Language of document : ECLI:EU:T:2012:673

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

12 декември 2012 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост в ЕИП, с изключение на Ирландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цени и разпределяне на пазара — Глоби — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Платежоспособност“

По дело T‑352/09

Novácke chemické závody a.s., установено в Nováky (Словакия), за което са явяват първоначално A. Černejová, впоследствие M. Bol’oš и L. Bányaiová, avocats,

жалбоподател,

подпомагано от

Словашка република, за която се явява г‑жа B. Ricziová, в качеството на представител,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Castillo de la Torre, г‑н N. von Lingen и г‑н A. Tokár, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C (2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.396 — Калциев карбид и реагенти на базата на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) в частта, която се отнася до жалбоподателя, както и при условията на евентуалност искане за отмяна или за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka и г‑н D. Gratsias (докладчик), съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 април 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение C (2009) 5791 окончателен от 22 юли 2009 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.396 — Калциев карбид и реагенти на базата на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности констатира, че основните доставчици на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в периода от 7 април 2004 г. до 16 януари 2007 г. са участвали в едно-единствено продължавано нарушение. То се изразява в поделяне на пазари, фиксиране на квоти, разпределяне на клиенти, фиксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация относно цените, клиентите и обема на продажбите в ЕИП, с изключение на Ирландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство.

2        Производството е образувано по искане за имунитет съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3), направено от Akzo Nobel NV.

3        Жалбоподателят, Novácke chemické závody a.s., произвежда по-специално калциев карбид. В член 1, буква д) от обжалваното решение Комисията констатира, че жалбоподателят е участвал в цялото нарушение, а в член 2, първа алинея, буква д) от същото решение му налага глоба в размер на 19,6 милиона евро при условията на солидарна отговорност с 1. garantovaná a.s. — негово дружество майка по време на нарушението.

 Производство и искания на страните

4        На 14 септември 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

5        С отделен акт, подаден в секретариата на същия ден и вписан под номер T‑352/09 R, жалбоподателят подава и молба за допускане на обезпечение по смисъла на членове 242 ЕО и 243 ЕО и на член 104 и сл. от Процедурния правилник на Общия съд. С определение от 29 октомври 2009 г. по дело Novácke chemické závody/Комисия (T‑352/09 R, непубликувано в Сборника) председателят на Общия съд отхвърля тази молба за допускане на обезпечение.

6        С писмо, депозирано в секретариата на Общия съд на 7 октомври 2009 г., жалбоподателят уведомява Общия съд, че е обявен в несъстоятелност. С друго писмо, депозирано в секретариата на Общия съд на 6 ноември 2009 г., жалбоподателят уведомява Общия съд за назначаването на нов представител от синдика. Той добавя, че съгласно приложимите разпоредбите на словашкото право в случай на несъстоятелност на страна по дадено съдебно производство настоящото производство трябва да бъде спряно. Като приема, че по същество това писмо представлява искане за спиране на производството по настоящото дело, Общият съд иска становището на Комисията по този въпрос. В становището си, депозирано в секретариата на Общия съд на 7 декември 2009 г., Комисията се противопоставя на спирането на производството.

7        С определение на председателят на пети състав на Общия съд от 21 януари 2010 г. производството по настоящото дело е спряно на основание член 77, буква г) от Процедурния правилник, до 31 октомври 2010 г., за да се даде възможност на синдика на жалбоподателя да реши дали иска да продължи от името на жалбоподателя производството по настоящото дело, или да се откаже от иска.

8        С писмо, депозирано в секретариата на Общия съд на 16 март 2010 г., Комисията иска възобновяване на производството по настоящото дело. Тъй като жалбоподателят не предоставя становище по посоченото искане в определения срок, с определение от 11 май 2010 г. председателят на пети състав на Общия съд решава да възобнови производството по настоящото дело.

9        С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 25 ноември 2009 г., Словашката република подава молба за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С определение от 24 юни 2010 г., изменено с определение от 26 юли 2010 г., председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването. Словашката република подава становището си при встъпване на 14 септември 2010 г.

10      След промяна в съставите на Общия съд първоначално определеният съдия докладчик е включен в трети състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело. След частичното обновяване на състава на Общия съд делото е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в същия състав.

11      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва, първо, жалбоподателя и Комисията да представят определени документи, второ, жалбоподателя да отговори на един въпрос, и трето, всички страни да отговорят на друг въпрос. Страните изпълняват тези искания, с изключение на предоставянето на поискания от Комисията документ.

12      С определение от 27 март 2012 г. Общият съд разпорежда на Комисията да предостави, в рамките на предвиденото в член 65 от Процедурния правилник събиране на доказателства, документа, който тя не е предоставила в рамките на посочените в предходната точка процесуално-организационни действия. Комисията изпълнява тази мярка за събиране на доказателства в указания срок.

13      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 април 2012 г.

14      По време на съдебното заседание Словашката република моли за възможността да представи нов документ. Тъй като останалите страни не се противопоставят на това искане, Общият съд разрешава представянето на въпросния документ и предоставя на останалите страни срок да представят писмените си становища относно посочения документ. Устната фаза на производството приключва на 15 май 2012 г. след депозирането на становищата на останалите страни по представения от Словашката република документ.

15      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него, и следователно да отмени наложената му глоба,

–        при условията на евентуалност да отмени или намали значително размера на наложената му глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      Словашката република поддържа искането на жалбоподателя за отмяна или съществено намаляване на размера на наложената му глоба.

17      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

18      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени, първо, от нарушение на общите принципи на пропорционалност и на равно третиране при определянето на размера на глобата, второ, от нарушение на съществените процесуални изисквания, от фактическа грешка и от явна грешка в преценката, тъй като Комисията е отказала да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя по смисъла на член 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г. стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките“), и трето, от нарушение на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи на пропорционалност и на равно третиране при определянето на размера на глобата

 Насоките

19      Както следва от съображение 285 от обжалваното решение, размерът на глобите, наложени на жалбоподателя и на останалите участници в спорния картел, е бил определен съгласно Насоките на Комисията.

20      Както следва от точки 9—11 от Насоките, определянето на размера на глобата се осъществява съгласно метод, които включва два етапа.

21      Първо, Комисията определя основния размер за всяко предприятие или сдружение на предприятия. В това отношение Комисията използва стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район (точка 13). Основният размер на глобата се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението (точка 19). Периодите, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, се отчитат за пълна година (точка 24). Делът на стойността на продажбите, вземан предвид, по правило може да достигне 30 % (точка 21).

22      Точка 22 от Насоките гласи, че „[з]а да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било извършено или не“.

23      Освен това в точка 25 от Насоките се предвижда, че „независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията“.

24      Второ, Комисията може да увеличи или намали основния размер на глобата, определен по време на първия етап. Така съгласно точка 28 от Насоките основният размер трябва да бъде увеличен, ако Комисията констатира наличието на отегчаващи обстоятелства като посочените в същата тази точка. Повторността на нарушението, а именно фактът, че „дадено предприятие продължава или извършва същото или подобно нарушение, след като Комисията или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че предприятието е нарушило член 81 [ЕО] или член 82 [ЕО]“, е сред отегчаващите обстоятелства, посочени в тази точка, и обосновава увеличаването на основния размер на глобата до 100 % (вж. точка 28, първо тире от Насоките). Ролята на водач или на подбудител на нарушението също е отегчаващо обстоятелство съгласно точка 28, трето тире от Насоките.

25      Освен това в точка 30 от Насоките е предвидено специфично увеличаване на размера на глобата с оглед на възпиращия ефект, а именно „[к]омисията ще обръща особено внимание на необходимостта да се осигури достатъчния възпиращ ефект на глобите; за тази цел тя може да увеличи размера на налаганите глоби на предприятия, които имат изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението“.

26      От друга страна, в точка 29 от Насоките се предвижда, че основният размер на глобата може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства като посочените в същата тази точка. Съгласно второто тире от тази точка Комисията приема, че са налице смекчаващи обстоятелства, когато съответното предприятие представи доказателства, че нарушението е било извършено в резултат на небрежност. Освен това съгласно четвъртото тире от същата точка Комисията приема, че са налице смекчаващи обстоятелства „когато съответното предприятие [ѝ] е оказало ефективно съдействие извън обхвата на Известието за намаляване и освобождаване от отговорност и извън своето правно задължение за това“.

27      В това отношение, както следва от съображение 339 от обжалваното решение, считано от 14 февруари 2002 г. сътрудничеството на предприятията с Комисията се урежда от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.“), което от 8 декември 2006 г. е заменено с ново известие на Комисията (OВ C 298, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2006 г.“). Тъй като Akzo Nobel отправя до Комисията искане за освобождаване от глоба и намаляване на нейния размер на 20 ноември 2006 г., тоест преди влизане в сила на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2006 г., в настоящия случай се прилага Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г., както и по изключение, на основание точка 37 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2006 г., точки 31—35 от последното известие.

28      Накрая, в точка 35 от Насоките се предвижда възможността, с оглед на евентуалното намаляване на размера на глобата, да се вземе предвид неплатежоспособността на предприятието с оглед на конкретния социален и икономически контекст.

 Обжалваното решение

29      Стойността на продажбите на всеки участник в картела по време на последната пълна година от участието му в нарушението, която Комисията използва, за да определи размера на глобата, е посочена в таблица, съдържаща се в съображение 288 от обжалваното решение. От тази таблица е видно, че стойността на продажбите на калциев карбид на прах, реализирани от жалбоподателя през 2006 г., е между 5 и 10 милиона евро. Стойността на продажбите на калциев карбид на гранули, реализирани от жалбоподателя, е между 20 и 25 милиона евро.

30      От съображение 294 от обжалваното решение следва, че според Комисията по самото си естество спорното нарушение спада към най-тежките ограничения на конкуренцията.

31      Освен това в съображение 299 от обжалваното решение следва, че според Комисията разглежданият картел засяга клиенти в ЕИП, с изключение на Испания, Португалия, Обединеното кралство и Ирландия.

32      В съображение 301 от обжалваното решение Комисията определя дела на стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид за всички участници в картела, на 17 % предвид „особените обстоятелства по делото“ и „критериите, разгледани в съображения 294 и 299“.

33      Като взема предвид изложените в съображения 302 и 303 от обжалваното решение съображения относно продължителността на нарушението, в таблицата, която се съдържа в съображение 304 от същото решение, Комисията посочва възприетия по отношение на всяко предприятие, посочено в това решение, мултипликационен коефициент, определен в зависимост от броя на годините на участие в нарушението. В случая на жалбоподателя Комисията определя мултипликационен коефициент 2,5 за калциевия карбид на прах и 3 за калциевия карбид на гранули.

34      Освен това в съображение 306 от обжалваното решение Комисията определя дела на стойността на продажбите, съответстващ на допълнителната сума, която следва да бъде прибавена към глобата съгласно точка 25 от Насоките, в случая 17 %, „[с] оглед на особените обстоятелства по настоящото дело и предвид разгледаните по-горе критерии[…], свързани с естеството на нарушението и географския [му] обхват“.

35      В съображение 308 от обжалваното решение се съдържа таблица, показваща основния размер на глобата за всеки участник. Що се отнася до жалбоподателя, този основен размер възлиза на 19,6 милиона евро.

36      В съображения 309—312 от обжалваното решение Комисията преценява дали е необходимо да се увеличи основният размер на глобата поради наличието на отегчаващи обстоятелства. Тя приема, че са налице такива обстоятелства по отношение на други двама участници в картела — Akzo Nobel и Degussa AG (към момента на приемане на обжалваното решение последното дружество се нарича Evonik Degussa GmbH), с мотива че повторно са извършили нарушението. По отношение на жалбоподателя не са посочени такива отегчаващи обстоятелства.

37      В съображения 313—333 от обжалваното решение Комисията преценява дали са налице смекчаващи обстоятелства по отношение на един или няколко участници в картела. По-специално тя разглежда последователно доводите, изведени от ограниченото участие в картела, изтъкнати от всички участници (съображения 313—316), доводите, изтъкнати от някои от участниците и изведени от неприлагането на картелните споразумения и от обстоятелството, че въпросните участници не са реализирали печалба от участието си в картела (съображения 317—320), доводите, изтъкнати от някои участници, сред които и жалбоподателят, изведени от ефективното им сътрудничество с Комисията извън обхвата на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2006 г. (съображения 321—327 от обжалваното решение) и доводите, изтъкнати от множество участници, изведени от затрудненото икономическо положение на доставчиците на калциев карбид и на магнезий преди и по време на картела (съображения 328—331). Във всички случаи Комисията стига до извода, че не са налице смекчаващи обстоятелства (съображения 314, 320, 327 и 331 от обжалваното решение).

38      В съображения 335—360 от обжалваното решение Комисията преценява дали Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. следва да се приложи към един или няколко участници в картела. От съображение 358 от обжалваното решение следва, че жалбоподателят е представил такова искане на 6 февруари 2008 г. (наричано по-нататък „искане за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“). В същото съображение Комисията приема, че искането е отправено повече от една година след извършването на проверка и след като до жалбоподателя е било отправено искане за предоставяне на информация на основание член 18 от Регламент № 1/2003. Искането нямало значителна добавена стойност, тъй като жалбоподателят съобщавал единствено факти, свързани с калциевия карбид на прах, по отношение на който по това време Комисията вече разполагала с достатъчно доказателства. Така, Комисията приема, че поради естеството и степента си на точност предоставените от жалбоподателя сведения не повишават способността ѝ да докаже фактите. По тези причини тя стига до извода, че жалбоподателят не може да се ползва от намаляване на размера на глобата.

39      Комисията обаче освобождава от глоба Akzo Nobel (съображения 335 и 336 от обжалваното решение) и намалява размера на глобата на Donau Chemie AG с 35 % (съображение 346 от обжалваното решение) и на Evonik Degussa с 20 % (съображение 356 от обжалваното решение). Тя отхвърля искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер на Almamet GmbH (съображение 349) и освен това приема, че SKW Stahl-Metallurgie GmbH, SKW Stahl-Metallurgie AG и Arques Industries AG не могат да се ползват от предоставеното на Evonik Degussa намаляване на размера на глобата, тъй като последното е представило искане за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер единствено от свое име (съображение 357 от обжалваното решение).

40      Размерите на наложените глоби са посочени в съображение 356 от обжалваното решение. Наложената на жалбоподателя глоба е в размер на 19,6 милиона евро.

41      Накрая, в съображения 362—378 от обжалваното решение Комисията разглежда исканията на няколко участници в картела да се ползват от разпоредбите на точка 35 от Насоките. Комисията отхвърля искането на жалбоподателя в този смисъл (съображение 377 от обжалваното решение), както и исканията на останалите участници в картела, но предоставя намаление на размера на глобата на Almamet с 20 % (съображение 372 от обжалваното решение).

 По твърденията на жалбоподателя за нарушение

42      Жалбоподателят изтъква, че определянето на размера на наложената му от Комисията глоба е опорочено от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране. В това отношение той изтъква пет твърдения за нарушение, свързани, първо, с възпиращия ефект на глобата, второ, с отегчаващите обстоятелства, трето, със смекчаващите обстоятелства, четвърто, с предоставеното на Almamet намаляване на размера на глобата, и пето, с глобата, доколкото тя е изчислена като процент от общия оборот на адресатите на обжалваното решение. Тези твърдения за нарушение ще бъдат разгледани последователно след изложението на някои предварителни съображения. По време на съдебното заседание жалбоподателят изтъква твърдение за нарушение, свързано със стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид, за да се изчисли основният размер на глобата. Според жалбоподателя това твърдение за нарушение вече е посочено в жалбата. Комисията от своя страна изтъква, че става дума за ново твърдение за нарушение, което не се основава на събраните в хода на производството доказателства и което следователно е недопустимо. Това твърдение за нарушение ще бъде разгледано на последно място.

–       Предварителни съображения

43      Следва да се припомни, че Комисията разполага с право на преценка при определяне на размера на глобите, с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренция (Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 216 и цитираната съдебна практика).

44      Както обаче изтъква жалбоподателят, всеки път, когато Комисията решава да наложи глоби на основание на правото на конкуренция, тя трябва да спазва общите принципи на правото, сред които принципите на равно третиране и на пропорционалност, така както са тълкувани в практиката на юрисдикциите на Съюза (Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело Schindler Holding и др./Комисия, T‑138/07, Сборник, стр. IІ‑4819, точка 105).

45      Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на санкцията Комисията взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. От съдебната практика следва, че в това отношение Комисията трябва да следи по-специално за възпиращия ефект от своите действия (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 106 и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 272).

