Жалба, подадена на 2 януари 2018 г. от Confédération européenne des associations d’horlogers-réparateurs (CEAHR) срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 23 октомври 2017 г. по дело T-712/14, Confédération européenne des associations d’horlogers-réparateurs (CEAHR)/Европейска комисия

(Дело C-3/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Confédération européenne des associations d’horlogers-réparateurs (CEAHR) (представител: P. A. Benczek, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, LVMH Moët Hennessy-Louis Vuitton SA, Rolex, SA, The Swatch Group SA

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени диспозитива на решението на Общия съд, и

да отмени решението на Комисията от 29 юли 2014 г. по преписка AT.39097 — Поправка на часовници,

при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да осъди Комисията и встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят тези на CEAHR, както по първоинстанционното производство, така и по настоящото производство по обжалване,

при условията на евентуалност да осъди встъпилите страни да понесат съдебните разноски, направени от тях както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

С първото си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил аналогия между преценката на селективните системи за дистрибуция в практиката на Съда и съответно преценката на разглежданата по делото селективна система за поправка.

С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал поредица от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, като е стигнал до извода, че разглежданите по делото селективните системи за поправка и отказите за доставка на резервни части са обосновани и пропорционални. Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка, като е направил извода, че Комисията е имала основание да приеме, че сложността на престижните часовници обосновава разглежданата в случая селективна система за поправка и отказ за доставка на резервни части. Освен това жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал явна грешка, като е счел, че Комисията е имала основание да приеме, че съществува риск от фалшифициране на престижните часовници, което обосновава разглежданата в случая селективна система за поправка и отказ за доставка на резервни части. Общият съд е допуснал явна грешка и като е стигнал до извода, че Комисията е имала основание да приеме, че наложените от производителите на престижни часовници условия вероятно не отиват отвъд това, което е необходимо.

С третото и четвъртото си основание жалбоподателят оспорва явно погрешната преценка на Общия съд относно последиците от отказа за доставка на резервни части по отношение на съществуването на ефективна конкуренция на пазарите на поправка и поддръжка на въпросните часовници; жалбоподателят оспорва и свързания с това извод, че е малко вероятно в случая да се установи злоупотреба с господстващо положение. Жалбоподателят твърди, че е погрешен изводът на Общия съд относно съществуването на конкуренция между лицензираните часовникари, поправящи часовници, както и между тях и центровете за вътрешни поправки на производителите.

С петото си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил процесуалните му права, като не му е предоставил възможност да представи отговор по писмените изявления на встъпилите страни след като е пропуснал срок поради извънредни обстоятелства и му е отказал да възобнови устните състезания по подадената от него молба за представяне на нови доказателства.

С шестото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е упражнил правото си на преценка, за да се произнесе по въпроса дали встъпилите страни трябва да понесат направените от тях съдебни разноски по първоинстанционното производство.

____________