Language of document : ECLI:EU:C:2018:4

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 11 януари 2018 година(1)

Дело C626/16

Европейска комисия

срещу

Словашка република

„Неизпълнение на задължения — Член 260 ДФЕС — Неизпълнение на решение от 25 април 2013 г., Комисия/Словакия (C‑331/11, EU:C:2013:271) — Предмет на производството — Досъдебна процедура — Официално уведомително писмо — Директива 99/31/ЕО — Депа за отпадъци — Депо за отпадъци Žilina — Považský Chlmec“






I.      Въведение

1.        Както е известно, досъдебната процедура, предвидена в член 258 ДФЕС, е от голямо значение за ограничаване на предмета на спора в производството за установяване на нарушение. Преди да може да сезира Съда, който да установи нарушение на правото на Съюза от страна на държава членка, Комисията първо трябва да ѝпредостави възможност да изложи своите съображения относно твърдяното нарушение, като ѝ изпрати така нареченото официално уведомително писмо. Впоследствие Комисията трябва да уточни твърдяното нарушение в мотивирано становище и да определи краен срок на държавата членка да преустанови нарушението. Едва след това Комисията може да предяви иск, като при това може да се позовава само на нарушенията, които вече са били предмет на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище.

2.        В настоящия случай Съдът отново(2) се сблъсква с въпроса доколко изискванията, установени във връзка с процедурата за нарушение по член 258 ДФЕС, следва да се прилагат и към процедурата за изпълнение на съдебни решения по член 260, параграф 2 ДФЕС. Необходимо е да се вземат предвид различията спрямо предишния член 228, параграф 2 ЕО, който, подобно на член 258 ДФЕС, предвиждаше официално уведомително писмо и мотивирано становище, тъй като съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС повече не е необходимо мотивирано становище.

3.        Освен това се поставя въпросът за значението на отграничаването на предмета на спора въз основа на съдебното решение, което трябва да бъде изпълнено.

4.        Повод за това е съществуващо отдавна депо за отпадъци в Словакия, което досега не е получило разрешение съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци(3), но и все още не е закрито в съответствие с тази директива. Свързаното с това нарушение на член 14 от Директивата в случая е установено от Съда в решение Комисия/Словакия (C‑331/11, EU:C:2013:271). В това отношение е особено важно дали окончателното решение по смисъла на тази разпоредба трябва да е влязло в сила, т.е. вече да не може да бъде обжалвано пред съд.

II.    Правна уредба

5.        Член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци съдържа разпоредби относно процедурата по закриване на депа:

„Държавите членки по целесъобразност приемат мерки в съответствие с разрешителното, за да може:

a)      процедурата по закриване на депо или на част от него да започне:

i)      когато са постигнати съответните условия на разрешителното; или

ii)      след разрешението на компетентния орган, в отговор на заявлението на оператора; или

iii)      с мотивирано решение на компетентния орган;

б)      депото или част от него да се считат за окончателно закрити само когато компетентният орган извърши окончателна проверка на площадката, оцени всички направени от оператора доклади и даде на оператора своето разрешение за закриване. Това по никакъв начин не намалява отговорността на оператора по разрешителното;

в)      след окончателното закриване на депото операторът да отговаря за неговата поддръжка, за мониторинга и контрола по време на последващите грижи за такъв срок, какъвто е определен от компетентния орган, като се вземе предвид времето, през което депото може да представлява опасност.

Операторът уведомява компетентния орган за всяко неблагоприятно въздействие върху околната среда, установено чрез процедурите по контрол, и се съобразява с решението на компетентния орган за естеството и графика на корективните мерки;

г)      толкова дълго време, колкото компетентният орган счита, че депото може да представлява опасност за околната среда, и без да се засяга каквото и да било общностно или национално законодателство по отношение на притежателя на отпадъците, операторът на депото да е отговорен за мониторинга и анализа на газовете, отделяни от депата, и инфилтратите от площадките, както и режима на подземните води в околностите на депата, в съответствие с приложение III“.

6.        Член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци предвижда реда на действие по отношение на съществуващите депа:

„Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1:

a)      В срок от една година, считано от определената в член 18, параграф 1 дата, операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.

б)      След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.

в)      На основата на представения план за подобрение компетентният орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1.

г)      […]“.

III. Досъдебна процедура и искания

7.        В решение от 25 април 2013 г., Комисия/Словакия (C‑331/11, EU:C:2013:271), Съдът постановява, че като е допуснала експлоатирането на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали може да се продължи експлоатацията му въз основа на одобрен план за подобрение, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директивата относно депонирането на отпадъци. Решението се основава на обстоятелството, че не е представен план за подобрение на условията във въпросното депо.

8.        В отговор на запитване от Комисията, на 7 юни 2013 г. Словакия уведомява, че възнамерява да закрие депото. Във връзка с това на 21 ноември 2013 г. Комисията изпраща съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС официално уведомително писмо на Словашката република с искане за становище във връзка с изпълнението на решението на Съда и поставя срок на тази държава членка от два месеца, който изтича на 21 януари 2014 г.

9.        В отговор на това уведомително писмо, а впоследствие и с други писма Словашката република излага какви мерки е предприела за закриване на депото Žilina — Považský Chlmec.

10.      От тези писма следва, на първо място, че най-късно от 8 януари 2014 г. в депото не могат да се депонират нови отпадъци.

