Language of document : ECLI:EU:C:1987:452

РЕШЕНИЕ НА СЪДА

22 октомври 1987 година(*)

(Преюдициално запитване отправено от Finanzgericht Hamburg)

„Липса на компетентност на националните юрисдикции за установяване на невалидност на актовете на Общността — Валидност на решение в областта на последващото събиране на несъбрани вносни митни сборове“

[…]

По дело 314/85

с предмет: искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от Finanzgericht Hamburg (Федерална република Германия), за постановяване във връзка с висящото пред този съд дело между

Foto-Frost, установено в Ammersbek,

и

Hauptzollamt Lübeck-Ost

на преюдициално заключение за тълкуването на член 177 от Договора, на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващо събиране на несъбрани вносни или износни митни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1), както и на протокола от 25 март 1957 г. за германската вътрешна търговия и свързаните с нея проблеми, и за валидността на решение, изпратено на 6 май 1983 г. на Федерална република Германия, с което Комисията установява, че в конкретния случай е трябвало да се пристъпи към последващо събиране на несъбрани вносни митни сборове,

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н Mackenzie Stuart, председател, г‑н G. Bosco, г‑н J. C. Moitinho de Almeida и г‑н G. C. Rodrîguez Iglesias, председатели на състав, г‑н T. Koopmans, г‑н U. Everling, г‑н K. Bahlmann, г‑н Y. Galmot, г‑н R. Joliet, г‑н T. F. O’Higgins и г‑н F. Schockweiler, съдии,

генерален адвокат: г‑н G. F. Mancini,

секретар: г‑н J. A. Pompe, заместник-секретар,

като има предвид становищата, представени:

–        за Foto-Frost, ответник в главното производство, от адв. H. Heemann, avocat в Хамбург, подпомаган от г‑н H. Frost, в качеството на експерт,

–        за правителството на Федерална република Германия, от г‑н M. Seidel, в качеството на представител,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н J. Sack, служител в правния отдел на Комисията, в качеството на представител,

предвид изложеното в доклада за съдебното заседание, допълнен с изложеното в писмената фаза на производството от 16 декември 1986 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 май 1987 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С определение от 29 август 1985 г., постъпило в Съда на 18 октомври 1985 г., Finanzgericht Hamburg поставя на основание член 177 от Договора за ЕИО няколко въпроса относно, от една страна, тълкуването на член 177 от Договора, на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващо събиране на несъбрани вносни или износни митни сборове (ОВ L 197, стр. 1), както и на протокола от 25 март 1957 г. за германската вътрешна търговия и свързаните с нея проблеми, и от друга страна, относно валидността на решение, изпратено на 6 май 1983 г. на Федерална република Германия, с което Комисията установява, че в конкретния случай е трябвало да се пристъпи към последващо събиране на несъбрани вносни митни сборове.

2        Тези въпроси са повдигнати в рамките на спор, при който Foto-Frost, търговец, установен в Ammersbek (Федерална република Германия), който осъществява внос, износ и търговия на едро с фотографски материали (наричан по-нататък „Foto-Frost“), иска отмяна на акт за последващо събиране на несъбрани мита, издаден от Hauptzollamt Lübeck-Ost, след като Комисията с решение от 6 май 1983 г., изпратено на Федерална република Германия, приема, че не е позволено да не се пристъпи към това събиране.

3        Операциите, за които се отнася това събиране, се състоят във внос и пускане в свободно обръщение във Федерална република Германия от Foto-Frost на бинокли с призма с произход от Германската демократична република. Foto-Frost е закупило тези стоки от търговци, установени в Дания и Обединеното кралство, които са му ги изпратили при режим на външен общностен транзит от митнически складове, разположени съответно в Дания и Нидерландия.

