ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 18 ноември 2014 година(1)
Дело C‑146/13
Кралство Испания
срещу
Европейски парламент,
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Осъществяване на засилено сътрудничество — Създаване на единна патентна закрила — Регламент (ЕС) № 1257/2012 — Ефективен съдебен контрол — Липса на основание — Злоупотреба с власт — Принципи на автономия и еднакво прилагане — Контрол за законосъобразност — Прилагане на правото на Съюза“
1. С жалбата си Кралство Испания иска отмяната на Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила(2).
2. Посоченият регламент е приет след Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила(3).
3. Той е част от „пакета за единен патент“ заедно с Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод(4) и Споразумението относно единен патентен съд, подписано на 19 февруари 2013 г.(5).
I – Правна уредба
А – Международно право
1. Европейска патентна конвенция
4. Член 2 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г.(6), озаглавен „Европейски патент“, гласи:
„(1) Издадените по силата на настоящата конвенция патенти се наричат европейски патенти.
(2) [в]ъв всяка от договарящите страни, за които е издаден, европейският патент има същото действие и е обект на същите условия, както издаден от тази договаряща страна национален патент, освен ако в тази Конвенция е предвидено друго“.
5. Член 142 от ЕПК, озаглавен „Унитарни патенти“, гласи:
„(1) Всяка група от договарящи страни, които са предвидили по силата на специално споразумение издадените за тези страни европейски патенти да имат единно действие на техните територии, могат да предвидят, че европейският патент ще бъде издаван само по отношение на всички тези страни заедно.
(2) Разпоредбите на тази част се прилагат спрямо група договарящи страни, които са се възползвали от предвиденото съгласно алинея 1 право“. [обн. ДВ, бр.71 от 10.09.2010 г., в сила от 13.12.2007 г.]
2. Споразумение относно ЕПС
6. Член 23 от Споразумението относно ЕПС предвижда:
„Действията на [единния патентен съд(7)] се считат за действия на всяка договаряща държава членка поотделно, включително за целите на членове [258 ДФЕС—260 ДФЕС], както и на всички договарящи държави членки заедно“.
7. Член 89, параграф 1 от Споразумението относно ЕПС гласи:
„Настоящото споразумение влиза в сила на по-късната от следните дати: 1 януари 2014 г. или първия ден от четвъртия месец след депозирането на тринадесетия документ за ратификация или присъединяване в съответствие с член 84, при което се включват трите държави членки, в които е породил действие най-голям брой европейски патенти през годината, предшестваща годината на подписване на споразумението, или на първия ден от четвъртия месец след датата на влизане в сила на измененията към Регламент (ЕС) № 1215/2012 [на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(8)] по отношение на връзката му с настоящото споразумение“.
Б – Право на ЕС
8. Съображения 24 и 25 от обжалвания регламент гласят следното:
„(24) Компетентността по отношение на европейските патенти с единно действие[(9)] следва да се установи и уреди чрез инструмент за създаване [на] единна система за разглеждане на патентни спорове във връзка с европейските патенти [и с][ЕПЕД].
(25) Създаването на [ЕПС], който да разглежда дела относно [ЕПЕД], е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно — правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. Следователно от първостепенно значение е участващите държави членки да ратифицират Споразумението за [ЕПС] в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове“.
9. Според член 1 от него обжалваният регламент въвежда засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК.
10. Член 2, букви a)—в) от обжалвания регламент предвижда следното:
„За целите на настоящия регламент:
a) „участваща държава членка“ означава държава членка, която към момента на подаване на искане за единно действие съгласно член 9 участва в засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила съгласно [решението за засилено сътрудничество] или съгласно решение, прието в съответствие с член 331, параграф 1, втора или трета алинея ДФЕС;
б) „европейски патент“ означава патент, издаден от Европейското патентно ведомство[(10)] съгласно правилата и процедурите, установени в [ЕПВ];
в) „[ЕПЕД]“ означава европейски патент, който се ползва с единно действие в участващите държави членки съгласно настоящия регламент“.
11. Член 3, параграф 1 от обжалвания регламент гласи:
„Европейски патент с еднакъв набор от претенции по отношение на всички участващи държави членки, се ползва от единно действие в участващите държави членки, при условие че неговото единно действие е било вписано в Регистъра за единна патентна закрила.
Европейски патент с различни претенции за различните участващи държави членки, не се ползва с единно действие“.
12. Съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от обжалвания регламент:
„1. [ЕПЕД] дава на своя притежател правото да забрани на трети лица да извършват действия, срещу които патентът осигурява закрила, на цялата територия на участващите държави членки, в които патентът има единно действие, при спазване на приложимите ограничения.
2. Обхватът на това право и неговите ограничения са еднакви във всички участващи държави членки, в които патентът има единно действие.
13. Член 9 от обжалвания регламент гласи:
„1. Участващите държави членки възлагат, по смисъла на член 143 от Европейската патентна конвенция, на ЕПВ следните задачи, които се изпълняват в съответствие с вътрешния правилник на ЕПВ:
a) административно обслужване на исканията за единно действие на притежатели на европейски патенти;
б) включване на Регистъра за единна патентна закрила в Регистъра на европейските патенти и административно обслужване на Регистъра за единна патентна закрила;
в) приемане и вписване на декларации за лицензиране по член 8, тяхното оттегляне и лицензионни ангажименти, поети от притежателя на [ЕПЕД] в международни органи по стандартизация;
г) публикуване на преводите, посочени в член 6 от Регламент […] № 1260/2012, през посочения в същия член преходен период;
д) събиране и управление на таксите за поддържане на [ЕПЕД] за годините след годината, в която съобщението за издаването му е публикувано в [Е]вропейския патентен бюлетин; събиране и управление на допълнителни такси за забавено плащане на такси за поддържане, когато забавеното плащане е направено в рамките на шест месеца от падежа, както и разпределение на част от събраните такси за поддържане в полза на участващите държави членки;
e) управление на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, посочена в член 5 от Регламент […] № 1260/2012;
ж) гарантиране, че исканията за единно действие се подават от притежателя на европейски патент на езика на производството по смисъла на член 14, алинея 3 от Европейската патентна конвенция най-късно един месец след публикуване на съобщението за издаването в [Е]вропейския патентен бюлетин; както и
з) гарантиране, че единното действие се отбелязва в Регистъра за единна патентна закрила, когато е било подадено искане за единно действие и по време на преходния период, предвиден в член 6 от Регламент […] № 1260/2012, че искането е било представено заедно с преводите, посочени в същия член, както и че ЕПВ бива уведомено за всякакви ограничавания, лицензии, прехвърляния и случаи на обявяване на недействителност на [ЕПЕД].
2. Участващите държави членки гарантират спазването на настоящия регламент при изпълнението на международните задължения, които са поели с [ЕПК], и си сътрудничат за тази цел. В качеството си на договарящи страни по Европейската патентна конвенция участващите държави членки гарантират управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите по параграф 1 от настоящия член и осигуряват определянето на размера на таксите за поддържане съгласно член 12 от настоящия регламент и определянето на дела от разпределението на таксите за поддържане съгласно член 13 от настоящия регламент.
За тази цел те създават специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация (наричан по-нататък „специал[ният] комитет“) по смисъла на член 145 от Европейската патентна конвенция.
Специалният комитет се състои от представителите на участващите държави членки и един представител на Комисията в качеството му на наблюдател, както и от техните заместници, които ги представляват в тяхно отсъствие. Членовете на комитета могат да се подпомагат от експерти или консултанти.
Специалният комитет взема решения, като отчита надлежно позицията на Комисията и като спазва правилата, установени в член 35, алинея 2 от Европейската патентна конвенция.
3. Участващите държави членки осигуряват ефективна правна защита пред компетентен съд на една или няколко участващи държави членки срещу решения, взети от ЕПВ при изпълнение на задачите, посочени в параграф 1“.
14. Член 18 от обжалвания регламент съдържа следното:
„1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Той се прилага от по-късната от следните дати: 1 януари 2014 г. или датата на влизане в сила на Споразумението за [ЕПС].
