РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
15 март 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Членове 12 и 46а—46в — Обезщетения от един и същи вид — Понятие — Правило за ненатрупване — Понятие — Условия — Национално правило, предвиждащо за работниците, навършили 55 години, добавка към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност — Спиране на добавката при започване на работа или при получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст“
По дело C‑431/16,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания) с акт от 11 май 2016 г., постъпил в Съда на 2 август 2016 г., в рамките на производство по дело
Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS),
Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)
срещу
José Blanco Marqués,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: E. Levits, председател на състава, M. Berger и F. Biltgen (докладчик), съдии,
генерален адвокат: Е. Танчев,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), от A. Trillo García и M. Baró Pazos, letrados,
– за испанското правителство, от V. Ester Casas, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и D. Martin, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4, 12 и 46а—46в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 53, стр. 35 и поправка в OB L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. (ОВ L 177, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на членове 3, 10 и 53—55 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12).
2 Това запитване е отправено в рамките на спор между Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (Национален осигурителен институт, Испания, наричан по-нататък „INSS“) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) (Главна осигурителна каса, Испания, наричана по-нататък „TGSS“), от една страна, и г‑н José Blanco Marqués, от друга страна, във връзка с решението на INSS да спре изплащането на добавка към пенсията му за трайна пълна загуба на работоспособност поради получаването на швейцарска пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно двадесет и първо съображение от Регламент № 1408/71, „за да се защитят работниците мигранти и преживелите ги лица срещу прекалено строго прилагане на националните разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения, е необходимо да се включат разпоредби, които да определят строги правила за прилагането на тези разпоредби“.
4 Член 1, буква й) от този регламент дефинира понятието „законодателство“ като „законите, подзаконовите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане от всяка държава членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социална сигурност […]“.
5 Член 4 от посочения регламент, озаглавен „Уредени въпроси“, предвижда в параграф 1:
„Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социална сигурност:
а) обезщетения за болест и майчинство;
б) обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за печалба на доходи;
в) обезщетения за старост;
г) обезщетения за преживели лица;
д) обезщетения за трудови злополуки и професионална болест;
е) помощи при смърт;
ж) обезщетения за безработица;
з) семейни обезщетения“.
6 Член 12 от същия регламент, озаглавен „Предотвратяване на натрупване на обезщетения“, гласи:
„1. Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Въпреки това, тази разпоредба не важи за обезщетения за инвалидност, старост, смърт (пенсии) или професионална болест, които се отпускат от институциите на две или повече държави членки в съответствие с разпоредбите на членове 41, 43, параграфи 2 и 3, членове 46, 50 и 51 или член 60, параграф 1, буква б).
2. Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на държава членка, уреждащо намаляването, спирането или отнемането на обезщетения в случаи на натрупване на други социалноосигурителни обезщетения или всякаква друга форма на доход, дори и когато такива обезщетения са придобити съгласно законодателството на друга държава членка, или когато такъв доход е получен на територията на друга държава членка.
3. В случай на лице, което получава обезщетения за инвалидност или предварителни обезщетения за старост, и което упражнява професионална или търговска дейност, срещу това лице може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на дадена държава членка за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения, дори и когато лицето упражнява дейността си на територията на друга държава членка.
[…]“.
7 Член 46 от Регламент № 1408/71 предвижда:
„1. Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава членка условия за придобиване на право на обезщетения са изпълнени, без необходимост от прилагане на разпоредбите на член 45 или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:
а) компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:
i) от една страна, само съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство;
ii) от друга страна, съгласно разпоредбите на параграф 2;
[…]“.
8 Член 46а от този регламент, озаглавен „Общи разпоредби относно намаляване, спиране или отнемане, приложими за обезщетения за инвалидност, старост или преживели лица съгласно законодателствата на държавите членки“, гласи:
„1. По смисъла на настоящата глава натрупване на обезщетения от един и същи вид означава следното: всички видове натрупване на обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица, изчислени или предоставени въз основа на завършени от едно и също лице осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване.
2. По смисъла на настоящата глава натрупване на обезщетения от различен вид означава всички видове натрупване на обезщетения, за които не може да се счита, че са от един и същи вид по смисъла на параграф 1.
