РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
19 юни 2014 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Сектор на найлонови промишлени торби — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Правомощие на Общия съд за пълен съдебен контрол — Задължение за мотивиране — Отговорност на дружеството майка за извършено от дъщерното дружество нарушение — Отговорност на дружеството майка за заплащане на наложена на дъщерното дружество глоба — Пропорционалност — Производство пред Общия съд — Разумен срок за постановяване на решение“
По дело C‑243/12 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 май 2012 г.,
FLS Plast A/S, установено във Валби (Дания), за което се явяват M. Thill-Tayara и Y. Anselin, avocats,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейската комисия, за която се явяват F. Castillo de la Torre и V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от M. Gray, barrister, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: A. Tizzano, председател на състав, A. Borg Barthet, E. Levits, M. Berger (докладчик) и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 януари 2014 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си FLS Plast A/S (наричано по-нататък „FLS Plast“) иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз FLS Plast/Комисия (T‑64/06, EU:T:2012:102, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отхвърля частично подадената от това дружество жалба с главно искане за отмяна на Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно процедура за прилагане на член [81 ЕО] (Дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби, наричано по-нататък „спорното решение“), или при условията на евентуалност да се намали размерът на наложената му с това решение глоба.
Обстоятелства, предхождащи спора и спорното решение
2 FLS Plast, по-рано Nyborg Plast International A/S, е адресат на спорното решение в качеството си на бившо дружество майка на Trioplast Wittenheim SA (по-рано Silvallac SA, наричано по-нататък „Trioplast Wittenheim“) — установен във Витенхайм (Франция) производител на промишлени торби, найлонови покрития и торби. FLS Plast е дъщерно дружество на група, контролирана от FLSmidth & Co. A/S (наричана по-нататък „FLSmidth“).
3 През декември 1990 г. FLS Plast придобива 60 % от акциите на Trioplast Wittenheim. То придобива останалите 40 % през декември 1991 г. Продавач е френското дружество Cellulose du Pin, което е част от притежаваната от Compagnie de Saint-Gobain SA група (наричана по-нататък „Saint-Gobain“).
4 През 1999 г. FLS Plast от своя страна продава Trioplast Wittenheim на Trioplanex France SA, което е френско дъщерно дружество на Trioplast Industrier AB (наричано по-нататък „Trioplast Industrier“) — дружеството майка на групата Trioplast. Правото на собственост е прехвърлено на 1 януари 1999 г.
5 През ноември 2001 г. British Polythene Industries уведомява Европейската комисия за наличието на картел в сектора на найлоновите промишлени торби.
6 След като през 2002 г. извършва проверки на място по-специално в Trioplast Wittenheim, през 2002 г. и 2003 г. Комисията отправя искания за предоставяне на информация до засегнатите дружества, сред които е и Trioplast Wittenheim. С писмо от 19 декември 2002 г., допълнено с писмо от 16 януари 2003 г., Trioplast Wittenheim съобщава, че желае да сътрудничи при разследването на Комисията в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер“).
7 На 30 ноември 2005 г. Комисията приема спорното решение. От член 1, параграф 1, буква з) от същото решение става ясно, че според нея от 31 декември 1990 г. до 19 януари 1999 г. FLSmidth и FLS Plast са нарушили член 81 ЕО, като са участвали в отрасъла на найлоновите промишлени торби в Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия в съвкупност от споразумения и съгласувани практики относно определяне на цени и установяване на общи модели на ценообразуване, разпределяне на пазари и пазарни квоти, разпределяне на клиенти, сделки и поръчки, съгласувано подаване на оферти за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и обмен на специфична информация.
8 Съгласно член 2, първа алинея, буква е) от спорното решение Комисията налага на Trioplast Wittenheim глоба в размер на 17,85 милиона евро, при определянето на която е приложено намаление от 30 % в съответствие с Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер. От този размер FLSmidth и FLS Plast са солидарно отговорни за заплащането на сумата от 15,3 милиона евро, а Trioplast Industrier е отговорно за заплащането на сумата от 7,73 милиона евро.
Обжалваното съдебно решение
9 На 24 февруари 2006 г. FLS Plast подава жалба срещу спорното решение в секретариата на Общия съд. С нея по същество се иска да се отмени член 1, параграф 1, буква з) и член 2, първа алинея, буква е) от това решение в частта му, отнасяща се до него или при условията на евентуалност да се измени последно посочената разпоредба на спорното решение и да се намали размерът на наложената му глоба, за чието заплащане то е солидарно отговорно.
10 В подкрепа на жалбата за отмяна FLS Plast изтъква пет основания. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала при изчисляването на размера на глобата. Второто основание, което се състои от четири части, се отнася до преценката на отговорността на FLS Plast в качеството му на дружество майка на Trioplast Wittenheim. С третото основание, което се стои от три части, FLS Plast оспорва размера на наложената на Trioplast Wittenheim глоба. Четвъртото основание се отнася до неприлагането в случая с FLS Plast на максималния размер на санкцията от 10 % върху оборота. Петото основание, което се състои от пет части, има за предмет оспорване на размера на наложената му глоба, за чието заплащане то е солидарно отговорно.
11 С обжалваното съдебно решение Общият съд частично уважава второто основание на FLS Plast, по съображения че Комисията не е доказала надлежно, че през 1991 г. това дружество действително е упражнявало контрол върху Trioplast Wittenheim. Като последица от това Общият съд отменя спорното решение в частта му относно отговорността на FLS Plast за извършеното нарушение в периода от 31 декември 1990 г. до 31 декември 1991 г. Вследствие на това Общият съд също така намалява на 14,45 милиона евро размера на глобата, за плащането на която FLS Plast е солидарно отговорно по силата на член 2, буква е) от спорното решение. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
Искания на страните
12 FLS Plast иска от Съда:
– главно искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, на член 1, буква з) и на член 2, буква е) от спорното решение, доколкото те се отнасят до FLS Plast,
– при условията на евентуалност, да измени член 2, буква е) от спорното решение и да намали значително размера на глобата, за плащането на която в спорното решение FLS Plast е обявено за солидарно отговорно,
– при всички случаи, да намали с 50 % размера на глобата, за чието заплащане съгласно спорното решение е отговорно FLS Plast, тъй като Общият съд не е постановил решението си в разумен срок, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
13 Комисията иска от Съда:
– главно искане, да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата за отмяна на спорното решение, и
– да осъди FLS Plast да заплати съдебните разноски.
По жалбата
14 В подкрепа на искането си FLS Plast излага пет основания, като основания 3—5 са изтъкнати при условията на евентуалност.
15 FLS Plast моли Съда, след като отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по изложените срещу спорното решение основания.
По първото основание, изведено от приложения от Комисията неправилен правен критерий за установяване на отговорността на дружеството майка
Доводи на страните
16 FLS Plast твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като възприел използвания от Комисията правен критерий и като приел, че то не е оборило презумпцията, която следва от факта, че притежавайки 100 % от капитала на дъщерното си дружество Trioplast Wittenheim, то е упражнявало решаващо влияние върху последното.