Чрез дерогация от член 3, параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 1 европейски патент, за който е вписано единно действие в Регистъра за единна патентна закрила, има единно действие единствено в тези участващи държави членки, в които [ЕПС] има изключителна компетентност по отношение на [ЕПЕД] към датата на вписването.
3. Всяка участваща държава членка уведомява Комисията за ратифицирането на споразумението в момента на депозиране на своя документ за ратификация. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз датата на влизане в сила на споразумението и списък на държавите членки, ратифицирали споразумението към датата на влизането му в сила. Впоследствие Комисията актуализира редовно списъка на участващите държави членки, ратифицирали споразумението [относно ЕПС], и публикува актуализирания списък в Официален вестник на Европейския съюз.
4. Участващите държави членки осигуряват въвеждането на мерките, предвидени в член 9, до началната дата на прилагане на настоящия регламент.
5. Всяка участваща държава членка гарантира, че мерките, посочени в член 4, параграф 2, са въведени до началната дата на прилагане на настоящия регламент или, в случай на участваща държава членка, в която [ЕПС] няма изключителна компетентност по отношение на [ЕПЕД] към началната дата на прилагане на настоящия регламент, до датата, от която [ЕПС] получи такава изключителна компетентност в тази участваща държава членка.
6. Единна патентна закрила може да бъде поискана за всеки европейски патент, издаден на началната дата на прилагане на настоящия регламент или след това“.
II – Производство пред Съда и искания на страните
15. Кралство Испания подава настоящата жалба в Секретариата на Съда на 22 март 2013 г.
16. С решения на председателя на Съда от 12 септември 2013 г. Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз съгласно член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.
17. С изключение на Великото херцогство Люксембург, всички встъпили страни са представили писмени становища.
18. Кралство Испания иска от Съда:
– да обяви обжалвания регламент за нищожен и при условията на евентуалност, да го отмени в неговата цялост,
– при условията на евентуалност спрямо горното, да отмени:
– параграф 1 от член 9 в неговата цялост, както и параграф 2 от член 9, така както е посочено в петото основание от настоящата жалба, и
– параграф 2 от член 18 от обжалвания регламент в неговата цялост, както и всички позовавания в Регламента на ЕПС като на правораздавателен режим на ЕПЕД и като източник на правото на ЕПЕД, и
– да осъди Парламента и Съвета да заплатят съдебните разноски.
19. Парламентът и Съветът молят Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
III – По жалбата
20. В подкрепа на жалбата си Кралство Испания изтъква седем главни основания.
21. Първото основание е изведено от несъблюдаване на ценностите на правовата държава, така както те са посочени в член 2 ДЕС. Кралство Испания изтъква, че обжалваният регламент урежда закрила въз основа на европейския патент, въпреки че административното производство по издаването на подобен патент не подлежи на никакъв съдебен контрол, който да позволи да се гарантира правилното и еднакво прилагане на правото на Съюза, както и закрилата на основните права.
22. Второто основание е изведено от липса на правно основание. Кралство Испания твърди, че член 118 ДФЕС не е подходящото правно основание за приемане на обжалвания регламент, тъй като последният не въвежда мерки, които да гарантират предвидената в тази разпоредба единна закрила.
23. Третото основание е изведено от наличието на злоупотреба с власт. Според Кралство Испания Парламентът и Съветът са извършили такава злоупотреба, тъй като обжалваният регламент не отговарял на целта за засилено сътрудничество, посочена в член 20, параграф 1 ДЕС.
24. Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС. Като главно твърдение Кралство Испания оспорва компетентността, предоставена на участващите държави членки в рамките на специалния комитет, за определяне на размера на таксите за поддържане и на дяловете за тяхното разпределение. Според тази държава членка член 291 ДФЕС не позволява на законодателя на Съюза да възлага подобна компетентност на участващите държави членки. При условията на евентуалност Кралство Испания изтъква нарушение на принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган(11), доколкото делегирането на правомощия не отговаряло на условията, определени в посоченото решение. Петото основание от своя страна е изведено от нарушение на същите принципи, изложени в посоченото съдебно решение, в резултат на делегирането на ЕПВ в член 9, параграф 1 от обжалвания регламент на определени административни задачи, свързани с ЕПЕД. Кралство Испания твърди, че делегираните правомощия предполагат широко право на преценка и че освен това действията на ЕПВ не подлежат на съдебен контрол.
25. Шестото и седмото основание са изведени от нарушение на принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза. Кралство Испания изтъква, че правомощията на Съюза и на неговите институции са изопачени, тъй като член 18, параграф 2, първа алинея от обжалвания регламент обуславя приложимостта на последния с датата на влизане в сила на Споразумението относно ЕПС, ако тази дата е по-късна от 1 януари 2014 г., като подчертава, че специалният правораздавателен режим на ЕПЕД е предвиден в посоченото споразумение, а не в обжалвания регламент.
26. При условията на евентуалност Кралство Испания иска частичната отмяна на обжалвания регламент, формулирана в точка 18 от настоящото заключение.
А – По първото основание, изведено от несъблюдаване на ценностите на правовата държава
1. Доводи на страните
27. Кралство Испания твърди, че обжалваният регламент, доколкото установява правна уредба, основана на документ, издаден от ЕПВ, чиито актове не подлежат на съдебен контрол, трябва да бъде отменен, тъй като не съблюдава ценностите за зачитане на правовата държава, посочени в член 2 ДЕС.
28. Според тази държава членка цялото административно производство за издаване на европейски патент не подлежи на никакъв съдебен контрол, който да позволи да се гарантира правилното и еднаквото прилагане на правото на Съюза, както и закрилата на основните права.
29. Според посочената държава членка не можело да се приеме, че обжалваният регламент включва в правния ред на Съюза актове, издадени от международен орган, който не е обвързан с горепосочените принципи. От една страна, колегиите по жалбите и Разширената колегия по жалбите били създадени в рамките на ЕПВ органи, които нямали никаква независимост по отношение на последното, и от друга страна, решенията им не подлежали на съдебно обжалване.
30. Парламентът и Съветът изтъкват, че равнището на закрила на правата на частноправните субекти, предоставяно от въведената система, е съвместимо с принципите на правовата държава.
31. Парламентът посочва, че валидността, нищожността или нарушението на единния патент подлежат, по силата на член 32 от Споразумението относно ЕПС, на съдебен контрол от ЕПС; че административните решения на ЕПВ относно издаването на ЕПЕД могат да бъдат предмет на административни жалби пред различните инстанции в рамките на ЕПВ; че равнището на закрила, с което се ползват частноправните субекти в рамките на ЕПК, се счита за приемливо от държавите членки, всяка от които е страна по посочената конвенция, и че съдебният контрол върху решенията, приемани от ЕПВ в рамките на административните задачи, посочени в член 9 от обжалвания регламент, е предвиден в параграф 3 от посочената разпоредба.
32. Съветът от своя страна твърди, че установената от ЕПК система е съвместима с основното право на достъп до съд. Естествено, макар и Европейската патентна организация(12) да се ползва със съдебен и изпълнителен имунитет, този имунитет обаче може да ѝ бъде отнет в определени случаи и тази организация може да сключва допълнителни споразумения с една или повече договарящи страни за целите на прилагането на разпоредбите в областта на имунитета. Освен това нищо не пречи посочената организация да уточни с международно споразумение, че нейните решения подлежат на контрол от правораздавателен орган.
33. Съветът изтъква по-нататък, че въпросът за съвместимостта на съдебния имунитет на международните организации с правото на достъп до съд е бил разгледан в национален и в международен план. Европейският съд по правата на човека също признал съвместимостта на съдебния имунитет на международните организации с основното право на достъп до съд, при условие че жалбоподателите разполагат и с други разумни правни средства за ефективна защита на правата си, гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.(13). Такъв бил настоящият случай. Независимостта и правораздавателният характер на колегиите по жалбите и на Разширената колегия по жалбите са потвърдени от Европейската комисия по правата на човека(14), а Европейският съд по правата на човека е приел, че закрилата на основните права в рамките на ЕПВ най-общо е равностойна на гарантираните от конституцията на Германия стандарти за защита.