46      Необходимостта да се осигури сериозен възпиращ ефект на глобата, без да е основание за увеличаване на общия размер на глобите в рамките на политиката в областта на конкуренцията, изисква размерът на глобата да се адаптира съобразно търсеното въздействие върху санкционираното предприятие, така че глобата да не се окаже незначителна, или обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата, и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност (Решение на Общия съд по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе, точка 283 и Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Recueil, стр. II‑881, точка 379).

47      Що се отнася до Насоките, от постоянната съдебна практика следва, че като приема такива правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава при упражняването на правото си на преценка и не може да се отклони от тези правила, за да не бъде санкционирана евентуално за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (Решение на Съда от 28 юли 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 211, Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 44 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 146).

48      От това следва, както впрочем признава жалбоподателят, че при определянето на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие в съответствие с член 23 от Регламент № 1/2003, вземането предвид на Насоките не представлява само по себе си нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, а напротив, може да се окаже наложително за спазването по-специално на втория от тези принципи. За сметка на това обаче единствено спазването на предвидената в Насоките методология за изчисляване на размера на глобите не освобождава Комисията от задължението да гарантира, че наложената в конкретния случай глоба съответства на принципите на пропорционалност и на равно третиране. Освен това в точка 37 от Насоките самата Комисия си запазва правото да се отклони от методологията или от посочените в Насоките граници, когато особеностите на конкретния случай или необходимостта да се постигне определен възпиращ ефект на глобата го обосновават.

49      Освен това следва да се подчертае, че що се отнася до жалбите срещу решенията на Комисията за налагането на глоби на предприятия за нарушения на правилата на конкуренцията, Общият съд е компетентен на двойно основание (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 53).

50      От една страна, той е натоварен с контрола за законосъобразност на тези решения и в това отношение трябва да следи за спазването на задължението за мотивиране (Решение по дело SCA Holding/Комисия, точка 49 по-горе, точка 54), като освен това, въз основа на предоставените от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него правни основания доказателства, трябва да осъществи задълбочен контрол както от фактическа, така и от правна страна (Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, Сборник, стр. I‑13125, точка 129).

51      От друга страна, този контрол за законосъобразност се осъществява въз основа на пълна юрисдикция, призната на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС (Решение по дело KME Germany и др./Комисия, точка 50 по-горе, точка 130). Извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени изцяло или частично обжалваният акт, пълната юрисдикция дава възможност на съда да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 692 и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym et Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 86). Той може също така да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция (Решение по дело KME Germany и др./Комисия, точка 50 по-горе, точка 130).

52      Твърденията за нарушение, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на настоящото правно основание, трябва да се разгледат именно в светлината на тези общи съображения.

–       По първото твърдение за нарушение, свързано с възпиращия характер на глобата

53      Жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение Комисията не е отчела надлежно факта, че глобата, наложена на участвало в картел предприятие, трябва да има специфичен за конкретното предприятие възпиращ ефект. Жалбоподателят подчертава, че в това отношение е необходим индивидуален подход, тъй като глоба в определен размер може да има възпиращ ефект по отношение на едно, но не и на друго предприятие. Според жалбоподателя това означава, че сумата, предвидена в точка 25 от Насоките, не трябва да е една и съща за всички участници в картела. Необходимостта да се използват различни възпиращи мултипликационни коефициенти за всеки участник се потвърждавала от Общия съд в Решението му по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе.

54      Освен това жалбоподателят посочва, че Комисията не е използвала предвидената в точка 30 от Насоките възможност да увеличи размера на глобата, за да гарантира достатъчен възпиращ ефект. Според жалбоподателя подобно увеличение е могло да се извърши по отношение на тези участници в картела, чийто общ оборот е по-голям, а именно Akzo Nobel, Ecka Granulate GmbH & Co KG (наричано по-нататък „Ecka“) и Evonik Degussa. Накрая, повторно извършилите нарушение предприятия Akzo Nobel и Evonik Degusa, е трябвало да бъдат санкционирани с глоби, по-високи от наложената на жалбоподателя, който е имал само второстепенна роля в нарушението. Отчитането на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство, предвидено в точка 28 от Насоките, само по себе си не било достатъчно.

55      Най-напред, що се отнася до относимостта на обобщения в предходната точка довод, следва да се посочи, че безспорно пълната юрисдикция на съдилищата на Съюза включва изрично правото да се увеличи при необходимост размерът на наложената глоба. Така в случай на неравно третиране на няколко участници в дадено нарушение, дължащо се на факта, че тежестта на неправомерното поведение на някои от тях е била подценена в сравнение с тежестта на неправомерното поведение на други участници, най-подходящото разрешение за възстановяване на справедливото равновесие е да се увеличи глобата, наложена на първите участници (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 576).

56      Това увеличение обаче може да се извърши само в случай че участниците в нарушението, чиято глоба трябва бъде увеличена, са обжалвали тази глоба пред Общия съд и са имали възможност да предоставят становищата си относно това увеличение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 55 по-горе, точки 577 и 578). Ако тези изисквания не са изпълнени, най-подходящото средство за поправяне на посоченото неравно третиране е намаляването на размера на глобата на останалите участници в нарушението (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 55 по-горе, точка 579). Поради това обобщеният в точка 54 по-горе довод не може да се отхвърли изначално като неотносим.

57      По-нататък, следва да се посочи, че Комисията съзнава необходимостта да се гарантира не само общият възпиращ ефект на действията ѝ в областта на нарушенията на правото на конкуренция, но и по-специално специфичният възпиращ ефект на глобата, която тя налага на предприятие, извършило такова нарушение. Това се потвърждава от точка 4 от Насоките, в която се посочва по-специално че „[г]лобите следва да имат достатъчен възпиращ ефект, […] за да се санкционират съответните предприятия (специфично възпиране)“.

58      Като се има предвид това, следва да се припомни, че сумата, посочена в точка 25 от Насоките, е част от основния размер на глобата, който, както следва от точка 19 от самите Насоки (вж. точка 21 по-горе), отразява тежестта на нарушението, а не тежестта на участието в нарушението на всяко от съответните предприятия. Според съдебната практика последният въпрос трябва да се разгледа в рамките на евентуалното прилагане на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 100). Следователно и както правилно посочва Комисията, тя може да определи дела на стойността на продажбите, посочен в точка 25 от Насоките, както и този, посочен в точка 21 от същите насоки, на едно и също ниво за всички участници в картела. Противно на това, което изглежда поддържа жалбоподателят, определянето на един и същ дял за всички участници в картела не е равнозначно на определянето на една и съща сума за всички участници в картела на основание точка 25 от Насоките. Тъй като тази сума представлява процент от стойността на продажбите, реализирани във връзка с нарушението от всеки от участниците в картела, то тя ще е различна за всеки от тези участници в зависимост от реализираните от тях продажби.

59      Решение по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе, на което се позовава жалбоподателят, не може да доведе до различно заключение. Разбира се, в точка 335 от това решение Общият съд стига до извода, че Комисията не може, без да наруши принципа на равно третиране, да увеличи размера на глобата, определен в зависимост от тежестта на нарушението, чрез прилагането на един и същи процент към двама участници в картела, които са реализирали различен оборот.

60      Както обаче следва от точки 20, 21, 326 и 327 от същото решение, размерът на глобата, наложена на отделните участници в разглеждания по това дело картел, е бил определен съгласно методология, различна от установената в Насоките и приложена от Комисията в настоящия случай. В случая, довел до постановяване на Решение по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе, Комисията разпределя участниците в картела на различни групи в зависимост от оборота им и определя за всеки един от членовете на всяка една група един и същ основен размер на глобата. Жалбоподателят по това дело е бил поставен в една и съща група с друго предприятие, реализирало по-голям оборот, и следователно за тези две предприятия е бил определен един и същ основен размер. По-нататък, за да гарантира достатъчен възпиращ ефект, Комисията е увеличила този размер с един и същ процент, а именно 100 %, за всяко едно от тези две предприятия. Общият съд критикува именно последния аспект (Решение по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе, точки 328—335).

61      В настоящия случай обаче, от една страна, както вече бе посочено, основният размер на глобата е различен за отделните участници в картела според реализирания от тях оборот. От друга страна, както правилно изтъква Комисията, тя не е пристъпила към специфично увеличение на основния размер, за да осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата. От това следва, че обстоятелствата по настоящия случай не са сходни с обстоятелствата по случая, довел до постановяването на Решение по дело Degussa/Комисия, точка 45 по-горе.

62      Жалбоподателят критикува и обстоятелството, че Комисията не е увеличила, на основание точка 30 от Насоките, размера на глобата на тези участници в картела, които са реализирали по-голям общ оборот. В това отношение следва да се припомни, че макар от посочената точка действително да следва, че увеличаването на глобата — която трябва да се наложи на предприятие, което има изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението — може да се окаже необходимо с цел да се осигури на тази глоба достатъчен възпиращ ефект, обратно, от тази точка не следва, че глоба, която не съставлява достатъчен процент от общия оборот на съответното предприятие, няма да окаже достатъчен възпиращ ефект по отношение на това предприятие.

63      Всъщност една глоба, определена съгласно предвидената в Насоките методология, по принцип представлява значителен процент от стойността на продажбите, реализирани от санкционираното предприятие в засегнатия от нарушението сектор. Така в резултат на глобата печалбите в този сектор на въпросното предприятие ще намалеят значително, като то може да регистрира дори загуби. Когато обаче оборотът, реализиран от посоченото предприятие в този сектор, представлява само малка част от неговия общ оборот, не може да се изключи a priori, че намаляването на реализираните в този сектор печалби, дори преобразуването им в загуби, ще има възпиращ ефект, тъй като по принцип дадено търговско предприятие осъществява дейност в определен сектор, за да реализира печалби.

64      Така точка 30 от Насоките дава възможност на Комисията, но не я задължава, да увеличи глобата, наложена на предприятие, което има изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението. Все пак освен неясното позоваване на твърдения голям общ оборот на някои участници в картела — позоваване, което само отразява доводите, изтъкнати в рамките на петото твърдение за нарушение, което ще бъде разгледано по-нататък — жалбоподателят не изтъква никакво конкретно доказателство, че в случая Комисията е трябвало да използва тази възможност. Следователно тя не може да бъде упрекната в каквото и да било нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност в това отношение.

65      Накрая, що се отнася до отчитането на повторността на нарушението, следва да се посочи, че както признава самият жалбоподател, повторността на нарушението се взема предвид на стадия на коригирането на основния размер на глобата въз основа на отегчаващите обстоятелства в съответствие с точка 28, първо тире от Насоките и може да доведе до значително увеличаване на този размер, който дори може да бъде удвоен. За разлика от това, както вече бе посочено (вж. точка 58 по-горе), основният размер, който включва предвидения в точка 25 от Насоките процент, се определя, като се вземе предвид тежестта на нарушението. Неотчитането на този стадий на определено отегчаващо обстоятелство, което ще бъде отчетено на по-късен стадий, не представлява каквато и да било грешка при прилагане на правото (вж. в този смисъл Определение на Съда от 11 септември 2008 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, C‑468/07 P, непубликувано в Сборника, точка 28).

66      От всички гореизложени съображения следва, че първото твърдение за нарушение е неоснователно и трябва да се отхвърли.

–       По второто твърдение за нарушение, свързано с отегчаващите обстоятелства

67      Жалбоподателят упреква Комисията в това, че в обжалваното решение не е разгледала въпроса кои членове на картела са имали водеща роля в нарушението, и освен това уточнява, че той самият е бил пасивен член на картела. Жалбоподателят признава, че невинаги е възможно да се определят един или няколко водачи. Все пак в сложен картел като този в настоящия случай било трудно да се приеме хипотезата, че картелът е могъл да функционира, без едно или няколко предприятия да предложат идеята за неговото създаване и да извършат необходимите подготвителни действия. Жалбоподателят счита, че Комисията не е положила достатъчно усилия, за да идентифицира тези предприятия. В това отношение той посочва — като пример за това какво Комисията е трябвало разгледа — въпроса кой е организирал първите срещи и е поканил на тези срещи пасивните членове на картела или в помещенията на кое предприятие са се провеждали тези срещи. Според жалбоподателя от това следва, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност, тъй като пасивните членове на картела са били третирани по същия начин като водачите и подбудителите на картела.

68      Комисията от своя страна изтъква, че това твърдение за нарушение е неотносимо. Тя счита, че дори да се констатира, че едно или няколко други предприятия са играли водеща роля в нарушението, тази констатация не оказва влияние върху наложената на жалбоподателя глоба и може да доведе най-много до увеличаване на глобите, които са били наложени на тези други предприятия.

69      По изложените в точки 55 и 56 по-горе причини настоящото твърдение за нарушение не може да се отхвърли изначално като неотносимо. От друга страна, без да е необходимо да се преценява дали в настоящия случай са налице посочените в точка 56 по-горе изисквания за увеличаване на размера на глобата, във всички случаи това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.

70      В това отношение най-напред следва да се уточни, че твърдението на жалбоподателя, че е възприел пасивно поведение в картела, е неотносимо към настоящото твърдение за нарушение, а трябва да се разгледа във връзка с анализа на третото твърдение за нарушение, свързано със смекчаващите обстоятелства, още повече че жалбоподателят изтъква отново и допълва това твърдение във връзка с доводите си в подкрепа на третото твърдение за нарушение.

71      По-нататък следва да се посочи, че съдържащите се в доводите на жалбоподателя въпроси са били разгледани по същество в обжалваното решение. Така от съображение 177 от това решение следва, че спорното нарушение засяга три продукта, а именно калциевия карбид на прах, магнезия на гранули и калциевия карбид на гранули, както и два пазара — пазара на първите два продукта, които са взаимозаменяеми и са предназначени за стоманодобивната промишленост, и пазара на третия продукт, който е предназначен за газовата промишленост. Комисията се позовава на отделни споразумения относно всеки един от тези продукти (вж. съответно съображения 54—91, 113—135 и 92—112 от обжалваното решение), но в съображение 177 от решението си стига до извода, че тези три споразумения са част от едно-единствено продължавано нарушение.

72      Що се отнася по-специално до калциевия карбид на прах, в точка 56 от обжалваното решение Комисията посочва, че „[п]ървите две срещи са били организирани в помещенията на Almamet“. В подкрепа на тази констатация чрез бележка под линия 106 тя препраща по-специално към искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. Първата среща е описана подробно в съображения 64—66 от обжалваното решение. От това описание може да се стигне до извода, че Almamet е поканило останалите участници в срещата, тъй като въпросната среща не само се провежда в неговите помещения, но и неговият представител открива обсъждането (вж. съображение 65 от обжалваното решение).

73      Съгласно обжалваното решение (вж. съображение 67) втората среща, посветена на същия продукт, отново се провежда в помещенията на Almamet. Както обаче следва от съображение 69 от обжалваното решение, по време на тази втора среща участниците, сред които и жалбоподателят, решават да организират редовно подобни срещи и да поемат последователно отговорността за организирането им. По-нататък в съображения 70—89 от обжалваното решение се посочват още девет други срещи, организирани от различни участници в картела, две от които, а именно срещите от 7 април 2005 г. и от 25 април 2006 г., са проведени в Словакия и са организирани от жалбоподателя (вж. съответно съображения 74 и 83 от обжалваното решение).

74      Що се отнася до калциевия карбид на гранули, в съображение 98 от обжалваното решение Комисията посочва, че първата среща е проведена на 7 април 2004 г. в хотел в Словения и че е била организирана от TDR‑Metalurgija d.d. Жалбоподателят и Donau Chemie са били единствените две други предприятия, които са участвали в тази среща. В съображение 99 от обжалваното решение Комисията се позовава на две други срещи в Братислава (Словакия) между същите трима производители на този продукт. Тя добавя обаче, че въпросите, свързани с калциевия карбид на гранули, са били разглеждани както в рамките на срещите, посветени на калциевия карбид на прах, така и в рамките на специални срещи, продължение на първите (вж. съображения 101 и 108 от обжалваното решение).

75      Накрая, само Almamet, Donau Chemie и Ecka са били свързани със споразумението относно магнезия. Останалите адресати на обжалваното решение, включително жалбоподателят, не произвеждат магнезий. От съображение 125 от обжалваното решение следва, че първата среща между трите свързани с магнезия предприятия е проведена към края на 2004 г. или началото на 2005 г., но точната дата не може да бъде установена. В обжалваното решение се посочват пет други срещи относно този продукт. С изключение на срещата от 2 май 2006 г., организирана от Ecka, което поема и разходите (вж. съображение 129 от обжалваното решение), не е уточнено което предприятие е организирало срещите. В съображение 115 от обжалваното решение обаче се посочва, че трите предприятия, които участват в тези срещи, са поемали последователно отговорността за организирането им, както и свързаните с тях разходи.

