Language of document : ECLI:EU:C:2013:119

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н P. MENGOZZI

представено на 28 февруари 2013 година(1)

Дело C‑287/11 P

Европейска комисия

срещу

Aalberts Industries NV,

Comap SA, по-рано Aquatis France SAS,

Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG

„Обжалване — Картели — Европейски пазар на фитингите от мед и от медни сплави — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цени и ценови отстъпки и намаления, въвеждане на механизми за съгласуване на увеличенията на цените, разпределяне на клиенти и обмен на търговска информация — Понятие за предприятие — Едно-единствено продължено нарушение — Частична или пълна отмяна на решението на Комисията“





I –  Въведение

1.        С жалбата си Европейската комисия иска отмяната на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия(2) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд отменя член 1 и член 2, буква а) и буква б), точка 2 от Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производството по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F 1/38.121 — Фитинги)(3) (наричано по-нататък „спорното решение“), доколкото в това решение се констатира участието на Aalberts Industries NV (наричано по-нататък „Aalberts“) и неговите дъщерни дружества Aquatis France SAS (наричано по-нататък „Aquatis“) и Simplex Armaturen + Fittings GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Simplex“) в картел в периода от 25 юни 2003 г. до 1 април 2004 г. и се налага на Aalberts глоба в размер на 100,80 милиона евро, от които 55,15 милиона в условията на солидарност с всяко от неговите дъщерни дружества, а на последните — и допълнителна глоба в размер на 2,04 милиона евро при условията на солидарност.

2.        Този картел, в който Комисията счита, че Aquatis и Simplex вече са участвали в периода от 31 януари 1991 г. до 22 март 2001 г., преди прехвърлянето на техните активи и пасиви на Aalberts през 2002 г.(4), е квалифициран от нея като едно-единствено, усложнено и продължено нарушение под формата на редица антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и от медни сплави, състоящо се в определянето на цени, във въвеждането на механизми за прилагане на увеличения на цените и в разпределянето на националните пазари, както и в участието на редовни срещи и поддържането на други контакти с оглед на улесняване на нарушението.

3.        В подкрепа на жалбата си пред Общия съд Aalberts и неговите дъщерни дружества изтъкват пет основания, първите три от които са изведени съответно от неправилното подвеждане на дружеството майка под отговорност за нарушението, от липсата на нарушение на член 81 ЕО и от липсата на участие в посоченото в член 1 от спорното решение едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

4.        В решението си Общият съд приема второто и третото основание, без да разглежда останалите изложени пред него основания(5).

5.        При разглеждането на второто основание Общият съд по същество приема, на първо място, че Комисията не е доказала надлежно антиконкурентния характер на двете обстоятелства, възприети в спорното решение като уличаващи Simplex(6). На второ място, преценявайки третото основание само по отношение на Aquatis, Общият съд приема, че макар в процесния период това дружество да е участвало в единия от аспектите на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, Комисията не е доказала знанието на Aquatis, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който продължава да съществува(7). Въз основа на това Общият съд отменя член 1 от спорното решение и наложената глоба на Aalberts и на неговите дъщерни дружества изцяло, а така също и допълнителната глоба в размер на 2,04 милиона, наложена единствено на дъщерните дружества, с мотива за наличие на грешка при изчисляването на размера(8).

6.        На 7 юни 2011 г. Комисията подава настоящата жалба, с която оспорва всички тези констатации.

7.        От своя страна едновременно с искането за отхвърляне на тази жалба Aalberts и дъщерните му дружества подават насрещна жалба, в случай че Съдът уважи изцяло или отчасти главната жалба, като искат от него да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която се констатира съществуването на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, осъществявано след проверките на Комисията през март 2001 г., както и да отмени спорното решение по отношение на тях и/или да намали съществено размера на наложената им глоба.

8.        Устните състезания на страните в настоящото производство са изслушани в съдебното заседание, проведено на 27 септември 2012 г.

9.        Съгласно член 62, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда по мое искане страните са поканени да представят становищата си относно последиците на Решение от 6 декември 2012 г. по дело Комисия/Verhuizingen Coppens(9), що се отнася до наличието на второто посочено в главната жалба основание. Страните изпълняват това искане в определения срок.

II –  Анализ

10.      В подкрепа на главната жалба Комисията посочва три основания. Първото е изведено от липсата на мотиви и от неправилното прилагане на принципите, уреждащи доказателствената тежест, както и от изопачаването на фактическите констатации и на доказателствата. Второто основание е изведено от грешки при прилагане на правото, довели до пълната отмяна на спорното решение. Третото основание е изведено от липсата на мотиви, от нарушаването на забраната за произнасяне свръх петитум и от свързаното с това накърняване на правото на защита.

11.      Насрещната жалба на Aalberts и неговите дъщерни дружества, подадена при условията на евентуалност, се основава единствено на твърдението, че Общият съд погрешно е приел, че е налице едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

12.      По съображения, които ще бъдат изложени по-долу, считам, че първото посочено в главната жалба основание трябва да бъде, ако не изцяло, то поне в значителна степен прието и вследствие на това обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Поради това ще трябва да се разгледа посоченото в насрещната жалба едно-единствено основание, отнасящо се освен това до изводи в решението, които логично предхождат критиките, изложени от Комисията с второто и третото от посочените в главната жалба основания, и които ще разгледам само субсидиарно.

 А – По първото посочено в главната жалба основание, изведено от липсата на мотиви и от неправилното прилагане на принципите, уреждащи доказателствената тежест, както и от изопачаването на фактическите констатации и на доказателствата

13.      Първото посочено в главната жалба основание може по същество, макар и не съвсем стройно, да бъде разделено на две части. Първата част е изведена от грешка в методологията и от липсата на мотиви за изолираната и фрагментарна преценка на доказателствата. Втората част е изведена от изопачаването на доказателствата.

1.     По първата част на основанието, изведена от грешка в методологията и от липсата на мотиви за изолираната и фрагментарна преценка на доказателствата.