11.      Освен това през 2013 г. компетентните органи отначало решават да закрият участъци 2а и 2b от депото, но отменят това решение на 10 април 2014 г., след горепосочения краен срок, за да извършат оценка на въздействието върху околната среда. Едва на 15 август 2016 г. те отново решават да закрият тези участъци. По-висшата административна инстанция потвърждава това решение на 9 ноември 2016 г.

12.      От друга страна, процедурата за приемане на решение относно останалия участък 2c на депото е спряна поради спорове относно собствеността върху земята.

13.      Комисията обаче стига до извода, че Словашката република все още не е изпълнила напълно решението на Съда. Поради това тя решава да предяви иск съгласно член 260 ДФЕС.

14.      Комисията иска от Съда:

1)      да установи, че като не е приела необходимите мерки, за да се съобрази с решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), с което Съдът установява, че Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директивата относно депонирането на отпадъци, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

2)      Да осъди Словашката република да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“:

a)      периодична имуществена санкция в размер на 6 793,80 EUR за всеки ден забава при приемането от страна на Словашката република на необходимите мерки за изпълнение на решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), считано от датата на постановяване на решението по настоящото дело до приемането от страна на Словашката република на необходимите мерки за изпълнението на посоченото решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271);

б)      еднократно платима сума в размер на 743,60 EUR дневно, но в общ размер не по-малко от 939 000 EUR, за всеки ден забава при приемането от страна на Словашката република на необходимите мерки за изпълнение на решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), считано от 25 април 2013 г., деня на произнасяне на посоченото решение,

–        до датата на постановяване на решението по настоящото дело, или

–        до датата на приемане от страна на Словашката република на необходимите мерки за изпълнение на решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), ако тази дата предхожда датата на постановяване на решението по настоящото дело;

3)      Да осъди Словашката република да заплати съдебните разноски.

15.      Словашката република моли Съда:

1)      да отхвърли иска като недопустим;

2)      при условията на евентуалност, да отхвърли иска като частично недопустим, а в останалата му част — като неоснователен, или да го отхвърли изцяло като недопустим;

3)      при условията на евентуалност спрямо предходното, да намали сумата на предложените от ищеца имуществени санкции;

4)      да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

16.      Страните представят писмени становища. На 14 ноември 2017 г., след приключването на писмената фаза на производството, Словакия предоставя на Съда допълнителна информация относно закриването на спорното депо и текущия законодателен процес. Тази информация обаче не променя предлаганото със заключението решение.

IV.    Правен анализ

17.      По-нататък, на първо място, трябва да се разгледа допустимостта на иска, след това изпълнението на решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) и в заключение, въпросът за имуществените санкции.

1.      По допустимостта на иска

18.      Словакия твърди, че искът е недопустим. Тя се позовава на факта, че в иска Комисията я упреква, че въпросното депо не е напълно закрито по смисъла на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци. Според нея обаче спазването на тази разпоредба нито е било предмет на първото решение на Съда, нито Комисията е посочила в официалните уведомителни писма по член 260 ДФЕС, че е налице нарушение на тази норма.

1.      По предмета на решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271)

19.      Вярно е, че в решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) не се споменава член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци. Напротив, то се ограничава до установяване на нарушение на член 14, букви а)—в) от Директивата относно депонирането на отпадъци. Това нарушение произтича от факта, че Словакия е позволила депото да работи без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали може да се продължи експлоатацията му въз основа на одобрен план за подобрение.

20.      Тази констатация може въз основа на стеснителното тълкуване на нейния текст да се разбира в смисъл, че Съдът разглежда като нарушение на член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци само допуснатата експлоатация на депото.

21.      Подобни изявления на Съда обаче трябва да се тълкуват с оглед на нарушената норма. В това отношение е вярно, че член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци забранява съществуващите депа да продължат да действат, ако не са изпълнени предвидените в него условия.

22.      Както обаче признава и Словакия, член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци предоставя на държавите членки два начина да изпълнят задълженията си по отношение на тези съществуващи депа. Те или дават разрешение за оставането им в действие в съответствие с Директивата относно депонирането на отпадъци, или приемат необходимите мерки, за да гарантират, че депата за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на дейността, се закриват във възможно най-кратък срок в съответствие с член 7, буква ж) и член 13(4).

23.      Що се отнася до възможността за продължаване на дейността, Съдът вече е постановил, че задълженията по член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци не се изчерпват с окончателното ѝ разрешаване въз основа на план за подобряване на условията в депото. Напротив, предвидените мерки трябва да бъдат изпълнени, за да бъде експлоатацията на депото в съответствие с Директивата(5).

24.      В случай на отказ за продължаване на дейността на депото също така не е достатъчно да се прекрати само по-нататъшното депониране на отпадъци. Напротив, трябва да се изпълнят необходимите мерки за закриване(6). Това се дължи на обстоятелството, че дори и без допълнителни отпадъци такива депа продължават да представляват значителни рискове за околната среда. Единствено окончателното закриване при спазване на Директивата относно депонирането на отпадъци намалява тези рискове до такава степен, че те да са приемливи.

25.      Следователно, ако дадена държава членка приложи член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци не посредством продължаването на дейността, а посредством закриването на депото, тя трябва да изпълни и изискванията на член 13.

26.      Същото важи и ако държавата членка приложи член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци, след като Съдът е установил, че тази разпоредба е била нарушена.

27.      Следователно спазването на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци е имплицитно, но по необходимост е включено в предмета на решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) и изпълнението му може да се постигне по реда на член 260 ДФЕС.

