Дело T‑167/08

Microsoft Corp.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Клиентски операционни системи за персонален компютър — Операционни системи за сървъри на работни групи — Отказ на предприятието с господстващо положение да предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ — Изпълнение на задължения, произтичащи от решение, с което се установява нарушение и се налага определено поведение — Периодична имуществена санкция“

Резюме на решението

1.      Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Правна сигурност — Законоустановеност на наказанията — Обхват

2.      Конкуренция — Нарушение на правилата на Договора — Глоба — Периодична имуществена санкция — Възпиращ ефект на глобата и на периодичната имуществена санкция, за да се предотврати повторното извършване или продължаването на нарушението — Общи характеристики и цели — Разграничение според степента на конкретност на указанията, дадени на предприятията, за да спазят правилата за конкуренция — Липса

(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23 и член 24, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията — Разпореждания, отправени до предприятията — Граници

(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, с което на предприятие се налага периодична имуществена санкция

(член 253 ЕО)

5.      Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост — Спазване на задължения, произтичащи от решение, с което се установява нарушение и се налага определено поведение — Задължение да се разреши използването при разумни и недискриминационни условия — Разумност на поисканото заплащане — Критерии за преценка

(член 102 ДФЕС)

6.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Обхват

7.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Временен характер — Оттегляне на твърденията за нарушение, които са се оказали неоснователни — Задължение на Комисията да уведоми заинтересованите лица за това с допълнително изложение на възраженията — Изключване

8.      Конкуренция — Периодична имуществена санкция — Размер — Съдебен контрол — Обстоятелства, които могат да бъдат отчетени от съда на Съюза — Данни, които не се съдържат в решението за налагане на периодичната имуществена санкция и не са необходими за мотивирането му — Включване

(членове 229 ЕО и 253 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Периодична имуществена санкция — Размер — Съдебен контрол — Обстоятелства, които могат да бъдат отчетени от съда на Съюза — Разрешение на Комисията да се прилага през даден период практика, която може да има антиконкурентни последици — Включване

(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Използването на неопределени правни понятия във формулировката на норми, нарушението на които води до гражданска, административна и дори наказателна отговорност за нарушителя, не прави невъзможно налагането на предвидените от закона корективни мерки, ако от редакцията на приложимата разпоредба и при нужда чрез тълкуването ѝ от съдилищата правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия носят отговорност.

(вж. точка 84)

2.      Както наложената съгласно член 23 от Регламент № 1/2003 глоба, така и окончателната периодична имуществена санкция, наложена съгласно член 24, параграф 2 от същия регламент, са последици от нарушение съответно на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС и на решение, с което се разпорежда да се преустанови въпросното нарушение и с което при необходимост се налага определено поведение. Освен това и глобата, и периодичната имуществена санкция се отнасят до минало поведение на предприятието и трябва да имат възпиращ ефект, за да се предотврати повторното извършване или продължаването на нарушението. С оглед на тези общи характеристики и цели няма никакво основание да се провежда разграничение според степента на конкретност на това, което предприятието трябва или не трябва да направи, за да спази правилата за конкуренция, преди по отношение на него да е прието решение за налагане на глоба или на окончателна периодична имуществена санкция.

(вж. точка 94)

3.      Въпреки че Комисията със сигурност е компетентна да констатира нарушението на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС и да нареди на съответните страни да го прекратят, тя не може да налага на страните своя избор измежду възможните варианти на поведение, съобразени с Договора или с решение за налагане на определено поведение. Следователно, ако предприятието е избрало една от тези възможности, Комисията няма как да констатира наличието на нарушение или да наложи периодична имуществена санкция, по съображение че предпочита другата възможност.