17 Всъщност този критерий се основавал на стриктно тълкуване на презумпцията, според която дружеството майка е отговорно за поведението на своето дъщерно дружество, и следователно противоречал на презумпцията за невиновност, установена в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
18 Според FLS Plast начинът, по който Комисията прилага тази презумпция, на практика ѝ придава необорим характер, доколкото тя изисква засегнатото дружество майка да докаже отрицателния факт, че не е дало никакви указания на дъщерното си дружество. При условията на евентуалност FLS Plast твърди, че нито Общият съд, нито Комисията са стигнали до правилното правно заключение, което се извеждало от представените от нея доводи и доказателства, сочещи, че Trioplast Wittenheim е действало независимо на пазара.
19 Комисията повдига възражение за недопустимост на това основание. Според нея, доколкото същото не е било изтъкнато пред Общия съд, то се явява ново основание и поради тази причина е недопустимо. Освен това посоченото основание има чисто абстрактен характер, а FLS Plast не е посочило в кои точки от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка.
20 При условията на евентуалност Комисията твърди, че основаващата се на притежаването на целия капитал презумпция не противоречи на основните права и че при всички случаи тя се е основала на други доказателствени факти в подкрепа на презумпцията за упражняване на решаващо влияние от FLS Plast върху Trioplast Wittenheim.
21 В репликата си FLS Plast оспорва недопустимостта на това основание, като твърди, че оспорването на валидността на разглежданата презумпция трябва да се счита за доразвиване на изтъкнатото пред Общия съд основание за оспорване на упражнено от него решаващо влияние по отношение на неговото дъщерно дружество.
22 В дупликата си Комисията подчертава, че при всички случаи в първоинстанционното производство не е било направено позоваване на член 6, параграф 2 от ЕКЧП.
Съображения на Съда
– По допустимостта
23 Що се отнася до повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, следва да се припомни, че FLS Plast не твърди пред Общия съд, че изведеното от практиката на Съда правило, според което се презумира, че дружество майка, притежаващо пряко или непряко целия капитал на дъщерно дружество, действително упражнява решаващо влияние върху последното, е в разрез с член 48 от Хартата и с член 6, параграф 2 от ЕКЧП.
24 В това отношение обаче е важно да се подчертае, от една страна, че с второто основание на жалбата му в първоинстанционното производство FLS Plast твърди, че „относно отговорността на FLS Plast [спорното] решение e опорочено от грешки при прилагането на правото и от фактически грешки“. В точки 51—99 от жалбата си то подробно излага съображения, с които цели да установи, че няма основание Комисията да му вменява отговорност за извършено от Trioplast Wittenheim нарушение. По-специално в точка 56 от посочената жалба FLS Plast поддържа, че „[що] се отнася до изцяло притежаваните дъщерни дружества, има установен принцип, съгласно който дори и притежаване на 100 % от капитала само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове ангажиране на отговорността на дружеството майка, доколкото притежаването на капитала поражда само оборима презумпция“.
25 От друга страна, като твърди по същество в производството по обжалване, че в разрез с прогласената в член 48 от Хартата и в член 6, параграф 2 от ЕКПЧ презумпция за невиновност Общият съд е основал своето решение на необорима презумпция, FLS Plast оспорва изложен от Общия съд мотив в подкрепа на обжалваното съдебно решение, като това оспорване не може да му се откаже единствено поради това че не е направил изрично такова оплакване в производството, по което е постановено това решение (вж. в този смисъл по-специално решение Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑465/09 P—C‑470/09 P, EU:C:2011:372, т. 146 и цитираната съдебна практика).
26 При това положение първото основание на FLS Plast, изтъкнато в подкрепа на жалбата му, е допустимо.
– По съществото на спора
27 Най-напред, що се отнася до твърдението за незаконосъобразност на прилаганата в правото на Съюза в областта на конкуренцията презумпция, че когато дадено дружество притежава пряко или непряко целия капитал на друго дружество то упражнява решаващо влияние върху последното дружество, достатъчно е да се припомни, че основателността на тази презумпция е изведена от постоянната съдебна практика на Съда (вж. по-специално решение The Dow Chemical Company/Комисия, C‑179/12 P, EU:C:2013:605, т. 56 и цитираната съдебна практика). Впрочем, както Съдът вече е постановил, с оглед по-конкретно на нейния оборим характер прилагането на подобна презумпция с нищо не нарушава прогласената в член 48 от Хартата и в член 6, параграф 2 от ЕКПЧ презумпция за невиновност (вж. по-специално решение Eni/Комисия, C‑508/11 P, EU:C:2013:289, т. 50 и цитираната съдебна практика).
28 Ето защо, противно на твърденията на FLS Plast, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото като в точка 25 и сл. от обжалваното съдебно решение е припомнил изведените от практиката на Съда принципи относно условията, при които дружество майка, като FLS Plast, може да носи отговорност за антиконкурентни действия на своето дъщерно дружество, т.е. в случая на Trioplast Wittenheim.
29 Следователно въз основа на тази съдебна практика Общият съд също така основателно е приел, че Комисията е можела да презумира упражнявано от FLS Plast в периода от 1992 г. до 1998 г. решаващо влияние върху поведението на Trioplast Wittenheim с оглед на това, че през този период FLS Plast е притежавало 100 % от капитала на това дружество.
30 По-нататък, що се отнася по-специално до оплакването, че конкретното прилагане от Комисията на тази презумпция, така както е потвърдено от Общия съд, я е превърнало в необорима, важно е да се отбележи, че в точка 30 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд е проверил дали FLS Plast е успяло да обори тази презумпция, доказвайки, че дъщерното му дружество е действало самостоятелно на пазара, и е достигнал до заключението, че това не е направено в случая. При тези обстоятелства самият факт, че за оборване на презумпцията трудно може да се представи доказателство в обратен смисъл, не означава сам по себе си, че тя е необорима (вж. по-специално решение Eni/Комисия, EU:C:2013:289, т. 68 и цитираната съдебна практика).
31 Накрая, що се отнася до твърдението, че нито Общият съд, нито Комисията са достигнали до правилен правен извод предвид представените от FLS Plast доводи и доказателства, въз основа на които би могло да се установи, че Trioplast Wittenheim е действало независимо на пазара, следва да се констатира, че в подкрепа на това твърдение FLS Plast само препраща най-общо към обясненията си по второто основание на жалбата.
32 В този контекст обаче следва да се приеме, че с тези доводи FLS Plast в действителност иска от Съда да извърши нова преценка на представените факти и доказателства, без при това да твърди, че Общият съд е изопачил тези факти и доказателства. Съгласно обаче член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като обжалването се ограничава само до правни въпроси, такава преценка не подлежи на контрол от страна на Съда (вж. по-специално в този смисъл решение Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет, C‑601/12 P, EU:C:2014:115, т. 32 и цитираната съдебна практика). Следователно изтъкнатите от FLS Plast в този контекст доводи са недопустими.
33 С оглед на тези съображения първото основание трябва да се отхвърли като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.