34. Встъпилите страни споделят доводите на Парламента и Съвета. Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република и Кралство Швеция твърдят при все това и преди всичко, че първото основание е неотносимо, доколкото предметът на обжалвания регламент не е да урежда условията за издаване или за валидност на европейските патенти. Той също така нямал за предмет, нито за последица включването на актовете на ЕПВ или на системата на ЕПК в правния ред на Съюза. При преценката на валидността на обжалвания регламент единствените актове на ЕПВ, които следвало да се вземат предвид, били свързаните с признаването на единното действие на европейския патент, които били в съответствие с правото на Съюза предвид съдебния контрол от страна на ЕПС. При всички случаи посочените държави членки споделят съображенията, изложени от Парламента и Съвета, с които се подкрепя твърдението, че в системата на ЕПК основните права са гарантирани в достатъчна степен.
2. Моята преценка
35. На първо място ще посоча, че Съветът, Френската република и Комисията подчертават липсата на яснота по първото основание, което не е изведено от нарушение на конкретно основно право, а от твърдение за нарушение на ценностите на Съюза.
36. Ще напомня, че Съдът, в рамките на осъществявания от него контрол за законосъобразност на законодателните актове, е компетентен по силата на член 263, втора алинея ДФЕС да се произнася по искове или жалби, и по-специално на основание нарушаване на всякаква правна норма, свързана с изпълнението на договорите.
37. Макар страните да не могат в искане за отмяна на акт на Съюза да изтъкват като основание директно правовата държава, така както тя е предвидена в член 2 ДЕС, би било трудно да не се признае на Съда възможността да разглежда правовата държава като допустима пред него правна норма(15), още повече че в жалбата си Кралство Испания споменава забраната за произвол, правото на ефективна съдебна защита, както и спазването и еднаквото прилагане на нормите на Съюза(16).
38. Съдът би могъл да разгледа и основание от този вид, повдигнато в светлината на нарушаване на ценностите на зачитане на правовата държава.
39. Както Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република и Кралство Швеция, аз също считам обаче, че първото основание, изведено от несъответствието на режима за издаване на патенти с член 2 ДЕС, е неотносимо, тъй като то е ирелевантно за законосъобразността на обжалвания регламент.
40. От една страна, направеният от законодателя на Съюза избор да приеме правилата за издаване на европейския патент е с по-ранна дата от тази на обжалвания регламент и е извършен в добре уточнен контекст и от друга страна, предметът на обжалвания регламент е добре очертан.
а) Изборът на законодателя на Съюза
41. Приемането на правилата на ЕПК относно издаването на европейски патент тук се разглежда в контекста на засиленото сътрудничество и при рационалния избор, направен от законодателя на Съюза.
42. Съдът постоянно признава на този законодател широко право на преценка, когато става въпрос за области, в които от него се очаква да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в рамките на които той трябва да извършва комплексни преценки(17).
43. Една от тези области е областта на интелектуалната собственост, и по-специално областта на патентите.
44. Трябва да припомня, че от началото на процеса на хармонизация на патентното право в Европа законодателят на Съюза винаги е имал намерение да установи патент на Съюза въз основа на системата на ЕПК и на съществуващия патент(18).
45. Законодателят на Съюза не е искал да изключи и възможността да вземе за основа тази система в рамките на засиленото сътрудничество. Всъщност подобна система има предимството, че вече е въведена и че е доказала ефективното си функциониране с характерните за нея високо качество и висока степен на техника и експертиза. Освен това нейните правила имат задължителен характер за всички държави — членки на Съюза, в качеството им на договарящи страни по ЕПК и както подчертава Съветът, държавите членки никога не са установили нарушение на своите конституционните принципи в последиците, които са могли да породят решенията на ЕПВ относно издаването на патенти.
46. Така в решението за засилено сътрудничество, което, нека припомня, е било предмет на две жалби за отмяна от страна на Кралство Испания и Италианската република, които са отхвърлени, в целта, посочена в съображение 7, се споменава създаването на единен патент, който да осигурява единна закрила на територията на всички участващи държави членки и който да се издава по отношение на „всички тези държави членки от [ЕПВ]“.
47. Кралство Испания самò признава различните възможности, с които законодателят на Съюза е разполагал при упражняването на своята компетентност(19) и не оспорва самия избор на този законодател. То смята обаче, че като „включва“ в своята правна уредба международна система, в която конституционните принципи от договорите не са спазени, обжалваният регламент нарушава ценностите на зачитане на правовата държава.
48. Мисля, че подобен анализ е неправилен от гледна точка на предмета на обжалвания регламент.
б) Предметът на обжалвания регламент
49. Припомням, че съгласно член 1, параграф 2 от обжалвания регламент той представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК(20), по силата на който „[в]сяка група от договарящи страни, които са предвидили по силата на специално споразумение издадените за тези страни европейски патенти да имат единно действие на техните територии, могат да предвидят, че европейският патент ще бъде издаван само по отношение на всички тези страни заедно“.
50. Законодателят на Съюза действително е имал намерение преди приемането на обжалвания регламент да се опре на системата за издаване на европейски патенти на ЕПВ, без обаче да включва тази система в обжалвания регламент. Всъщност самият предмет на посочения регламент позволява да се установи, че в него не става въпрос за уредба на условията за издаване и за валидност на европейския патент, нито да се предвиди за целта система като въведената за контрол на решенията на ЕПВ във връзка със задачите, които са му възложени по силата на член 9, параграф 2 от обжалвания регламент.
51. От друга страна следва да се установи, че дори обжалваният регламент да бъде отменен, от тази евентуална отмяна не биха били засегнати условията за издаване или за валидност на европейския патент.
52. Според мен единствената цел на обжалвания регламент е да бъде правна рамка за признаването на единното действие на вече издаден съгласно ЕПК европейски патент.
53. Както отбелязват Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република и Кралство Швеция, законодателят на Съюза се е ограничил с това само да посочи характеристиките, условията за осъществяване и последиците от единната закрила. Впрочем Кралство Испания самò признава това в точка 20 от своята жалба.
54. В това отношение ще се позова на текста на обжалвания регламент, който е недвусмислен.
55. Формулировката на заглавието не оставя място за съмнение, тъй като посоченият регламент е приет „за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила“(21).
56. Освен това параграф 1, член 1 от обжалвания регламент, озаглавен „Предмет“, уточнява, че с този регламент „се осъществява засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, разрешено с [решението за засилено сътрудничество]“(22).
57. Освен това в съображение 7 от този регламент се посочва моментът, от който единното действие влиза в сила, като се уточнява, че „[е]динната патентна закрила следва да бъде постигната, като се осигури единно действие на европейските патенти на етапа след издаването им съгласно настоящия регламент“(23). Това означава, че законодателят на Съюза действително е искал да включи в обжалвания регламент само фазата след издаването на европейския патент. Неговата намеса в прилагането на засиленото сътрудничество се извършва именно в този конкретен момент от осъществяването на единната закрила.
58. Следователно единната закрила, уреждана от обжалвания регламент, влиза в сила едва след като европейският патент бъде издаден и за времето, през което посоченият патент е валиден. В този смисъл Регламентът се ограничава с това да предостави на европейските патенти едно допълнително качество, а именно единно действие, без да засяга уредената от ЕПК процедура(24), която държавите — членки на Съюза, са длъжни да спазват в качеството си на страни по посочената конвенция.
59. Предоставяната закрила вече се урежда не от националното право на различните държави членки по силата на член 64 от ЕПК, а от разпоредбите за еднакво прилагане на обжалвания регламент.
