Language of document : ECLI:EU:C:2017:511

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 4 юли 2017 година(1)

Дело C‐320/16

Uber France SAS

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция)

„Преюдициално запитване — Технически регламент — Понятие — Задължение за уведомяване — Санкция — Непротивопоставимост на частноправни субекти — Система на свързване на клиенти с непрофесионални водачи — Приложение UberPop — Директива 2006/123/ЕО — Приложно поле — Изключване като услуга от областта на транспорта“






 Въведение

1.        Настоящото дело е второто, по което Съдът следва да се произнесе по правни въпроси, свързани с функционирането на платформата за местен превоз Uber(2). В основата на първото дело, по което представих заключението си на 11 май 2017 г.(3), бе поставен за разглеждане въпросът дали услуга като предоставяната от Uber трябва да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество“ по смисъла на релевантните разпоредби на правото на Съюза. Този въпрос е поставен за разглеждане и в настоящото дело. Той обаче засяга различен проблем, а именно дали за определени разпоредби от националното право, които се прилагат към услуги като предлаганите от Uber трябва да се извърши уведомяване като за правила относно услуги по смисъла на разпоредбите от правото на Съюза относно техническото нотифициране. Както обаче ще посоча по-нататък, този въпрос отчасти не е свързан с квалификацията на дейността на Uber.

2.        Поради това в настоящото заключение основно ще разгледам проблема за уведомяването, като относно квалификацията на дейността на Uber като услуга на информационното общество ще препратя към горепосоченото заключение.

 Правна рамка

 Правото на Съюза

3.        Член 1, точки 2, 5 и 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество(4), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г.(5) (наричана по-нататък „изменената Директива 98/34“), гласи(6):

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: […]

2)      „услуга“[ —] каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите.

За целите на настоящата дефиниция:

–      „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,

–      „чрез електронни средства“ означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и се пренася изцяло, предава и получава изцяло чрез кабел, радио, оптични средства или друг[и] електромагнитни средства,

–      „по индивидуална молба на получателя на услугите“ означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.

Индикативен списък на услугите, [които не са] предмет на настоящата дефиниция[,] е установен в приложение V.

[…]

5)      „правило за услуги“ — изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на точка 2, и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите, като се изключат всякакви правила, които не са специално насочени към услугите, определени в тази точка.

[…]

За целите [на настоящата дефиниция]:

–        едно правило се счита за специално насочено към услугите на информационното общество, когато, взимайки предвид причините за него и оперативната му част, конкретната цел и предмет на всички или някои от отделните му разпоредби е да регулира такива услуги по ясен и целенасочен начин,

–        едно правило не се счита за специално насочено към услугите на информационното общество, ако дава отражение върху тези услуги само по имплицитен начин или инцидентно.

[…]

11)      „технически регламент“ — техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, регламентите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

[…]“.

4.        Съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от изменената Директива 98/34:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“.

 Френското право

5.        С член L. 3120‑1 и следващите от code des transports (Кодекс за транспорта) се уреждат услугите за автомобилен превоз на пътници, извършвани възмездно с превозно средство с по-малко от десет места.

6.        Член L. 3124‑13 от същия кодекс гласи:

„Организирането на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейностите по член L. 3120‑1, без да са нито предприятия за автомобилни превози, които могат да извършват епизодично услугите, посочени в дял 1, глава II от настоящата книга, нито таксита, моторизирани превозни средства с две или три колела или транспортни средства с шофьор по смисъла на настоящия дял, се наказва с две години лишаване от свобода и глоба от 300 000 EUR.

На юридическите лица, които са наказателно отговорни за предвиденото в настоящия член нарушение, освен глобата съгласно реда и условията, предвидени в член 131‑38 от code pénal [Наказателен кодекс], се налагат наказанията, предвидени в параграфи 2—9 от член 131‑39 от същия кодекс. Забраната, посочена в параграф 2 от същия член 131‑39, се отнася до упражняването на дейност или е във връзка с упражняването на дейност, свързана с извършеното нарушение. Наказанията, предвидени в параграфи 2—7 от посочения член, могат да бъдат наложени само за срок до пет години“.