По второто основание, че Общият съд не е разгледал служебно основание, изведено от извършено от Комисията нарушение на задължението ѝ за мотивиране
Доводи на страните
34 FLS Plast упреква Общия съд, че макар и да е отбелязал множество пропуски в съображенията на Комисията в спорното решение, не е разгледал служебно извършеното от Комисията нарушение на задължението ѝ за мотивиране, когато тази институция е отхвърлила представените от FLS Plast доказателства за оборване на презумпцията за упражняване на решаващо влияние.
35 Във връзка с това FLS Plast твърди, че към датата, на която е получило изложението на възраженията на Комисията, относно обхвата на презумпцията за действително решаващо влияние върху дъщерните дружества все още са съществували сериозни съмнения, известни на самата Комисията. За разлика от повечето от другите адресати на изложението на възраженията FLS Plast било единственото дружество майка, на което този документ е бил изпратен само поради това че в миналото то е притежавало Trioplast Wittenheim. Относно почти всички останали дружества майки, на които е било изпратено изложение на възраженията, Комисията се е основавала на допълнителни доказателства. Освен това FLS Plast не било привлечено на нито един етап от досъдебното производство, предхождащ изложението на възраженията.
36 Освен това FLS Plast твърди, че също така Комисията била длъжна да изпълни задължението си за мотивиране от момента, в който спорното решение му било изпратено. В случая обаче едва в съдебното заседание пред Общия съд Комисията е уточнила, че се е основала на презумпцията за решаващо влияние само за периода, през който FLS Plast е притежавало изцяло капитала на Trioplast Wittenheim.
37 FLS Plast обаче твърди, че в отговора си на изложението на възраженията е посочило множество подкрепени от доказателства доводи за това, че то е нямало решаващо влияние върху поведението на Trioplast Wittenheim. Според FLS Plast Комисията била длъжна да анализира поне доказателствата, които „можели“ да оборят разглежданата презумпция, и да изложи достатъчно мотиви относно изведените от тях заключения, което тя не направила.
38 Следва, че Комисията не е обяснила причината, поради която представените от FLS Plast доказателства, и по-специално тези, които установяват изцяло пасивния характер на ролята на г‑н H. и г‑н T., не могат да оборят презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерните дружества. Освен това в този контекст съображенията на Комисията правят разглежданата презумпция необорима всеки път, когато дружеството майка и неговото дъщерно дружество имат „отчасти едно и също ръководство“.
39 Най-напред Комисията повдига възражение за недопустимост на второто основание на FLS Plast, тъй като, на първо място, става въпрос за изтъкване на ново основание от страна на FLS Plast, което е било посочено едва в съдебно заседание пред Общия съд, и на второ място, това основание всъщност имало за цел да накара Съда да преразгледа извършената от Комисията преценка на фактите, на мястото на преценката, която Общият съд е направил в рамките на обжалваното съдебно решение, като при все това FLS Plast не поддържа, че е налице изопачаване на доказателствата.
40 При условията на евентуалност Комисията твърди, че е мотивирала в достатъчна степен решението си, за да даде възможност на FLS Plast да се запознае с основанията, което е потвърдено най-малко имплицитно от Общият съд. Освен това юрисдикциите на Съюза не били длъжни да разглеждат служебно основания относно мотивирането на взетите от институциите мерки.
41 Също така е неточно твърдението на FLS Plast, че изложението на възраженията му било изпратено единствено защото в миналото е притежавало капитала на Trioplast Wittenheim. Тъкмо обратното, Комисията твърди, че тя изрично се е основала на няколко допълнителни доказателства, и по-специално на факта, че г‑н H., управител на Trioplast Wittenheim от 1990 г. до 1994 г., е бил също така ръководител на FLS Plast.
42 В репликата си на повдигнатите от Комисията възражения за недопустимост FLS Plast отвръща, че в писмената фаза на производството пред Общия съд то наистина е изтъкнало, че спорното решение било засегнато от порок в мотивите относно решението на Комисията, че FLS Plast не е оборило презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху Trioplast Wittenheim. Освен това съгласно утвърден принцип на правото на Съюза липсата или непълнотата на мотиви представлява абсолютно основание за отмяна, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза.
43 В дупликата си Комисията повторно твърди, че FLS Plast не се е позовало пред Общия съд на липсата на мотиви. Освен това според нея Съдът не е длъжен да разглежда служебно подобно основание.
Съображения на Съда
44 На първо място, що се отнася до твърдението на FLS Plast, направено в хода на писмената фаза на производството пред Общия съд, че спорното решение е засегнато от порок в мотивите, следва да се припомни, че съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.
45 Налага се обаче изводът, че в жалбата си пред първата инстанция FLS Plast не е посочило, че спорното решение е засегнато от порок в мотивите, доколкото с него му се вменява солидарна отговорност за разглежданото нарушение. Макар в точка 9 от репликата си FLS Plast да твърди, че този извод е неправилен, „тъй като […] това основание всъщност е изтъкнато […] пред Общия съд“, то не споменава факта, че се е позовало на това основание едва в съдебно заседание пред Общия съд, и дори не се опитва да оспори констатацията, че подобно основание не е било посочено в жалбата му в първоинстационното производство.
46 Освен това FLS Plast не излага причината, поради която посочването на това ново основание в хода на това съдебно заседание би било допустимо въпреки предвиденото в член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд. Накрая, то не твърди, че съществуват установени в хода на производството правни или фактически обстоятелства, с които би могло да се обоснове късното изтъкване на подобно основание.
47 Следва, че с настоящото основание FLS Plast развива нови доводи, изразяващи се в оспорване на достатъчния характер от гледна точка на правото на мотивите на спорното решение, доколкото с него му се вменява солидарна отговорност за извършеното от Trioplast Wittenheim нарушение.
48 От постоянната практика на Съда обаче следва, че дадена страна е легитимирана да подаде жалба пред Съда на основания, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата обоснованост от гледна точка на правото (решение Комисия/Siemens Österreich и др. и Siemens Transmission & Distribution и др./Комисия, C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 102 и цитираната съдебна практика). Доколкото по същество се отнася до пропуск на Общия съд да разгледа служебно оплакване, свързано с непълнота на мотивите на спорното решение, второто основание обаче се основава на самото обжалвано съдебно решение. Следователно това основание е допустимо.
49 На второ място, що се отнася до доводите на FLS Plast, че Общият съд, сезиран с отмяната на приета от орган на Съюза мярка, е длъжен да разгледа служебно оплакване относно непълнота от гледна точка на правото на мотивите за приемането на тази мярка, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (решение Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика).
50 Налага се обаче изводът, че причините, поради които Комисията е привлякла FLS Plast като отговорно за установеното нарушение за периода от 1 януари 1992 г. до 19 януари 1999 г., са ясно изразени в точки 715—732 от спорното решение, където тази институция по-конкретно се е основала както на факта, че FLS Plast притежава 100 % от капитала на дъщерното му дружество Trioplast Wittenheim, така и на други улики, подкрепящи упражняване на решаващо влияние от страна на FLS Plast върху това дружество.