4        Компетентните митнически бюра, първоначално, допускат стоките като освободени от вносни митни сборове, поради факта че произхождат от Германската демократична република. След проверка Hauptzollamt Lübeck-Ost, Главно митническо бюро, приема, че съгласно германското митническо законодателство се дължат мита. То обаче счита, че в случая е уместно да не се пристъпи към тяхното последващо събиране, тъй като Foto-Frost отговаряло на условията по член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета, според който „компетентните органи могат да не пристъпят към последващо събиране на сумата на вносните или износни митни сборове, които не са събрани поради грешка на самите компетентни органи, която длъжникът не е могъл по разумен начин да открие, тъй като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащата правна уредба, относно митническото деклариране“. [неофициален превод] От определението за преюдициално запитване е видно, че Hauptzollamt счита, че Foto-Frost е попълнило правилно митническата си декларация и че не може да се изисква той да открие допуснатата грешка, тъй като при предишни подобни операции други митнически бюра са приели, че за тях не се дължат митни сборове.

5        Тъй като размерът на въпросните митни сборове надвишава 2000 екю, Регламент № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 година за установяване на разпоредби за прилагането на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета, посочен по-горе (ОВ L 161, стр. 1), не позволява обаче на Hauptzollamt самостоятелно да реши да не пристъпи към последващо събиране на тези несъбрани митни сборове. Поради това по искане на Hauptzollamt федералният министър на финансите моли Комисията да реши въз основа на член 6 от Регламент № 1573/80, посочен по-горе, дали е позволено да не се пристъпи към последващо събиране на въпросните несъбрани митни сборове.

6        На 6 май 1983 г. Комисията изпраща на Федерална република Германия отрицателно решение. Тя мотивира решението си, като твърди, че „съответните митнически бюра не са приложили неправилно разпоредбите, уреждащи германската вътрешна търговия, а само са приели за точни, без да ги оспорят незабавно, обстоятелствата, които са налице в представените от вносителя декларации; че подобна практика ... не пречи по никакъв начин на посочените органи да направят впоследствие поправка на облагането, както изрично предвижда член 10 от Директива 79/695/ЕИО на Съвета от 24 юли 1979 година относно хармонизиране на процедурите за пускане в свободно обръщение на стоките (ОВ L 205, стр. 19)“. [неофициален превод] Комисията счита „освен това, че вносителят е имал възможност да направи връзка между разпоредбите, уреждащи германската вътрешна търговия, от които е искал да се ползва, и обстоятелствата, при които е осъществяван съответният внос; че по този начин е могъл да открие всяка грешка при прилагането на тези разпоредби; че е установено освен това, че не е спазил всички разпоредби, предвидени от действащата правна уредба, относно митническото деклариране“. [неофициален превод]

7        Следствие на това решение Hauptzollamt съставя акт за последващо събиране, обжалван от Foto-Frost в спора по главното производство.

8        Foto-Frost моли Finanzgericht Hamburg да нареди спиране на изпълнението на този акт. Finanzgericht уважава тази молба, като счита, че въпросните операции вероятно спадат към германската вътрешна търговия и поради този факт са освободени от мита по силата на протокола за тази търговия.

9        След това Foto-Frost сезира Finanzgericht Hamburg с искане по същество за отмяна на акта за последващо събиране. Finanzgericht приема, че има основание да се постави под съмнение валидността на решението на Комисията от 6 май 1983 г., тъй като всички условия, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 на Съвета, да не се пристъпи към последващо събиране са били изпълнени в конкретния случай. Тъй като обжалвания акт за събиране се основава на решението на Комисията, Finanzgericht приема, че може да го отмени единствено ако самото общностно решение е невалидно. С оглед на това Finanzgericht поставя на Съда следните четири преюдициални въпроса:

„1)      Може ли националният съд да преценява валидността на решение на Комисията, прието съгласно член 6 от Регламент (ЕИО) № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 година (ОВ L 161, стр. 1), относно въпроса дали да не се пристъпи към последващо събиране на несъбраните вносни митни сборове в приложение на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година (ОВ L 197, стр. 1), което решение установява, че не е обосновано да не се пристъпи към последващо събиране на несъбраните вносни митни сборове, а ако е необходимо, в рамките на производството, с което е сезиран, да вземе решение, че противно на посоченото по-горе решение на Комисията не следва да се пристъпи към последващо събиране?