76      Всички тези съображения оборват тезата на жалбоподателя, че по естеството си спорното нарушение изисква наличието на един или няколко водачи. Всъщност от посочените в точки 71—73 по-горе съображения на спорното решение следва, че всички предприятия участват в картела на равни начала. Фактът, че Almamet е организирало първата среща относно калциевия карбид на прах и че TDR-Metalurgija е направило същото по отношение на калциевия карбид на гранули, изглежда няма особено значение. Нищо в обжалваното решение не дава основание да се счита, че ролята на тези две предприятия в картела е по-важна от тази на останалите.

77      За разлика от това от съображение 54 от обжалваното решение следва, че според Комисията в основата на споразумението относно калциевия карбид на прах стои негативната тенденция относно цената на този продукт от началото на ХХІ век в съчетание с увеличаването на производствените разходи и намаляването на търсенето.

78      Съгласно съображение 104 от обжалваното решение подобно е положението и на пазара на калциевия карбид на гранули. В това съображение се цитира „служител на Akzo Nobel“, който твърди, че според всички доставчици на въпросния продукт „увеличението на цените изглежда необходимо“. Що се отнася до магнезия, който също е предназначен за стоманодобивната промишленост и може да бъде заменен с калциев карбид на прах, в съображение 113 от обжалваното решение Комисията признава, че търсенето на този продукт нараства, но добавя, без това да е оспорено от жалбоподателя, че „доставчиците също знаят за увеличаването на мощта на техните клиенти на пазара“ и освен това са подложени на все по-силен натиск поради навлизането на пазара на нови конкуренти от Китай.

79      В този контекст е без значение кой е поел инициативата да се организира първата среща, тъй като тази инициатива само отразява общите усещания на различни производители на въпросния продукт. От друга страна, жалбоподателят нито пояснява твърдението си, че нарушение като разглежданото в настоящия случай трудно може да бъде замислено без един или няколко водача, нито привежда конкретни доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това, както вече бе посочено в точка 71 по-горе, единствените конкретни въпроси, поставени в доводите на жалбоподателя, независимо от значението им за констатирането на евентуални отегчаващи обстоятелства, във всички случаи са били разгледани по същество в обжалваното решение.

80      От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че Комисията е пропуснала да разгледала наличието на евентуални отегчаващи обстоятелства по отношение на някои други участници в картела и с този пропуск е нарушила принципа на равно третиране, не може да бъде прието. Поради това второто твърдение за нарушение е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

–       По третото твърдение за нарушение, свързано със смекчаващите обстоятелства

81      Жалбоподателят упреква Комисията, че не е признала наличието на смекчаващи обстоятелства, които обосновават намаляването на размера на наложената му глоба в съответствие с точка 29 от Насоките. В това отношение той се позовава, първо, на това, че е участвал в картела по непредпазливост, второ, на пасивния и ограничен характер на това участие, и трето, на сътрудничество, което е оказал на Комисията извън обхвата на „Известието за освобождаване от глоби и за намаляване на техния размер от 2002/2006 г.“ и извън своето правно задължение за оказване на такова сътрудничество и което Комисията не е взела предвид.

82      На първо място, жалбоподателят изтъква, че към момента на спорните факти членовете на ръководството му са лица, които са получили образованието си и са изградили кариерата си в условията на напълно регулираната икономика на комунистическия режим преди 1989 г. Така поне през първите години на картела ръководителите на жалбоподателя дори не съзнавали неправомерния характер на антиконкурентното си поведение. Те считали срещите на картела за обичайни работни срещи и били критикувани от останалите участници, тъй като не проявявали дискретност. Жалбоподателят добавя, че срещу него никога не е водено разследване, нито е бил санкциониран от който и да било орган на конкуренцията, и счита, че обстоятелството, че е участвал в картела по непредпазливост, е трябвало до се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство.

83      Комисията отговаря, че твърдяното нарушение е извършено повече от четиринадесет години след края на чехословашкия комунистически режим и че Словашката република е приела законодателство, което забранява подобни споразумения, още преди присъединяването си към Европейския съюз. В репликата си жалбоподателят отвръща, че този довод не отчита в достатъчна степен последиците от факта, че една значителна и формираща част от кариерата на ръководителите му по време на нарушението е преминала в система, различна от тази на пазарната икономика.

84      Без да е необходимо да се навлиза в подробности по този спор между страните, следва да се припомни, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 дава право на Комисията да налага глоби на предприятията, извършили нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО, независимо дали нарушението е извършено умишлено или по непредпазливост.

85      Съгласно установената съдебна практика, за да може да се счете, че едно нарушение на правилата на конкуренцията е извършено умишлено, а не по непредпазливост, не е необходимо предприятието да съзнава, че нарушава правилата на конкуренцията, а е достатъчно то да не може да не знае, че поведението му има за цел да наруши конкуренцията в рамките на общия пазар (вж. Решение на Съда от 10 юли 1989 г. по дело Belasco и др./Комисия, 246/86, Recueil, стр. 2117, точка 41 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 205 и цитираната съдебна практика).

86      В настоящия случай жалбоподателят не оспорва, че е участвал в нарушението, а напротив, в доводите си относно настоящото твърдение за нарушение „признава и не оспорва [отговорността си за] антиконкурентното поведение на бившите си ръководители“. Като се имат предвид обаче действията, които съставляват спорното нарушение, така както са обобщени в точка 1 по-горе, е очевидно, че членовете на ръководството на жалбоподателя, които са участвали от негово име в различни срещи, организирани в рамките на картела, и след това са прилагали решенията, взети по време на тези срещи, не са могли да не знаят, че поведението им има за цел да наруши конкуренцията в рамките на общия пазар. Всъщност именно това е пряката и непосредствена последица от поделянето на пазари, фиксирането на квоти, разпределянето на клиенти и фиксирането на цени между няколко участници на един и същ пазар, тъй като всички тези действия са били цел на санкционираното с обжалваното решение нарушение.

87      За разлика от това, както следва от цитираната в точка 85 по-горе съдебна практика, в това отношение е без значение, че членовете на ръководството на жалбоподателя не са знаели, поради това че са придобили опита си по време на бившия комунистически режим в Чехословакия или по каквато и да е друга причина, че такова поведение нарушава правилата на конкуренцията, предвидени в националното право или в правото на Съюза.

88      Както правилно посочва Комисията, изводът, че членовете на ръководството на жалбоподателя са съзнавали антиконкурентната цел на поведението си, се подкрепя от твърденията на жалбоподателя в искането му за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. В това искане жалбоподателят обяснява, че членовете на ръководството му, които са участвали в срещите на картела, не са отбелязвали свързаната с тези срещи информация в „докладите за задгранични пътувания“, които са съставяли и част от които попадат у Комисията в резултат на проверка в помещенията на жалбоподателя. За да не оставят писмени следи, членовете на ръководството са предоставяли устно тази информация на изпълнителния директор и на председателя на управителния съвет на жалбоподателя. Това поведение на съответните членове на ръководството на жалбоподателя показва единствено че те са съзнавали антиконкурентния, дори неправомерен характер на участието си във въпросните срещи, тъй като в противен случай е трудно да се разбере нежеланието им да оставят писмени следи.

89      От това следва, че Комисията не може да бъде упрекната в каквато и да било грешка, поради това че не е предоставила на жалбоподателя намаление на размера на глобата на основание на обстоятелството, че последният е извършил нарушението по непредпазливост.

90      На второ място, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид като смекчаващо обстоятелство пасивния характер на участието му в нарушението. В това отношение той изтъква, че членовете на ръководството му, които са го представлявали по време на различените срещи на картела, не са владеели добре нито един чужд език и е трябвало да използват услугите на преводач. Освен това останалите членове на картела изтъквали, че по време на различните срещи на картела представителят на жалбоподателя бил пасивен и не общувал с останалите участници. В изложението на възраженията самата Комисия признавала, че жалбоподателят е най-малко активния член на картела, тъй като той никога не е съставял таблици, нито е събирал сведения от членове на картела, които не са присъствали на определена среща, нито пък е съобщавал такива сведения на другите членове. Жалбоподателят добавя, че картелът е имало много по-голямо значение за дистрибутора на неговите продукти — Almamet, и поради това жалбоподателят е могъл да извлече полза от картела, без дори да участва в него. Впрочем именно Almamet било поканило жалбоподателя да участва в картела. Преди тази покана жалбоподателят не бил имал никакъв редовен контакт с останалите членове на картела.

91      Предвид тези доводи следва да се посочи, че съгласно постоянната съдебна практика, когато едно нарушение е било извършено от няколко предприятия, при определянето на размера на глобите трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях, което предполага по-конкретно да се установят съответните им роли в нарушението по време на участието им в него. Този извод е логическата последица от принципа на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, съгласно който предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, които са му вменени индивидуално — принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно правила на конкуренцията на правото на Съюза (вж. Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точки 277 и 278 и цитираната съдебна практика).

92      В съответствие с тези принципи в точка 29 от Насоките се предвижда изменение на основния размер на глобата въз основа на някои смекчаващи обстоятелства, присъщи за всяко разглеждано предприятие. В тази точка се съдържа по-специално неизчерпателен списък на смекчаващите обстоятелства, които могат да се вземат предвид. Все пак следва да се констатира, че „изключително пасивна или [последователска] роля“ на дадено предприятие при извършване на нарушението не се съдържа в този неизчерпателен списък, макар че е била изрично предвидена като смекчаващо обстоятелство в точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3), които са били заменени с Насоките.

93      В това отношение следва да се посочи, че макар, както бе посочено в точка 47 по-горе, да не може да се отклонява от правилата, които сама си е наложила, Комисията може да измени тези правила или да ги замени. Ако случаят се урежда съгласно новите правила — какъвто е случаят със спорното нарушение, което, видно от точка 38 по-горе, се урежда ratione temporis от Насоките, — Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид смекчаващо обстоятелство, което не е предвидено от тези нови правила, само поради това че то е било предвидено в старите правила. Всъщност фактът, че в своята по-ранна практика по вземане на решения Комисията е приела, че определени елементи представляват смекчаващо обстоятелство за целите на определянето на размера на глобата, не означава, че тя е длъжна да направи същата преценка в последващо решение (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mayr-Melnhof/Комисия, T‑347/94, Recueil, стр. II‑1751, точка 368 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 337).

94      Това не променя факта, че както вече бе посочено в точка 92 по-горе, смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид от Комисията, са изброени неизчерпателно в точка 29 от Насоките. Следователно фактът, че пасивната роля на участващо в нарушение предприятие не е включена в съдържащия се в Насоките списък на смекчаващите обстоятелства, не пречи това обстоятелство да бъде счетено за смекчаващо, ако доказва, че тежестта на участието на посоченото предприятие в нарушението е маловажна.

95      Без да е необходимо да се установява обаче дали в случая е спазено това последно условие, във всички случаи трябва да се констатира, че от доказателствата и доводите, които изтъква жалбоподателят, по никакъв начин не следва, че ролята му в спорното нарушение е била пасивна или последователска.

96      В това отношение следва да се припомни, че както приема Съдът в Решението си от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия (T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точки 167 и 168), на което се позовава самият жалбоподател в подкрепа на доводите си, тази пасивна роля предполага поведението на засегнатото предприятие да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения. Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението.

97      В настоящия случай обаче, първо, както правилно посочва Комисията, жалбоподателят е участвал в десет от единадесетте срещи относно калциевия карбид на прах (вж. съборения 64—88 от обжалваното решение) и дори е организирал две от тях. Той е участвал и в всички срещи относно калциевия карбид на гранули, посочени в обжалваното решение (вж. съображения 98 и 99 от обжалваното решение).

98      Второ, от обжалваното решение следва, че приносът на жалбоподателя към срещите, в които е участвал, е съпоставим с този на останалите участници. Всъщност горепосочените съображения от обжалваното решение показват, че участниците в различните срещи са съобщавали данни относно обемите на продажбите си и че вследствие на това е била актуализирана таблицата за разпределянето на пазара. Освен това са обсъждани цените, които следва да се приложат, и от време на време са вземани решения за увеличаване на цените (вж. например съображения 67 и 68 от обжалваното решение). Нищо в тези детайли не позволява да се заключи, че поведението на жалбоподателя е било пасивно или по-общо казано различно от поведението на останалите участници. Обратно, от съображение 73 от обжалваното решение следва, че във вътрешния си доклад за срещата от 24 януари 2005 г. жалбоподателят е посочил, че е успял да компенсира увеличаването на цената на кокса чрез увеличаване на цената на калциевия карбид. Освен това от съображение 110 от обжалваното решение следва, че жалбоподателят се е съгласил да компенсира Donau Chemie за намаляване на количествата в Австрия, като му предостави допълнителни количества в Германия. Това са детайли, които показват, че участието на жалбоподателя в срещите е било поне толкова активно, колкото на другите членове на картела.

99      Трето, твърдението на жалбоподателя, че никога не е съобщавал по време на среща данни, предоставени от други участници в картела, които не са участвали в тази среща, разбира се, изглежда точно в светлината на обжалваното решение, но не позволява да се заключи, че участието на жалбоподателя в картела е било пасивно. Всъщност от обжалваното решение следва, че повечето членове на картела са присъствали на срещите. Фактът, че понякога даден член на картела не е могъл да участва в определена среща и е предал данните, които се отнасят до него, на друг член, който го е представлявал по време на тази среща (вж. например съображение 83 от обжалваното решение, съгласно което Akzo Nobel не е могло да участва в срещата от 25 април 2006 г., но е съобщило предварително на Donau Chemie данните, които се отнасят до него), изглежда няма голямо значение и сам по себе си не представлява индикация за по-активно участие на този член на картела, който е направил тази услуга на друг отсъстващ член.

100    Четвърто, твърдението на жалбоподателя, че според останалите членове на картела неговият представител се е държал пасивно по време на срещите, не е подкрепено с никакви доказателства.

101    Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че в изложението на възраженията се признава, че той е бил най-малко активният член на картела, в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд иска от жалбоподателя да посочи частта от изложението, на което се позовава. В отговор на това искане жалбоподателят посочва по същество, че позоваването в изложението на възраженията на факта, че Almamet е поело инициативата да организира срещите на картела, на факта, че следващите срещи са били председателствани от представителя на SKW Stahl-Metallurgie, и на факта, че представителят на Donau Chemie често е бил натоварен с актуализацията и разпространението на обменяните между участниците таблици, докато в повечето случаи самият жалбоподател не се споменава конкретно при описанието на отделните срещи, свидетелства за пасивната му роля в картела.

102    Трябва да се констатира, че жалбоподателят не се позовава на никакво изрично признаване на твърдяната му пасивна роля в картела, което се съдържа в изложението на възраженията. Всъщност жалбоподателят мълчаливо признава, че твърдението, което бе посочено в предходната точка, не се съдържа само по себе си никъде в изложението на възраженията, а представлява негово собствено тълкуване. Това тълкуване обаче не може да бъде прието. Така, както бе посочено в точка 99 по-горе, фактът, че някои участници в картела са поели някои административни задачи по време на срещите на картела, сам по себе си не е достатъчен, за да се заключи, че ролята на останалите участници е била пасивна. Това е така, още повече че жалбоподателят не е оспорил обстоятелството, че той самият е организирал две от срещите на тази част от картела, която се отнася до калциевия карбид на прах (вж. точка 73 по-горе).

103    Пето, въпросът за нивото на владеене на чужди езици на двама от членовете на ръководството на жалбоподателя, които са го представлявали по време на срещите на картела, е без значение. Всъщност, каквито и да са били тези познания, важното е, че както вече бе посочено в точка 98 по-горе, жалбоподателят е участвал в тези срещи не по-малко активно, отколкото останалите участници в картела, тоест съобщавал е данни относно продажбите си, бил е запознат с данните относно продажбите на останалите членове на картела и е поемал ангажименти относно разпределянето съответните пазари, определянето на квотите, разпределянето на клиентите и определянето на цените. Фактът, дори да се предположи, че е верен, че поради липсата на езикови познания общуването между представителите на жалбоподателя и тези на останалите членове на картела е било ограничено, е без значение в това отношение.

104    Шесто, фактът, че жалбоподателят се е ползвал от картела, без да участва в него, в резултат на участието на Almamet — дори да се предположи, че е доказан, — нито обосновава участието му в картела, нито представлява смекчаващо обстоятелство.