51 Що се отнася до доказателствата, посочени от FLS Plast в отговора му на изложението на възраженията с цел оборване на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, макар и явно Комисията да не е разгледала всяко едно от тези доказателства, тя при все пак е предоставила на FLS Plast в точки 718—731 от спорното решение достатъчно информация, позволяваща му както да прецени дали според него това решение е обосновано или дали то евентуално е засегнато от порок, даващ основание за оспорване на валидността му, така и да позволи на Общия съд да упражни контрол за законосъобразност на посоченото решение (вж. в този смисъл по-специално решение Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 462, както и решение Eni/Комисия, EU:C:2013:289, т. 72).
52 Впрочем FLS Plast не твърди, че не е могло да упражни правото си на защита. Напротив, направеният от Общия съд в точки 52—61 и точки 77—82 от обжалваното съдебно решение подробен преглед на доводите на FLS Plast, целящи да оборят презумпцията за решаващото влияние, показва по-скоро, че FLS Plast е могло да защити пълноценно правата си пред Общия съд и че последният е могъл да упражни своя контрол.
53 При тези обстоятелства второто основание по жалбата следва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
По третото основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равно третиране, както и от нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране във връзка с прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер
Доводи на страните
54 С първата част на третото си основание FLS Plast твърди, че при прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.
55 Във връзка с това FLS Plast припомня, че съгласно част Г, точка 2, второ тире от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер предприятие, което уведоми Комисията, че не оспорва настъпването на фактите, върху които тази институция основава обвиненията си, може да се ползва с намаление на размера на глобата, когато това изявление е изрично, ясно, недвусмислено и улеснява задачата на Комисията.
56 В отговора си на изложението на възраженията FLS Plast изрично е посочило, че не оспорва твърденията за нарушение. Следователно то е улеснило задачата на Комисията, като е намалило нейната доказателствена тежест. Доводите му на защита не се отнасяли до основанието на нарушението, видно от това, че FLS Plast не оспорило нито прякото участие на Trioplast Wittenheim в антиконкурентните заседания, нито общата продължителност на нарушението, нито дори тежестта на същото или значението на географския обхват, в който е извършено.
57 Вследствие на това FLS Plast моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която му се отказва намаляване на размера на глобата му на това основание и да упражни неограничената си юрисдикция, за да му предостави 50 % намаление на наложения му със спорното решение размер на глоба.
58 Втората част на това основание е изведена от нарушение на принципа на равно третиране по отношение на намаляване на размера на глобата на Bonar Technical Fabrics NV (наричано по-нататък „Bonar“) и от нарушение от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране.
59 Всъщност според FLS Plast само Bonar получило 10 % намаление на размера на глобата, която е трябвало да му се наложи, въпреки че и двете дружества поискали подобно намаление. Сътрудничеството на Bonar с Комисията обаче, също като това на FLS Plast, се свело най-общо до изявление за неоспорване на фактите. Също като Bonar и FLS Plast приело прякото участие на дъщерното му дружество в нарушението и се опитало да отрече своята отговорност в качеството си на дружество майка. Следователно тези две предприятия се намирали в еднакво положение и е трябвало да получат едно и също намаление. Впрочем Bonar оспорило участието на бившето си дъщерно дружество поне в едно заседание на картела и най-общо е ограничило своето неоспорване на фактите до признаване на участието на дъщерното му дружество в „някои заседания“.
60 В точка 177 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд само посочил, че „за разлика от случая [Bonar]“ оспорването на FLS Plast засяга самото основание на нарушението, без да обоснове по-конкретно позицията си.
61 Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е достигнал до извода, че Комисията е нарушила принципа на равенство. Освен това, като допуснал грешка при сравняването на изявленията за неоспорване на фактите на Bonar и на FLS Plast, този съд не изпълнил задължението си за мотивиране.
62 Третата част на третото основание на FLS Plast е изведена от нарушение на принципа на равно третиране с оглед на предоставеното на Trioplast Industrier намаление на размера на глобата.
63 Според FLS Plast Общият съд неправилно постановил, че FLS Plast не може да се ползва от 30 % намаление на размера на глобата, подобно на предоставеното на Trioplast Industrier, по съображения че това намаление е предоставено незаконосъобразно на Trioplast Industrier.
64 Според FLS Plast, за да се избегне нарушение на принципа на равно третиране, трябва да му бъде предоставено 30-процентното намаление на размера на глобата, направено на Trioplast Wittenheim, с което в продължение на осем години от периода на нарушението те са образували един стопански субект. Ето защо FLS Plast иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, с което му се отказва намаляване на размера на глобата му на основание неоспорване на фактите, и този съд да упражни неограничената си компетентност, за да му предостави 50 % или най-малко 30 % намаление на размера на глобата.
65 Комисията повдига възражение за недопустимост на първата и на втората част на това основание. Тя твърди, че без FLS Plast да се позовава на изопачаване на фактите, всъщност с тях се цели да се постигне преразглеждане, от една страна, на фактическата обстановка относно преценката на значението на изявленията на FLS Plast през периода на разследване и от друга страна, на извършения от нея анализ относно основанието на решението ѝ да предостави на Bonar 10 % намаление на глобата.
66 Във връзка с първата част при условията на евентуалност Комисията твърди, че представените от FLS Plast доказателства в отговорите на изложението на възраженията и в спорното решение са достатъчни, за да се приеме, че неоспорването на фактите от FLS Plast не отговаря на изискванията по част Г, точка 2 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер.
67 Що се отнася до втората част на това основание, свързана с нарушение на принципа на равно третиране в сравнение с Bonar, Комисията твърди, че от обжалваното съдебно решение във връзка със спорното решение и отговорите на изложението на възраженията ясно може да се приеме, че Общият съд е сравнил в достатъчна степен положението на тези две дружества. Освен това почти няма значение фактът, че нивото на сътрудничество на FLS Plast на практика било сравнимо с това на Bonar, след като при всички случаи сътрудничеството на FLS Plast не отговаряло на изискванията на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер.
68 Комисията също така счита, че на това основание Общият съд не може да бъде упрекнат в липса на мотиви, като се има предвид, че изтъкнатите от FLS Plast доводи са напълно ирелевантни.
69 Относно третата част на третото основание Комисията твърди, че макар правилно Общият съд да е приел, че няма основание да се предостави на FLS Plast 30 % намаление на размера на глобата, мотивите на това негово решение са неправилни. Всъщност към този момент от периода на нарушението FLS Plast вече не е бил един стопански субект с Trioplast Wittenheim по смисъла на член 101 ДФЕС и поради тази причина било изключено обхватът на посоченото намаление от 30 % да обхване FLS Plast. Вследствие на това Комисията приканва Съда да отмени точки 172—176 от обжалваното съдебно решение и да ги замени с други мотиви.
70 В репликата си FLS Plast отвръща, че първата и втората част на третото основание в подкрепа на жалбата му имат за цел не да се извърши фактическо преразглеждане, а да се оспорят правните последици, които Общият съд е извел от анализираните в обжалваното съдебно решение факти. Що се отнася до първата част, в точки 68—75 от жалбата си то посочва изопачените от Общия съд доказателства. Втората част на това основание също се отнася до правните последици, които Общият съд е извел от представените пред него факти. Впрочем в точка 82 от жалбата също е посочено изопачаване на фактите.
