ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА E. SHARPSTON
представено на 30 май 2013 година(1)
Дело C‑40/12 P
Gascogne Sack Deutschland GmbH, по-рано Sachsa Verpackung GmbH
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Картел — Отрасъл на промишлените найлонови торби — Глоби — Нарушение на основното право на справедлив процес в разумен срок от Общия съд“
Встъпление
1. На 16 ноември 2011 г. Общият съд постанови три отделни решения(2), с които отхвърли три отдели жалби за отмяна на решението на Комисията по дело COMP/38354—Промишлени торби(3). В това решение Комисията приема, че е налице тежко нарушение с голяма продължителност на действащия тогава член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС), и налага тежки глоби на няколко дъщерни дружества и съответните дружества майки. Настоящото производство е по една от жалбите срещу посочените решения на Общия съд(4).
2. Освен че повдигат нови въпроси, свързани с конкурентното право, жалбите съдържат твърдения, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок по подадените пред него жалби. Поради тази причина Съдът следва да се опита в най-кратък срок да се произнесе по жалбите. За да се съобразя с това изискване, като в същото време отчета необходимостта от достатъчно време за превод, разделих разглежданите от мен въпроси между трите заключения по следния начин.
3. В точки 6—32 от настоящото заключение разглеждам ключовите законодателни разпоредби и давам описание на картела, производството, довело до решението на Комисията, и наложените глоби. Тъй като във всяка жалба се повдигат до известна степен различни въпроси, отнасящи се до обстоятелствата, при които дружествата майки са или не са отговорни за действията на изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, този въпрос се обсъжда и в трите заключения. В точки 70—150 от заключението ми по дело Groupe Gascogne(5) се съдържа анализът ми на въпросите, които се поставят във връзка с твърдението, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок (по-специално се разглеждат критериите за определяне дали е налице прекомерно забавяне, и ако това е така, евентуалните правни средства за защита, които могат се предоставят в такъв случай). Разбира се, в заключението по всяка от жалбите се разглеждат съответните подробни доводи, приведени от всеки жалбоподател във връзка например с пълнотата на мотивите на решенията на Общия съд(6).
Въведение
4. Разглежданото дело повдига два важни въпроса. Първият се отнася до начина на определяне на глобите в случай на нарушение на правилата на конкуренцията, извършено от дъщерно дружество, изцяло притежавано от дружество майка, когато това нарушение се вменява на дружеството майка на основание солидарна отговорност.
5. Вторият въпрос се отнася до правото на ефективни правни средства за защита пред съд, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“)(7) и членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека (наричана по-нататък „ЕКЗПЧ“). Ключовите въпроси тук са свързани със значението на понятието „разумен срок“ по смисъла на член 47 от Хартата и подходящото правно средство за защита, в случай че Общият съд не е произнесъл в този срок.
Правна уредба
Европейската конвенция за защита правата на човека
6. Член 6, параграф 1 ЕКЗПЧ предвижда, че всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Член 13 от Конвенцията гласи, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в конвенцията, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита. В случаите когато Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „Съдът в Страсбург“) установи нарушение на ЕКЗПЧ в производство пред него, член 41 предвижда, че той присъжда справедливо удовлетворение на потърпевшата страна (за Съда на ЕС не съществува изрична аналогична разпоредба).
Основни права
7. Член 41 от Хартата на ЕС гарантира, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
8. Член 47 от Хартата е озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“. По-специално той предвижда:
„Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
[…]“.
9. Член 48 от Хартата гарантира презумпцията за невиновност и правото на защита. Подобна гаранция се съдържа и в член 6, параграф 2 от ЕКЗПЧ.
10. Член 51, параграф 1 от Хартата гласи:
„Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза“.
11. Член 52, параграф 3 от Хартата предвижда, че смисълът и обхватът на правата, гарантирани от Хартата, са същите като дадените им в ЕКЗПЧ.
Разпоредби от Договорите
Договор за Европейския съюз (ДЕС)
12. Член 19, параграф 1 ДЕС възлага общо задължение на Съда на ЕС като институция (а следователно това включва Съда, Общия съд и специализираните съдилища) да „осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите“. Следователно държавите членки са длъжни да „установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.
Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
13. Член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО) забранява на предприятията за участват в споразумения, решения и съгласувани практики, които предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.
14. Член 261 ДФЕС гласи:
„Регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и от Съвета, в съответствие с разпоредбите на Договорите, могат да предоставят на Съда на Европейския съюз пълна юрисдикция да правораздава във връзка със санкциите, предвидени в тези регламенти“.
15. В по-общ смисъл член 263 ДФЕС предоставя на Съда компетентност да осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на институциите, включително тези на Комисията, „на основание некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт“.
Глоби в правото на конкуренцията
16. Съображения 29, 33, 37 от Регламент № 1/2003(8) гласят:
„(29) Съответствието с членове 81 и 82 от Договора и изпълнението на задълженията, наложени на предприятия и на сдружения на предприятия по реда на настоящия регламент, следва да подлежат на принудително изпълнение посредством глоби и периодични санкционни плащания.
[…]
(33) Тъй като всички решения, взети от Комисията по настоящия регламент, подлежат на контрол от Съда на Европейските общности в съответствие с Договора, съгласно член 229 от него [понастоящем член 261 ДФЕС] на Съда на Европейските общности следва да се предостави неограничена юрисдикция по отношение на решения, с които Комисията налага глоби или периодични санкционни плащания.
[…]
(37) С настоящия регламент се зачитат основните права и се съблюдават принципите, прогласени по-специално с [Хартата]. Съответно настоящият регламент следва да се тълкува и прилага при зачитане на тези права и принципи“.
17. Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003(9) предвижда, че когато дадено предприятие нарушава член 101 ДФЕС:
„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия […] За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година“ (наричан по-нататък „10-процентният таван“).
18. Посочената разпоредба е тълкувана по особен начин от съдебната власт на ЕС. Понятието „общ размер на оборота“, съдържащо се в член 23, параграф 2, означава общия оборот на корпоративна група, считана за „предприятие“ по смисъла на посочената разпоредба, т.е. всичките ѝ съставни части, взети заедно(10). Изразът „предходна стопанска година“ се тълкува в смисъл, че се отнася до стопанската година, предхождаща решението на Комисията(11). Следователно посочената година представлява отправната точка за изчисляване на 10-процентния таван.
19. Член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 предвижда, че „При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.
20. Член 31 от Регламент № 1/2003 предвижда: „Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи наложената санкция или периодично санкционно плащане“.
21. Към момента на настъпване на събитията са приложими и Насоките на Комисията от 1998 г.(12) Преамбюлът към тези насоки гласи по-специално:
„Установените по-долу принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията за определяне на глоби в рамките на 10 % от общия оборот. Тези правомощия трябва, въпреки това, да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.
