Дело C‑285/12

Aboubacar Diakité

срещу

Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Белгия)

„Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Лице, което може да търси субсидиарна закрила — Член 15, буква в) — Тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт — Понятие за въоръжен вътрешен конфликт — Самостоятелно тълкуване по отношение на международното хуманитарно право — Критерии за преценка“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 30 януари 2014 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия,при които може да се търси субсидиарната закрила — Член 2, буква д) и член 15, буква в) — Тежки и лични заплахи — Понятие за въоръжен вътрешен конфликт — Самостоятелно тълкуване по отношение на международното хуманитарно право — Критерии за преценка

(член 2, буква д) и член 15, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета)

Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Международното хуманитарно право и режимът на субсидиарна закрила, предвиден в директивата, преследват различни цели и установяват ясно разграничени механизми на закрила. Поради това, за да не се допусне незачитане на областите, присъщи на всеки от двата режима, определени съответно от международното хуманитарно право и в член 2, буква д) от Директивата, разглеждан във връзка с член 15, буква в) от нея, възможността да се ползва последният режим, не може да бъде подчинена на констатацията, че условията за прилагане на първия механизъм са спазени.

Констатацията за съществуването на въоръжен конфликт по смисъла на Директивата не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците между въоръжените сили да породят такава степента на безогледно насилие, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да понесе тежки и лични заплахи срещу своя живот или личност, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя.

(вж. точки 24, 26, 30, 34 и 35 и диспозитива)