Дело T-59/07
Polimeri Europa SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Едно-единствено нарушение — Доказателство за наличието на картела — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението — Отегчаващи обстоятелства“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО)
2. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Правно естество — Подготвителен характер
(член 81 ЕО)
3. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за съединяване на две отделни производства
(член 81 ЕО)
4. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
6. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Аналогични изисквания за оплакванията, изложени в подкрепа на правно основание
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
7. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението в тежест на Комисията — Граници
(член 81, параграф 1 ЕО)
9. Конкуренция — Картели — Доказване — Отговор на предприятие на искането за предоставяне на информация на Комисията
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
10. Конкуренция — Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение
(член 81, параграф 1 ЕО)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Особено тежки нарушения
(член 81 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията — Задължение да се гарантира съразмерност между размера на глобите и общия обем на пазара на съответния продукт — Липса
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата
(член 81 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот, който е взет предвид
(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие
(член 81 ЕО; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Неприлагане на практика на споразумение — Преценка
(член 81 ЕО; точка 3, второ тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
1. Що се отнася до събирането на доказателствата за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението. Следователно е необходимо Комисията да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено.
Освен това е обичайно в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите да се осъществяват скрито, срещите да се провеждат тайно и свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между операторите, нормално те биха били частични и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои подробности да се възстановяват чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно и при липса на друго смислено обяснение, могат да представляват доказателство за нарушение на правилата на конкуренцията.
В това отношение няма разпоредба или общ принцип на общностното право, които да забраняват на Комисията да се позовава спрямо предприятие на изявленията на други обвинени предприятия. В противен случай тежестта за доказване на нарушаващи членове 81 ЕО и 82 ЕО действия, която се носи от Комисията, би била прекомерна и несъвместима с функцията за контрол на правилното прилагане на тези разпоредби, възложена на Комисията с Договора.
Що се отнася по-специално до изявленията, направени в рамките на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, следва да се отбележи, първо, че няма разпоредба, която да забранява на Комисията да използва тези изявления, за да докаже наличието на нарушение на правилата на конкуренцията. Не би могло да се приеме, че такива изявления нямат доказателствена стойност, тъй като изявленията, направени против интересите на автора им, трябва по принцип да бъдат разглеждани като особено надеждни доказателства. Макар по принцип да е необходимо известно недоверие към изявленията, направени доброволно от основните участници в незаконен картел, тъй като е възможно те да са склонни да омаловажават участието си в картела и да преувеличават участието на другите предприятия, все пак обстоятелството, че дадено предприятие е поискало за него да се приложи Известието относно сътрудничеството, за да бъде намален размерът на глобата му, не означава непременно, че то е склонно да представи неверни доказателства относно поведението на останалите участници в картела. Всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството. По-специално, когато дадено лице признава, че е извършило нарушение, и по този начин признава настъпването на факти, надхвърлящи фактите, чието настъпване може пряко да се изведе от съответните документи, то това лице a priori — при липса на особени обстоятелства, указващи противното — е решило да каже истината.
(вж. точки 50—52 и 58)
2. Изложението на възраженията е документ с процесуално значение и подготвителен характер, който, за да осигури ефективното упражняване на правото на защита, очертава предмета на образуваното от Комисията административно производство и по този начин възпрепятства Комисията да възприеме други възражения в решението, с което приключва съответното производство. Освен това изготвянето от Комисията на изложение на възраженията в никакъв случай не може да се разглежда като доказателство за това, че тя е приложила презумпция за виновност на съответното предприятие. В противен случай с откриването на каквото и да е производство в тази област потенциално може да се накърни презумпцията за невиновност.
При тези условия изготвянето на първо, а след това и на второ изложение на възраженията само по себе си не би могло доведе до установяване на каквото и да било нарушение.
Що се отнася до евентуалните изменения, въведени във второто изложение на възраженията спрямо първото изложение на възраженията, присъщи на този процесуален акт характеристики са неговият неокончателен характер и възможността да бъде изменен от Комисията при последваща преценка въз основа на представените ѝ в отговор от страните бележки и на други фактически констатации. Всъщност Комисията трябва да вземе предвид фактите и доказателствата, с които разполага вследствие на цялото административно производство, за да се откаже от неоснователните възражения или за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна своите доводи в подкрепа на възраженията, които продължава да поддържа. Поради това, след като Комисията има право да измени както фактическите, така и правните си доводи между изложението на възраженията и окончателното решение, a fortiori тя има право да направи това между две изложения на възраженията.
