РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
19 ноември 2009 година(*)
„Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Член 2, буква л) и членове 5, 6 и 7 — Понятия „закъснение“ и „отмяна“ на полет — Право на обезщетение при закъснение — Понятие „извънредни обстоятелства“
По съединени дела C‑402/07 и C‑432/07
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Bundesgerichtshof (Германия) и от Handelsgericht Wien (Австрия) с актове от 17 юли и 26 юни 2007 г., постъпили в Съда съответно на 30 август и 18 септември 2007 г., в производства по дела
Christopher Sturgeon,
Gabriel Sturgeon,
Alana Sturgeon
срещу
Condor Flugdienst GmbH (C‑402/07),
и
Stefan Böck,
Cornelia Lepuschitz
срещу
Air France SA (C‑432/07),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на трети състав, изпълняващ функциите на председател на четвърти състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis и г‑н J. Malenovský (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 септември 2008 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н C. Sturgeon, г‑н G. Sturgeon и г‑ца A. Sturgeon, от адв. R. Schmid, Rechtsanwalt,
– за г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz, от адв. M. Wukoschitz, Rechtsanwalt,
– за Condor Flugdienst GmbH, от адв. C. Marko и адв. C. Döring, Rechtsanwälte,
– за Air France SA, от адв. O. Borodajkewycz, Rechtsanwalt,
– за австрийското правителство, от г‑н E. Riedl, в качеството на представител,
– за гръцкото правителство, от г‑жа S. Chala и г‑жа D. Tsagkaraki, в качеството на представители,
– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑жа A. Hare, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑жа W. Ferrante, avvocato dello Stato,
– за полското правителство, от г‑н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,
– за шведското правителство, от г‑жа A. Falk, в качеството на представител,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа T. Harris в качеството на представител, подпомагана от г‑н D. Beard, barrister,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н R. Vidal-Puig и г‑жа Р. Dejmek, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 юли 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 2, буква л) и членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове, първо, между г‑н Sturgeon и семейството му (наричани по-нататък „членовете на семейство Sturgeon“), от една страна, и авиокомпания Condor Flugdienst GmbH (наричана по-нататък „Condor“), от друга (дело C‑402/07), и второ — между г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz, от една страна, и авиокомпания Air France SA (наричана по-нататък „Air France“), от друга (дело C‑432/07), по повод отказа на тези авиокомпании да обезщетят посочените пътници, които са били превозени до летището на пристигане със закъснения съответно от 25 и 22 часа спрямо времето за пристигане по разписание.
Правна уредба
3 Съображения 1—4 от Регламент № 261/2004 гласят:
„(1) Действия на Общността в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.
(2) Отказан достъп на борда и отмяна или дълго закъснение на полети причинява сериозно безпокойство и неудобство на пътниците.
(3) Докато Регламент (ЕИО) № 295/91 на Съвета от 4 февруари 1991 г. относно създаване на общи правила за система за обезщетяване при отказ за качване на борда при редовен въздушен транспорт [ОВ L 36, стр. 5] създаде основна защита за пътниците, броят на пътниците, на които се отказва достъп на борда против тяхната воля, остава твърде голям, както и на тези, засегнати от отменени полети без предварително предупреждение и от големи закъснения.
(4) Следователно Общността следва да повиши стандартите на защита, установени с този регламент, за да се увеличат правата на пътниците и да се гарантира, че въздушните превозвачи оперират при хармонизирани условия на либерализиран пазар.“
4 Съгласно съображение 15 от Регламент № 261/2004:
„Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.“
5 Озаглавеният „Определения“ член 2 от този регламент предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
л) „отмяна“ означава неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано място.“
6 Озаглавеният „Отмяна“ член 5 от посочения регламент гласи:
„1. При отмяна на полет съответните пътници:
a) получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8;
[…]
в) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:
[…]
iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-[рано] от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
[…]
3. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен [д]а изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
[…]“
7 Озаглавеният „Закъснение“ член 6 от Регламент № 261/2004 предвижда:
„1. Когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание:
a) за два или повече часа при полети до 1 500 километра; или
б) за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и при всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или
в) за четири часа или повече при всички полети, непопадащи под букви a) или б),
на пътниците се предлага от опериращия въздушен превозвач:
i) помощ по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2; и
ii) когато нормално очакваното начало на полета е минимум денят след предварително обявеното начало на полета, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и
iii) когато закъснението е минимум пет часа, помощта, посочена в член 8, параграф 1, буква a).
