ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н Y. BOT
представено на 18 юли 2013 година(1)
Дело C‑272/12 P
Европейска комисия
срещу
Ирландия,
Френска република,
Италианска република,
Eurallumina SpA,
Aughinish Alumina Ltd
„Обжалване — Държавни помощи — Вменяване на отговорността за спорната мярка — Освобождаване от акциз — Минерални масла — Зависимост между данъчната хармонизация и контрола върху държавните помощи — Принцип на правната сигурност — Презумпция за законосъобразност“
1. По настоящото дело Съдът ще има възможността да прецени дали Общият съд на Европейския съюз, без да е имал право, служебно е разгледал правно основание.
2. Съдът разглежда това дело за втори път. Европейската комисия отново подава жалба срещу Решението на Общия съд — този път от 21 март 2012 г. — по дело Ирландия и др./Комисия(2), с което той отново отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година(3).
3. С това решение Комисията квалифицира като държавни помощи, несъвместими с общия пазар, освобождавания от акциз на минерални масла, извършвани от Френската република, Ирландия и Италианската република. Няколко години преди това по предложение на Комисията Съветът на Европейския съюз разрешава посочените освобождавания в съответствие с релевантните директиви в областта на акцизите.
4. Комисията също разпорежда възстановяването на тези помощи, но от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на решението за започване на официалната процедура по разследване, тъй като счита, че преди тази дата те са пораждали оправдани правни очаквания у своите получатели.
5. С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение, като постановява, че решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224/ЕО(4), по принцип са били пречка Комисията да вменява в отговорност на съответните държави членки спорните освобождавания от акциз и следователно да може да ги квалифицира като държавни помощи и да нарежда частичното им възстановяване. Той констатира, че при особените обстоятелства в конкретния случай, тъй като пряко поставя под съмнение валидността на спорните освобождавания от акциз, прилагани от съответните държави членки до 31 декември 2003 г., спорното решение нарушава принципа на правна сигурност, както и презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза и също така поставя под съмнение — косвено, но неизбежно — валидността на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и свързаните с тях последици.
6. В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното съдебно решение Комисията сочи по-специално, че Общият съд е отменил спорното решение поради основание, което е разгледал служебно, а именно невъзможността на държавите членки да се вмени отговорност за спорните освобождавания от акциз, като според нея то не би могло да се разглежда служебно и съставлява истинското основание за извършената отмяна.
7. В настоящото заключение поддържам тезата на Комисията, поради което ще предложа на Съда да приеме, че Общият съд действително е разгледал служебно основание, което е нямал право да разглежда, и ще докажа, че сама по себе си тази констатация е достатъчна за отмяната на обжалваното съдебно решение.
I – Правна уредба
А – Схемата на държавните помощи
8. Член 87, параграф 1 ЕО гласи:
„Освен когато е предвидено друго в [Договора за ЕО], всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, e несъвместима с общия пазар“.
9. Член 88 ЕО предвижда:
„1. Комисията, в сътрудничество с държавите членки държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави. Тя предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за последователно развитие или функциониране на общия пазар.
2. Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с общия пазар в съответствие с член 87, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.
[…]
3. Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с общия пазар, като се позовава на член 87, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение“.
Б – Правната уредба в областта на данъчната хармонизация
1. Директивите относно акциза върху минералните масла
10. Акцизите върху минералните масла са предмет на няколко директиви, а именно Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла(5), Директива 92/82/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на акцизните ставки за минералните масла(6) и Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията(7), която отменя директиви 92/81 и 92/82, считано от 31 декември 2003 г.
11. Що се отнася до Директива 92/81, член 8, параграф 4 от нея гласи следното:
„Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава членка да въведе допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане поради специфични съображения.
Държава членка, която желае да приложи такава мярка, трябва да информира по съответен начин Комисията, като ѝ предостави цялата свързана със случая и необходима информация. Комисията в срок от един месец информира всички останали държави членки за предлаганата мярка.