 Фактите, производството и преюдициалните въпроси

7.        Uber France е дружество по френското право, което е дъщерно на учреденото по нидерландското право дружество Uber BV, което от своя страна е дъщерно на дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франсиско (Съединени американски щати). Uber BV е оператор на електронна платформа, позволяваща посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Предлаганите от платформата Uber услуги по превоз се делят на различни категории в зависимост от качеството на шофьорите и типа превозно средство. В рамките на услугата, известна като UberPop, физически лица, които са непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства(7).

8.        Срещу дружеството Uber France пред Tribunal correctionnel de Lille (tribunal de grande instance, huitième chambre) (Наказателен съд, осми състав, Лил (Франция) е образувано дело по реда на производството на пряко явяване с искане за конституиране като граждански ищец на г‑н Nabil Bensalem, във връзка с различни деяния, а именно от 10 юни 2014 г. организиране на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват възмезден автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места при условията, посочени от член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта.

9.        В рамките на това производство Uber France твърди, че член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта не му е противопоставим, тъй като той представлява технически регламент (правило за услуги), за който не е било извършено уведомяване в нарушение на член 8, параграф 1, първа алинея от изменената Директива 98/34. Впрочем безспорно е, че за тази разпоредба не е било извършено уведомяване. Спорният въпрос е дали тя може да бъде квалифицирана като „технически регламент“.

10.      При тези условия Тribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, в редакцията му след изменение със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор, представлява ли нов технически регламент, който не е имплицитен, относно една или повече услуги на информационното общество по смисъла на [изменената Директива 98/34], съгласно която е задължително предварително уведомяване на Европейската комисия за този текст съгласно член 8 от Директивата, или той попада в приложното поле на [Директива 2006/123(8)], която в член 2, параграф 2, буква г) изключва транспорта?

2)      При утвърдителен отговор на първата част от въпроса, нарушението на задължението за уведомяване по член 8 от [Директива 98/34] води ли до невъзможност за противопоставяне на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта на правните субекти?“.

11.      Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 6 юни 2016 г. Писмени становища са представили Uber France, естонското, френското, нидерландското, полското и финландското правителство, както и Комисията. Страните по главното производство, естонското френското и нидерландското правителство, Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), както и Комисията са представлявани в съдебното заседание от 24 април 2017 г.

 Анализ

 Предварителни бележки

12.      Съгласно формулировката на преюдициалните въпроси запитващата юрисдикция очевидно се е основала на предположението, че квалифицирането на дадена услуга като попадаща в областта на транспорта по смисъла на Директива 2006/123 изключва нейното квалифициране като услуга на информационното общество, което води до неприложимост на задължението за уведомяване на свързаните с нея разпоредби от изменената Директива 98/34. Все пак не е сигурно дали е налице такава автоматична последица, тъй като в изменената Директива 98/34 не се съдържа изключение за транспорта, което да е аналогично на предвиденото в член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123(9). Според мен е достатъчно, без да се разглежда квалификацията на дейността на Uber с оглед на Директива 2006/123, да се анализира въпросът дали разглежданата разпоредба от френското право представлява технически регламент, и по-конкретно правило за услуги, тъй като това е единствената относима категория технически регламенти, за която би следвало да бъде извършено уведомяване съгласно член 8 от изменената Директива 98/34.

13.      Следователно с първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, точка 5 от изменената Директива 98/34 във връзка с член 1, точка 2 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право, която забранява и инкриминира деяние за организиране на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейности по превоз на пътници в нарушение на приложимите към тези транспортни дейности правни норми, представлява правило за услуги по смисъла на тази разпоредба, за което да е необходимо уведомяване съгласно член 8 от посочената директива. Вторият преюдициален въпрос се отнася до последиците за главното производство, които евентуално биха произтекли от липсата на уведомяване за подобна разпоредба, ако тя следва да се счита за технически регламент.