105    Във всички случаи, както правилно посочва Комисията, това твърдение на жалбоподателя не съответства на собствените му изявления в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. Всъщност от това искане следва, че жалбоподателят е предложил да увеличи цената, по която продава своите продукти на Almamet. Последното отговаря по същество, че подобно увеличение ще го принуди да увеличи цените, по които то продава продуктите на крайните клиенти, и че последните ще се противопоставят на такова увеличение. Almamet посочва, че единственото разрешение е да се организира среща на производителите и съответните доставчици с оглед на увеличаването на цените. Жалбоподателят отговаря, че независимо от начина, по който Almamet е решило да подходи към проблема, то трябва да приеме увеличаването на цените, на които жалбоподателят му продава своите продукти. Тези твърдения на жалбоподателя показват, че Almamet е поело инициативата да организира първата среща относно калциевия карбид на прах в резултат на оказания от жалбоподателя натиск и че последният, който е знаел за тази инициатива, не само не е разколебал Almamet и не се е разграничил от него, а напротив, продължил е да оказва натиск, като е настоявал за увеличаване на цените. Тези твърдения не потвърждават тезата, че участието на жалбоподателя е било пасивно, а тъкмо обратното — оборват я в значителна степен.

106    Предвид всички гореизложени съображения следва да се заключи, че Комисията правилно не е взела предвид като смекчаващо обстоятелство твърдения пасивен характер на участието на жалбоподателя в нарушението.

107    На трето място, жалбоподателят счита, че ефективното му сътрудничество с Комисията е трябвало да бъде отчетено от последната като смекчаващо обстоятелство. В това отношение той изтъква, че поема своята част от отговорността за нарушението, но същевременно изразява несъгласието си с прекомерно строгата оценка на тежестта на участието му в нарушението и наложената му глоба. Той счита, че разкритията му относно участието на ръководителите му в срещите на картела и фактът, че той е потвърдил наличието на хоризонтален картел, насочен към определянето на цените, не представляват обикновена липса на оспорване на установените от Комисията факти, както посочва Комисията в съображение 327 от обжалваното решение. Той добавя, че не се е опитвал да оспорва всеки извод на Комисията относно спорното нарушение, а по-скоро е имал намерение да подпомогне разследването на Комисията. В това отношение жалбоподателят посочва, че много от съображенията на обжалваното решение препращат към негови изявления като доказателство. Като пример жалбоподателят посочва по-специално бележки под линия 100, 104, 106, 111, 118, 146—150, 158, 161, 174, 180, 182—185, 188, 190, 194 и 617 от обжалваното решение.

108    В репликата си жалбоподателят посочва, че доводите му се подкрепят и от писмената защита на Комисията, в която според него се съдържат множество препратки към искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. Освен това той поддържа, че като санкционира, вместо да възнагради дадено предприятие за оказаното от него сътрудничество, Комисията обръща целта на споразуменията за сътрудничество съгласно „Известието за освобождаване от глоби и за намаляване на техния размер от 2002/2006 г.“ и нарушава принципите на добро правораздаване и за забрана на самоуличаването. Той счита, че при тези обстоятелства доводите на Комисията, подкрепени чрез позоваване на искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер и свързаните с него доказателства, трябва да бъдат отхвърлени като ирелевантни.

109    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, обобщени в предходната точка, следва да се посочи, че несъмнено, както правилно посочва Комисията, обстоятелството, че в писмената си защита пред Общия съд тя се е позовала на искането на жалбоподателя за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер, не може нито да засегне валидността на обжалваното решение, тъй като то е последващо, нито да представлява полезно указание за добавената стойност на това изявление спрямо останалите елементи, с които разполага Комисията. Вярно е също, че доводите на жалбоподателя поставят въпроса за законността на използването пред Общия съд на искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. Следователно, като се имат предвид многобройните позовавания в доводите на Комисията на искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер, най-напред трябва да се разгледа този въпрос.

110    В това отношение трябва да се констатира, че сътрудничеството на основание на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. има изцяло доброволен характер за засегнатото предприятие. Всъщност то по никакъв начин не е принудено да представя доказателства относно предполагаемия картел. Степента на сътрудничество, което предприятието желае да предложи в хода на административното производство, зависи от свободния му избор и в никакъв случай не е наложено от посоченото известие (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 юли 2005 г. по дело ThyssenKrupp/Комисия, C‑65/02 P и C‑73/02 P, Recueil, стр. I‑6773, точка 52 и заключението на генералния адвокат Léger по това дело, Recueil, стр. I‑6777, точка 140).

111    Освен това в точка 31 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2006 г., която се прилага към настоящия случай (вж. точка 27 по-горе), се посочва по-специално че „[в]сяко изявление пред Комисията във връзка с настоящото известие става част от преписката на Комисията и следователно може да бъде използвано като доказателство“. От това следва, че след публикуването на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2006 г. едно предприятие — което подобно на жалбоподателя по настоящото дело реши да направи изявление, за да се ползва от намаляване на размера на глобата — е запознато с факта, че въпреки че намалението ще му бъде предоставено само ако според Комисията са налице предвидените в Известието условия, изявлението във всички случаи ще стане част от преписката и ще може да се използва като доказателство, включително срещу неговия автор.

112    Следователно, след като дадено предприятие е решило свободно и имайки предвид всички последици, да направи такова изявление, то не може впоследствие да се позовава на съдебната практика относно забраната за самоуличаване. От тази съдебна практика следва по-специално че Комисията не може да задължи дадено предприятие да даде отговори, чрез които да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже (Решение на Съда от 18 октомври 1989 г. по дело Orkem/Комисия, 374/87, Recueil, стр. 3283, точки 34 и 35, Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 61 и 65 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp/Комисия, точка 110 по-горе, точка 49). В настоящия случай обаче, след като жалбоподателят е направил искане за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер доброволно и без да е длъжен да го прави, той не може надлежно да се позове на правото си да не бъде задължаван от Комисията да признае участието си в дадено нарушение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Recueil, стр. I‑829, точка 35).

113    Следователно жалбоподателят не може да упреква Комисията, че в писменото си становище пред Общия съд се е позовала на искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер.

114    По-нататък, що се отнася до това дали посоченото искане съставлява ефективно сътрудничество, което може да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство съгласно точка 29, четвърто тире от Насоките, следва да се посочи, че прилагането на тази разпоредба от Насоките не може да лиши Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. от неговото полезно действие. Всъщност следва да се констатира, че Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. определя рамката за възнаграждаване на сътрудничеството, оказвано при разследването на Комисията от предприятия, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Съюза. Следователно от текста и от структурата на посоченото известие следва, че по принцип предприятията могат да получат намаление на размера на глобата на основание на сътрудничеството си само когато отговарят на стриктните условия, предвидени от това известие (Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. по дело Arkema France/Комисия, T‑343/08, Сборник, стр. IІ‑2287, точка 169, Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело Transcatab/Комисия, T‑39/06, Сборник, стр. IІ‑6831, точка 329 и Решение на Общия съд от 30 ноември 2011 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, T‑208/06, Сборник, стр. IІ‑7953, точка 271).

115    Ето защо, за да се запази полезното действие на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., само в изключителни случаи трябва да се предоставя намаляване на размера глобата на определено предприятие въз основа на точка 29, четвърто тире от Насоките. Такъв е по-конкретно случаят, когато сътрудничеството на предприятието, освен че надхвърля законовите му задължения, без обаче да му дава право на намаление на размера на глобата на основание на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., същевременно е от обективна полза за Комисията. Тази полза е налице, когато в окончателното си решение Комисията се основава на доказателства, които са ѝ предоставени от определено предприятие в рамките на неговото сътрудничество и без които тя не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение (Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 114 по-горе, точка 170, Решение по дело Transcatab/Комисия, точка 114 по-горе, точка 330 и Решение по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 114 по-горе, точка 270).

116    В настоящия случай, както следва от съображение 358 от обжалваното решение, Комисията е счела, че информацията, която се съдържа в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер, няма съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които тя вече разполага, поради което решава да не намалява размера на глобата на жалбоподателя (вж. също точка 38 по-горе).

117    Жалбоподателят е този, който трябва да посочи оспорваните елементи от обжалваното решение и да представи доказателства, които могат да бъдат сериозни улики за това, че твърденията му за нарушение са основателни (вж. в този смисъл Решение по дело KME Germany и др./Комисия, точка 50 по-горе, точка 132). Както обаче следва от резюмето на доводите на жалбоподателя в точка 107 по-горе, единственият конкретен довод, който изтъква жалбоподателят, за да обезсили направената в обжалваното решение и обобщена в предходната точка констатация, е обстоятелството, че това решение многократно препраща към изявленията му, съдържащи се по-конкретно в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер.

118    Следва да се отбележи, че по време на административното производство жалбоподателят и неговото дружество майка се позовават на аналогичен довод, изведен от използването от Комисията на предоставената от жалбоподателя информация. Комисията отхвърля този довод в съображение 359 от обжалваното решение. Комисията посочва, че релевантният критерий не е използването на предоставената от участник в картела информация, а по-скоро евентуалната съществена добавена стойност на тази информация. Предоставянето на допълнителна информация за нещо, което вече е известно, нямало съществена добавена стойност. В това съображение Комисията посочва също, че в предоставената от жалбоподателя информация не се споменава фактът, че антиконкурентното поведение обхваща и калциевия карбид на гранули, въпреки че участието на жалбоподателя в тази част от нарушението е ясно документирано.

119    Съображението, че предоставената от участник в нарушението информация не е обективно полезна, когато се отнася до известни на Комисията факти, по отношение на които последната вече разполага с достатъчно доказателства, съответства на посочената в точка 115 по-горе съдебна практика и трябва да бъде прието.

120    При това положение се поставя въпросът дали такъв е случаят с информацията, предоставена от жалбоподателя по-специално в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер. В това отношение обаче жалбоподателят се ограничава до това да се позове на препращанията към изявленията, така както са направени в обжалваното решение, без да уточни коя е конкретната информация или доказателства, които той е предоставил на Комисията и с които последната не е разполагала преди това.

121    Освен това трябва да се посочи, че от многобройните бележки под линия на обжалваното решение, които изтъква жалбоподателят в доводите си, само три препращат към изявленията на жалбоподателя. Останалите изтъкнати бележки под линия се отнасят до документи, които са получени от Комисията по време на проверките, или до изявления на Akzo Nobel и на Evonik Degussa, които, както бе посочено в точка 39 по-горе, се ползват съответно от освобождаване от глоба и от намаляване на размера на глобата, именно на основание на оказаното от тях сътрудничество. Следователно останалите бележки под линия потвърждават тезата на Комисията, че предоставената от жалбоподателя информация се отнася до вече известни и надлежно подкрепени с доказателства факти.

122    Трите бележки под линия, в които се споменават единствено изявленията на жалбоподателя, са 111, 118 и 617. Бележка под линия 111 се отнася до позоваването на искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер в подкрепа на съдържащото се в точка 56, последно изречение от обжалваното решение твърдение, че на всяка среща на картела участниците са постигали принципна договореност относно датата и мястото на провеждане на следващата среща. Дори да се предположи, че тази информация е сведена до знанието на Комисията единствено от жалбоподателя, очевидно не става дума за обективно полезна и съществена, а по-скоро за второстепенна информация.

123    Бележка под линия 118 се отнася до позоваване на изявление на жалбоподателя от 18 февруари 2008 г. в подкрепа на съдържащата се в точка 57, пето тире от обжалваното решение информация относно функциите, изпълнявани от лицата, които са представлявали жалбоподателя по време на срещите, посветени на калциевия карбид на прах. Доколкото тази информация се отнася само до жалбоподателя, разбираемо е, че на нея може да се гледа само като на предоставен от жалбоподателя документ. Във всички случаи функциите, осъществявани от лицата, които са представлявали жалбоподателя по време на въпросните срещи, са от второстепенно значение за Комисията, още повече че жалбоподателят не е оспорил и не оспорва факта, че е участвал в посочените срещи или по-общо казано в тази част от нарушението.

124    Накрая, като се позовава на аналогично твърдение, което се съдържа в отговора на жалбоподателя на изложението на възраженията, бележка под линия 617 допълва съдържащото се в съображение 294 от обжалваното решение твърдение, че спорното нарушение спада към най-тежките ограничения на конкуренцията. Така в този случай позоваването на писмените отговори на жалбоподателя по време на административното производство дори не се отнася до факт или доказателство, а до обикновена преценка на тежестта на нарушението. Очевидно и в този случай не може да става дума за обективно полезна информация.

125    От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че различните позовавания на негови изявления в обжалваното решение свидетелстват за полезността им за разследването на Комисията, не може да бъде прието.

126    Следва да се посочи също, че жалбоподателят не е оспорил сдържащото се в съображение 359 от обжалваното решение твърдение, че в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер е избегнал да спомене факта, че спорното антиконкурентно поведение е обхващало и калциевия карбид на гранули. Всъщност в съображения 92—112 от обжалваното решение, които се отнасят до срещите относно калциевия карбид на гранули, се съдържат само три препратки към искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер (бележки под линия 241, 249 и 276), нито една от които не изглежда обективно полезна за разследването на Комисията на този аспект от нарушението. По-специално препращането в бележка под линия 249 се отнася до маловажна информация, а именно факта, че срещата от 7 април 2004 г. е била предхождана от вечеря, а препращанията в бележки под линия 241 и 276 се отнасят до факта, че на два пъти определени участници в картела, сред които и жалбоподателят, са отхвърляли предложението на Donau Chemie за обсъждане на цената на калциевия карбид на гранули (вж. съответно съображения 95 и 108 от обжалваното решение).

127    От това следва, че макар да не оспорва участието си в частта от нарушението, която е свързана с калциевия карбид на гранули, жалбоподателят внимава да не разкрие в искането за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер факти или доказателства, които могат да бъдат полезни за разследването на Комисията относно тази част от нарушението. Това обстоятелство също е аргумент против признаването на обективно полезния характер на претендираното от жалбоподателя сътрудничество.

128    От гореизложените съображения следва, че доводът на жалбоподателя, че ефективното му сътрудничество с Комисията е трябвало да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство, не може да бъде приет.

129    Тъй като не може да бъде уважен нито един от доводите, които жалбоподателят изтъква, за да докаже, че е трябвало да се приеме, че спрямо него съществуват смекчаващи обстоятелства, трябва да се заключи, че третото твърдение на жалбоподателя за нарушение е неоснователно и трябва да се отхвърли.

–       По четвъртото твърдение за нарушение, свързано с предоставеното на Almamet намаляване на размера на глобата

130    В жалбата си жалбоподателят посочва, че с обжалваното решение Комисията е предоставила на Almamet намаляване на размера на глобата (вж. точка 41 по-горе) поради твърдяната му неплатежоспособност, без какъвто и да било разумен мотив, като същевременно е отхвърлила аналогично искане на жалбоподателя, което отхвърляне жалбоподателят оспорва с второто си правно основание. Предоставеното на Almamet намаление съставлявало тежко нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, още повече че Almamet било един от подбудителите на картела.

131    Комисията уточнява пред Общия съд, че предоставеното на Almamet намаляване на размера на глобата се основава на точка 37, а не на точка 35 от Насоките. Жалбоподателят отговаря, че това уточнение прави още по-убедително оплакването му, изведено от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране. От съдържащите се в съображения 369—371 от обжалваното решение обяснения следвало, че е малко вероятно Almamet да изпадне в несъстоятелност, но дори това да се случи, то няма да доведе до пълна загуба на стойността на активите на това предприятие. Жалбоподателят счита, че е доказал, че финансовото му състояние е по-лошо от това на Almamet. Освен това характерните особености на Almamet, които са изброени в съображение 372 от обжалваното решение, за да се мотивира предоставеното му намаляване на размера на глобата, били сходни с тези на жалбоподателя, така че Комисията била длъжна да предостави на жалбоподателя аналогично намаление на размера на глобата, тъй като в противен случай щяла да наруши явно принципа на равно третиране.

132    Най-напред следва да се констатира, че от съображения 369—371 от обжалваното решение следва, че Комисията е стигнала до извода, че не може да уважи искането на Almamet, основано на точка 35 от Насоките.

133    В съображение 372 от обжалваното решение обаче Комисията посочва, че „без да се засяга предходният анализ“, следва да се отчете фактът, че Almamet е много малък независим търговец, който не принадлежи към нито една голяма група дружества. Almamet търгува с материали с висока стойност при нисък марж на печалба и „относително специализирана гама продукти“. Комисията добавя, че е бил отчетен и „фактът, че наложената глоба ще окаже сравнително голямо влияние върху финансовото състояние на този вид дружество“. Комисията стига до извода, че с оглед на тези „специфични характеристики“ на Almamet е подходящо да се предостави намаляване на размера на глобата с 20 %, тъй като във всички случаи Almamet би било достатъчно възпряно от глоба с такъв размер. В бележка под линия 685 Комисията препраща към точка 37 от Насоките. В съображение 375, последно изречение от обжалваното решение тя посочва също, че като се има предвид изменението на глобата, която трябва да се наложи на Almamet, „направеният в съображение (371) извод, [че] е малко вероятно наложената глоба [да може] да застраши необратимо икономическата жизнеспособност на Almamet, също остава валиден“.