2. При всички обстоятелства, помощта се предлага в рамките на времето, посочено по-горе по отношение на всяка категория разстояние.“
8 Озаглавеният „Право на обезщетение“ член 7 от този регламент гласи:
„1. При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:
a) 250 EUR за всички полети до 1 500 километра;
б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;
в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.
2. Когато на пътниците се предложи премаршрутиране до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8 [и] времето на пристигане не превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет:
a) с два часа за всички полети до 1 500 километра; или
б) с три часа за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или
в) с четири часа за всички полети, непопадащи под букви а) и б),
опериращият въздушен превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1, с 50 %.
[…]“
9 Член 8, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между възстановяване на пълната стойност на билета заедно с обратен полет до първоначалния пункт на излитане съгласно буква а) от параграф 1 или премаршрутиране при сравними транспортни условия до техния краен пункт на пристигане съгласно букви б) и в) от параграф 1.
10 Съгласно член 9 от Регламент № 261/2004, когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно храна и напитки съгласно параграф 1, буква а) от този член, настаняване в хотел и превоз до мястото за настаняване съгласно параграф 1, букви б) и в) от посочения член 9, както и две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения съгласно параграф 2 от същия член 9.
Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑402/07
11 Членовете на семейство Sturgeon правят резервация за двупосочен полет на Condor от Франкфурт на Майн (Германия) до Торонто (Канада).
12 За обратния полет от Торонто до Франкфурт на Майн по разписание е предвидено излитане на 9 юли 2005 г. в 16,20 ч. След регистрирането си пътниците за полета са уведомени, че полетът е отменен, което е отбелязано на информационните табла на летището. Те вземат обратно багажа си, след което са превозени до хотел, където пренощуват. На следващия ден тези пътници се регистрират на гишето на друга авиокомпания за полет със същия номер като посочения в резервацията им. По план Condor не е имал нов полет със същия номер за въпросния ден. На пътниците са дадени места, които са различни от местата съгласно регистрацията от предишния ден. Резервацията не е променена в резервация за планиран полет на друга компания. Въпросният полет пристига във Франкфурт на Майн към 7 ч. на 11 юли 2005 г., т.е. с около 25 часа закъснение спрямо разписанието.
13 Предвид всички гореописани обстоятелства, и най-вече предвид закъснението с над 25 часа, членовете на семейство Sturgeon смятат, че полетът не е закъснял, а е бил отменен.
14 Членовете на семейство Sturgeon предявяват иск срещу Condor пред Amtsgericht Rüsselsheim (Германия), като искат обезщетението по Регламента от 600 eur на човек, както и обезщетение за вреди, доколкото според тях претърпените вреди произтичат не от закъснение, а от отмяна на полета.
15 Condor моли предявеният иск да се отхвърли по съображението, че въпросният полет е закъснял, а не е бил отменен. След като преди съдебното производство обяснява това закъснение с преминаването на ураган над Карибско море, в хода на производството Condor твърди, че закъснението се дължи на технически дефект на самолета и заболяване сред бордния екипаж.
16 Amtsgericht Rüsselsheim приема, че е налице не отмяна, а закъснение, поради което отхвърля искането за обезщетение, направено от членовете на семейство Sturgeon. Те обжалват това решение пред Landgericht Darmstadt, който потвърждава първоинстанционното решение.
17 Тогава членовете на семейство Sturgeon подават ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof.
18 Като приема, че изходът на спора зависи от тълкуването на член 2, буква л) и член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 621/2004, Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) При тълкуването на понятието „отмяна“ от решаващо значение ли е въпросът дали е налице отказ от първоначалния план за полета, така че когато авиокомпанията не се е отказала от плана за първоначалния полет, забавянето да не се смята за отмяна независимо от продължителността си?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви обстоятелства забавянето на планирания полет трябва вече да се разглежда не като закъснение, а като отмяна? Зависи ли отговорът на този въпрос от продължителността на закъснението?“
Дело C‑432/07
19 Г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz правят резервация за двупосочен редовен полет на Air France от Виена (Австрия) до Мексико (Мексико) през Париж (Франция).
20 За полета от Мексико до Париж, с който е трябвало да пътуват г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz, по разписание е предвидено излитане на 7 март 2005 г. в 21,30 ч. В момента на регистрирането заинтересованите лица незабавно са уведомени за отмяната на полета и не са регистрирани. Отмяната се е дължала на промяна в плана на полетите между Мексико и Париж вследствие на техническа неизправност на един от самолетите, които осигуряват връзката между Париж и Мексико, и поради спазването на законоустановеното време за почивка на летателния персонал.