 а)     Доводи на страните

14.      В първата част Комисията упреква Общия съд, че не е преценил продължителното участие на икономическата единица, съставена от Aalberts и неговите дъщерни дружества, а е разгледал доказателствата за участието на всяко от двете дъщерни дружества в нарушението изолирано едно от друго и поотделно за всяко дружество, пренебрегвайки без достатъчно мотиви съществуващите между тях връзки. Такава изолирана и фрагментарна преценка на доказателствата обаче щяла да е допустима само ако преди това Общият съд беше приел първото посочено в първоинстанционната жалба основание, с което Aalberts и дъщерните му дружества оспорват, че представляват едно предприятие за целите на прилагането на член 81 ЕО. Комисията добавя, че противно на възприетото от Общия съд, участието на едното или на другото дъщерно дружество в картела трябва да се счита за участие на предприятието, от което е част съответното дъщерно дружество. Липсата на обяснение от страна на Общия съд защо доказателствата за всяко от дъщерните дружества, част от едно и също предприятие, е трябвало да бъдат разгледани поотделно, следвало да се приравни на явна липса на мотиви.

15.      Aalberts и дъщерните му дружества считат, че в тази си част, а и като цяло, първото посочено в жалбата основание е явно недопустимо, тъй като под формата на правни въпроси Комисията изтъква грешки в преценката на фактите и доказателствата, които са извън контрола на Съда в производството по обжалване. При всички положения оплакванията на Комисията били явно необосновани. Общият съд, съвсем логично, преценил твърдяното участие на двете дружества в картела, след което разгледал доказателствата в тяхната съвкупност. Разсъжденията на Общия съд били последователни и обжалваното съдебно решение било достатъчно мотивирано от правна страна.

 б)     Анализ

16.      Противно на поддържаното от Aalberts и неговите дъщерни дружества, няма никакво съмнение, че в тази си част първото посочено в жалбата на Комисията основание е допустимо, тъй като в никакъв случай не се свежда само до критика на извършената от Общия съд преценка на фактите или на доказателствата.

17.      Всъщност по същество Комисията упреква Общия съд, че е опорочил обжалваното решение, като е допуснал непоследователност в съображенията си. Така той преценил поотделно доказателствата за участието на Simplex и на Aquatis в разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, като същевременно, пропускайки да се произнесе по първото посочено в първоинстанционната жалба на Aalberts и дъщерните му дружества основание, не отхвърлил изходната констатация в спорното решение, а именно че тези дружества са част от една и съща икономическа единица по смисъла на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, нито обяснил причините, поради които поотделно е преценил доказателства, отнасящи се до една и съща икономическа единица.

18.      Такова оплакване, отнасящо се както до съгласуваността на съображенията, изложени от Общия съд, така и до мотивирането на неговото решение, очевидно засяга правен въпрос, с който Съдът може да бъде сезиран в рамките на обжалването(10).

19.      По същество считам, че в тази му част основанието трябва да бъде уважено.

20.      Най-напред е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за целите на прилагането на член 81 ЕО понятието „предприятие“ означава една икономическа единица, дори когато от правна гледна точка тази единица е съставена от няколко физически или юридически лица(11).

21.      От съдебната практика следва също, че дружеството майка може да бъде подведено под отговорност заради поведението на дъщерно дружество тогава, когато това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, защото в такъв случай дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща икономическа единица и следователно образуват едно-единствено предприятие(12).

22.      По същия начин, когато подобна икономическа единица нарушава правилата за конкуренция, съгласно принципа на личната отговорност тя следва да отговаря за това нарушение(13).

23.      На следващо място, няма съмнение, че в случая Общият съд по съображения за процесуална икономия не се е произнесъл по първото основание, изложено в първоинстанционната жалба на Aalberts и неговите дъщерни дружества и изведено от неправилното подвеждане под отговорност на Aalberts в качеството му на дружество майка. С това основание Aalberts и дъщерните му дружества всъщност критикуват извода, направен от Комисията в спорното решение, че тези дружества съставляват едно предприятие, тоест една икономическа единица, по смисъла на член 81 ЕО и цитираната по-горе съдебна практика и че Aalberts упражнява, в качеството си на дружество майка, решаващо влияние върху поведението на своите две дъщерни дружества.

24.      Без съмнение няма нищо лошо в самото прилагане на принципа за процесуална икономия. Обикновено то дори позволява на съда да обезпечи спазването на изискванията за добро правораздаване.

25.      В контекста на презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза(14), фактът, че Общият съд не се е произнесъл по първото посочено в жалбата основание, но е уважил второто и третото основание, с които се оспорва участието на Aalberts и дъщерните му дружества в твърдяното нарушение, най-малкото дава основание да се предположи, че той е възприел изходната констатация в спорното решение, а именно че Aalberts и неговите дъщерни дружества действително съставляват едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

26.      Действително няма смисъл да се спестява разглеждането на основание за обжалване, ако съдът има намерение да го уважи.

27.      Следователно може да се допусне, че щом Общият съд е преценил за неуместно да разгледа първото изложено пред него основание, за да се съсредоточи единствено върху второто и третото от посочените в първоинстанционната жалба основания, то е, защото е счел, че това основание, което съвсем логично следва да бъде разгледано преди останалите, не е налице.

28.      При преценката дали са налице второто и третото от посочените в първоинстанционната жалба основания обаче Общият съд се е ограничил да разгледа поотделно за всяко от дъщерните дружества на Aalberts, или с други думи фрагментарно, доказателствата, които Комисията е събрала срещу икономическата единица, която образуват Aalberts и дъщерните му дружества, без да провери взаимодействието между тези доказателства по отношение на самата единица, нито да изложи съображенията за този подход.

29.      Следователно е уместно да се припомни, че критикуваното от Комисията поведение на Simplex е разгледано от Общия съд в рамките на второто посочено в жалбата основание, изведено от липсата на нарушение на член 81 ЕО, докато това на Aquatis е предмет на преценката на Общия съд, посветена на третото посочено в жалбата основание, изведено от липсата на участие в разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

30.      Що се отнася до Simplex, Общият съд приема, че Комисията не е доказала участието на това дружество в нарушението.

31.      Що се отнася до двете обстоятелства, на които Комисията основава спорното решение срещу Simplex, Общият съд счита, на първо място, че нито едно от тях не подкрепя извода за участие на това дружество в нарушението през 2003 г.

32.      На второ място, що се отнася до 2004 г., Общият съд счита, че изводът за първото спорно обстоятелство, а именно телефонният контакт между представител на Simplex и представител на друго участвало в картела предприятие (в случая FRA.BO SpA, наричано по-нататък „FRA.BO“), свързан с твърдяното увеличаване на цените на гръцкия пазар на фитинги, почива в края на краищата на поредица от ръкописни бележки на представителя на FRA.BO, която „сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже участието на Simplex в разглежданото нарушение. Всъщност този контакт би могъл да се разглежда и като изолиран случай“(15).