134    От това следва, че жалбоподателят не може да се позове на каквото и да било неравно третиране в сравнение с Almamet, що се отнася до анализа на исканията им за намаляване на размера на глобата на основание точка 35 от Насоките, тъй като и двете искания са били отхвърлени. Както уточнява Комисията в писмената си защита, като предоставя на Almamet намаление от 20 %, тя всъщност се възползва от правото, което си е запазила в точка 37 от Насоките, а именно да се отклони изцяло или частично от методологията за определяне на глобите, изложена в тези насоки, за да отчете особеностите на конкретния случай. Препращането към посочената точка 37, което се съдържа в бележка под линия 685, потвърждава този извод, който се потвърждава и от съображение 361 от обжалваното решение, където е посочено, че глобата, която трябва да се наложи на Almamet, е в размер на 3,8 милиона евро „преди намалението, съгласно точка] 37“ от Насоките.

135    От посочената в точка 47 по-горе съдебна практика следва обаче, че Комисията може да се отклони от собствените си Насоки само в случай че произтичащата от това разлика в третирането на различните участници в дадено нарушение е съвместима с принципа на равно третиране. Според постоянната съдебна практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако разграничаването им не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Novartis Pharmaceuticals, C‑106/01, Recueil, стр. I‑4403, точка 69 и цитираната съдебна практика).

136    При тези обстоятелства настоящото твърдение на жалбоподателя за нарушение може да се разбира само в смисъл, че според жалбоподателя Комисията е трябвало да се отклони от Насоките и в неговия случай, за да му предостави същото намаление на глобата като предоставеното на Almamet. Такова твърдение за нарушение може да бъде уважено само ако неравното третиране на Almamet, чиято глоба е намалена с 20 %, и на жалбоподателя, който не е получил такова намаление, е несъвместимо с принципа на равно третиране. От посочената в предходната точка съдебна практика следва, че за да е налице неравно третиране, тези дружества трябва да се намират в сходно положение.

137    Както бе посочено по-горе (точка 133), в обжалваното решение са изброени някои „специфични характеристики“ на Almamet, които обосновават предоставеното му намаляване на размера на глобата. Всъщност следва да се посочи, че от гледна точка на евентуалното намаляване на размера на глобата извън изрично предвидените в Насоките случаи, едно предприятие, което притежава тези характеристики, се намира в положение, различно от това на предприятие, което не притежава посочените характеристики.

138    Първо, следва да се припомни, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предвижда по-специално че за всяко предприятие, което участва в нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО, глобата не може да надвишава 10 % от общия му оборот за предходната стопанска година. Съгласно съдебната практика този таван на оборота има за цел да се избегне несъразмерност между налаганите от Комисията глоби и значимостта на съответното предприятие (Решение на Съда по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 45 по-горе, точка 119 и Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 24).

139    Този таван обаче не е достатъчен, за да се избегне евентуално непропорционалният характер на наложената глоба в случай на активна търговия с материали с висока стойност при нисък марж на печалба, какъвто е случаят с Almamet. Всъщност поради високата стойност на разглежданите материали такова предприятие може да има непропорционално голям оборот спрямо печалбите и активите си, които единствени ще бъдат използвани за плащането на глобата.

140    Второ, след като съгласно методологията на Насоките глобата се определя, като за отправна точка се вземе предвид делът на стойността на продажбите, реализирани от въпросното предприятие на засегнатия от нарушението пазар (вж. точка 21 по-горе), опасността от налагането на непропорционална глоба, която представлява съществена част от общия оборот на посоченото предприятие, е особено голяма за предприятие, което, подобно на Almamet, има „относително специализирана гама продукти“.

141    Трето, фактът, че Almamet е малко предприятие, което не принадлежи към каквато и да било група предприятия, също е от значение, тъй като то самò трябва да посрещне глобата и няма друго дружество, което да е солидарно отговорно с него за заплащането на глобата, или по-общо казано, което да може да му предостави помощ в това отношение.

142    Жалбоподателят не оспорва факта, че Almamet действително притежава специфичните характеристики, които са изброени в съображение 372 от обжалваното решение, за да се обоснове предоставеното му намаление на размера на глобата. Следователно, за да се даде отговор на настоящото твърдение на жалбоподателя за нарушение, трябва да се разгледа единствено въпросът дали той притежава същите характеристики.

143    Жалбоподателят поддръжка, че случаят е именно такъв, но посочва неясни и общи доводи в това отношение, без да сравни подробно положението си с това на Almamet, от гледна точка на характеристиките на последното, посочени в съображение 372 от обжалваното решение. Освен това, както правилно посочва Комисията, самият жалбоподател признава, че неговата гама продукти не е така специализирана като тази на Almamet. Също така, макар жалбоподателят да твърди, че продава продуктите си при много нисък марж, той нито развива подробно това твърдение, нито го подкрепя с каквото и да било доказателство. Освен това следва да се констатира, че жалбоподателят е производител, а не търговец като Almamet, и че за разлика от последното, към момента на нарушението е принадлежал към група дружества и глобата му е наложена в условията на солидарна отговорност с неговото дружество майка.

144    От друга страна, Комисията правилно твърди и че общият оборот на жалбоподателя за последната пълна стопанска година преди обжалваното решение възлиза на 205 милиона евро (съображение 24 от обжалваното решение), докато оборотът на Almamet е между 45 и 50 милиона евро (съображение 15 от обжалваното решение). С други думи, съществува значителна разлика в размера на тези две предприятия. От същите съображения на обжалваното решение следва и че около 50 % от общия оборот на Almamet е реализиран със стоките, до които се отнася нарушението, докато в случая на жалбоподателя този процент е значително по-малък, а именно 10 %.

145    Противно на изтъкнатото от жалбоподателя в отговора му на писмен въпрос на Общия съд, значително по-малкият оборот на Almamet не е решаващият критерий, въз основа на който Комисията е предоставила на Almamet намаляване на размера на глобата. Както бе посочено в точка 133 по-горе, това решение е обосновано от някои специфични характеристики на Almamet, които жалбоподателят не притежава. Разликата в общия оборот и оттам в размера на тези две предприятия е допълнителен елемент, на който се позовава Комисията пред Общия съд, за да докаже, че двете предприятия не се намират в едно и също положение. Освен това следва да се добави, че противно на това, което изглежда поддържа жалбоподателят, от обжалваното решение не следва, че финансовите затруднения, с които се сблъсква Almamet, са имали решаващо значение за решението на Комисията да му предостави намаление на размера на глобата на основание точка 37 от Насоките.

146    В писменото си становище Комисията се позовава и на годишните доклади на жалбоподателя за 2007 и 2008 стопански години, предоставени по искане на Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия. От посочените доклади следва, че през 2007 г. калциевият карбид и техническите газове съставляват 30,63 % от продажбите на жалбоподателя и че същите стоки съставляват 28,95 % от износа му. Тази информация потвърждава извода, че гамата продукти на жалбоподателя е значително по-малко специализирана от тази на Almamet.

147    Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Almamet е било един от подбудителите на спорното нарушение, е достатъчно да се припомни, че както следва от точки 76—79 по-горе, Комисията не е взела предвид това отегчаващо обстоятелство в ущърб на Almamet или на друг участник в нарушението и нищо в доводите на жалбоподателя не позволява да се констатира, че този извод е неправилен.

148    С оглед на всички гореизложени съображения четвъртото твърдение на жалбоподателя за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.

–       По петото твърдение за нарушение, свързано с глобата, доколкото е изчислена като процент от общия оборот на адресатите на обжалваното решение

149    В подкрепа на петото твърдение за нарушение в рамките на първото правно основание жалбоподателят припомня в жалбата си, на първо място, съдебната практика, съгласно която определянето на подходяща по размер глоба за нарушение на правилата на конкуренцията не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано на общия оборот на съответното предприятие, като се позовава на Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 45 по-горе (точка 121), и на второ място, съдебната практика, съгласно която, когато глобите се налагат на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, при определянето на размера на глобите с оглед на тежестта и продължителността на съответното нарушение Комисията не е длъжна да следи окончателният им размер за съответните предприятия съгласно изчисленията ѝ да е съобразен с всички разлики между оборотите им като цяло или между оборотите им на засегнатия от нарушението пазар, като се позовава на Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 47 по-горе (точка 312). Жалбоподателят се позовава и на точки 6 и 27 от Насоките, от които според него следва, че определянето на размера на глобата е резултат от метод за автоматично и аритметично изчисление, но трябва да се извърши в рамките на обща оценка, която отчита всички релевантни обстоятелства, и следователно, в крайна сметка, при спазване на принципа на пропорционалност.

150    Жалбоподателят счита, че в настоящия случай глобите, наложени на участниците в спорното нарушение, отразяват релевантния оборот, но не и други по-важни фактори, което води до „несправедливия и абсурден“ резултат да му бъде наложена далеч по-голяма глоба както в абсолютна стойност, така и като процент от общия оборот. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят се позовава на сравнителна таблица на размерите на глобите, наложени на отделните участници в нарушението. Той изтъква, че макар, както изглежда, Комисията да е спазила Насоките, що се отнася до метода за аритметично изчисление на наложената му глоба, и по-големият размер на тази глоба в сравнение с глобата, наложена на останалите участници в нарушението, да отразява факта, че съответните продукти съставляват сърцевината на неговите продажби, е безспорно, че е налице явно нарушение на принципа на пропорционалност.

151    В това отношение жалбоподателят се позовава на факта, че както следва от представената от него таблица, дори „много голямо дружество като Akzo Nobel“ щеше бъде санкционирано, ако не бе уважена молбата му за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер, с по-малка в абсолютна стойност глоба от неговата, която представлява само 0,113 % от световния оборот на това дружество, и то въпреки факта, че то е било един от най-активните членове на картела и повторно е извършило нарушението. Жалбоподателят добавя, че членовете на картела, които имат много по-висок общ оборот от неговия, са били санкционирани с глоби, които имат само символично значение, докато наложената му глоба, ако бъде платена, ще го принуди да преустанови дейността си.

152    В този контекст жалбоподателят подчертава също, че определянето на стойността на продажбите, които трябва да се вземат предвид с оглед на прилагането на точки 21 и 25 от Насоките, на 17 %, може да изглежда като благосклонно отношение от страна на Комисията, но че всъщност то не е такова спрямо жалбоподателя, тъй като в неговия случай определянето на по-висок процент би довело до надхвърляне на прага от 10 % от общия му оборот. Обратно, тази привидна благосклонност само подчертава непропорционалния характер на наложената му глоба в сравнение с глобата, наложена на останалите участници.

153    Жалбоподателят добавя, че „структурата и размерът на наложените от Комисията в обжалваното решение глоби“ създават погрешната представа, че неговото участие в нарушението е най-тежко, че той има най-големия оборот и че е бил водач на картела и негов най-активен член. Той си задава въпроса каква би била наложената му глоба, ако всички тези хипотези отговаряха на действителността, като се има предвид, че размерът на наложената му глоба е вече много близък до прага от 10 % от общия му оборот.

154    Предвид тези доводи на жалбоподателя, следва да се посочи, че той доставя две от трите стоки, до които се отнася нарушението, а именно калциевия карбид на прах и калциевия карбид на гранули. Както следва от таблицата в съображение 288 от обжалваното решение, стойността на продажбите на посочените стоки от жалбоподателя по време на последната пълна година от участието му в нарушението възлиза за първите от тези две стоки на сума между 5 и 10 милиона евро, а за вторите — между 20 и 25 милиона евро. Що се отнася до първата стока, стойността на продажбите на жалбоподателя е съпоставима с тази на трима други участници в картела, а именно Donau Chemie, Evonik Degussa и Holding Slovenske elektrarne d.o.o., и е надвишена само от стойността на продажбите на двама други участници. Що се отнася до втората стока, стойността на продажбите на жалбоподателя е далеч над стойността на продажбите на останалите участници в нарушението. Само трима от останалите участници в нарушението доставят тази стока и стойността на техните продажби е между 3 и 5 милиона евро в случая на Akzo Nobel и между 5 и 10 милиона евро в случая на Donau Chemie и на Holding Slovenske elektrarne. Освен това, както следва от таблицата, съдържаща се в съображение 304 от обжалваното решение, по отношение на тези две стоки към жалбоподателя са приложени мултипликационни коефициенти в зависимост от броя на годините на участие в нарушението, които са най-високи сред приложените към участниците в нарушението, а именно 2,5 за калциевия карбид на прах и 3 калциевия карбид на гранули (вж. точка 33 по-горе).

155    Предвид тези елементи, които не са оспорени от жалбоподателя, не е изненадващо, че му е наложена най-високата глоба в абсолютна стойност сред глобите, наложени с обжалваното решение. Следва да се посочи също, че втората най-висока глоба, а именно 13,3 милиона евро, е била наложена при условията на солидарна отговорност на SKW Stahl-Metallurgie GmbH, SKW Stahl-Metallurgie AG и Arques Industries, а именно група от дружества, чиято стойност на продажбите на калциев карбид е най-висока сред всички участници в нарушението. Посочена група обаче не доставя калциев карбид на гранули, а магнезий на гранули, при стойност на продажбите между 5 и 10 милиона евро. Мултипликационният коефициент, който му е наложен за магнезия на гранули, е 1,5, тоест значително по-малък от мултипликационния коефициент, приложен към жалбоподателя за продажбите му на калциевия карбид на гранули. Тези различия обясняват разликата между размера на глобата, наложена на това предприятие, и размера на глобата, наложена на жалбоподателя.

156    Що се отнася до Akzo Nobel, както следва от съображение 308 от обжалваното решение, ако то не бе освободено от глоба на основание на оказаното на Комисията сътрудничество, щеше да му бъде наложена глоба в размер на 8,7 милиона евро. По-ниската стойност на тази глоба в сравнение с глобата, наложена на жалбоподателя, се обяснява с факта, че макар стойността на продажбите на калциев карбид на прах на Akzo Nobel, а именно между 10 и 15 милиона евро, да е безспорно по-висока от стойността на продажбите на същия продукт на жалбоподателя, стойността на продажбите на калциевия карбид на гранули на Akzo Nobel е значително по-ниска от стойността на продажбите на този продукт на жалбоподателя (вж. точка 154 по-горе). Освен това продължителността на участието на Akzo Nobel в нарушението е по-кратка от продължителността на участието на жалбоподателя и на Akzo Nobel е наложен само мултипликационен коефициент 2 за всеки от двата доставяни от него продукта.

157    Тези съображения опровергават тезата на жалбоподателя, че размерът на наложената му глоба е непропорционален. Те доказват, че високият размер на наложената му глоба не е случаен, а се обяснява с факта, че той очевидно е най-големият доставчик на един от трите продукта, до които се отнася нарушението, както и голям доставчик на друг от тези продукти, и че освен това продължителността на участието му в нарушението е по-дълга от тази на всички останали участници. С други думи, високото ниво на наложената на жалбоподателя глоба се обяснява с относителната тежест на участието му в нарушението, включително що се отнася до продължителността, в сравнение с останалите участници. В това отношение следва да се констатира, че освен дружеството майка на жалбоподателя, 1. garantovaná, само към едно друго дружество, а именно Donau Chemie, са приложени същите мултипликационни коефициенти. Макар обаче стойността на продажбите на калциевия карбид на прах на това дружество да е сходна с тази на жалбоподателя, то стойността на продажбите на калциевия карбид на гранули на това дружество е значително по-ниска, а именно между 5 и 10 милиона евро. Освен това на Donau Chemie е предоставено намаление на глобата от 35 % на основание на сътрудничеството му с Комисията (вж. съображение 346 от обжалваното решение), което е довело до налагането на глоба в размер на 5 милиона евро, вместо в размер на 7,7 милиона евро (вж. съображение 308 от обжалваното решение).

158    От тези съображения следва, че доводът на жалбоподателя, че размерът на наложената му глоба е непропорционален, се основава в крайна сметка единствено на сравнение на размера на глобите, наложени на отделните участници в нарушението, изразени в процент от съответните им общи обороти. Нищо в съдебната практика обаче не позволява да се заключи, че може да се направи такова сравнение, както прави жалбоподателят, за да се определи пропорционалният характер на размера на наложената глоба.