21 За да достигнат по-рано пункта на пристигане, г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz приемат предложението на Air France да пътуват с полет на авиокомпания Continental Airlines, за който по разписание е предвидено излитане в 12,20 ч. на следващия ден, 8 март 2005 г. Билетите им първо са анулирани, а след това на гишето на последната авиокомпания са им издадени нови билети.
22 Останалите пътници за посочения полет от Мексико до Париж, които не са използвали полета на Continental Airlines, потеглят от Мексико заедно с няколко допълнителни пътници в 19,35 ч. на 8 март 2005 г. Освен този полет, към чийто първоначален номер е добавена буквата „A“, в същия ден Air France извършва и редовния си полет.
23 Г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz пристигат във Виена с близо 22 часа закъснение спрямо разписанието.
24 Заинтересованите лица предявяват иск срещу Air France пред Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Австрия), като искат обезщетение в размер на 600 eur на човек на основание на член 5 и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 поради отмяната на полета им. Посочената юрисдикция отхвърля искането по съображението, че въпреки сериозното закъснение на полета Регламент № 261/2004 не допуска да се приеме, че е налице отмяна на този полет. Г‑н Böck и г‑жа Lepuschitz обжалват това решение пред Handelsgericht Wien.
25 При тези условия Handelsgericht Wien решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 5 във връзка с член 2, буква л) и член 6 от Регламент […] № 261/2004 […] да се тълкува в смисъл, че забавяне на излитането с 22 часа представлява „закъснение“ по смисъла на член 6?
2) Трябва ли член 2, буква л) от Регламент […] № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че е налице „отмяна“, а не „закъснение“, когато пътниците са превозени със значително забавяне (22 часа) с полет с допълнен номер (към първоначалния номер на полета е добавено „А“), при което е превозена само част — макар и голяма — от пътниците с резервация за първоначалния полет, към които са се присъединили други пътници без резервация за първоначалния полет?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
3) Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент […] № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че технически инцидент със самолета и произтичащите от това промени в разписанието на полета са извънредни обстоятелства (които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки)?“
26 С определение на председателя на Съда от 19 октомври 2007 г. дела C‑402/07 и C‑432/07 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
27 Пред запитващите юрисдикции жалбоподателите в главните производства искат съответно Condor и Air France да заплатят обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 поради съображението, че тези компании са ги превозили до летището на пристигане със закъснения съответно от 25 и 22 часа спрямо времето за пристигане по разписание. Condor и Air France твърдят, че жалбоподателите нямат право на обезщетение, тъй като съответните полети не са били отменени, а са закъснели, докато Регламент № 261/2004 предвижда право на обезщетение само при отмяна на полета. Освен това тези авиокомпании изтъкват, че късното пристигане на посочените полети се е дължало на технически дефекти на летателния апарат, които са обхванати от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, което ги освобождавало от задължението да заплатят обезщетение.
28 При тези условия, за да може с отговора си Съдът да бъде полезен на запитващите юрисдикции, отправените въпроси трябва да се разбират в смисъл, че целят по същество да се установи:
– дали когато е голямо, закъснението на полета трябва да се разглежда като отмяна на полета по смисъла на член 2, буква л) и член 5 от Регламент № 261/2004,
– дали членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, и
– дали понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 обхваща и технически проблем с летателния апарат.
По първата част от преюдициалните въпроси относно понятието за закъснение
29 Регламент № 261/2004 не съдържа определение за „закъснение на полет“. Това понятие обаче може да бъде изяснено с оглед на контекста, в който се вписва.
30 В това отношение следва да се напомни, първо, че „полет“ по смисъла на Регламент № 261/2004 е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C‑173/07, Сборник, стр. I‑5237, точка 40). В този смисъл маршрутът е основен елемент на полета, доколкото полетът се извършва в съответствие с предварително определен от превозвача план.
31 Освен това от член 6 от Регламент № 261/2004 следва, че общностният законодател е възприел понятие за закъснение на полета, което се определя само спрямо времето за излитане по разписание и което следователно означава, че след настъпването на времето за излитане останалите обстоятелства, които имат значение за полета, трябва да останат непроменени.
32 При това положение полетът има „закъснение“ по смисъла на член 6 от Регламент № 261/2004, ако е извършен в съответствие с първоначално предвидения план и ако действителното време на излитане е по-късно от времето за излитане по разписание.
