ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н Y. BOT

представено на 9 февруари 2011 година(1)

Дело C‑442/09

Karl Heinz Bablok,

Stefan Egeter,

Josef Stegmeier,

Karlhans Müller,

Barbara Klimesch

срещу

Freistaat Bayern

(Преюдициално запитване, отправено от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Германия)

„Генетично модифицирани храни — Регламент (ЕО) № 1829/2003 — Пчелни продукти — Наличие на прашец от генетично модифицирани растения — Последици — Пускане на пазара — Понятия „генетично модифициран организъм“ и „произведен от ГМО“

1.        Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Германия) поставя на Съда няколко преюдициални въпроса с предмет тълкуване на разпоредби от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи(2).

2.        Въпросите се отнасят до правното положение на храни като мед и хранителни добавки на основата на прашец, в които е установено несъзнателно наличие в малки количества на прашец от генетично модифицирани растения като царевицата MON 810, произвеждана от Monsanto и съдържащи генетично модифицирани ДНК, както и протеини.

3.        По същество посочените въпроси целят да се установи дали за такива храни се прилага режимът за издаване на разрешение, за етикетиране и за надзор на генетично модифицираните храни, въведен с Регламент № 1829/2003.

4.        От отговорите, които ще даде Съдът, зависи правото на парично обезщетение на пчелари(3) в спора по главното производство, които имат пчелини в близост до парцели, принадлежащи на Freistaat Bayern и върху които в последните години за изследователски цели е отглеждана генетично модифицирана царевица MON 810.

5.        По този начин с настоящото дело Съдът се приканва да разгледа проблемите, свързани със съвместното съществуване на генетично модифицираните култури и традиционните производства, които ги заобикалят. В съответствие с принципа на субсидиарността засега законодателят на Съюза е избрал да остави на държавите членки определянето на правилата, целящи осигуряването на това съвместно съществуване. Както свидетелстват националните разпоредби, които са в основата на спора по главното производство, тези правила се изразяват във въвеждането на режим на специфична за този контекст отговорност. Прилагането на такъв режим на отговорност, и по-специално установяването на вреда за земеделския производител, чиято продукция се замърсява, може да наложи да се определи дали даден продукт трябва да се квалифицира като генетично модифицирана храна, която поради своя характер подлежи на разрешителен режим за пускане на пазара, на надзор и на етикетиране в приложение на Регламент № 1829/2003. Проблемът с квалификацията съставлява един от основните интереси по настоящото дело.

6.        В настоящото заключение предлагам на Съда да приеме най-напред, че член 2, точка 1 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда(4) за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета(5) и член 2, точка 4 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставлява „организъм“ по смисъла на тези разпоредби прашецът от генетично модифицирано растение, който след като попадне в мед или се използва като хранителна добавка, става негоден за изпълнение на функцията си в процеса на възпроизвеждане на растенията.

7.        След това предлагам на Съда да постанови, че член 2, точка 10 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че храна е „произведен[а] от [ГМО]“, е достатъчно тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения. Освен това посочвам, че според мен член 3, параграф 1, буква в) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че мед, съдържащ прашец от генетично модифицирано растение, както и хранителните добавки на основата на този прашец, съставляват храни, съдържащи съставка, произведена от ГМО. В това отношение уточнявам, че няма значение дали материалът от генетично модифицирано растение е добавен съзнателно в такива храни.

8.        Накрая предлагам на Съда да постанови, че член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че несъзнателното наличие в мед на прашец от сорт царевица като MON 810, която е получила разрешение за пускане на пазара съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда(6), и само някои продукти, получени от нея, са разрешени като съществуващи продукти съгласно член 8, параграф 1, буква а) от този регламент, води до това, че за пускането на пазара на този мед е необходимо разрешение, издадено в съответствие с посочения регламент. Добавям, че допустимите стойности, предвидени в член 12, параграф 2 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1829/2003 не са приложими по аналогия към изискването за разрешение за пускане на пазара, което следва от член 4, параграф 2 от същия регламент.

I –  Правна уредба

 A – Правото на Съюза

1.     Директива 2001/18

9.        Съгласно член 1, разглеждан по-специално в светлината на съображение 28, Директива 2001/18, изменена с Регламент № 1829/2003 и с Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година(7), урежда съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда за всяка друга цел освен пускане на пазара в рамките на Общността, както и пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставки на продукти, когато предназначената употреба на продуктите включва съзнателното освобождаване на организмите в околната среда.

10.      Съображение 4 от тази директива гласи:

„Живи организми, освободени в околната среда в големи или малки количества за експериментални цели или като търговски продукти, могат да се размножат в околната среда и да пресекат национални граници, с което да засегнат други държави членки. Последиците върху околната среда от подобно освобождаване могат да бъдат необратими“.