60. Обжалваният регламент дава определение на ЕПЕД, уточнява датата на влизането му в сила, правата, който той осигурява и техния обхват. Предвижда и финансови разпоредби относно таксите, които ЕПЕД генерира, както и институционални разпоредби относно неговото управление, които включват административните задачи, с които е натоварено ЕПВ, като в този контекст само неговите решения могат да бъдат оспорвани в рамките на преценката на законосъобразността на обжалвания регламент.
61. С оглед на горните съображения предлагам на Съда да отхвърли първото основание на Кралство Испания като негодно, като се има предвид, че то е ирелевантно за законосъобразността на обжалвания регламент, щом като тя не може да зависи от съвместимостта на решенията на ЕПВ за издаване на европейски патенти с правото на Съюза.
Б – По второто основание, изведено от нищожността на обжалвания регламент поради липса на правно основание
1. Доводи на страните
62. С второто си основание Кралство Испания изтъква, че член 118 ДФЕС не съставлява подходяща правно основание за приемане на обжалвания регламент и че той трябва да се обяви за нищожен.
63. То твърди, че обжалваният регламент няма никакво материално съдържание, по-специално поради това, че в него не се определят актовете, срещу които ЕПЕД осигурява закрила. Следователно предметът и целта на обжалвания регламент не съответствали на правната основа, на която той е стъпил.
64. Според Кралство Испания позоваването на националното законодателство на участващите държави членки въз основа на член 5, параграф 3 от обжалвания регламент не гарантирало единна закрила на правата на интелектуална и индустриална собственост на Съюза и следователно посоченият регламент не сближавал законодателствата на държавите членки.
65. Парламентът и Съветът твърдят, че член 118 ДФЕС съставлява подходящото правно основание. Тази разпоредба, която позволявала установяване на мерки относно създаването на европейски документи за осигуряване на единна закрила на правото на интелектуална собственост в Съюза и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза, не изисквала пълно хармонизиране на националните законодателства, в случай че се създаде документ за интелектуална или индустриална собственост, предоставящ единна закрила в участващите държави членки.
66. От гледна точка на своя предмет и съдържание обжалваният регламент отговарял на горепосоченото изискване, тъй като въвеждал ЕПЕД, предоставящ единна закрила на територията на участващите държави членки, и определял както неговите характеристики, така и неговия обхват и последици.
67. Всички встъпили страни се присъединяват към мнението на Парламента и на Съвета, като Кралство Нидерландия подчертава освен това, че Съдът вече е постановил в решение Испания и Италия/Съвет(25), че член 118 ДФЕС съставлява подходяща основа за осъществяване на единното действие на европейския патент.
2. Моята преценка
68. Кралство Испания смята, че правната основа, която съставлява член 118 ДФЕС, е неподходяща за приемането на обжалвания регламент, доколкото според него посоченият регламент е правна уредба без никакво съдържание, чиято крайна цел е предоставените на Съюза от Договора правомощия да се упражняват от международен орган, и че препращането към националното законодателство не е в състояние да гарантира единна закрила в Съюза.
69. Не споделям това становище поради следните съображения.
70. Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика „изборът на правното основание на акт на Съюза трябва да се основава на обективни елементи, които подлежат на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на акта“(26).
71. Колкото до целта на обжалвания регламент, напомням, че тя е да се предостави единна закрила на територията на всички участващи държави членки(27).
72. Именно такова е значението на член 3, параграф 2, първа алинея от обжалвания регламент, който гласи, че „[ЕПЕД] има единен характер, [който] осигурява единна закрила и има едно и също действие във всички участващи държави членки“.
73. Тази закрила внася действителна полза от гледна точка на еднаквото прилагане, и следователно — на интеграцията, в сравнение с положението, произтичащо от прилагането на предвидените в ЕПК правила, които във всяка от държавите, страни по нея, гарантират закрила, чийто обхват се определя от националното законодателство(28).
74. Всъщност съгласно член 64, параграф 1 от ЕПК действието на европейския патент се определя от националното законодателство на „всяка от държавите, за които е издаден“. Притежателят на европейски патент следователно е длъжен да поиска регистриране на европейския си патент във всяка държава — страна по ЕПК, в която желае да се ползва от закрила.
75. Това означаваше, че за едно и също нарушение, извършено в няколко държави членки, съществуваха също толкова различни производства и приложими закони за уреждане на споровете, което създаваше значителна правна несигурност.
76. Колкото до съдържанието на обжалвания регламент, не мога да приема анализа на Кралство Испания, според което посоченият регламент бил „празна черупка“, щом като предвидените в него разпоредби са достатъчни и с оглед на обстоятелството, че законодателят на Съюза упражнява споделена компетентност заедно с държавите членки.
77. От една страна, член 3, параграф 1 от обжалвания регламент предвижда условията за предоставяне на единно действие, като уточнява, че европейският патент се ползва от него единствено ако е бил издаден с еднакъв набор от претенции по отношение на всички участващи държави членки и ако това единно действие е било вписано в регистъра за единна патентна закрила.
78. Член 4 от обжалвания регламент е свързан с датата, на която ЕПЕД поражда действие, а именно датата на публикуване от ЕПВ на съобщението за издаването на европейския патент в Европейския патентен бюлетин, така че по отношение на него се приема, че към тази дата той не поражда действие като национален патент на територията на участващите държави членки.
79. Що се отнася до член 5 от обжалвания регламент относно единната закрила, той определя последиците от единния характер и начините за гарантиране на единната закрила във всички участващи държави членки.
80. В параграф 1 се посочва, че ЕПЕД дава на своя притежател правото да забрани на трети лица да извършват действия, срещу които патентът осигурява закрила, на цялата територия на участващите държави членки, в които патентът има единно действие, при спазване на приложимите ограничения.
81. В параграф 2 се предвижда, че обхватът на това право и неговите ограничения са еднакви във всички участващи държави членки, в които патентът има единно действие.
82. От друга страна, напомням, че след Договора от Лисабон член 118 ДФЕС предоставя подходящата правна основа за създаването на права на интелектуална собственост и изрично посочва установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в обхвата на споделената компетентност на Съюза и на държавите членки по смисъла на член 4, параграф 2 ДФЕС(29).
83. Когато Договорите предоставят на Съюза такава компетентност, споделена с държавите членки в определена област, Съюзът и държавите членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Това предвижда член 2, параграф 2 ДФЕС, който добавя, че „[д]ържавите членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята“.
84. Освен това, член 118 ДФЕС предвижда, че законодателят на Съюза „[установява] мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза“(30).
85. Не трябва да се забравя, че правомощията, предоставени от член 118 ДФЕС, в случая се упражняват в рамките на осъществяването на засиленото сътрудничество и че в широкото си право на преценка законодателят на Съюза е направил избора да използва няколко правни инструмента, произтичащи едновременно от международното право, от правото на Съюза и от националното право, за целите на посоченото осъществяване, което не се оспорва от Кралство Испания.
86. Оттук следва, че законодателят на Съюза е можел според мен да препрати към националното право, предвиждайки в член 5, параграф 3 във връзка с член 7 от обжалвания регламент, че актовете, срещу които патентът осигурява закрила, и приложимите ограничения са посочените в приложимия по отношение на ЕПЕД закон в участващата държава членка, чието национално право се прилага по отношение на ЕПЕД като обект на собственост.
87. В това отношение съображение 9 от обжалвания регламент позволява тълкуване на тази разпоредба, като посочва, че „[п]о въпросите, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент […] следва да се прилагат разпоредбите на [ЕПК], Споразумението [относно ЕПС], включително разпоредбите от него, с които се определя обхватът [и ограниченията на правото да забрани на трети лица да извършват действия, срещу които патентът осигурява закрила], както и националното право, включително разпоредбите на международното частно право“.
88. В членове 25—27 от Споразумението относно ЕПС се определят актовете, срещу които ЕПЕД осигурява закрила, и ограниченията на действието на този патент. Участващите държави членки трябва да транспонират в националните си правни системи разпоредбите на тези членове.
