Дело C‑1/09

Centre d'exportation du livre français (CELF)

и

Ministre de la Culture et de la Communication

срещу

Société internationale de diffusion et d'édition (SIDE)

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Държавни помощи — Член 88, параграф 3 ЕО — Неправомерни помощи, обявени за съвместими с общия пазар — Отмяна на решението на Комисията — Национални юрисдикции — Искане за възстановяване на неправомерно предоставени помощи — Спиране на производството до приемането на ново решение на Комисията — Изключителни обстоятелства, които могат да ограничат задължението за връщане“

Резюме на решението

1.        Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процедурните разпоредби на член 88, параграф 3 ЕО — Решение на Комисията, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар — Отмяна на това решение от общностния съд

(член 88, параграф 3 ЕО)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Спазване на общностните правила — Роля на националните юрисдикции

(член 88, параграф 3 ЕО)

3.        Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процедурните разпоредби на член 88, параграф 3 ЕО — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Липса на такива, освен при изключителни обстоятелства

(член 88, параграф 3 ЕО)

1.        Национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, не може да отложи приемането на решение по него до произнасянето на Комисията по съвместимостта на помощта с общия пазар, след като предходно положително решение е било отменено.

Член 88, параграф 3 ЕО възлага на националните юрисдикции задачата до окончателното решение на Комисията да следят за спазването на правата на правните субекти при евентуално незачитане от страна на държавните органи на предвидената в тази разпоредба забрана.

Следователно целта на поставената на националните юрисдикции задача е да определят мерки за поправяне на неправомерността на предоставените помощи, за да не продължава получателят да разполага свободно с тях до приемането на решението на Комисията.

Решение за спиране на производството би имало de facto същите последици като решение за отхвърляне на молба за определяне на мерки за защита. Всъщност то би довело до това да не се приема каквото и да било решение по основателността на молбата преди решението на Комисията. Това би означавало да се запази ползването на помощ за период, когато е забранено предоставянето ѝ, което би било несъвместимо със самата цел на член 88, параграф 3 ЕО и би лишило тази разпоредба от полезното ѝ действие.

Поради това националният съд не може да спре производството, без да лиши член 88, параграф 3 ЕО от полезното му действие в противоречие с принципа на ефективност на приложимите национални производства.

Отмяната от общностния съд на първото положително решение на Комисията не може да обоснове различно разрешение, ръководено от съображението, че в този случай помощта би могла впоследствие отново да се обяви от Комисията за съвместима. Всъщност целта на член 88, параграф 3 ЕО очевидно се ръководи от съображението, че до приемането от Комисията на ново решение неговото положително съдържание не може да се предрешава.

(вж. точки 26, 30—34 и 40; точка 1 от диспозитива)

2.        Национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, има задължение за определяне на мерки за защита само в случаите, когато обосноваващите такива мерки условия са изпълнени, а именно ако квалификацията като държавна помощ е безспорна, ако помощта предстои всеки момент да бъде предоставена или вече е предоставена и ако не са установени изключителни обстоятелства, които правят възстановяването ѝ неподходящо. Ако посочените условия не са изпълнени, националната юрисдикция трябва да отхвърли молбата. Когато се произнася по молбата, тя може да постанови връщане на помощите, заедно със съответните лихви, или например, прехвърляне на средствата в блокирана сметка, за да не разполага с тях получателят, без с това да се засяга плащането на лихви за периода от преждевременното предоставяне на помощта до прехвърлянето ѝ в блокираната сметка. Напротив, установеното в член 88, параграф 3 ЕО задължение за „standstill“ на този етап не би могло да се изпълни просто с осъждане да се заплатят лихви върху сумите, останали по сметките на предприятието. Всъщност не може да се изключи възможността предприятие, получило неправомерно помощ от държавата, да е договорило заем в същия размер от финансова институция при нормални пазарни условия и поради това да разполага с посочената сума преди решението на Комисията.

(вж. точки 36—38)

3.        Приемането от Комисията на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие общностният съд отменя, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне помощта, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.

Всъщност рядко срещаният факт на последователна отмяна на три решения разкрива a priori трудността на делото, като съвсем не поражда оправдани правни очаквания, а по-скоро, изглежда, може да подсили съмненията на получателя относно съвместимостта на спорната помощ.

Наистина, може да се приеме, че наличието на три последователни жалби, вследствие на които се достига до отмяната на трите акта, се среща много рядко. Такива обстоятелства обаче са част от нормалната дейност на съдебната система, предоставяща на правните субекти, които считат, че понасят последиците от неправомерността на дадена помощ, възможност да предявят жалба за отмяна на последователните решения, които разглеждат като причина за създалото се положение.

(вж. точки 51, 52 и 55; точка 2 от диспозитива)