3. За прилагането на предвидени от законодателството на държава членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения в случай на натрупване на обезщетение за инвалидност, старост или преживели лица с обезщетение от същия вид или с обезщетение от различен вид, или с друг доход, се прилагат следните правила:
а) обезщетенията, които са получени съгласно законодателството на друга държава членка или други доходи, получени в друга държава членка, се вземат под внимание само когато законодателството на първата държава членка предвижда да се вземат предвид обезщетения или доходи, получени в чужбина;
б) взема се предвид размерът на подлежащите на отпускане от друга държава членка обезщетения преди приспадане на данъци, социалноосигурителни вноски и други индивидуални налози или отчисления;
в) не се взема предвид размерът на получените обезщетения съгласно законодателството на друга държава членка, които са отпуснати въз основа на доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето;
г) когато съгласно законодателството на една-единствена държава членка са приложими разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения заради факта, че съответното лице получава платими съгласно законодателството на други държави членки обезщетения от сходен или различен вид или друг доход, получаван на територията на други държави членки, платимото обезщетение съгласно законодателството на първата държава членка може да се намалява само до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството на други държави членки или до размера на получавания доход на територията на други държави членки“.
9 Съгласно член 46б от същия регламент, озаглавен „Особени разпоредби, които са приложими в случай на натрупване на обезщетения от един и същи вид съгласно законодателството на две или повече държави членки“:
„1. Предвидените от законодателството на държава членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения не се прилагат за обезщетение, изчислено в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2.
2. Предвидените от законодателството на държава членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения се прилагат за обезщетение, изчислено в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 1, буква a), подточка i), само ако съответното обезщетение е:
а) обезщетение, посочено в приложение IV, част Г, чийто размер не зависи от продължителността на завършените осигурителни периоди [или периоди] на пребиваване;
или
[…]
Обезщетенията по букви а) и б) и споразуменията са посочени в приложение IV, част Г“.
10 Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент № 883/2004, считано от 1 май 2010 г. Въпреки това, съгласно член 90, параграф 1 от последния, Регламент № 1408/71 остава в сила и продължава да има правно действие за целите на „Споразумението за Европейското икономическо пространство[от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)] и Споразумението между Европейската общност и държавите членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга, за свободно движение на хора[, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 г. за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария“),] и други споразумения, които съдържат позоваване на Регламент (ЕИО) № 1408/71 доколкото тези споразумения не са били изменяни в светлината на настоящия регламент“.
11 Член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария гласи:
„Договарящите се страни предоставят условия в съответствие с приложение II за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да:
а) се осигури [равно третиране];
б) се определи приложимото законодателство;
в) се натрупват, за целите на придобиване и запазване на правото на [обезщетения], и изчисляване на такива [обезщетения], на всички периоди, взимани предвид от националното законодателство на съответните страни;
г) се изплащат [обезщетения] на лица, пребиваващи на територията на договарящите се страни;
д) се насърчава взаимната административна помощ и сътрудничество между органите и институциите“.
12 Член 20 от Споразумението ЕО—Швейцария предвижда:
„Ако не е предвидено нещо друго в приложение II, двустранните споразумения относно социалната сигурност между Швейцария и страните-членки на Европейската общност се спират при влизане в сила на настоящото споразумение, доколкото последното разглежда същия предмет“.
13 Член 1 от приложение II към Споразумението ЕО—Швейцария относно координирането на схемите за социална сигурност предвижда:
„1. Договарящите се страни се споразумяха, по отношение на координацията на схемите за социална сигурност, да прилагат помежду си актовете на Общността, на които се прави позоваване, които са в сила към датата на сключване на споразумението и така както [са изменени] с раздел А от настоящото приложение, или правила, равносилни на тези актове.
2. Терминът „държава членка (държави членки)“, съдържащ се в актовете, посочени в раздел А от настоящото приложение, трябва да се разбира като включващ Швейцария в допълнение на страните, обхванати от съответните актове на Общността“.
14 Раздел A от посоченото приложение съдържа позоваване по-специално на Регламент № 1408/71.
15 Приложение II към Споразумението ЕО—Швейцария е актуализирано с Решение № 1/2012 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора от 31 март 2012 г. (ОВ L 103, 2012 г., стр. 51).
16 Така измененото приложение II, влязло в сила на 1 април 2012 г., съдържа позоваване на Регламент № 883/2004, но също така и на Регламент № 1408/71, „когато е посочен[…] в регламент [№ 883/2004] или когато става въпрос за случаи в миналото“.