71 В дупликата си Комисията излага повторно довода, че Съдът не е компетентен в рамките на производството по обжалване да извърши исканото от FLS Plast разглеждане. От постоянната практика на Съда става ясно, че изопачаването трябва ясно да се установява от материалите по делото, без да е необходимо да се прави нова преценка на фактите и доказателствата, а настоящият случай не е такъв.
Съображения на Съда
– По първата и втората част на третото основание
72 С първата и втората част на третото си основание, които следва да се разгледат заедно, FLS Plast по същество поддържа, от една страна, че не оспорило настъпването на фактите, за които е упрекнато от Комисията в изложението на възраженията, с което улеснило задачата на тази институция да докаже разглежданото нарушение и поради което въз основа на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер тя е трябвало да му предостави 10 % намаление на размера на глобата, която по принцип е трябвало да му се наложи. От друга страна, то твърди, че в приложение на принципа на равно третиране Общият съд е трябвало да приложи спрямо него това 10 % намаление по-специално по съображения че получилото това намаление Bonar е сътрудничило на Комисията по начин, който по същество е еднакъв със сътрудничеството на FLS Plast. При всички случаи обжалваното съдебно решение не е достатъчно мотивирано по този въпрос.
73 Относно първото изтъкнато оплакване в точка 164 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня, че „Комисията разполага с […] голяма свобода на преценка относно качеството и ползата от сътрудничеството на дадено предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия“, и че „в рамките на тази преценка не може да не спазва принципът на равно третиране“.
74 Освен това в точка 177 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че „изразената позиция от [FLS Plast] по време на административното производство е двусмислена“ и че макар последното „да е посочило, че оспорването му се ограничава до фактите, на които се основава Комисията, за да му вмени солидарна отговорност за нарушението[,] оспорването на [FLS Plast] засяга самото [му] основание“, като това е „напълно различно от случая с [Bonar]“. В същата точка от обжалваното съдебно решение Общият съд също така установява, че FLS Plast „по-специално е оспорило участието на г‑н H. в заседанието […] на 21 декември 1993 г.“.
75 Освен това в точка 178 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че FLS Plast „не е изл[ожило] довод, който да позволява да се установи, че сътрудничеството му е улеснило задачата на Комисията, както се изисква от съдебната практика“, за да приеме накрая в точка 179 от това решение, че „[п]ри тези обстоятелства Комисията не е превишила границите на своето право на преценка, като поради неоспорване на фактите е предоставила [на Bonar] намаление от 10 % и е отказала да предостави на жалбоподателя подобно намаление“.
76 Според постоянната съдебна практика, за да оспори на етапа на производството по обжалване извършената от Общият съд преценка на фактите, FLS Plast обаче е трябвало да изтъкне изопачаване от същия на фактите или на доказателствата, което то не е направило. Всъщност следва да се констатира, че противно на убеждението, което е оставил FLS Plast в рамките на писмената си реплика, нищо в точки 68—75 и 82 от жалбата не показва, че това дружество е изтъкнало наличието на изопачаване от Общия съд на фактите или на доказателствата.
77 От горепосочените съображения следва, че това оплакване, направено в рамките на първата и втората част на третото основание на FLS Plast, следва да се отхвърли като недопустимо.
78 На следващо място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение от страна на Общия съд на принципа на равно третиране, както това вече бе посочено в точки 73—77 от настоящото решение, за може да се извърши сравнение между поведението на FLS Plast, от една страна, и това на Bonar, от друга страна, е необходимо Съдът да замени със своя преценка на фактите преценката, направена от Общия съд, което Съдът не може да направи в производството по обжалване, с изключение на случая на изопачаване от страна на Общия съд на представените за разглеждане пред него факти или доказателства. Такова изопачаване обаче нито е изтъкнато своевременно, нито още повече е доказано от FLS Plast. При това положение това оплакване трябва също да се отхвърли като недопустимо.
79 На последно място, що се отнася до посочената в този контекст от FLS Plast липса на мотиви, в точки 73—75 от настоящото решение вече беше припомнено, че като взема предвид голямата свобода на преценка на Комисията относно качеството и ползата от сътрудничеството на дадено предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия (вж. в този смисъл решение SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, EU:C:2007:277, т. 88), Общият съд е приел, че представените от FLS Plast доказателства не са достатъчни, за се установи, че претендираното от него неоспорване на настъпването на фактите е улеснило тази институция или най-малко че това неоспорване е било сходно с това на Bonar. Очевидно изложените в това отношение съображения на Общият съд позволяват на FLS Plast да се запознае с мотивите, съответните доводи на които този съд е отхвърлил, както и на Съда да упражни своя съдебен контрол. Следва, че този довод на FLS Plast е неоснователен.
80 Поради това първата и втората част на третото основание следва да се отхвърлят като отчасти недопустими и отчасти неоснователни.
– По третата част на третото основание
81 Що се отнася до третата част на третото основание в подкрепа на жалбата на FLS Plast, изведена от това, че Комисията неправилно не му е предоставила 30 % намаление на размера на глобата, въпреки че то съставлявало един стопански субект с Trioplast Wittenheim, следва да се припомни, че в точка 168 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил този довод, приемайки, „[ч]е Комисията има право да прецени по индивидуален начин сътрудничеството на тези две дружества в рамките на разследването“.
82 Във връзка с това в точка 172 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че „правилно на Trioplast Wittenheim, на Trioplast Industrier и на [FLS Plast] са определени начални индивидуални размери на сумата, които впоследствие са изменени в зависимост обстоятелствата, характерни за всяко от тях“. В точка 173 от това съдебно решение обаче Общият съд приема за установено, че „нито от обжалваното съдебно решение, нито от представените пред Общия съд документи следва, че [Trioplast Industrier] е предоставило данни, обосноваващи намаление с 30 % [на глобата]“, а в точка 174 от посоченото съдебно решение приема за установено, че „тъй като никое от последвалите се дружества майки не [е] представило на Комисията полезна информация, тя е разгледала по различен начин две сходни положения“. Все пак в точки 175 и 176 от същото съдебно решение Общият съд приема, че доколкото никой не може да се позовава в своя полза на допуснато в полза на друго лице нарушение, FLS Plast „не може да се позовава на обстоятелството, че Комисията неправилно е допуснала Trioplast Industrier да се ползва от оказаното от Trioplast Wittenheim съдействие“.
83 Налага се изводът, че макар с него да е правилно постановено, че FLS Plast няма право да получи намалението от 30 % на размера на глобата, предоставено на Trioplast industrier съгласно Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, в същото време това решение на Общия съд се основава на погрешни от гледна точна на правото мотиви.
84 Следва обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив изглежда обоснован поради други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение и е необходимо да се извърши замяна на мотивите (вж. решение Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, EU:C:2011:372, т. 171 и цитираната съдебна практика).
85 В това отношение следва да се приеме, че само на предприятие, което е сътрудничило с Комисията на основание на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на глобата, която би му била наложена, ако не е налице сътрудничество. Това намаление не може да се приложи за дружество, което през част от периода на нарушението е принадлежало към образувания от това дружество стопански субект, но вече не принадлежи към него в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията.