Счита се, че Съветът е разрешил прилагането на предложеното освобождаване или намаление на данъците, ако в срок от два месеца след датата, на която другите държави членки са били уведомени в съответствие с втора алинея, нито Комисията, нито някоя друга държава членка е поискала въпросът да се разгледа от Съвета“. [неофициален превод]
12. Член 8, параграф 5 от тази директива предвижда:
„Ако счете, че предвидените в параграф 4 освобождавания от данъци или намалени данъчни ставки вече не са обосновани, особено що се отнася до гарантиране на лоялната конкуренция или липсата на нарушение във функционирането на вътрешния пазар или във връзка с политиките на Общността в областта на опазване на околната среда, Комисията трябва да представи съответни предложения на Съвета. Съветът взема решение по тези предложения с единодушие“. [неофициален превод]
13. Що се отнася до Директива 92/82, член 6 от нея определя минималната акцизна ставка за тежките дизелови горива, която държавите членки са били задължени да прилагат, считано от 1 януари 1993 г., в размер на 13 EUR на 1000 кг.
14. Що се отнася до Директива 2003/96, член 2, параграф 4, буква б), второ тире от нея предвижда, че последната не се отнася до енергийните продукти с двойно предназначение, тоест тези, които се използват едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Така, считано от 31 декември 2003 г. — датата на влизане в сила на тази директива, вече няма минимална акцизна ставка за тежките дизелови горива, използвани за производството на двуалуминиев триоксид. Освен това член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 допуска след предварителен преглед от Съвета до 31 декември 2006 г. държавите членки да продължат да прилагат намаленията в нивата на данъчно облагане или освобождаванията от данъци, изброени в приложение II, в което са посочени освобождаванията от акциз върху тежките дизелови горива, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния.
2. Решение 2001/224
15. Член 1, параграф 1 от Решение 2001/224 предвижда, че на държавите членки се разрешава да продължат прилагането на намалени ставки на акцизите или освобождаване от акциз, както е предвидено в приложение I от същото решение.
16. Точка 5 от мотивите към това решение гласи:
„Настоящото решение не засяга изхода от процедурите в случай на смущения във функционирането на единния пазар, които биха могли да бъдат предприети по-специално в съответствие с член 87 и член 88 от Договора. То не отменя изискването държавите членки да нотифицират Комисията в случаите на потенциални държавни помощи съгласно член 88 от Договора“.
II – Обстоятелства, предхождащи спора
17. Ирландия — от 1983 г., Италианската република — от 1993 г., и Френската република — от 1997 г., освобождават от акциз минералните масла, използвани за производството на двуалуминиев триоксид, съответно в района на Шанън, в Сардиния, и в района на Гардан.
18. Освобождаванията са разрешени съответно с Решение 92/510/ЕИО(8), с Решение 93/697/ЕО(9) и с Решение 97/425/ЕО(10). Разрешенията са продължавани многократно от Съвета, последно с Решение 2001/224 — до 31 декември 2006 г.
19. С три решения от 30 октомври 2001 г., публикувани в Официален вестник на Европейските общности на 2 февруари 2002 г.(11), Комисията започва предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване по отношение на всяко от разглежданите освобождавания. В края на тази процедура Комисията приема спорното решение.
20. В разпоредителната част на спорното решение е посочено по-специално, че спорните освобождавания, предоставени до 31 декември 2003 г., съставляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, че предоставените помощи в периода от 3 февруари 2002 г. до 31 декември 2003 г. са несъвместими с общия пазар, доколкото получателите не са платили акциз в размер от поне 13,01 EUR на 1000 кг тежки минерални масла, и че следователно тези помощи трябва да се възстановят от трите държави членки.
III – Производството преди постановяването на обжалваното съдебно решение
21. Относно първоначалното разглеждане на делата от Общия съд и от Съда препращам към точки 25—43 от обжалваното съдебно решение.
IV – Обжалваното съдебно решение
22. С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение, доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че освобождаванията от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото с него се разпорежда на тези държави членки да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 кг тежки минерални масла.