2)      В случай че националният съд не е компетентен да прецени валидността на приетото от Комисията решение, то валидно ли е решението на Комисията от 6 май 1983 г., Recueil 3/83?

3)      В случай че националният съд е компетентен да прецени валидността на приетото от Комисията решение, трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 да се тълкува в смисъл, че предвижда правомощие за вземане на решение при условията на оперативна самостоятелност, чието упражняване може да бъде обект само на ограничен контрол от националния съд с цел да определи дали няма превишаване на правомощията, което евентуално следва да бъде изяснено, без самият национален съд да има възможност за решение при условията на оперативна самостоятелност, или става въпрос за оправомощаване, свързано с приемане на мярка по справедливост, законосъобразността на всички елементи на която може да бъде преценявана от съда?

4)      В случай че съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 не е позволено да не се пристъпи към събиране на мита, спадат ли стоките с произход от Германската демократична република, изпратени във Федерална република Германия при режим на общностен транзит (външна процедура) през територията на държава-членка, различна от Германия, към германската вътрешна търговия по смисъла на протокола от 25 март 1957 г. за германската вътрешна търговия и свързаните с нея проблеми, така че при вноса на тези стоки във Федерална република Германия не трябва да се заплащат нито мита, нито данък върху оборота на внесени стоки, или посочените по-горе митни сборове трябва да бъдат събрани на същото основание, както при внос от трети страни, така че следва да се съберат, от една страна, общностните мита съгласно разпоредбите на митническото законодателство, а от друга страна, данъкът върху оборота за внесени стоки съгласно член 2, параграф 2 от Шеста директива на Общността относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота?“

10      За по-пълно описание на фактите и на приложимите разпоредби от общностното право, както и за изложение на становищата, представени от Foto-Frost, Hauptzollamt Luebeck-Ost, правителството на Федерална република Германия и Комисията, се препраща към доклада за съдебното заседание.

 По първия въпрос

11      С първия въпрос Finanzgericht иска да установи дали е компетентен да се произнесе по невалидността на решение на Комисията като това от 6 май 1983 г. Той поставя под съмнение валидността на това решение, с мотива че всички условия по член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79, за да може да не се пристъпи към последващо събиране, в конкретния случай му изглеждат изпълнени. Въпреки това той счита, че поради разпределението на правомощията между Съда и националните юрисдикции, така както произтича от член 177 от Договора, единствено Съдът е оправомощен да установява невалидност на актовете на институциите на Общността.

12      Следва да се напомни, че член 177 от Договора предоставя компетентност на Съда да се произнася с преюдициално заключение както относно тълкуването на Договорите и актовете на институциите на Общността, така и по валидността на тези актове. Този член постановява във втора алинея, че националните юрисдикции могат да отнасят такива въпроси до Съда, а в трета алинея — че националните юрисдикции са длъжни да направят това, ако решенията им не подлежат на обжалване съгласно националното право.

13      Като предоставя на националните юрисдикции, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, възможността да поставят на Съда преюдициални въпроси относно тълкуването или преценката на валидността, член 177 не урежда въпроса за правомощието на тези юрисдикции да установяват невалидността на актовете на институциите на Общността.

14      Тези юрисдикции могат да разгледат валидността на акт на Общността и ако не считат, че правните основания за наличието на невалидност, изтъкнати от страните пред тях, са основателни, да отхвърлят тези правни основания, като заключат, че актът е напълно валиден. Всъщност като действат по този начин, те не поставят под въпрос съществуването на акта на Общността.