14.      Разбира се, тези въпроси поставят за разглеждане проблема дали услуга като предлаганата от Uber услуга UberPop може да бъде квалифицирана като услуга на информационното общество. Разгледал съм тази проблематика в заключението си по дело Asociación Profesional Elite Taxi(10), което само ще обобщя в рамките на настоящото дело и ще го допълня в два аспекта. Считам обаче, че на въпроса дали разглежданите разпоредби от френското право представляват технически регламенти, би могло да се даде отговор, независимо от квалификацията на услугата UberPop. Ще го разясня във втората част от анализа си. Накрая, в третата част ще бъде разгледан въпросът за евентуалните последици при липсата на уведомяване.

 По квалификацията на услугата на Uber

15.      В заключението си по дело Asociación Profesional Elite Taxi констатирах, че предоставената от Uber услуга UberPop представлява една-единствена комплексна услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на пътници с шофьори и в предоставяне на превоз. След това посочих, че при наличието на такава смесена услуга нейният елемент, предоставян чрез електронни средства, може да се счита за услуга на информационното общество за целите на прилагането на определението за такива услуги по член 1, точка 2 от изменената Директива 98/34 само при условие че е икономически самостоятелен от елемента, които не се предоставя по този начин, или ако представлява основната доставка на смесената услуга. Всъщност прилагането на правната уредба на Съюза относно услугите на информационното общество (т.е. както изменената Директива 98/34, така и Директива 2000/31(11)) към услуги, които не са нито самостоятелни, нито основни спрямо тези, които не попадат в обхвата на тази правна уредба, би било в противоречие с текста на въпросните разпоредби и с целта им и би породило правна несигурност, доколкото тези други услуги могат да бъдат уредени по различен начин в националното право, какъвто по-специално е случаят в специфична област като транспорта(12).

16.      Според наличната информация относно начина на функциониране на Uber и като се вземе предвид окончателната преценка на фактите от страна на запитващите юрисдикции, в рамките на услугата UberPop услугата по свързване, която се осъществява чрез електронни средства, не е самостоятелна спрямо транспортната услуга, тъй като тя е неделимо свързана с нея, като двете услуги фактически се предоставят от дружеството Uber. Несъмнено като доставчик на услугата по свързване то всъщност упражнява решаващ контрол и върху същинската транспортна услуга. На следващо място, считам и че услугата по свързване е второстепенна спрямо услугата по превоз, която представлява действителното икономическо основание за съществуването на услугата UberPop в нейната цялост(13). От това стигам до извода, че такава услуга не трябва да се счита за услуга на информационното общество съгласно определението на тези услуги в член 1, точка 2 от изменената Директива 98/34(14).

17.      По настоящото дело поддържам това становище и препращам към заключението ми по дело Asociación Profesional Elite Taxi за повече подробности. Ще допълня само в два аспекта изложените в това заключение съображения.

18.      Първо, положението на Uber според мен трябва да бъде разграничено от това по спора по дело Vanderborght, в рамките на което Съдът е постановил решението си няколко дни преди да представя заключението си по дело Asociación Profesional Elite Taxi. В това решение Съдът е приел, че рекламата на дентални услуги, осъществявани посредством уебсайт, създаден от разглеждания лекар, попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“(15).

19.      Ако обаче при това положение съществува услуга, предназначена за ползватели (различни от самия лекар), това е услугата, която има за цел да предостави информация. Във всеки случай тя е предназначена основно не за лицата, които вече са част от клиентелата на съответния лекар, а най-общо за потребителите с намерение да бъдат привлечени нови клиенти. Такава информация може както да доведе, така и да не доведе (впрочем вероятно това се случва в повечето случаи) до последващо предоставяне на дентални услуги. Въпреки че тази реклама несъмнено е тясно свързана със самата дентална практика, за сметка на това тя няма никаква връзка с конкретните дентални услуги, които отделните пациенти получават.

20.      Положението е съвсем различно в случай на услуга по свързване в рамките на платформата Uber, която е адресирана до лица, които вече са клиенти на Uber, като целта ѝ е предоставянето на конкретна транспортна услуга. Впрочем това свързване представлява задължителен етап, за да може да се ползва транспортната услуга в рамките на системата на Uber.

21.      С оглед на тези различия не смятам, че направените в решение Vanderborght изводи могат да бъдат пряко приложени към анализа на въпроса за квалификацията на услуги като UberPop като услуги на информационното общество.