23. Видно от точка 58 от обжалваното съдебно решение, Общият съд посочва, че счита за уместно в съответствие с принципа на процесуална икономия да се разгледат, на първо място, правните основания и твърденията за нарушения, изведени от нарушението на принципа на правната сигурност и/или на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза. Чрез тези правни основания и твърдения за нарушения жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че е обезсилила частично правните последици на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, с които на съответните държави членки се разрешава да прилагат това освобождаване от акциз до 31 декември 2006 г.
24. След като в точки 59—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд напомня съдебната практика относно принципите на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, в точки 63—74 от него Общият съд разглежда въпроса за отграничаването на правилата за акциза от правилата относно държавните помощи.
25. Той напомня правомощията на Европейската общност да взема мерки за отстраняване на различни видове нарушения, които възпрепятстват правилното функциониране на общия пазар и в двете области, и след това формулира като изходното положение виждането, че правилата в областта на данъчната хармонизация, и по-специално свързаните с акцизите, както и правилата в областта на държавните помощи, са насочени към една и съща цел, а именно насърчаване на доброто функциониране на вътрешния пазар, като се борят по-конкретно срещу нарушаването на конкуренцията. Общият съд счита, че като се има предвид тяхната обща цел, взаимосвързаното прилагане на тези различни правила налага да се приеме, противно на поддържаното от Комисията, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи.
26. Той отбелязва, че формулираните в член 93 ЕО и в Директива 92/81 правила за хармонизация на националните данъчни законодателства, и по-специално на тези за акцизите, изрично възлагат на институциите на Съюза, а именно на Комисията, която предлага, и на Съвета, който решава, отговорността да се прецени дали е налице евентуално нарушение на конкуренцията, за да разрешат или да не разрешат на дадена държава членка да приложи или да продължи да прилага освобождаване от хармонизирания акциз.
27. След това Общият съд посочва съдебната практика във връзка с член 87, параграф 1 ЕО, която се отнася до решенията на държавите членки, които с оглед преследването на присъщите им икономически и социални цели предоставят чрез едностранни и самостоятелни решения ресурси на предприятия или на други правни субекти или им осигуряват преимущества, предназначени да способстват за осъществяването на преследваните икономически или социални цели. Той отбелязва, че за да могат дадени преимущества да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на тази разпоредба, отговорността за прилагането им трябва да се носи от държавата.
28. Именно с оглед на тези принципи и правила Общият съд отхвърля довода на Комисията, че Решение 2001/224 е необходимо, но недостатъчно условие за прилагане на спорните освобождавания от акциз от съответните държави членки предвид точка 5 от мотивите на Решение 2001/224. Въз основа на това той стига до извода, че посочената точка от мотивите не може да се отнася за случай като разглеждания, при който държавите членки прилагат освобождавания от акциз, като чисто и просто се съобразяват с разрешение, издадено от институция на Съюза, тъй като в противен случай това би накърнило императивното изискване, произтичащо от принципа на правна сигурност, да се осигури съгласувано прилагане на различните разпоредби на правото на Съюза.
29. Общият съд отбелязва, че Комисията никога не е използвала правомощията, с които е разполагала по силата на член 8, параграф 5 от Директива 92/81 или на членове 230 ЕО, или 241 ЕО, с цел прекратяване на действието или изменение на решенията за разрешение, отмяна на тези решения или обявяване на невалидността на Директива 92/81.
30. Точки 104 и 105 от обжалваното съдебно решение гласят:
„104 От изложеното следва, че както основателно се изтъква от Съвета в отговора му на въпросите на Общия съд […], в момента, в който Комисията е приела [спорното] решение, Решение 2001/224 е съществувало и е оставало валидно. Това последно решение, предшестващите го решения за разрешение на Съвета и Директива 92/81, и по-специално член 8, параграф 4 от нея, са се ползвали от презумпцията за законосъобразност, която се свързва с всеки акт на Съюза. Те са пораждали всички свои правни последици. Следователно на Италианската република, на Ирландия и на Френската република е било разрешено да се основават на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, за да продължават да прилагат спорните освобождавания от акциз съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан, по-специално до 31 декември 2003 г. По принцип тези решения са били пречка с[ъс спорното] решение Комисията да вменява в отговорност на съответните държави членки посочените по-горе спорни освобождавания от акциз, следователно да може да ги квалифицира като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и да нарежда частичното им възстановяване, доколкото ги счита за несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО.
