход, и ПКИПЦК, чуждестранни лица, чиито дивиденти се облагат с удържан при източника данък, не може да бъде обоснована от действителна разлика в положенията.
45 Необходимо е също да се разгледа въпросът дали ограничението, произтичащо от национална правна уредба като разглежданата в главните производства, е обосновано с императивни съображения от обществен интерес (вж. Решение от 11 октомври 2007 г. по дело ELISA, C‑451/05, Сборник, стр. I‑8251, точка 79, Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 63 и Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 68).
46 Френското правителство посочва пред Съда различни доводи, а именно необходимостта да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, необходимостта да се гарантира ефективен данъчен контрол и необходимостта да се запази съгласуваността на разглежданата в главните производства данъчна система. Що се отнася по-специално до довода за ограничаване на свободата на движение на капитали по отношение на трети държави, френското правителство се позовава, от една страна, на тезата, че в този особен контекст въпросните правила са необходими, за да се гарантира ефективен данъчен контрол, и от друга страна, се позовава на член 64, параграф 1 ДФЕС.
47 Следва да се припомни, че необходимостта от запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки може да се приеме по-специално когато съответната система цели да предотврати определени практики, които могат да застрашат правото на държава членка да упражнява данъчните си правомощия по отношение на извършваните на нейна територия дейности (вж. Решение от 18 юли 2007 г. по дело Oy AA, C‑231/05, Сборник, стр. I‑6373, точка 54, Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Amurta, C‑379/05, Сборник, стр. I‑9569, точка 58, Решение по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, посочено по-горе, точка 66 и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 77).
48 Когато обаче държава членка избере да не облага ПКИПЦК, местни лица, които получават дивиденти с национален произход, тя не може да се позове на необходимостта от гарантиране на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, за да обоснове облагането на получаващите такива приходи ПКИПЦК, чуждестранни лица (вж. Решение по дело Amurta, посочено по-горе, точка 59, Решение по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, посочено по-горе, точка 67 и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 78).
49 Разглежданата в главните производства правна уредба не може да бъде обоснована и от необходимостта да се гарантира ефективен данъчен контрол. Всъщност, както посочва и самата запитваща юрисдикция, ефективният данъчен контрол не може да обоснове данъчно облагане, което е в тежест единствено на чуждестранните лица.
50 Що се отнася до довода за запазване на съгласуваността на френската данъчна система, следва да се припомни практиката на Съда, че необходимостта да се запази тази съгласуваност може да обоснове правна уредба, която би ограничила основните свободи (вж. Решение от 28 януари 1992 г. по дело Bachmann, C‑204/90, Recueil, стр. I‑249, точка 21, Решение от 23 октомври 2008 г. по дело Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt, C‑157/07, Сборник, стр. I‑8061, точка 43 и Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 70).
51 За да може обаче да бъде уважен такъв довод, постоянната съдебна практика изисква да е налице пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение (Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика), като прекият характер на връзката трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана от разглежданата правна уредба (Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Papillon, C‑418/07, Сборник, стр. I‑8947, точка 44 и Решение по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, посочено по-горе, точка 72).
52 Както обаче следва от точка 30 от настоящото решение, освобождаването на дивидентите от данък, удържан при източника, не е обусловено от изискването съответното ПКИПЦК да преразпредели получените от него дивиденти и от изискването облагането на тези дивиденти в тежест на притежателите на дялове на посоченото ПКИПЦК да позволява да се компенсира освобождаването от данъка, удържан при източника.
53 Следователно не съществува пряка връзка, по смисъла на цитираната в точка 51 от настоящото решение съдебна практика, между освобождаването на дивидентите с национален произход, получени от ПКИПЦК, местно лице, от удържания при източника данък, и облагането на тези дивиденти, в качеството им на доходи на притежателите на дялове на посоченото ПКИПЦК.
54 Накрая, що се отнася по-специално до довода за ограничаването на свободното движение на капитали по отношение на трети държави, следва да се посочи, от една страна, че в рамките на това движение и при липсата на данъчни спогодби, предвиждащи административна взаимопомощ, спорните ограничения трябва да се обосноват с необходимостта от гарантиране на ефективен данъчен контрол. Разбира се, от съдебната практика следва, че това движение на капитали се вписва в правен контекст, различен от този на отношенията между държавите членки (Решение по дело A, посочено по-горе, точка 60). В това отношение обаче е достатъчно да се посочи, че френското правителство не е изтъкнало доводи за това по какъв начин ефективният данъчен контрол би трябвало да обоснове данъчно облагане, което тежи единствено върху ПКИПЦК, чуждестранни лица. От друга страна, след като преюдициалните запитвания не се отнасят до тълкуването на член 64, параграф 1 ДФЕС, не следва да се разглежда въпросът дали ограничението на движението на капитали към или от трети държави, произтичащо от национална правна уредба като разглежданата в главните производства, може да се обоснове от посочената разпоредба.