89. Освен това член 118 ДФЕС, който е част от глава 3 от дял VІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасяща се до „сближаването на законодателствата“, не изисква непременно от страна на законодателя на Съюза да хармонизира изцяло всички аспекти на правото на интелектуална собственост чрез създаването на изчерпателен набор от правила относно неговото функциониране или съдържание. Кралство Испания самò признава това в писмената си реплика(31).
90. Според мен нищо в текста на член 118 ДФЕС не изключва възможността актът на Съюза, с който се създава патентът, да препраща към националното право, щом като посоченият акт гарантира, че патентът осигурява единна закрила на територията на участващите държави членки.
91. Кралство Испания оспорва именно и гаранцията за подобна защита.
92. Това, че законодателят на Съюза препраща към националното право, не означава обаче, че единната закрила, посочена в член 118 ДФЕС, няма да бъде гарантирана.
93. От член 5, параграф 3 във връзка с член 71, както и от съображение 9 от обжалвания регламент е видно, че актовете, срещу които ЕПЕД осигурява закрила, ще се определят от едно-единствено национално законодателство. С други думи ЕПЕД ще бъде подчинен на националния закон на една-единствена държава членка и това законодателство ще се прилага на цялата територия на участващите държави членки.
94. Като препраща към националния закон, приложим за всеки отделен случай, обжалваният регламент гарантира единна закрила, тъй като препращането обхваща и всички международни споразумения, по които държавите членки са страни, включително Споразумението относно ЕПС, което държавите членки са задължени да ратифицират по силата на принципа за лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС(32).
95. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отхвърли второто основание на Кралство Испания по същество.
В – По третото основание, изведено от злоупотреба с власт
1. Доводи на страните
96. Кралство Испания твърди, че Парламентът и Съветът са допуснали злоупотреба с власт, тъй като обжалваното решение не спазвало целта за засилено сътрудничество, посочена в член 20, параграф 1 ДЕС. Щом действието на ЕПЕД е уточнено в Споразумението относно ЕПС, единствената цел на обжалвания регламент била да се създаде впечатление за присъщи за Съюза понятие и правна уредба, докато в действителност се получавало бягство от присъщите за Съюза право и видове контрол. Противно на твърденията на Парламента, този въпрос не получил отговор от Съда в неговото решение Испания и Италия/Съвет(33).
97. Парламентът и Съветът искат това основание да бъде отхвърлено.
98. Парламентът подчертава, че в това свое решение Съдът е отхвърлил твърденията за злоупотреба с власт при създаването на единната патентна защита. Съветът добавя, че обжалваният регламент и създаването на ЕПЕД подпомагат постигането на целите на Съюза, тъй като притежател на европейски патент, който иска да получи закрила в 25-те участващи държави членки, без единното действие на подобен патент на практика е длъжен да валидира отделно този патент във всяка от 25-те държави членки, като съответният патент трябва да бъде потвърден и в случай на спор — защитен поотделно във всяка от 25-те държави членки.
99. Встъпилите страни споделят доводите на Парламента и Съвета.
2. Моята преценка
100. С третото си основание Кралство Испания твърди, че обжалваният регламент е опорочен от злоупотреба с власт, доколкото използва засиленото сътрудничество за цели, различни от тези, които му възлагат договорите.
101. Според него обжалваният регламент е „празна черупка“ и следователно не гарантира единна закрила, което е крайната цел на решението за засилено сътрудничество.
102. Според постоянната съдебна практика даден акт е опорочен от злоупотреба с власт само ако е видно въз основа на обективни, относими и съвпадащи улики, че той е приет с изключителното или най-малко с определящото намерение за постигане на цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или по-специално за да се заобиколи предвидена в Договорите процедура за справяне с обстоятелствата в конкретния случай(34).
103. Макар Кралство Испания да изтъква, че това основание е изведено в рамките на засиленото сътрудничество, а не в светлината на обжалвания регламент като такъв, който е предмет на второто основание, въпреки това то се позовава на същия довод, според който обжалваният регламент е лишен от съдържание, в смисъл че не съдържа никаква правна уредба, която да гарантира единна закрила.
104. Тъй като този довод бе отхвърлен при разглеждане на второто основание, уликите, на които Кралство Испания основава тезата си, не са относими. Затова считам, че третото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.
Г – По четвъртото и петото основание, изведени от нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС и на принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган
1. Доводи на страните
105. С четвъртото си основание Кралство Испания оспорва предоставянето от член 9, параграф 2 от обжалвания регламент на участващите държави членки, действащи в рамките на специалния комитет, на компетентността да определят равнището на таксите за поддържане и на дяловете за тяхното разпределение. Предоставянето на такива изпълнителни правомощия на участващите държави главно представлявало нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС, а при условията на евентуалност, ако Съдът не установи нарушение на посочената разпоредба — нарушение на принципите, посочени в решение Meroni/Върховен орган(35) относно делегирането на компетентност.
106. Парламентът твърди, че предоставянето на определени правомощия на агенциите винаги е било изключение от правилата на Договора в областта на прилагането на правото на Съюза, което е приемливо от правна гледна точка при определени условия. Освен това той си задава въпроса за относимостта на посоченото съдебно решение в случай на предоставяне на правомощия на международен орган, какъвто е специалният комитет.
107. Съветът смята, че съгласно член 291, параграф 1 ДФЕС, когато институциите на Съюза приемат задължителни от правна гледна точка актове, отговорността за приемането на подходящи мерки за изпълнение е на държавите членки. Единствено в случай че за прилагането на посочените актове са необходими еднакви условия, мерките за изпълнение се приемали от Комисията или, евентуално, от Съвета, съгласно параграф 2 от посочения член. В това отношение Кралство Испания не доказвало защо определянето на таксите за поддържане и на дяловете за тяхното разпределение трябвало да се извършва по еднакъв начин на равнището на Съюза. Оттук следвало, че решение Meroni/Върхове орган(36) е неотносимо в настоящия случай.
108. Във всички случаи Парламентът и Съветът смятат, че условията, наложени от посоченото съдебно решение, са изпълнени, като Парламентът уточнява, че тази съдебна практика трябва да се разглежда с оглед на член 118 ДФЕС, който изисква за ЕПЕД да се въвеждат „централизирани“ режими.
109. Встъпилите страни се присъединяват към мнението на Парламента и Съвета. Според някои от тях посочените във въпросното решение принципи не са приложими. Но така или иначе те били спазени.
110. С петото си основание Кралство Испания изтъква, че член 9, параграф 1 от обжалвания регламент, който възлага определени административни задачи на ЕПВ, нарушава посочените в решение Meroni/Върховен орган(37) принципи. Ставало дума не за правомощия на държавите членки, а за правомощия на Съюза.
111. Парламентът и Съветът изтъкват, че посочената съдебна практика не е приложима.
112. Встъпилите страни се присъединяват към мнението на Парламента и Съвета.
2. Моята преценка
113. Различните страни не оспорват, че въз основа на член 9, параграф 2 от обжалвания регламент в рамките на специалния комитет, който създават, участващите държави членки трябва да следят за определянето на размера на таксите за поддържане и на дяловете за тяхното разпределение.
114. Кралство Испания твърди обаче, че в настоящия случай са необходими еднакви условия за изпълнение; че следователно съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС изпълнителните правомощия трябвало да бъдат предоставени на Комисията или в някои специфични случаи — на Съвета и че следователно посочената разпоредба е нарушена.
115. Не мога да се съглася с подобни разсъждения.
116. Всъщност Кралство Испания основава тезата си на разпоредба, която според мен в случая не е приложима.
117. По силата на член 291, параграф 2 ДФЕС „[к]огато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 ДЕС и 26 ДЕС, на Съвета“.
118. Според практиката на Съда член 291 ДФЕС не дава никакво определение на понятието за акт за изпълнение, а в параграф 2 от него само се посочва необходимостта такъв акт да бъде приет от Комисията или, в някои специфични случаи, от Съвета, за да се гарантира, че правнообвързващите актове на Съюза се изпълняват при еднакви условия в рамките на Съюза(38).