15      За сметка на това те нямат компетентност да обявяват за невалидни актовете на институциите на Общността. Всъщност както е подчертано в решението от 13 май 1981 г. (по дело International Chemical Corporation, 66/80, Recueil, стр. 1191), правомощията, признати на Съда с член 177, имат основно за цел да осигурят еднакво прилагане на общностното право от националните юрисдикции. Това изискване за еднаквост е особено императивно, когато се поставя под въпрос валидността на акт на Общността. Различия между юрисдикциите на държавите-членки по отношение на валидността на актовете на Общността могат да застрашат самото единство на общностния правен ред и да нарушат основното изискване за правна сигурност.

16      Необходимата съгласуваност на системата за съдебна защита, създадена с Договора, налага същото заключение. В това отношение е важно да се напомни, че преюдициалното запитване за преценка на валидност представлява, на същото основание като производството за отмяна, способ за контрол на законосъобразността на актовете на институциите на Общността. Както посочва Съдът в решението си от 23 април 1986 г. (по дело Parti Ecologiste „Les Verts“/Европейски парламент, 294/83, Recueil, стр. 1339), „с членове 173 и 184, от една страна, и с член 177, от друга страна, Договорът е установил завършена система от способи за защита и производства, чиято цел е да поверят на Съда контрола за законосъобразността на актовете на институциите“.

17      Тъй като член 173 предоставя на Съда изключителна компетентност да отмени акт на институция на Общността, съгласуваността на системата изисква на Съда да бъде предоставено и правомощието да установява невалидността на същия акт, ако тя е поставена като въпрос пред национална юрисдикция.

18      Впрочем следва да се подчертае, че Съдът е в състояние най-добре да се произнесе по валидността на актовете на Общността. Всъщност институциите на Общността, чиито актове се поставят под въпрос, съгласно член 20 от Протокола относно Статута на Съда на ЕИО имат право да встъпят в производството пред Съда, за да защитят валидността на тези актове. Освен това Съдът може съгласно член 21, параграф 2 от същия протокол да поиска от институциите на Общността, които не са страни в производството, всякакви сведения, които счита за необходими за целите на производството.

19      Следва да се добави, че правилото, според което националните юрисдикции не са компетентни да установяват невалидността на актовете на Общността, може да бъде приспособено при определени условия в хипотезата на обезпечително производство, което обаче не е изтъкнато във въпроса на националната юрисдикция.

20      Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че националните юрисдикции не са компетентни да установяват невалидността на актовете на институциите на Общността.

 По втория въпрос

21      Вторият и третият въпрос са поставени, в хипотезата, в която разглежданите операции действително подлежат на облагане с мита. В случай че Съдът е единствено компетентен да преценява валидността на решение на Комисията, Finanzgericht иска да установи с втория си въпрос дали това решение е валидно.

22      Следва да се отбележи, че разпоредбата на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 формулира три точни условия, при които компетентните органи могат да не пристъпят към последващо събиране. Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че ако всички тези условия са изпълнени, длъжникът има право да не се пристъпи към събиране.

23      Следва да се разгледа дали трите условия, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79, са изпълнени в случая. Всъщност Съдът може да провери съществуването на фактите, които са в основата на акт на Общността, и правната квалификация, която институцията на Общността извежда от тях, когато в рамките на преюдициално запитване за преценка на валидността се твърди, че те са неточни.

24      Първото условие, съдържащо се в посочената по-горе разпоредба, е митните сборове да не са събрани поради грешка на самите компетентни органи. В това отношение трябва да се отхвърли доводът на Комисията, според който самите митнически органи не са допуснали грешка, а са се задоволили на първо време да приемат за точни твърденията в митническата декларация на Foto-Frost, както ги оправомощава член 10 от Директива 79/695/ЕИО на Съвета, посочена по-горе. Всъщност от посочената по-горе разпоредба е видно, че когато митните сборове са изчислени съгласно непроверените твърдения в митническата декларация, впоследствие може да се направи проверка на тази декларация и да се поправи размерът на определените митни сборове. В случая, както самата Комисия признава в становището си и в отговора си на въпрос, поставен от Съда, декларацията на Foto-Frost съдържа всички фактически данни, необходими за прилагането на разглежданата правна уредба, и тези данни са верни. При тези условия последващата проверка, която са осъществили германските митнически органи, не е могла да разкрие никакъв нов елемент. Следователно митните сборове не са били събрани при вноса на стоките именно поради грешка на самите митнически органи при първоначалното прилагане на разглежданата правна уредба.

