РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
26 февруари 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 2001/84/ЕО — Член 1 — Интелектуална собственост — Продажба на търг на оригинални произведения на изкуството — Право на препродажба в полза на автора на оригинално произведение — Длъжник по отчислението на основание правото на препродажба — Купувач или продавач — Дерогация, предвидена в договор“
По дело C‑41/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 22 януари 2014 г., постъпил в Съда на 27 януари 2014 г., в рамките на производство по дело
Christie’s France SNC
срещу
Syndicat national des antiquaires,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, K. Jürimäe, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Christie’s Франция SNC, от D. Théophile и A. Rios, адвокати,
– за Syndicat national des antiquaires, от G. Lesourd и B. Edelman, адвокати,
– за френското правителство, от D. Colas и F.X. Bréchot, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Hottiaux и J. Samnadda, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (ОВ L 272, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 240).
2 Запитването е представено в рамките на спор между Christie’s France SNC (наричано по-нататък „Christie’s France“) и Syndicat national des antiquaires (наричан по-нататък „SNA“) по повод на валидността на включена в общите условия за продажба клауза, според която Christie’s France получава от купувача сума, равна на размера на отчислението, дължимо на автора на основание правото на препродажба (наричана по-нататък „спорната клауза“).
Правна уредба
Право на Съюза
3 Съображения 3, 4, 9, 10, 13—15, 18 и 25 от Директива 2001/84 имат следното съдържание:
„(3) Правото на препродажба има за цел да осигури на авторите на графични или пластични произведения на изкуството дял в икономическия успех на техните творби. […]
(4) Правото на препродажба съставлява неразделна част от авторското право и е основен прерогатив за авторите. Налагането на такова право във всички държави членки отговаря на необходимостта от осигуряване на творците на адекватно и еднакво ниво на защита.
[…]
(9) Правото на препродажба понастоящем се предвижда от националното законодателство на повечето държави членки. Това законодателство, когато съществува такова, представя някои различия, по-конкретно по отношение на обхванатите произведения, на лицата, които имат право да получат възнаграждение, прилагания процент, сделките, подлежащи на плащане на възнаграждение, и основата, върху която то се изчислява. […] Ето защо това право е фактор, който допринася за създаването на нарушения на конкуренцията, както и на изместване на продажбите в Общността.
(10) Такива различия по отношение на съществуването на право за препродажба и неговото прилагане от държавите членки има пряко отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар на произведения на изкуството, както предвижда член 14 от Договора. При това положение член 95 от Договора представлява подходящата правна основа.
[…]
(13) Съществуващите различия между законодателствата трябва да бъдат премахнати, когато нарушават функционирането на вътрешния пазар, както и да бъде предотвратена появата на нови различия. Не е необходимо да се премахват или да се предотвратява появата на различия, които не се очаква да засегнат функционирането на вътрешния пазар.
(14) […] Съществуването на различия между националните разпоредби в областта на правото на препродажба поражда нарушения на конкуренцията и изместване на продажбите в Общността и води до неравно третиране на автори в зависимост от мястото, където са продадени произведенията им. […]
(15) С оглед мащаба на различията между националните разпоредби, следователно е необходимо да се приемат хармонизиращи мерки за поправяне на различията между законодателствата на държавите членки в области, където такива различия могат да създадат или поддържат нарушени условия на конкуренция. Не е необходимо обаче да се хармонизира всяка разпоредба на законодателствата на държавите членки относно правото на препродажба и, за да се остави колкото се може повече свобода на действие за взимане на национални решения, достатъчно е да се ограничи хармонизирането до тези национални разпоредби, които имат най-пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар.
[…]
(18) Обхватът на правото на препродажба следва да се разшири за всички действия на препродажба, с изключение на тези, извършвани директно между лица в качеството им на частни лица, без участието на [търговец на] пазар[а] на изкуство[то]. […]
[…]
(25) Лицето, което следва да плати възнаграждението, е по принцип продавачът. Държавите членки би трябвало да имат възможността да предвиждат дерогации от този принцип по отношение на задължението за плащане. Продавачът е лицето или предприятието, от чието име се сключва продажбата“.