86 Тълкуване в обратен смисъл, като предложеното от FLS Plast, по принцип би означавало, че при правоприемство между предприятия дружество, което първоначално е участвало в нарушение като дружество майка на пряко участващо в нарушението дъщерно дружество и което прехвърля последното на друго предприятие, евентуално би се ползвало от намаление на глобата, предоставено на предприятието поради сътрудничество с Комисията, макар то самото да не е допринесло за разкриване на нарушението, нито да е упражнявало решаващо влияние върху бившето си дъщерно дружество по време на сътрудничеството.
87 Следователно с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер да се насърчава разкриването на нарушения на 101 ДФЕС и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на тази разпоредба няма никакво основание намалението на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало свързаното с разглежданото нарушение дъщерно дружество, само по себе си не е допринесло за разкриването на нарушението.
88 В случая следва да се припомни, че към момента, в който Trioplast Wittenheim е сътрудничело с Комисията, т.е. от декември 2002 г. нататък, това дружество вече не е съставлявало един стопански субект с FLS Plast. От това следва, че намалението от 30 % на основния размер на глобата не би могло чрез разширяване на обхвата да се приложи към последното, подобно на намалението, което е предоставено на Trioplast Industrier с оглед на факта, че то било един стопански субект с Trioplast Wittenheim в качеството си дружество майка на това последно дружество.
89 Впрочем при тези обстоятелства е без значение въпросът дали на Trioplast Industrier основателно е предоставено намаление от 30 % на основния размер на глобата, тъй като във всеки случай това намаление не може да бъде приложено за FLS Plast с оглед на равното третиране, като се има предвид, че то не е било в сходно положение с Trioplast Industrier.
90 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в тази му част изтъкнатото от FLS Plast основание е насочено срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, които Съдът в точки 84—88 от настоящото решение замества със собствените си мотиви, способни от гледна точка на правото да обосноват решението, че на FLS Plast не може да се предостави полученото от Trioplast Industrier намаление на размера на глобата до 30 %.
91 Следователно насочената срещу заменените мотиви трета част на основанието от жалбата на FLS Plast е неоснователна.
92 Отхвърлянето на всички части на третото основание на FLS Plast води до отхвърляне в неговата цялост.
По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението на Общия съд да мотивира изчисляването на размера на глобата
Доводи на страните
93 Що се отнася до първата част на четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определяне размера на наложената на FLS Plast глоба, следва да се припомни, че през три последователни периода три различни предприятия са участвали в разглежданото нарушение в качеството им на дружества майки на Trioplast Wittenheim. Trioplast Wittenheim било единственият адресат на спорното решение, който е принадлежал на всяко едно от трите предприятия нарушители през целия период на нарушението. При положение че срокът на погасителната давност за налагането на глоби е изтекъл за Saint-Gobain, само Trioplast Wittenheim можело да бъде привлечено под отговорност за извършеното преди 1992 г. нарушение.
94 След постановяване на обжалваното съдебно решение наложената на FLS Plast глоба обаче възлизала на 14,45 милиона евро, което съответства на повече от 80 % от общия размер на наложената на Trioplast Wittenheim глоба като санкция за 20-годишното му участие в нарушението. При все това FLS Plast участва в нарушението, и то непряко, само в продължение на седем години, т.е. 35 % от общата продължителност на нарушението. Този подход бил явно непропорционален. Вменената на дружество майка солидарна отговорност би трябвало най-малко да има разумна връзка с периода, през който то е формирало един стопански субект с дъщерното си дружество.
95 Според FLS Plast дружеството майка трябва да се счита не като отделен нарушител, а по-скоро като гарант за действително наложената глоба на дъщерното му дружество, участвало в картела. Комисията не би могла да събира от дружествата майки глоба с по-висок размер от първоначално наложената на дъщерното дружество глоба. Като е поискала от FLS Plast да заплати глоба в размер, съответстващ на 80 % от глобата, наложена на Trioplast Wittenheim за целия период на нарушението, Комисията нарушила този принцип.
96 Всъщност според FLS Plast, тъй като Trioplast Wittenheim е участвало в нарушението в продължение на целия 20-годишен период, а FLS Plast е принадлежало към същия стопански субект, към който е принадлежало и това дружество в продължение на седем години, наложената на FLS Plast глоба по принцип не би трябвало да надхвърля седем двадесети от наложената на Trioplast Wittenheim глоба, т.е. 6,25 милиона евро.
97 С втората част на това основание FLS Plast твърди, че в този контекст обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви.
98 Всъщност според FLS Plast само в точка 100 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил на доводите му. Този съд се ограничил с това да провери дали Комисията е спазила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“). При все това механично прилагане на Насоките не би могло да гарантира пропорционалността на глобата във всеки отделен случай.
99 Комисията основно счита, че двете части на това основание са недопустими. Всъщност те представляват обикновено искане за намаляване на размера на глобата, а FLS Plast не открило никаква грешка на Общия съд при прилагане на правото в този контекст. Според Комисията доводите на FLS Plast целят преразглеждане на самото спорно решение, а не представляват сериозни оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Следователно те трябва да бъдат обявени за недопустими.
100 При условията на евентуалност, във връзка с първата част на четвъртото основание Комисията оспорва, че разпределението на отговорността между дружества, които в различно време са били част от един и същи стопански субект, трябва да бъде пропорционална на продължителността на участието в нарушението на всяко едно дружество от този стопански субект или на продължителността на притежаването на дъщерното дружество, извършило разглежданото нарушение. Доколкото началният размер за изчисляване на глобата е фиксиран и не зависи от продължителността на нарушението, а отразява само неговата тежест, увеличението с 10 % на основния размер на глобата за всяка година на основание на продължителността на участие на дадено предприятие в нарушението би довело до налагането на глоби, които не биха били напълно пропорционални на продължителността на нарушението.
101 Що се отнася до втората част на това основание, изведено от липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение, Комисията счита, че напротив, Общият съд е отговорил конкретно в точки 92—105 от обжалваното съдебно решение на доводите на FLS Plast относно липсата на пропорционалност на наложената му глоба.
102 В репликата си FLS Plast отвръща, че с твърденията си, че Общият съд е трябвало да счете определения му в спорното решение размер на глобата за непропорционален спрямо продължителността на непрякото му участие в нарушението, то ясно е повдигнало сериозни оплаквания, основаващи се на допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото в рамките на обжалваното съдебно решение.
103 Относно втората част на това основание FLS Plast твърди, че фактът, че не се стреми да посочи в жалбата си всяка непълнота на обжалваното съдебно решение, изобщо не накърнява сериозния характер на четвъртото основание, изтъкнато в нейна подкрепа.
104 В дупликата си Комисията повторно излага довода, че тъй като FLS Plast не е успяло да открие никаква непълнота в обжалваното съдебно решение, то иска да се извърши общо преразглеждане на самото спорно решение.