159    От една страна, съдебната практика, на която се позовава самият жалбоподател и която бе припомнена в точка 149 по-горе, очевидно не допуска такова сравнение.

160    От друга страна, от установената съдебна практика следва, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 не изисква, когато са наложени глоби на няколко предприятия, участващи в едно и също нарушение, размерът на наложената на малко или средно по големина предприятие глоба да не бъде по-висок, като процент от оборота, от размера на глобите, наложени на по-големите предприятия. Всъщност от тази разпоредба е видно, че както по отношение на малките и средните по големина предприятия, така и по отношение на по-големите предприятия, при определяне на размера на глобата следва да се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението. Доколкото Комисията налага на участващите в едно и също нарушение предприятия глоби, обосновани за всяко от тях с тежестта и продължителността на нарушението, тя не може да бъде упреквана за това, че от гледна точка на оборота за някои от тях размерът на глобата е по-висок от този на други предприятия (Решение на Общия съд от 5 декември 2006 г. по дело Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, Recueil, стр. II‑4567, точка 174 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Recueil, стр. II‑1443, точка 280).

161    Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от факта, че размерът на наложената му глоба е много близък до тавана от 10 % от общия оборот (вж. точки 152 и 153 по-горе), следва да се посочи, че жалбоподателят тълкува погрешно естеството на този таван. Всъщност сумата, която съответства на 10 % от общия оборот на даден участник в нарушение на правилата на конкуренцията, не представлява, противно на това, което изглежда счита жалбоподателят, максимална глоба, която да се налага само в случай на най-тежки нарушения. Така, както следва от съдебната практика, става дума по-скоро за изравнителен праг, чиято единствена възможна последица е, че изчисленият въз основа на критериите тежест и продължителност на нарушението размер на глобата ще се намали до максимално разрешеното равнище. Прилагането му предполага, че съответното предприятие не плаща глобата, която по принцип би дължало с оглед на тези критерии (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 283).

162    Така Съдът е приел, че този таван не забранява на Комисията при изчисляването на глобата да се позовава на междинен размер, надвишаващ посочения таван. Той допуска също междинните изчисления, отчитащи тежестта и продължителността на нарушението, да бъдат осъществени върху размер, по-голям от посочения таван. Ако при изчислението се окаже, че окончателният размер на глобата трябва да се намали с размера, който надвишава тавана, фактът, че някои фактори, като тежестта и продължителността на нарушението, не са оказали действително отражение върху размера на наложената глоба, е само обикновена последица от прилагането на този таван към посочения окончателен размер (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 47 по-горе, точки 278 и 279).

163    От това следва, че фактът, че наложената на жалбоподателя глоба е много близка до прага от 10 % от неговия общ оборот, докато този процент е по-нисък за другите участници в картела, сам по себе си не може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране или на пропорционалност. Всъщност тази последица е неразделно свързана с тълкуването на тавана от 10 % в смисъл на изравнителен праг, който се прилага след евентуално намаляване на размера на глобата поради смекчаващи обстоятелства или поради принципа на пропорционалност (Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Putters International/Комисия, T‑211/08, Сборник, стр. IІ‑3729, точка 74).

164    По същата причина единствено фактът, че поради прилагането на този праг, дори в случай на още по-тежко нарушение, на жалбоподателя нямаше да бъде наложена значително по-голяма глоба, не доказва, че размерът на глобата, която му е наложена с обжалваното решение, е непропорционален. Във всички случаи следва да се отбележи по-общо, че преценката на пропорционалността на размера на глобата, наложена на дадено предприятие за нарушаване на правилата на конкуренцията, не може да се извърши въз основа на сравнение между действително наложената глоба и глобата, която е трябвало да бъде наложена за още по-тежко хипотетично нарушение, тъй като предприятията трябва да спазват правилата на конкуренцията и да не ги нарушават. Освен това трябва да се констатира, че в подкрепа на тезата, че тежестта на извършеното от него нарушение не е била толкова голяма, колкото би могла да бъде, жалбоподателят отново привежда доводи, които, както следва от точки 86—89 и 97—106 по-горе, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

165    От това следва, че петото твърдение за нарушение не може да бъде уважено.

–       По шестото твърдение за нарушение, изтъкнато по време на съдебното заседание и свързано със стойността на продажбите, които трябва да се вземат предвид, за да се изчисли основният размер на глобата

166    По време на съдебното заседание жалбоподателят изтъква, че е бил подложен на дискриминационно третиране поради обстоятелството, че при изчисляването на стойността на продажбите на Almamet, която трябва да се вземе предвид при определянето на основния размер на глобата, която трябва да му бъде наложена, Комисията е приспаднала стойността на калциевия карбид, който това дружество е закупило от жалбоподателя и впоследствие е препродало на собствените си клиенти. Според жалбоподателя подобно приспадане е трябвало да бъде приложено по отношение на стойността на собствените му продажби, което би довело до значително намаляване на размера на наложената му глоба.

167    Както вече бе посочено (вж. точка 42 по-горе), Комисията изтъква, че това твърдение за нарушение е недопустимо, тъй като е изтъкнато за първи път по време на съдебното заседание и не се основава на доказателства, събрани в хода на производството. Поканен да изрази становището си по този въпрос, жалбоподателят посочва, че обобщеното в предходната точка твърдение за нарушение вече е било изтъкнато в точка 17 от жалбата му. Всички тези изявления са отбелязани в протокола от съдебното заседание.

168    Следва да се припомни, че от разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (Решение на Общия съд от 20 септември 1990 г. по дело Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точка 38 и Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, Сборник, стр. II‑2849, точка 85). Аналогично разрешение се налага за оплакване, изложено в подкрепа на правно основание (Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 156 и Решение на Общия съд по дело Mote/Парламент, посочено по-горе, точка 85).

169    В настоящия случай не изглежда, а и жалбоподателят не твърди, че шестото твърдение за нарушение се основава на фактически и правни обстоятелства, разкрити в хода на производството. Всъщност това твърдение за нарушение е изведено от начина, по който Комисията е изчислила основния размер на глобата, която е наложила на Almamet. Елементите на това изчисление обаче са ясно описани в съображение 288, второ тире от обжалваното решение и следователно са били известни на жалбоподателя към момента на подаване на жалбата му.

170    При тези обстоятелства, за да се произнесе по допустимостта на шестото твърдение за нарушение, трябва да се установи дали, както посочва жалбоподателят, това твърдение за нарушение вече е изтъкнато в жалбата.

171    Това обаче не е така. Точка 17 от жалбата, на която се позовава жалбоподателят, е ирелевантна. Тази точка започва с изявлението, че „[т]ук по принцип не се оспорват извършените от Комисията изчисляване на стойността на продажбите, определяне на основния размер на глобата като процент от стойността на продажбите и умножаване по броя на годините“. Посочената точка продължава с представяне на твърдението на жалбоподателя, обобщено в точка 152 по-горе. Това твърдение няма никаква връзка с шестото твърдение за нарушение, така както е изтъкнато по време на съдебното заседание.

172    Освен това само четвъртото твърдение за нарушение, разгледано и отхвърлено в точки 130—148 по-горе, е изведено от дискриминация в ущърб на жалбоподателя в сравнение с третирането на Almamet. Това твърдение за нарушение обаче се отнася до напълно различен въпрос от въпроса за изчисляване на основния размер на глобата. Всъщност четвъртото твърдение за нарушение се отнася до предоставеното на Almamet на основание точка 37 от Насоките намаляване на размера на глобата и шестото твърдение за нарушение не може да се счита за обикновено допълнение към него. Също така твърдението на жалбоподателя, така както е направено в жалбата и възпроизведено в предходната точка, изглежда може да се разбира само в смисъл, че жалбоподателят не е възнамерявал да изтъкне в жалбата си твърдение за нарушение относно основния размер на глобата и определянето му в зависимост от стойността на продажбите, реализирани във връзка с нарушението.

173    От това следва, че шестото твърдение за нарушение трябва да се обяви за недопустимо. Следователно, тъй като всички твърдения за нарушения в рамките на първото правно основание са отхвърлени, това правно основание трябва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на съществените процесуални изисквания, от фактическа грешка, както и от явна грешка в преценката, тъй като Комисията е отказала да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя

 Насоките

174    Точка 35 от Насоките относно метода за определяне размера на глобите гласи:

„В изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете [неплатежоспособността] предприятието […] с оглед на конкретен социален и икономически контекст. Тя няма да основава каквото и да е намаление на размера на глобата, предоставено на това основание, само на констатирането на влошено финансово положение или дефицит. Намалението може да бъде предоставено само на основата на обективни доказателства, че налагането на глобата, съгласно предвиденото в настоящите насоки, необратимо би застрашило икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.

 Обжалваното решение

175    Жалбоподателят представя искане пред Комисията при определянето на размера на глобата да се вземе предвид неговата неплатежоспособност, което искане е отхвърлено по изложените в съображение 377 от обжалваното решение мотиви. Това съображение гласи:

„След като разгледа съобщените от NCHZ [(Novácke chemické závody)] […] сведения, Комисията достигна до извода, че те не доказват, че наложената с настоящото решение глоба ще застраши необратимо икономическата жизнеспособност на NCHZ и ще доведе до това неговите активи да загубят цялата си стойност. Следователно искането на NCHZ относно неплатежоспособността се отхвърля“.

 Съображения на Общия съд

176    За да оспори това отхвърляне, жалбоподателят изтъква най-напред някои общи съображения относно целта и тълкуването на точка 35 от Насоките. По-нататък той описва икономическото си положение преди налагането на глобата и посочва, че от известно време се намира на „ръба на несъстоятелността“. В това отношение 2004 г. била особено критична, тъй като някои кредитори били счели, че жалбоподателят е преустановил плащанията. Въпреки тази критична ситуация, нов акционер, който се присъединява към дружеството през 2008 г., и ново ръководство били взели мерки за стабилизиране на производството и подобряване на ефективността на управлението. Последното било успяло да договори определени условия с търговските партньори на жалбоподателя, които да му помогнат да преодолее деликатния период, в който се намира, да се съживи и да бъде успешен на пазара. Жалбоподателят подчертава, че финансовите му проблеми не са свързани с конкурентоспособността му на пазара на калциев карбид, където той е уважаван конкурент, а се дължат на проблемите, завещани от предходното ръководство във връзка със замърсяването на околната среда и лошите стратегически инвестиционни решения.

177    По-нататък жалбоподателят изтъква, че е описал затрудненото си икономическо положение в отговора си на изложението на възраженията от 3 октомври 2008 г., към който е добавил и експертен доклад. В този доклад се стига до извода, въз основа по-специално на анализа на финансовите му сметки, че жалбоподателят се намира в лошо икономическо и финансово състояние и че може да оцелее като действащо предприятие само при наличието на три условия, а именно увеличаването на капитала на дружеството с поне 400 милиона словашки крони (SKK), благоприятният изход от делото, което жалбоподателят води със словашко държавно предприятие, и отказът от страна на Комисията да наложи глоба за спорното нарушение. Според експерта, ако тези условия не са налице, лошото положение на жалбоподателя ще се утежни значително и може да последва сравнително бързо обявяване в несъстоятелност.

178    По-нататък жалбоподателят анализира релевантните разпоредби на словашкото законодателство в областта на несъстоятелността. Той описва и утежняването на финансовото си положение след приемането на обжалваното решение, дължащо се на „нервността“ на кредиторите му и оттеглянето на кредитните облекчения от страна на банките и други финансови институции. От този анализ следвало, че жалбоподателят е принуден да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, след като глобата бъде осчетоводена и стане изискуема.

179    Такава молба действително е представена след подаването на жалбата (вж. точка 6 по-горе) и страните спорят по въпроса дали налагането на глобата е причината за несъстоятелността на жалбоподателя. Комисията оспорва тази теза, като отбелязва по-специално че молбата за обявяване на несъстоятелност е била подадена още преди глобата да стане изискуема. Тя упреква жалбоподателя и за това, че не е поискал да се ползва от възможността да изплати глобата на части или не е опитал да получи банкова гаранция. Жалбоподателят отговаря на тези твърдения в писмената си реплика, като изтъква, че поради „нервността“ и загубата на доверие на неговите кредитори и доставчици след налагането на глобата членовете на ръководството му са били принудени съгласно приложимото словашко законодателство да подадат молба за обявяване в несъстоятелност. Той посочва също, че една молба за разсрочено плащане вероятно не би била уважена, но дори и да се уважи, подобно облекчение не би били достатъчно, за да попречи на обявяването му в несъстоятелност. Той добавя, че му е било невъзможно да получи банкова гаранция.

180    Жалбоподателят изтъква също, че обявяването му в несъстоятелност ще окаже вредоносно въздействие в социален и регионален контекст, което трябва да бъде отчетено съгласно точка 35 от Насоките. В това отношение той посочва, че е един от основните работодатели в Словакия и че е от стратегическо значение за икономическия живот в словашкия район Горна Нитра, където са разположени производствените му инсталации. Евентуалното им затваряне би довело не само до уволнението на 2 000 работници и служители, но и до затварянето или същественото намаляване на дейността на редица други предприятия от същия район, и по-специално доставчиците му.

181    Тези твърдения на жалбоподателя са подкрепени от Словашката република, която посвещава цялото си становище при встъпване на това да докаже негативното въздействие, което евентуалното преустановяване на дейността на жалбоподателя ще окаже върху социалната ситуация в окръг Превидза, който е част от района Горна Нитра, където са разположени инсталациите на жалбоподателя. Тази възможност щяла да доведе до увеличаване на безработицата, произтичащо както пряко, от уволнението на работниците и служителите на жалбоподателя, така и непряко, от „верижна реакция“, която поставяла в опасност работните места при доставчиците на жалбоподателя. Словашката република подчертава, че част от тези безработни нямат реални шансове да намерят нова работа. По време на съдебното заседание Словашката република предоставя нови документи, които актуализират информацията, предоставена в становището ѝ при встъпване.

182    Жалбоподателят е убеден, че е доказал чрез обобщените по-горе доводи, че в неговия случай са налице условията за прилагане на член 35 от Насоките. Следователно той упреква Комисията в нарушение „на съществените процесуални изисквания“, тъй като тя не е обяснила нито в хода на производството, нито в обжалваното решение причините, поради които доказателствата, предоставени в подкрепа на искането му за прилагане на точка 35 от Насоките, не показват, че глобата би застрашила необратимо икономическата му жизнеспособност и би довела до това неговите активи да загубят цялата си стойност. Той счита, че краткото изявление в съображение 377 от обжалваното решение не може да се счита за достатъчно в това отношение.

183    Жалбоподателят счита също, че Комисията не е разгледала надлежно доказателствата, които той представя в подкрепа на искането си за прилагане на точка 35 от Насоките, и че във всички случаи преценката на посочените доказателства от Комисията е опорочена от явна грешка, тъй като последната не е взела предвид обстоятелството, че обявяването му в несъстоятелност е неизбежно, и не е приложила тази точка от Насоките. Освен това жалбоподателят приканва Общият съд да разгледа сам, в рамките на пълната си юрисдикция, въпросните доказателства и евентуално да назначи експертиза, за да прецени доколко наложената на жалбоподателя глоба би довела до обявяването в несъстоятелност и до закриването на предприятието, като при необходимост посочената мярка може да бъде допълнена с изслушване на експерт по словашко право, и по-специално в областта на закона за несъстоятелността.

184    Следва да се посочи също, че както отбелязват Словашката република и жалбоподателят, последният е могъл да се ползва от Закон № 493/2009 Z.z. от 5 ноември 2009 г. за някои мерки, относно стратегическите предприятия (zákon o niektorých opatreniach týkajúcich sa strategických spoločností a o zmene a doplnení niektorých zákonov). Този закон предвижда, че синдикът на предприятие, считано за „стратегическо“, е длъжен по закон да запази дейността му и словашката държава може да упражни право на изкупуване върху активите на това предприятие. Жалбоподателят е определен за стратегическо предприятие по смисъла на този закон с решение на компетентния словашки орган от 2 декември 2009 г. Според Словашката република именно по този начин жалбоподателят е могъл да продължи дейността си и след обявяването му в несъстоятелност и е могло да бъде избегнато колективното уволнение на работниците и служителите му. Изглежда обаче, че тези стъпки са били предприети след приемането на обжалваното решение и във всички случаи са били непредвидими към момента на приемането му, и лишават от предмет поисканата от жалбоподателя експертиза, тъй като предприятието вече е обявено в несъстоятелност. Следователно те не могат да се вземат предвид при разглеждането на настоящото правно основание.