Испанското право
17 Членове 136 и 137 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване) в консолидираната му редакция, утвърдена с Real Decreto Legislativo 1/1994 (Законодателен кралски декрет 1/1994) от 20 юни 1994 г. (BOE бр. 154 от 29 юни 1994 г., стр. 20658), която е приложима в главното производство (наричан по-нататък „LGSS“) предвиждат, с цел социална закрила в случай на трайна пълна загуба на способността за упражняване на обичайната професия, пожизнена пенсия, която да осигури материално работниците, оказали се — вследствие на болест, независимо дали е професионална, или на злополука, независимо дали е трудова — неспособни да упражняват обичайната си професия, но все още способни да упражняват други професии.
18 Съгласно член 139, параграф 2 от LGSS:
„Обезщетението за трайна пълна загуба на работоспособност се изплаща под формата на пожизнена пенсия, която по изключение, ако получателят не е навършил 60 години, може да бъде заместена с еднократно обезщетение.
Работниците, които са обявени за трайно и напълно загубили способността да упражняват обичайната си професия, получават пенсията по предходния параграф заедно с нормативно определена процентна добавка, когато поради възрастта им, липсата на обща или специална подготовка и социално-трудовия контекст в мястото, където живеят, може да се предположи, че трудно биха намерили работа в област, различна от предишната им обичайна професия.
[…]“.
19 От член 6, параграфи 1—3 от Decreto 1646/1972 para la aplicación de la ley 24/1972, de 21 de junio, en materia de prestaciones del Régimen General de la Seguridad Social (Декрет 1646/1972 за прилагане на Закон 24/1972 от 21 юни 1972 г. за обезщетенията по общата социалноосигурителна схема) от 23 юни 1972 г. (наричан по-нататък „Декрет 1646/1972“) следва, че когато работникът е навършил 55 години, към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност се изплаща добавка в размер на 20 % от основата за изчисляване на размера на пенсията (наричана по-нататък „добавката от 20 %“).
20 Въпреки това, като се има предвид, че основание за изплащане на добавката е презумпцията, че за лицата, навършили 55 години, е особено трудно да започнат работа в област, различна от професията, която са упражнявали и във връзка с която им е призната пълна трайна загуба на работоспособност, съгласно член 6, параграф 4 от Декрет 1646/1972 изплащането на посочената добавка „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“.
21 За сметка на това получаването на самата пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност е съвместимо с упражняването на друга професия.
22 Съгласно член 143, параграф 4 от LGSS при навършване на 65 години от лицето, получаващо пенсия за трайна загуба на работоспособност, тази пенсия се трансформира в пенсия за осигурителен стаж и възраст. Промяната в наименованието обаче не променя условията за отпускане на това обезщетение.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
23 Г‑н Blanco Marqués, роден на 3 февруари 1943 г., получава испанска пенсия поради призната със съдебно решение от 3 юни 1998 г. с действие, считано от 13 януари 1998 г., трайна пълна загуба, в резултат на общо заболяване, на способността за упражняване на професията правоспособен електротехник в подземни рудници. При преценката дали той има право на тази пенсия и определянето на нейния размер са взети предвид само вноските към испанската социалноосигурителна схема. Като се има предвид, че към датата, от която поражда действие това решение, заинтересованото лице е навършило 55 години, на основание член 6, параграфи 1—3 от Декрет 1646/1972 му е отпусната добавката от 20 %.
24 С навършване на 65 години г‑н Blanco Marqués придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по швейцарската социалноосигурителна схема. При отпускането на тази пенсия за осигурителен стаж и възраст са взети предвид само вноските, които е правил към швейцарската схема за задължително пенсионно осигуряване.
25 С решение от 24 февруари 2015 г. INSS отнема на г‑н Blanco Marqués добавката от 20 %, считано от 1 февруари 2015 г., с мотива че тази добавка е несъвместима с получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и иска той да възстанови 17 340,95 EUR, на колкото възлизат изплатени като добавка от 1 февруари 2011 г. до 31 януари 2015 г. суми, за които не е изтекла погасителна давност.
26 Г‑н Blanco Marqués обжалва това решение пред Juzgado de lo Social n° 1 de Ponferrada (Съд за трудови спорове № 1, Понферада, Испания). С решение от 28 септември 2015 г. този съд отменя посоченото решение, като приема, че добавката от 20 % не е несъвместима с получаването на швейцарска пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като по силата на член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент № 1408/71 или на член 53, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 несъвместимост може да има само ако националното законодателство предвижда, че за целите на прилагането му трябва да се вземат предвид обезщетения и доходи, получени в чужбина. В испанското право обаче няма такава разпоредба.