Съображения на Съда
– По допустимостта
105 Относно допустимостта на четвъртото основание на FLS Plast е достатъчно да се отбележи, че посочените от това дружество оплаквания срещу обжалваното съдебно решение, изведени, от една страна, що се отнася до първата част на това основание, от факта, че Общият съд е потвърдил изчислението на размера на наложената от Комисията глоба, което е довело до налагане на непропорционална по размер глоба, както и от друга страна, що се отнася до втората част на посоченото основание, от факта, че Общият съд е мотивирал решението си само чрез препращане към Насоките, което представлява непълнота на мотивите, следват ясно от точки 99—123 от жалбата на FLS Plast и позволяват на Съда да упражни своя контрол. Поради това положение двете части на четвъртото основание, изтъкнато от FLS Plast в подкрепа на жалбата му, са допустими.
– По съществото на спора
106 Що се отнася до първата част на четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на глобата, следва да се отхвърли изложеният от FLS Plast довод, че от една страна, то трябва да се счита за гарант за действително наложената глоба на дъщерното му дружество, което е участвало в картела, и от друга страна, че Комисията не можела да събира от дружествата майки по-висок размер на глобата от „първоначално“ наложената на тяхното дъщерно дружество глоба.
107 Всъщност Съдът вече е постановил, че що се отнася до заплащането на глоба, наложена за нарушение на правилата за конкуренция, солидарността между две дружества, съставляващи един стопански субект, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба и че доводи, според които това дружество майка не може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество, са неоснователни (вж. в този смисъл решение Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 56 и 58). С тази съдебна практика се отчита фактът, че принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), размерът на глобата при условията на солидарност да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение (решение Areva и др./Комисия, C‑247/11 P и C‑253/11 P, EU:C:2014:257, т. 127 и цитираната съдебна практика).
108 Освен това, що се отнася до довода, изведен от твърдяната непропорционалност на наложената глоба спрямо продължителността на нарушението, следва да се приеме за установено, че FLS Plast не е успяло да го докаже.
109 Всъщност в това отношение следва да се уточни, че Общият съд безспорно трябва да следи за това при изчисляване на глобата, наложена на дадено предприятие за участието му в нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията, да се отчита надлежно продължителността на това нарушение и на участието в него. Продължителността на нарушението обаче не е нито единственият, нито непременно най-важният фактор, който Комисията или Общият съд трябва да вземат предвид с оглед на изчисляването на тази глоба.
110 В случая от предоставената на Съда преписка следва, че глобите, наложени на FLS Plast и на другите участвали в разглеждания картел предприятия, не са изчислени само в зависимост от съответната продължителност на участието на тези дружества. Така по отношение на FLS Plast размерът на наложената му глоба не трябва непременно да бъде строго пропорционален, нито дори да бъде пропорционален „от разумна гледна точка“ на продължителността на участието на това дружество в разглежданото нарушение, а трябва да отразява надлежно тежестта на извършеното нарушение.
111 По отношение на тежестта на нарушението следва да се припомни обаче, че последното се изразява в участието в съвкупност от обхващащи шест държави членки споразумения и съгласувани практики, които се отнасят до определяне на цени и установяване на общи модели на ценообразуване, подялба на пазари и пазарни квоти, разпределяне на клиенти, сделки и поръчки, съгласувано подаване на оферти за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и обмен на специфична информация. В тази връзка Комисията основателно е квалифицирала това нарушение като „много сериозно“ в съображение 765 от спорното решение. FLS Plast не оспорва тази квалификация в жалбата си.
112 При тези обстоятелства не следва, че при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд е наложил глоба в непропорционален размер, като е определил сумата, за чието заплащане FLS Plast отговаря солидарно съгласно член 2, буква е) от спорното решение, на 14,45 милиона евро, т.е. в много по-нисък размер от минималния размер от 20 милиона евро, който Комисията обичайно прилага като начален размер за изчисляване на глобите за „много сериозни“ нарушения и който е предвиден в точка 1, А, трето тире от Насоките.
113 Поради това първата част на четвъртото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
114 Относно втората част на това основание, изведена от липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен доводът, че при определяне на наложената на FLS Plast глоба Комисията е нарушила принципа на пропорционалност с оглед продължителността на участието му в нарушението, следва да се приеме, че тази част също не може да бъде уважена.
115 Общият съд е разгледал този довод в точка 100 от обжалваното съдебно решение, като е установил, че „оплакването за явна непропорционалност на отговорността на [FLS Plast] спрямо периода, през който е притежавал акции на Trioplast Wittenheim, е неоснователно. Никаква норма или правен принцип не задължават Комисията да осигури такава пропорционалност. Безспорно според Насоките Комисията трябва да вземе предвид продължителността на нарушението. В случая обаче е било установено […], че спрямо [FLS Plast] Комисията е увеличила определения за [FLS Plast] начален размер с 10 % за всяка година, през която [то] е участвало в нарушението“.
116 Тези мотиви, макар и кратки, обаче позволяват да се разбере причината, поради която Общият съд е отхвърлил представените доводи от FLS Plast в този контекст. Освен това посочените мотиви трябва да се разглеждат заедно със съображенията на Общия съд в точки 92—105 на обжалваното съдебно решение, които се отнасят и до изчисляването на глобата в зависимост от продължителността на участието на FLS Plast в нарушението, по-специално спрямо продължителността на участието в него на Trioplast Industrier и на Saint-Gobain.
117 В това отношение Общият съд по-специално е подчертал в точка 101 от обжалваното съдебно решение, че „не може да се приеме твърдението, че Комисията е трябвало да раздели началния размер, преди да го промени съобразно други елементи по съображения, че Trioplast Wittenheim последователно е принадлежало на групата Saint‑Gobain, на [FLS Plast] и на Trioplast Industrier. От една страна, [FLS Plast] не посочва никаква норма или правен принцип, които да налагат на Комисията задължение в този смисъл. От друга страна, сам по себе си подходът, който налага на дружество майка да плати същия начален размер като приетия по отношение на дъщерното дружество, което пряко е участвало в картела, без този начален размер да бъде разделян в случай на правоприемство на няколко дружества майки във времето, не може да се счита за неподходящ“.
118 По-специално с оглед на съображенията, развити в точка 101 от обжалваното съдебно решение, изложените от Общият съд мотиви в точка 100 от това решение очевидно са достатъчни, за да позволят на FLS Plast да се запознае с причината, поради която Общият съд е отхвърлил доводите му в този контекст, както и на Съда да извърши своя контрол. Следователно по този въпрос не би могло да се констатира наличието на грешка в мотивите на обжалваното съдебно решение.
119 Поради отхвърляне на двете части на четвъртото основание то трябва да се отхвърли като неоснователно в неговата цялост.
По петото основание, изведено от прекомерна продължителност на производството пред Общия съд
– Доводи на страните
120 С петото основание FLS Plast твърди, че Общият съд е постановил обжалваното съдебно решение в рамките на прекомерно по продължителност производство, доколкото изтекли шест години от подаването на жалбата до постановяването на решението. Според FLS Plast Общият съд следователно е нарушил правата, на които то може да се позове на основание член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКЧП.
121 Във връзка с това FLS Plast отбелязва, че Общият съд е бездействал през период от четири години и четири месеца, считано от 20 февруари 2007 г., края на писмената фаза на производството, до 22 юни 2011 г., датата на съдебното заседание, без това продължително бездействие да може да бъде обосновано с процесуално-организационни или следствени действия. През този период Общият съд само изпратил списък с четири въпроса до страните преди заседанието.