Новият метод за определяне на размера на глобата ще се придържа към правилата, които се основават на определянето на основната сума, която ще се увеличава, за да се вземат предвид на отегчаващите обстоятелства или ще се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства“.
22. Точка 1 от Насоките на Комисията от 1998 г. предвижда, че основната сума ще бъде определена в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението, които са единственият критерий, посочен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1.
Решението на Комисията
Картелът
23. Адресати на решението на Комисията са 25 предприятия, включително Groupe Gascogne и дъщерното ѝ дружество Gascogne Sack Deutschland (към момента на приемане на решението наричано Sachsa Verpackung GmbH, наричано по-нататък „GSD“ или „Gascogne Sack Deutschland“) и Kendrion(13).
24. Gascogne Deutschland GmbH, холдингово дружество, притежава 90 % от GSD. Останалите 10 % са собственост на Groupe Gascogne, която притежава 100 % от дяловия капитал на Gascogne Deutschland GmbH. GSD произвежда хартиени торби (които не са предмет на решението на Комисията) и найлонови торби.
25. През ноември 2001 г. групата British Polythene Industries PLC (наричана по-нататък „BPI“) информира Комисията за съществуването на картел на пазара на промишлените торби и изразява желание да сътрудничи с Комисията съгласно Известие от 1996 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели(14). BPI предоставя на Комисията доказателства, които ѝ позволяват да проведе проверки през юни 2002 г.
26. Картелът функционира на две нива. Главното ниво е под шапката на Valve-Plast, професионална организация, отворена за членство на производители, която притежава седалище и съоръжения за производство на вътрешния пазар. Членовете заплащат годишна членска такса.
27. Няколко подгрупи, включително регионални, действат под егидата на Valve-Plast или извън нея: подгрупите на Белгия, Бенелюкс, Германия, Франция и подгрупа Teppema (или Нидерландия).
28. Адресатите на решението на Комисията участват в едно-единствено непрекъснато нарушение на член 101 ДФЕС, обхващащо територията на Бенелюкс, Франция, Германия и Испания, изразено в съгласуване на цените на промишлените торби, в определяне на общ модел на ценообразуване, в разпределяне на пазарни дялове и квоти, на клиенти и сделки, както и в съгласувано участие в търгове и в обмен на специфична информация. Комисията установява, че заинтересуваните предприятия са участвали в тези антиконкурентни практики за периоди между 3 и 20 години.
29. Според Комисията интересът на Groupe Gascogne в дъщерното ѝ дружество не е чисто финансов. Чрез назначаването на служители на групата за членове на надзорния съвет на GSD (Beirat) Groupe Gascogne е възнамерявала да упражнява редовен надзор върху управлението на дъщерното си дружество. Поради това Комисията решава, че Groupe Gascogne следва да се счита за солидарно отговорна за извършеното от GSD нарушение от момента на придобиването на дъщерното дружество (1 януари 1994 г.) до прекратяването на въпросните антиконкурентни практики (26 юни 2002 г.).
Глобите
30. Основната сума на глобата е определена съгласно тежестта и продължителността на нарушението(15).
31. Комисията квалифицира нарушението като особено тежко(16).
32. Комисията намира за целесъобразно предприятията, участващи в картела, да бъдат третирани различно според относителната им значимост на пазара за 1996 г. Вследствие на това тя разделя предприятията в шест категории. Най-големите производители са поставени в първата категория. GSD е поставено в шестата категория. Въз основа на това Комисията определя началния размер на глобата на GSD 5,5 милиона евро.
33. На следващо място, Комисията взема предвид продължителността на нарушението. По отношение на GSD тази продължителност е 14 години и 4 месеца. Поради това Комисията прилага процентно увеличение от 140 % към началния размер на глобата, в резултат на което се получава сумата от 7,7 милиона евро. След прибавянето ѝ към началната сума от 5,5 милиона евро се получава обща сума на глобата от 13,2 милиона евро.
34. Следователно съгласно член 2, точка (i) от решението на Комисията на GSD е наложена глоба от 13,2 милиона евро. От тази сума Groupe Gascogne отговаря за 9,9 милиона евро(17). Тази сума отчита периода от осем години и пет месеца, през които GSD е било изцяло притежавано от Groupe Gascogne дъщерно дружество. Следователно GSD носи изключителна отговорност само за сумата от 3,3 милиона евро.
Резюме на обжалваното решение
35. В първоинстанционното производство GSD(18) иска от Общия съд:
– да отмени решението на Комисията в частта му, отнасяща се до него и Groupe Gascogne, както и по отношение на констатацията, че GSD е нарушило член 81 ЕО, а Groupe Gascogne е обявена за солидарно отговорна за наложената на GSD глоба съгласно член 2, буква (i) от посоченото решение,
– при условията на евентуалност, да измени и намали размера на наложената с решението на Комисията глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
36. GSD изтъква три правни основания в подкрепа на първото си искане: (i) че Комисията неправилно приела, че GSD имал активна роля в картела; (ii) че мотивите на решението на Комисията били непълни, тъй като Комисията не посочила достатъчно правни основания за доказване на твърденията си, че GSD участвал в подгрупа „Германия“ в рамките на картела; (iii) че Комисията нарушила член 15 от Регламент № 17, като неправилно счела, че GSD не е независимо предприятие и като също така неправилно приела, че Groupe Gascogne, в качеството си на дружество майка, следва да се счита за солидарно отговорно за плащането на глобата. GSD твърди още, че Комисията неправилно определила частта от глобата, която следва да бъде наложена на GSD за периода на участието му в нарушението, като тази част надвишавала 10-процентния таван.
37. При условията на евентуалност, GSD твърди, че глобата следвало да бъде намалена. Според него Комисията неправилно преценила размера на наложената глоба; нарушила принципа на пропорционалност, като допуснала грешка в тълкуването на тежестта и продължителността на нарушението; не отчела надлежно смекчаващите обстоятелства и сътрудничеството на GSD съгласно Известието относно сътрудничеството(19).
38. На съдебното заседание в първоинстанционното производство GSD твърди, че правото му на защита било нарушено чрез прилагането на презумпцията за решаващо влияние, като се позовава на член 6 ЕКЗПЧ и член 48 от Хартата. Общият съд приема, че твърденията на GSD представляват нови правни основания, тъй като не са включени в първоначалната жалба. Като се позовава на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния си правилник, Общият съд следователно приема, че това основание е недопустимо.
Основания за обжалване
39. GSD изтъква четири основания за обжалване.
40. На първо място, GSD твърди, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото, като не е направил извод, че влизането в сила на Договора за Европейския съюз на 1 декември 2009 г., и по-специално на член 6 от него, съгласно който Хартата има същата юридическа сила като Договорите, е правно обстоятелство, установено в хода на производството(20).
41. На второ място, GSD твърди, че Общият съд не е изложил достатъчно мотиви за решението си относно прилагането на член 15 от Регламент № 17.