119. Съдът уточнява, че от член 291, параграф 2 ДФЕС следва също, че само „[к]огато са необходими еднакви условия за изпълнение на правнообвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 [ДЕС] и 26 [ДЕС], на Съвета“(39).
120. Съдът добавя, че задачата на акта за изпълнение е да уточни съдържанието на законодателния акт, за да гарантира, че същият се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки(40).
121. В конкретния случай смятам, че упражняването от участващите държави членки на предоставените им от член 9, параграф 2 от обжалвания регламент правомощия се вписва в установена и очертана от законодателя на Съюза нормативна рамка, която по никакъв начин не изисква прилагане при еднакви условия във всички държави членки.
122. Всъщност, най-напред, в член 11 от обжалвания регламент законодателят на Съюза определя размера на таксите за поддържане на ЕПЕД като дължими за годините след годината, в която съобщението за издаването на европейския патент, който се ползва с единно действие, е публикувано в Регистъра на европейските патенти и обуславя действието на ЕПЕД с плащането на посочените такси.
123. По-нататък, в член 12 от обжалвания регламент, законодателят на Съюза посочва размера на таксите, които трябва да бъдат прогресивно нарастващи през целия срок на единната патентна закрила, достатъчни за покриване на всички разходи, свързани с издаването на европейския патент и с администрирането на единната патентна закрила, както и за да се гарантира балансиран бюджет на Европейската патентна организация. Освен това този размер трябва да отчита различни параметри, свързани с малките и средни предприятия. Законодателят на Съюза посочва в това отношение целта, която се преследва при това отчитане, а именно да се улеснят иновациите и да се насърчи конкурентоспособността на европейските предприятия, да се отрази големината на пазара, обхванат от патента, и да бъде съпоставим с размера на националните такси за поддържане на средностатистически европейски патент, който е започнал да поражда действие в участващите държави членки към момента на първоначалното определяне на размера на таксите за поддържане.
124. Накрая, член 13 от обжалвания регламент изброява справедливите, обективни и относими критерии, на които трябва да се основават дяловете за разпределението на таксите за поддържане между участващите държави членки.
125. Текстът на член 9, параграф 2 от обжалвания регламент е недвусмислен, като предоставя на държавите членки правомощията да определят годишния размер на таксите „съгласно член 12 от настоящия регламент“(41) и дяловете за разпределението на таксите за поддържане „съгласно член 13 от настоящия регламент“(42).
126. В това отношение законодателят на Съюза не оставя никакво право на преценка на участващите държави членки.
127. Освен това Регламентът е общоприложим, задължителен е в неговата цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Посочената разпоредба, предвидена в член 288, втора алинея ДФЕС, присъства in fine в обжалвания регламент, като изрично посочва участващите държави членки.
128. Смятам обаче, че член 9, параграф 2 от обжалвания регламент попада в обхвата на член 291, параграф 1 ДФЕС, по силата на който държавите членки предприемат всички необходими мерки от вътрешното право за прилагане на правнообвързващите актове на Съюза.
129. Според мен това не се поставя под въпрос от обстоятелството, че в качеството си на държави — страни по ЕПК, участващите държави членки определят размера на годишните такси съгласно член 12 и дяловете за тяхното разпределение съгласно член 13 от посочения регламент.
130. Това качество обаче не освобождава държавите членки от задължението им да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от актовете на институциите на Съюза(43).
131. Както се посочва в първото изречение на член 9, параграф 2, първа алинея от обжалвания регламент, „[у]частващите държави членки гарантират спазването на настоящия регламент при изпълнението на международните задължения, които са поели с [ЕПК], и си сътрудничат за тази цел“(44).
132. От изложеното следва, че не е необходимо да се разглеждат доводите относно съдебната практика, основана на решение Meroni/Върховен орган(45), което в случая не е приложимо, както и съдебната практика, основана на решение Обединеното кралство/Парламент и Съвет(46), която уточнява посочените в първото решение принципи.
133. Тази съдебна практика само очертава възможността за дадена институция на Съюза да делегира част от правомощията си на орган или на служба на Съюза или на външна агенция, както и възможността за законодателя на Съюза да възлага мерки за изпълнение на орган или служба на Съюза или външна агенция, вместо да предостави тези правомощия на Комисията или на Съвета.
134. Всъщност в делото, по което е постановено решение Meroni/Върховен орган(47), Върховният орган делегира на частноправни организации правомощия, с които е натоварен по силата на Договорите, а в делото, по което е постановено решение Обединеното кралство/Парламент и Съвет(48), законодателят на Съюза е предвидил създаденият орган на Съюза да действа според правомощията, предоставени му по силата на разглеждания регламент и в приложното поле на всеки правнообвързващ акт на Съюза, възлагащ задачи на този орган.
135. С оглед на изложеното по-горе четвъртото основание, доколкото е изведено от нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС, трябва да се отхвърли по същество.
136. Колкото до петото основание, което поставя въпроса дали, като се възлагат определени административни задачи на ЕПВ, са изпълнени условията, изисквани от съдебната практика Meroni/Върховен орган(49) в областта на делегирането на правомощия на външни агенции, трябва да се отбележи, че в настоящото дело не законодателят на Съюза, а участващите държави членки възлагат административни задачи на международноправно образувание, каквото е ЕПВ.
137. Напомням, че обжалваният регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК и че именно на основание член 143, параграф 1 от ЕПК, по силата на който група от държави — страни по конвенцията, може да възлага допълнителни задачи на ЕПВ, участващите държави членки са възложили на ЕПВ административните задачи, изброени в член 9, параграф 1 от обжалвания регламент.
138. В подобен случай съдебната практика Meroni/Върховен орган(50) също не би могла да се приеме за приложима.
139. Предвид изложените по-горе съображения петото основание също трябва да се отхвърли по същество.
Д – По шестото и седмото основание, изведени от нарушение на принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза
1. Доводи на страните
140. С шестото си основание Кралство Испания твърди, че запазването на автономията на правния ред на Съюза предполага, че правомощията на Съюза и неговите институции не трябва да се израждат от никой международен договор. Такъв обаче бил конкретният случай, тъй като член 18, параграф 2, първа алинея от обжалвания регламент предвиждал той да се прилага, считано от по-късната от следните дати: 1 януари 2014 г. или датата на влизане в сила на Споразумението относно ЕПС. Освен това обжалваният регламент определял специален режим за съдебен контрол на ЕПЕД, който се съдържал не в посочения регламент, а в Споразумението относно ЕПС. Кралство Испания твърди, че съдържанието на посоченото споразумение засяга правомощията на Съюза и че с него се възлага на трета страна правомощието да определи едностранно как ще се прилага обжалваният регламент.
141. Парламентът посочва, че връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно ЕПС е условие от съществено значение за функционирането на системата за единна патентна закрила благодарение на единния патент и не нарушава правото на Съюза. Споразумението относно ЕПС отговаряло на двете основни условия, необходими за целите на спазването на автономията на правния ред на Съюза, тъй като, от една страна, естеството на правомощията на Съюза и на неговите институции не било изменено, и от друга страна, това споразумение не налагало на Съюза и на неговите институции при упражняване на техните вътрешни правомощия никакво по-специално тълкуване на съдържащите се в посоченото споразумение правни разпоредби на Съюза.
142. Освен това създаването на ЕПС не засягало нито едно правомощие на Съюза. На първо място, компетентността за създаване на обща юрисдикция в областта на патентите и за определяне на обхвата на нейните правомощия все още принадлежала на държавите членки и тя не била възложена изключително на Съюза. След това, обжалваният регламент изрично изисквал от държавите членки да предоставят изключителна компетентност на ЕПС. Обжалваният регламент, основан на член 118 ДФЕС, позволявал изрично на държавите членки да приемат в областта на патентите разпоредби, предвиждащи дерогации от Регламента „Брюксел I“. Законодателят на Съюза изисквал влизането в сила на Споразумението относно ЕПС да се обуславя от необходимите изменения, внесени от законодателя на Съюза в Регламент „Брюксел I“ по отношение на връзката между последния и посоченото споразумение. Накрая, няколко разпоредби от Договора за ДЕС подчинявали влизането в сила на правен акт от вторичното право на Съюза на неговото одобряване от страна на държавите членки.