22.      Второ, бих искал да подчертая, че положението в рамките на предоставяната от Uber услуга е съвсем различно от отношението между даден франчайзодател и неговите франчайзополучатели в рамките на договор за франчайзинг. Вярно е, че франчайзодателят може също да упражнява стриктен контрол върху дейността на франчайзополучателите, така че клиентите да възприемат франчайзополучателите по-скоро като дъщерни дружества на франчайзодателя, отколкото като независими предприятия. Все пак ролята на франчайзодателя се ограничава до предоставянето на услуги (лицензи за марки, ноу-хау, снабдяване с оборудване, съвети и др.) на франчайзополучателите. Той не е свързан по никакъв начин с ползвателите на крайните услуги, тъй като доставчици на тези крайни услуги са единствено франчайзополучателите. Следователно услугите на франчайзодателя са самостоятелни спрямо крайните услуги дори когато в този контекст франчайзодателят определя условията за тяхното предоставяне. За сметка на това Uber участва пряко при предоставяне на крайната услуга на ползвателите, така че то трябва да се счита за доставчик на тази услуга за разлика от франчайзодателя.

 По квалификацията на разглежданата национална разпоредба като технически регламент

23.      Дори Съдът да приеме, че услугата UberPop представлява услуга на информационното общество, това по никакъв начин не предопределя квалификацията на разглежданата разпоредба от френското право като технически регламент. Всъщност не всяка разпоредба, която по някакъв начин се отнася до услугите на информационното общество, попада автоматично в категорията на техническите регламенти.

24.      Всъщност в изменената Директива 98/34 сред различните категории технически регламенти се отличават тези, които са свързани с услугите, като се уточнява, че тя се отнася единствено до услугите на информационното общество. Съгласно определението в член 1, точка 5 от тази директива правило за услуги е изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги. За да бъде квалифицирано като технически регламент, такова изискване трябва също да има за конкретна цел и предмет да регулира такива услуги по ясен и целенасочен начин. За сметка на това са изключени правилата, които се отнасят до тези услуги само по имплицитен начин или инцидентно.

25.      Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта забранява организиране на системи за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейности по превоз на пътници в нарушение на приложимите към тези транспортни дейности правни норми. Към тази забрана са предвидени наказателни санкции.

26.      Споделям напълно, че както по-специално твърди Uber France в своето становище, тази забрана е насочена преди всичко към системите за свързване чрез електронни средства. Всъщност понастоящем такива системи са жизнеспособни от техническа и икономическа гледна точка само ако функционират с помощта на информационните технологии и следователно чрез електронни средства по смисъла на изменената Директива 98/34. Макар все още да съществуват системи за свързване чрез телекомуникации, организацията им изисква значителни технически средства (централи за приемане на обажданията, крайни устройства в превозните средства), което ограничава възможността за организиране на такава система с участието на лица, упражняващи транспортна дейност извън правната уредба.

27.      Ето защо не смятам за убедителни доводите на френското правителство, че разглежданата разпоредба не е специално насочена към услугите на информационното общество, тъй като тази разпоредба може да се отнася и до други категории посредници в областта на транспорта.

28.      Въпреки това се налага изводът, че тази разпоредба не цели да забрани или да регламентира по друг начин дейността като цяло по свързване на клиенти с доставчици на транспортни услуги. Целта на тази разпоредба е само да се забрани и санкционира посредническата дейност при незаконното упражняване на транспортна дейност. При законните транспортни услуги посредническата дейност остава изцяло извън приложното поле на тази разпоредба.

29.      Ето защо споделям изразената от полското правителство в писменото му становище гледна точка, според която тази разпоредба се отнася до услугите на информационното общество само инцидентно. Всъщност целта на тази разпоредба е не да регламентира по-специално тези услуги, а да осигури ефективност на правната уредба относно транспортните услуги, когато услугите не попадат в обхвата на изменената Директива 98/34.

30.      Освен това разпоредбата на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта трябва да бъде преценявана в своя контекст, доколкото се забранява организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват транспортни услуги в нарушение на приложимите правни норми. Всъщност, ако дейността е незаконна, всяко помагачество при упражняването на тази дейност може също да се счита за незаконно съгласно националното право. Това важи най-вече когато помагачеството е с характер на организирана система и когато то се осъществява с цел печалба(16). Следователно правното значение на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта в действителност произтича основно от въвеждането на наказателни санкции за участие в дейност, чиято незаконосъобразност вече произтича от националното законодателство.

