Language of document : ECLI:EU:C:2017:214

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

15 март 2017 година(1)

„Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Член 25, параграф 2 — Телефонни справочни услуги и указатели — Директива 2002/58/ЕО — Член 12 — Указатели на абонати — Предоставяне на лични данни за абонатите с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели — Съгласие на абоната — Разграничение в зависимост от държавата членка, в която се предлагат общодостъпните телефонни справочни услуги и указатели — Принцип на недопускане на дискриминация“

По дело C‑536/15

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия) с акт от 3 юли 2015 г., постъпил в Съда на 13 октомври 2015 г., в рамките на производство по дело

Tele2 (Netherlands) BV,

Ziggo BV,

Vodafone Libertel BV

срещу

Autoriteit Consument en Markt (ACM),

в присъствието на:

European Directory Assistance NV,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: R. Schiano, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 октомври 2016 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Tele2 (Netherlands) BV, от Q. R. Kroes и M. P. F. Reker, advocaten,

–        за Ziggo BV, от W. Knibbeler и N. Lorjé, advocaten,

–        за Vodafone Libertel BV, от H. P. Wiersema, advocaat,

–        за нидерландското правителство, от М. de Ree, М. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от H. Kranenborg, G. Braun и L. Nicolae, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 ноември 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директивата за универсалната услуга) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директивата за универсалната услуга“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Tele2 (Netherlands) BV, Ziggo BV и Vodafone Libertel BV — дружества, установени в Нидерландия, и Autoriteit Consument en Markt (ACM) (Орган по потребителски и пазарни въпроси) по повод на решение на този орган по спора между тези предприятия и European Directory Assistance NV (наричано по-нататък „EDA“) — установено в друга държава членка дружество, относно предоставянето на последното дружество на лични данни за абонатите с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в последната държава членка и/или в други държави членки.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директивата за универсалната услуга

3        Съображения 11 и 35 от Директивата за универсалната услуга гласят:

„(11) […] Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на личните данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор [(ОВ L 24, 1998 г., стр. 1)] гарантира правото на абонатите за защита на личната им сфера по отношение на включването на лични данни в обществените телефонни указатели.

[…]

(35)      Предоставянето на справочни услуги и указатели е вече отворено за конкуренция. Разпоредбите на настоящата директива допълват разпоредбите на Директива 97/66/ЕО, като дават право на абонатите да включат личните си данни в указател на хартиен носител или в електронна форма. Всички доставчици на услуги, които предоставят номера на своите абонати, са длъжни да предоставят съответната информация обективно, икономически целесъобразно и без допускане на дискриминация“.

4        Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи в параграф 1:

„В рамките, установени от Директива 2002/21/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, глава 13, том 35, стр. 195)], настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните ползватели. Целта е на територията на [целия] Европейск[и съюз] да се осигурят качествени обществено достъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели. […]“.

5        Глава II от Директивата за универсалната услуга се отнася до задълженията за предоставяне на универсална услуга. Член 5 от тази глава, озаглавен „Справочни услуги и указатели“, гласи следното:

„1.      Държавите членки гарантират:

а)      наличието на поне едно подробно указание за крайните потребители в одобрена от съответните органи форма, която може да бъде на хартиен носител или електронна, както и съчетание от двете форми, и която се актуализира редовно най-малко веднъж годишно;

б)      наличието на поне една комплексна телефонна справочна услуга за всички крайни потребители, включително ползватели на обществени телефони.

2.      Указателите, посочени в параграф 1, включват, в съответствие с разпоредбите на член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) [(ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, глава 13, том 36, стр. 63)], всички абонати на обществено достъпни телефонни услуги.

[…]“.

6        Глава IV от Директивата за универсалната услуга се отнася до интересите и правата на крайните потребители. Член 25 от тази глава, озаглавен „Телефонни справочни услуги“, предвижда:

„1.      Държавите членки гарантират правото на абонатите на обществено достъпни телефонни услуги да бъдат включени в обществено достъпния указател, посочен в член 5, параграф 1, буква а), и информацията за тях да бъде достъпна за доставчиците на телефонни справочни услуги и/или указатели в съответствие с параграф 2.

