Иск, предявен на 11 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция
(Дело C-180/14)
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и M. van Beek)
Ответник: Република Гърция
Искания на ищеца
да се обяви, че като не е предвидила и/или приложила максимална продължителност на седмичното работно време 48 часа и като не е гарантирала минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка и период на компенсационна почивка непосредствено след положения труд, който се предполага, че подлежи на компенсация, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съгласно членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО1 ;
да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
1. Директива 2003/88 определя общи минимални стандарти за организацията на работното време с цел защита на здравето и безопасността на работниците, като предвижда максимална продължителност на средното седмично работно време (член 6) и минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка (членове 3, 5 и 6 от Директивата).
2. С Декрет на президента на Републиката № 88/1999 Гърция въвежда Директивата във вътрешното си право, включително по отношение на лекарите, назначени в обществените здравни заведения. Впоследствие Директивата е въведена с Декрет на президента на Републиката № 76/2005 по отношение на обучаващите се лекари.
3. Впоследствие обаче Гърция приема редица законодателни мерки, с които се спира прилагането на транспониращите норми по отношение на лекарите, назначени по трудов договор и обучаващите се лекари в обществените здравни заведения.
4. Освен това от жалбите, подадени до Комисията от десет различни федерации на гръцките лекари, е видно, че на основание националното законодателство и на практика тези работници са задължени да престират работната си сила средно между 60 и 72 часа седмично (лекарите на трудов договор) и между 71 и 93 часа (обучаващите се лекари). Те също така редовно били принуждавани да работят без прекъсване до 32 часа на работното си място.5. Впоследствие е сключен колективен трудов договор и са приети Закони № 3754/2009 и № 3868/2010, в които са възпроизведени разпоредбите на посочения колективен трудов договор. Националното законодателство продължава да не предвижда ефективно ограничение на максималната продължителност на работното време, през което посочените служители са длъжни да престират работната си сила, доколкото като се изключи редовната смяна, се предвижда, че „болничните лекари от националната здравна система, университетските лекари и лекарите в процес на специализация осъществяват необходимите дежурства за нормалното функциониране на болниците и здравните центрове“.6. Освен това, за да могат на практика да се прилагат тези разпоредби, не се гарантира минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, тъй като, от една страна, не всички видове дежурства се признават за работно време, а от друга страна не са въведени равностойни периоди на компенсационна почивка, ползвани непосредствено след положения извънреден труд, който с
е предполага, че подлежи на компенсация.7. Посочените по-горе законодателство и практика сериозно се отклоняват от минималните изисквания, наложени с Директивата и представляват нарушение на членове 3, 5 и 6 Директива 2003/88.