(вж. точки 68—70 и 73)
3. В областта на картелите Комисията има право да разделя или съединява производства по обективни съображения. По този начин могат да се съединят две производства, всяко от които се отнася до конкретен продукт, когато продуктите принадлежат към един и същ сектор на дейност, по-специално предвид техните физически характеристики и употребата им и когато някои неправомерни срещи между предприятия се отнасят едновременно до единия и другия продукт. Освен това, дори да се приеме, че нарушението, към което се отнася съединяването, всъщност се състои от две отделни нарушения, без значение е дали те са установени в няколко решения или в едно-единствено решение, доколкото отговорността за разглежданите нарушения не е погасена по давност.
От друга страна, нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от продължаващо поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължаващо поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба. Когато различните действия се вписват в общ план, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да счита, че отговорността за тези действия се носи в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост. След като Комисията може законосъобразно да направи извода, че различните проявления са част от едно-единствено нарушение, поради факта че се вписват в общ план, имащ за цел нарушаване на конкуренцията, обстоятелството, че броят и интензивността на тайните практики са различни в зависимост от съответния пазар, не означава, че нарушението не се отнася до пазари, на които практиките са с по-малка интензивност и по-малобройни. Всъщност би било изкуствено продължавано, характеризиращо се с една-единствена цел, поведение да се подразделя на няколко отделни нарушения, с мотива че практиките на тайни споразумения се различават в зависимост от съответния пазар.
(вж. точки 100 и 272)
4. Отчитането на конкретните последици на споразумение в контекста на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО е излишно, след като е ясно, че то има за предмет да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията. Когато става въпрос по-специално за споразумения с антиконкурентно съдържание, които се проявяват по време на срещи на предприятия конкуренти, нарушение на член 81, параграф 1 ЕО е налице, когато тези срещи имат за предмет да ограничат, предотвратят или нарушат конкуренцията и по този начин целят да организират изкуствено функционирането на пазара. В такъв случай е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, на които са сключени антиконкурентни споразумения, за да докаже участието на предприятието в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи косвени доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.
По този начин, когато съгласуването между няколко предприятия не се доказва само с констатацията за паралелизъм в пазарното поведение, но и с документи, удостоверяващи, че незаконните практики на тези предприятия са резултат от съгласуване, едно алтернативно обяснение относно прилаганите цени, според което твърдяното координиране на цените всъщност представлява реакцията на производителите на цените на суровините и на развитието на пазара, не може да постави под съмнение констатацията на Комисията за наличие на картел.
(вж. точки 103, 108 и 109)
5. Когато стопански субект наруши правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност той следва да отговаря за това нарушение. Въпреки това, когато две образувания съставляват един и същ стопански субект, обстоятелството, че образуванието, което е извършило нарушението, продължава да съществува, само по себе си не е пречка за санкциониране на образуванието, на което е прехвърлена икономическата дейност. По-специално подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, са изпълнявали едни и същи търговски указания.
По този начин, когато към момента на извършените от тях неправомерни действия две дружества са притежавани изцяло, пряко или косвено, от едно и също дружество, принципът на личната отговорност допуска санкцията за нарушението, започнато от първото дружество и продължено от второто, да бъде наложена изцяло на последното.
Във всеки случай има опасност санкцията, наложена на дружество, което продължава да съществува от юридическа гледна точка, но вече не осъществява стопанска дейност, да бъде лишена от възпиращо действие. Освен това, ако не е предвидена възможност за налагане на санкция на субект, различен от извършилия нарушението, предприятията биха могли да избегнат санкциите само поради изменение на правния им статут вследствие на преструктуриране, прехвърляне или други правни или организационни промени.
(вж. точки 123—126 и 129)
6. Съгласно член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. За да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата съгласно упоменатите по-горе разпоредби.
Освен това Общият съд не е длъжен да изследва и установява сред приложенията правните основания и доводи, на които би могъл/могла да се основава искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция.
Аналогични изисквания има, когато се излага оплакване в подкрепа на правно основание. По този начин оплакването, чиито съществени обстоятелства са изложени единствено в приложенията към жалбата, не отговаря на посочените изисквания.
