ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
8 септември 2011 година
Дело F‑69/10
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение —Незаконосъобразност — Изпращане на писмо относно съдебните разноски по дело на адвоката, представлявал жалбоподателя по това дело — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 94 от Процедурния правилник“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а, с която г‑н Marcuccio иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията, с което същата отказва да му изплати обезщетение за претърпяната според него вреда от това, че на представителя му по делото, по което е постановено Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2008 г., Marcuccio/Комисия (T‑184/04), е изпратено писмо относно заплащането на съдебните разноски по това производство, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да му изплати обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски, както и сума в размер на 2 000 EUR в полза на Съда на публичната служба.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение — Искане, което няма самостоятелен характер по отношение на искането за обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия
(член 340, втора алинея ДФЕС)
3. Производство — Съдебни разноски — Разходи, които длъжностно лице необосновано или злонамерено е причинило на Съда на публичната служба, подавайки жалба, представляваща злоупотреба
(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Направеното в досъдебната процедура искане да се отмени решение на институция във връзка с обезщетения, не се разглежда отделно от искането за обезщетение.
(вж. точка 20)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 14 октомври 2004 г., I/Съд, T‑256/02, точка 47 и цитираната съдебна практика
2. Извъндоговорна отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС възниква при наличието на три кумулативни условия, а именно незаконосъобразност на административен акт или поведение на институциите, действителна вреда и причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда. Следователно неизпълнението на едно от тези три условия е достатъчно основание да се отхвърли искането за обезщетение.
(вж. точки 22 и 23)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, точки 11и 14 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, точка 43; 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 62 и цитираната съдебна практика
3. Съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.
Посочената разпоредба следва да се приложи, когато жалбата е подадена от длъжностно лице, сезирало съдилищата на Съюза с други жалби, много от които поне отчасти вече са отхвърлени като явно недопустими или явно лишени от всякакво правно основание, и тази жалба представлява явно необоснован и злонамерен акт, тъй като това длъжностно лице не е имало никакво основание да избере съдебния ред за защита.
(вж. точки 31, 33 и 34)
Позоваване на:
Съд — 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P; 9 декември 2009 г., Marcuccio/Комисия, C‑513/08 P и Marcuccio/Комисия, C‑528/08 P;
Първоинстанционен съд — 5 юли 2005 г., Marcuccio/Комисия, T‑9/04; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑143/08 и Marcuccio/Комисия, T‑144/08; 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P; 28 септември 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑46/08 P
Общ съд на Европейския съюз — 23 март 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑16/09 P; 28 октомври 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑32/09 P
Съд на публичната служба — 11 май 2007 г., Marcuccio/Комисия, F‑2/06; 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, F‑40/06; 14 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, F‑21/07; 4 ноември 2008 г., Marcuccio/Комисия, F‑18/07 и Marcuccio/Комисия, F‑87/07; 18 февруари 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑70/07; 31 март 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑146/07; 20 юли 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑86/07; 7 октомври 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑122/07 и Marcuccio/Комисия, F‑3/08; 16 март 2011, Marcuccio/Комисия, F‑21/10