33.      Що се отнася до второто обстоятелство, използвано срещу Simplex, а именно срещата, проведена по време на изложението в Есен (Германия) на 18 март 2004 г. между представител на предприятие, което е участвало в нарушението (в случая IBP Ltd, наричано по-нататък „IBP“) и двама представители на Simplex, Общият съд приема, че изявленията на първия, направени във връзка с отправено от IBP искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не е по-достоверно от тези на служителите на Simplex(16).

34.      Що се отнася до Aquatis, Общият съд счита, че в периода между юни 2003 г. и април 2004 г. то е участвало в срещите на комитета по логистика на Френската федерация на търговците в областта на санитарните, отоплителните, климатичните и канализационните инсталации [Fédération française des négociants en appareils sanitaires, chauffage, climatisation et canalisations] (наричано по-нататък „FNAS“), на които е било обсъждано съгласуването на цените, като тези срещи са свързани само с един от аспектите на нарушението, осъществявано в периода между 1991 г. и март 2001 г.(17)

35.      Общият съд все пак приема, че Комисията не е доказала, че към момента, в който е участвало в срещите на FNAS през процесния период, на Aquatis са му били известни антиконкурентните дейности на другите предприятия или е могло да ги предвиди и че следователно поведението му се вписва в общ план, обхващащ всички конститутивни елементи на установения картел(18). В това отношение Общият съд счита, че Комисията не е доказала, че Aquatis е възобновило участието си в картела през март 2001 г., че липсват каквито и да било данни, че Aquatis е знаело, че IBP, Comap SA (по-рано Aquatis) и FRA.BO не са прекратили посоченото нарушение, че обсъжданията в рамките на комитета по логистика на FNAS са се отнасяли единствено до френския пазар, и поради това че тайните споразумения в рамките на тези срещи не са имали общоевропейски обхват, и че въпреки контакта между Aquatis и FRA.BO през април 2004 г. ръкописните бележки на представителя на FRA.BO не съдържат никакви индиции за антиконкурентния характер на темите, които са били засегнати там(19).

36.      Видно е следователно, че Общият съд не обяснява защо, противно на възприетото в оспореното пред него решение, не е било необходимо да се разгледат общо индивидуалните действия на всяко от дъщерните дружества, след като безспорно възприема, макар и имплицитно, за изходната точка в разсъжденията си извода в спорното решение, че по същество тези дружества представляват заедно с дружеството майка една-единствена икономическа единица със собствено поведение.

37.      Този проблем, който засяга както начина на разсъждение на Общия съд, така и мотивите на обжалваното съдебно решение, става особено явен, когато без повече обяснения Общият съд приема в точка 61 от посоченото решение, че контактът между представител на FRA.BO и представител на Simplex би могъл да се разглежда и като изолиран случай, без дори да е преценил влиянието, което би могло да има върху този извод обстоятелството, че в същия период и в рамките на същата икономическа единица Aquatis е участвало в срещи, на които е обсъждано съгласуването на цените на френския пазар на фитинги и на които е присъствало и FRA.BO.

38.      Както основателно поддържа Комисията, преценката дали случаят е „изолиран“ зависи от останалите доказателства, събрани срещу икономическата единица, образувана от Aalberts и неговите дъщерни дружества.

39.      Също така е трудно да се разбере как Общият съд стига до заключението в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че Aquatis не е можело да предвиди, че срещите на FNAS, в които е участвало, са се вписвали в рамките на едно нарушение с по-широк обхват, част от общ план, без дори да вземе предвид твърдяното изолирано поведение на Simplex на гръцкия пазар и след като не отхвърля извода в спорното решение, че двете дружества не са действали самостоятелно, а са съставлявали една икономическа единица заедно с дружеството майка Aalberts.

40.      Пропускът на Общия съд да прецени в тяхната съвкупност доказателствата, събрани от Комисията срещу Aalberts и неговите дъщерни дружества, е още по-неразбираем, тъй като съгласно съдебната практика е достатъчно Комисията да установи, че засегнатото предприятие е участвало в срещи, по време на които са били постигнати антиконкурентни споразумения, и не се е противопоставило на това открито, за да докаже в достатъчна степен участието на това предприятие в картела(20).

41.      Не става въпрос, разбира се, да се пренебрегне индивидуалната преценка на доказателствата, събрани от Комисията срещу дружествата, за които се твърди, че са участвали в нарушението.

42.      Въпреки това, когато се отнасят до поведението на едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО, макар и съставено от няколко правни субекти, съответните доказателства трябва задължително да бъдат преценени общо, за да се провери участието на предприятието в твърдяното нарушение(21).

43.      Различно тълкуване би лишило член 81 ЕО от полезно действие, тъй като би довело до признанието, че група дружества може да се позове на формалната обособеност на включените в нея дружества в резултат на самостоятелната им правосубектност, за да оспори констатацията, че имат единно пазарно поведение за целите на прилагането на правилата за конкуренция(22).

44.      От това следва, че Общият съд допуска опорочаваща обжалваното съдебно решение грешка при прилагане на правото, като пропуска да разгледа общо доказателствата, приети в спорното решение за уличаващи Simplex и Aquatis, и същевременно не отхвърля изходната констатация в това решение, а именно че Aalberts и неговите дъщерни дружества представляват едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

45.      Такава грешка според мен трябва да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд отменя член 1 от спорното решение, както и член 2, буква а) от това решение, налагащ на Aalberts, солидарно с Aquatis и Simplex, глоба в размер на 100,80 милиона евро.

46.      Такава грешка при прилагане на правото трябва да доведе и до отмяна на решението на Общият съд в частта, в която той отменя член 2, буква б), точка 2 от спорното решение, с което, припомням, се налага глоба в размер на 2,04 милиона евро на Aquatis и Simplex в условията на солидарност.

47.      Всъщност решението на Общия съд в тази му част почива погрешно на подразбиращото се съображение(23), че Комисията не е следвало да взема предвид оборота на Aalberts при изчисляването на размера на глобата, наложена на неговите две дъщерни дружества, тъй като не е доказала надлежно участието на последните в твърдяното едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

48.      Видно от изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, поради което предлагам да бъдат отменени точки 1 и 2 от неговия диспозитив.