122 Според FLS Plast спорното решение и повдигнатите с него доводи не били толкова сложни, че да попречат на Общият съд да подготви устната фаза на производството в по-кратък срок от четири години и четири месеца.
123 FLS Plast твърди, че Общият съд е бил в състояние да постанови първите си решения по обжалването на спорно решение на 13 септември 2010 г. Така през м. септември 2010 г. Общият съд вече бил в състояние да се произнесе и по другите дела, като за тази цел извършил всички необходими икономически преценки и проучване на фактите. Освен това посочените решения се отнасяли до Trioplast Industrier (решение на Общия съд Trioplast Industrier/Комисия, T‑40/06, EU:T:2010:388), както и до Trioplast Wittenheim (решение на Общия съд Trioplast Wittenheim/Комисия, T‑26/06, EU:T:2010:387). Съвкупността от релевантни факти в рамките на настоящото дело обаче е сходна с тази, с която Общият съд е бил сезиран по дело Trioplast Wittenheim/Комисия (EU:T:2010:387). Следователно периодът от година и пет месеца, изтекъл от произнасянето на Общия съд по последното решение до произнасянето му с обжалваното съдебно решение, не може да бъде обоснован по никакъв начин.
124 На последно място, FLS Plast твърди, че поведението му пред Общия съд не е причина за продължителността на производството пред Общия съд.
125 Комисията основно повдига възражение за недопустимост. Според нея, когато една от страните счита, че производство пред Общия съд е продължило прекомерно дълго, тази страна може чрез иск за обезщетение да претендира възстановяване на претърпените на това основание вреди. Освен това прекомерната продължителност сама по себе си не може да доведе до намаляване на глобата, както се цели от FLS Plast, тъй като това би довело до изменение на спорното решение.
126 Впрочем с оглед на обстоятелствата по случая, и по-специално на значението му за предприятието, сложността на спора и поведението на страните, продължителността на производството пред Общия съд била разумна. Във връзка с това Комисията твърди, че почти всички посочени в подкрепа на спорното решение факти са били оспорени от FLS Plast и следователно е трябвало да бъдат проверени. Доколкото някои от делата се отнасяли до дружества майки и техните дъщерни дружества, са били предприети определени организационни мерки, за да може тези дела да се разгледат и да се решат заедно. Също така трябва да се отчете фактът, че FLS Plast е подало жалба с голяма сложност, съдържаща множество основания, съставени от голям брой части. Останалите четиринадесет жалбоподатели представили също толкова подробни материали по делото.
127 При условията на евентуалност Комисията твърди, че ако Съдът евентуално стигне до заключение, че не е изпълнено задължението за произнасяне в разумен срок, и приеме за необходимо да се намали глобата, подобно намаление трябва да бъде изключително ограничено или да има само символичен характер.
128 В репликата си FLS Plast твърди, че Комисията не посочва правни основания в подкрепа на повдигнатото от нея възражение за недопустимост.
129 В дупликата си Комисията подчертава, че изтъкнатите основания в рамките на производството по обжалване могат да се отнасят само до допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото. Петото основание, изтъкнато от FLS Plast в подкрепа на жалбата му, не е изведено от такава грешка.
Съображения на Съда
130 Както следва от член 58, първа алинея от Статута на Съда и от практиката на Съда, в производството по обжалване Съдът е компетентен да провери дали Общият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е накърнило интересите на жалбоподателя (вж. по-специално решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 176).
131 Що се отнася до изтъкнатото от FLS Plast нарушение на член 47 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно втората алинея от тази разпоредба „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“. Както Съдът многократно е постановявал, този член е свързан с принципа на ефективната съдебна защита (вж. по-специално решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, EU:C:2009:456, т. 179 и цитираната съдебна практика).
132 Поради това подобно право, чието наличие е било потвърдено като общ принцип на правото на Съюза преди влизането в сила на Хартата, намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. по-специално в този смисъл решение Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, т. 178 и цитираната съдебна практика).
133 Следва да се напомни също така, че според Европейския съд по правата на човека при превишаването на разумния срок за постановяване на решение — което е процесуално нарушение, съставляващо и нарушение на основно право — засегнатото лице трябва да разполага с ефективно средство за правна защита, което да му осигурява подходяща компенсация (вж. в този смисъл ЕСПЧ, Kudla с/у Полша, № 30210/96, § 156 и 157, ЕСПЧ 2000‑XI).
134 Следва да се припомни обаче, че съгласно практиката на Съда предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподател да оспори размера на наложената му глоба, при положение че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени (вж. по-специално решение Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 78 и цитираната съдебна практика).
135 Всъщност Съдът е постановил също, че когато юрисдикция на Съюза не изпълни задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това неизпълнение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита. Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (вж. по-специално решение Groupe Gascogne/Комисия, EU:C:2013:770, т. 83 и 84).
136 Следователно Общият съд трябва да прецени, заседавайки в различен състав от този, който се е произнесъл в производството, чиято продължителност е критикувана, както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства (вж. по-специално в този смисъл решение Groupe Gascogne/Комисия, EU:C:2013:770, т. 88 и 90).
137 Въпреки това следва да се констатира, че нито едно от обстоятелствата по случая в основата на настоящия спор, по които е постановено обжалваното решение, не може да оправдае продължителността на производството пред Общия съд, която възлиза на повече от шест години.
138 Установено е по-конкретно, че периодът между края на писмената фаза на производството, приключила с подаването през февруари 2007 г. на дупликата на Комисията, и откриването през юни 2011 г. на устната фаза на производството е от около четири години и четири месеца. Продължителността на този период не може да се обясни само с обстоятелствата по делото — нито със сложността на спора, нито с поведението на страните, нито с представянето на искания в хода на производството.
139 Що се отнася до сложността на спора, анализът на жалбата, подадена от FLS Plast и обобщена в точки 9 и 10 от настоящото решение, показва, че макар да изискват задълбочена проверка, посочените основания не се отличават с особено висока степен на трудност. Макар да е вярно, че петнадесет от адресатите на спорното решение са подали пред Общия съд жалба да отмяната му, това обстоятелство не е било пречка за тази юрисдикция да обобщи преписката и да подготви устната фаза на производството за по-кратко време от изтеклите четири години и четири месеца.
140 Що се отнася до поведението на страните, нищо в преписката не показва, че с поведението си FLS Plast е допринесло за забавяне на разглеждането на делото.
141 На последно място, от преписката също не следва, че производството е било прекъсвано или забавяно поради представянето на искания в хода на производството, които могат да обосноват продължителността му.
142 Предвид изложените по-горе съображения следва да се констатира, че производството пред Общия съд е проведено в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, доколкото не са изпълнени изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 42).
143 При все това от изложените в точки 134—136 от настоящото решение съображения следва, че петото основание, посочено от FLS Plast в подкрепа на жалбата му, трябва да се отхвърли.
144 Следва, че доколкото са отхвърлени всички основания, представени от FLS Plast в подкрепа на жалбата му, последната трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
145 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
146 Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала FLS Plast да бъде осъдено да заплати разноските и то е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда FLS Plast A/S да заплати съдебните разноски.
Подписи