42. На трето място, GSD твърди, че Общият съд не е упражнил контролните си правомощия и не е проверил надлежно съображенията на Комисията относно въздействието на нарушението върху пазара.
43. На четвърто място, при условията на евентуалност, GSD твърди, че Общият съд е нарушил принципа на правото на справедлив процес в разумен срок, закрепено в член 6 ЕКЗПЧ, и принципа на ефективни правни средства за защита. Жалбоподателят твърди, че вследствие на това обжалваното решение следвало да бъде отменено или, при условията на евентуалност, размерът на санкцията да бъде намален, за да се отчетат финансовите последици за GSD за периода след изтичането на разумния срок.
Първо основание за обжалване: издигане Хартата до ранга на Договорите вследствие (влизането в сила на) Договора от Лисабон
Обобщение на доводите
44. GSD твърди, че промяната в юридическата сила на Хартата поражда преки последици върху производството пред Общия съд. Тълкуването на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд означава, че страната не може да въвежда нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. На 20 октомври 2010 г. GSD прави искане за възобновяване на писмената фаза на производството, а в съдебното заседание иска разрешение да представи доводи относно твърдяно нарушение на член 48 и член 52, параграф 1 от Хартата.
45. Комисията твърди, на първо място, че посоченото основание за обжалване е твърде общо и неточно, и на второ място, че Съдът вече е постановил, че презумпцията за решаващо влияние съответства на презумпцията за невиновност. Вследствие на това Комисията сочи, че първото основание за обжалване е неоснователно.
Съображения
46. От член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че основанието на GSD във връзка с член 48 от Хартата, тълкуван в светлината на член 6 ЕКЗПЧ, би било допустимо само ако почива върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.
47. От искането на GSD за възобновяване на писмената фаза на производството е видно, че GSD счита, че това основание не е предявено в първоначалната жалба.
48. Разглеждането на посочения документ потвърждава тази теза.
49. Освен това Общият съд констатира, че това основание, изтъкнато от GSD, не представлява разширяване на писмените становища, изложени в жалбата на GSD, както и че не е тясно свързано с посочените писмени становища. Съгласна съм и с двете преценки.
50. Видно от точки 85—95 от обжалваното решение Общият съд все пак е разгледал доводите на GSD по същество във връзка с презумпцията за решаващо влияние и гарантираните от член 48 от Хартата права.
51. Не е съществувала никаква пречка GSD да се позове на правата, гарантирани от член 48 от Хартата, тълкуван в светлината на член 6 ЕКЗПЧ, в писмената фаза на производството. На първо място, посочените права са вече част от общите принципи на правото на ЕС. На второ място, макар Хартата все още да няма задължителна юридическа сила, Съдът често се е ръководел от разпоредбите ѝ при постановяване на решенията си преди влизането в сила на член 6 ДЕС(21). Освен това Съдът вече се е произнесъл, че Договорът от Лисабон само кодифицира Хартата(22).
52. В точки 91—95 от обжалваното решение Общият съд дава тълкуване на член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния си правилник. Видно от точка 92 Общият съд установява, че GSD е посочило нови обстоятелства в съдебното заседание. В точка 93 Общият съд установява, че промяната в ранга на Хартата не представлява ново правно обстоятелство, тъй като презумпцията за невиновност вече е гарантирана като общ принцип на правото на ЕС. Поради това Общият съд отхвърля това основание на GSD.
53. В допълнение отбелязвам, че при всички положения Съдът неотдавна разгледа и отхвърли твърдения, че презумпцията за решаващо влияние по същество е презумпция за виновност и поради това несъвместима с член 48 от Хартата(23). Съгласна съм с това решение. Струва ми се, че презумпцията за решаващо влияние не е презумпция за виновност. Това е презумпция, че — в положителен или отрицателен смисъл — дружеството майка упражнява контрол и следователно е отговорно за поведението на дъщерното дружество, чийто капитал притежава изцяло.
Второ основание за обжалване: липса на мотивиране във връзка с прилагането на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003
54. Второто основание за обжалване на GSD е съставено от две части.
Непълнота на мотивите за отхвърлянето на довода, че Groupe Gascogne не е упражнявала решаващо влияние върху GSD
55. Първата част от второто основание за обжалване на GSD по същество се отнася до значението на понятието „предприятие“, доколкото в решението на Комисията отговорността за антиконкурентните практики на GSD е вменена на Groupe Gascogne. GSD възразява, че мотивите на обжалваното решение са непълни по отношение на причината за възлагане на солидарна отговорност на Groupe Gascogne за наложената на GSD глоба съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. GSD твърди, че Общият съд не е разгледал въпроса дали GSD е успяло да обори презумпцията, че Groupe Gascogne е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на GSD.
Относими цитати от обжалваното решение
56. GSD се позовава на следните точки от обжалваното решение:
„89 За да обори тези елементи, в отговор на искане за предоставяне на сведения, жалбоподателят посочва, че отговаря самостоятелно и носи изключителна отговорност за операциите си и че в рамките на групата дружеството е било управлявано като център за реализиране на печалба. Също така той отбелязва, че управителят на дружеството, г‑н R., е директор по продажбите от 1996 г., а отделът по продажбите включва седем заместник-директори, като всеки от тях получава инструкции от ръководството. Жалбоподателят освен това поддържа, че не е получавал каквито и да било писмени инструкции или информационни циркулярни писма и че цените са били договаряни индивидуално с клиентите. На последно място жалбоподателят смята, че Комисията следва да използва правомощията си за разследване, за да докаже липсата на самостоятелност.
90 Въпреки това обаче се налага констатацията, че тези елементи не могат да оборят презумпцията, според която Groupe Gascogne упражнява решаващо влияние върху жалбоподателя. В действителност жалбоподателят се ограничава с твърдението, че Groupe Gascogne не упражнява ефективен контрол върху търговската му политика, без обаче да представя каквото и да било доказателство в това отношение“(24).
Обобщение на доводите
– Жалбата на GSD
57. GSD смята, че Общият съд не е изложил ясно и недвусмислено мотивите, на които се основава решението му. В точка 90 от обжалваното решение Общият съд просто е приел, че изложените от GSD фактически обстоятелства в отговор на искането за сведения по въпроса дали дружеството е действало независимо от Groupe Gascogne не оборват презумпцията за решаващо влияние. По този начин Общият съд не е обсъдил новите факти, приведени от GSD. Той се е ограничил до утвърждаването на принцип, без ясно и недвусмислено да посочи основанията, довели до този извод.
– Отговорът на Комисията
58. Комисията иска първата част от второто основание да бъде отхвърлена. Тя твърди, че Общият съд не е длъжен да отговори подробно на всеки довод, изтъкнат пред него, особено когато въпросите не са поставени ясно и точно. GSD не сочи никакви нови доказателства за оборване на презумпцията за решаващо влияние. Твърденията му всъщност са направени в различен контекст, а именно за оспорване на прилагането на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 във връзка с 10-процентния таван.