49.      При тези обстоятелства не е необходимо произнасяне нито по наличието на първото посочено в главната жалба основание във втората му част, нито по наличието на второто и третото от посочените в тази жалба основания(24).

50.      За сметка на това трябва да бъде разгледана насрещната жалба, подадена от Aalberts и дъщерните му дружества при условията на евентуалност, в случай че се приеме, че е налице някое от посочените в главната жалба основания.

 Б – По насрещната жалба

1.     Доводи на страните

51.      Aalberts и дъщерните му дружества изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 106 от обжалваното съдебно решение, че доколкото картелът е продължил да съществува след проверките на Комисията през март 2001 г., същата правилно е констатирала наличието на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

52.      В действителност според Aalberts и неговите дъщерни дружества картелът, предхождащ проверките, и последващите тези проверки действия не са преследвали една и съща цел. В първия случай целта е била да се приведе в действие общоевропейски картел, който практически да отстрани всички потенциални източници на конкуренция, не само чрез определянето на цени, но и чрез разпределянето на националните пазари и клиенти и съгласуването на евентуалните действия срещу производители и търговци, които не са членове на картела. За сметка на това действията след 2001 г. засягали просто обмена на информация за цените и не се изразявали в сключването на някакви тайни съглашения, целящи да премахнат други аспекти на конкуренцията, по-конкретно разпределянето на клиенти, което е било неразделна част от картела, предхождащ проверките.

53.      Aalberts и дъщерните му дружества считат, че докато различните действия, предхождащи проверките, са били явно свързани и допълващи се, не такъв е бил случаят с действията след 2001 г. Това според тях показва, че основните характеристики на предхождащия проверките картел не са съществували след 2001 г.

54.      Освен това различията в географски план, в използваните методи и в периодите на извършване на твърдяното едно-единствено нарушение също пораждали съмнения — които Общия съд е следвало да тълкува в тяхна полза — относно връзката между действията преди и след 2001 г.

55.      Aalberts и дъщерните му дружества заключават поради това, че трябва да бъде констатирана явната липса на достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, обосноваващи твърдото убеждение, че твърдените нарушения представляват едно-единствено продължено нарушение по смисъла на член 81 ЕО. Следователно Общият съд тълкувал неправилно това понятие.

56.      В отговора си по насрещната жалба Комисията поддържа, първо, че тя е недопустима, тъй като Aalberts и неговите дъщерни дружества искат в действителност нова преценка на фактите.

57.      След това Комисията твърди, че насрещната жалба е безпредметна, тъй като Aalberts и дъщерните му дружества нямат правен интерес да обжалват. Дори и да са съществували, както те претендират, две отделни нарушения, едното преди, а другото след проверките на Комисията, общият размер на глобите, които всяко от трите дружества щеше да плати за тези две нарушения, би бил най-малкото същият.

58.      Най-сетне Комисията изтъква, че насрещната жалба е неоснователна. Комисията отбелязва, че оплакването в насрещната жалба е насочено срещу констатацията, че антиконкурентните прояви след проверките представляват продължение на извършеното преди тях нарушение. Тя счита в това отношение, че Общият съд е приложил правилно практиката на Съда, съгласно която трябва да се провери дали действията, извършени преди и след проверките, са преследвали една и съща цел. Не се изисквала особено висока степен на сходство между предхождащите и последващите проверките обстоятелства. В правото на Съюза не съществувала, противно на твърдяното от Aalberts и неговите дъщерни дружества, и „презумпция за отделни нарушения“. Да се претендира, че в случай на съмнение трябва задължително да се презумира съществуването на отделни нарушения, според Комисията било чисто и просто лишено от логика.

2.     Анализ

 а)     По въпроса дали насрещната жалба е недопустима и безпредметна

59.      Важно е още в самото начало да се уточни, че въпрос за допустимостта на насрещната жалба би могъл да възникне, ако тя не беше подадена при условията на евентуалност, в случай че Съдът уважи едно или повече от посочените в главната жалба основания. Действително тогава правният интерес на Aalberts и неговите дъщерни дружества би бил поставен под въпрос, тъй като Общият съд е уважил исканията им за отмяна, направени в първоинстанционното производство(25).

60.      За сметка на това, в случай като настоящия, в който насрещната жалба е подадена при посочените по-горе условия, допустимостта ѝ не следва да бъде подлагана на обсъждане. Всъщност, от една страна, с тази жалба се цели отмяна, най-малкото частична, на обжалваното съдебно решение по съображение, което не е посочено в главната жалба(26). От друга страна, това е единственото процесуално средство на разположение на Aalberts и дъщерните му дружества да оспорят мотивите на Общия съд, потвърждаващи съществуването на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение. Всъщност, ако такава насрещна жалба не беше подадена и Съдът приеме, след като уважи главната жалба, че спорът е на етап да бъде решен, той не може повече да се произнася относно частите на обжалваното съдебно решение, които не са били оспорени, включително следователно и относно тези, в които се констатира съществуването на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение(27). Да се лишат Aalberts и неговите дъщерни дружества от правото да подадат насрещна жалба би било равнозначно в такъв случай на отказ от правосъдие.

61.      Впрочем, вероятно съзнавайки тази нежелана последица, Комисията не твърди такава принципна недопустимост на насрещната жалба.

62.      В действителност тя се ограничава да поддържа, от една страна, че целта на тази жалба е единствено да се оспорят фактическите изводи на Общия съд, и от друга страна, че по-скоро поради безпредметността, отколкото поради недопустимостта си, насрещната жалба, дори да бъде уважена, не би довела до промяна на размера на наложените на Aalberts и дъщерните му дружества глоби.

63.      Според мен тези две съображения трябва да бъдат отхвърлени.

64.      Що се отнася до първото от тях, уместно е да се подчертае, че Aalberts и неговите дъщерни дружества не целят да оспорят нито съществуването на нарушение преди проверките на Комисията през 2001 г., такова каквото е било констатирано от Общия съд в точки 91—100 от обжалваното съдебно решение, нито преценката, че действията, последвали тези проверки и разгледани в точки 101—105 от решението, засягат обмена на информация относно цените.