2.      Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят номера на своите абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация, с оглед осигуряването на справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация.

[…]

5.      Параграфи 1—4 се прилагат в съответствие с изискванията на законодателството на [Съюза] относно защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, и по-специално член 12 от Директива [2002/58]“.

 Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации

7        Съгласно съображение 39 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136 (наричана по-нататък „Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“):

„(39) Задължението да се информират абонатите за целта/целите на публичните указатели, в които техните лични данни ще бъдат включени, трябва да се наложи на страните, събиращи данните за такова включване. Когато данните могат да бъдат предадени на една или повече трети страни, абонатът трябва да бъде информиран за тази възможност и за получателя или за категориите възможни получатели. Всяко предаване трябва да бъде предмет на условието, че данните не могат да се използват за други цели, освен за тези, за които са събрани. Ако страната, събираща данните от абонатите или трети страни, на които данните са били предадени, желае да използва данните с допълнителна цел, трябва да се получи подновено съгласие от абоната, или от първата страна, събираща данните или от трета страна, на която данните са били предадени“.

8        Член 1 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, озаглавен „Обхват и цел“, гласи в параграф 1:

„Настоящата директива предвижда да се хармонизират националните разпоредби, необходими за осигуряване на еднаква степен на защита на основните права и свободи, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на поверителност по отношение на обработката на лични данни в електронно съобщителния сектор и да се осигури свободно движение на такива данни и оборудване за електронни съобщения и услуги в [Съюза]“.

9        Член 12 от посочената директива, озаглавен „Указатели на абонати“, предвижда:

„1.      Държавите членки следят абонатите да са информирани безплатно и преди да са включени в указателя, относно целта (целите) на отпечатания или електронен указател на абонати, достъпен до широката публика или, който може да се получи чрез справки, в които техните лични данни могат да бъдат включени, и за всяко по-нататъшно използване въз основа на функции за търсене, включени в електронните версии на указателя.

2.      Държавите членки следят на абонатите да бъде дадена възможност да определят дали техните лични данни да бъдат включени в публичен указател и, ако е така, кои данни, до степен достатъчна за целите на указателя, както е определено от доставчика на указателя, както и да провери, коригира или оттегли такива данни. Невключването в публичния указател на абонати, проверката, коригирането или оттеглянето на лични данни от него трябва бъде безплатно.

3.      Държавите членки могат да изискват за всяка цел на публичен указател, освен тази за търсене на координати на лица на база техните имена и когато е необходимо минимален брой други идентификатори, да бъде поискано допълнително съгласие от абонатите.

[…]“.

 Нидерландското право

10      Съгласно член 1.1, буква e) от Besluit universele dienstverlening en eindgebruikersbelangen (Наредба за универсалните услуги и интересите на крайните ползватели) от 7 май 2004 г. (Stb. 2004, № 203, наричана по-нататък „Bude“):

„[П]од стандартни справочни услуги се разбират общодостъпни справочни услуги, в които телефонни номера могат да бъдат намерени само с помощта на данни за името във връзка с данни за адреса и номера на жилище, пощенския код или местожителството на абоната“.

11      Член 3.1 от Bude гласи следното:

„Всеки доставчик, който предоставя номера на своите абонати, изпълнява всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация“.

12      Съгласно член 3.2 от Bude:

„1.      Доставчик на общодостъпни телефонни услуги, който преди или при сключването на договор с ползвател иска името и адреса му (улица и номер, пощенски код и община), иска и съгласието му за включването на тези лични данни и на предоставения от доставчика номер във всеки стандартен указател и в данните, използвани във всички стандартни справочни услуги за абонати. Съгласието по предходното изречение се иска поотделно за всички лични данни.

2.      Предоставеното съгласие е съответна информация по смисъла на член 3.1.

3.      Доставчик на общодостъпни телефонни услуги, който иска и съгласие за включване в телефонен указател, различен от стандартен указател, или в данни за абонати, които не са използвани само за стандартни справочни услуги за абонати, гарантира, че начинът, по който се иска съгласието по параграф 1, и формата, в която то е дадено, са поне еквивалентни на начина, по който първоначалното съгласие по настоящия параграф е поискано, и на формата, в която то е дадено“.