31.      Ако всяка национална разпоредба, която забранява или санкционира посредничеството при незаконни дейности, трябва да бъде считана за технически регламент единствено поради факта, че това посредничество се извършва най-вероятно чрез електронни средства, за голям брой от вътрешните писани или неписани правила на държавите членки би трябвало да бъде извършено уведомяване на това основание. Това би довело до неоснователно разширяване на обхвата на задължението за уведомяване(17), без в действителност да допринесе за осъществяване на целите на тази процедура, която е насочена към това да предотврати приемането от държавите членки на мерки, които са несъвместими с вътрешния пазар, и да позволи на икономическите оператори да се възползват по най-добър начин от предимствата, присъщи на вътрешния пазар(18). Вместо това едно такова прекомерно задължение за уведомяване, при което ненотифицираните правила не могат да се прилагат(19), би позволило да се заобиколи законът и би породило правна несигурност, включително в отношенията между частноправните субекти.

32.      Ако член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта може да се възприеме, както твърди Uber France в становището си, за насочен специално срещу функционирането на платформата Uber, това е така поради факта, че развивайки услугата си UberPop, Uber съзнателно е избрал икономически модел, който е в противоречие с националната правна уредба за дейността по превоз на пътници(20). Всъщност този модел се основава на услуги, извършвани от непрофесионални шофьори, които по правило не разполагат с изискваните от френското право необходими разрешителни за упражняване на транспортна дейност. Все пак това не превръща посочената разпоредба в правило, което урежда посредническата дейност в областта на транспорта като цяло.

33.      По тези причини считам, че член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта се отнася само инцидентно до услугите по свързване на клиенти с лица, които предоставят транспортни услуги, доколкото това свързване се отнася до незаконното извършване на посочените услуги. Следователно разглежданата разпоредба трябва да бъде изключена от приложното поле на изменената Директива 98/34, съгласно член 1, точка 5, пета алинея, второ тире от тази директива.

34.      Това изключване се дължи не на факта, че разглежданата разпоредба попада в областта на наказателното право, а поради факта, че тази разпоредба не забранява и не санкционира дейност с характер на услуга на информационното общество по принцип, а само доколкото тази дейност представлява акт на помагачество при упражняване на друга дейност, която е незаконна и поради това се намира извън приложното поле на изменената Директива 98/34.

 По евентуалните последици от липсата на уведомяване относно разглежданата национална разпоредба

35.      С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи какви последици би трябвало да изведе по главното производство от липсата на уведомяване относно член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта.

36.      Разбира се, ако Съдът възприеме предложението ми за отговор на първия преюдициален въпрос, като постанови, че разглежданата разпоредба не представлява технически регламент по смисъла на изменената Директива 98/34 и следователно не възниква задължение за уведомяване, тази втори преюдициален въпрос повече няма да е релевантен. Все пак ще го разгледам по съображения за изчерпателност, тъй като отговорът, които следва да му се даде, позволява да се придобие завършена представа по темата.

37.      Практиката на Съда относно последиците от липса на уведомяване на техническите регламенти е трайно установена. По принцип една такава липса на уведомяване представлява процесуално нарушение при приемане на съответните технически регламенти и води до тяхната неприложимост, така че те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти(21). Като определя липсата на уведомяване като процесуално нарушение, Съдът следователно прилага спрямо нея същата санкция като предвидената в случай на материалноправна несъвместимост между норма на вътрешното право с норма на правото на Съюза(22).