Съображения
59. От постоянната съдебна практика следва, че задължението на Общия съд по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията, на които почива обжалваното решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол(25).
60. На първо място, в точки 78—80 от обжалваното решение очевидно Общият съд излага доводите на GSD относно значението на понятието „предприятие“ по смисъла на член 101 ДФЕС.
61. На второ място, в точки 85—87 Общият съд посочва правните принципи, на които се основават съображенията му относно това (i) дали GSD и Groupe Gascogne съставляват предприятие, (ii) дали се прилага презумпцията за решаващо влияние и (iii) дали GSD е оборило презумпцията, че Groupe Gascogne действително е упражнила такова решаващо влияние върху търговската му политика.
62. На трето място, от точки 88 и 89 от обжалваното решение следва, че в съображенията си Общият съд (i) е взел предвид факта, че GSD е дъщерно дружество, чийто капитал е притежаван изцяло от Groupe Gascogne, (ii) е приел, че GSD не е оборило презумпцията за решаващо влияние чрез доказване, че е действало независимо при определянето на търговската си политика, и (iii) отхвърля доводите на GSD, че Комисията била длъжна да докаже липсата на подобна независимост.
63. Вярно е, че Общият съд не посочва изрично, че GSD носи тежестта за доказване при оборването на презумпцията. Това обаче несъмнено съставлява основата на мотивите на точки 89 и 90 от обжалваното решение.
64. Доколкото посочените точки от обжалваното решение позволяват на GSD да се запознае с основанията, на които почива решението на Общия съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на настоящото производство по обжалване, обратно на твърдяното от GSD, посоченото съдебно решение не е засегнато от каквато и да било липса на мотиви.
65. При тези обстоятелства първата част от второто основание за обжалване на GSD следва да се отхвърли.
Неспазване на горната граница на глобата за периода преди придобиването на GSD от Groupe Gascogne
66. Втората част от второто основание за обжалване е предявена при условията на евентуалност. Тя се отнася до тълкуването на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, който предвижда, че за всяко предприятие, което има участие в нарушението, наложената глоба не може да надвишава 10 % от общия му оборот за стопанската година, предхождаща решението на Комисията.
Обобщение на доводите
– Жалбата на GSD
67. GSD оспорва основата, върху която Комисията е изчислила глобата за периода преди придобиването му от Groupe Gascogne. Общият размер на глобата е 13,2 милиона евро, а Groupe Gascogne отговаря солидарно за 9,9 милиона евро от тази сума. В производството пред Общия съд GSD възразява, че сумата от 3,3 милиона евро (разликата между 13,2 милиона евро и 9,9 милиона евро) съответства на периода от 9 февруари 1988 г. до 31 декември 1993 г. — преди придобиването му от Groupe Gascogne. Посочената сума надвишава тавана (от 10 % от оборота на GSD), предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
68. GSD се позовава на подхода, възприет от Комисията в Решение 2005/349/ЕО (наричано по-нататък „решението „Органични периоксиди“)(26) в подкрепа на довода си, че когато периодът от време, през който нарушението е извършено, се подразделя на (i) период, през който дъщерното дружество е изключително отговорно за нарушението, и (ii) период, през който дъщерното дружество и дружеството майка се считат за солидарно отговорни, Комисията следва да вземе предвид единствено оборота на дъщерното дружество за първия период, когато прилага 10-процентния таван. GSD твърди, че от решението по дело Elf Aquitaine/Комисия(27) следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е потвърдил, че Комисията може да промени практиката си и да реши да не приложи решението „Органични периоксиди“, без да излага мотиви. Единствено по отношение на втория период Комисията може да вземе предвид общия оборот на групата при изчисляване на 10-процентния таван. В случая обаче Комисията не е приложила принципа. Глобата в размер на 3,3 милиона евро е определена на равнище, надвишаващо 10 % от оборота на GSD (20 078 400 EUR) за стопанската година, предхождаща решението на Комисията.
– Отговорът на Комисията
69. Комисията възразява, че втората част от второто основание за обжалване е безпредметна. Тя посочва, на първо място, че GSD не е твърдяло, че Комисията или Общият съд са допуснали грешка при прилагането на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно решението на Общия съд по този въпрос е окончателно. На второ място самò по себе си решението „Органични периоксиди“ не е доказателство за практиката на Комисията, прилагана при определянето на 10-процентния таван по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. На трето място, възприетият в решението „Органични периоксиди“ подход е неправилен от правна страна. Освен това разглежданото дело е различно от дело Elf Aquitaine(28).
70. Общият съд не възприема подхода от решението „Органични периоксиди“. В точка 108 от обжалваното решение той постановява:
„Обратно на твърдението на жалбоподателя, от изложеното по-горе следва, че когато се прави разграничение между първоначален период, за който дъщерното дружество е изключително отговорно за нарушението, и последващ период, за който дружеството майка отговаря солидарно за нарушението заедно с дъщерното си дружество, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 не задължава Комисията да проверява дали частта от глобата, за чието плащане дружеството майка не отговаря солидарно, остава над 10-процентния таван от оборота на самото дъщерно дружество. Предвиденият в посочената разпоредба таван има за цел единствено да не се допусне налагането на прекомерна глоба спрямо общия мащаб на стопанската единица към момента на приемане на решението, като оборотът на самото дружество, отговорно за нарушението, установен към момента на извършване на нарушението или на налагане на глобата е без особено значение в това отношение“(29).
Съображения
71. Как следва да се тълкува значението на понятието „предприятие“ в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, когато въпросната единица не е една и съща докато трае нарушението? При определяне на 10-процентния таван за периода, за който дъщерното дружество носи изключителна отговорност, трябва ли да се вземе предвид общият оборот на групата или да се отчете единствено оборотът на дъщерното дружество за стопанската година, предхождаща решението на Комисията?
72. При разглеждането на тези въпроси следва да се има предвид, че не се спори относно периода на нарушението, за който GSD носи изключителна отговорност, и периода, за който отговаря солидарно с Groupe Gascogne.
73. При липсата на практика на Съда по този въпрос GSD се позовава на решението на Комисията „Органични периоксиди“. В това решение Комисията разделя отговорността за наложената глоба между дружеството майка и дъщерното дружество, като взема предвид периода преди придобиването на дъщерното дружество (наричано по-нататък „PC“) от дружеството майка (наричано по-нататък „Laporte“), когато PC носи изключителна отговорност за нарушението. Вследствие на това при определяне на 10-процентния таван Комисията отчита оборота на PC за стопанската година, предхождаща решението „Органични периоксиди“, а не общия оборот на Laporte.