185    Преди да се анализират твърденията за нарушение, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на второто му правно основание, трябва да се анализират целта и тълкуването на точка 35 от Насоките.

186    Многократно е постановявано, че при определяне на размера на глобата Комисията по принцип не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 327, Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 351 и Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 43 по-горе, точка 370).

187    Освен това от установената съдебна практика следва, че правото на Съюза не забранява постановена от институция мярка сама по себе си да предизвика обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на предприятие. Всъщност ликвидацията на предприятие в съответната правно-организационна форма, макар да може да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, не води на свой ред до загуба на стойността и на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието (Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 43 по-горе, точка 372, Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Heubach/Комисия, T‑64/02, Recueil, стр. II‑5137, точка 163 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело BST/Комисия, T‑452/05, Сборник, стр. II‑1373, точка 96).

188    Не може да се приеме, че при приемането на точка 35 от Насоките Комисията си е наложила каквото и да било задължение, което противоречи на тази съдебна практика. За това свидетелства фактът, че в посочената точка не се говори за несъстоятелност на дадено предприятие, а за ситуация, настъпила „в конкретен социален и икономически контекст“, при която налагането на глоба „би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.

189    От това следва, че фактът, че налагането на глоба за нарушаване на правилата на конкуренцията може да доведе до обявяване на съответното предприятие в несъстоятелност, сам по себе си не е достатъчен за прилагането на точка 35 от Насоките. Всъщност от цитираната в точка 187 по-горе съдебна практика следва, че макар несъстоятелността да може да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, тя не води непременно до прекратяването на съответното предприятие. То може да продължи да съществува като такова било като юридическо лице, което гарантира стопанисването на посоченото предприятие, в случай на рекапитализация на обявеното в несъстоятелност дружество, било като субект, който извършва икономическа дейност от името на друг субект, в случай на общо придобиване от друго образувание на елементи от актива му и следователно на неговото предприятие. Такова общо придобиване може да се извърши или чрез доброволно изкупуване, или чрез принудителна продажба на активите на дружество в несъстоятелност с продължаване на дейността.

190    Следователно точка 35 от Насоките, по-специално с оглед позоваването на загубването на цялата стойност на активите на съответното предприятие, следва да се разбира в смисъл, че се отнася до положение като разгледаното в предходната точка, при което придобиването на предприятието, или поне на неговите активи, изглежда малко вероятно, дори невъзможно. При това положение елементите, които съставляват актива на предприятие в несъстоятелност, ще бъдат предложени за продажба един по един и е възможно за много от тях да не се намери купувач или в най-добрия случай да бъдат продадени на силно занижена цена, така че изглежда легитимно да се говори, както е направено точка 35 от Насоките, за загубването на цялата им стойност.

191    Обясненията, които дава самата Комисия по време на съдебното заседание, подкрепят този извод. Всъщност Комисията посочва, че не е приложила предвиденото в точка 35 от Насоките изискване, че трябва да е налице опасност активите на съответното предприятие да загуби цялата си стойност, а се е опитала да определи дали посочените активи са продължили да се използват за производството на стоки. Това изявление е отбелязано в протокола от съдебното заседание. От това следва, че по същество Комисията тълкува точка 35 от Насоките по същия начин като изложения в предходната точка.

192    Освен това трябва да се припомни, че прилагането на посочената точка от Насоките изисква също така съгласно текста ѝ „конкретен социален и икономически контекст“. Според съдебната практика този контекст се изразява в това, че последствията от заплащането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или до влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие (Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 106).

193    Ако са налице посочените в трите предходни точки условия, може да се поддържа, че налагането на глоба, която може да доведе до изчезването на съответното предприятие, противоречи на принципа на пропорционалност, който Комисията трябва да спазва всеки път, когато реши да налага глоби по силата на правото на конкуренция (вж. точка 44 по-горе).

194    Именно с оглед на тези общи съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателя в рамките на второто му правно основание.

195    В това отношение следва да се констатира най-напред, че с тези доводи жалбоподателят изтъква както процесуално нарушение, а именно нарушение на задължението за мотивиране (вж. точка 182 по-горе), така и нарушения по същество, а именно фактическа грешка и явна грешка в преценката на Комисията (вж. точка 183 по-горе). Жалбоподателят приканва Общия съд да упражни пълната си юрисдикция в областта на глобите, за да отмени или намали размера на наложената му глоба.

196    Трябва да се констатира, че искането на жалбоподателя за прилагане на точка 35 от Насоките към неговия случай, както и доводите, които той изтъква пред Общия съд, за да оспори отхвърлянето на това искане, се основават на погрешно схващане за условията за прилагане на посочения параграф.

197    Безспорно е, че като отправя искането да бъде взета предвид твърдяната му неплатежоспособност, жалбоподателят съзнава необходимостта да докаже наличието на „конкретен социален и икономически контекст“ в смисъла на цитираната по-горе (вж. точка 192) съдебна практик, и посвещава на този въпрос част от писмото си от 27 март 2009 г., в което се съдържа това искане. В това писмо жалбоподателят изтъква по същество същите доводи като тези, които той и Словашката република изтъкват пред Общия съд (вж. точки 180 и 181 по-горе). Посочените доводи, които освен това не са оспорени от Комисията, доказват надлежно наличието на конкретен контекст, какъвто се изисква от точка 35 от Насоките, така че това условие за прилагане на посочената точка трябва да се счита за изпълнено.

198    За разлика от това, като отправя искането да бъде взета предвид твърдяната му неплатежоспособност, жалбоподателят изглежда изхожда от погрешното схващане, че в това отношение е достатъчно да се докаже, че налагането на глоба е довело до обявяването му в несъстоятелност. Така, представеният от жалбоподателя като приложение към отговора му на изложението на възраженията експертен доклад, посочен в точка 177 по-горе, е посветен на „продължаването на икономическото съществуване на дружество NCHZ“.

199    В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят изопачава в известна степен текста на този доклад, като твърди, че в него се стига до извода, че трябва да са налице три условия, за да може жалбоподателят да „оцелее като действащо предприятие“. От текста на доклада ясно следва, че тези условия се отнасят до възможността жалбоподателят да продължи да съществува като търговско дружество. По-нататък в доклада се посочва, че ако тези условия не са налице, „може да се очаква значително задълбочаване на рецесията на дружеството с преминаване към стадия на сравнително преждевременна несъстоятелност“. В доклада обаче не се разглежда въпросът по какъв начин евентуалната несъстоятелност ще се отрази върху съществуването на предприятието на жалбоподателя и не се коментира по-специално възможността всичките активи на жалбоподателя да бъдат прехвърлени, доброволно или не, на друго дружество при запазване на дейността.

200    Жалбоподателят не разглежда този въпрос и в писмото си от 27 март 2009 г., посочено в точка 197 по-горе, в което, освен че се позовава на конкретния икономически и социален контекст на делото, той само предоставя нови данни, за да докаже „критичното си финансово състояние“. Този въпрос не е повдигнат и в жалбата. Едва в репликата жалбоподателят изтъква конкретни доводи, за да отговори на твърдението на Комисията, че представените доказателства не доказват по-специално че активите му ще загубят цялата си стойност.

201    Както вече бе посочено обаче (вж. точки 189 и 190 по-горе), за да се приложи точка 35 от Насоките, не достатъчно да се докаже, че съответното предприятие ще бъде обявено в несъстоятелност, ако му бъде наложена глоба. В самия текст на тази точка се предвижда, че трябва да съществуват „обективни доказателства, че налагането на глобата […] би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“, което не става автоматично, в случай че дружеството, което осъществява въпросната дейност, бъде обявено в несъстоятелност. Следователно жалбоподателят може да иска да се приложи тази точка от Насоките само в случай че представи обективни доказателства за тази възможност, което е съществено условие за прилагането на този точка.

202    При преценката на твърденията за нарушение, които жалбоподателят изтъква във връзка с настоящото правно основание, следва да се вземе предвид това погрешно схващане на жалбоподателя относно условията за прилагане на точка 35 от Насоките.

203    В това отношение, що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране от Комисията, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение на Общия съд от 6 декември 2005 г. по дело Brouwerij Haacht/Комисия, T‑48/02, Recueil, стр. II‑5259, точка 45 и цитираната съдебна практика).

204    Що се отнася по-специално до обхвата на задължението за мотивиране при изчисляване на размера на наложената глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, установена съдебна практика е, че съществените процесуални изисквания, каквото е и задължението за мотивиране, са изпълнени, когато Комисията посочи в решението си обстоятелствата, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, както и обстоятелствата, които е взела предвид за тази цел, в приложение на поясняващите норми, които се съдържат в собствените ѝ Насоки (вж. Решение по дело Brouwerij Haacht/Комисия, точка 203 по-горе, точка 46 и цитираната съдебна практика).

205    Като се има предвид тази съдебна практика, следва да се констатира, че мотивите, които излага Комисията в обжалваното решение, за да отхвърли искането на жалбоподателя за прилагане на точка 35 от Насоките, са доста кратки и се свеждат единствено до твърдението, че предоставената от жалбоподателя информация не доказва, че наложената глоба би застрашила необратимо икономическата му жизнеспособност би довела до това неговите активи да загубят цялата си стойност.

206    Ако, както погрешно счита жалбоподателят, вероятността той да бъде обявен в несъстоятелност в резултат на налагането на глобата е достатъчна, за да се докаже, че условията за прилагане на точка 35 от Насоките, а именно застрашаването на икономическата му жизнеспособност и загубата на цялата стойност на активите му, са налице, безспорно би могло да се заключи, че съображение 377 от обжалваното решение, в което се отхвърля искането на жалбоподателя за прилагане на посочената точка от Насоките, е опорочено от непълнота на мотивите.

207    Всъщност от съдебната практика следва, че контекстът на приемане на едно решение, който по-конкретно се отличава с обмен на информация между неговия автор и засегнатата страна, при определени обстоятелства може да доведе до повишени изисквания към задължението за излагане на мотиви (Решение на Общия съд от 6 април 2000 г. по дело Kuijer/Съвет, T‑188/98, Recueil, стр. II‑1959, точки 44 и 45 и Решение на Общия съд от 3 декември 2003 г. по дело Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, Recueil, стр. II‑5167, точка 89). Тъй като жалбоподателят е предоставил подробна информация, включително експертен доклад, който според него доказва, че ако бъде наложена глоба, обявяването му в несъстоятелност е твърде вероятно, дори неизбежно, ако Комисията е искала да стигне до различен извод, тя е трябвало да предостави поне кратко обобщение на доказателствата и съображенията, които подкрепят този извод.

208    Това е така, още повече че в писмената си защита Комисията твърди, че е разгледала грижливо финансовото положение на жалбоподателя, по-специално като е направила анализ, основан на модела „Z‑score d’Altman“, и че въз основа на предоставената от жалбоподателя информация е изчислила предвидения от този модел индекс на вероятността от обявяване в несъстоятелност. По отношение на жалбоподателя стойността на този индекс е над граничната стойност, показваща висока степен на вероятност за несъстоятелност. Това предизвиква дебат между страните относно точността на изчисляване на този индекс — който е изчислен, макар и погрешно според Комисията, и в представения от жалбоподателя експертен доклад — и по-общо относно преценката на Комисията за експертния доклад, представен от жалбоподателя по време на административното производство. В този контекст жалбоподателят представя и нов експертен доклад за финансовото си положение.

209    Все пак хипотезата, изтъкната от жалбоподателя в точка 206 по-горе, не е точна. Както вече бе посочено (вж. точка 201 по-горе), за да се приложи точка 35 от Насоките, жалбоподателят не може да се ограничи единствено да твърди, че налагането на глоба би довело до обявяването му в несъстоятелност, а трябва също да посочи и докаже по какъв начин тази възможност би застрашила необратимо икономическата му жизнеспособност като предприятие и би довела до това неговите активи да загубят цялата си стойност.

210    Последният въпрос обаче не е изрично разгледан в искането на жалбоподателя за прилагане на тази точка от Насоките (вж. точки 198—200 по-горе). Следователно по този въпрос не е била обменяна информация между жалбоподателя и Комисията, така че посочената в точка 207 по-горе съдебна практика е неприложима. При тези обстоятелства Комисията може, без да наруши задължението за мотивиране, да се ограничи до направената в съображение 377 от обжалваното решение констатация, че не са налице условията за прилагане на точка 35 от Насоките, свързани със застрашаването на жизнеспособността на съответното предприятие и загубването на цялата стойност на активите му. Следователно твърдението на жалбоподателя за нарушение, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли.

211    Във всички случаи от цитираната в точки 49—51 по-горе съдебна практика следва, че в случая Общият съд е призован не само да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение, както по отношение на процесуалните изисквания, така и по отношение на изискванията по същество, но и да упражни пълната си юрисдикция, която му дава право да замени преценката на Комисията със собствената си преценка.

212    Упражняването от съда на Съюза на пълната му юрисдикция може да обоснове представянето и отчитането на допълнителни данни, които не се споменават в решението по начина, който се изисква съгласно задължението за мотивиране (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 40, Решение по дело SCA Holding/Комисия, точка 49 по-горе, точка 55 и Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 96 по-горе, точка 215). Като вземе предвид — при необходимост — и допълнителни данни, които не се споменават в решението на Комисията, съдът на Съюза може по-специално, упражнявайки пълната си юрисдикция, да стигне до извода, че размерът на наложената глоба е подходящ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Recueil, стр. II‑4949, точки 71 и 72), и то дори ако решението на Комисията е опорочено от непълнота на мотивите (вж. в този смисъл Решение на Общия съд 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точка 190).

213    В настоящия случай жалбоподателят оспорва по същество преценката на Комисията да отхвърли искането на жалбоподателя да се отчете неговата неплатежоспособност. В това отношение той не само изтъква наличието на фактическа грешка или явна грешка в преценката, но и иска от Общия съд да упражни пълната си юрисдикция. От своя страна в писмената си защита Комисията иска от Общия съд да упражни пълната си юрисдикция и да запази размера на глобата непроменен, в случай че счете, че мотивите на обжалваното решение са непълни.

214    При тези обстоятелства, дори да се предположи, че обжалваното решение е опорочено от непълнота на мотивите относно отхвърлянето на горепосоченото искане на жалбоподателя, е необходимо, преди то евентуално да бъде отменено на това основание, да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които той оспорва по същество отхвърлянето на това искане, за да се определи не само дали отхвърлянето е опорочено от твърдените от жалбоподателя грешки по същество, но и дали е необходимо, в рамките на пълната юрисдикция, с която разполага Общия съд в тази област, да се отмени глобата или да се намали нейният размер, както иска жалбоподателят, или тя да остане непроменена, както иска Комисията.

215    В това отношение трябва да се отбележи, първо, че както в експертния доклад, приложен от жалбоподателя към отговора му на изложението на възраженията, така и в писмото от 27 март 2009 г. не само не се засяга изрично въпросът за жизнеспособността на предприятието на жалбоподателя и евентуалната загуба на цялата стойност на активите му поради налагането на глобата (вж. точки 199 и 200 по-горе), но и не се съдържа нито едно доказателство в подкрепа на тази възможност.

216    Второ, доводите, които жалбоподателят изтъква в жалбата си, също не говорят в полза на тази възможност, а напротив, дават основание да се смята, че дори в случай на несъстоятелност е възможно предприятието да продължи да осъществява дейността си в резултат на рекапитализация на жалбоподателя или на придобиването на всичките му активи от друго образувание, което да продължи да осъществява дейността му. Всъщност въпреки обстоятелството, че от известно време жалбоподателят се намира, съгласно собствените му твърдения, „на ръба на несъстоятелността“, през 2008 г. към дружеството се присъединява нов акционер, което доказва, че има инвеститори, които се интересуват придобиването на дялово участие в предприятието на жалбоподателя. Това може да се обясни с факта, че както твърди самият жалбоподател, той е уважаван конкурент на пазара на калциев карбид и финансовите проблеми, с които се сблъсква, не са свързани с конкурентоспособността му на този пазар.

217    Трето, това впечатление се потвърждава от текста на изявление на управителния съвет на жалбоподателя от 17 септември 2009 г., отправено до „търговските партньори“ на жалбоподателя и приложено към писмената защита на Комисията. В него се посочва, че искането за обявяване на жалбоподателя в несъстоятелност има за цел да защити активите му, за да се запази производството. Управителният съвет посочва, че жалбоподателят е в състояние да запази позицията си на пазара, което ще е „знак за жизнеспособност и вътрешна сила“, и се позовава на „производство по съживяване на дружеството“, което по никакъв начин няма да постави под съмнение неговата „оперативна способност и платежоспособност“.