38.      Освен това всяко частноправно лице, което иска да избегне прилагането на дадено правило, може да се позове на факта, че то не е било съобщено, без да е необходимо да проверява дали това правило противоречи от материалноправна гледна точка на свободите на вътрешния пазар. На тази непротивопоставимост може да се позовават дори операторите, чиято дейност, като попада в обхвата на въпросното правило, не представлява услуга на информационното общество, по-специално когато тяхната роля не се ограничава до предоставянето на услуги чрез електронни средства(23). Имам по-специално предвид случая относно Uber, който ни интересува по настоящото дело. Както изтъкнах в заключението си по дело Asociación Profesional Elite Taxi, дейността му не попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“(24), макар че може да бъде разследвана на основание член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта. Тази последица обаче е характерна за естеството на процесуално нарушение на липсата на уведомяване, която обезсилва ненотифицираното правило по отношение на всеки правен субект.

39.      Следователно на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че ако член L. 3124‑13 трябва да се възприема като представляващ правило за услуги по смисъла на член 1, точка 5 от изменената Директива 98/34, той би бил непротивопоставим на лицата, доколкото не е било извършено уведомяване съгласно член 8 от тази директива.

40.      Накрая, що се отнася до посоченото от Комисията в съдебното заседание задължение за уведомяване съгласно член 15, параграф 7 от Директива 2006/123, ще припомня, че според мен(25), ако поради комплексния си характер дейността на Uber не може да се счита за услуга на информационното общество, тя без никакво съмнение спада към областта на транспорта, което я изключва от приложното поле на посочената директива.

 Заключение

41.      Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на поставените от Tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция) преюдициални въпроси да се отговори по следния начин:

„Член 1, точка 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., във връзка с точка 2 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право, която забранява и инкриминира деянието за организиране на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейности по превоз на пътници в нарушение на приложимите към тези транспортни дейности правни норми, не представлява правило за услуги, за което да е необходимо уведомяване съгласно член 8 от тази директива“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      С определение от 27 октомври 2016 г., Uber Belgium (C‐526/15, непубликувано, EU:C:2016:830) трето преюдициално запитване, свързано с тази проблематика, бе отхвърлено като недопустимо.


3      Вж. заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).


4      ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207.


5      ОВ, L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282.


6      В съответствие с член 11 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), Директива 98/34 е отменена на 7 октомври 2015 г. Тя обаче остава приложима ratione temporis към фактите в главното производство.


7      За по-подробно описание на платформата Uber вж. точки 12—15 от заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).


8      Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).


9      Като следва се има предвид, че услуга в областта на транспорта не е задължително транспортна услуга в тесния смисъл на думата (вж. решение от 15 октомври 2015 г., Grupo Itevelesa и др., C‐168/14, EU:C:2015:685).


10      C‐434/15, EU:C:2017:364.


11      Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (OB L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).


12      Вж. точки 29—38 от заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).


13      Вж. точки 39—64 от заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).


14      Вж. точки 65 и 66 от заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).


15      Решение от 4 май 2017 г., Vanderborght (C‐339/15, EU:C:2017:335, т. 39).


16      Ще припомня, че единствено услуги, предоставяни срещу възнаграждение, могат да бъдат считани за услуги на информационното общество по смисъла на изменената Директива 98/34.


17      Разширяване на приложението на задължението за уведомяване („notification creep“) обаче вече е било изтъкнато в точка 62 от заключението, представено от генералния адвокат Bobek по дело M. и S. (C‐303/15, EU:C:2016:531).


18      Вж. решение 4 февруари 2016 г., Ince (C‐336/14, EU:C: 2016:72, т. 82).


19      Виж по-долу.


20      Във връзка с това следва да се отбележи, че Uber не може да се позовава на правото на Съюза, за да постави под съмнение правната уредба на същинската услуга по превоз, тъй като в тази област съгласно членове 58 ДФЕС и 90 ДФЕС е необходимо законодателят на Съюза да предприеме позитивно действие.


21      Вж. по-специално решения от 30 април 1996 г., CIA Security International (C‐194/94, EU:C:1996:172, т. 54) и на последно място, от 4 февруари 2016 г., Ince (C‐336/14, EU:C: 2016:72, т. 67).


22      Вж. решение от 30 април 1996 г., CIA Security International (C‐194/94, EU:C:1996:172, т. 42).


23      Вж. по-специално точки 29—38 от настоящото заключение.


24      Вж. точки 15 и 16 от настоящото заключение.


25      Вж. точки 67—70 от заключението, което представих по дело Asociación Profesional Elite Taxi (C‐434/15, EU:C:2017:364).