Language of document :

Жалба, подадена на 12 юли 2018 г. от Унгария срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 25 април 2018 г. по съединени дела T-554/15 и Т-555/15, Унгария/Европейска комисия

(Дело C-456/18 P)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér и G. Koós)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

С жалбата си Унгария иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд от 25 април 2018 г. по съединени дела T-554/15 и T-555/15,

да отмени частично Решение C(2015) 4805 на Комисията от 15 юли 2015 година относно унгарския режим на принос на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването, доколкото с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване и на намалението на данък здравеопазване в случай на инвестиции, така както тези мерки са предвидени в приетия от унгарския парламент Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването за 2015 г. (A dohányipari vállalkozások 2015. évi egészségügyi hozzájárulásáról szóló 2014. évi XCIV. törvény),

да отмени частично Решение C(2015) 4808 на Комисията от 15 юли 2015 година относно изменението от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига, доколкото с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната ставка на таксата за инспекция на хранителната верига,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Унгарското правителство по същество мотивира жалбата си с три довода, в съответствие с критериите, разработени в практиката на Съда.

На първо място, унгарското правителство мотивира жалбата си с твърдение за неправилно прилагане на правото от страна на Общия съд при разглеждането на взаимосвързаните отменителни основания.

На второ място, Общият съд преценява неправилно член 296 ДФЕС и член 41, параграф 1 от Хартата, що се отнася до задължението за мотивиране.

На трето място, унгарското правителство изтъква грешка в преценката, в резултат от която не са надлежно взети предвид оплакванията на Унгария и неправилно са тълкувани изложените в първоинстанционната жалба доводи.

Според унгарското правителство при приемането на спорните решения Комисията не спазва изцяло приложимите процесуални правила и задължението си за мотивиране, не установява правилно фактите, допуска явна грешка в преценката и превишава правомощията си. Въпреки че проверката на всичко това попада в правомощията на Общия съд, същият не я извършва или не я извършва надлежно.

Унгарското правителство поддържа, че вследствие от това, първо, Общият съд тълкува неправилно член 11, параграф  1 от Регламент (ЕО) № 659/19991 и прилага неправилно практиката на Съда по този член. Второ, Общият съд допуска грешка в преценката, доколкото неправилно преценява — според унгарското правителство — изложеното твърдение във връзка с изискванията на принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране и неправилно стига до извода, че съгласуваността с предходните решения на Комисията и с нейната практика не е от съществено значение от гледна точка на правната сигурност. Аналогично Общият съд тълкува неправилно твърдението на унгарското правителство относно наличието на условията за държавната помощ и оставя без внимание това твърдение, включително във връзка с въпроса за спирането. Накрая, Общият съд допуска неизпълнение на задължението си за мотивиране и доколкото в противоречие със становището, поддържано от Комисията в целия ход на производството, приема, че за да се разпореди в решенията спиране на мерките, е трябвало да не е налице воля за привеждането им в изпълнение от страна на Унгария и това да е надлежно установено от Комисията в решенията ѝ.

____________

1 Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).