2.      По предмета на досъдебната процедура

1)      По официалното уведомително писмо

28.      Словакия счита освен това обаче, че искът разширява предмета на производството в сравнение с първоначалното уведомително писмо на Комисията от 21 ноември 2013 г., съгласно което Словакия следва да вземе становище по твърдението, че решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) не е изпълнено изцяло. Подобно разширяване не било допустимо.

29.      Преди Комисията да изпрати това официално уведомително писмо на Словакия, посочената държава членка вече била заявила намерението си да закрие депото.

30.      Комисията обаче счита, че обявените мерки не са достатъчни. По-конкретно тя прави две възражения.

31.      На първо място, член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци изисквал операторът на депото да представи план за подобряване на условията в депото. Това обаче нито било направено, нито предварително обявено. Компетентните органи също не били приели окончателно решение въз основа на такъв план.

32.      На второ място, към депото не се прилагали правилата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването(7), а специалните разпоредби относно депата, т.е. уредбата, транспонираща Директивата относно депонирането на отпадъци в словашкото законодателство. По този начин Комисията насочва вниманието към констатациите в точки 32—36 от решение Комисия/Словакия (EU: C:2013:271), според които разрешението за депото трябва да отговаря на правилата за депониране на отпадъци.

33.      В исковата си молба Комисията поддържа, че компетентните словашки органи действително са решили да спрат експлоатацията на определени участъци от депото (участъци 2а и 2b), но не са привели това решение напълно в съответствие с член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, а освен това решението за закриване все още не е влязло в сила. На второ място, тя твърди, че за друг участък от депото (участък 2c) дори не е прието решение за закриване.

34.      Ако Съдът поставяше строги изисквания относно съвпадане между официалното уведомително писмо и иска, допустим предмет на настоящото производство би било най-много твърдението за липса на окончателно, съответно влязло в сила, решение за закриване на депото. Това е така, тъй като липсата на окончателно решение е посочена в официалното уведомително писмо от 21 ноември 2013 г.

35.      От друга страна, в официалното уведомително писмо не е включено изрично или имплицитно всяко нарушение на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци. Ето защо, строго погледнато, това основание би било недопустимо в съдебното производство.

36.      Не е ясно обаче дали може да се изисква подобно съвпадане между предмета на официалното уведомително писмо и предмета на иска.

37.      В подкрепа на тази теза е съдебната практика по член 228, параграф 2 ЕО (понастоящем след изменението — член 260, параграф 2 ДФЕС). Допустимият предмет на иск, предявен на основание на този член, е ограничен от досъдебната процедура, предвидена в тази разпоредба, така че в исковата си молба Комисията не може да разширява предмета на спора, като повдигне нови твърдения за нарушения в сравнение с тези в мотивираното становище(8).

38.      Съдът подчертава също, че Комисията е длъжна в издаденото съгласно член 228, параграф 2 ЕО мотивирано становище да уточни пунктовете, по които съответната държава членка не се е съобразила с решението на Съда за установяване на неизпълнението на задължения. Поради това предметът на спора не би могъл да бъде разпростиран към задължения, които не са посочени в мотивираното становище, тъй като това би означавало нарушение на съществени за редовността на производството процесуални изисквания(9).

39.      Поради въведените изменения с Договора от Лисабон обаче член 260, параграф 2 ДФЕС вече не изисква от Комисията да издава мотивирано становище.

40.      Отпадането на мотивираното становище води до заключението, че понастоящем следва да се поставят особено строги изисквания към определянето на предмета на спора в официалното уведомително писмо. Според това тълкуване в него би трябвало предметът на спора да бъде определен точно. Това всъщност е единственото официално изявление на Комисията, което би могло да определи предмета на производството в процедурата по член 260, параграф 2 ДФЕС(10).

41.      В противоречие с този извод обаче е фактът, че Договорът от Лисабон не отменя официалното уведомително писмо, а мотивираното становище, макар че вместо това би могло да бъде премахнато официалното уведомително писмо, както е обсъждано и в Европейския конвент(11). Би било обаче нелогично да се премахне етапът, към който се прилагат по-строги изисквания, а да се повишат изискванията за оставения в сила етап.

42.      Освен това целта за рационализиране на досъдебната процедура е правилата за санкциите да се направят по-ефективни и опростени в случай на неизпълнение на решенията на Съда(12). На тази цел не съответства повишаването на изискванията към официалното уведомително писмо.

43.      Напротив, от гледна точка на правото на защита и на правната сигурност по принцип е достатъчно, ако държавата членка е била уведомена, че Комисията има намерение да приложи член 260, параграф 2 ДФЕС, и изобщо е имала възможност да изложи своите съображения(13). От друга страна предметът на производството по член 260, параграф 2 ДФЕС вече в достатъчна степен е определен в първото решение на Съда. Освен това държавите членки познават напълно както задължението си да вземат мерките, които предполага изпълнението на едно решение на Съда, с което се установява неизпълнение от държавата, така и последиците, които неизпълнението на това задължение може да породи(14).

44.      Освен това не може да се очаква от Комисията в своето първо и единствено официално съобщение да посочи всички възможни недостатъци във връзка с изпълнението на решението. Такива изисквания не биха довели до по-ефективна и опростена процедура.

45.      Следователно по принцип Комисията не е длъжна да уточнява в официалното уведомително писмо съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС всички възможни основания, които биха могли да поставят под основателно съмнение достатъчното изпълнение на първото решение.