13      Член 11.6 от Telecommunicatiewet (Закон за телекомуникациите) от 19 октомври 1998 г. (Stb. 1998, № 610) предвижда:

„1.      Лице, което публикува общодостъпен указател или предоставя общодостъпна справочна услуга за абонатите, информира безплатно абоната, преди да включи лични данни за него в указателя или във файла с абонати, използван с оглед на справочната услуга за абонатите:

a)      за целите на въпросния указател и въпросната справочна услуга за абонатите, а ако става въпрос за електронна версия на указателя — за възможностите за използването му въз основа на включени функции за търсене; и

b)      за видовете лични данни, които могат да бъдат включени във въпросния указател и въпросната справочна услуга за абонатите, като се имат предвид целите, за които са изготвени.

2.      Общодостъпен указател и файлът с абонати, използван с оглед на справочна услуга за абонатите, възпроизвеждат лични данни на абонат само ако той даде съгласието си за това, като се ограничават до данните, предоставени в това отношение от абоната. Невключването в указател или във файл с абонати, използван с оглед на справочна услуга за абонатите, е безплатно.

3.      Доколкото обработването на личните данни в общодостъпен указател и във файла с абонати, използван с оглед на справочна услуга за абонатите, преследва цели, различни от търсенето на телефонни номера въз основа на данни за името, съчетани с данни като улица, номер, пощенски код и населено място на абоната, се изисква отделно съгласие на абоната за всяка от тези други цели.

4.      Абонатът има правото да проверява, коригира или оттегля безплатно личните си данни в общодостъпен указател или във файл с абонати, използван с оглед на справочна услуга за абонатите“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

14      EDA е дружество по белгийското право, което предлага телефонни справочни услуги и указатели, достъпни от белгийска територия. То иска от предприятията, които предоставят телефонни номера на абонати в Нидерландия (наричани по-нататък „нидерландските предприятия“), да му дадат достъп до данните, свързани с техните абонати. Тъй като тези предприятия отказват да предоставят поисканите данни, на 18 януари 2012 г. EDA сезира ACM с искане за уреждане на спора.

15      С решения от 5 юни 2013 г. ACM в качеството си на национален регулаторен орган се произнася по искането на EDA, като приема следните мерки. Първо, EDA може да се позове на член 3.1 от Bude, доколкото използва предоставените му телефонни номера и свързаната с тях информация, за да пусне на пазара стандартна услуга за телефонни справки за абонатите. Второ, нидерландските предприятия трябва да предоставят на EDA основните данни за абонатите си (имена, адреси, телефонни номера) при справедливи, обективни, икономически целесъобразни и недискриминационни условия. Трето, нидерландските предприятия трябва да се уверят в разумен срок, че съгласието, което искат от абонатите си при сключването на договори с цел включването на засягащите ги данни във всеки стандартен указател и във всеки файл с абонати, използван с оглед на услуга за телефонни справки за абонатите, съответства на разпоредбите на член 3.2 от Bude.

16      Нидерландските предприятия подават жалба по съдебен ред срещу тези решения на ACM пред College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия).

17      На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че тъй като член 3.1 от Bude транспонира в нидерландското право член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, следва да се установи обхватът на последната разпоредба, за да се отговори на въпроса, по който спорят страните в главното производство, а именно дали посоченият член 3.1 налага на нидерландските предприятия да предоставят на EDA данни за техните абонати, въпреки че EDA не е установено в Нидерландия.

18      В това отношение тя отбелязва, че тълкуването на член 25, параграф 2 от посочената директива, дадено от Съда в решение от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom (C‑543/09, EU:C:2011:279), не се отнася до трансграничното предоставяне на данни за абонатите и следователно не отговаря на въпроса дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено предприятие е длъжно да предостави данните си за абонатите на доставчик на телефонни справочни услуги и указатели, който е установен в друга държава членка.

19      На второ място, запитващата юрисдикция посочва по отношение на получаването на съгласието на абоната, че член 3.2 от Bude предвижда, че доставчикът иска съгласието за включването на личните данни и на телефонните номера, чието използване е придобил, във всеки стандартен указател и във всеки файл с абонати, използван с оглед на стандартна услуга за телефонни справки. Тя уточнява, че според изложението на мотивите за приемането на член 3.2 от Bude „тази разпоредба цели да се избегне всеки доставчик на общодостъпни телефонни указатели и на общодостъпни телефонни справочни услуги да трябва да иска отделно съгласието на всеки абонат за стандартно включване в тях“.

