Дело C‑677/11

Doux Élevage SNC

и

Coopérative agricole UKL-ARREE

срещу

Ministère de l’Agriculture, de l’Alimentation, de la Pêche, de la Ruralité et de l’Aménagement du territoire

и

Comité interprofessionnel de la dinde française (CIDEF)

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Член 107, параграф 1 ДФЕС — Държавни помощи — Понятието „ресурси на държавата“ — Понятието „възможност за носене на отговорност от държавата“ — Междубраншови организации в селското стопанство — Признати организации — Съвместни дейности в интерес на професията, за които тези организации са взели решение — Финансиране от вноски, въведени доброволно от посочените организации — Административен акт, който прави тези вноски задължителни за всички представители на професията от съответната област на селското стопанство“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 30 май 2013 г.

1.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси

(член. 107, параграф 1 ДФЕС)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Решение на национален орган, което разпростира за всички представители на професията от съответната област на селското стопанство действието на междубраншово споразумение, с което се въвежда вноска, която по този начин става задължителна, с цел да се позволи провеждането на комуникационни, промоционални дейности, на дейности, свързани с външните отношения, с осигуряването на качество, на изследователски дейности и на дейности за защита на интересите в сектора — Изключване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 24—28)

2.        Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че решение на национален орган, което разпростира за всички представители на професията от съответната област на селското стопанство действието на споразумение, с което се въвежда вноска в рамките на междубраншова организация, призната от националния орган, като вноската по този начин става задължителна, с цел да се позволи провеждането на комуникационни и промоционални дейности, на дейности, свързани с външните отношения и с осигуряването на качество, на изследователски дейности и на дейности за защита на интересите в сектора, не е елемент от фактическия състав на държавната помощ.

Действително националните органи не могат ефективно да използват ресурсите от такива вноски, за да оказват подкрепа на някои предприятия. Съответната междубраншова организация взема решение за използването на тези ресурси, които са изцяло отредени за определените от самата нея цели. Също така посочените ресурси не са неизменно под контрола на държавата и не са на разположение на държавните органи.

Освен това публичните органи изпълняват единствено функцията на „инструмент“, който прави задължителни вноските, въведени от междубраншовите организации за преследването на целите, които те сами са си поставили. В този смисъл нито правото на държавата да признае междубраншовата организация, нито правото ѝ да разпростре по отношение на всички представители на професии от определена област действието на междубраншово споразумение позволяват да се направи извод, че за осъществяваните от междубраншовата организация дейности отговорност може да се носи от държавата.

Накрая, частните средства, използвани от междубраншовите организации, не се превръщат в „публични ресурси“ само поради това че се използват съвместно със суми, евентуално получавани от държавния бюджет.

(вж. точки 36, 40, 41, 44 и 45 и диспозитива)