46.      При прилагането на член 260, параграф 2 ДФЕС Комисията обаче също трябва да се ръководи от целта за по-ефективното и опростено изпълнение на решенията на Съда. Това по-специално означава, че официалното уведомително писмо не трябва да заблуждава държавата членка, а следва да съдържа възможно най-полезни указания за изпълнението на първото съдебно решение. За тази цел Комисията трябва по-специално да положи усилия да обърне дължимото внимание на информацията, с която разполага, относно намеренията за изпълнение от държавата членка. Само такова поведение съответства на задължението на Комисията за лоялно сътрудничество с държавите членки съгласно член 4, параграф 3 ДЕС(15).

47.      Официалното уведомително писмо от 21 ноември 2013 г. не отговаря на този критерий. Въпреки че на Комисията е било известно намерението на Словакия за закриване, тя не споменава изискванията към закриването на съществуващите депа. Напротив, тя се занимава с общи въпроси на процедурата съгласно член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци и подробности от словашкото право. В иска обаче тези твърдения са включени само отчасти.

48.      Освен това Комисията е имала достатъчно възможности да изясни своите възражения, и по-специално значението на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, с допълнително искане за разяснения преди предявяването на иска. Все пак са изминали повече от две години от получаването на словашкия отговор на официалното уведомително писмо на 14 януари 2014 г. до решението на Комисията за предявяване на иска от 16 юни 2016 г.(16). От първото решение от 25 април 2013 г. са изминали дори повече от три години.

49.      Следователно, въпреки че Словакия със сигурност е знаела за задълженията си по член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, тя не е трябвало да очаква, че Комисията ще направи тези задължения предмет на иск по член 260, параграф 2 ДФЕС.

50.      На тези основания считам, че искът е недопустим в частта, в която се твърди нарушение на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци.

2)      По писмената реплика на Комисията

51.      Освен това в писмената си реплика Комисията поддържа, че решенията за закриването от 2016 г. не съдържат позоваване на план за подобряване на условията в депото. По отношение на иска това било ново основание, което би било допустимо съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник само ако почива на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. За такива обаче не може да става и дума, тъй като най-малко решението от 15 август 2016 г. е било известно на Комисията при предявяването на иска в пълен обем(17). Ето защо и този довод е недопустим.

3.      Междинно заключение

52.      Следователно предявеният от Комисията иск е допустим и следва да се разгледа по същество в частта относно липсата на окончателно решение по смисъла на член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци. При условията на евентуалност обаче, ако Съдът приеме, че твърдението за нарушение на член 13 е допустимо, накратко ще се спра на това правно основание в последващия анализ на основателността на иска и на имуществените санкции (раздели IV.Б.3 и IV.В.3.). Няма да разгледам обаче също така недопустимото твърдение за липса на план за подобряване на условията в депото.

2.      По основателността на иска

53.      В решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) Съдът установява, че като е допуснала експлоатирането на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали може да се продължи експлоатацията му въз основа на одобрен план за подобрение, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а)—в) от Директивата относно депонирането на отпадъци.

54.      При проверката за изпълнение на дадено съдебно решение датата, към която се преценява наличието на такова неизпълнение на задължения по член 260, параграф 2 ДФЕС, е датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, изпратено по силата на тази разпоредба(18). Следователно в настоящото производство следва да се разгледа положението към 21 януари 2014 г.

55.      Освен това за проверката дали да се наложи периодична имуществена санкция и/или еднократно платима сума съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС, е релевантно и положението към момента на решението на Съда в настоящото производство. По-специално налагането на периодична имуществена санкция е обосновано само доколкото продължава да е налице неизпълнението на задължения, произтичащо от неизпълнение на предходно съдебно решение(19).

56.      Поради това по-нататък първо ще обсъдя изпълнението на първото решение към 21 януари 2014 г., а след това и положението понастоящем.

1.      По изпълнението към момента на изтичане на срока

57.      Както беше посочено, за изпълнението на решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) е необходимо или разрешение за продължаване на дейността на депото въз основа на план за подобряване на условията в депото, който отговаря на изискванията на Директивата относно депонирането на отпадъци, или окончателно решение за закриване, което да бъде изпълнено, по-специално в съответствие с член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци. Словакия е избрала възможността за закриване, но Комисията счита, че мерките, предприети досега, са недостатъчни.

58.      Съгласно неоспорените твърдения на Словакия използването на депото е забранено от 7 януари 2014 г., т.е. по-специално не се депонират нови отпадъци.

59.      Както обаче правилно твърди Комисията, това не е достатъчно. Напротив, съгласно член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци компетентните органи трябва да вземат окончателно решение дали експлоатацията на депото може да продължи. Следователно трябва да бъде издадено ново разрешително или да бъде взето решение за закриване на депото.

60.      Наистина на 21 октомври 2013 г. компетентните органи са приели решение за закриване на части от депото, а именно участъци 2а и 2b, но това решение е отменено на 10 април 2014 г., за да се извърши оценка на въздействието върху околната среда. Процедурата по закриване на останалия участък 2c е спряна, тъй като собствеността върху тези земи е спорна (и продължава да е спорна).

1)      По участъци 2a и 2b

61.      Необходимо е най-напред да се установи дали валидното към момента на изтичане на срока решение за закриване на участъци 2а и 2b следва да се признае за окончателно решение по смисъла на член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци.

62.      В този смисъл сочи обстоятелството, че съгласно наличната информация компетентните органи са възнамерявали още с това решение окончателно да закрият съответните участъци.

63.      Действително това решение все още е можело да бъде обжалвано по съдебен ред, следователно то не е влязло в сила. Член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци обаче изисква само окончателно решение на компетентния орган. Влизането в сила не може да бъде предпоставка за това.