11.      Съгласно съображение 5 от посочената директива „[о]пазването на човешкото здраве и околната среда изисква да бъде отделено дължимото внимание на контролиране на рисковете от съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда“.

12.      Освен това съображение 13 от Директива 2001/18 предвижда, че „[нейното] [с]ъдържание[…] отчита международния опит в тази област и международните търговски ангажименти и следва да спазва изискванията на Протокола от Картахена по биологична безопасност[(8)] към Конвенцията за биологичното разнообразие[(9)]“.

13.      Член 4, параграф 1 от тази директива гласи, че ГМО могат да бъдат съзнателно освобождавани в околната среда и пускани на пазара единствено съгласно част Б или съответно част В от посочената директива, тоест предимно след нотификация на молба в този смисъл, оценка на риска за човешкото здраве и околната среда и след това разрешение от компетентния орган.

14.      Член 4, параграф 3 от Директива 2001/18 посочва, че оценката, която трябва да се извършва за всеки отделен случай, се отнася до потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено посредством трансфер на гени от ГМО към други организми.

2.     Регламент № 1829/2003

15.      Съображение 1 от Регламент № 1829/2003 посочва, че „[с]вободното движение на безопасни и здравословни хранителни продукти и фуражи е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася съществено за здравето и благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси“.

16.      Съображение 2 от този регламент подчертава, че „[з]а провеждане на политиките на Общността трябва да бъдат гарантирани високо равнище на защита на човешкия живот и здраве“.

17.      Поради това съображение 3 от посочения регламент предвижда, че „[с] цел опазване на човешкото и здраве и здравето на животните, храните и фуражите, които се състоят, съдържат или са произведени от [ГМО] (наричани по-нататък „генетично модифицирани храни и фуражи“), трябва да бъдат подлагани на оценка за безопасност чрез процедурата на Общността, преди да бъдат пуснати на пазара в рамките на Общността“.

18.      Съображение 9 от Регламент № 1829/2003 уточнява, че „генетично модифицираните храни и фуражи трябва да бъдат разрешени за пускане на пазара на Общността само след научна оценка от най-висок възможен стандарт, извършена под отговорността на Европейския орган по безопасност на храните [(10)], за всеки риск, който представлява опасност за здравето на хората и животните, и в някои случаи за околната среда“.

19.      Съгласно съображение 11 от този регламент, „когато ГМО, използван за производството на храна и/или фураж, е разрешен според настоящия регламент, хранителните продукти и/или фуражи, които съдържат, състоят се или са произведени от този ГМО няма да се нуждаят от разрешение според настоящия регламент, но ще бъдат предмет на изискванията, посочени в даденото разрешение по отношение на този ГМО“.

20.      Съгласно съображение 16 от посочения регламент той „трябва да обхваща храни и фуражи, произведени „от“ ГМО, а не храни и фуражи „със“ ГМО. Критерият за определяне е дали материалът, получен от генетично модифицирания изходен материал присъства в хранителния продукт или храната за животни или не“.

21.      Член 2 от Регламент № 1829/2003 въвежда списък с определения на релевантните понятия за целите на прилагането на този регламент, при необходимост чрез препращане към определенията на тези понятия, дадени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните(11), Директива 2001/18 или Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(12).

22.      По-специално този списък съдържа следните определения:

–        „храни“: всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора,

–        „организъм“: всяка биологична единица, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал,

–        „[ГМО]“: организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация,

–        „съзнателното освобождаване“: всяко съзнателно въвеждане в околната среда на ГМО или комбинация от ГМО, за които не се използват специфични мерки за ограничаване на контакта им с [населението и с] околната среда и за осигуряване [по отношение на тях] на високо ниво на безопасност […],

–        „оценка на екологичния риск“: преценката на рисковете за човешкото здраве и околната среда, преки или косвени, непосредствени или забавени, които съзнателното освобождаване в околната среда или пускането на пазара на ГМО може да породи,

–        „генетично модифицирана храна“: храна, съдържаща, състояща се или произведена от ГМО,

–        „генетично модифициран организъм за храна“: ГМО, който може да бъде използван като храна или като изходен материал за производството на храна,

–        „произведен от ГМО“: получен, изцяло или частично, от ГМО, но несъдържащ или състоящ се от ГМО,

–        „съставка“: всяко вещество, включително добавки, използвани при производството или приготвянето на храната, което все още присъства в крайния продукт, дори и в променена форма.

