Жалба, подадена на 18 февруари 2014 г. — PT Ciliandra Perkasa/Съвет
(Дело T-120/14)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: PT Ciliandra Perkasa (West Jakarta, Индонезия) (представители: F. Graafsma и J. Cornelis, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (OВ L 315, стp. 2), доколкото засяга жалбоподателя, и
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания.
Първо правно основание, изведено от твърдението, че Съветът и Комисията („институциите“) са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че продажните цени на жалбоподателя за нерафинирано палмово масло („СРО“) са нарушени. По-конкретно, институциите не са взели предвид, че жалбоподателят е напълно вертикално интегриран производител на биодизел и че поради това всяка твърдяна последица от системата на диференцирания експортен данък („DET“) не се прилага за него. В допълнение, институциите са допуснали явна грешка в преценката, като: (1) не са приели, че жалбоподателят и свързаните с него доставчици на СРО представляват единен правен субект с практическа и дори правна цел и (2) са приели, продажните цени за СРО на жалбоподателя от свързани компании не са били достъпни.
Второ правно основание, състоящо се в твърдението, че Антидъмпинговото споразумение на СТО не позволява коригиране на разходите само поради това, че те са по-ниски отколкото на други пазари или са „нарушени“ в резултат на намеса на правителството. Поради това би следвало член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 343, стp. 51, наричан по-нататък „основния регламент“) да се обяви за неприложим доколкото той предвижда такава възможност за коригиране на разходите.
Трето правно основание, изведено от твърдението, че коригирането на разходите за СРО в настоящия случай представлява нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент. По-конкретно жалбоподателят излага следните твърдения:
не е налице доказателство, необходимо, за да бъде решено, че цените на CPO на индонезийския пазар са нарушени и институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че цените на CPO на индонезийския пазар са нарушени;
като се позовават на експортната цена („HPE“), за да коригират разходите, институциите не са ги коригирали на „приемлива основа“, съгласно изискването на член 2, параграф 5 от основния регламент и/или въз основа на „източници, които не са засегнати от такова нарушаване“; и
член 2, параграф 5 от основния регламент не допуска коригиране на разходите в случаи, когато се твърди, че цените са просто „ниски“.
Четвърто правно основание, състоящо се в твърдението, че при определянето на параметрите на разумната печалба, Съветът не се е съобразил с правното си задължение, съдържащо се в член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. Този член изисква общата разумна печалба да не може да надвишава печалбата, нормално реализирана от другите износители или производители при продажбата на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на държавата по произход.
Пето правно основание, състоящо се в твърдението, че институциите не са разгледали сведенията и доводите, представени от жалбоподателя в хода на разследването. По този начин те не само са нарушили задължението си за дължимата грижа и добра администрация, като не са проучили внимателно и безпристрастно всички относими факти, с които са разполагали, но също така не са изпълнили задължението си, съдържащо се в член 20, параграф 5 от основния регламент, както и със задължението си да изложат мотиви, съгласно изискването на член 253 ДЕС (член 296 ДФЕС).