65.      Те поддържат за сметка на това, че преценката на фактите, извършена от Общия съд, го е накарала да отхвърли извода, до който е стигнала Комисията, че констатираният преди проверките през 2001 г. картел е продължил да съществува и след тях, като е придобил формата на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

66.      Доколкото следователно е насочена само срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, поради които спорните действия са квалифицирани като едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, насрещната жалба е допустима(28).

67.      Във връзка с твърдението, че насрещната жалба е безпредметна, следва да се отбележи, че тя не е насочена — противно на изложеното от Комисията — само срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, имащи значение единствено за размера на наложените на Aalberts и неговите дъщерни дружества глоби, но и срещу констатациите на Общия съд относно това дали тези дружества са извършили нарушение на член 81 ЕО. Впрочем, ако Съдът приеме, че насрещната жалба е основателна и следователно че Общият съд неправилно е установил съществуването на едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, въпросът за участието на Aquatis в това нарушение, самият той предмет на второто основание, посочено в главната жалба на Комисията, би бил без значение. Следователно насрещната жалба действително е насочена срещу мотиви на обжалваното съдебно решение, имащи значение за констатациите на Общия съд извън тези, свързани с налагането на глобите на Aalberts и дъщерните му дружества.

 б)     По основателността на насрещната жалба

68.      Както вече уточних, Aalberts и дъщерните му дружества не оспорват нито съществуването на нарушението преди проверките на Комисията през 2001 г., такова каквото то е било установено от Общия съд в точки 91—100 от обжалваното съдебно решение, нито преценката, че последвалите тези проверки действия, разгледани в точки 101—105 от посоченото решение, се отнасят до обмена на информация относно цени.

69.      Що се отнася до тези последни точки от обжалваното съдебно решение, Aalberts и неговите дъщерни дружества изтъкват по същество, че Общият съд неправилно е констатирал, че обстоятелствата след проверките през 2001 г. съставляват продължение на нарушението (усложнено), такова каквото е съществувало преди тях. Поради това те поддържат, че нарушението не е било „продължено“ и следователно спорните действия спадат към две отделни нарушения (а не към едно-единствено).

70.      Според мен този довод не е убедителен.

71.      Съгласно съдебната практика, припомнена по същество в точки 86 и 87 от обжалваното съдебно решение, нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължаващо поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължаващо поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба(29).

72.      Определящ е фактът, че различните дейности се вписват в един общ план поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на единния пазар(30).

73.      При такива обстоятелства Съдът е приел, от една страна, че е изкуствено едно споразумение, характеризиращо се с действия, насочени към една-единствена икономическа цел, да се подразделя на няколко отделни практики, и от друга страна, че когато става въпрос за едно общо споразумение, действащо в продължение на години, е без особено значение, че между проявленията на картела съществува интервал от няколко месеца(31).

74.      По същия начин, в отговор на довод, изведен от същностната разлика между две взети от сдружение на предприятия решения, едното за определяне на цени, а другото относно рекламната търговска политика на членовете на това сдружение — разлика, която според това сдружение е дала основание на Комисията и Общия съд да квалифицират посочените решения като самостоятелни от гледна точка на член 81 ЕО, — Съдът уточнява, че тази разлика е без значение за квалифицирането на решенията като „едно-единствено нарушение“, доколкото те се вписват в серия от практики с една и съща цел, а именно ограничаване на конкуренцията чрез цените(32).

75.      В настоящия случай Общият съд е приложил правилно припомнената съдебната практика, проверявайки в точки 102—105 от обжалваното съдебно решение дали укоримите действия след разследванията на Комисията през 2001 г. са имали същата цел като антиконкурентните практики преди тази дата, и по-точно съгласуване на цените на фитингите.

76.      От същата позиция, състояща се в отдаване на значение по-скоро на целта на антиконкурентните практики, отколкото на техните различни проявления или условия на приложение(33), Общият съд с право е преценил в точка 105 от обжалваното съдебно решение, че промяната на някои от характеристиките или интензитета на тези практики не е решаваща, доколкото е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с различен интензитет.

77.      В действителност фактът, че някои от аспектите на картела са били преустановени и че структурата му не е така ясно изразена, както преди проверките на Комисията, изглежда напълно логичен, тъй като предприятията, които са продължили да участват в него след тези проверки, са знаели, че са обект на разследване, водено от тази институция. Става следователно въпрос за „нормална“ предпазливост от страна на икономически оператори, желаещи да продължат да преследват целта на предходните си практики, а именно определянето на цените на фитингите, по необходимост в по-дискретни рамки и форми.

78.      Следователно, противно на това, което поддържат Aalberts и неговите дъщерни дружества, различните условия, при които действа картелът преди и след проверките на Комисията, не са основание да се отхвърли съдържащата се в обжалваното съдебно решение констатация, че е налице едно-единствено продължено нарушение.

79.      Следователно изложеният от Aalberts и дъщерните му дружества довод, впрочем в известна степен любопитен, че поради съмнението си дали става въпрос за едно-единствено продължено нарушение Общият съд трябвало да констатира съществуването на две отделни нарушения, не следва да се разглежда, тъй като твърдението за такова съмнение е без всякакво основание.

80.      Поради това предлагам жалбата, подадена от Aalberts и неговите дъщерни дружества при условията на евентуалност, да бъде отхвърлена като неоснователна.

 В – Субсидиарно, относно второто и третото от посочените в главната жалба основания

1.     По третото посочено в главната жалба основание, изведено от липсата на мотиви, от нарушаването на забраната за произнасяне свръх петитум и от свързаното с това накърняване на правото на защита

81.      Съдът не би следвало да се спира прекомерно на третото посочено в главната жалба основание, с което Комисията упреква Общия съд по същество, че не е обяснил причините, поради които е отменил глобата в размер на 2,04 милиона евро, наложена при условията на солидарност на Aquatis и на Simplex, съгласно член 2, буква б), точка 2 от спорното решение.

82.      В действителност, както посочих в точка 47 от настоящото заключение, тази отмяна, макар според мен опорочена от грешка при прилагането на правото, е лесно разбираема в контекста на настоящото дело и се основава на схващането, че Комисията не е следвало да взема предвид оборота на Aalberts при изчисляването на размера на тази глоба. Следователно Комисията е била напълно в състояние да разбере съображенията, изложени от Общия съд в точки 123 и 124 от обжалваното съдебно решение.

83.      На второто посочено в главната жалба основание следва да се обърне повече внимание, в случай че Съдът реши да не приеме предложението ми за уважаване на първото основание на тази жалба.