105 При особените обстоятелства в конкретния случай следва да се констатира, че тъй като пряко поставя под съмнение валидността на спорните освобождавания от акциз, прилагани от Италианската република, от Ирландия и от Френската република до 31 декември 2003 г., [спорното] решение също така поставя под съмнение — косвено, но неизбежно — валидността на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и свързаните с тях последици. По този начин с обжалваното решение се нарушава принципът на правна сигурност, както и презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза“.
V – Искания на страните пред Съда
31. Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,
– Съдът да не се произнася по съдебните разноски.
32. Ирландия, Френската република, Италианската република и Aughinish Alumina Ltd (наричано по-нататък „AAL“) искат от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
33. Eurallumina SpA (наричано по-нататък „Eurallumina“) иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– в случай че Съдът не одобри нито един от мотивите, посочени от Общия съд в подкрепа на обжалваното съдебно решение, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
VI – Жалбата
34. В подкрепа на своето искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за връщане на делото на Общия съд Комисията посочва пет основания.
35. Отчасти първите две основания са с процесуален характер, докато останалите три са изведени от нарушения на материалноправни разпоредби на правото на Съюза.
36. Първото основание има за цел да докаже липсата на компетентност на Общия съд, както и процесуални нарушения, с които се увреждат интересите на Комисията, нарушение на диспозитивното начало, на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, а при условията на евентуалност и липсата на мотиви. Второто основание е изведено от липсата на компетентност на Общия съд, от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и член 88 ЕО, както и на член 61, втора алинея от Статута на Съда, а също и от процесуални нарушения, с които се увреждат интересите на Комисията. Третото основание има за цел да докаже нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО, на принципа на институционално равновесие, както и обстоятелството, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на съответната компетентност на Съвета и Комисията и при определянето на зависимостта между данъчната хармонизация и контрола върху държавните помощи. В рамките на четвъртото основание Комисията сочи, че Общият съд е тълкувал неправилно Решение 2001/224 и е нарушил правилата относно тълкуването на актовете на институциите на Съюза. Накрая, петото основание се извежда, от една страна, от нарушение на принципа на правна сигурност, на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза и на принципа на добра администрация и от друга страна, от липсата на мотиви.
37. Започвам анализа на жалбата с първото основание.
А – Доводи на страните
38. Първото основание се състои от две части.
39. В първата част Комисията по същество упреква Общия съд, че е разгледал служебно основание, изведено от нарушението на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността отговорността за спорните освобождавания от акциз да се вмени на държавите членки, или че е дал различна правна квалификация на самия предмет на иска.
40. Според Комисията е очевидно, че Общият съд е постановил отмяна на спорното решение не поради нарушаването на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, разгледани само в най-общ план, а единствено поради това че спорните освобождавания от акциз не представляват държавни помощи, след като отговорността за тях носи Европейският съюз(12).
41. Според Комисията именно Общият съд, произнасяйки се след връщането на делото, при обсъждането е поставил въпроса за носенето на отговорност, като с писмо на секретаря от 20 юли 2011 г. е отправил следния въпрос до страните:
„Доколкото предоставените от Италия, Ирландия и Франция спорни освобождавания от акциз до 31 декември 2003 г. са били предварително разрешени с решения на Съвета, приети единодушно по предложение на Комисията в приложение на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, последното от които е Решение 2001/224, има ли обективни основания да се счита, че те отговарят на условието по член 87, параграф 1 ЕО за вменяване в отговорност на държавата?“.
42. По мнение на Комисията единствено в отговор на този въпрос жалбоподателите са посочили, че спорните освобождавания от акциз не съставляват държавни помощи, тъй като отговорност за тях носи Съюзът, а не държавите членки.
43. Ответниците по жалбата оспорват тези доводи.
44. Всъщност Ирландия и Италианската република твърдят, че Общият съд е могъл служебно да разгледа въпроса за наличието на съществено процесуално нарушение, доколкото, за да изпълни задължението си за мотивиране, Комисията е трябвало да изложи съображенията, поради които е счела, че за спорните освобождавания от акциз отговарят съответните държави членки.