33 Второ, следва да се отбележи, че съгласно член 2, буква л) от Регламент № 261/2004 за разлика от закъснението отмяната на полета е последица от неексплоатацията на предварително планиран полет. Оттук следва, че в това отношение отменените и закъснелите полети са две съвсем отделни категории. Ето защо от Регламента не може да се заключи, че закъснелият полет може да се квалифицира като „отменен полет“ само поради съображението, че закъснението е продължително, дори и да е много продължително.
34 Следователно независимо от продължителността на закъснението, дори да е голяма, закъснелият полет не може да се разглежда като отменен, когато е налице излитане в съответствие с първоначално предвидения план.
35 При тези условия, след като пътниците са превозени с полет, чието време на излитане е по-късно от предварително планираното време за излитане по разписание, полетът може да се квалифицира като „отменен“ само ако въздушният превозвач е превозил пътниците с друг полет, чийто първоначален план е различен от този за предварително планирания полет.
36 В този смисъл по принцип е възможно да се приеме, че е налице отмяна, когато предварително планираният и закъснял полет е прехвърлен към друг полет, тоест когато е налице отказ от плана за първоначалния полет и пътниците за него са се присъединили към пътниците за полет, който също е планиран, и то независимо от полета, за който превозените по този начин пътници са направили резервацията си.
37 Обратно, наличието на закъснение или отмяна на полет по принцип не може да се определя въз основа на съобщението „закъснение“ или „отмяна“, изписано на информационните табла на летището или направено от служителите на въздушния превозвач. Освен това по принцип няма решаващо значение обстоятелството, че пътниците вземат обратно багажа си или получават нови бордни карти. Всъщност тези обстоятелства не са свързани с обективните характеристики на полета сам по себе си. Те може да се дължат на грешки в квалификацията или на обичайната практика на конкретното летище, или пък може да се наложат с оглед на времето за изчакване и необходимостта съответните пътници да пренощуват в хотел.
38 По принцип няма определящо значение и дали съставът на групата пътници, които първоначално са имали резервация, е по същество еднакъв със състава на превозената в крайна сметка група. Всъщност, доколкото закъснението спрямо предварително планираното време за излитане по разписание е продължително, броят на пътниците от първата група може да намалее, тъй като на някои пътници е предложено премаршрутиране с друг полет и тъй като други пътници по лични причини са отказали да пътуват със закъснелия полет. Обратно, доколкото на предварително планирания полет са се освободили места, няма пречка превозвачът да допусне допълнителни пътници преди излитането на самолета, изпълняващ закъснелия полет.
39 Предвид изложеното дотук на първата част от поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, буква л) и членове 5 и 6 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че независимо от продължителността на закъснението, дори да е голяма, закъснелият полет не може да се разглежда като отменен, след като въздушният превозвач го е извършил в съответствие с първоначално предвидения план.
По втората част от преюдициалните въпроси относно правото на обезщетение при закъснение
40 Член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 гласи, че при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 от Регламента.
41 За разлика от това, от текста на Регламент № 261/2004 не следва изрично, че пътниците на закъснели полети имат подобно право. Както се подчертава в практиката на Съда, все пак при тълкуването на разпоредба от общностното право следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑156/98, Recueil, стр. I‑6857, точка 50 и Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точка 34).
42 В това отношение постановителната част на даден общностен акт е неразделна от мотивите му и трябва да се тълкува, когато това е необходимо, предвид съображенията за приемането му (Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑298/00 P, Recueil, стр. I‑4087, точка 97 и цитираната съдебна практика).
43 Следва обаче да се посочи, че макар само в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, който се отнася до отмяната на полети, да е предвидена възможност за позоваване на „извънредни обстоятелства“, поради които въздушните превозвачи могат да се освободят от задължението да заплатят обезщетение по член 7 от този регламент, съображение 15 от посочения регламент все пак гласи, че позоваване на такива обстоятелства е възможно и когато решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до „голямо закъснение [или] закъснение, продължаващо до другия ден“. След като понятието за голямо закъснение се използва в контекста на извънредни обстоятелства, трябва да се приеме, че законодателят го е свързал и с правото на обезщетение.
44 Този извод е имплицитно подкрепен от целта на Регламент № 261/2004, доколкото от съображения 1—4 и най-вече от съображение 2 от него следва, че посоченият регламент цели да се гарантира високо равнище на защита на въздушните пътници, независимо дали се намират в положение на отказан достъп на борда, отмяна или закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи им е причинено сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка с въздушния транспорт.