20      Запитващата юрисдикция отбелязва, че страните в главното производство спорят, от една страна, дали член 3.2 от Bude позволява да се иска отделното съгласие на абонатите за използването на личните им данни според това дали тези данни са предназначени за нидерландски доставчици или за чуждестранни доставчици на телефонни справочни услуги и/или на указатели, а от друга страна, дали следва да се даде възможност на абонатите да изберат да дадат или не съгласието си в зависимост от страната, в която предприятието, което иска информация, предоставя услугите си. В това отношение тя смята, че по същество се поставя въпросът как трябва да се уравновесят спазването на принципа за недопускане на дискриминация и защитата на личния живот в рамките на посоченото искане на съгласие.

21      При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че под молби следва да се разбира и молбата на предприятие със седалище в друга държава членка, което иска информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели, които се предлагат в тази държава членка и/или в други държави членки?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли доставчик, който предоставя телефонни номера и който по силата на национална правна уредба е задължен да иска съгласието на абонатите за включването [на тези данни] в стандартни указатели и стандартни справочни услуги, да прави съгласно принципа за недопускане на дискриминация разграничение при молбата за искане на съгласие в коя държава членка предприятието, което иска информация по смисъла на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, предлага указател и справочни услуги?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

22      С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да установи дали член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „молби“, употребено в този член, включва и молба, отправена от предприятие, установено в държава членка, различна от държавата, в която са установени предприятията, предоставящи телефонни номера на абонати, което иска да му бъде предоставена съответната информация, с която разполагат тези предприятия, с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в тази държава членка и/или в други държави членки.

23      Член 25 от Директивата за универсалната услуга е част от глава IV, посветена на интересите и правата на крайните потребители. Съгласно параграф 1 от тази разпоредба държавите членки гарантират правото на абонатите на обществено достъпни телефонни услуги да бъдат включени в обществено достъпния указател, посочен в член 5, параграф 1, буква а) от посочената директива, и информацията за тях да бъде достъпна за доставчиците на телефонни справочни услуги и/или указатели в съответствие с член 25, параграф 2 от същата директива.

24      Що се отнася до предоставянето на информация за абонатите на доставчиците на справочни услуги и/или указатели, от самия текст на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга става ясно, че тази разпоредба се отнася до всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели. Освен това разпоредбата налага посоченото предоставяне да бъде извършено при недискриминационни условия.

25      Така от този текст следва, че разпоредбата не прави никакво разграничение според това дали молбата за предоставяне на данните за абонатите е отправена от предприятие, установено в същата държава членка като тази, в която е установено предприятието, до което е адресирана молбата, или е отправена от предприятие, установено в държава членка, която е различна от държавата на предприятието — получател на посочената молба.

26      Липсата на разграничение съответства на целта, преследвана с Директивата за универсалната услуга, която според член 1, параграф 1 се изразява по-специално в това на територията на целия Европейски съюз да се осигурят качествени обществено достъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели, както и на специфичната цел на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, която по-специално се изразява в това да се осигури спазването на задължението за универсална услуга, предвидено в член 5, параграф 1 от посочената директива (вж. в този смисъл решение от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom, C‑543/09, EU:C:2011:279, т. 35).

27      В това отношение Съдът вече е постановил в точка 36 от решението от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom (C‑543/09, EU:C:2011:279), позовавайки се на съображение 35 от Директивата за универсалната услуга, че на конкурентния пазар задължението на предприятията, които предоставят телефонни номера, да предават данните за собствените си абонати съгласно член 25, параграф 2 от тази директива, по принцип дава възможност не само на предприятието, определено да осигури изпълнението на задължението за универсална услуга по член 5, параграф 1 от тази директива, но и на всеки доставчик на телефонни услуги да създаде изчерпателна база данни и да извършва дейност на пазара на телефонните справочни услуги и указатели. В това отношение е достатъчно съответният доставчик да поиска от всяко предприятие, което предоставя телефонни номера, съответните данни за абонатите му.