74. Що се отнася до довода на GSD във връзка с практиката на Комисията в предходни решения, съгласно постоянната съдебна практика тя не служи като правна рамка за определянето на размера на глобите в областта на конкуренцията, тъй като Комисията разполага в тази област с широко право на преценка, при упражняването на което не е обвързана от предишните си преценки(30). Следователно Комисията не е длъжна да следва подхода в решението „Органични периоксиди“. Освен това съм съгласна с Комисията, че това единствено решение не представлява практика.
75. От това обаче не следва, че подходът на Комисията по разглежданото дело е съвместим с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
76. На съдебното заседание пред Съда Комисията посочи, че в светлината на две решения на Общия съд, съответно по дело Tokai Carbon и други/Комисия(31) и YKK и други/Комисия(32), счита, че възприетият от нея подход в решението „Органични периоксиди“ е неправилен и че следва да се предпочете подходът, приложен по настоящето дело.
77. Според мен решението по дело Tokai се отнася до различно положение. В решението по дело Tokai дружеството майка и дъщерното дружество са част от едно и също предприятие към момента на нарушението, но отношенията им се променят към референтния момент за изчисляване на 10-процентния таван(33). Към този момент дружеството майка е престанало да носи отговорност за бившето си дъщерно дружество: те са дружества сестри. Двете дружества са счетени за солидарно отговорни за периода на нарушението, като адресати на решението са поотделно бившето дъщерно дружество и бившето дружеството майка, а 10-процентният таван е приложен към всеки от адресатите(34).
78. Решението по дело YKK се отнася до дружество майка (наричано по-нататък „YKK“) и изцяло притежавано дъщерно дружество (наричано по-нататък „YKK Stockco“), за които е счетено, че представляват едно и също предприятие към датата на приемане на решението на Комисията(35). Съгласно това решение YKK носи солидарна отговорност за нарушението, извършено от YKK Stockco. Нарушението е извършено в продължение на период от 10 години. Установено е, че YKK Stockco е участвало в антиконкурентни практики в продължение на шест години преди придобиването му от YKK. Антиконкурентното поведение след това продължава пред допълнителен период от четири години, след като дъщерното дружество става част от групата YKK. Комисията установява, че YKK отговаря солидарно за наложената на YKK Stockco глоба, считано от момента, в който става изключителен собственик на капитала на дъщерното дружество.
79. YKK Stockco възразява, че при определяне на 10-процентния таван Комисията е трябвало да вземе предвид само неговия оборот за (шестгодишния) период на нарушението, за който носи изключителна отговорност. Ето защо общият размер на оборота на групата не е трябвало да взема като основа за изчисляване на 10-процентния таван по отношение на тази част от глобата. Общият съд не се съгласява с това. Той приема, че YKK Stockco и YKK са солидарно отговорни към референтния момент за изчисляване на 10-процентния таван и следователно Комисията правилно е взела общия размер на оборота като референция за изчисляване на 10-процентния таван за целия период на нарушението.
80. По същество позицията на Комисията е, че Съдът трябва да вземе предвид отчета за финансовото състояние на предприятието към момента на постановяване на решението на Комисията като гаранция срещу налагането на прекомерни глоби, определени по отношение на финансовото състояние на предприятието към момента на извършване на нарушението(36).
81. Струва ми се, че приложеният в решението „Органични периоксиди“ подход съответства в по-голяма степен на текста и целите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 в сравнение с възприетия по настоящото дело подход.
82. Не ми е известна съдебна практика, в която Съдът да е тълкувал член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при обстоятелства, сходни с разглежданото дело. Подхождам към проблема по следния начин.
83. На първо място, втората алинея на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предвижда, че „За всяко предприятие […], което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година“. Общият съд не прави каквато и да било изрична констатация, но имплицитно приема констатацията в решението на Комисията, че GSD е изцяло отговорно за нарушението по отношение на периода преди придобиването му от Groupe Gascogne(37). Тъй като GSD е предприятието, участвало в нарушението за периода от 9 февруари 1988 г. до 1 януари 1994 г., самото то се явява „предприятието“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 по отношение на извършеното в посочения период нарушение.
84. За следващия период — от 1 януари 1994 г. до 26 юни 2002 г. — „предприятието“, участващо в нарушението, е Groupe Gascogne (по силата на презумпцията за решаващо влияние), както и GSD (фактически). Вследствие на това двете дружества са солидарно отговорни за посочения период.
85. На второ място, когато самоличността на извършителя се промени в хода на нарушението поради придобиване на целия капитал на дъщерното дружество от дружество майка, понятието „предприятие“ съгласно втората алинея на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 е достатъчно широко, за да обхване подобна „променлива геометрия“.
86. На трето място, макар санкцията да се отнася до минали действия на дъщерното дружество, при определяне на 10-процентния таван член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предвижда, че референтният момент следва да бъде датата на приемане на решението на Комисията. В това отношение положението на дъщерното дружество не е по-различно от това на всяко друго предприятие, тъй като 10-процентният таван се определя спрямо оборота за стопанската година, предхождаща решението на Комисията. Вследствие на това е важно да се разграничи оборотът на дъщерното дружество от оборота на дружеството майка; а 10-процентният таван, приложим по отношение на това дъщерно дружество към глобата, наложена за периода преди придобиването му от дружеството майка, следва да се определи само по отношение на неговия оборот.
87. На четвърто място, това тълкуване ми се струва съобразено в по-голяма степен с целите на член 23, параграф 2 в сравнение с подхода на Комисията. Целта на 10-процентния таван е защита на предприятията от прекомерни глоби, които биха могли да ги унищожат в търговско отношение(38). Когато на дъщерното дружество се налага глоба за нарушение, за което то отговаря изцяло до определен таван, и този таван се изчислява въз основа на общия оборот на цялата група, съществува по-голяма вероятност така изчислената глоба да бъде по-значителна (тъй като 10 % от общия оборот на дадена корпоративна група обикновено е повече от 10 % от оборота на отделно дъщерно дружество). Следователно този метод на изчисление ще доведе до налагането на по-висока глоба в сравнение със ситуацията, когато 10-процентният таван се изчислява само по отношение на оборота на дъщерното дружество.
88. Следователно според мен подходът на Комисията не гарантира — съгласно намерението на законодателя — че се избягва налагането на прекомерни глоби.
89. На последно място, изглежда логично да се предположи, че при обстоятелства като тези в разглеждания случай, Комисията ще раздели отговорността за периодите преди и след придобиването от дружеството майка, за да спази принципа за лична отговорност(39). Именно защото антиконкурентното поведение на дъщерното дружество за предходния период е осъществено преди дъщерното дружество и дружеството майка да образуват общо предприятие, дружеството майка не отговаря солидарно за този период от нарушението. По аналогия обаче ми се струва много трудно да се обоснове вземането предвид на общия оборот на групата за определяне на 10-процентния таван на глобата, която само дъщерното дружество трябва да заплати и която е наложена за нарушение, което дружеството майка не е извършило и за което не отговаря по отношение на въпросния период.