25      Второто условие е длъжникът да е действал добросъвестно, тоест да не е можел да открие грешката, допусната от митническите органи. По този въпрос следва да се напомни, че в определението си от 22 септември 1983 г. за спиране на изпълнението специализираните съдии от Finanzgericht Hamburg са приели становище, че е твърде съмнително за операции от вида на разглежданите да се дължат митни сборове. Finanzgericht приема, че такива операции спадат към германската вътрешна търговия и по тази причина са освободени от мита по силата на протокола за тази търговия. Finanzgericht обаче посочва, че положението е неясно от гледна точка както на практиката на Съда, така и на националната съдебна практика. При тези условия не може разумно да се счита, че Foto-Frost, търговско предприятие, е можело да открие грешката, допусната от митническите органи. Впрочем то още по-малко е трябвало да подозира такава грешка, тъй като предишни подобни операции са били освобождавани от митни сборове.

26      Третото условие е длъжникът да е спазил всички разпоредби, предвидени от действащата правна уредба, относно митническото деклариране. По този въпрос е важно да се отбележи, че самата Комисия в отговора си на въпрос, поставен ѝ от Съда, признава, че противно на това, което тя твърди в решението си от 6 май 1983 г., Foto-Frost е попълнило правилно митническата си декларация. Освен това преписката не съдържа нито едно обстоятелство, от което да се предположи, че това не е било така.

27      От изложеното по-горе следва, че всички условия, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79, в случая са изпълнени. Следователно Foto-Frost има право да не се пристъпи към последващо събиране на въпросните несъбрани митни сборове.

28      При тези условия решението, изпратено на 6 май 1983 г. на Федерална република Германия, с което Комисията установява, че в конкретния случай трябва да се пристъпи към последващо събиране на несъбраните вносни митни сборове, е невалидно.

 По третия въпрос

29      В случай че има правомощие да обяви решението на Комисията за невалидно, Finanzgericht иска да установи с третия си въпрос дали прилагането на член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 зависи от прието при условията на оперативна самостоятелност решение, по отношение на което националният съд може да осъществява контрол само във връзка със злоупотреба с власт („Ermessensfehler“) или зависи от мярка по справедливост, която подлежи на контрол във всичките си аспекти.

30      Предвид отговорите на първия и втория въпрос, третият въпрос е безпредметен.

 По четвъртия въпрос

31      Четвъртият въпрос е поставен, в хипотезата, в която от отговорите на предходните въпроси не следва, че Foto-Frost има право да не се пристъпи към последващо събиране. Finanzgericht иска да установи дали при това положение разглежданите операции спадат към германската вътрешна търговия по смисъла на протокола за тази търговия, което според него би означавало, че са освободени от мита.

32      Предвид отговора на втория въпрос, четвъртият въпрос е безпредметен.

 По съдебните разноски

33      Разходите, направени от правителството на Федерална република Германия и от Комисията на Европейските общности, които представят становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени от Finanzgericht Hamburg, с определение от 29 август 1985 г., реши:

1)      Националните юрисдикции не са компетентни да установяват невалидността на актове на институциите на Общността.

2)      Решението, изпратено на 6 май 1983 г. на Федерална република Германия, с което Комисията установява, че в конкретния случай трябва да се пристъпи към последващо събиране на несъбрани вносни митни сборове, е невалидно.

Mackenzie Stuart

Bosco

Moitinho de Almeida

Rodríguez Iglesias

Koopmans

Everling

Bahlmann

Galmot

Joliet

O’Higgins

 

      Schockweiler

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 октомври 1987 година.

Секретар

 

      За председателя A. J. Mackenzie Stuart

P. Heim

 

      G. Bosco

и. д. председател


* Език на производството: немски.