28      Тълкуване на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга обаче, според което тази разпоредба се отнася единствено до разумните молби, отправени от предприятия, установени в държавата членка, в която са установени предприятията, които предоставят телефонни номера на абонатите, би противоречало на целта да се гарантират на територията на целия Съюз качествени услуги за крайните ползватели чрез ефективна конкуренция, и по-специално на целта за спазване на задължението за универсална услуга, предвидено в член 5, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга, изразяващо се именно в наличието на поне един подробен указател за крайните потребители.

29      Освен това, както бе посочено в точка 24 от настоящото решение, член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга изисква предприятията, които предоставят номера на абонати, да изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни телефонни услуги и указатели при недискриминационни условия. Отказът на предприятията, които предоставят телефонни номера на абонати в Нидерландия, обаче да осигурят достъп до данните за абонатите си на подалите молбите единствено защото те били установени в друга държава членка, би бил несъвместим с това изискване.

30      Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „молби“, употребено в този член, включва и молба, отправена от предприятие, установено в държава членка, различна от държавата, в която са установени предприятията, предоставящи телефонни номера на абонати, което предприятие иска да му бъде предоставена съответната информация, с която разполагат тези предприятия, с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в тази държава членка и/или в други държави членки.

 По втория въпрос

31      С втория си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да установи дали член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предприятие, което предоставя телефонни номера на абонати и което е длъжно съгласно националното законодателство да иска съгласието на тези абонати за използването на засягащите ги данни с оглед осигуряването на телефонни справочни услуги и указатели, да отправи молбата са за това по начин, че посочените абонати да изразят отделно съгласието си по отношение на това използване в зависимост от държавата членка, в която предприятията, които могат да поискат посочената в тази разпоредба информация, предоставят тези услуги.

32      Съгласно член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга държавите членки са длъжни да гарантират, че всички предприятия, които предоставят телефонни номера на абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация. От друга страна, от член 25, параграф 5 от тази директива следва, че параграф 2 се прилага „в съответствие с изискванията на законодателството на [Съюза] относно защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, и по-специално член 12 от [Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации]“.

33      От това следва, че за да се отговори на втория въпрос, следва да се разгледа също дали член 12, параграф 2 от последната директива подчинява предаването на личните данни на абонат от предприятие, което предоставя телефонни номера на абонати, на трето предприятие, чиято дейност се състои в предоставянето на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в държава членка, която е различна от тази, в която пребивава абонатът, на искането за отделно и специално съгласие от страна на последния.

34      В това отношение следва да се припомни, че в точка 67 от решението от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom (C‑543/09, EU:C:2011:279) Съдът е приел, че член 12 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава издаващите публични указатели предприятия да предават притежаваните от тях лични данни на абонатите на други доставчици на телефонни услуги на разположение на трети предприятия, чиято дейност се състои в издаването на печатен или електронен публичен указател или в осигуряването на достъп до такива указатели посредством справочна услуга, без за това предаване да се изисква абонатите отново да дадат съгласието си. От една страна, обаче преди първото включване на данните им в публичен указател абонатите трябва да са били информирани за целта на този указател и за възможността данните да бъдат съобщени на друг доставчик на телефонни услуги, а от друга страна, трябва да е гарантирано, че след предаването им посочените данни няма да бъдат използвани за други цели, освен за тези, за които са събрани с оглед на първото им публикуване.

35      За да стигне до този извод, Съдът приема, предвид съображение 39 и текста на член 12, параграфи 2 и 3 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, че след като предприятието, което е предоставило на абоната телефонен номер, го е информирало за възможността да предаде личните му данни на трето предприятие с цел публикуването им в публичен указател и след като абонатът се е съгласил с публикуването на тези данни в такъв указател, не трябва отново да се иска съгласието му за предаването на същите данни на друго предприятие, което иска да ги публикува в печатен или електронен публичен указател или да осигури достъп до тях посредством справочна услуга, ако е гарантирано, че съответните данни няма да бъдат използвани за други цели, освен за тези, за които са събрани с оглед на първото им публикуване. Всъщност съгласието по смисъла на член 12, параграф 2 от тази директива на надлежно информирания абонат личните му данни да бъдат включени в публичен указател, се отнася до целта на публикуването им и поради това обхваща всяко следващо обработване на тези данни от трети предприятия, които извършват дейност на пазара на публичните телефонни справочни услуги и указатели, стига обработването да се извършва със същата цел. В това отношение Съдът уточнява, че текстът на член 12, параграф 2 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации не дава основание да се приеме, че абонатът разполага с право на избор между доставчиците на публични телефонни справочни услуги и указатели (вж. в този смисъл решение от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom, C‑543/09, EU:C:2011:279, т. 62—65).