143. Съветът изтъква, че доводите, посочени в подкрепа на това основание, са недопустими, тъй като са насочени срещу Споразумението относно ЕПС. Във всички случаи той посочва, че политическият избор на законодателя на Съюза е да свърже ЕПЕД с функционирането на отделен съдебен орган — ЕПС, гарант за последователност на съдебната практика и правна сигурност. Не съществува никаква правна пречка пред установяването на връзка между ЕПЕД и ЕПС, изложена в съображения 24 и 25 от обжалвания регламент. Впрочем в съдебната практика имало няколко случая, при които приложимостта на акт на Съюза била подчинена на външно за посочения акт събитие.
144. Встъпилите страни споделят позицията на Парламента и Съвета.
145. Със седмото си основание Кралство Испания изтъква, че член 18, параграф 2, втора алинея от обжалвания регламент предоставя на държавите членки възможността едностранно да решават дали той да се прилага по отношение на тях. Така, ако държавата членка вземе решение да не ратифицира Споразумението относно ЕПС, обжалваният регламент нямало да се прилага по отношение на нея и ЕПС нямало да получи изключителна компетентност на нейна територия за признаване на ЕПЕД, така че ЕПЕД нямало да има единно действие по отношение на посочената държава членка. Това водело до нарушение на принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза.
146. Парламентът смята, че отказът на дадена държава членка да ратифицира Споразумението относно ЕПС, който действително би довел до неприложимост на обжалвания регламент на нейна територия, съставлява неизпълнение на член 4, параграф 3 ДЕС. Дори да се предположело, че съществува риск за еднаквото прилагане на обжалвания регламент, подобен риск бил оправдан с оглед на необходимостта от гарантиране на ефективна съдебна защита и спазване на принципа на правната сигурност.
147. Съветът припомня, че член 18, параграф 2 от обжалвания регламент предвижда само една дерогация по отношение на член 3, параграфи 1 и 2, и член 4, параграф 1 от посочения регламент, така че единното действие на европейския патент да се ограничава до държавите членки, ратифицирали Споразумението относно ЕПС, като останалите разпоредби на посочения регламент се прилагат за всички участващи държави членки. Предвид значението на връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно ЕПС се приемало, че става дума за допълнителна гаранция, за да може посочената връзка да функционира по оптимален начин. От практиката на Съда било видно, че предоставянето на изключение относно приложимостта на акт на Съюза от правна гледна точка е възможно само ако дерогацията е обективно оправдана и ако е ограничена във времето. Такъв е и настоящият случай.
148. Встъпилите страни споделят мнението на Парламента и Съвета.
2. Моята преценка
149. Ще анализирам заедно шестото и седмото основание, посочени от Кралство Испания, тъй като в тях се разглежда връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно ЕПС.
150. На първо място, ще разгледам първата и втората част на шестото основание и на второ място, ще анализирам последната част на шестото основание и седмото основание.
151. Веднага ще посоча, че Кралство Испания не поставя под въпрос възможността да съществува отделна правораздавателна система. В това отношение в становище 1/09(51) Съдът напомня, че с член 262 ДФЕС се предвижда „възможността“ за разширяване на правомощията на юрисдикциите на Съюза по отношение на споровете, свързани с прилагането на актове на Съюза, които създават европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, и че следователно с него не се въвежда монопол на Съда в разглежданата област и не се предопределя изборът на правораздавателната рамка, която може да се приеме за решаването на споровете между частноправни субекти относно правата на интелектуална собственост(52).
а) Първа и втора част на шестото основание
152. Първата част на шестото основание води Кралство Испания до твърдението, че няма съществена разлика между Споразумението относно ЕПС и проекта за споразумение, с който да се създаде компетентен съд за европейски и общностни патенти, който Съдът е обявил за несъвместим с разпоредбите на Договора(53).
153. Според посочената държава членка, от една страна, ЕПС не е част от институционалната и съдебната система на Съюза и от друга страна, Споразумението относно ЕПС не предвижда гаранции за запазване на правото на Съюза. Дори да се предположело, че предвиденото в член 23 от Споразумението относно ЕПС пряко възлагане на отговорност — поотделно на всяка договаряща държава членка и колективно, включително за целите на членове 258—260 ДФЕС, е съвместимо с Договорите, то било недостатъчно в това отношение.
154. По отношение на втората част на шестото основание Кралство Испания се стреми да докаже, че държавите членки не могат да ратифицират Споразумението относно ЕПС, без да нарушат задълженията си, произтичащи от правото на Съюза.
155. То изтъква, че Споразумението относно ЕПС е трябвало да бъде сключено от Съюза на основание член 3, параграф 2 ДФЕС, доколкото то засяга общи правила, а именно и по-специално тези от Регламент „Брюксел І“. С приемането на Регламент „Брюксел І“ Съюзът придобил изключителна компетентност в обхванатата от него област(54).
156. За тази цел Кралство Испания анализира съдържанието на Споразумението относно ЕПС, както и нормите относно съдебната компетентност по делата, възложени за разглеждане на ЕПС, след което стига до заключението, че държавите членки — страни по Споразумението относно ЕПС, са упражнили компетентност, която вече не са притежавали, и следователно това представлявало нарушение на принципа на автономия на правото на Съюза.
157. Тези две части на шестото основание са с неясен характер, изразяващ се в трудността да се определи кой текст всъщност оспорва Кралство Испания, когато поставя на Съда въпроса дали, като подчинява прилагането на обжалвания регламент на влизането в сила на Споразумението относно ЕПС, член 18, параграф 2 от посочения регламент изражда правомощията на Съюза и неговите институции.
158. Смятам, както посочват различни страни по спора, че се забелязва стремеж от страна на Кралство Испания с посочените части да оспори законосъобразността на Споразумението относно ЕПС от гледна точка на правото на Съюза и да докаже, че посоченото споразумение не спазва становище 1/09(55).
159. Въпросът тук е дали Съдът е компетентен да упражни контрол върху съдържанието на Споразумението относно ЕПС, на което Кралство Испания се позовава в рамките на жалбата си за отмяна срещу обжалвания регламент, като се има предвид съществуващата връзка между тези два правни акта в контекста на прилагането на засилено сътрудничество.
160. По мое мнение на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор.
161. Разбира се, Кралство Испания не е могло да прибегне към производството за даване на становище, уредено в член 218, параграф 11 ДФЕС, по отношение на предвижданото Споразумение за ЕПС. Всъщност това производство не би било приложимо към подобно споразумение между държавите членки, доколкото становището на Съда може да бъде получено само във връзка със съвместимостта с Договорите на бъдещо споразумение, по което Съюзът е страна.
162. Освен това Кралство Испания не може директно да поиска от съда на Съюза отмяна на Споразумението относно ЕПС въз основа на член 263, първа алинея ДФЕС, по силата на който Съдът „осъществява контрол относно законосъобразността на законодателните актове, на актовете на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка, с изключение на препоръките и становищата, както и на актовете на Европейския парламент и на Европейския съвет, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни. Той контролира също така законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“.
163. Всъщност Споразумението относно ЕПС не попада в нито една от категориите актове, посочени в Договора за функционирането на ЕС. То представлява междуправителствено споразумение, договорено и подписано от някои държави членки въз основа на международното право.
164. Впрочем според мен съществуващата връзка между обжалвания регламент и Споразумението относно ЕПС не може да бъде основание за довода на Кралство Испания, съгласно който анализът на обжалвания регламент изисква разглеждане на съдържанието на Споразумението относно ЕПС.
165. Доводите на Кралство Испания, изложени в писмената му реплика с цел да се докаже, че Съдът е компетентен да осъществи контрол върху съдържанието на Споразумението относно ЕПС, не могат да поставят под въпрос моя отговор.