23.      Що се отнася до генетично модифицираните храни, приложното поле на Регламент № 1829/2003 е определено в член 3, параграф 1 от този регламент. В него е уточнено, че разделът, озаглавен „Разрешение и надзор“, се прилага за:

„а)      ГМО за храна;

б)      храна, съдържаща или състояща се от ГМО;

в)      храна, произведена от или съдържаща съставки, произведени от ГМО“.

24.      Съгласно член 4, параграф 2 от посочения регламент:

„Никой не може да пуска на пазара ГМО за храна или храна, посочена в член 3, параграф 1 освен ако не е обхваната от разрешение, дадено в съответствие с настоящия раздел и съответните условия за разрешението са удовлетворени“.

25.      Член 4, параграф 3 от Регламент № 1829/2003 подчинява разрешението по-специално на доказването, че ГМО или генетично модифицираната храна нямат отрицателни ефекти върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда.

26.      Съгласно член 7, параграф 5 от същия регламент разрешението, дадено в съответствие с процедурата, посочена в него, има действие в цялата Общност за 10 години и може да се поднови.

27.      Що се отнася до съществуващите продукти, член 8 от посочения регламент предвижда следното:

„1. Чрез дерогация от член 4, параграф 2, продуктите, попадащи в приложното поле на настоящия раздел, които са били законно пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагане на настоящия регламент, могат да продължат да бъдат пускани на пазара, [използвани и преработвани] в случай че отговарят на следните условия:

а)      в случай на продукти, пуснати на пазара в съответствие с Директива 90/220[…] преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 258/97 [на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година относно нови храни и нови хранителни съставки](13) или в съответствие с разпоредбите, посочени в Регламент […] № 258/97, операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, уведомяват Комисията за датата, на която за първи път са пуснати на пазара на Общността;

б)      в случай на продукти, които са били законно пуснати на пазара на Общността, но не са обхванати от буква а), операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на Общността на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, нотифицират Комисията, че продуктите са били пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагане на настоящия регламент.

2.      Нотификацията, посочена в параграф 1, е придружена, когато е приложимо, от данните, посочени в член 5, параграфи 3 и 5, които Комисията препраща на Органа и на държавите членки. Органът препраща на референтната лаборатория на Общността данните, посочени в член 5, параграф 3, букви и) и й). Референтната лаборатория на Общността проверява и потвърждава метода за откриване и идентификация, предложен от кандидата.

3.      В срок от една година от датата на прилагането на настоящия регламент и след потвърждаване, че цялата изисквана информация е била предоставен[а] и проучена, съответните продукти се вписват в регистъра. […]

4.      В срок от девет години от датата, на която продуктите, посочени в параграф 1, буква а), са били пуснати на пазара за първи път, но не по-рано от три години от датата на прилагане на настоящия регламент, операторите, носещи отговорност за пускането на тези продукти на пазара, представят заявление в съответствие с член 11, който се прилага mutatis mutandis.

В срок от три години от датата на прилагане на настоящия регламент операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на продуктите, посочени в параграф 1, буква б), представят заявление в съответствие с член 11, който се прилага mutatis mutandis.

[…]“

28.      Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1829/2003 след издаване на разрешението в съответствие със същия регламент, титулярът на разрешението и заинтересуваните страни спазват всички условия и ограничения, които са били наложени в разрешението, и по-специално гарантират, че продуктите, които не са обхванати от разрешението, не са пуснати на пазара като храна или фураж.

29.      Член 12 от този регламент, който е включен в глава II, раздел 2, озаглавен „Етикетиране“, гласи:

„1.      Настоящият раздел се прилага за храни, които се доставят като такива на крайния потребител или доставчици на едро в Общността и които:

а)      съдържат или се състоят от ГМО; или

б)      са произведени от или съдържат съставки, произведени от ГМО.

2.      Настоящият раздел не се прилага за храни, съдържащи материали, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО в съотношения не по-високи от 0,9 процента от хранителните съставки, разглеждани индивидуално или храна, състояща се от една единствена съставка, при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно.

[…]“

30.      Член 47 от посочения регламент, озаглавен „Преходни мерки за случайно или технически неизбежно наличие на генетично модифицирани [материали], които са били предмет на оценка на риска с положителен резултат“, гласи:

„1.      Наличието в храна или фураж на материал, който съдържа, състои се или е произведен от ГМО в съотношение[, не] по-голямо от 0,5 % не се разглежда[…] като нарушение на член 4, параграф 2 […], ако:

а)      това наличие е случайно или технически неизбежно;

б)      генетично модифицираните материали са се ползвали с положително становище от Научния[ите] комитет(и) на Общността или Органа преди датата на прилагането на настоящия регламент;

в)      заявлението за неговото разрешение не е било отхвърлено съгласно съответното законодателство на Общността; и

г)      методите за откриване са обществено достояние.

