Преюдициално запитване от Székesfehérvári Törvényszék (Унгария), постъпило на 5 юни 2018 г. — Hochtief AG/Fővárosi Törvényszék
(Дело C-362/18)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Székesfehérvári Törvényszék
Страни в главното производство
Ищец: Hochtief AG
Ответник: Fővárosi Törvényszék
Преюдициални въпроси
Следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза (по-конкретно, член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за еднакво тълкуване) съобразно тълкуването, дадено им от Съда на Европейския съюз, по-специално в решение по дело Köbler, да се тълкуват в смисъл, че отговорността на съд на държава членка, който се е произнесъл като последна инстанция с решение, с което се нарушава правото на Съюза, може да бъде ангажирана единствено въз основа на националното право или на установените в националното право критерии? При отрицателен отговор следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза, и по-специално трите критерия за ангажиране на отговорността на „държавата“, установени от Съда на Европейския съюз по дело Köbler, да се тълкуват в смисъл, че наличието на предпоставките за отговорност на държава членка за нарушаване на правото на Съюза от страна на нейните съдилища трябва да се преценява въз основа на националното право?
Следва ли разпоредбите и основните принципи на правото на Съюза (по-конкретно член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за ефективна съдебна защита), и по-специално решенията на Съда на Европейския съюз в областта на отговорността на държавите членки, постановени в частност по делата Francovich, Brasserie du pêcheur и Köbler, да се тълкуват в смисъл, че силата на пресъдено нещо на съдебните решения, постановени в нарушение на правото на Съюза от съдилищата на държава членка, които се произнасят като последна инстанция, изключва ангажирането на отговорността на държавата членка за вреди?
Следва ли принципите на ефективност и равностойност, закрепени в директиви 89/665/ЕИО1 , 92/13/ЕИО2 и 2007/66/ЕО3 , както и в решения на Съда, постановени по делата Kühne & Heitz, Kapferer, Impresa Pizzarotti и Transportes Urbanos y Servicios Generales, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение заинтересованата страна вече не може да се позовава на констатациите на Съда, съдържащи се в решение, постановено по преюдициално запитване, отправено от въззивната инстанция в главното производство, при положение че тези констатации не са взети предвид в главното производство, по-специално ако съдът на съответната държава членка, който разглежда делото като последна инстанция, е отхвърлил касационната жалба, подадена срещу постановеното в главното производство решение, с мотива че страната не се е позовала своевременно на констатациите, съдържащи се в решението на Съда?
Следва ли посочените в третия въпрос директиви, практиката на Съда, установена по-конкретно с решения Impresa Pizzarotti (C-213/13), Kapferer (C-234/04), Kühne & Heitz (C-453/00) и Transportes Urbanos и Servicios Generales (C-118/08), във връзка с допустимостта на отмяната на влязло в сила решение, както и основните принципи, изведени от Съда по дела C-470/99, C-327/00 и C-241/06 във връзка с предвидените в националното право срокове в процедурите за преразглеждане при възлагането на обществени поръчки, да се тълкуват в смисъл, че националните съдилища действат правилно, като не се съобразяват с решение на Съда, постановено по искане на въззивния съд, отправено в рамките на разглеждано от него производство или с решение на Съда, чиято версия на официалния език на съответната държава членка не е била налична преди въззивното производство, тъй като заинтересованата страна не се е позовала своевременно на тези решения, както и като отхвърлят като недопустима молбата за отмяна на влязло в сила решение на тази страна, която се позовава на същите решения на Съда, без тези решения или фактите от значение за тяхното постановяване да бъдат взети предвид?
Следва ли посочените в третия въпрос директиви и практиката на Съда, установена по-конкретно с решения Impresa Pizzarotti (C-213/13), Kapferer (C-234/04), Kühne & Heitz (C-453/00) и Transportes Urbanos и Servicios Generales (C-118/08), да се тълкуват в смисъл, че когато заинтересованата страна по делото се позовава на решението на Съда, постановено по дело Kempter (С-2/06) — съгласно което не е необходимо тази страна да се позовава на решенията на Съда, а същите трябва да бъдат взети предвид служебно от националния съд — националните съдилища действат правилно, като не вземат предвид решенията на Съда, позовавайки се на националните процесуални разпоредби, и в противоречие с постановеното в решение [Kempter], като това обстоятелство дори не се споменава в решението, с което се слага край на производството, нито в мотивите на същото, както и като отхвърлят като недопустима молбата за отмяна на влязло в сила решение на тази страна, която се позовава на същите решения на Съда, без тези решения или фактите от значение за тяхното постановяване да бъдат взети предвид?
Следва ли условието за достатъчно съществено нарушение, установено в решения Köbler и Traghetti del Mediterraneo, да се тълкува в смисъл, че такова нарушение не е налице, когато съд, който се произнася като последна инстанция, отхвърля като недопустима молба за отмяна на влязло в сила решение в явно противоречие с установената и подробно цитирана практика на Съда — включително посочените различни правни становища — без изобщо да обсъжда тази практика и без да мотивира това си решение от гледна точка на правото на Съюза, както и очевидно без да обсъди или дори да загатне необходимостта от сезиране на Съда със съответния въпрос, въпреки че при обосноваване на тази необходимост също е подробно цитирана релевантната практика на Съда на Европейския съюз? Като се има предвид решение на Съда С-283/81, Cilfit, трябва ли национаният съд да се мотивира, когато, отклонявайки се от задължителното тълкуване на правото, дадено от Съда, отказва да допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение и в тази връзка отказва да отправи преюдициално запитване, без да изложи каквито и да било мотиви?
Следва ли принципите на ефективна съдебна защита и на равностойност, закрепени в член 19 и член 4, параграф 3 ДЕС, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, закрепени в член 49 ДФЕС, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, както и в директиви 89/665/ЕИО, 92/13/ЕИО и 2007/66/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че [допускат] компетентните органи и съдилища, при явно незачитане на приложимото право на Съюза, да отхвърлят една след друга подадените от ищеца жалби срещу отстраняването му от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, като се има предвид, че това е наложило, съобразно случая, изготвяне на редица документи, изискващо много време и средства, или участие в съдебни заседания, и че макар на теория наистина да съществува възможност за ангажиране на отговорността за вреди, причинени при изпълнение на правораздавателните функции, приложимото законодателство лишава ищеца от възможността да претендира по съдебен ред обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на неправомерните действия?
Следва ли принципите, изведени в решения Köbler, Traghetti del Mediterraneo и Saint Giorgio, да се тълкуват в смисъл, че не се дължи обезщетение за вреда, причинена в резултат на това, че в противоречие с установената практика на Съда съдът на държава членка, който е разгледал делото като последна инстанция, не е допуснал поисканата своевременно от заинтересованата страна отмяна на влязло в сила съдебно решение, при която същата би могла да претендира обезщетение за направените разноски?
Ако съгласно националното право при ново решение на Конституционния съд следва да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение с цел възстановяване на конституционосъобразността, не трябва ли, в съответствие с принципа на равностойност и с принципа, изведен в решение на Съда по дело Transportes Urbanos и Servicios Generales (C-118/08), отмяната да се допусне и в хипотеза, при която чрез позоваване на предвиденото в националното законодателство относно процесуалните срокове не са взети предвид по-рано постановено решение на Съда по друго дело, решение на Съда, постановено по искане на съда, разгледал главното производство, както и фактите от значение за тяхното постановяване?
____________
1 Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).
2 Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).
3 Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31).