Определено дружество не би могло да отстрани тази нередовност, като на етапа на репликата представи някои правни и фактически доводи и препрати към някои приложения към жалбата или добави нови приложения към репликата. Всъщност при преценката на съответствието на исковата молба или жалбата с изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник съдържанието на писмената реплика по принцип е неотносимо. В частност допустимостта на изтъкнатите в писмената реплика правни основания и доводи като допълване на правни основания, съдържащи се в исковата молба или жалбата, не би могла да се изтъква с цел заличаване на извършено при предявяване на иска или подаване на жалбата нарушение на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник, без да лиши последната разпоредба от пълния ѝ обхват.
(вж. точки 161, 162, 168 и 169)
7. В случаите на споразумения, които се проявяват на срещи на конкурентни предприятия, нарушението на правилата на конкуренцията се приема за установено, когато тези срещи имат антиконкурентна цел и по този начин са насочени към това да организират изкуствено функционирането на пазара. В такъв случай може основателно да се приеме, че определено предприятие носи отговорност за извършване на нарушението, когато е участвало в тези срещи, знаейки за тяхната цел, макар впоследствие да не е прилагало някоя от договорените по време на тези срещи мерки. По-голямото или по-малкото постоянство на предприятието при участие в срещите, както и прилагането в по-голяма или в по-малка степен на договорените мерки пораждат последици не за наличието на неговата отговорност, а за нейния обхват и следователно за размера на санкцията.
(вж. точка 173)
8. На практика Комисията често е принудена да доказва наличието на нарушение на правилата на конкуренцията при неблагоприятни за тази задача условия, тъй като са изтекли години от момента на осъществяване на фактическия състав на нарушението и голяма част от предприятията, за които се води разследване, не са сътрудничили активно с Комисията. В този контекст би било прекалено лесно извършилото нарушение предприятие да избегне налагането на санкция, ако то може да се позове на неяснотата на предоставената информация относно функционирането на дадено незаконно споразумение, при положение че наличието на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно установени. Предприятията могат надлежно да се защитят в подобно положение, стига да имат възможност да изразят становище по всички доказателства, които Комисията представя срещу тях.
(вж. точка 177)
9. В рамките на административно производство във връзка с нарушение на правилата на конкуренцията доказателствената стойност на изявленията, направени от името на предприятията, не е несъществена, тъй като те са свързани със значителни рискове от икономическа и юридическа гледна точка. Тази доказателствена стойност е особено голяма, когато изявленията на предприятията потвърждават други изявления от същото естество.
Освен това отговорите, дадени от името на предприятие като такова, са по-надеждни от отговора на един от неговите служители, независимо от опита или личното мнение на последния.
(вж. точки 179, 183, 267 и 270)
10. Определено предприятие обаче може да се счита за отговорно за картела в неговата цялост, дори да е установено, че е участвало пряко само в един или в някои от съставните му елементи, ако, от една страна, предприятието е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва по-специално чрез организирани в продължение на много години редовни срещи, се вписва в една цялостна схема, целяща да наруши нормалната конкуренция, и от друга страна, че тази схема включва всички съставни елементи на картела. Също така фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентната цел и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел.
(вж. точка 193)
11. От описанието на особено тежките нарушения в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по-конкретно към определяне на целеви цени или разпределяне на пазарни дялове, могат да бъдат квалифицирани като „особено тежки“ само въз основа на характера им, без да е необходимо Комисията да доказва конкретното отражение на нарушението върху пазара. Също така хоризонталните споразумения в областта на цените са част от най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и следователно могат сами по себе си да бъдат квалифицирани като особено тежки.
(вж. точка 225)
12. При определянето на размера на всяка глоба, наложена за нарушение на правилата на конкуренцията, Комисията разполага с право на преценка. Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата се определя въз основа на тежестта на нарушението и неговата продължителност. При това посоченият размер е резултат от поредица оценки в цифрово изражение, извършени от Комисията в съответствие с Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС. Този размер се определя по-специално в зависимост от различни обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на разглежданото предприятие, като наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.
От тази правна уредба не може да се направи извод, че Комисията трябва да гарантира съразмерност между така изчисления размер на глобата и общия обем на пазара на съответния продукт за определена година от нарушението, след като разглежданото нарушение е продължило няколко години и размерът на глобата зависи също от други обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на предприятието.
