Дело C‑442/16

Florea Gusa

срещу

Minister for Social Protection и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Директива 2004/38/ЕО — Лице, което е прекратило извършването на дейност като самостоятелно заето лице — Запазване на статуса на самостоятелно заето лице — Право на пребиваване — Законодателство на държава членка, което предоставя помощ за лица, търсещи работа, само на лицата, които имат право на пребиваване на територията на тази държава членка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 20 декември 2017 г.

Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Право на пребиваване за повече от три месеца — Работници и самостоятелно заети лица — Гражданин на държава членка, който, след като е работил в продължение на четири години като самостоятелно заето лице в приемащата държава членка, е прекратил тази дейност поради липса на работа в последната държава членка — Запазване на статуса на самостоятелно заето лице

(член 7, параграф 1, буква a) и параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на държава членка запазва статуса си на самостоятелно заето лице за целите на член 7, параграф 1, буква a) от тази директива, когато, след като е пребивавал законно и е работил като самостоятелно заето лице в друга държава членка в продължение на приблизително четири години, посоченият гражданин е прекратил тази дейност поради надлежно регистрирана липса на работа, дължаща се на независещи от волята му причини, и се е регистрирал като търсещо работа лице в съответното бюро по труда на последната държава членка.

Всъщност, от една страна, видно от съображения 3 и 4 от Директива 2004/38, тя има за цел, за да се укрепи основното и индивидуално право на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, както и да се улесни упражняването на това право, да коригира подхода „на части“, „сектор по сектор“, който характеризира предхождащите тази директива инструменти на Съюза, в които поотделно се разглеждат по-специално работниците и самостоятелно заетите лица, като се изготви единен законодателен акт, който кодифицира и изменя тези инструменти (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2014 г., Saint Prix, C‑507/12, EU:C:2014:2007, т. 25).

Тълкуването на член 7, параграф 3, буква б) от посочената директива в смисъл, че обхваща единствено лицата, работили по трудово правоотношение в продължение на повече от една година, с изключение на лицата, извършвали дейност като самостоятелно заети лица в продължение на такъв период, обаче би влязло в противоречие с тази цел.

От друга страна, такова тълкуване би въвело необоснована разлика в третирането между тези две категории лица от гледна точка на целта, преследвана от тази разпоредба, да гарантира чрез запазване на статуса на работник правото на пребиваване на лицата, прекратили извършването на професионалната си дейност поради липса на работа по независещи от волята им обстоятелства.

Всъщност, подобно на работника, който може да загуби неволно трудовата си заетост в резултат по-специално на уволнение, лицето, извършвало дейност като самостоятелно заето лице, може да се окаже принудено да прекрати тази дейност. Това лице следователно може да се окаже в уязвимо положение, което е сходно с това на уволнен работник. При такива обстоятелства не би било обосновано посоченото лице да не се ползва, що се отнася до запазването на правото му на пребиваване, от същата защита като тази, от която се ползва лице, което е прекратило извършването на дейност като заето лице.

(вж. т. 40—43 и 46 и диспозитива)