4 Член 1 от посочената директива (озаглавен „Предмет на правото на препродажба“) гласи:
„1. Държавите членки предвиждат в полза на автора на оригинално произведение право на препродажба, което следва да се определи като неотчуждаемо, от което не може да се откаже, дори предварително, да получи възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото прехвърляне на произведението от автора.
2. Правото, посочено в параграф 1, се прилага към всички актове на препродажба, в която участват като продавачи, купувачи или посредници професионалисти на пазара на изкуство, като зали за продажба, художествени галерии и, най-общо, всеки търговец на произведения на изкуството.
[…]
4. Възнаграждението се заплаща от продавача. Държавите членки могат да предвидят едно от физическите или юридическите лица, посочени в параграф 2, различно от продавача, да отговаря само или да дели отговорността с продавача за изплащане на възнаграждението“.
Френското право
5 Член 1 от Директива 2001/84 е транспониран във френското право със Закон № 2006‑961 от 1 август 2006 г. за авторското право и сродните му права в информационното общество (JORF от 3 август 2006 г., стр. 11 529).
6 Съгласно член L. 122‑8 от Кодекса на интелектуалната собственост, приет с този закон:
„Авторите на оригинални произведения на […] имат право на възнаграждение при препродажба, което е неотчуждимо право на дял от приходите от всяка продажба на произведението след първото му прехвърляне от автора или неговите правоприемници, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството. […]
Възнаграждението е в тежест на продавача. За плащането му отговаря търговецът на произведения на изкуството, който участва като страна или посредник в продажбата, а ако и двете страни по договора са търговци на произведения на изкуството, за плащането отговаря продавачът […]“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
7 Christie’s France, френско дъщерно дружество на мултинационалното дружество Christie’s, организира доброволни продажби на произведения на изкуството на търгове с явно наддаване. В това си качество то провежда периодично продажби на произведения на изкуството, в които участва от името на продавачите. При някои от тези продажби възниква право на възнаграждение при препродажба. В своите общи условия за продажба Christie’s France е предвидило спорната клауза, която му позволява да получи сума за сметка и от името на продавача за всяка партида, за която се дължи възнаграждение при препродажба, обозначена със символа „λ“ в неговия каталог, която то е длъжно след това да прехвърли на органа, натоварен да получи това възнаграждение или на самия автор.
8 SNA е синдикат, чиито членове действат на същия пазар като Christie’s France, поради което според този синдикат те се намират в положение на конкуренция с това дружество.
9 Що се отнася до продажбите, извършени през 2008 г. и 2009 г., SNA счита, че спорната клауза поставя плащането на възнаграждението при препродажба в тежест на приобретателя и че това представлява нелоялна конкуренция в разрез с разпоредбите на член L. 122‑8 от Кодекса на интелектуалната собственост. При това положение SNA предявява иск срещу Christie’s France за обявяване на посочената клауза за нищожна.
10 С решение от 20 май 2011 г. Tribunal de grande instance de Paris отхвърля този иск, като приема, че разпределянето на тежестта за плащането на отчислението на основание правото на препродажба само по себе си не е част от фактическия състав на нелоялна конкуренция.
11 SNA обжалва това решение пред Cour d’appel de Paris. Последният приема, на първо място, че правото на възнаграждение при препродажба е замислено като възнаграждение, заплащано на автора от продавача, който се e обогатил от продажбата на произведение на изкуството, тъй като първоначалното възнаграждение на автора при първата продажба на произведението може да е било твърде скромно с оглед на придобитите впоследствие печалби от продажбата на същото. На второ място, според Cour d’appel de Paris всеки договор, предвиждащ нещо различно от разпоредбите на Директива 2001/84, противоречи на целта на Директивата, насочена да гарантира хармонизиране на правото на възнаграждение при препродажба. Вследствие на това Cour d’appel de Paris обявява спорната клауза за нищожна.