(вж. точка 232)
13. Правомощието на Комисията да налага глоби на предприятията, които умишлено или по непредпазливост нарушават разпоредбите на член 81 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на възложената ѝ от общностното право надзорна функция, която включва задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане на установените в Договора принципи в областта на конкуренцията, както и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че когато преценява тежестта на нарушението с цел определяне на размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка, преди всичко що се отнася до видовете нарушения, които са особено вредни за постигане целите на Общността.
Това налага адаптиране на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — в съответствие с изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата, и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност. Голямо предприятие, разполагащо със значителни финансови средства в сравнение с тези на другите членове на картела, може да осигури по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му, което с оглед на достатъчното възпиращо действие на последната обосновава чрез прилагането на коефициент за умножение налагането на пропорционално по-висока глоба в сравнение с тази, която санкционира същото нарушение, извършено от предприятие, което не разполага с такива средства. По-конкретно за определянето на размера на глобата е съществено да се отчете общият оборот на всяко предприятие, което е част от картел.
Целта за постигане на възпиращо действие, която Комисията има право да преследва при определяне на размера на дадена глоба, е насочена към това да гарантира спазване от предприятията на правилата на конкуренцията, установени от Договора за осъществяване на техните дейности на територията на Общността или на Европейското икономическо пространство. От това следва, че възпиращият коефициент, който може да се включи при изчисляването на глобата, се оценява чрез отчитането на множество фактори, а не само на конкретното положение на съответното предприятие. Този принцип се прилага по-специално когато Комисията е определила възпиращ коефициент, който се отразява в наложената на дадено предприятие глоба.
(вж. точки 243—246)
14. По отношение на прилагането на предвидената в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 горна граница, обстоятелството, че няколко дружества са солидарно отговорни за плащането на глоба, тъй като образуват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност горната граница от 10 % по смисъла на тази разпоредба трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които образуват един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за размера и икономическата мощ на въпросното предприятие.
(вж. точки 253 и 313)
15. Точка 2 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС изброява примерно като отегчаващи обстоятелства „[повторност на нарушението] от същия вид, извършвано от същото предприятие“. Понятието за повторност на нарушението, както е уредено в някои национални правни системи, означава, че едно лице е извършило нови нарушения, след като е санкционирано за подобни нарушения. Евентуалната повторност на нарушението е един от елементите, които следва да се вземат предвид при анализа на тежестта на конкретното нарушение.
В това отношение, когато Комисията взема предвид понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО за целите на прилагане на отегчаващото обстоятелство, свързано с повторното нарушение, и приема, че същото предприятие е извършило повторно неправомерно деяние, въпреки че юридическите лица, участвали в разглежданите нарушения, не са едни и същи, тя трябва да представи точни и подробни доказателства в подкрепа на твърдението си.
По този начин, когато развитието на структурата и на контрола върху засегнатите дружества е особено сложно, Комисията следва да даде достатъчно точна и подробна информация за развитието на притежаваните от съответното предприятие дружества преди нарушението и да представи всички подробни доказателства, необходими за да се приеме, че дружествата, посочени в нейното решение, и дружествата, посочени в предходните решения, образуват едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
(вж. точки 293—295, 298, 299 и 302)
16. Съгласно точка 3, второ тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, неприлагането на практика на споразумения или практики, които водят до извършване на нарушения, също може да представлява смекчаващо обстоятелство. Въпреки това обстоятелството, че предприятие, чието участие в съгласуване с конкурентите е установено, не действа на пазара в съответствие с договореното, невинаги представлява фактор, който следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата, която следва да се наложи.
Всъщност предприятие, което въпреки съгласуване с конкурентите провежда повече или по-малко независима политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в своя полза и предприятие, което не се дистанцира от резултатите от среща, в която е участвало, по принцип носи пълна отговорност за участието си в картела. Следователно Комисията е длъжна да признае наличието на смекчаващо обстоятелство поради неприлагане на даден картел само ако предприятието, което се позовава на това обстоятелство, може да докаже, че ясно и сериозно се е противопоставило на прилагането на този картел до степен да затрудни самото му функциониране и че не се е присъединило явно към споразумението, и поради това не е подтикнало други предприятия да приложат съответния картел. Действително би било прекалено лесно за предприятията да сведат до минимум опасността да трябва да платят голяма глоба, ако можеха да се възползват от незаконен картел и след това от намаляване на глобата, с мотива че са имали само ограничена роля в извършване на нарушението, при положение че тяхното поведение е подтикнало други предприятия да предприемат действия, които в още по-голяма степен увреждат конкуренцията.
(вж. точки 306 и 307)