64.      В правов Съюз, който гарантира ефективна правна защита, по-специално при прилагането на правото на Съюза(20), решение на публичен орган не може да е окончателно преди изтичането на сроковете за обжалване — в смисъл, че се изключва контролът по съдебен ред. Освен това компетентните органи не могат да попречат на обжалване в рамките на срока. В допълнение, въпреки дългия срок от осем години, предвиден в член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци за вземане на окончателното решение, не може да има гаранция, че по отношение на решенията, които трябва да се приемат съгласно него, всички съдебни производства ще бъдат приключени до изтичането на крайния срок. Освен това следва да се приеме, че този срок не е предвиден във връзка с евентуални действия за правна защита, а поради възможните трудности при подобряването на условията в депата за отпадъци или тяхното закриване.

65.      Ето защо по принцип трябва да е достатъчно, ако решението на компетентния орган и издадено като окончателно уреждане на съответния конкретен случай, каквото е решението от 21 октомври 2013 г.

66.      Компетентните органи обаче са отменили това решение на 10 април 2014 г., т.е. след изтичането на срока, определен в официалното уведомление. На първо място, тази отмяна е ново нарушение на задължението за изпълнение на решението Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), което не е било налице към момента на настъпване на релевантния момент, а именно изтичането на крайния срок. В същото време обаче, на второ място, то отменя с обратна сила, т.е. следователно и към момента на изтичане на крайния срок, резултата от решението за закриване, който първоначално е съществувал.

67.      Следователно по отношение на участъци 2а и 2b Словакия не е изпълнила в срок решението на Съда, предмет на спора.

68.      Словакия обаче счита, че не е било възможно да се постигне по-голям напредък във връзка със закриване на тези участъци, тъй като за необходимите административни процедури било необходимо време.

69.      В това отношение по принцип държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения от нейния вътрешен правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза. Поради това Съдът е отхвърлял такива доводи по отношение на изпълнението на решения в областта на законодателството относно отпадъците(21), но и по отношение на транспонирането на Директивата за отпадъчните води(22), в които по правило е необходимо изграждането на свързани с големи разходи канализационни съоръжения и мрежи(23).

70.      Словакия обаче подчертава по-специално, че съгласно Директивата за ОВОС(24) било необходимо да се извърши оценка на въздействието. В това отношение следва да се признае, че решението за закриване на депо за отпадъци действително трябва да е придружено от такава оценка, ако закриването засяга изменение на мястото на депото — чрез работи или чрез действия за изменение на материалното положение — и може да има значителни (неблагоприятни)(25) последици за околната среда(26).

71.      Необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, изисквана от правото на Съюза, обаче не може да оправдае забавянето на изпълнението на решението на Съда, предмет на спора. Всъщност задълженията по Директивата относно депонирането на отпадъци и необходимите усилия за тяхното изпълнение би трябвало отдавна да са известни на Словакия. Поради това тя е разполагала с достатъчно време, за да се съобрази с Директивата относно депонирането на отпадъци по отношение на спорното депо. При наличие на непреодолими трудности Словакия е трябвало да договори удължаване на сроковете при присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г.

72.      Следователно по отношение на участъци 2а и 2b Словакия не е изпълнила решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) в срока, определен в официалното уведомително писмо.

2)      По участък 2c

73.      По отношение на участък 2c от депото никога не е имало решение за закриване.

74.      Според информацията, предоставена от Словакия, забавянето се дължи на съдебни спорове относно собствеността върху тези земи. Те обаче са съществували най-малко от 2009 г., а Словакия не е обяснила защо не са приключили до изтичането на срока. Във всеки случай такива спорове не могат да оправдаят поемането на рисковете за околната среда, свързани с депо за отпадъци, което не е надлежно закрито.

75.      Следователно и по отношение на участък 2c Словакия не е изпълнила решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) в срока, определен в официалното уведомително писмо.

3)      Междинно заключение

76.      Ето защо, като не е приела окончателно решение за закриване на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec до 21 януари 2014 г., Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и решение на Съда Комисия/Словакия (EU:C:2013:271).

2.      По положението понастоящем

77.      В сравнение с положението към момента на изтичане на срока положението понастоящем е различно, тъй като има решение на компетентните органи от 15 август 2016 г., съгласно което участъци 2а и 2b от депото вече не се използват, а се закриват и обновяват. След жалба от 9 ноември 2016 г. компетентният надзорен административен орган е потвърдил това решение. Въпреки че междувременно е подадена съдебна жалба, тя не препятства изпълнението на решението.

78.      Макар Комисията да оспорва, че това решение е окончателно, тъй като не е влязло в сила, както вече беше посочено, влизането в сила не е предпоставка за наличието на окончателно решение.

79.      Ето защо трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че решенията относно участъци 2a и 2b не са окончателни.

80.      Все още обаче няма решение за закриването и възобновяването на участък 2c.

81.      Следователно Комисията с право продължава да възразява срещу липсата на решение относно участък 2c.

82.      Ето защо, тъй като все още не е приела окончателно решение за закриване на участък 2c от депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec, Словашката република понастоящем не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271).

3.      При условията на евентуалност: по прилагането на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци

83.      Все пак, ако Съдът приеме, че искът на Комисията е допустим и в частта, в която се твърди нарушение на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, ще трябва допълнително да се установи, че не е налице изпълнение. Всъщност между страните е безспорно, че депото не е било закрито нито към момента на изтичане на срока по смисъла на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, нито понастоящем.