[…]

5.      Настоящият член остава приложим за срок от три години след датата на прилагането на настоящия регламент“.

3.     Директива 2001/110/ЕО

31.      Член 1 от Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно меда гласи(14):

„Настоящата директива се прилага относно продуктите, определени в приложение I. Тези продукти отговарят на изискванията на приложение II“.

32.      Приложение I, точка 1 от тази директива съдържа следното определение:

„Медът е естествен сладък продукт, произвеждан от медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване“.

33.      Приложение II, от първа до трета алинея от същата директива уточнява:

„Медът се състои основно от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и от други вещества, като органични киселини, ензими и твърди частици, получавани при неговото събиране. […]

Когато медът се пуска на пазара или се влага в продукти, предназначени за консумация от човека, не се допуска добавянето на хранителни съставки, хранителни добавки или добавянето на друго освен мед. Доколкото е възможно, медът не трябва да съдържа несвойствени за състава му органични и неорганични примеси. […]

Без да се засягат разпоредбите на приложение I, точка 2, буква б), viii), поленът и съставките, характерни за меда, не трябва да се отстраняват, освен когато това не може да се избегне при пречистване на меда от чужди органични или неорганични примеси“.

 Б – Националното право

34.      Член 36a от Закона за генното инженерство (Gentechnikgesetz, наричан по-нататък „GenTG“), въведен със Закона от 21 декември 2004 г.(15), гласи следното:

„1)      Пренасянето на характеристики от организъм, които се основават на генетични модификации или на всякакви други примеси от [ГМО], съставляват съществено изменение по смисъла на член 906 от Гражданския кодекс [Bürgerliches Gesetzbuch, наричан по-нататък „BGB“], когато поради това пренасяне или това друго примесване, обратно на намерението на лицето, имащо право да се ползва от плодовете им, последните по-специално не могат:

1.      да бъдат пуснати на пазара, или

2.      да бъдат пуснати на пазара в приложение на разпоредбите на настоящия закон или други разпоредби, без да се извърши етикетиране, посочващо генетичната промяна […]“

35.      Член 906, параграф 2 от BGB в редакцията му, публикувана на 2 януари 2002 г.(16), гласи:

„Това е така и когато същественото изменение произтича от ползването на другия недвижим имот в съответствие с местните традиции и не може да му се попречи с мерки, които разумно могат да бъдат изисквани във финансов план от този вид ползватели. Собственикът, който съгласно това правило трябва да търпи смущения при упражняването на своето право, може да изиска от притежателя на другия недвижим имот подходящо парично обезщетение, ако посочените смущения засягат ползването на неговия недвижим имот в съответствие с местните традиции или на плодовете, които същият дава, в повече от това, което разумно може да се изисква от него“.

II –  Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

36.      През 1998 г., в изпълнение на Решение 98/294/ЕО на Комисията от 22 април 1998 година относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L. линия MON810), взето на основание на Директива 90/220/EИО на Съвета(17), Monsanto получава разрешение за пускане на пазара на генетично модифицираната царевица MON 810(18).

37.      Няколко продукта, получени от линията MON 810, са разрешени на основание Регламент № 258/97 и впоследствие са нотифицирани като съществуващи продукти в съответствие с член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 1829/2003. Става въпрос за царевично брашно, царевичен глутен, царевичен грис, царевично нишесте, царевична глюкоза и царевично масло.

38.      През 2007 г. Monsanto иска подновяване на тези разрешения. Молбата все още е в процес на разглеждане. Съгласно член 11, параграф 4 от Регламент № 1829/2003 срокът на разрешението се продължава до приемането на ново решение.

39.      Царевичната култура MON 810 обаче е забранена в Германия с Решение от 17 април 2009 г. на Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit (Федерална служба за защита на потребителите и безопасност на хранителните продукти), която разпорежда временно спиране на действието на разрешението за пускане на пазара.

40.      Генетично модифицираната царевица MON 810 съдържа ген от почвената бактерия Bacillus thuringiensis (Bt), който води до образуването на токсини Bt в царевицата. Токсините Bt позволяват да се води борба с гъсениците по царевицата на пеперудата огневка, вид пеперуда вредител по царевицата, чиито ларви при заразяване правят царевицата неустойчива в нейното развитие. Токсините Bt разрушават чревните клетки на ларвите, като по този начин причиняват тяхната смърт.

41.      Freistaat Bayern е собственик на различни имоти, върху които в последните години отглежда царевица MON 810 за изследователски цели. То не изключва да възобнови отглеждането на тази култура след отпадане на наложената забрана за цялата федерална територия.