45 Това е така на още по-голямо основание, доколкото разпоредбите, с които се предоставят права на въздушните пътници, включително разпоредбите, с които се предоставя право на обезщетение, трябва да се тълкуват разширително (вж. в този смисъл Решение от 22 декември 2008 г. по дело Wallentin-Hermann, C‑549/07, Сборник, стр. І‑11061, точка 17).
46 При тези обстоятелства не може поначало да се допуска, че пътниците на закъснели полети са лишени от право на обезщетение и не може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на признаването на такова право.
47 Следва също да се припомни, че съгласно един от общите принципи на тълкуването общностният акт трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение неговата валидност (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 2001 г. по дело Италия/Комисия, C‑403/99, Recueil, стр. I‑6883, точка 37). Освен това, когато една разпоредба от общностното право подлежи на различни тълкувания, предимство трябва да се отдаде на това, което може да запази нейното полезно действие (вж. по-специално Решение от 22 септември 1988 г. по дело Saarland и др., 187/87, Recueil, стр. 5013, точка 19 и Решение от 24 февруари 2000 г. по дело Комисия/Франция, C‑434/97, Recueil, стр. I‑1129, точка 21).
48 В това отношение всеки общностен акт трябва да се тълкува в съответствие с цялото първично право, включително в съгласие с принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C‑210/03, Recueil, стр. I‑11893, точка 70, както и Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, С‑344/04, Recueil, стр. І‑403, точка 95).
49 Предвид целта на Регламент № 261/2004, а именно да се засили защитата на въздушните пътници, като се осигури обезщетяване на причинените на заинтересованите лица вреди при въздушния транспорт, попадащите в приложното поле на този регламент положения трябва да се сравняват именно с оглед на вида и размера на различните неудобства и вреди, претърпени от съответните пътници (вж. в този смисъл Решение по дело IATA и ELFAA, посочено по-горе, точки 82, 85, 97 и 98).
50 В случая е необходимо положението на пътниците на закъснели полети да се сравни с положението на пътниците на отменени полети.
51 В това отношение следва да се напомни, че Регламент № 261/2004 цели да осигури стандартизирано и незабавно поправяне на вредите чрез разнообразни мерки, които са предмет на режими, отнасящи се до случаите на отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полет (вж. в този смисъл Решение по дело IATA и ELFAA, посочено по-горе, точка 43).
52 С тези мерки Регламент № 261/2004 цели да компенсира, наред с всичко друго, и вредата за съответните пътници от загубата на време, която поради необратимия си характер не може да бъде поправена другояче, освен чрез обезщетение.
53 В това отношение обаче е необходимо да се приеме, че посочената вреда претърпяват както пътниците на отменени полети, така и пътниците на закъснели полети, ако преди да достигнат своя пункт на пристигане, последните понасят по-голяма продължителност на превоза от предварително определената от въздушния превозвач.
54 Ето защо следва да се установи, че пътниците, чийто полет е отменен, и пътниците, засегнати от закъснение на полета, претърпяват аналогична вреда, състояща се в загуба на време, и в този смисъл се намират в сходно положение за целите на прилагането на правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004.
55 По-точно казано, положението на пътниците на закъснели полети изобщо не се различава от положението на пътниците на отменени полети, които са премаршрутирани съгласно член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 261/2004 и които в крайните случаи могат да бъдат уведомени за отмяната на полета в самия момент на пристигането си на летището (вж. Решение от 9 юли 2009 г. по дело Rehder, C‑204/08, все още непубликувано в Сборника, точка 19).
56 Всъщност от една страна, тези две категории пътници по принцип се уведомяват в самия момент на инцидента, който затруднява техния въздушен превоз. От друга страна, макар да са превозени до своя краен пункт на пристигане, те го достигат по-късно от предварително планираното време по разписание и поради това претърпяват аналогична загуба на време.
57 Все пак премаршрутираните пътници съгласно член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 261/2004 получават право на обезщетение по член 7 от този регламент, когато при премаршрутирането превозвачът не им осигурява полет, който да заминава не по-рано от един час преди началото на полета по разписание и да достига техния краен пункт на пристигане по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В този смисъл посочените пътници придобиват право на обезщетение, когато претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа спрямо предварително планираната от превозвача продължителност.
58 Напротив, ако се допусне, че не придобиват право на обезщетение, пътниците на закъснели полети биха били подложени на по-неблагоприятно третиране, въпреки че при превоза претърпяват евентуално аналогична загуба на време — от три часа или повече.
59 Няма обаче обективни съображения, които да могат да обосноват подобна разлика в третирането.