2.     По второто посочено в главната жалба основание, изведено от грешки при прилагането на правото, довели до пълната отмяна на спорното решение

 а)     Доводи на страните

84.      Комисията счита, че доколкото е потвърдил участието на Aquatis в дейностите на картела, засягащи френския пазар, Общият съд е допуснал явна грешка, като по отношение на дъщерното дружество Aquatis и дружеството майка изцяло е отменил член 2, буква а) от решението.

85.      Комисията изтъква, че Общият съд е приел в точка 106 от обжалваното съдебно решение, че същият неправомерен картел е продължил да съществува след проверките на Комисията и че срещите на FNAS, на които е присъствало Aquatis, са един от аспектите на това нарушение във формата, която то е придобило след 2001 г. Все пак Общият съд отменил изцяло спорното решение, както и глобата, наложена на Aquatis и на неговото дружество майка, с единствения мотив че Комисията не е доказала, че Aquatis е знаело (точки 111 и 119 от обжалваното съдебно решение) или не е могло да не знае (точка 111 от обжалваното съдебно решение), че участва в общоевропейски картел, и че е знаело за съществуването на останалите два конститутивни елемента на разглежданото едно-единствено продължено нарушение.

86.      Според Комисията обжалваното съдебно решение е опорочено от три грешки при прилагане на правото.

87.      Първата се състояла във факта, че Общият съд е приложил неправилен правен критерий. В действителност, противно на това, което е приел Общият съд, съдебната практика не изисквала предприятието действително да е знаело или да се предполага, че „не е могло да не знае“, че участва в общо нарушение, а изисквала да се докаже, че то е можело да предвиди такова участие и че е било готово да поеме този риск.

88.      Втората грешка се проявявала във факта, че Общият съд е отменил спорното решение, с мотива че в сравнение с другите участници в срещите на FNAS във Франция, Aquatis не е съзнавало в същата степен наличието на картел. Според Комисията обаче в трайната съдебна практика различната степен, в която участникът в картела съзнава наличието на този картел, не е основание за пълна отмяна на акта, с който се констатира едно-единствено продължено нарушение, а най-много за частична отмяна на този акт и евентуално намаляване на глобата.

89.      Третата грешка, свързана с предходната, се изразявала в това, че Общият съд превишил правомощията си, като отменил изцяло решението по отношение на Aalberts и неговите дъщерни дружества, тъй като според съдебната практика частичната отмяна била най-подходящото решение.

90.      В отговор на въпроса, поставен вследствие на постановяването на Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, цитирано по-горе, Комисията посочва по същество, че изводите на Съда в това решение подкрепят доводите ѝ, като налагат второто посочено в жалбата ѝ основание да бъде уважено и обжалваното съдебно решение да бъде отменено частично, доколкото засяга Aquatis и Aalberts.

91.      Aalberts и неговите дъщерни дружества изтъкват, че това основание трябва да бъде отхвърлено като частично недопустимо, доколкото Комисията иска от Съда да преразгледа фактите, установени пред първата инстанция.

92.      Те считат също така, че това второ основание почива на погрешно тълкуване на обжалваното съдебно решение и на неправилно прилагане на понятието за едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

93.      На първо място, Aalberts и дъщерните му дружества поддържат, че Комисията прави погрешен прочит на обжалваното съдебно решение, тълкувайки текста на точка 119 от него изолирано. В действителност Общият съд изследвал не само дали Aquatis наистина е знаело за съществуването на останалите конститутивни елементи на твърдяното едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, но и дали Aquatis не е могло да не знае за съществуването на тези елементи. Това според тях следва несъмнено от точка 117 от обжалваното съдебно решение.

94.      На второ място, те изтъкват, че Комисията пренебрегва факта, че в спорното решение се посочва само че срещите на FNAS са били част от по-широка съвкупност от споразумения, съставляващи общо едно-единствено, усложнено и продължено нарушение. Комисията не наложила глобата на Aquatis и Aalberts, позовавайки се на факта, че срещите на FNAS сами по себе си представляват нарушение по смисъла на член 81 ЕО. Следователно съвсем правилно, приемайки, че Aquatis не е участвало в нарушенията, за които е упрекнато в спорното решение, Общият съд отменил изцяло глобата, наложена на това дружество и на Aalberts. Новият довод на Комисията, че Общият съд е трябвало да установи участието на Aquatis в едно отделно нарушение, което не е било предмет на административното производство, е неоснователен.

95.      В отговор на въпроса, поставен във връзка с последиците на Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, цитирано по-горе, за второто посочено в главната жалба основание, Aalberts и неговите дъщерни дружества заявяват по същество, че не са изпълнени посочените от Съда в това решение условия, позволяващи на Общия съд, вместо да отмени спорното решение изцяло, да го отмени само частично. Поради това те считат, че правилно Общият съд е отменил спорното решение в неговата цялост.

 б)     Анализ

96.      Не съществува и най-малко съмнение, че това основание е допустимо, тъй като Комисията се ограничава да изтъкне грешки, които Общият съд допуснал при прилагане на правото.

97.      Що се отнася до основателността, необходимо е преди всичко да се припомнят накратко някои точки от обжалваното съдебно решение.

98.      В точка 89 от споменатото решение Общият съд възприема, съвсем основателно, практиката на Съда, съгласно която, за да установи участието на дадено предприятие в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск(34).

99.      В следващата точка от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава също така, че съгласно практиката на Съда фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел, не е от значение, когато се преценява дали то е извършило нарушение, тъй като това обстоятелство следва да се отчита само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата(35).

100. След като приема в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че конститутивните елементи на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение след март 2001 г. са двустранните контакти, контактите, създадени на търговско изложение, и контактите в рамките на срещите на FNAS с оглед на съгласуването на цените, а в точка 110 от посоченото решение, че Aquatis е участвало само в тези срещи, но не и в другите два аспекта на нарушението, Общият съд отбелязва в точка 111 от решението, че е необходимо да се провери дали, когато е участвало в посочените срещи, „Aquatis е знаело или не е могло да не знае, че се присъединява към участниците в общоевропейския картел. Всъщност само ако е установено, че Aquatis е знаело за съществуването на другите два конститутивни елемента на нарушението, неговото участие в споразумението по отношение на френския пазар може да се разглежда като белег за участието му в констатираното нарушение“(36).