3.      По имуществените санкции

84.      При прилагането на член 260, параграф 2 ДФЕС по всяко дело Съдът следва в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определя подходящите имуществени санкции, за да се осигури възможно най-бързо изпълнение на предходно решение, установяващо неизпълнение на задължения, и да се предотврати повтарянето на аналогични нарушения на правото на Съюза(27).

85.      При това предложенията на Комисията не могат да обвържат Съда и представляват само полезна отправна точка. По същия начин насоки като съдържащите се в съобщенията на Комисията също не обвързват Съда, а допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на Комисията(28).

1.      По периодичната имуществена санкция

86.      При определянето на размера на периодичната имуществена санкция основните критерии, които трябва да се вземат предвид, за да се гарантира принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, по принцип са тежестта на нарушението, неговата продължителност (след първото осъждане) и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии трябва да се отчетат по-конкретно последиците от неизпълнението за частните и за публичните интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка(29).

87.      На първо място, що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията, въз основа на своя иск, който се отнася както до липсата на окончателно решение за цялото депо, така и до липсата на мерки за закриване съгласно член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци, оценява нарушението с коефициент за тежест 2 от максимум 20.

88.      Както обаче беше посочено по-горе, искът е недопустим в частта относно изискванията на член 13 и понастоящем не е основателен във връзка с решението относно участъци 2а и 2b. Необходимо е само да се приеме окончателно решение за участък 2c, който обхваща около половината от площта на депото.

89.      Това е довод за определяне на значително по-нисък коефициент за тежест от предложения от Комисията.

90.      Независимо от това трябва да се вземе предвид фактът, че по правило нарушенията на законодателството относно отпадъците са с особено голямо значение, че противно на твърденията на страните, въздействието върху околната среда не е непременно от чисто локално естество, че проблемът е съществувал относително отдавна, но също така и че Словакия досега не е била осъждана за нарушения на законодателството относно отпадъците.

91.      По-специално, Съдът вече е констатирал, че задължението отпадъците да бъдат обезвреждани, без да се застрашава здравето на човека и без да се вреди на околната среда, е част от самите цели на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда съгласно член 191 ДФЕС(30). От тук Съдът съответно заключава, че спорните нарушения на законодателството относно отпадъците са особено сериозни.

92.      По принцип това важи и за нарушение на член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци по отношение на едно-единствено депо. Всъщност, както посочва Съдът в точка 34 от решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), спазването на тази разпоредба е в основата на съответствието на спорното депо с изискванията на Директивата относно депонирането на отпадъци. Ето защо не става дума просто за формално нарушение(31).

93.      Освен това Словакия прекратява използването на депото на 7 януари 2014 г. Следователно, въпреки че е изключено създаването на нови рискове за човешкото здраве и/или околната среда, този факт поражда съмнения дали депото изобщо може да се експлоатира без големи трудности в съответствие с Директивата относно депонирането на отпадъци. Напротив, налице е основание за опасение, че експлоатацията в миналото е била съпроводена от значителни рискове от споменатия вид. За да се контролират тези рискове, депото трябва поне да бъде надлежно закрито. Това не е възможно, без да е прието окончателно решение за закриване.

94.      Що се отнася до доводите на двете страни относно локалния характер на възможните неблагоприятни последици, следва да се отбележи, че спорното депо за отпадъци се намира на бреговете на река Вах, която може да бъде засегната от евентуални замърсители и да продължи да ги разпространява надолу по течението.

95.      Освен това нарушението на правото на Съюза продължава от 16 юли 2009 г., когато съгласно член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци е следвало да е прието окончателно решение за продължаване на дейността или закриване на депото, т.е. повече от осем години. По принцип след присъединяването си към Съюза през 2004 г. Словакия е имала достатъчно време, за да приеме такова решение, дори ако действително е била необходима оценка на въздействието върху околната среда.

96.      От друга страна, Словакия правилно посочва, че до сега никога не е била осъждана от Съда за нарушение на законодателството в областта на отпадъците, макар Съдът вече да се е занимавал с тази област от политиката във връзка със Словакия(32).

97.      Ето защо като цяло считам, че е подходящ коефициент на тежест от само 0,5.

98.      Що се отнася, на второ място, до продължителността на нарушението от обявяването на първоначалното решение за неизпълнение на задължения, тя трябва да се оценява, като се вземе предвид датата, на която Съдът разглежда фактите в рамките на това производство(33). В настоящия случай продължителността на нарушението е значителна, тъй като, ако се постанови осъдително решение в края на април следващата година, ще са изминали повече от пет години, считано от датата на обявяването на първото решение на 25 април 2013 г., макар че е трябвало да се приеме само окончателно решение за закриване, за да се отстрани твърдяното нарушение. Поради това коефициентът за продължителност трябва да бъде определен на 6, в съответствие със скалата на Комисията, която използва коефициент 0,1 на месец.

99.      Следователно, като се съобрази платежоспособността на Словакия(34), се получава периодична имуществена санкция в размер на 3 345,60 EUR на ден. Съдът следва да закръгли тази сума на 3 300 EUR и да я наложи като периодична имуществена санкция, която да се плаща до приемане на окончателно решение относно участък 2c от депото.

2.      По еднократно платимата сума

100. При упражняването на правото си на преценка в разглежданата област Съдът има право да наложи кумулативно периодична имуществена санкция и еднократно платима сума. Принципът за налагане на санкция под формата на еднократно платима сума почива основно върху преценката какви последици за частните и публичните интереси има неизпълнението на задължения от страна на съответната държава членка, по-конкретно когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е констатирано.Това осъждане трябва във всеки конкретен случай да бъде функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с действията на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС. В това отношение посочената разпоредба предоставя на Съда широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция(35).