218    Четвърто, доводите, които жалбоподателят изтъква в репликата си, за да докаже, че ликвидацията му е неизбежна и че активите му ще загубят цялата си стойност, също не са убедителни. В този контекст жалбоподателят най-напред отговаря на довод, изтъкнат от Комисията в писмената ѝ защита, че жалбоподателят вече е отделил около 11 милиона евро за заплащане на глобата. Този довод обаче е ирелевантен, тъй като не се отнася до евентуалното продължаване на дейността на предприятието след обявяването му в несъстоятелност, а до това дали тази несъстоятелност е неизбежна последица от налагането на глобата.

219    В тази част от доводите си жалбоподателят разглежда и два други въпроса. От една страна, той отговаря на твърденията на Комисията за евентуалното придобиване на активите му от друго предприятие. От друга страна, той отговаря на довода на Комисията, че не е искал откриването на оздравително производство.

220    Що се отнася до първия от двата въпроса, посочени в предходната точка, жалбоподателят твърди, че е „трудно да се предостави доказателство, че дадено събитие никога няма да се случи“, но че във всички случаи той не знае да съществува предприятие, което „да е заинтересовано да изкупи активите му (включително и пасива)“. Този отговор обаче се основава на погрешно схващане. Всъщност продажбата на всички активи на дружество в несъстоятелност с оглед на продължаване на дейността му, така както е посочено в точка 189 по-горе, не означава, обратно на твърдяното от жалбоподателя, че на купувача се прехвърля и пасивът на дружеството. Включените в пасива дългове ще бъдат удовлетворени от приходите от продажбата. Възможно е това удовлетворение да е само частично, тъй като в противен случай дружеството не би било обявено в несъстоятелност. Това не променя обстоятелството, че по принцип общата продажба на всички активи на дружество в несъстоятелност с оглед на запазване на дейността му може да доведе до по-добър резултат от продажбата на всеки негов актив поотделно, тъй като една обща продажба на всички активи на дадено предприятие в несъстоятелност позволява да се реализират нематериални активи като репутацията на предприятието на пазара и освен това позволява на купувача да развие дейност в съответния сектор, като избегне усилията, разходите и усложненията, свързани със създаването на ново предприятие.

221    При тези обстоятелства е разумно да се очаква от жалбоподателя да обясни защо изкупуването на предприятието му от друго образувание е изключено в настоящия случай, още повече че той самият твърди, че е уважаван конкурент на този пазар. Жалбоподателят обаче се ограничава да отбележи, че продължаването на дейността му зависи от становището на „комитет на кредиторите“ и че ако последните счетат, че „е по-рентабилно да продадат активите на дружеството, вместо да запазят дейността му […], производствените инсталации [биха били] затворени […] и възобновяването на дейността е свързано с извънредно големи тежести, както във финансово, така и в техническо отношение“, така че „било разумно да се очаква, че поне част от активите и производствените инсталации няма да представляват никакъв интерес и следователно ще загубят цялата си действителна стойност“.

222    В това отношение жалбоподателят предоставя и експертен доклад, където се заключава, че производствената му дейност може да бъде преустановена в срок от 10 до 18 седмици без опасност за сигурността на работниците и служителите, но че веществата, които ще останат в инсталациите му, ще окажат „голямо въздействие“ върху околната среда и демонтирането на тези инсталации трябва да бъде извършено от специалисти, а продължителността, както и разходите трудно могат да бъдат преценени.

223    Трябва да се констатира, че доводите на жалбоподателя, обобщени в предходните две точки, са непълни, дори противоречиви. Доводите на жалбоподателя, както и представеният от него експертен доклад, дават основание да се счита, че продажбата на всичките му активи с оглед на продължаване на дейността на предприятието би била предпочитано решение, включително за кредиторите му. Жалбоподателят обаче не обяснява на какво основание комитетът на кредиторите би могъл да стигне до извода, въпреки тези обстоятелства, че би било по-рентабилно да се продадат активите му и да се преустанови производството му.

224    Що се отнася до оздравителното производство, следва да се посочи, че в писмената си защита Комисията повтаря довод, който вече е изтъкнат в рамките на обезпечителното производство. От Определение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 5 по-горе (точки 25 и 49), обаче следва, че оздравителното производство трябва да се проведе преди обявяването на несъстоятелността. От това следва, че този довод се отнася до въпроса как може да бъде избегнато обявяването в несъстоятелност, а не до последиците от това обявяване. Така той също е ирелевантен (вж. също точка 218 по-горе). Във всички случаи в отговор на този довод жалбоподателят се ограничава да изтъкне, че някои от неговите кредитори могат да одобрят само оздравителен план, който съответства на правилата в областта на държавните помощи, без да обяснят защо това съответствие е изключено. Освен това той повтаря неясните и неподкрепени твърдения, че трето лице „няма съществен интерес“ да изкупи акциите или предприятието му.

225    Предвид всички гореизложени съображения, следва да се констатира, че жалбоподателят не е успял да докаже, че отказът на Комисията да вземе предвид в обжалваното решение неплатежоспособността му по смисъла на точка 35 от Насоките, е опорочен от грешка.

226    Този извод се подкрепя от отговора на жалбоподателя на въпроса, който Общият съд задава на страните в рамките на процесуално-организационните действия и с който ги приканва да допълнят доводите си относно настоящото правно основание, по-специално що се отнася до възможността за продажба на всички активи на жалбоподателя с продължаване на дейността на предприятието.

227    Всъщност жалбоподателят потвърждава, че на 16 януари 2012 г. в рамките на производството по несъстоятелност всичките му активи са били продадени, освободени от всякакви задължения — освен активите, които са били договорени след обявяването му в несъстоятелност, — на цена от 2,2 милиона евро, която жалбоподателят определя като „незначителна“. Според жалбоподателя фактът, че тази цена представлява само част от наложената му глоба, потвърждава пълната загуба на стойността на активите му.

228    Все пак независимо от въпроса дали всички активи на жалбоподателя са могли да бъдат продадени на цена, по-висока от действително реализираната, по отношение на последната цена трябва да се констатира, че във всички случаи не става въпрос за пълна загуба на стойността на посочените активи. Всъщност жалбоподателят не доказва, че продажбата на всички активи с продължаване на дейността на предприятието е малко вероятна, дори невъзможна, а тъкмо обратно, потвърждава, че такава продажба действително е извършена.

229    Следователно трябва да се заключи, че Комисията правилно е счела, че в случая на жалбоподателя не са налице предварителните условия за евентуално прилагане на точка 35 от Насоките и във всички случаи при упражняване на пълната юрисдикция, с която разполага Общият съд, да се приеме, че доводите на жалбоподателя във връзка с настоящото правно основание не обосновават отмяната или намаляването на размера на наложената му глоба, а напротив, обосновават запазването ѝ в същия размер. Ето защо второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО

230    С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че като му налага прекомерно голяма глоба, обжалваното решение може да доведе до нарушаване или премахване на конкуренцията на пазара на калциев карбид и така да наруши член 3, параграф 1, буква ж) ЕО. Като се основава на Решение на Съда от 21 февруари 1973 г. по дело Europemballage и Continental Can/Комисия (6/72, Recueil, стр. 215, точки 23 и 24), жалбоподателят поддържа, че от тази разпоредба следва, че е забранено прилагането на разпоредбите на правото на конкуренция, ако това прилагане би довело до нарушаване или елиминиране на конкуренцията, макар последните да не се санкционират пряко от правото на Съюза. Той счита, че тази разпоредба обвързва не само предприятията, но и институциите на Съюза и че следователно ако такава институция приеме мярка, която нарушава или елиминира конкуренцията, тя нарушава посочената разпоредба, макар че не нарушава нито едно друго правило от правото на Съюза.

231    В рамките на това правно основание жалбоподателят повтаря твърдението, което прави във връзка с второто правно основание, че наложената му глоба ще доведе до обявяването му в несъстоятелност и до излизането му от въпросния пазар. Освен това той посочва, като се позовава на конкретни данни, извлечени от обжалваното решение, и на индекса Herfindahl-Hirschman, който използват органите на конкуренцията, включително Комисията, за да преценят нивото на концентрация на конкретен пазар, че пазарите на калциев карбид на прах и на гранули, които се разглеждат в настоящия случай, вече са значително концентрирани. Следователно жалбоподателят изтъква, че тъй като той е един от най-големите конкуренти на тези пазари, отстраняването му би довело до предоставянето на по-голяма възможност за координация между останалите конкуренти, въпреки наложените им санкции. Неговите пазарни дялове вероятно щели бъдат преразпределени между останалите участници в картела, което щяло да доведе до увеличаване на концентрацията и в крайна сметка до елиминиране на конкуренцията на посочените пазари.

232    Жалбоподателят се позовава по-специално на възможността неговите пазарни дялове да бъда поети от Akzo Nobel и подчертава, че в този случай индексът Herfindahl-Hirschman ще се увеличи съществено. Според него тази хипотеза подчертава „абсурдния и несправедлив резултат“, до който може да доведе „механичното и непълно прилагане на правилата на правото на конкуренция“. Akzo Nobel — „икономически гигант“, който притежава значителен пазарен дял от въпросните пазари, който вече е санкциониран за участието си в други картели и който е бил активен член на спорния картел, в крайна сметка щял да извлече полза от обжалваното решение, тъй като не само бил освободен от глоба, но и щял да привлече клиентите на жалбоподателя. Според жалбоподателя такъв резултат явно противоречи не само на целите на правото на конкуренция, но и на елементарните принципи на справедливост.

233    Тези доводи не могат да бъдат уважени.

234    На първо място, трябва да се отхвърли доводът, изведен от нарушението на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО.

235    Несъмнено, както приема Съдът в Решение по дело Europemballage и Continental Can/Комисия, точка 230 по-горе (точки 23 и 24), на което се позовава жалбоподателят, тази разпоредба предвижда цел, заложена в множество разпоредби на Договора за ЕО, за чието тълкуване тя има определящо значение. Като предвижда установяването на режим, който гарантира, че конкуренцията няма да бъде нарушавана в рамките на общия пазар, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО изисква на още по-силно основание да не се премахва конкуренцията. Това изискване е толкова съществено, че без него множество разпоредби на Договора за ЕО биха били без предмет. Така ограниченията на конкуренцията, които този договор допуска при определени условия, поради необходимостта да се съчетаят различните преследвани цели, намират в това изискване предел, отвъд който изкривяването на конкуренцията може да засегне целите на общия пазар.

236    Тези съображения обаче, които сами по себе си са правилни, са ирелевантни, когато става дума за налагането на санкция на предприятие, което е нарушило правилата на конкуренцията с участието си в споразумение между предприятия или съгласувана практика, което има за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Всъщност в доводите си жалбоподателят напълно пренебрегва факта, че в настоящия случай в резултат на санкционирания с обжалваното решение картел конкуренцията на въпросните пазари е нарушена, дори елиминирана. Обжалваното решение има за цел именно да поправи това положение, включително чрез налагането на подходящи санкции.

237    Трябва да се посочи, че налагането на санкции от Комисията, в случаите когато се констатира нарушение на правилата на конкуренция, е средство, което е насочено именно към постигането на прогласената с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО цел и очевидно не може да бъде счетено за нарушение на тази разпоредба. Като се спазва принципът на пропорционалност, от който трябва да се ръководят действията на Комисията в тази област (вж. точки 44 и 46 по-горе), трябва да се избягват прекомерните санкции, които не са необходими за постигането на преследваната цел. Следователно доводите на жалбоподателя, повдигнати в рамките на настоящото правно основание, трябва да се разгледат от гледна точка на евентуалното нарушение на принципа на пропорционалност.

238    На второ място, от гледна точка на разглеждането на настоящото правно основание от този ъгъл, следва да се посочи, че цитираната в точка 186 по-горе установена съдебна практика, съгласно която при определяне на размера на глобата Комисията не е длъжна да взема предвид затрудненото финансово положение на съответното предприятие, не означава, че тя не може да го направи (Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 58 по-горе, точка 314). Всъщност необходимостта от спазване на принципа на пропорционалност може да не допусне налагането на глоба, която би надхвърлила подходящата за констатираното нарушение санкция и която би застрашила самото съществуване на съответното предприятие. Това е така още повече когато изчезването на дадено предприятие от съответния пазар неизбежно би увредило конкуренцията.

239    Предвид това, нищо в доводите на жалбоподателя не позволява да се заключи, че наложената му глоба попада в посочената в предходната точка хипотеза и че следователно начинът на определяне на глобата му противоречи на принципа на пропорционалност.

240    От една страна, доводите на жалбоподателя се основават на схващането, че налагането на тази глоба ще доведе до излизането му от разглежданите пазари — схващане, което е неправилно поради изложените във връзка с разглеждането на второто правно основание мотиви (вж. точки 215—228 по-горе).

241    От друга страна, дори да се допусне, че е възможно излизането на жалбоподателя от разглежданите пазари, нищо в доводите на жалбоподателя не позволява да се заключи, че ако се случи това, конкуренцията на тези пазари ще бъде премахната или значително намалена.

242    В това отношение следва да се посочи, че от съображение 44 от обжалваното решение, което не е оспорено от жалбоподателя, следва, че калциевият карбид е експлозив и поради това е труден за транспортиране. Следователно установяването на господстващо положение или на монопол на този пазар е свързано с допълнително затруднение, тъй като един производител трябва да разполага с няколко производствени площадки, разпръснати на съответната територия, за да може да доминира на пазара.

243    Освен това в подкрепа на тезата си, че излизането му от въпросните пазари ще доведе до ограничаване на последните, дори до премахване на конкуренцията, жалбоподателят изтъква възможността неговите клиенти да бъдат поети от Akzo Nobel. Той обаче по никакъв начин не обяснява защо е вероятно клиентите му да бъдат поети от Akzo Nobel, а не от друг оператор на същите пазари.

244    Освен това от съдържащата се в съображение 46 от обжалваното решение таблица следва, че Akzo Nobel притежава между 20 % и 25 % от пазара на калциев карбид на гранули. Следователно, ако Akzo Nobel поеме клиентите на жалбоподателят, той по никакъв начин няма да придобие монопол на тези два пазара. Освен това следва да се посочи, че съгласно бележка под линия 80, към която препраща съображение 44 от обжалваното решение, Akzo Nobel не е основният доставчик „на континенталния пазар“, на който участва жалбоподателят. Всъщност голяма част от пазарния дял на Akzo Nobel изглежда е резултат от факта, че съгласно същата бележка то е „единственият производител, установен в северния район“. Тези обстоятелства, които не са оспорени от жалбоподателя, говорят както срещу хипотезата за поемане от Akzo Nobel на клиентите на жалбоподателя, в случай на оттеглянето му от посочените пазари, така и срещу възможността Akzo Nobel да придобие господстващо положение на тези пазари, в случай че поеме клиентите на жалбоподателя.

245    Предвид всички гореизложени съображения следва да се заключи, че трето правно основание е необосновано и трябва да бъде отхвърлено. Освен това, упражнявайки пълната си юрисдикция относно наложената на жалбоподателя глоба, Общият съд във всички случаи приема, че този размер е подходящ предвид обстоятелствата по настоящия случай, свързани с тежестта и продължителността на констатираното от Комисията нарушение, както и предвид икономическите ресурси на жалбоподателя. Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

246    Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно параграф 4, първа алинея от същия член встъпилите в делото държави членки понасят направените от тях разноски.

247    След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Словашката република ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Novácke chemické závody a.s. ще понесе, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Словашката република ще понесе направените от нея съдебни разноски.

Czúcz

Labucka

Gratsias

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2012 година.

Подписи

Съдържание


Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи на пропорционалност и на равно третиране при определянето на размера на глобата

Насоките

Обжалваното решение

По твърденията на жалбоподателя за нарушение

– Предварителни съображения

– По първото твърдение за нарушение, свързано с възпиращия характер на глобата

– По второто твърдение за нарушение, свързано с отегчаващите обстоятелства

– По третото твърдение за нарушение, свързано със смекчаващите обстоятелства

– По четвъртото твърдение за нарушение, свързано с предоставеното на Almamet намаляване на размера на глобата

– По петото твърдение за нарушение, свързано с глобата, доколкото е изчислена като процент от общия оборот на адресатите на обжалваното решение

– По шестото твърдение за нарушение, изтъкнато по време на съдебното заседание и свързано със стойността на продажбите, които трябва да се вземат предвид, за да се изчисли основният размер на глобата

По второто правно основание, изведено от нарушение на съществените процесуални изисквания, от фактическа грешка, както и от явна грешка в преценката, тъй като Комисията е отказала да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя

Насоките

Обжалваното решение

Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО

По съдебните разноски


* Език на производството: английски.