45. Освен това Френската република, Eurallumina и AAL поддържат, че основанието, свързано с възможността да се вмени отговорност, допълва посочените от тях основания и следователно Общият съд единствено е приел и доразвил основанията, изведени от нарушаването на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза.
46. В допълнение, според Френската република, Италианската република и Eurallumina твърдението за невъзможността отговорността за спорните освобождавания от акциз да се вмени на държавите членки има относително значение в съображенията на обжалваното съдебно решение и поради това не е основният мотив за отмяната на спорното решение.
Б – Моите съображения
47. Въпросите, които повдига първата част от първото основание на Комисията, са дали Общият съд е разгледал служебно основанието — изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността на държавите членки да се вмени отговорност за спорните освобождавания от акциз, — без да има право да го направи, и дали това основание е било истинският мотив за отмяна на спорното решение, годен да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
48. В началото напомням, че от правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, следва, че страните определят предмета и обхвата на спора. Оттук следва, че съдът на Съюза няма право да излиза извън отправените му от тях искания. Той също трябва по принцип да се произнесе по тези искания в рамките на изложените от страните правни и фактически обстоятелства.
49. При все това правилата, уреждащи производството пред всяка от юрисдикциите на Съюза, както и съдебната практика определят хипотези, в които съдът на Съюза, за да изпълни задължението си да се произнесе относно законосъобразността, е компетентен служебно да разгледа определено правно основание, а именно такова, което ищецът или жалбоподателят не е посочил в подкрепа на своето искане. Естеството на основанието предопределя дали то следва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза.
50. По настоящото дело считам, че в самото начало трябва да се отхвърлят доводите на Ирландия и на Италианската република, съгласно които Общият съд може служебно да разгледа въпроса за наличието на съществено процесуално нарушение, доколкото Комисията не е мотивирала спорното решение относно възможността на държавата да се вмени отговорност.
51. Всъщност възможността да се вмени отговорност на държавата е един от елементите на понятието за държавна помощ.
52. В тази връзка следва да се напомни, че член 87, параграф 1 ЕО обявява за несъвместима с общия пазар всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки.
53. Посочената разпоредба поставя тази несъвместимост в зависимост от изпълнението на четири условия, сред които условието, че тази намеса трябва да е на държавата или с ресурси на държавата(13).
54. В съдебната практика се уточнява, че за да може дадени предимства да се квалифицират като „помощи“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата(14).
55. В съответствие с постоянната съдебна практика основанието относно възможността да се вмени отговорност на държавата, доколкото се отнася до материалноправната законосъобразност на решението, е свързано с нарушението на правна норма, уреждаща прилагането на Договора, и подлежи на разглеждане от съда на Съюза само ако е посочено от жалбоподателя(15).
56. Следователно, за да се установи дали Общият съд е разгледал това основание служебно или не, най-напред следва да се провери дали при новото първоинстанционно разглеждане на делото Ирландия, Френската република, Италианската република, Eurallumina и AAL са се позовали на основанието, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността на държавите членки да се вмени отговорност за спорните освобождавания от акциз.
57. С оглед на доказателствата по делото няма никакво съмнение, че в жалбите си в производството по ново разглеждане на делото пред Общия съд съответните държави членки и третите заинтересувани лица никъде не сочат, че спорните освобождавания от акциз не представляват държавни помощи, поради това че засегнатите държави членки не могат да носят отговорност за тях.
58. Въпросът относно възможността за вменяване на отговорност обаче е повдигнат от Комисията в нейната писмена защита по дело Т‑56/06, когато тя дава отговор на основанието на Френската република, която твърди, че освобождаването от акциз във Франция не представлява помощ, поради това че не нарушава, нито заплашва да наруши конкуренцията.