27 INSS обжалва това съдебно решение пред Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания), като твърди, че съгласно практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) добавката от 20 % се спира не само в случая, изрично посочен в член 6, параграф 4 от Декрет 1646/1972, а именно когато получателят работи, но също и когато той получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в друга държава членка или в Швейцария, тъй като такава пенсия за осигурителен стаж и възраст представлява доход, заместващ трудовите доходи.
28 В този контекст Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Висш съд на Кастилия и Леон) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли национална разпоредба като член 6, параграф 4 от [Декрет 1646/1972], която предвижда, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, на която имат право получаващите пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, навършили 55 години, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12 [и] 46а[—]46в от Регламент [№ 1408/71] и членове 5 [и] 53[—]55 от Регламент [№ 883/2004], като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само когато лицето работи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение и пенсия, получавана от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако испанска национална разпоредба с ранг на закон изрично предвижда, че социалноосигурителните обезщетения за старост, инвалидност и преживели лица са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина? Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент [№ 1408/71] и член 5 от Регламент [№ 883/2004] спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение че липсва изрична правна разпоредба, но в националната съдебна практика е възприето тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското право?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (прилагано разширително съгласно тълкуването му в съдебната практика) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че спорното обезщетение е от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст от швейцарската система за социална сигурност, или то следва да се счита за обезщетение от друг вид? С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалната сигурност, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] и член 3, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004], или трябва да се следва определението, дадено от националното законодателство за всяко конкретно обезщетение? Ако определението е с общностен обхват, трябва ли спорната добавка от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, заради трудностите за лицата на възраст над 55 години да намерят друга работа, поради което изплащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4) Ако трябва да се счита, че двете обезщетения са от един и същи вид, след като при определянето на размера както на испанската пенсия за загуба на работоспособност, така и на добавката към нея не са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от осигурителните периоди или от периодите на пребиваване по смисъла на член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 883/2004]? Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване, въпреки че спорното обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към Регламент [№ 1408/71], нито в приложение IХ към Регламент [№ 883/2004]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
6) Ако се приеме, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент [№ 1408/71] и член 55 от Регламент [883/2004], може ли намаляването да се приложи изцяло към добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, или то трябва да се приложи частично или пропорционално? Следва ли при всяко положение да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
29 Като се има предвид, че в преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция се позовава както на разпоредбите на Регламент № 1408/71, така и на тези на Регламент № 883/2004, най-напред следва да се определи кой регламент е приложим rationae temporis към случая, разглеждан в главното производство.
30 В това отношение, видно от преписката, с която разполага Съдът, решението за отпускане на испанската пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност и това за отпускане на швейцарската пенсия за осигурителен стаж и възраст са взети съответно през 1998 г. и 2008 г. След като тези две решения, които са правопораждащи факти за разглежданите пенсии, са взети преди влизане в сила на Регламент № 883/2004, от значение за главното производство са само разпоредбите на Регламент № 1408/71.
По първия въпрос
31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали съдържащото се в член 6, параграф 4 от Декрет 1646/1972 испанско правило, така както е тълкувано от Tribunal Supremo (Върховен съд), а именно че добавката от 20 % се спира за периода, през който работникът е нает на работа или получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява разпоредба за намаляване по смисъла на член 12 от Регламент № 1408/71.
32 Най-напред следва да се констатира, че национална правна уредба, предвиждаща добавка към пенсия за пълна трайна загуба на работоспособност, като добавката от 20 %, попада в материалното приложно поле на Регламент № 1408/71.
33 Всъщност съгласно член 4, параграф 1, буква б) от него този регламент се прилага за всички „обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за печалба на доходи“.
34 Освен това, съгласно член 1, буква т) от посочения регламент понятията „обезщетения“ и „пенсии“ трябва да се схващат възможно най-широко, като обхващащи всички обезщетения и пенсии, включително всички техни елементи, които се изплащат от обществени фондове, увеличения от преизчисление и допълнителни помощи.