42.      Г-н Bablok е любител пчелар. В близост до парцелите на Freistaat Bayern той произвежда мед, предназначен за продажба и за собствена консумация. До 2005 г. той произвежда и прашец, предназначен за продажба като храна под формата на хранителни добавки. Той има намерение да възобнови производството на прашец след отпадане на риска от примесване с генетично модифициран прашец.

43.      Г-н Egeter, г‑н Stegmeier и г‑н Müller, както и г‑жа Klimesch встъпват в националното производство на етапа на обжалването. Те също са любители пчелари, като някои от тях произвеждат мед единствено за собствена консумация. Кошерите им се намират на разстояние между един и три километра от парцелите на Freistaat Bayern.

44.      Събираният от пчелите прашец за хранителни цели може да попадне в меда било случайно чрез пчелите в процеса на производство на мед, било технически вследствие на центрофугирането на восъчните пити при събирането на меда, което може да доведе до извличане, освен на съдържанието на съдържащите мед килийки, така и на съдържанието на съседните килийки, предназначени за прашец.

45.      През 2005 г. в прашеца от царевица, събран от г‑н Bablok от кошерите, разположени на 500 метра от експерименталното селско стопанство, принадлежащо на Freistaat Bayern, е установено наличието, от една страна, на ДНК MON 810 в съотношение 4,1 % спрямо общата ДНК на царевицата, и от друга страна, на трансгенетични протеини (токсин Bt).

46.      Освен това в няколко проби от мед на г‑н Bablok е открито и наличието на съвсем малки количества ДНК MON 810, произхождащи от примесването на прашец от тази царевица.

47.      Към момента на постановяване на акта за преюдициално запитване в пчелните продукти на другите жалбоподатели не е било установено наличието на ДНК MON 810.

48.      В рамките на спора по главното производство между г‑н Bablok и др. и Freistaat Bayern, подпомагано от Monsanto Technology LLC, Monsanto Agrar Deutschland GmbH и Monsanto Europe SA, запитващата юрисдикция по-специално трябва да реши дали поради прашеца от царевица MON 810 разглежданите пчелни продукти са предмет на „съществено изменение“ по смисъла на член 36a от GenTG и член 906, параграф 2 от BGB, като по този начин са станали негодни за пускане на пазара или за консумация(19).

49.      В първоинстанционното производство с решение от 30 май 2008 г. Bayerischer Verwaltungsgericht Augsburg приема, че примесването на прашец от царевица MON 810 води до това, че медът и хранителните добавки на основата на прашец стават подлежaщи на разрешителен режим храни, поради което на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003 тези продукти не могат да се пускат на пазара без разрешение(20).

50.      Г-н Bablok, Freistaat Bayern, както и Monsanto Technology LLC и Monsanto Agrar Deutschland GmbH обжалват съдебното решение на Bayerischer Verwaltungsgericht Augsburg пред Bayerischer Verwaltungsgerichtshof.

51.      Пред тази юрисдикция Freistaat Bayern, както и Monsanto Technology LLC и Monsanto Agrar Deutschland GmbH твърдят, че Регламент № 1829/2003 е неприложим към прашеца от сорта царевица MON 810, който присъства в меда или се използва като хранителна добавка, тъй като последиците от неговото естествено и минимално примесване в храните са изследвани и следователно са допустими поради наличието на разрешение за освобождаването му в природата в приложение на Директива 2001/18.

52.      Те защитават също виждането, че прашецът, който присъства в меда или се използва като хранителна добавка, не е „ГМО“ по смисъла на Регламент № 1829/2003, тъй като от момента, в който попадне в меда или се предназначава за храна, по-специално под формата на хранителна добавка, вече не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност и само наличието на ДНК и/или на трансгенетични протеини не е достатъчно в това отношение.

53.      Според същите страни при всички положения Регламент № 1829/2003 не е приложим към меда, доколкото последният съставлява храна от животински произход. Ако този регламент се приемел за приложим, трябвало да се направи ограничително тълкуване на съдържащите се в него правила за разрешаване. При случайно примесване на прашец от сорта царевица MON 810, съвсем законосъобразно разпространен в природата, разрешение за пускане на пазара на мед би било необходимо само над прагови стойности от 0,9 %, както е предвидено за етикетирането в член 12, параграф 2 от посочения регламент.

54.      Bayerischer Verwaltungsgerichtshof посочва, че царевичната култура от сорта MON 810, която е отглеждана в миналото и чието отглеждане би могло да се възобнови в бъдещето, е правно допустима, при условие че разрешението за пускане на пазара се поднови, и следователно в приложение на член 906, параграф 2 от BGB г‑н Bablok и др. трябва да я търпят.