59. След това Комисията посочва Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия(16), за да даде пример за случаи, в които Съдът и Общият съд е трябвало да преценяват национални мерки с оглед както на правните норми на Съюза относно държавните помощи, така и на други разпоредби от Договора. По аргумент за противното тя установява, че освобождаването, което Съветът е разрешил по силата на правилата за данъчна хармонизация, не изключва възможността то същевременно да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
60. След постановяването на Решение по дело Комисия/Ирландия и др., посочено по-горе, с което съединени дела T‑50/06, T‑56/06, T‑60/06, T‑62/06 и T‑69/06 са върнати за ново разглеждане пред Общия съд, последният действително уведомява всички страни, че производството протича в съответствие с разпоредбите на член 117 и сл. от неговия процедурен правилник и че те имат възможност да представят писмени становища.
61. Въпреки това в новото първоинстанционно разглеждане на делото жалбоподателите не представят възражения срещу тълкуването на Комисията на този етап от производството, когато тя се позовава на Решение по дело Deutsche Bahn/Комисия, посочено по-горе.
62. Всъщност по дело T‑56/06 RENV Френската република продължава да поддържа становището, че във всички случаи условието по член 87, параграф 1 ЕО, свързано с нарушаването на конкуренцията, не е налице. От своя страна, по дело T‑60/06 RENV Италианската република оспорва единствено критерия за избирателност при освобождаването от акциз. Що се отнася до Eurallumina и AAL, по дела T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV те възпроизвеждат твърденията за нарушения, на които се позовават в производството преди връщането на делото за ново разглеждане, като никое от тях не твърди, че е налице нарушение на самия член 87, параграф 1 ЕО. По-нататък, по дело T‑50/06 RENV Ирландия дори твърдо продължава да застъпва позицията, че предоставеното на AAL освобождаване от акциз представлява съществуваща помощ.
63. Следователно, както подчертава Комисията в точка 19 от своята жалба, очевидно е, че при обсъждането Общият съд действително въвежда тезата относно възможността да се вмени отговорност с въпроса, който отправя до страните с писмо на секретаря от 20 юли 2011 г., давайки им възможност да отговарят писмено и да проведат разисквания в заседанието по делото, проведено от него на 14 септември 2011 г.
64. На следващо място следва да се провери дали все пак е възможно да се приеме, че основанието, изведено от нарушението на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността отговорността за спорните освобождавания от акциз да се вмени на държавите членки, може да се свърже с основанието относно нарушението на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, както поддържат някои от ответниците в производството по обжалване.
65. Според мен въпросът относно възможността за вменяване на отговорност не може да представлява допълнителен или допълващ довод, който Общият съд е приел и доразвил в рамките на основанието, изведено от нарушението на посочените принципи.
66. В действителност по същността си правните основания са съображенията с юридически характер, посочени от страна в производството, на които тя основава своите искания. Допълващият довод подкрепя правното основание и поради това води до същия извод.
67. Напомням, че в съответствие с принципа на процесуална икономия в настоящото дело Общият съд разглежда най-напред основанията и твърденията, изведени от нарушението на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, в резултат от което отменя спорното решение.
68. Не виждам по какъв начин основанието, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността отговорността за спорните освобождавания от акциз да се вмени на държавите членки, би могло да се прикрепи към основанието, свързано с нарушението на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, а причините за това са няколко.
69. Според мен тези две основания са съвсем отделни и независими едно от друго. Всъщност, от една страна, естеството на визираната правна норма е различно, тъй като първото основание е изведено от нарушение на правна норма, свързана с прилагането на Договора, докато второто се отнася до нарушение на общи принципи на правото на Съюза. От друга страна, последиците, свързани с нарушенията, произтичащи от тези две основания, също се различават.
70. Всъщност основанието, свързано с нарушението на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, води до оспорване на резултата, до който достига Комисията, а именно на възстановяването на помощите.
71. Както отбелязва Общият съд по дела T‑56/06 RENV и T‑60/06 RENV, Френската република и Италианската република твърдят, че Комисията е нарушила принципа на правна сигурност по отношение на първата и принципа на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза по отношение на втората от тях, тъй като е разпоредила възстановяването на помощта, за която се твърди, че е предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г.(17)
72. По дела T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV Eurallumina и AAL твърдят, че Комисията е нарушила принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза по отношение на първото и принципа на правната сигурност по отношение на второто от тях, доколкото е стигнала до извод за частична несъвместимост с общия пазар, съответно във връзка с италианското и ирландското освобождаване от акциз(18).
