Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Barcelona (Испания), постъпило на 7 април 2017 г. — Bankia S.A./Alfonso Antonio Lau Mendoza и Verónica Yuliana Rodríguez Ramírez
(Дело C-179/17)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de Primera Instancia de Barcelona
Страни в главното производство
Взискател: Bankia S.A.
Длъжници: Alfonso Antonio Lau Mendoza и Verónica Yuliana Rodríguez Ramírez
Преюдициални въпроси
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО1 относно неравноправните клаузи в потребителските договори национална съдебна практика (решение на Върховния съд от 18 февруари 2016 г.), съгласно която, макар клаузата относно предсрочната изискуемост да е неравноправна и макар искането за принудително изпълнение да се основава именно на тази клауза, принудителното изпълнение върху ипотекирания имот не трябва да се прекратява, тъй като продължаването му е по-благоприятно за потребителя, като се има предвид, че при евентуално принудително изпълнение на решение, постановено в исково производство по член 1124 от Гражданския кодекс, потребителят не може да се ползва от процесуалните привилегии, присъщи за принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, но без в посочената съдебната практика да се взема предвид, че съгласно последователната и установена практика на самия Върховен съд същият член 1124 от Гражданския кодекс (предвиден за договорите, пораждащи насрещни задължения) не е приложим към договора за заем, тъй като това е реален и едностранен договор, който не влиза в сила, докато паричната сума не бъде предадена и който съответно поражда задължения само за заемополучателя, а не за заемодателя (кредитора), което означава, че ако посочената практика на Върховния съд се приложи в исковото производство, в полза на потребителя може да бъде постановено решение, с което се отхвърля искането за разваляне на договора и за обезщетение, и повече няма да може да се твърди, че продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот е по-благоприятно за потребителя?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори — ако се приеме, че член 1124 от Гражданския кодекс е приложим към договорите за заем или изобщо към договорите за кредит — съдебна практика като посочената, в която при преценката дали за потребителя е по-благоприятно продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, или е по-неблагоприятно провеждането на исково производство по 1124 от Гражданския кодекс не се отчита, че в последното производство исканията за разваляне на договора и за обезщетение може да бъдат отхвърлени, ако съдът приложи условието по същия член 1124 от Гражданския кодекс, съгласно което „съдът постановява исканото разваляне на договора, освен ако не са налице основателни причини, които му позволяват да определи срок“, като се има предвид, че именно при дългосрочните (20 или 30 години) ипотечни заеми и кредити за придобиване на жилища е доста вероятно съдилищата да приложат това основание за отхвърляне на иска, по-специално когато действителното неизпълнение на задължението за плащане не е значително?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори — ако се приеме, че за потребителя продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот с последиците от предсрочната изискуемост е по-благоприятно — съдебна практика като посочената, в която се предвижда заместващо прилагане на правна норма (член 693, параграф 2 от Закона за гражданското съдопроизводство), въпреки че договорът може да продължи да се изпълнява без клаузата за предсрочна изискуемост, и в която се допуска прилагане на посочения член 693, параграф 2 от Закона за гражданското съдопроизводство, макар да не е налице основното условие в тази разпоредба: наличието в договора на валидна и приложима уговорка за предсрочна изискуемост, каквато уговорка именно е била обявена за неравноправна, нищожна и неприложима?
____________1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29 и поправка в ОВ L 293, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).