101. В точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че липсват каквито и да било данни, че Aquatis „е знаело“, че IBP, Comap SA и FRA.BO не са прекратили посоченото нарушение, докато в точка 119 той заключава, че не може да се приеме за установено, че Aquatis е „знаело“, че с поведението си се е присъединило към картел с различни аспекти, имащи обща цел, или пък към картела, в който вече е участвало преди март 2001 г. и който продължава да съществува.

102. На пръв поглед този прочит на обжалваното съдебно решение, възприет от Комисията, би могъл да подкрепи довода ѝ, че Общият съд не е проверил дали Aquatis „е могло да предвиди“ антиконкурентните действия на останалите предприятия, участващи в общ план, който обхваща всички конститутивни елементи на констатираното нарушение.

103. Все пак е необходимо да се подчертае, че както в точка 112, така и в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд всъщност е проверил горното обстоятелство и е приел, че това дружество не е могло „да предвиди“, че срещите на FNAS, отнасящи се единствено до френския пазар, се вписват в едно нарушение с по-широк обхват, част от общ план, а именно да бъдат използвани от останалите участници като рамка за дискусии с цел съгласуване на цените на фитингите на други национални пазари.

104. Поради това предлагам първото оплакване на Комисията в подкрепа на второто посочено в жалбата ѝ основание да бъде отхвърлено(37).

105. Що се отнася до второто и третото оплакване, които според мен следва да бъдат разгледани заедно, Комисията оспорва пълната отмяна на спорното решение по отношение на Aquatis (и дружеството майка Aalberts), доколкото Общият съд е констатирал в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че Aquatis е участвало в един от трите аспекта на разглежданото едно-единствено, усложнено и продължено нарушение, чийто предмет съвпада с този на другите два аспекта, а именно съгласуване на цените.

106. Както Съдът вече е имал възможност да уточни, само по себе си обстоятелството, че Общият съд приема едно от основанията, посочени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му за отмяна, не допуска той автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост, щом като въпросното основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е предпоставка само за частична отмяна(38).

107. Частичната отмяна на правен акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност, което трябва да се преценява въз основа на обективен критерий(39).

108. За да се прецени дали Общият съд правилно е отменил изцяло спорното решение по отношение на Aquatis, включително и глобата, наложена в условията на солидарност с Aalberts, е необходимо да се провери дали частичната отмяна на това решение би изменила неговата същност(40).

109. По принцип, както следва от посоченото по-горе решение по дело Commission/Verhuizingen Coppens, ако предприятието е участвало пряко в едно или повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, но не е доказано, че е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които пряко е участвало, както и за предвижданите или вече извършени от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск(41).

110. Тази преценка все пак не може да доведе до освобождаване на това предприятие от отговорността му за действията, в които няма съмнение, че е участвало или за които може действително да бъде подведено под отговорност, съгласно съдебната практика, припомнена в точка 99 от настоящото заключение.

111. Съдът допуска решение на Комисията, в което общ картел се квалифицира като едно-единствено продължено нарушение, да бъде разделено по този начин само ако са спазени две кумулативни условия. От една страна, в хода на административното производство на предприятието трябва да е дадена възможност да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока. От друга страна, самото решение на Комисията трябва да е достатъчно ясно в това отношение(42).

112. Следователно ако тези условия са изпълнени и ако Комисията не е доказала надлежно участието на това предприятие в разглежданото едно-единствено продължено нарушение в неговата цялост, решението на Комисията следва да се счита за необосновано само в това отношение(43).

113. При тези условия съдът на Съюза следва да отмени само частично решението на Комисията. Всъщност предвид самия предмет на едно такова решение, а именно констатирането на едно или повече действия, съставляващи нарушение на член 81 ЕО, частичната отмяна не може да измени неговата същност(44).

114. За сметка на това, ако дори едното от двете условия, определени от Съда и припомнени в точка 111 от настоящото заключение, не е изпълнено, съдът на Съюза може да отмени решението на Комисията само изцяло, ако счита, че то е незаконосъобразно.

115. Както твърди Комисията, в случая нито един от мотивите на обжалваното съдебно решение не сочи, че преди да отмени изцяло спорното решение, Общият съд е изследвал въпроса дали е възможна частичната му отмяна.

116. Следователно той е трябвало да провери дали в хода на административното производство, и по-специално във връзка с изложението на възраженията, което Комисията е изпратила на Aalberts и неговите дъщерни дружества, на последните е била дадена възможност да разберат, че срещите на FNAS могат да бъдат считани сами по себе си за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, и дали самото спорно решение е било достатъчно ясно в това отношение.

117. В отговорите на въпроса, поставен вследствие на постановяването на цитираното по-горе Решение по делото Комисия/Verhuizingen Coppens, Aalberts и неговите дъщерни дружества изтъкват съответно че нито едно от двете определени от Съда условия не е изпълнено в конкретния случай, докато Комисията поддържа противното, позовавайки се на цяла поредица от точки както от изложението на възраженията, така и от отговора на Aalberts и неговите дъщерни дружества, а също и на няколко точки от спорното решение, от които било видно, че тези условия са налице.

118. По мое лично мнение в спорното решение не липсват неясноти относно квалификацията на участието на Aquatis (и на Aalberts) в срещите на FNAS като самостоятелно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, така че може се приеме, че едното от двете условия за частичната отмяна на това решение не е изпълнено.

119. Въпреки това ми се струва, че Съдът не е в състояние да замести изцяло мотивите на обжалваното съдебно решение, доколкото преди това той би трябвало, за да провери правилността на диспозитива на въпросното решение, по необходимост да извърши преценка на обсъдените от страните в производството по обжалване факти, които изобщо не са били взети предвид в посоченото решение(45).

120. Следователно, в случай че Съдът не възприеме предложението ми да бъде уважено първото посочено в главната жалба основание, считам, че е необходимо да се уважи второто основание и да се отменят точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, доколкото се отнася до участието на Aquatis в нарушението и глобата в размер на 55,15 милиона евро, наложена му в условията на солидарност с Aalberts.

