Language of document : ECLI:EU:T:2011:586

Дело T‑41/05

Alliance One International, Inc.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Глоби — Отговорност за неправомерното поведение — Максимален размер от 10 % от оборота — Възпиращ ефект — Смекчаващи обстоятелства“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние на дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества

(член 81 EО)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Спазване на принципа на равно третиране от Комисията

(член 81 EО)

4.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Самостоятелност на дъщерното дружество

(член 81 EО)

5.      Жалба за отмяна — Правни основания — Липса или непълнота на мотивите

(член 230 EО и член 253 EО)

6.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, точка 3, трето тире от Известие на Комисията 98/C 9/03)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, Известие на Комисията 98/C 9/03)

1.      В областта на конкуренцията дружеството майка може да носи отговорност за поведението на дъщерното дружество по-конкретно когато това дъщерно дружество, макар и да има отделна правосубектност, не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а изпълнява главно указанията, дадени му от дружеството майка в частност поради икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

Всъщност в такава ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно са едно-единствено предприятие. Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в посоченото нарушение, а фактът, че те представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби.

Комисията не може просто да установи, че дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, а трябва и да провери дали действително е упражнено такова влияние.

В особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, което е нарушило общностните правила на конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презюмира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Въз основа на това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка трябва да носи солидарна отговорност за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

Презумпцията, изведена от притежаването на целия капитал, може да се приложи не само в случаи, когато е налице пряка връзка между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, но и в случаи, когато тази връзка е непряка, опосредена от междинно дъщерно дружество.

(вж. точки 92—96 и 98)

2.      Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията може с решение да наложи глоби на предприятията, нарушили член 81, параграф 1 ЕО, като глобите не могат да надвишават 10 % от оборота от предходната стопанска година на всяко от предприятията, участвали в нарушенията. Същата е и разпоредбата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

Посоченият в тези разпоредби оборот е световният оборот на съответното предприятие, тоест на предприятието, което отговаря за нарушението и съответно е било подведено под отговорност.

Що се отнася до използваното в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 понятие „предходна стопанска година“, то трябва да се разбира като обозначаващо стопанската година, която предхожда приемането на решението на Комисията, освен в особените случаи, в които оборотът за тази стопанска година не съдържа никакви полезни указания за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която следва да му се наложи.

Така, когато Комисията стигне до извода за съществуването на един-единствен стопански субект, обединяващ дружество майка и дъщерното му дружество, и въз основа на това приеме, че това дружество майка носи солидарна отговорност за нарушението, както и за плащането на глобата, и го посочва като един от адресатите на решението си, Комисията може да се основе също и на консолидирания оборот, реализиран от дружеството майка през годината, предхождаща годината на приемане на решението, за да изчисли максималния размер на глобата от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

(вж. точки 99—101, 165 и 166)

3.      Когато по дело, което се отнася до нарушение, в което участват няколко различни предприятия, Комисията възприема в установените от съдебната практика рамки определен метод, за да прецени дали следва да търси отговорност както от фактически извършилите нарушението дъщерни дружества, така и от техните дружества майки, тя трябва, освен ако не са налице особени обстоятелства, да приложи за тази цел едни и същи критерии по отношение на всички тези предприятия. Всъщност Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране, който според постоянната съдебна практика изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

(вж. точка 123)

4.      В областта на конкуренцията самостоятелността на дъщерното дружество спрямо дружеството майка не трябва да се преценява само за дейността му във връзка със стоките, до които се отнася нарушението. За да се установи дали дъщерното дружество самостоятелно определя поведението си на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между дъщерното дружество и дружеството майка, които обстоятелства могат да са различни в отделните случаи и следователно не подлежат на изчерпателно изброяване.

Така, обстоятелството, че дружеството майка никога не е установило механизъм за контрол на дейностите на дъщерното си дружество в областта, в която е извършено нарушението, не е достатъчно, за да се установи, че дъщерното дружество е имало самостоятелно поведение на пазара. Същото може да се каже и за липсата на дадена от дружеството майка заповед или инструкция на дъщерното дружество относно неговата политика по закупуването или срещите с другите членове на картела.

(вж. точки 158 и 160)

5.      В производствата по жалби за отмяна правното основание, изведено от липса или непълнота на мотивите на съответния акт, е абсолютно основание за отмяна, което може и дори трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и следователно страните могат да го посочват на всеки етап от производството.

(вж. точка 170)

6.      При нарушение на нормите на конкуренция на Съюза преустановяването на нарушението още при първата намеса на Комисията може логично да се приеме за смекчаващо обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че съответните предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят антиконкурентното си поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на точка 3, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС.

Дори да смята, че нарушението е преустановено в самия ден, в който е извършила първите си проверки, Комисията напълно обосновано може да не приеме това преустановяване за смекчаващо обстоятелство. Всъщност намаляването на глобата поради преустановяване на нарушението веднага след първата намеса на Комисията не може да бъде автоматично, а зависи от преценката на Комисията за обстоятелствата в конкретния случай в пределите на дискреционните ѝ правомощия. В това отношение прилагането на точка 3, трето тире от Насоките в полза на дадено предприятие ще бъде особено подходящо в ситуация, при която антиконкурентният характер на разглежданото поведение не е очевиден. Обратно, неговото прилагане по принцип ще бъде по-неподходящо в ситуация, при която поведението е ясно антиконкурентно, ако се приеме, че това е установено.

(вж. точки 192 и 194)

7.      При нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, щом като през годината, предхождаща приемането на решението на Комисията за налагане на глоба, дружество майка и дъщерното му дружество заедно представляват едно-единствено предприятие, Комисията може да приложи коефициент за възпиращ ефект, който се основава на големината и общите ресурси на съответното предприятие през тази година.

Наистина, отчитането на големината и общите ресурси на съответното предприятие, за да се гарантира достатъчен възпиращ ефект на глобата, се основава на целеното въздействие върху посоченото предприятие, тъй като санкцията не трябва да бъде пренебрежимо малка именно по отношение на финансовите възможности на същото. При това положение, за да може да се прецени възпиращият характер на една глоба по отношение на дадено предприятие, което се счита отговорно за нарушение, не може да се взима предвид положението към началото на нарушението. Съществува опасност вземането предвид на това положение да доведе до налагането на глоба, която или е прекалено ниска, за да има достатъчно възпиращо действие, когато междувременно оборотът на съответното предприятие се е увеличил, или е по-висока от необходимата за постигане на възпиращо действие, когато междувременно оборотът на съответното предприятие е намалял.

(вж. точки 210 и 211)