Жалба, подадена на 14 април 2015 г. — Buonotourist/Комисия

(Дело T-185/15)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Buonotourist Srl (Кастел Сан Джорджо, Италия) (представители: G. Capo и L. Visone, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени решение на Комисията от 19 януари 2015 г. относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN), съобщено на жалбоподателя на 20 февруари 2015 г., което е изпълнено от Италия;

Да обяви съгласно членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. относно производството по държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (за 1 111 572,00 EUR), е нищожно в неговата цялост що се отнася до сумите, определени като възнаграждение за задължение за публична услуга съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69, предоставяне на възнаграждение съгласно член 11 за тарифно задължение в сектора на местния публичен транспорт, следва да се считат за несъобщена мярка, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора;

Да обяви съгласно членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. относно производството по държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (за 1 111 572,00 EUR), е нищожно в неговата цялост що се отнася до разпореждането за оперативни мерки за възстановяване на помощта от страна на италианската държава;

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Buonotourist Srl.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното по настоящото дело решение Комисията обявява плащанията, направени в полза на Buonotourist както като възнаграждение, така и като обезщетение за вреди за едностранно неправомерно възлагане на задължения за публична услуга (ЗПУ) за периода 1996-2002 г. за несъобщена мярка, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Вследствие на това тя разпорежда оперативни мерки за възстановяване на помощта.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 93, 107, 108 и 263 ДФЕС във връзка с член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. година относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).

В това отношение се изтъква, че съвместимостта с общностното право на компенсационните възнаграждения, предоставени за тарифните ЗПУ съгласно Регламент (ЕИО) 1191/69, е трябвало да бъде преценена с оглед на разпоредбите, предвидени в посочения регламент, а не по отношение на разпоредбите на Договора относно държавните помощи. Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е действала съгласно разпоредбите на Договора.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), във връзка с членове 107 и 108 ДФЕС.

В това отношение се изтъква, че Комисията е разгледала компенсационните възнаграждения, предоставени на Buonotourist за възложените ЗПУ, като несъобщена мярка. Обратно, плащането на въпросните възнаграждения е извършено след съобщаването на мярката на Комисията. Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото и процесуално нарушение, като е приела решението за образуване на производството четиринадесет месеца след съобщаването.

Третото правно основание е изведено от нарушение на членове 93, 107 и 108 ДФЕС във връзка с член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70.В това отношение се изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото поради нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, тъй като положението се урежда от Регламент (ЕИО) № 1191/69.Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 1, буква е) във връзка с буква ж) и членове 4, 7 и 15 от Регламент (ЕИО) № 659/1999. Съгласно член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.В това отношение се изтъква, че възнагражденията, произтичащи от прилагането на посочения регламент, не подлежат на процедурата за предварително уведомление; ето защо предоставените на Buonotourist суми спадат към съществуващите помощи. Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото поради нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като не може да разпореди възстановяването на платените суми на основание квалификацията на предоставената помощ като неправомерна.Петото правно основание е изведено от нарушение на член 267 ДФЕС и членове 6 и 13 ЕКЗПЧ, както и на членове 93, 107 и 108 ДФЕС.В това отношение се изтъква, че Consiglio di Stato вече е направил преценка на извършил оценка на приложението на разпоредбите на членове 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, като е постановил, че предоставените суми спадат км съществуващите помощи. Комисията е превишила правомощията си, тъй като не може да отменя решения на правораздавателни органи, включително национални, дори когато прилагат общностното право.Шестото правно основание е изведено нарушение на членове 6, 7 и 13 ЕКЗПЧ, на членове 93—107 и 108 във връзка с членове 258 и сл. ДФЕС, във връзка с член 101 от Конституцията на Италианската република, както и член 2909 от Италианския граждански кодекс.В това отношение се изтъква, че обжалваното решение оказва въздействието върху постановеното от Consiglio di Stato решение по тълкуването и прилагането на общностните норми. Ето защо Комисията отново е превишила правомощията си, тъй като не може да отмени постановеното решение, а следва да действа съгласно член 258 ДФЕС.Седмото правно

основание е изведено от нарушение на членове 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/19691, членове 93, 107 и 108 ДФЕС, както и от съществуване в разглеждания случа на злоупотреба с власт.В това отношение се изтъква, че дадена мярка може да бъде к

валифицирана като държавна помощ, доколкото оказва реално и конкретно въздействие върху търговията и свободната конкуренция, т.е., че това въздействие трябва да е реално налице и да е действит

елно доказано. Комисията по никакъв начин е доказала това обстоятелство. Освен това в област Campania вътрешния пазар на местния обществен транспорт никога не е било отворен за конкуренцията.Осмото правно основание е изведено от нарушение на членове 1, 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, както и на членове 93, 107 и 108 ДФЕС.В това отношение се изтъква, че Комисията е допуснала фактическа грешка, защото е приела, че предоставеното възнаграждение е определено по метод н

а изчисление, установен ex post. От приложените документи обаче се доказва обратното.