35 Що се отнася до понятието „разпоредба за намаляване“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71, от постоянната практика на Съда следва, че национална норма трябва да се квалифицира като такава разпоредба, ако изчисляването, което тя предвижда, води до намаляване — поради обезщетението, получавано в друга държава членка — на размера на пенсията, на която съответното лице има право (вж. в този смисъл решения от 7 март 2002 г., Insalaca, C‑107/00, EU:C:2002:147, т. 16 и цитираната съдебна практика и от 7 март 2013 г., Van den Booren, C‑127/11, EU:C:2013:140, т. 28).
36 В случая от акта за преюдициално запитване следва, че по силата на член 6, параграф 4 от Декрет 1646/1972, така както е тълкуван в практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд), добавката от 20 % се спира не само когато съответното лице получава трудови доходи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, която се счита за доход, заместващ трудовите доходи. Освен това съгласно същата съдебна практика не следва да се прави разлика между националните пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсиите, получавани в друга държава членка или в Швейцария, така че както едните, така и другите трябва да се вземат предвид по един и същи начин за целите на прилагането на тази разпоредба.
37 Следователно трябва да се приеме, че спорната в главното производство разпоредба се прилага за обезщетенията, получавани от заинтересованото лице в друга държава членка или в Швейцария, тъй като, що се отнася до последната, за целите на прилагането на Регламент № 1408/71 Конфедерация Швейцария трябва да бъде приравнена на държава — членка на Съюза (решение от 18 ноември 2010 г., Xhymshiti, C‑247/09, EU:C:2010:698, т. 31).
38 Освен това е безспорно, че при прилагане на тази национална разпоредба се стига до намаляване на общия размер на обезщетенията, на които заинтересованото лице има право.
39 Съдът обаче вече е приел, че национална разпоредба, която предвижда, че от добавката към пенсията за осигурителен стаж и възраст на работник се приспада пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която той има право по схемата на друга държава членка, представлява разпоредба за намаляване по смисъла на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 (решение от 22 октомври 1998 г., Conti, C‑143/97, EU:C:1998:501, т. 30).
40 В това отношение, що се отнася до довода на INSS и TGSS, че спорната в главното производство национална разпоредба не попада в приложното поле на Регламент № 1408/71, тъй като единственото, което предвижда, е просто правило за несъвместимост, Съдът е уточнил, че приложимостта на условията и ограниченията за прилагане, наложени от Регламент № 1408/71, към националните разпоредби за намаляване на обезщетения не може да бъде изключена чрез квалифицирането на тези разпоредби като правила за изчисляване или за доказване (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 1998 г., Conti, C‑143/97, EU:C:1998:501, т. 24 и от 18 ноември 1999 г., Van Coile, C‑442/97, EU:C:1999:560, т. 27).
41 С оглед на изложеното по-горе, на първия въпрос следва да се отговори, че национална разпоредба като спорната в главното производство, по силата на която добавката към пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност се спира през периода, през който получателят на пенсията получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от друга държава членка или от Швейцария, представлява разпоредба за намаляване по смисъла на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71.
По втория въпрос
42 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 46а, параграф 3, буква a) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „законодателство на първата държава членка“ трябва да се схваща буквално или включва и тълкуването, давано от национален върховен съд.
43 Съгласно тази разпоредба „обезщетенията, които са получени съгласно законодателството на друга държава членка или други доходи, получени в друга държава членка, се вземат под внимание само когато законодателството на първата държава членка предвижда да се вземат предвид обезщетения или доходи, получени в чужбина“.
44 Освен това член 1, буква й) от Регламент № 1408/71 дефинира понятието „законодателство“ като законите, подзаконовите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане от всяка държава членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социална сигурност.
45 Както обаче следва от точка 27 от настоящото решение, макар текстът на член 6 от Декрет 1646/1972 да предвижда спиране на добавката от 20 % само в случай че получателят на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност работи, в националната съдебна практика този разпоредба се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея спиране обхваща и случая, в който той получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали по националната социалноосигурителна схема или по социалноосигурителната схема на друга държава членка или Швейцария.
46 Що се отнася до това дали тълкуването на законова разпоредба от върховен съд трябва да се квалифицира като законодателство по смисъла на член 1, буква й) от Регламент № 1408/71, следва да се припомни, че обхватът на националните законови, подзаконови и административни разпоредби трябва да се преценява, като се има предвид тълкуването на тези разпоредби от националните съдилища (решение от 8 юни 1994 г., Комисия/Обединено кралство, C‑382/92, EU:C:1994:233, т. 36).