55.      Имайки предвид последната разпоредба, той разяснява, че въпросът за същественото изменение на пчелните продукти, който е определящ за разрешаването на спора по главното производство, зависи от това дали в случай на примесване на прашец от сорта царевица MON 810, тези продукти не могат повече да бъдат пускани на пазара поради липса на разрешение съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003, тъй като са генетично модифицирана храна, или пък при всички положения това може да се прави само след етикетиране, посочващо генетичната промяна.

56.      Той подчертава, че наличието на прашец от сорта царевица MON 810 може да доведе до такива последици само ако съдържащите този прашец пчелни продукти попадат в приложното поле на Регламент № 1829/2003.

57.      Bayerischer Verwaltungsgerichtshof констатира, че този въпрос зависи най-напред от това дали прашец от царевица като разглеждания в главното производство е „организъм“ по смисъла на член 2, точка 4 от този регламент и „ГМО“ по смисъла на член 2, точка 5 от същия регламент, при положение че тези две разпоредби препращат към определенията на двете понятия, дадени в Директива 2001/18.

58.      Според него прашецът от царевица е организъм, като се има предвид, че макар да не може да се размножава самостоятелно, като мъжка полова клетка той може да пренася в естествени условия генетичен материал към женските полови клетки.

59.      Въпреки това Bayerischer Verwaltungsgerichtshof отбелязва, че при изсушаване прашецът от царевица много бързо губи способността си за опрашване на женския цвят на царевицата, така че той вече не е жив организъм, способен да функционира през целия период на узряване на меда, считано от момента, в който медът, съдържащ прашеца, се складира в килийките и се покрива. Той добавя, че това е така и по отношение на прашеца, който се съдържа в продуктите на основата на прашец, към момента, в който последните се предназначават за храна, по-специално под формата на хранителни добавки.

60.      Според запитващата юрисдикция няколко елемента навеждат на мисълта, че понятията за организъм и за ГМО могат да се разбират само като единица, способна да функционира, тоест жива биологична единица. Не е достатъчно само мъртвият прашец от царевица да съдържа трансгенетична ДНК или трансгенетични протеини. Определенията за „организъм“ и за „ГМО“, дадени от Директива 2001/18, задължително предполагали съдържащата се генетична информация да може да се предава по конкретен начин на подходящ получател с цел рекомбинация. Съображение 4 от тази директива подкрепяло подобен анализ. По този начин изглеждало, че посочената директива решително възприема два критерия, които се прилагали успоредно, а именно жизнеспособност и плодовитост, а не обикновеното пренасяне на ДНК, станала негодна да се възпроизвежда самостоятелно по естествен път.

61.      Все пак Bayerischer Verwaltungsgerichtshof си задава въпроса дали тълкуване в този смисъл не би противоречало на целта за защита на човешкото и животинско здраве, преследвана от Регламент № 1829/2003, който съгласно съображения 1 и 3, както и съображение 9, целял на пазара да се допускат само храни и фуражи, които са безопасни, здравословни и отговарят на изисквания от най-висок възможен стандарт. Изключването от приложното поле на този регламент на храните, съдържащи ДНК или генетично модифицирани протеини в неограничени количества, можело да се окаже несъвместимо с тази цел. Ето защо релевантният елемент в контекста на посочения регламент, и по-специално безопасността на храните за хората, можел да се състои не толкова в конкретната способност за възпроизвеждане на ГМО, а в наличието на генетично модифициран материал.

62.      В този контекст Bayerischer Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент […] № 1829/2003 […] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

а)      При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент […] № 1829/2003, достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?

При утвърдителен отговор на този въпрос:

б)      Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент […] № 1829/2003 да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?

3)      При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:

Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 и на член 4, параграф 2 от Регламент […] № 1829/2003 да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?“

III –  Анализ

63.      Първите два въпроса, поставени от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof, целят да се установи дали положение, при което прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810 се открива в мед или пък се използва като хранителна добавка, се обхваща от Регламент № 1829/2003. От своя страна третият въпрос цели да се уточни какви биха били последиците от включването на такива продукти в приложното поле на този регламент.

 А –      По първия въпрос

64.      С първия въпрос Bayerischer Verwaltungsgerichtshof по същество иска да се установи дали член 2, точка 1 от Директива 2001/18 и член 2, точка 4 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че съставлява „организъм“ по смисъла на тези разпоредби прашецът от генетично модифицирано растение, който след като попадне в мед или се използва като хранителна добавка, става негоден за изпълнение на функцията си в процеса на възпроизвеждане на растенията.