90. Следователно според мен Общият съд е допуснал грешка в тълкуването на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, а обжалваното решение е опорочено в това отношение. Вследствие на това смятам, че наложената на GSD глоба по отношение на периода от 9 февруари 1988 г. до 1 януари 1994 г. следва да бъде ограничена до 2 078 400 EUR (10 % от оборота му за стопанската година, предхождаща решението на Комисията).
Трето основание за обжалване: въздействие на нарушението върху пазара
Непълнота на мотивите на решението в частта му, в която Общият съд потвърждава квалификацията на нарушението като особено тежко
91. С третото основание за обжалване GSD оспорва обжалваното решение в частта му, в която Общият съд потвърждава, че Комисията правилно е квалифицирала нарушението като особено тежко.
Обобщение на доводите
– Жалбата на GSD
92. GSD твърди, че мотивите на Общия съд при обсъждането на съображенията в решението на Комисията относно действителното въздействие на нарушението върху пазара са непълни и непоследователни. То твърди, че това решение не му дава възможност да установи дали въздействието на картела върху пазара е доказано чрез критериите, изведени от Комисията, или позицията на Комисията е, че въздействието на картела не може да бъде измерено. Поради това GSD твърди, че е възпрепятствано да изготви защитата си поради неяснотата на положението, в което се намира. Общият съд е допуснал грешка, като е приел съображенията в решението на Комисията, като е обявил, че въздействието на картела върху пазара не може да бъде измерено, и въпреки това е приел, че нарушението правилно е квалифицирано като особено тежко.
– Отговорът на Комисията
93. Комисията смята, на първо място, че основанието на GSD е недопустимо, тъй като в първоинстанционното производство не е сочило затруднения в разбирането на решението на Комисията; на второ място, че мотивите на решението на Комисията са достатъчно ясни; на трето място, че нарушението действително е оказало въздействие върху пазара, но е невъзможно това въздействие да бъде измерено; и на четвърто място, че съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата въпросът за съществуването на действително въздействие върху пазара е елемент, който може да бъде взет предвид, но не е задължителен реквизит.
Съображения
94. По подобие на Комисията смятам довода за непълнота на мотивите на решението на Комисията за недопустим, доколкото не е предявен в първоинстанционното производство. Би могло обаче да се окаже полезно за Съда, ако разгледам накратко съществените елементите от изведеното от GSD основание.
95. Като е приел, че деянието представлява особено тежко нарушение на член 101 ДФЕС, и е потвърдил решението на Комисията за определяне на основната сума на глобата, без да се доказва действителното въздействие върху пазара, Общият съд пропуснал ли е да обсъди съображенията за това в решението на Комисията? А мотивите в обжалваното решение последователни и пълни ли са в това отношение?
96. GSD не е посочил конкретните точки от решението, от които извежда оплакването си за липса на мотиви.
97. Според мен Общият съд не е допуснал грешка при упражняването на съдебен контрол.
98. В най-общ смисъл е вярно, че действителното въздействие на дадено нарушение върху пазара е един от критериите, които трябва да се вземат предвид при определяне на тежестта на това нарушение. Освен това този фактор е от значение за преценката на тежестта на дадена антиконкурентна практика само когато „действителното въздействие върху пазара“ е реално измеримо(40).
99. При определянето на основната сума на глобата трябва да се държи сметка за продължителността на нарушението и за всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта му, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, изгодата, която биха могли да извлекат от антиконкурентните практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този тип нарушения представляват за целите на Европейския съюз(41).
100. Следователно въздействието върху пазара на дадена антиконкурентна практика самò по себе си не е определящ критерий при преценката на основната сума на глобата. По-конкретно, свързаните с аспекта на умисъл елементи могат да имат по-голямо значение от аспектите, свързани с това въздействие, най-вече когато става въпрос за тежки сами по себе си нарушения(42).
101. Общият съд разглежда поетапно въпроса за тежестта на нарушението, като на първо място се спира на действителното му въздействие върху пазара, а впоследствие — на въпроса дали в методологията си за определяне на глобите Комисията е приложила различно третиране по отношение на участниците в картела. Последният въпрос не е предмет на настоящото производство по обжалване.
102. Що се отнася до действителното въздействие върху пазара, GSD сочи следните доводи пред Общия съд. На първо място, то твърди, че като е приела, че не е необходимо да се измерва въздействието на нарушението върху пазара, Комисията не е приложила Насоките от 1998 г. На второ място, GSD се позовава на предходно решение по дело Degussa/Комисия(43), в което Общият съд постановява, че когато въздействието на дадено нарушение върху пазара е доказано само отчасти, наложената от Комисията глоба следва да бъде намалена. На трето място, GSD сочи, че Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че GSD не е участвало в определени антиконкурентни практики при определяне на тежестта на нарушението.
103. Общият съд е обсъдил всеки от доводите на GSD. В точка 117 Общият съд постановява(44):
„[…] действителното въздействие на нарушението върху пазара се взема предвид при определянето на тежестта на нарушението единствено когато това въздействие е измеримо“.
104. Ето защо в точка 118 Общият съд постановява:
„Следователно доводът на жалбоподателя, че по същество Общият съд следва да намали размера на наложената от Комисията глоба, когато въздействието на нарушението върху пазара е неизмеримо, не може да се приеме“.
105. По-нататък Общият съд обсъжда решението по дело Degussa и достига до извод, че положението там е различно(45).
„По посоченото дело обаче Общият съд намалява размера на глобата, тъй като установява, че Комисията не е отчела по никакъв начин няколко елемента, сочещи, че в действителност картелът не е оказал никакво въздействие през определен период. […] освен това в точки 241 и 242 от настоящото решение беше прието, че за същия период не е доказано сключването на каквото и да било споразумение относно цените, нито прилагането на предходно споразумение относно цените“.
106. Обратно на това, Общият съд установява, че(46):
„В разглежданото дело обаче, от една страна, Комисията не претендира, че е в състояние да измери въздействието на нарушението върху пазара, и от друга страна, жалбоподателят не е посочил доводи и не е представил елементи, указващи, че в действителност картелът не е довел до никакъв резултат и следователно не е оказал никакво въздействие върху пазара“.
107. Общият съд прави поредица от допълнителни фактически констатации във връзка с участието на GSD в картела. Вследствие на това той установява, че поведението на GSD, а именно участието му в системата за обмен на информация,(47) пазарни дялове(48) и определяне на цените(49) представляват тежки сами по себе си нарушения на правилата на конкуренцията.
108. Вярно е, че Общият съд не е обявил изрично, че пускането в действие на антиконкурентни практики самò по себе си не е определящ критерий при преценката на основната сума на глобата. От цялостната му преценка за тежестта на нарушението обаче следва, че констатациите му не се основават само на общото въздействие на антиконкурентното поведение върху пазара. Общият съд отхвърля исканията на GSD за намаляване на основната сума на глобата. Освен това Общият съд установява, че поведението на GSD е релевантен елемент за преценката на нарушението на правилата на конкуренцията.