101. Що се отнася до еднократно платимата сума, Комисията предлага нейният размер да се определи, като стандартната фиксирана сума, определена на 230 EUR дневно, се умножи по идентичния коефициент „n“ за платежоспособност — 1,64, и по идентичния коефициент за тежест (в този случай 0,5) и се умножи по броя на дните между датата на обявяването на решение от 25 април 2013 г. Комисия/Словакия (EU:C:2013:271) до датата на обявяване на решението по настоящото дело. Така определената сума за всеки ден е 188,60 EUR.

102. Ако се приеме, че последното посочено решение ще бъде произнесено след точно пет години, на 25 април 2018 г., ще се получи еднократно платима сума в размер на около 344 195 EUR.

103. Все пак при определянето на еднократно платимата сума следва да се вземе предвид, че окончателното решение за закриване на участъци 2a и 2b е прието едва през 2016 г.(36). Всъщност до този момент тежестта на нарушението е двойно по-голяма, защото още за никоя част от депото не е било прието необходимото окончателно решение. Поради това за 1 575 дни трябва да се добави референтната сума от 188,60 EUR на ден. Така се получават още 297 045 EUR.

104. При закръгляне се получава еднократно платима сума в размер на 600 000 EUR. Макар тази сума да е по-малка от минималната еднократно платима сума от 939 000 EUR, която Комисията предвижда за Словакия, аз все пак я считам за подходяща. По-специално не става дума за чисто символична сума, която Комисията иска да предотврати с определянето на минимален размер(37).

3.      При условията на евентуалност: нарушение на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци

105. В случай, че Съдът приеме, че нарушението на член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци също е предмет на настоящото производство, размерът на периодичната имуществена санкция следва да се умножи по четири, а на еднократно платимата сума — по три. Това предложение се основава на съображението, че окончателното решение съгласно член 14, буква б) действително е условие за закриването, но останалите мерки за извеждане от експлоатация съгласно член 13 са от значително по-голямо практическо значение.

V.      По съдебните разноски

106. Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

107. Въпреки че Съдът не счита, че Комисията отчасти е загубила делото(38) при отклоняване от исканията ѝ за налагане на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума, все пак в настоящия случай искът на Комисията е отчасти недопустим и отчасти неоснователен.

108. Ето защо следва да се установи, че Комисията и Словакия са загубили делото по едно или няколко от предявените основания и следва да понесат съответно направените от тях съдебни разноски.

VI.    Заключение

109. Поради това предлагам на Съда да постанови следното решение:

„1)      Като не е приела окончателно решение за закриване на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec до 21 януари 2014 г., Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и решение на Съда от 25 април 2013 г., Комисия/Словакия (EU:C:2013:271).

2)      В случай че до деня на произнасяне на настоящото съдебно решение Словашката република все още не е приела окончателно решение съгласно член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци във връзка с участък 2c от депо за отпадъци Žilina — Považský Chlmec, което е необходимо, за да се изпълни решение на Съда от 25 април 2013 г., Комисия/Словакия (EU:C:2013:271), Словашката република се осъжда да заплати на Европейската комисия периодична имуществена санкция в размер на 3 300 EUR за всеки ден забава до приемането на това решение, считано от датата на постановяване на решението на Съда по настоящите дела до приемане на посоченото решение.

3)      Осъжда Словашката република да заплати на Европейската комисия еднократно платима сума в размер на 600 000 EUR.

4)      Отхвърля иска в останалата му част.

5)      Европейската комисия и Словашката република понасят съответно направените от тях съдебни разноски“.


1      Език на оригиналния текст: немски.


2      Решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Португалия (C‑457/07, EU:C:2009:531, т. 52 сл.).


3      Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94).


4      Решения от 16 юли 2015 г., Комисия/България (C‑145/14, EU:C:2015:502, т. 30) и от 25 февруари 2016 г., Комисия/Испания (C‑454/14, EU:C:2016:117, т. 59).


5      Решение от 25 февруари 2016 г., Комисия/Испания (C‑454/14, EU:C:2016:117, т. 42 и сл.).


6      Вж. решение от 25 февруари 2016 г., Комисия/Испания (C‑454/14, EU:C:2016:117, т. 61).


7      В това отношение в решение Комисия/Словакия (EU:C:2013:271, т. 32—36) Съдът се позовава на Директива на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, 1996 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183). Междувременно тази уредба е станала част от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17).


8      Решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Португалия (C‑457/07, EU:C:2009:531, т. 56).


9      Решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Португалия (C‑457/07, EU:C:2009:531, т. 58 и 60).


10      Така например Hatje, A. Artikel 260 AEUV (ex-Artikel 228 EGV) [Wirkung und Durchsetzung von Urteilen; Zwangsgeld]. — In: Von der Groeben/Schwarze/Hatje, Europäisches Unionsrecht, Nomos, Baden-Baden, 2015, pt. 18.


11      Секретариат на Европейския конвент, Заключителен доклад на дискусионния кръг относно начина на работа на Съда от 25 март 2003 г. (Документ CONV 636/03, т. 28, буква а).


12      Секретариат на Европейския конвент, Заключителен доклад на дискусионния кръг относно начина на работа на Съда от 25 март 2003 г. (Документ CONV 636/03, т. 28).


13      Решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 52).


14      Решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 50).