(вж. точка 95)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 99 и 100)

5.      Разграничението между стратегическата стойност и собствената стойност на технологиите, предмет на решение, с което се установява нарушение на правото на конкуренция и се налага определено поведение, е основна предпоставка за преценката дали поисканото от предприятие с господстващо положение в сектора на клиентските операционни системи за персонален компютър и на операционните системи за сървъри на работни групи заплащане, за да предостави достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ, е разумно. Собствената стойност на посочената информация се състои в нейната иновативност. От друга страна, обстоятелството, че тези технологии са търговски тайни по силата на прилаганата от предприятието с господстващо положение политика, не е индиция за наличието на стойност, различна от стратегическата, т.е. стойността, произтичаща от самата възможност за взаимодействие с операционните системи, създадени от това предприятие. Ако не е налице нововъведение, характерът на тайна сам по себе си няма за лицензополучателя стойност, различна от стратегическата.

В контекста на задължението за предоставяне при разумни и недискриминационни условия, което изключва всякакво заплащане, основано на стратегическата стойност, Комисията има право да преценява иновативността на тези технологии с оглед на съставните ѝ части, а именно новост и неочевидност, като последната попада в обхвата на понятието „изобретателска стъпка“. Преценката дали от гледна точка на новостта и на изобретателската стъпка технологиите са иновативни, не води до заличаване като цяло на стойността на правата на интелектуална собственост, на търговските тайни или на друга поверителна информация, нито, на още по-силно основание, до това иновативността да бъде наложена като условие даден продукт или информация да е обхванат(а) от такова право или да представлява търговска тайна.

(вж. точки 138, 142—144, 149 и 150)

6.      При прилагането на правилата за конкуренция изложението на възраженията трябва да е написано достатъчно ясно, макар и обобщено, за да позволи на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията. Всъщност само при това условие изложението на възраженията може да изпълни функцията, която му е предоставена от общностните регламенти, и се състои в това да даде всички необходими сведения на предприятията, за да могат те да упражнят ефективно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение. Това изискване е спазено, ако в решението не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения. В допълнение, изложението на възраженията е подготвителен процесуален акт спрямо решението, което слага край на административното производство. Ето защо, докато не е прието окончателно решение, Комисията може, с оглед по-специално на писмени или устни становища на страните, или да оттегли някои или дори всички от първоначално повдигнатите срещу тях твърдения за нарушение и така да измени позицията си в тяхна полза, или обратно — да реши да включи нови твърдения за нарушение, при условие че даде на съответните предприятия възможност да изложат гледната си точка по въпроса.

Що се отнася до упражняването на правото на защита в случай на налагане на глоба, когато в своето изложение на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и факта дали то е извършено „умишлено или по непредпазливост“, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на предприятията. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба.

На последно място, когато в изложението на възраженията или в друг последващ документ, с който на обвинените предприятия трябва да се даде възможността действително да се запознаят с поведението, в което са упрекнати, Комисията посочва, че нарушението все още не е преустановено, при изчисляването на размера на глобата тя може да отчете изтеклото време между изложението на възраженията и момента на приемане на решението, с което се слага край на административното производство, при условие че вземе предвид само факти, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения.

От изложеното следва, че с оглед на общите характеристики и цели на глобите и на периодичните имуществени санкции предходните съображения са изцяло приложими в контекста на периодични имуществени санкции, наложени съгласно член 24 от Регламент № 1/2003.

(вж. точки 182—187)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 184 и 191)

8.      Що се отнася до метода за изчисляване на периодичната имуществена санкция, упражняването от съда на Съюза на пълен съдебен контрол — правомощие, признато му с член 229 ЕО и член 31 от Регламент № 1/2003 — може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, чието споменаване в решението само по себе си не се изисква съгласно предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране.

(вж. точки 217 и 222)

9.      Когато съдът на Съюза определя размера на периодичната имуществена санкция в рамките на упражнявания пълен съдебен контрол — правомощие, признато му с член 31 от Регламент № 1/2003 — той може да вземе предвид обстоятелството, че Комисията, с оглед на висящ съдебен процес, отчитайки естеството на задълженията, наложени с решение, с което се установява нарушение на правото на конкуренция и се налага определено поведение, и на последиците, които могат да произтекат от евентуалната отмяна, е позволила на съответното предприятие да прилага през даден период практика, която може да има антиконкурентни последици, които е трябвало да бъдат премахнати с посоченото решение.

(вж. точка 226)