65.      Напомням, че член 2, точка 4 от Регламент № 1829/2003 препраща към определението на понятието „организъм“, съдържащо се в Директива 2001/18. Член 2, точка 1 от тази директива гласи, че организъм означава „всяка биологична единица, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал“.

66.      Изричното препращане, което прави по този начин Регламент № 1829/2003, предполага, че понятието за организъм трябва да има същото значение в рамките на двата нормативни акта.

67.      Само по себе си съдържанието на член 2, точка 1 от Директива 2001/18 не позволява да се даде ясен отговор на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция. Въпреки това, доколкото способността за възпроизвеждане или за предаване на генетичен материал съставлява една от характеристиките, които позволяват да се идентифицира дадено живо същество, подобно на способността му да поддържа живот и да се развива в зависимост от околната среда, в която съществува, само от прочита на член 2, точка 1 от Директива 2001/18 съм склонен да приема, че общностният законодател е възприел формулировка, предназначена да определи като организми единствено биологичните единици, които към момента, в който се налага квалификацията им като ГМО, действително притежават способност да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал. След като биологията може да се определи като наука за живота, и по-специално като изучаване на цикъла на възпроизвеждане на живите видове, съчетаването на израза „биологична единица“ с фразата „способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал“ донякъде би могло да изглежда излишно, ако не бе предназначено да обхване единствено активните биологични единици, които все още са годни да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал.

68.      Други разпоредби от Директива 2001/18 ме карат да мисля, че „организъм“ по смисъла на нейния член 2, точка 1 обхваща само живите организми, тоест единиците, чиито жизнени функции все още се осъществяват, и на първо място функцията за възпроизвеждане.

69.      Най-напред съображение 4 от тази директива уточнява, че „живи организми [(21)], освободени в околната среда в големи или малки количества за експериментални цели или като търговски продукти, могат да се размножат в околната среда и да пресекат национални граници, с което да засегнат други държави членки. Последиците върху околната среда от подобно освобождаване могат да бъдат необратими“. Поради това, ако член 2, точка 1 от посочената директива се разгледа в светлината на това съображение, може да се заключи, че когато говори за „биологичн[и] единиц[и], способн[и] да се възпроизвежда[т] или да предава[т] биологичен материал“, общностният законодател има предвид единствено единиците, които към момента, в който са освободени в околната среда, все още разполагат с жизнените си функции, и по-специално все още са в състояние да се възпроизвеждат и да разпространяват генетичните си характеристики.

70.      По-нататък от съображение 13 от Директива 2001/18 следва, че „[с]ъдържанието на [същата] директива отчита международния опит в тази област и международните търговски ангажименти и следва да спазва изискванията на Протокола […] към Конвенцията за биологичното разнообразие“.

71.      Целта на Протокола е да спомогне за гарантиране на подходящо ниво на защита в областта на безопасния трансфер, работа и използване на модифицирани живи организми, произхождащи от съвременната биотехнология, които могат да имат неблагоприятни последици върху биологичното разнообразие, като също така се отчитат рисковете за човешкото здраве. Приложното поле на Протокола е ограничено изрично до живите организми. Интересно е обаче да се отбележи, че възприетото определение за това какво съставлява „жив организъм“ за целите на прилагането на Протокола е много близко до определението, съдържащо се в член 2, точка 1 от Директива 2001/18. Така съгласно член 3, буква з) от Протокола жив организъм „означава всяка биологична единица, способна да пренася или да разпространява генетичен материал, в това число стерилни организми, вируси и вироиди“.

72.      Ще отбележа също, че Регламент (ЕО) № 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми(22), който урежда прилагането в Европейския съюза на процедурите, предвидени от Протокола, се позовава на понятието „организъм“, както е определено в член 2, точка 1 от Директива 2001/18, което подкрепя тезата, че определенията за „организъм“ по смисъла на тази разпоредба и за „жив организъм“ по смисъла на член 3, буква з) от Протокола се припокриват.

73.      От тези елементи заключавам, че прилагателното „способна“, съдържащо се както в член 2, точка 1 от Директива 2001/18, така и в член 3, буква з) от Протокола, означава биологичните единици, които все още конкретно притежават качествата, необходими за да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал. В това отношение прилагателното „способна“ не трябва да се тълкува в по-широк смисъл като обща и абстрактна способност за възпроизвеждане или за пренасяне на генетичен материал, която би била характерна за определен вид.

