СТАНОВИЩЕ 1/09

Становище, прието съгласно член 218, параграф 11 ДФЕС

„Становище, прието съгласно член 218, параграф 11 ДФЕС — Проект за споразумение — Създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство — Съд за европейски и общностни патенти — Съвместимост на посочения проект с Договорите“

Резюме на становището

1.        Международни споразумения — Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство — Предварително становище на Съда — Искане за становище, подадено в хода на предварителната фаза на преговорите или преди започването им — Становище, поискано от Съвета без консултация с Парламента — Допустимост — Условия

(член 218, параграф 11 ДФЕС)

2.        Международни споразумения — Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство — Създаване на съд за европейски и общностни патенти — Съвместимост с разпоредбите на Договора

(членове 262 ДФЕС и 344 ДФЕС)

3.        Международни споразумения — Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство — Създаване на съд за европейски и общностни патенти — Изключителна компетентност на този съд за разглеждането на искове, предявени от частноправни субекти, и за тълкуването и прилагането на правото на Съюза в областта на патента на Общността — Несъвместимост с институционалната и правораздавателната рамка на Съюза

(член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС; членове 258—260 ДФЕС и 267 ДФЕС)

1.        Съгласно член 218, параграф 11 ДФЕС Парламентът, Съветът, Комисията или държава членка могат да поискат становището на Съда относно съвместимостта на предвидено споразумение с разпоредбите на Договорите. Целта на тази разпоредба е да предотврати усложненията, които биха възникнали от оспорване по съдебен ред на съвместимостта с Договорите на ангажиращи Съюза международни споразумения. Всъщност съдебно решение, с което след сключването на ангажиращо Съюза международно споразумение евентуално се приеме за установено, че с оглед на неговото съдържание или на приетата за неговото сключване процедура това споразумение е несъвместимо с разпоредбите на Договорите, не би могло да не доведе до сериозни затруднения за Съюза не само във вътрешен план, но и от гледна точка на международните отношения и би създало опасност от причиняване на вреди на всички заинтересовани страни, включително на третите държави.

Обстоятелството, че международно споразумение може да бъде прието едва след консултация и дори след одобряване от страна на Парламента, както и че приемането в рамките на Съюза на евентуални съпътстващи законодателни мерки ще бъде обект на законодателна процедура, в която участва тази институция, е без значение за предоставената на Съвета по силата на член 218, параграф 11 ДФЕС възможност да поиска становище от Съда.

При това възможността за подаване на искане за становище по силата на посочения член не изисква като предварително условие да се постигне окончателно споразумение между съответните институции. Всъщност предоставеното на Съвета, Парламента, Комисията и държавите членки право да отправят искане за становище от Съда може да се упражнява самостоятелно без каквото и да е съгласуване и без да е необходимо да се изчаква окончателният резултат от свързана с това законодателна процедура. Във всеки случай Парламентът си запазва правото самият той да подаде искане за становище.

Освен това, когато предметът на подготвяното споразумение е известен, дори все още да съществува известен брой възможни алтернативи и различия във връзка с редакцията на въпросните текстове, Съдът може да бъде сезиран с искане за становище преди началото на преговорите на международно равнище, ако представените на Съда документи му позволяват да направи достатъчно сигурна преценка във връзка с повдигнатия от Съвета въпрос. Допустимостта на искане за становище не може да се оспори с довода, че Съветът все още не е приел решението за започване на преговорите на международно равнище.

(вж. точки 47, 48, 53, 55 и 56)

2.        Член 262 ДФЕС не може да бъде пречка за създаването на съд за европейски и общностни патенти. Макар да е вярно, че този член дава възможност да бъдат предоставени на Съда някои от правомощията, които се предвижда да бъдат поверени на посочения съд за патенти, този текст не указва единствения възможен начин за създаването на единен съд в областта на патентите. Всъщност с тази разпоредба се предвижда възможността за разширяване на правомощията на юрисдикциите на Съюза по отношение на споровете, свързани с прилагането на актове на Съюза, които създават европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост. Следователно с член 262 ДФЕС не се урежда изключителна компетентност на Съда в разглежданата област и не се предопределя изборът на уредба на правораздаването, която може да се въведе за решаването на споровете между частноправни субекти относно правата на интелектуална собственост.

Създаването на съд за европейски и общностни патенти не може да противоречи и на член 344 ДФЕС, като се има предвид, че с този член на държавите членки само се забранява да уреждат споровете относно тълкуването или прилагането на Договорите по начини, различни от предвидените в тях. Правомощията обаче, които проектът за споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство предвижда да се предоставят на съда за европейски и общностни патенти, ще се отнасят само за споровете между частноправни субекти в тази област.

(вж. точки 61—63)

3.        На международния съд, предвиден в проекта за споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство и понастоящем наречен съд за европейски и общностни патенти, се възлага да тълкува и прилага не само разпоредбите на посоченото споразумение, но и бъдещия регламент относно патента на Общността, както и други инструменти на правото на Съюза, по-специално регламенти и директиви, във връзка с които посоченият регламент евентуално би трябвало да се тълкува, а именно разпоредби, свързани с други режими на интелектуална собственост, както и норми от ДФЕС относно вътрешния пазар и правото на конкуренцията. Освен това може да се наложи този съд да решава висящ пред него спор с оглед на основните права и общите принципи на правото на Съюза и дори да разглежда валидността на акт на Съюза.

Макар да е вярно, че Съдът не разполага с компетентност да се произнася по преки искове между частноправни субекти в областта на патентите, тъй като тази компетентност принадлежи на юрисдикциите на държавите членки, последните обаче не могат да предоставят компетентността за решаването на такива спорове на съд, създаден с международно споразумение, което би лишило посочените юрисдикции от задачата им за прилагане на правото на Съюза, в качеството им на „общи“ съдилища в правния ред на Съюза, а оттам и от предвидената в член 267 ДФЕС възможност, а когато са налице необходимите условия, дори и от задължението, за отправяне на преюдициално запитване във въпросната област. Системата, въведена с този член, който е от основно значение за запазването на общностния характер на установеното с Договорите право, цели да гарантира при всички обстоятелства, че това право поражда едни и същи последици във всички държави членки и следователно установява пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, в рамките на което последните участват активно в правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на Съюза, както и в защитата на правата, предоставени от този правен ред на частноправните субекти.

Проектът за споразумение обаче предвижда механизъм за преюдициално запитване, който запазва за съда за европейски и общностни патенти възможността да отправя преюдициални запитвания в приложното поле на посоченото споразумение, като по този начин лишава националните юрисдикции от посочената възможност. Освен това решение на съда за европейски и общностни патенти, с което се нарушава правото на Съюза, не би могло да бъде предмет на производство за установяване на неизпълнение на задължения, нито да доведе до каквато и да е имуществена отговорност за една или повече държави членки вследствие на нарушения на правото на Съюза, за които те носят отговорност.

Поради това, като предоставя изключителна компетентност за разглеждането на значителен брой искове, предявени от частноправни субекти в областта на патента на Общността, както и за тълкуването и прилагането на правото на Съюза в тази област, на международен съд, който се намира извън институционалната и правораздавателната рамка на Съюза, подготвяното споразумение би лишило юрисдикциите на държавите членки от техните правомощия относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза, както и Съда от неговото правомощие да се произнася по отправените от посочените юрисдикции преюдициални запитвания и по този начин би засегнало правомощията, които Договорите са поверили на институциите на Съюза и на държавите членки и които са от основно значение за запазването на самото естество на правото на Съюза.

(вж. точки 71, 78, 80, 81, 83, 84, 86, 88 и 89)