36      Съдът добавя, че след като абонатът е дал съгласие за предаването на личните си данни на определено предприятие с оглед включването им в публичния указател на това предприятие, предаването на същите данни на друго предприятие, което иска да ги включи в публичен указател, без абонатът отново да е дал съгласие, не би могло да накърни самата същност на правото на защита на личните данни, закрепено в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 5 май 2011 г., Deutsche Telekom, C‑543/09, EU:C:2011:279, т. 66).

37      От това следва, че именно целта на първото публикуване на личните данни на абоната, за което той е дал съгласието си, е определяща, за да се прецени обхватът на това съгласие. В това отношение следва да се посочи, че член 12, параграф 3 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации предвижда, че държавите членки могат да изискват за всяка цел на публичен указател, освен тази за търсене на координати на лица на база техните имена и когато е необходимо, минимален брой други идентификатори, да бъде поискано допълнително съгласие от абонатите.

38      От друга страна, се налага констатацията, че каквото и да е мястото му на установяване в Съюза, предприятието, което предоставя общодостъпни справочни телефонни услуги и указатели, действа в широко хармонизирана правна рамка, която позволява да се осигури на цялата територия на Съюза еднаквото спазване на изискванията в областта на защитата на личните данни на абонатите, както следва по-специално от член 25, параграф 5 от Директивата за универсалната услуга, както и от член 1, параграф 1 и член 12 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации.

39      При тези условия, както посочва генералният адвокат в точки 40 и 41 от заключението си, не следва да се въвежда различно третиране в зависимост от това дали предприятието, което иска да му бъдат предадени личните данни за абонати, е установено на територията на държавата членка на абонатите, или в друга държава членка, при положение че това предприятие събира данните за цели, еднакви на тези, за които те са били събрани с оглед на първото им публикуване, в резултат на което предаването е включено в съгласието, което абонатите са дали.

40      Ето защо, предвид тези съображения и изложените в точки 23—30 от настоящото решение, предприятието, което предоставя телефонни номера на абонатите си, не следва да поиска съгласието на абоната, така че той да изрази това съгласие отделно в зависимост от държавата членка, към която могат да бъдат предадени засягащите го данни.

41      Предвид всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предприятие, което предоставя телефонни номера на абонати и което е длъжно съгласно националното законодателство да иска съгласието на тези абонати за използването на засягащите ги данни с оглед осигуряването на телефонни справочни услуги и указатели, да отправи молбата си за това по начин, че посочените абонати да изразят отделно съгласието си по отношение на това използване в зависимост от държавата членка, в която предприятията, които могат да поискат посочената в тази разпоредба информация, предоставят тези услуги.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директивата за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „молби“, употребено в този член, включва и молба, отправена от предприятие, установено в държава членка, различна от държавата, в която са установени предприятията, предоставящи телефонни номера на абонати, което предприятие иска да му бъде предоставена съответната информация, с която разполагат тези предприятия, с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в тази държава членка и/или в други държави членки.

2)      Член 25, параграф 2 от Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предприятие, което предоставя телефонни номера на абонати и което е длъжно съгласно националното законодателство да иска съгласието на тези абонати за използването на засягащите ги данни с оглед осигуряването на телефонни справочни услуги и указатели, да отправи молбата си за това по начин, че посочените абонати да изразят отделно съгласието си по отношение на това използване в зависимост от държавата членка, в която предприятията, които могат да поискат посочената в тази разпоредба информация, предоставят тези услуги.

Подписи


1 Език на производството: нидерландски.