60 Доколкото претърпените от въздушните пътници вреди са аналогични при отмяна и при голямо закъснение, не би могло пътниците на закъснели полети и пътниците на отменени полети да бъдат третирани различно, без да се накърни принципът на равно третиране. Това е така на още по-голямо основание, като се има предвид целта на Регламент № 261/2004, а именно да се повиши защитата на всички въздушни пътници.
61 При тези условия следва да се приеме, че пътниците на закъснели полети могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, когато поради такива полети претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
62 Този подход освен това съответства на съображение 15 от Регламент № 261/2004. Както бе посочено в точка 43 от настоящото решение, всъщност трябва да се приеме, че в това съображение законодателят е свързал и понятието „голямо закъснение“ с правото на обезщетение. Необходимо е обаче да се отбележи, че това понятие обозначава закъснение, за което законодателят е предвидил определени правни последици. Доколкото в член 6 от Регламента такива правни последици са предвидени още в случай на някои полети със закъснение от два часа или повече, съображение 15 от посочения регламент задължително обхваща и закъсненията от три часа или повече.
63 Важно е да се уточни, че размерът на обезщетението, което се дължи на пътника съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, може да се намали с 50 %, ако са налице условията по член 7, параграф 2 от този регламент. Макар че в последната разпоредба се посочва единствено хипотезата на премаршрутиране на пътник, трябва да се приеме, че намаляването на размера на предвиденото обезщетение зависи само от претърпяното от пътниците закъснение, така че няма пречка тази разпоредба да се прилага съответно към обезщетенията, изплащани на пътниците на закъснели полети. Оттук следва, че размерът на обезщетението, което се дължи на пътник на закъснял полет, достигнал своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, може да се намали с 50 % в съответствие с член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 261/2004, когато — при полети, които не попадат в приложното поле на член 7, параграф 2, букви а) и б) — закъснението е по-малко от четири часа.
64 Обстоятелството, че за пътниците на закъснели полети член 6 от Регламент № 261/2004 предвижда различни форми на помощ по членове 8 и 9 от този регламент, не опровергава изложения в точка 61 от настоящото решение извод.
65 Както Съдът вече е посочил, Регламент № 261/2004 всъщност предвижда разнообразни мерки, за да осигури стандартизирано и незабавно поправяне на различните вреди, състоящи се в неудобствата за пътниците поради закъсненията при въздушния транспорт (вж. в този смисъл Решение по дело IATA и ELFAA, посочено по-горе, точки 43 и 45).
66 Тези мерки са самостоятелни, в смисъл че имат различни цели и са предназначени да компенсират различни причинявани от закъсненията вреди.
67 Все пак следва да се напомни, че с приемането на Регламент № 261/2004 законодателят е целял и да претегли интересите на въздушните пътници спрямо интересите на въздушните превозвачи. Освен че е установил определени права в полза на пътниците, в съображение 15 и в член 5, параграф 3 от Регламента законодателят същевременно е предвидил, че въздушните превозвачи не са длъжни да заплатят обезщетение, ако могат да докажат, че отмяната или голямото закъснение са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
68 Освен това следва да се посочи, че изпълнението на задълженията по Регламент № 261/2004 не засяга правото на тези превозвачи да търсят обезщетение от всяко лице, което е причинило закъснението, в това число от трети лица, както се предвижда в член 13 от Регламента. Ето защо подобно обезщетение може да намали, дори да премахне финансовата тежест на тези задължения за посочените превозвачи. Освен това, без да се засяга упоменатото право на превозвачите на регресен иск, не е неподходящо тези задължения поначало да тежат върху въздушните превозвачи, с които съответните пътници имат договор за превоз, даващ им право да бъдат превозени с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява (Решение по дело IATA и ELFAA, посочено по-горе, точка 90).
69 Предвид изложеното дотук на втората част от преюдициалните въпроси следва да се отговори, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
По третия въпрос по дело C‑432/07 относно извънредните обстоятелства, дължащи се на технически проблем с летателния апарат
70 Съдът вече е постановил, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (Решение по дело Wallentin-Hermann, посочено по-горе, точка 34).
71 Същият извод се налага, когато член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се изтъква в случай на закъснение на полет.
72 Ето защо на третия въпрос по дело C‑432/07 следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
По съдебните разноски
73 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 2, буква л) и членове 5 и 6 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че независимо от продължителността на закъснението, дори да е голяма, закъснелият полет не може да се разглежда като отменен, след като въздушният превозвач го е извършил в съответствие с първоначално предвидения план.
2) Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
3) Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
Подписи