109. Ето защо, доколкото Общият съд е упражнил контрол върху решението на Комисията в светлината на установените в практиката на Съда принципи(50), обжалваното решение е достатъчно мотивирано.
110. От посоченото следва, че първата част от третото основание за обжалване е неоснователна.
Грешка при прилагането на правото във връзка с „действителното въздействие върху пазара“ на нарушението
111. С втората част от третото основание за обжалване, предявена при условията на евентуалност, GSD оспорва приложената от Комисията методология при определяне на основната сума на глобата.
Обобщение на доводите
– Жалбата на GSD
112. GSD твърди, че когато реши да вземе предвид действителното въздействие на нарушението върху пазара, Комисията трябва да представи конкретни, достоверни и достатъчни критерии, чрез които да прецени действителното отражение на нарушението върху конкуренцията на пазара. В случая Комисията не е посочила такива критерии. От простия факт на пускането в действие на картела тя е направила извод за действителното му въздействие върху пазара. GSD твърди, че подобна позиция противоречи на практиката на Съда и че мотивите на Общия съд по този въпрос са непълни.
– Отговорът на Комисията
113. Комисията намира, че втората част от третото основание за обжалване е недопустима и безпредметна по няколко причини. На първо място, GSD не е оспорило, че нарушението е имало действително въздействие върху пазара. На второ място, GSD не е посочило конкретна точка от обжалваното решение, в която твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото. На трето място, тази част от третото основание за обжалване е безпредметна, тъй като от съображение 765 от решението на Комисията следва, че размерът на глобата не е определен съобразно действителното въздействие на нарушението върху пазара. На четвърто място, основната сума на глобата се определя според фактори, различни от въздействието на картела върху пазара; тя се основава на съгласуваните практики на картела, осъществяването на тези практики и обхвата на съответната географска територия.
Съображения
114. При упражняване на съдебен контрол върху решението на Комисията за определяне на основната сума на глобата, Общият съд мотивирал ли е в достатъчна степен отказа си да намали нейния размер, като се има предвид, че Комисията не е измерила въздействието на картела върху пазара, тъй като счита, че то е неизмеримо?
115. Смятам, че в обжалваното решение Общият съд е изложил мотивите си достатъчно ясно, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията, на които почива обжалваното решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол(51).
116. Общият съд е взел предвид факта, че Комисията не се е позовала на установяването на действително въздействие на картела върху пазара(52). Общият съд е взел предвид и други фактори като характера на участието на GSD в нарушението, характера на антиконкурентните практики и обхвата на съответната географска територия(53).
117. В точка 117 от решението си Общият съд се позовава на Насоките на Комисията от 1998 г., като с това не е допуснал грешка при прилагането на правото. В точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че прилагането на критерия „действително въздействие върху пазара“ е факултативно(54). Според Общият съд този критерий е неизмерим във връзка с определянето на основната сума на глобата. Той приема, че при тези обстоятелства Комисията не е длъжна да привежда допълнителни доказателства за наличието на действително въздействие.
118. Ето защо тежестта на нарушението в разглежданото дело е преценена по отношение на фактори, включващи поведението на GSD и географския обхват на съответния пазар. Този извод е напълно съобразен с точка 1 A от Насоките на Комисията от 1998 г. и практиката на Съда(55).
119. Следователно втората част от третото основание за обжалване е безпредметна.
120. От това следва, че третото основание за обжалване трябва да се отхвърли изцяло.
Невъзможност за заплащане на наложената глоба
121. В съдебното заседание пред Съда GSD сочи доводи във връзка с настоящото си финансово положение, като твърди, че не е в състояние да плати глобата, наложена с решението на Комисията. В производството на първа инстанция не са сочени доводи в същия смисъл.
122. Правното основание на тези доводи е неясно, тъй като в подкрепа на тях не са посочени разпоредби от Договора, Статута на Съда или Процедурния правилник на Съда.
123. Според мен доводите на GSD относно невъзможността му да плати са недопустимо по три причини.
124. На първо място, обжалването пред Съда е ограничено до правни въпроси. Всяка преценка относно невъзможността на GSD за плащане е свързана с фактически въпроси, които не са от компетентността на Съда в производството по обжалване. На второ място, при произнасяне по дадена жалба Съдът не може по съображения за справедливост да замести преценката на Общия съд, който, упражнявайки неограничената си компетентност, се е произнесъл по размера на наложените на предприятията глоби за нарушение на нормите на правото на ЕС(56). На трето място, според постоянната съдебна практика при определяне размера на глобата Комисията не е длъжна да вземе предвид икономическото положение на съответното предприятие(57), тъй като признаването на подобно задължение би било равносилно на предоставяне на неоправдани конкурентни предимства на предприятия, които са най-слабо приспособени към пазарните условия(58).
Непроизнасяне в разумен срок
Обобщение на доводите
Жалбата на GSD
125. GSD сочи, че при подаване пред Общия съд на жалбата, с която се оспорва решението на Комисията и наложената с него глоба, е представило банкова гаранция за обезпечаване на плащането на посочената глоба ведно с евентуалните лихви в очакване на изхода на производството на първа инстанция. GSD твърди, че продължителността на посоченото производство (пет години и десет месеца) е прекомерна(59).
126. GSD твърди, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата, като не се е произнесъл в разумен срок. Вследствие на това GSD иска от Съда да отмени обжалваното решение или ,при условията на евентуалност, да намали размера на наложената глоба, като вземе предвид понесената от дружеството финансова тежест вследствие на нарушението на основното му право.
Отговорът на Комисията
127. Комисията твърди, че искането на GSD е недопустимо, тъй като дружеството е пропуснало да предяви основанието, изведено от непроизнасяне в разумен срок на съдебното заседание пред Общия съд. На второ място, обжалваното решение не следва да бъде отменяно изцяло, тъй като GSD не е сочил оплакване, че правата му защита са нарушени поради непроизнасянето на Общия съд по делото на GSD в разумен срок. На трето място, дори Съдът да установи, че в производството пред Общия съд е допуснато неправомерно забавяне, GSD не е претърпял каквато и да било имуществена вреда поради прекомерната продължителност на това производство. На четвърто място, подходящото правно средство за защита в такива случаи е предявяването на отделен иск за обезщетение от страна на GSD. На пето място, при условията на евентуалност, в случай че Съдът допусне обезщетение в производството по обжалване, то трябва да бъде символично.