55 Предвид всички тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която облага с данък, удържан при източника, дивидентите с национален произход, получени от ПКИПЦК, чуждестранни лица, като същевременно освобождава тези дивиденти от данъчно облагане по отношение на ПКИПЦК, местни лица.
По действието на настоящото решение във времето
56 В своето устно становище френското правителство иска от Съда да ограничи действието във времето на настоящото решение, в случай че признае национална правна уредба като разглежданата в главните производства за несъвместима с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.
57 В подкрепа на своето искане това правителство, от една страна, насочва вниманието на Съда към тежките финансови последици от решение, което съдържа такава констатация. От друга страна, то изтъква, че предвид поведението на Европейската комисия и на останалите държави членки Френската република е била в правото да приеме, че разглежданата в главните производства правна уредба е съобразена с правото на Съюза.
58 Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (вж. по-специално Решение от 3 октомври 2002 г. по дело Barreira Pérez, C‑347/00, Recueil, стр. I‑8191, точка 44, Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Linneweber и Akritidis, C‑453/02 и C‑462/02, Recueil, стр. I‑1131, точка 41 и Решение от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др., C‑292/04, Сборник, стр. I‑1835, точка 34).
59 Съдът може да ограничи единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза, общ принцип на правна сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която той е дал тълкуване, за да оспори основани на добросъвестност правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от сериозни смущения (вж. по-специално Решение от 10 януари 2006 г. по дело Skov и Bilka, C‑402/03, Recueil, стр. I‑199, точка 51, както и Решение от 3 юни 2010 г. по дело Калинчев, C‑2/09, Сборник, стр. I‑4939, точка 50).
60 По-конкретно, Съдът е прибягвал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно когато е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато лицата и националните власти са били подтикнати към поведение, което не съответства на правото на Съюза поради обективна и значителна несигурност по отношение на приложното поле на разпоредбите на Съюза — несигурност, за която евентуално е допринесло поведението, възприето от други държави членки, или това на Комисията (вж. по-специално Решение от 27 април 2006 г. по дело Richards, C‑423/04, Recueil, стр. I‑3585, точка 42 и Решение по дело Калинчев, посочено по-горе, точка 51).
61 Що се отнася до довода на френското правителство, изведен от обективната и значителна несигурност относно приложното поле на разпоредбите на Съюза, това правителство не уточнява по какъв начин възприетото от Комисията и от други държави членки поведение е допринесло за тази несигурност. Във всички случаи не е налице обективна и значителна несигурност относно приложното поле на разпоредбите на Съюза в делата в главните производства. Всъщност от цитираната в точка 27 от настоящото решение съдебна практика следва, че за да се определи съвместимостта на национална правна уредба като разглежданата в главните производства с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, преценката на сходността на положенията трябва да се извърши на избраното от самата държава членка равнище, в случая на равнището на ПКИПЦК. Освен това, както констатира запитващата юрисдикция, преценката на съвместимостта на национална правна уредба като разглежданата в главните производства с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС не поставя никакъв особен проблем, когато съпоставянето на положенията се извърши на равнището на ПКИПЦК.
62 Що се отнася до изтъкнатите от френското правителство сериозни последици за държавния бюджет от решението на Съда, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика финансовите последици, които могат да произтекат за държава членка от постановено решение по преюдициално запитване, сами по себе си не оправдават ограничаването на действието на това решение във времето (Решение от 20 септември 2001 г. по дело Grzelczyk, C‑184/99, Recueil, стр. I‑6193, точка 52, Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar, C‑209/03, Recueil, стр. I‑2119, точка 68 и Решение по дело Калинчев, посочено по-горе, точка 52). В настоящия случай обаче Френската република, която едва по време на съдебното заседание поиска ограничаване на действието на настоящото решение във времето, не посочи в това съдебно заседание данни, които да позволят на Съда да прецени дали действително е налице опасност от сериозни икономически последици за Френската република.
63 От изложените съображения следва, че не е необходимо действието на настоящото решение да бъде ограничено във времето.
По съдебните разноски
64 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която облага с данък, удържан при източника, дивидентите с национален произход, получени от предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, които са чуждестранни лица, като същевременно освобождава тези дивиденти от данъчно облагане по отношение на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, които са местни лица.
Подписи