12 Christie’s France подава касационна жалба, като поддържа по-специално, че Директива 2001/84 гласи, без друго уточнение или ограничение, че възнаграждението при препродажба се заплаща от продавача и следователно не изключва възможността с договор да се определи за чия сметка ще бъде плащането.
13 При тези условия Cour de cassation решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли правилото, закрепено в член 1, параграф 4 от [Директива № 2001/84], според което възнаграждението при препродажба се заплаща от продавача, да се тълкува в смисъл, че плащането е в края на краищата за сметка на продавача и не е възможно с договор да се предвиди друго?“.
По преюдициалния въпрос
14 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда при всички случаи в крайна сметка продавачът да плаща възнаграждението при препродажба, или е възможно с договор да се предвиди друго.
15 На първо място, трябва да се напомни, че приемането на Директива 2001/84 следва по-конкретно от целта, както сочат съображения 3 и 4 от нея, да се осигури на авторите на графични или пластични произведения на изкуството дял в икономическия успех на техните творби (вж. в този смисъл решение Fundación Gala‑Salvador Dalí и VEGAP, C‑518/08, EU:C:2010:191, т. 27).
16 Освен това, както следва от съображения 13 и 14 от нея, Директива 2001/84 цели премахването на съществуващите различия между законодателствата, които по-специално водят до неравно третиране между авторите в зависимост от мястото, където са продадени произведенията им.
17 За постигането на посочените цели по силата на член 1, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да предвидят в полза на автора право на препродажба, което следва да се определи като неотчуждаемо, от което не може да се откаже предварително, и което цели да осигури на авторите получаването на определено възнаграждение като процент от продажната цена, получена при всяка препродажба на техните произведения.
18 В този контекст следва да се отбележи, че след като Директива 2001/84 налага на държавите членки да предвидят отчисление на основание на правото на препродажба, те трябва да се считат за отговорни за действителното събиране на подобно отчисление, като в противен случай релевантните разпоредби от тази директива биха се оказали лишени от полезен ефект (вж. по аналогия решение Stichting de Thuiskopie, C‑462/09, EU:C:2011:397, т. 34).
19 Тази отговорност на държавите членки предполага също, че единствено те могат в определената от Директива 2001/84 рамка да решат кое е задълженото лице, натоварено да заплати на автора посоченото отчисление.
20 Всъщност от съображение 4 от посочената директива следва, че е необходимо на творците да се осигури адекватно и еднакво ниво на защита. Осигуряването на подобно ниво на защита обаче предполага именно лицето, което е длъжно да заплати възнаграждението при препродажба, да бъде определено само от държавите членки в тяхното законодателство.
21 В това отношение член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 във връзка със съображение 25 от нея гласи, че лицето, което следва да заплати възнаграждението при препродажба, по принцип е продавачът.
22 Впрочем това разрешение е лесно обяснимо с оглед на обстоятелството, че при препродажба обикновено продавачът е този, който получава покупната цена от сделката.
23 При все това от член 1, параграф 4, второ изречение от Директива 2001/84 във връзка със съображение 25 от нея следва, че държавите членки могат да предвидят дерогации от принципа, че продавачът е лицето, което е длъжно да заплати възнаграждението, като същевременно са ограничени в избора на друго лице, което само или заедно с продавача да поеме отговорността на лицето, дължащо възнаграждението.
24 В това отношение член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 уточнява, че в хипотезата, в която държава членка реши да определи като дължащо възнаграждението, различно от продавача лице, тя трябва да го избере сред търговците на произведения на изкуството, посочени в член 1, параграф 2 от тази директива, които участват като продавачи, купувачи или посредници в дейностите по препродажба, попадащи в приложното поле на Директива 2001/84.
25 На второ място, макар да може да се приеме, че текстовете на някои езици на член 1, параграф 4 от Директива 2001/84, като испански, френски, италиански или португалски, провеждат разграничение между лицето, което дължи възнаграждението, и отговаря за заплащането му на автора, от една страна, и от друга, лицето, което в крайна сметка понася тежестта на това отчисление, следва все пак да се отбележи, че в текстовете на други езици на същата разпоредба, като датски, немски, английски, румънски или шведски, не се прави подобно разграничение.