III –  Относно връщането на делото за ново разглеждане от Общия съд

121. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

122. Тъй като Общият съд не се е произнесъл по три от петте основания, изложени от Aalberts и неговите дъщерни дружества в първоинстанционното производство, сред които и това за подвеждането на дружеството им майка под отговорност заради техните действия, нито пък по въпроса дали по отношение на Aquatis е била възможна частична отмяна на спорното решение поради наличието на факти, които не са били взети предвид от първата инстанция, не считам, че етапът на производството позволява делото да бъде решено от Съда.

123. Поради това бих предложил делото да бъде върнато за ново разглеждане от Общия съд и Съдът да не се произнася по направените в настоящото производство съдебни разноски.

IV –  Заключение

124. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:

„1)      Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия (T‑385/06).

2)      Връща настоящото дело за ново разглеждане от Общия съд на Европейския съюз.

3)      Не се произнася по съдебните разноски“.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – T‑385/06, Сборник, стр. II‑1223.


3 – Обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63.


4 – Тази част от спорното решение, която засяга и предишното дружество майка (IMI plc) на Aquatis (по-рано Raccord Orléanais SA) и на Simplex (по-рано R. Woeste & Co. Yorkshire GmbH), не е предмет на настоящото производство. По нея е постановено Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело IMI и др./Комисия (T‑378/06), с което се отхвърля подадената от засегнатите дружества жалба. Това решение не е обжалвано.


5 –      Обжалваното съдебно решение (точки 28 и 121).


6 –      Обжалваното съдебно решение (точка 68).


7 –      Пак там (точки 85, 110 и 119).


8 –      Пак там (точка 122).


9 –      C‑441/11 P.


10 –      Вж. по-специално, що се отнася до оспорването на съгласуваността на съображенията, Решение от 22 ноември 2012 г. по дело E.ON Energie/Комисия (C‑89/11 P, точка 84 и цитираната съдебна практика).


11 –      Вж. в този смисъл Решение от 3 май 2012 г. по дело Legris Industries/Комисия (C‑289/11 P, точка 45 и цитираната съдебна практика).


12 –      Пак там.


13 –      Вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 56 и цитираната съдебна практика).


14 –      Вж. по-специално Решение от 15 юни 1994 г. по дело Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, Recueil, стр. I‑2555, точка 48) и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran (C‑27/09 P, Сборник, стр. I‑13427, точка 74).


15 –      Точка 61 от обжалваното съдебно решение (курсивът е мой).


16 – Точка 67 от обжалваното съдебно решение.


17 – Точка 110 от обжалваното съдебно решение.


18 – Точка 112 от обжалваното съдебно решение.


19 – Точки 113, 114, 116 и 118 от обжалваното съдебно решение.


20 –      Вж. по-специално Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 81).


21 –      Съгласно съдебната практика всъщност Комисията е длъжна да представи доказателствата, даващи възможност да се направи извод относно участието на предприятие в извършването на такова нарушение и относно неговата отговорност за различните аспекти, които то включва: вж. по-специално Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni (C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 86).


22 – Вж. в този смисъл Решение от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия (48/69, Recueil, стр. 619, точка 140).


23 – Съгласно съдебната практика мотивите на решение на Общия съд могат да бъдат подразбиращи се, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да ги разберат, а на Съда — достатъчно данни, за да упражни контрол в производството по обжалване (в този смисъл вж. по-специално Решение от 21 декември 2011 г. по дело A2A/Комисия (C‑320/09 P, точка 97).


24 – Както вече беше отбелязано, второто и третото основание на жалбата ще бъдат все пак разгледани накратко по-нататък, в част В от настоящото заключение.


25 – Съгласно съдебната практика наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага насрещната жалба да може с резултата от воденето ѝ да донесе полза на страната, която я е подала: вж. по-специално Решение от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др. (C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, Сборник, стр. I‑9291, точка 33).


26 – Вж. по-специално Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 186) и Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Al-Aqsa/Съвет и по дело Нидерландия/Al-Aqsa (C‑539/10 P и C‑550/10 P, точка 94).


27 – Вж. в този смисъл Решение от 26 февруари 2002 г. по дело Комисия/Boehringer (C‑32/00 P, Recueil, стр. I‑1917, точки 64 и 65). Възможността Aalberts и дъщерните му дружества да подадат молба за заместване на мотивите вместо насрещна жалба е изключена, тъй като тази молба би надхвърлила границите на предмета на главната жалба: вж. в този смисъл точки 24 и 25 от заключението на генералния адвокат Kokott, представено на 13 декември 2012 г. по дело Ziegler/Комисия (C‑439/11 P), висящо дело пред Съда, с препратката към Решение от 21 декември 2011 г. по дело Iride (по-рано AMGA)/Комисия (C‑329/09 P, точка 48).


28 – Вж. Решение от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 153).


29 – Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе (точка 81), Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе (точка 258) и Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 41).


30 – Вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе (точки 258 и 260).


31 – Пак там (точки 259 и 260). В случая става въпрос за интервал от четиринадесет месеца.


32 – Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, посочено по-горе (точка 163).


33 – В този смисъл вж. по-специално Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия (T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 4127) и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия (T‑54/03, точка 482).


34 – Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе (точки 83, 87 и 203) и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе (точка 83). Вж. също Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точки 42 и 44).


35 – Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе (точка 90), Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе (точка 86). Вж. също Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 45).


36 – Курсивът е мой.


37 – При условие, разбира се, че Съдът отхвърли първото основание на главната жалба. В действителност проверката на Общия съд, която Комисията критикува с второто основание на жалбата си, е била извършена само по отношение на Aquatis, а не, както изисква практиката на Съда, по отношение на предприятието по смисъла на член 81 ЕО, което съставляват Aalberts и неговите дъщерни дружества.


38 – Вж. Решение от 11 декември 2008 г. по дело Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, Сборник, стр. I‑9363, точка 104) и Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 37).


39 – Вж. Решение по дело Комисия/Département du Loiret, посочено по-горе (точки 105 и 106) и Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 38).


40 – Вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 39).


41 – Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 44).


42 – Вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, посочено по-горе (точка 46).


43 – Пак там (точка 47).


44 – Пак там (точки 50 и 51).


45 – Допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото всъщност може да бъде отстранена от Съда в рамките на производството по обжалване само когато контролът, който той извършва в случая, се отнася изключително до чисто правни мотиви, но не и когато поне отчасти е необходима преценка на факти, които Общият съд не е разглеждал: вж. в този смисъл точка 91 и цитираната съдебна практика от заключението ми към Решение от 26 януари 2010 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия (C‑362/08 P, Сборник, стр. I‑669).