Съображения
128. Както сочи Комисията, GSD не е предявил пред Общия съд въпроса за непроизнасяне в разумен срок в производството на първа инстанция. Това не е учудващо. Макар жалбоподателят да има възможност (по подобие на Kendrion) да реши да постави въпроса още в съдебното заседание пред Общия съд, общата продължителност на производството на първа инстанция не може да бъде известна, докато Общият съд не се произнесе с решение. Жалбоподателят може (например) да повдигне оплакване, че Общият съд е забавил прекомерно произнасянето на решението си след съдебното заседание и вследствие на това, че този период представлява допълнителен елемент, който следва да бъде взет предвид(60).
129. Вследствие на това жалбоподателят може да реши да се възползва от това положение едва след приключване на производството на първа инстанция. Струва ми се, че GSD е възприел този подход в случая. Ако се отнеме тази възможност на жалбоподателите, като бъдат задължени да предявят въпроса на първа инстанция (за да се избегне преклудирането на тази възможност в производството по обжалване), те едва ли ще разполагат с цялата необходима информация, за да вземат такова решение. Това може да накърни правото им на защита. Ето защо жалбоподателят трябва да има възможност да реши дали желае да предяви въпроса на първа инстанция или да го повдигне за първи път в производството по обжалване.
130. Ето защо смятам, че няма пречка за GSD да повдигне за първи път в производството по обжалване пред Съда въпроса дали Общият съд е пропуснал да се произнесе в разумен срок(61).
131. В решението по дело Baustahlgewebe(62) Съдът постановява, че разумният характер на срока следва да се прецени в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всяко дело. Съдът прилага следните критерии, изведени от практиката на Съда в Страсбург: (i) значимостта на спора за заинтересуваната страна, (ii) сложността на делото, (iii)поведението на жалбоподателя и (iv) поведението на компетентните органи (наричани по-нататък „критериите по дело Baustahlgewebe“)(63).
132. В заключението си по дело Groupe Gascogne, където въпросът е разгледан задълбочено, предложих критериите по дело Baustahlgewebe да бъдат уточнени. По-специално предложих, че за да се определи дали делото е разгледано в разумен срок, е по-уместно да се провери дали е имало периоди на необосновано бездействие от страна на Общия съд(64), отколкото да се отчита единствено общата продължителност на производството от датата на подаване на жалбата до постановяване на решението.
133. GSD подава жалба за отмяна на 23 февруари 2006 г. Писмената фаза на производството приключва на 23 февруари 2007 г. На 23 септември 2010 г., след период на привидно бездействие от около три години и седем месеца, секретариатът на Общия съд уведомява страните, че делото е разпределено на четвърти състав. На 20 октомври 2010 г. GSD подава молба до Общия съд за възобновяване на писмената фаза(65). На 14 декември 2010 г. GSD е уведомено, че делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Делото е разгледано от Общия съд на 2 февруари 2011 г, а съдебното решение е постановено на 16 ноември същата година. Общата продължителност на производството на първа инстанция е 5 години и 10 месеца, като между приключването на писмената фаза и съдебното заседание е изминал приблизително период от 4 години.
134. Като се приложат четирите критерия по дело Baustahlgewebe е ясно, че тъй като по силата на решението на Комисията GSD подлежи на наказване с глоба в значителен размер, делото е от значение за него. Също така е ясно, че по делото на първа инстанция са повдигнати сложни въпроси. Не смятам, че продължителността на производството може да се вмени на поведението на GSD. Вярно е, че на 20 октомври 2010 г. GSD е подало молба до Общия съд за възобновяване на писмената фаза с оглед посочване на доводи във връзка с новото положение на Хартата след влизането в сила на Договора от Лисабон (вж. точки 46—53 по-горе). Въпреки това от факта, че на 14 декември 2010 г. GSD е уведомено за насрочването на делото за разглеждане в съдебно заседание, ясно следва, че това отклонение от обичайния ход на производството се е отразил незначително на общата продължителност на производството. На Съда не е предоставена информация, изясняваща или обосноваваща периода на бездействие от три години и осем месеца между приключването на писмената фаза и искането на GSD за възобновяването ѝ. Предвид липсата на подобни доказателства, според мен е очевидно, че делото не е разгледано в разумен срок. Както посочих в заключението си по дело Groupe Gascogne(66), смятам, че (в широк смисъл) тази фаза на производството е можела да отнеме до две години, без да бъде окачествена като „прекомерно“ забавяне при разглеждането на това дело. От това следва, че — с приближение – на първа инстанция пред Общия съд настоящото дело е продължило около година и осем месеца повече от обичайното.
135. Ето защо смятам, че основното право на GSD делото му да бъде разгледано от Общия съд в разумен срок е нарушено.
136. От заключението ми по дело Groupe Gascogne(67) следва, че когато бъде установено нарушение на член 47 от Хартата, сама по себе си тази констатация не следва да води до отмяна на обжалваното решение.
137. Освен това, както посочва Комисията, GSD не твърди, че правото му на защита е било накърнено вследствие на това процесуално нарушение.
138. Ето защо не смятам, че обжалваното решение следва да бъде отменено.
139. Предявеният при условията на евентуалност иск на GSD за намаляване на глобата ми се струва основан на подхода на Съда в решението по дело Baustahlgewebe(68), а не толкова предявен като отделна претенция за обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди.
140. По отношение на този иск смятам, че поради липсата на твърдение за имуществени и/или неимуществени вреди, самата констатация в съдебното решение в смисъл, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата представлява справедливо удовлетворение(69).
141. Ето защо стигам до извода, че доколкото GSD смята, че е претърпяло вреди поради пропуска на Общия съд да се произнесе по делото в разумен срок, искът за обезщетение пред Общия съд представлява по-подходящо и ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата, тълкуван в светлината на член 6, параграф 1 и член 13 ЕКЗПЧ, в сравнение с определено намаление на размера на глобата(70). Ето защо предлагам на Съда да обяви, че е налице прекомерно забавяне при разглеждането на жалбата на GSD пред Общия съд; също така Съдът следва да посочи, че GSD има възможност да предяви отделен иск за обезщетение, ако намери за необходимо.
Разноски
142. Ако Съдът приеме съображенията ми относно жалбата, съгласно членове 137, 138, 140 във връзка с член 184 от Процедурния правилник GSD, загубилата делото страна по всички основания за обжалване с изключение на втората част на второто основание за обжалване(71), следва да бъде осъдено да понесе направените от него разноски, както и да заплати две трети от разноските на Комисията.
Заключение
143. Вследствие на това считам, че Съдът трябва:
– да отхвърли първото и третото основание, както и първата част от второто основание за обжалване като неоснователни,
– да отмени решението на Общия съд по дело Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06) в частта му, с която се отхвърля твърдението, че глобата не е трябвало да бъде определяна в размер на 3,3 милиона евро за периода преди придобиването на Gascogne Sack Deutschland от Groupe Gascogne, и да замести този размер със сумата от 2 078 400 EUR,
– да обяви, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок по дело T‑79/06, и
– да осъди Gascogne Sack Deutschland да понесе направените от него разноски и да заплати две трети от разноските на Комисията.