166. Всъщност Кралство Испания се позовава на практика на Съда, която според мен не може да се приложи в контекста на настоящото дело.
167. Така в делото, по което е постановено решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия(56), контролът за законосъобразност, който е трябвало да се упражни от съда на Съюза, се отнася до акта на Съюза за прилагане на разглежданото международно споразумение, а именно резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, а не до последното като такова.
168. Съдът се позовава на практиката си, в която вече е отменял решение на Съвета за одобряване на международно споразумение, след като е разгледал неговата вътрешна законосъобразност от гледна точка на оспорваното споразумение(57).
169. Контекстът на настоящото дело обаче е напълно различен, тъй като с обжалвания регламент нито се одобрява международно споразумение, нито такова се прилага, а целта му е осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
170. От друга страна се налага изводът, че дори обжалваният регламент да бъде отменен, това в никаква степен няма да постави под въпрос валидността на Споразумението относно ЕПС.
171. С оглед на изложеното по-горе смятам, че първата и втората част на шестото основание трябва да се обявят за недопустими.
б) Последната част на шестото основание и седмото основание
172. Що се отнася до последната част на шестото основание, Кралство Испания твърди, че от член 18, параграф 2, първа алинея от обжалвания регламент следва, че прилагането на посочения регламент е поставено в абсолютна зависимост от влизането в сила на Споразумението относно ЕПС. Оттук следвало, че ефективността на компетентността, упражнена от Съюза с обжалвания регламент, зависела от волята на държавите членки — страни по Споразумението относно ЕПС.
173. Колкото до седмото основание, Кралство Испания критикува член 18, параграф 2 от обжалвания регламент, че предоставя на държавите членки възможността да решават едностранно дали той ще бъде прилаган по отношение на тях.
174. Не мога да споделя анализа на Кралство Испания.
175. Законодателят на Съюза е посочил, че по отношение на ЕПЕД следва да се установи компетентна юрисдикция и тя да се уреди чрез инструмент за създаване на единна система за разглеждане на патентни спорове във връзка с европейските патенти и с ЕПЕД(58).
176. Той допълва, че това е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на ЕПЕД, на последователността на съдебната практика и съответно — на правната сигурност(59).
177. Целта на обжалвания регламент е да се гарантира посоченото нормално действие. Прилагането на обжалвания регламент, преди да бъде създаден ЕПС, би противоречало именно на подобни принципи.
178. Не мога да се съглася с твърденията на Кралство Испания, че държавите членки вземат решение за влизането в сила на обжалвания регламент.
179. Според мен именно в изпълнение на принципа за лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, участващите държави членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, позволяващи осъществяване на засиленото сътрудничество, включително ратификацията на Споразумението относно ЕПС, тъй като тази ратификация е необходимо условие за това осъществяване. Всъщност по силата на тази разпоредба държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.
180. Като се въздържат да ратифицират Споразумението относно ЕПС, участващите държави членки биха нарушили принципа за лоялно сътрудничество, тъй като биха застрашили постигането на целите на Съюза за хармонизиране и уеднаквяване(60).
181. По тази причина в съображение 25 от обжалвания регламент законодателят на Съюза посочва, че „следователно от първостепенно значение е участващите държави членки да ратифицират Споразумението относно [ЕПС] в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове“(61).
182. Съображение 25 обяснява защо в член 18, параграф 2 от обжалвания регламент законодателят на Съюза обвързва приложимостта на посочения регламент с датата на влизане в сила на Споразумението относно ЕПС, ако тя е по-късна от 1 януари 2014 г.
183. Ако се допускаше определени национални съдилища да запазят компетентността си в някои участващи държави членки, в които се признава единното действие на европейския патент, биха били поставени под въпрос целите за хармонизиране и уеднаквяване, към чието постигане е насочено единното действие на европейските патенти.
184. Връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно ЕПС е от такова естество, че би било непоследователно от страна на законодателя на Съюза от гледна точка на правната сигурност да не обвърже прилагането на обжалвания регламент с влизането в сила на посоченото споразумение.
185. С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда да отхвърли последната част на шестото основание и седмото основание по същество.
Е – По искането за частична отмяна на обжалвания регламент, направено при условията на евентуалност
1. Доводи на страните
186. Парламентът, Съветът, Федерална република Германия и Унгария смятат, че искането за частична отмяна на обжалвания регламент, повдигнато при условията на евентуалност, не може да бъде уважено, тъй като разпоредбите, чиято отмяна се иска, са съществена част от нормативната рамка, установена от посочения регламент, и следователно не могат да бъдат отделени от него, без да изменят неговата същност.
187. Кралство Испания изтъква, че член 9 от обжалвания регламент може да бъде безпроблемно отделен от неговите разпоредби(62). Що се отнася до член 18, параграф 2 от посочения регламент, то смята, че предвид член 297, параграф 1, последна алинея ДФЕС(63) не е необходимо обжалваният регламент да съдържа разпоредба относно своята приложимост.
2. Моята преценка
188. Припомням, че съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само доколкото частта, чиято отмяна се иска, може да бъде отделена от останалата част на акта. Съдът многократно се е произнасял в смисъл, че условието за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност(64).
189. В настоящия случай следва да се напомни, че целта на обжалвания регламент е създаване на единна патентна закрила. За осъществяване на посочената цел законодателят на Съюза приема нормативна уредба.
190. В това отношение член 3, параграф 1 от обжалвания регламент предвижда, че „[е]вропейски патент с еднакъв набор от претенции по отношение на всички участващи държави членки, се ползва от единно действие в участващите държави членки, при условие че неговото единно действие е било вписано в Регистъра за единна патентна закрила“(65).
191. Това условие изисква законодателят на Съюза да предвиди поредица от административни мерки, които се предприемат преди и след датата на тази регистрация, и които се налагат, за да може посочената регистрация да породи действие.
192. Подобни мерки са предвидени от законодателя в параграф 1 на член 9, озаглавен „Административни задачи в рамките на Европейската патентна организация“, от обжалвания регламент.
193. Посочената разпоредба съдържа изчерпателен списък със задачите, с чието изпълнение е натоварено ЕПВ.
194. Немислимо е законодателят на Съюза да постигне поставената в обжалвания регламент цел, без да бъдат изпълнени посочените задачи, от които очевидно се обуславя доброто функциониране на системата за създаване на ЕПЕД.
195. Затова не виждам по какъв начин член 9, параграф 1 от обжалвания регламент може да отпадне, без да се засегне неговата същност.
196. Що се отнася до член 9, параграф 2 от обжалвания регламент, доколкото посочената разпоредба засяга определянето на таксите за поддържане и на дяловете за тяхното разпределение, които са предмет на петото основание на Кралство Испания, според мен е немислимо да се предвиди финансов механизъм като посочения в глава V от обжалвания регламент, без да се уточнят лицата или структурите, на които е възложено извършването на това определяне.
197. Според мен оттук следва, че член 9, параграф 1 в неговата цялост и параграф 2 от обжалвания регламент, според посоченото в петото основание на настоящата жалба, не се отнася до отделим аспект от създадената с посочения регламент нормативна уредба и че вследствие на това неговата евентуална отмяна би засегнала същността на посочения регламент.
198. Що се отнася до член 18, параграф 2 от обжалвания регламент, който урежда прилагането на последния, като го обвързва с влизането в сила на Споразумението относно ЕПС, смятам, че по съображенията, които изложих при преценката на последната част на шестото основание и на седмото основание, тази разпоредба не може да се отдели от останалата част на обжалвания регламент.
199. Затова според мен искането за частична отмяна на обжалвания регламент, направено от Кралство Испания при условията на евентуалност, е недопустимо.
200. С оглед на изложените по-горе съображения нито едно от посочените от Кралство Испания основания в подкрепа на неговата жалба не може да се уважи и затова те трябва да се отхвърлят.
IV – Заключение
201. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Кралство Испания да понесе направените от него съдебни разноски, а Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да понесат направените от тях съдебни разноски.