47 Макар да не следва да се вземат предвид отделни национални съдебни решения или национални съдебни решения, които представляват малцинство, нещата стоят различно, когато става въпрос за тълкуване в съдебната практика, потвърдено от националния върховен съд (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2003 г., Комисия/Италия, C‑129/00, EU:C:2003:656, т. 32).
48 При тези обстоятелства на втория въпрос следва да се отговори, че член 46а, параграф 3, буква a) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „законодателство на първата държава членка“ трябва да се схваща като включващо тълкуването на национална законова разпоредба от национален върховен съд.
По третия въпрос
49 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали трябва да се счита, че добавката от 20 %, предоставена по силата на испанското законодателство на работник, който получава пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, и пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която същият работник е придобил право в Швейцария, са от един и същи или от различен вид по смисъла на Регламент № 1408/71.
50 За да се отговори на този въпрос, следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда социалноосигурителните обезщетения трябва да се разглеждат като обезщетения от един и същи вид, когато техният предмет, тяхната цел, основата за изчисляването им и условията за тяхното отпускане са идентични. Чисто формалните характеристики обаче не трябва да се приемат за фактори от значение за класификацията на обезщетенията (вж. в този смисъл решения от 5 юли 1983 г., Valentini, 171/82, EU:C:1983:189, т. 13, от 11 август 1995 г., Schmidt, C‑98/94, EU:C:1995:273, т. 24 и 31 и от 18 юли 2006 г., De Cuyper, C‑406/04, EU:C:2006:491, т. 25).
51 В случая, що се отнася до предмета и целта на добавката от 20 %, от акта за преюдициално запитване следва, че тя е предназначена да защити конкретна категория особено уязвими лица, а именно работниците на възраст между 55 и 65 години, които са признати за трайно и напълно неработоспособни и за които се оказва трудно да започнат да започнат работа в област, различна от професията, която са упражнявали.
52 За постигане на тази цел към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност на тези работници се отпуска добавка, чиято основа е същата като тази на пенсията за загуба на работоспособност.
53 От гореизложеното следва, че добавката от 20 %, както и пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, по отношение на която тя по право е акцесорна, имат характеристики, аналогични на тези на обезщетенията за старост, доколкото целта им е да гарантират средства за съществуване на работниците, които са признати за трайно и напълно неспособни да упражняват обичайната си професия и освен това след навършване на определена възраст биха имали затруднения да намерят работа в област, различна от обичайната им професия.
54 Впрочем в този смисъл пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност и добавката от 20 % се различават от обезщетение за безработица, което трябва да покрие риска, свързан със загубата на доход от работника вследствие на оставането му без работа, докато все още е годен да работи (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., De Cuyper, C‑406/04, EU:C:2006:491, т. 27).
55 Всъщност, противно на обезщетението за безработица, което има за цел да позволи на заинтересованото лице да остане на пазара на труда през периода, в който е безработно, пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност и добавката от 20 % имат за цел да осигурят на получателя средства, които да му позволят да се издържа през периода от констатирането на трайна пълна загуба на работоспособност до навършването на пенсионна възраст.
56 Така, ако получаващият пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност успее да се върне на пазара на труда, като започне работа, различна от предишната, пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност продължава да му е гарантирана като такава и само изплащането на добавката от 20 % се спира заради тази нова работа, която му позволява да компенсира част от липсващия трудов доход.
57 Следователно единствената цел на спирането на добавката от 20 % е адаптиране на условията за отпускане на пенсията на трайна пълна загуба на работоспособност към положението на получателя, поради което не би могла да превърне това обезщетение в обезщетение от друг вид, различен от посочения в точка 53 от настоящото решение.
58 Този извод се потвърждава от обстоятелството, че при навършване на пенсионна възраст испанското законодателство фиктивно приравнява пенсията за трайна загуба на работоспособност на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
59 В това отношение следва да се напомни, че когато работник получава по силата на законодателството на държава членка обезщетение за инвалидност, трансформирано в пенсия за старост, и по силата на законодателството на друга държава членка обезщетение за инвалидност, все още нетрансформирано в пенсия за старост, трябва да се счита, че пенсията за старост и обезщетението за инвалидност са от един и същи вид (решения от 2 юли 1981 г., Celestre и др., 116/80, 117/80 и 119/80—121/80, EU:C:1981:159, т. 11 и цитираната съдебна практика и от 18 април 1989 г., Di Felice, 128/88, EU:C:1989:153, т. 13).