15      Вж. решения от 16 октомври 2003 г., Ирландия/Комисия (C‑339/00, EU:C:2003:545, т. 71), от 4 март 2004 г., Германия/Комисия (C‑344/01, EU:C:2004:121, т. 79), и от 10 юли 2014 г., Nikolaou/Сметна палата (C‑220/13 P, EU:C:2014:2057, т. 51).


16      Съобщение за медиите IP/16/2099 на Комисията.


17      Точка 17 и приложение A.15 от исковата молба.


18      Решения от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 67) и от 25 юни 2013 г., Комисия/Чешка република (C‑241/11, EU:C:2013:423, т. 23).


19      Решения от 9 декември 2008 г., Комисия/Франция (C‑121/07, EU:C:2008:695, т. 27), от 7 юли 2009 г., Комисия/Гърция (C‑369/07, EU:C:2009:428, т. 59), от 17 ноември 2011 г., Комисия/Италия (C‑496/09, EU:C:2011:740, т. 42), от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 96) и от 28 ноември 2013, Комисия/Люксембург (C‑576/11, EU:C:2013:773, т. 43).


20      Решение от 8 ноември 2016 г., Lesoochranárske zoskupenie VLK (C‑243/15, EU:C:2016:838, по-специално т. 50).


21      Решения от 2 декември 2014 г., Комисия/Гърция (C‑378/13, EU:C:2014:2405, т. 29) и от 7 септември 2016 г., Комисия/Гърция (C‑584/14, EU:C:2016:636, т. 53).


22      Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43), изменена с Директива 98/15/ЕО на Комисията от 27 февруари 1998 г. (ОВ L 67, 1998 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 201).


23      Вж. по този въпрос решения от 15 октомври 2015 г., Комисия/Гърция (C‑167/14, EU:C:2015:684, т. 28 и сл.) и от 22 юни 2016 г., Комисия/Португалия (C‑557/14, EU:C:2016:471, т. 41).


24      Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1).


25      Така и моето заключение по дело Ecologistas en Acción-CODA (C‑142/07, EU:C:2008:254, т. 50). Решение от 25 юли 2008 г., Ecologistas en Acción-CODA (C‑142/07, EU:C:2008:445, т. 41), обаче изисква оценка и при възможност за значителни благоприятни последици.


26      Решение от 19 април 2012 г., Pro-Braine и др. (C‑121/11, EU:C:2012:225, т. 33).


27      Решение от 17 ноември 2011 г., Комисия/Италия (C‑496/09, EU:C:2011:740, т. 36).


28      Решения от 10 януари 2008 г., Комисия/Португалия (C‑70/06, EU:C:2008:3, т. 34), от 7 юли 2009 г., Комисия/Гърция (C‑369/07, EU:C:2009:428, т. 112), от 17 ноември 2011 г., Комисия/Италия (C‑496/09, EU:C:2011:740, т. 37) и от 17 октомври 2013 г., Комисия/Белгия (C‑533/11, EU:C:2013:659, т. 64).


29      Решения от 15 октомври 2015 г., Комисия/Гърция (C‑167/14, EU:C:2015:684, т. 54) и от 22 юни 2016 г., Комисия/Португалия (C‑557/14, EU:C:2016:471, т. 70).


30      Решения от 2 декември 2014, Комисия/Италия (C‑196/13, EU:C:2014:2407, т. 98) и от 7 септември 2016 г., Комисия/Гърция (C‑584/14, EU:C:2016:636, т. 77).


31      Вж. също решение от 25 февруари 2016 г., Комисия/Испания (C‑454/14, EU:C:2016:117, т. 63).


32      В определение на председателя на Съда от 28 януари 2013 г., Европейска комисия/Словашка република (C‑305/12, EU:C:2013:38, т. 4), се посочва, че Словакия е изпълнила задължението си да транспонира Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 2008 г., стр. 3) едва по време на съдебното производство, т.е. със закъснение от около две години. В решение от 19 май 2011 г. Комисия/Словакия (C‑253/10, EU:C:2011:325, т. 4), председателят на осми състав на Съда прави подобна констатация във връзка с транспонирането на Директивата относно депонирането на отпадъци, където закъснението е значително по-голямо. От друга страна, постановено е решение от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8), на основание на преюдициално запитване, и поради това Съдът не е правил констатации по въпроса дали правото на Съюза е нарушено във връзка със спорното депо за отпадъци по това дело.


33      Решения от 2 декември 2014 г., Комисия/Гърция (C‑378/13, EU:C:2014:2405, т. 57) и от 7 септември 2016 г., Комисия/Гърция (C‑584/14, EU:C:2016:636, т. 80).


34      Съгласно Съобщение на Комисията C(2016) 5091 окончателен от 9 август 2016 г. за това се плаща стандартната фиксирана сума от 680 EUR, умножена по коефициент 1,64. В иска си Комисията се позовава още на Съобщението си C(2015) 5511 от 5 август 2015 г., което е приложимо, когато на 16 юни 2016 г. тя взема решение да предяви иска.


35      Решение от 2 декември 2014 г., Комисия/Гърция (C‑378/13, EU:C:2014:2405, т. 71—73).


36      Вж. решение от 2 декември 2014 г., Комисия/Гърция (C‑378/13, EU:C:2014:2405, т. 78).


37      Съобщение от 13 декември 2005 г. „Прилагане на член 228 от Договора за ЕО“ (SEC(2005) 1658), точка 20.


38      Вж. по-специално решение от 22 юни 2016 г., Комисия/Португалия (C‑557/14, EU:C:2016:471, т. 43 и 44, 62 и 63, както и 102), и представеното от мен заключение по това дело (EU:C:2016:119, т. 92), както и цитираната там съдебна практика.