26 Необходимостта от еднакво тълкуване на разпоредба на правото на Съюза обаче налага при различия между текстовете на различните езици на въпросната разпоредба тя да се тълкува с оглед на контекста и целта на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения DR и TV2 Danmark, C‑510/10, EU:C:2012:244, т. 45, както и Bark, C 89/12, EU:C:2013:276, т. 40).
27 Що се отнася до контекста, в който се вписва член 1, параграф 4 от Директива 2001/84, трябва да се отбележи, че от съображения 9, 10 и 25 от тази директива следва, че макар в нея да са уточнени някои елементи относно обхванатите произведения, бенефициерите на правото на възнаграждение при препродажба, прилаганите проценти, сделките, за които се дължи това възнаграждение, базата за изчисляване, както и тези относно лицето, дължащо възнаграждението, тя не посочва кое е лицето, което трябва да понесе в края на краищата цената на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба.
28 За да се изтълкува тази липса на указания, следва да се отчетат преследваните с Директива 2001/84 цели. В това отношение, макар посочената директива да цели по-специално прекратяване на нарушаването на конкуренцията на пазара на изкуството, тази цел все пак се ограничава в рамките, уточнени в съображения 13 и 15.
29 По-специално от посочените съображения следва, че не е необходимо да се премахват различията, които не могат да засегнат функционирането на вътрешния пазар и че за да се остави колкото се може повече свобода на действие за взимане на национални решения, е достатъчно да се ограничи хармонизирането до тези национални разпоредби, които имат най-пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение Fundación Gala-Salvador Dalí и VEGAP, EU:C:2010:191, т. 27 и 31).
30 Макар постигането на така описаната цел да изисква посочване на лицето, отговорно пред автора за плащането на отчислението при препродажба, както и на правилата за определяне на размера на същото, това няма отношение към въпроса кой в крайна сметка ще понесе тази тежест.
31 Вярно е, че не може автоматично да се изключи вероятността този последен елемент да породи известни смущения във функционирането на вътрешния пазар, но подобен ефект върху вътрешния пазар при всички случаи е само непряк, тъй като е породен от договорености, които не засягат плащането на сумата на отчислението на основание на правото на препродажба, за която продължава да носи отговорност лицето, което следва да заплати възнаграждението.
32 Като последица от това Директива 2001/84 допуска в хипотеза, в която държава членка приеме законодателство, което предвижда, че продавачът или участващият в сделката търговец на произведения на изкуството е лицето, дължащо възнаграждението, тези лица да договорят в хода на препродажбата с всяко друго лице, включително с купувача, че последното ще понесе в крайна сметка стойността на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба, при условие че подобна договореност не засяга по никакъв начин задълженията и отговорността на лицето, дължащо възнаграждението, спрямо автора.
33 С оглед на изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 4 от Директива 2001/84 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността лицето, което дължи възнаграждението при препродажба, посочено като такова в националното законодателство, независимо дали това е продавачът или участващ в сделката търговец на произведения на изкуството, да договори с всяко друго лице, включително с купувача, че в крайна сметка последното ще понесе, изцяло или отчасти, стойността на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба, при условие че подобна договореност не засяга по никакъв начин задълженията и отговорността на лицето, дължащо възнаграждението, спрямо автора.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 1, параграф 4 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството допуска възможността лицето, което дължи възнаграждението при препродажба, посочено като такова в националното законодателство, независимо дали това е продавачът или участващ в сделката търговец на произведения на изкуството, да договори с всяко друго лице, включително с купувача, че в крайна сметка последното ще понесе, изцяло или отчасти, стойността на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба, при условие че подобна договореност не засяга по никакъв начин задълженията и отговорността на лицето, дължащо възнаграждението, спрямо автора.
Подписи