60 Следователно трябва да се счита, че добавката от 20 %, отпусната по силата на испанското законодателство на работник, който получава пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, и пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която същият работник е придобил право в Швейцария, са от един и същи вид, както през периода от констатирането на трайна пълна загуба на работоспособност при навършени 55 години до навършването на пенсионна възраст, така и след навършването на пенсионна възраст.
61 Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че трябва да се счита, че отпуснатата на работник по силата на законодателството на държава членка добавка към пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност като разглежданата в главното производство добавка и пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която същият работник е придобил право в Швейцария, са от един и същи вид по смисъла на Регламент № 1408/71.
По четвъртия и петия въпрос
62 С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи кои конкретни разпоредби от Регламент № 1408/71 в областта на натрупването на обезщетения от един и същи вид следва да бъдат приложени, в случай че двете разглеждани обезщетения трябва да се считат за такива от един и същи вид.
63 В това отношение е важно да се напомни, че в съответствие с член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 предвидените в законодателството на държава членка правила за ненатрупване могат — освен ако в този регламент не е предвидено друго — да бъдат приложени спрямо лицата, които получават обезщетение от тази държава членка, ако същите имат право на други социалноосигурителни обезщетения, дори когато правото на тези обезщетения е придобито съгласно законодателството на друга държава членка (решения от 7 март 2002 г., Insalaca, C‑107/00, EU:C:2002:147, т. 22 и от 7 март 2013 г., Van den Booren, C‑127/11, EU:C:2013:140, т. 29).
64 Що се отнася до особените разпоредби, приложими към обезщетенията за инвалидност, старост или преживели лица, член 46б, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71 предвижда, че правилата за ненатрупване, установени в националното законодателство, се прилагат за обезщетение, изчислено в съответствие с член 46, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента единствено ако са изпълнени две кумулативни условия, а именно, първо, размерът на обезщетението да не зависи от продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване, и второ, обезщетението да е посочено в част Г от приложение IV към този регламент.
65 В случая от данните в преписката, с която разполага Съдът, следва, че разглежданите в главното производство обезщетения отговарят на критерия, установен с член 46, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, тъй като двете пенсии са изчислени от националните институции в съответствие единствено с разпоредбите на законодателството, прилагано от тези институции, без да се е наложило да се приложи механизъм на сумиране или пропорционално изчисляване.
66 Що се отнася до двете кумулативни условия, макар страните, представили писмени становища, да спорят по въпроса дали размерът на обезщетението от 20 % зависи от обхванатия осигурителен период, което налага извършване на проверка от запитващата юрисдикция, безспорно е, че обезщетение от този вид не е изрично посочено в част Г от приложение IV към Регламент № 1408/71.
67 С оглед на изложеното по-горе, на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че национално правило за ненатрупване като това по член 6 от Декрет 1646/1972 е неприложимо към обезщетение, изчислено в съответствие с член 46, параграф 1, буква а), подточка i) от този регламент, когато това обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към същия.
По шестия въпрос
68 Предвид отговора, дадена на предходните два въпроса, не следва да се отговаря на шестия въпрос.
По съдебните разноски
69 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
1) Национална разпоредба като спорната в главното производство, по силата на която добавката към пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност се спира през периода, през който получателят на пенсията получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от друга държава членка или от Швейцария, представлява разпоредба за намаляване по смисъла на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г.
2) Член 46а, параграф 3, буква a) от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 592/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „законодателство на първата държава членка“ трябва да се схваща като включващо тълкуването на национална законова разпоредба от национален върховен съд.
3) Трябва да се счита, че отпуснатата на работник по силата на законодателството на държава членка добавка към пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност като разглежданата в главното производство добавка и пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която същият работник е придобил право в Швейцария, са от един и същи вид по смисъла на Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 592/2008.
4) Член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 592/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че национално правило за ненатрупване като това по член 6 от Decreto 1646/1972 para la aplicación de la ley 24/1972, de 21 de junio, en materia de prestaciones del Régimen General de la Seguridad Social (Декрет 1646/1972 за прилагане на Закон 24/1972 от 21 юни 1972 г. за обезщетенията по общата социалноосигурителна схема) от 23 юни 1972 г. е неприложимо към обезщетение, изчислено в съответствие с член 46, параграф 1, буква а), подточка i) от този регламент, когато това обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към същия.
Подписи