73. Що се отнася до основанието, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността на държавите членки да се вмени отговорността за освобождаванията от акциз — предвид обстоятелството че вменяването на отговорност е част от понятието за държавна помощ, — то води до извода, че този елемент липсва.
74. Ето защо не мога да споделя становището на Eurallumina, което твърди, че понятието за вменяване на отговорност не е нищо друго освен прилагане на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза.
75. Освен това следва да се отбележи, че до отправянето на въпроса от Общия съд до страните с искане за писмен отговор Ирландия не е твърдяла, че ирландското освобождаване от акциз не е помощ. Напротив, тя твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, приемайки, че помощта е нова, а не съществуваща. Това обстоятелство подкрепя виждането, което не приема свързване с основанието, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза.
76. Според мен Общият съд е допуснал грешка в преценката, като е установил съответствие между основанието, свързано с нарушението на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността спорните освобождавания от акциз да се вменят в отговорност на държавите членки, и основанието относно нарушаването на споменатите принципи.
77. Накрая, ще се спра на въпроса дали основанието, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради невъзможността спорните освобождавания от акциз да се вменят в отговорност на държавите членки, съставлява истинския мотив за отмяна на спорното решение, а дори и съществен мотив, който би могъл да обоснове отмяната на обжалваното съдебно решение.
78. Действително в обжалваното съдебно решение на него са посветени само няколко точки. Въпреки това според мен неговото значение сред останалите мотиви на съдебното решение не е само относително, както твърдят Италианската република и Eurallumina.
79. Впрочем този парадокс, изразяващ се в несъответствието между краткото изложение на Общия съд и значението, което това основание придобива, според мен се изяснява с обстоятелството, че Общият съд е установил съответствие между основанието, свързано с невъзможността спорните освобождавания от акциз да се вменят в отговорност на държавите членки, и основанието, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза.
80. Точка 104 от обжалваното съдебно решение онагледява особено добре това съответствие, тъй като Общият съд, след като посочва, че решенията за разрешение на Съвета се ползват от презумпцията за законосъобразност, която се свързва с всеки акт на Съюза, постановява, че по принцип тези решения са били пречка със спорното решение Комисията да вменява в отговорност на съответните държави членки спорните освобождавания от акциз и следователно да може да ги квалифицира като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и да нарежда частичното им възстановяване, доколкото ги счита за несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО.
81. Напомням, че Общият съд отменя спорното решение, „доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че [спорните] освобождавания[…] от акциз […] представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО“.
82. Според мен обаче единствено нарушението на принципите на правна сигурност и на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза не позволява да се стигне до отмяна на спорното решение въз основа на тези мотиви.
83. Мотивът, въз основа на който Общият съд отменя спорното решение, доколкото в него се констатира или доколкото то почива на констатацията, че спорните освобождаванията от акциз представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, според мен е именно невъзможността тези освобождавания от акциз да се вменят в отговорност на държавите членки.
84. От това следва, че тезата на Комисията, съгласно която действителният мотив за отмяна на спорното решение е невъзможността спорните освобождавания от акциз да се вменят в отговорност на държавите членки, трябва да се приеме.
85. Следователно, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи и основания на страните, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, доколкото с него се отменя спорното решение, поради това че в него се констатира или че то почива на констатацията, че освобождаванията от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и с него се разпорежда на тези държави членки да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 кг тежки минерални масла.
86. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. В случая фазата на производството не позволява постановяването на решение по спора.
87. Следователно делото следва да бъде върнато на Общия съд, без Съдът да се произнася по съдебните разноски.
VII – Заключение
88. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:
1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 март 2012 г. по дело Ирландия и др./Комисия (T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV), доколкото с него се:
– отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия, поради това че в него се констатира или че то почива на констатацията, че освобождаванията от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и с него се разпорежда на тези държави членки да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 кг тежки минерални масла,
– осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите, включително свързаните с обезпечителното производство по дело T‑69/06 R.
2) Връща съединени дела T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.
3) Не се произнася по съдебните разноски.