74.      Г-н Bablok и др. не са съгласни с този извод. Напротив, те считат, че ключовият елемент при определянето какво съставлява организъм е общата и абстрактна годност на организма за възпроизвеждане. Това ясно следвало от член 3, буква з) от Протокола, който изрично включвал стерилните организми в категорията на „живите организми“. Те считат, че ако определящ елемент е конкретната, собствена възпроизводителна способност, стерилни, генетично модифицирани растения (следователно негодни за възпроизвеждане) със сигурност щели да продължат да бъдат растения, но не и организми. Така понятието „организъм“ по смисъла на Директива 2001/18 би било по-тясно от биологичното понятие за организъм, което било в разрез с намерението на общностния законодател.

75.      Тези доводи са неубедителни, тъй като не отчитат обстоятелството, че стерилните организми не могат да се възпроизвеждат по полов път, но въпреки всичко те могат да репликират генетичния си материал, като се възпроизвеждат чрез безполови или вегетативни процеси. Следователно стерилният организъм наистина може да бъде считан за единица, притежаваща конкретна способност за предаване на генетичен материал(23).

76.      В подкрепа на тезата си, че определението, съдържащо се в член 2, точка 1 от Директива 2001/18 има предвид обща и абстрактна годност на организма за възпроизвеждане, г‑н Bablok и др. посочват случая на вирусите и на вироидите. Тези микроорганизми не живеели. Освен това те не били способни да се възпроизвеждат самостоятелно. Посочването на вирусите и вироидите в член 2, буква а) от Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия(24) и в член 3, буква з) от Протокола доказвали, че понятието за организъм не обхваща само живите организми.

77.      Тук няма да се разрешава въпросът дали вирусите и вироидите са живи същества, доколкото той предизвиква оживени научни спорове. От гледна точна на способността им да предават генетичен материал изразът „предава генетичен материал“, който се съдържа в посочените по-горе членове, изглежда цели именно да включи в определението за това какво съставлява организъм единици като вирусите и вироидите, въпреки обстоятелството, че те самите не могат да репликират активно генетичен материал. Вирусите са неклетъчни микроорганизми, съставени от протеини и нуклеинови киселини (ДНК или РНК), съдържащи генетичен материал, неспособни да се възпроизведат сами, но способни да внасят генетичния си материал в други клетки (животински, растителни или микробни), където той се репликира чрез механизмите на тези клетки. Що се отнася до вироидите, това са заразни патогени по растенията, съдържащи малки открити молекули РНК (тоест непокрити с протеини). Вирусите, както и вироидите, използват клетките на организми гостоприемници, за да репликират генетичния си материал(25). Въпреки това според мен тази зависимост не изключва наличието на конкретна способност на биологично активните вируси и вироиди да „предават генетичен материал“.

78.      Като се имат предвид всички тези елементи, не съм убеден, че включването на стерилните организми, както и на вирусите и на вироидите в определенията, близки до това в член 2, точка 1 от Директива 2001/18, е в състояние да изключи това, че посочените в този член организми са съставени единствено от биологично активни единици, които действително са годни да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал.

79.      Освен това според мен тези примери позволяват да се разбере защо освен възпроизвеждането е споменато и пренасянето на генетичен материал. Общностният законодател, както и държавите на международно равнище, когато включват репликирането и пренасянето на генетичен материал в Протокола, искат по този начин да обхванат различните способи за предаване на генетичен материал, било чрез възпроизвеждане или чрез пренасяне на генетичен материал.

80.      Г-н Bablok и др., които по този въпрос са подкрепени от гръцкото правителство, посочват други доводи в подкрепа на твърдението, че член 2, точка 1 от Директива 2001/18 съдържа широко определение за организмите, надхвърлящо живите същества, които притежават конкретна способност да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал. Те считат, че както принципът за предпазливост, така и целите за защита на околната среда и на здравето подкрепят такова схващане. Така обстоятелството, че общностният законодател има предвид не само възпроизвеждането, но и пренасянето на генетичен материал, означавало по-скоро, че дори организмите, които са загубили жизнените си функции, се обхващат от това определение. Основният довод, на който почива техният анализ, е изведен от понятието за хоризонтално пренасяне на гени.

81.      Всъщност трябва да се има предвид, че макар съществуването и обхватът на явлението все още да са предмет на дебат на научно ниво, пренасянето на генетичен материал може да бъде или вертикално, тоест в рамките на един и същ вид, или хоризонтално, тоест от един вид в друг.

82.      Между случаите на хоризонтално пренасяне на генетичен материал е този, при който генетичният материал на генетично модифицирано растение се абсорбира от микроорганизми като бактериите. Например може да става въпрос за части от растения като листата, които при разграждането си в земята оставят в нея запазен генетичния си материал, който тогава може да бъде абсорбиран от наличните в тази екосистема бактерии. Също така може да става въпрос за случай, при който материалът на генетично модифицирано растение се оказва инкорпориран от наличните в храносмилателната система на човека бактерии. При определени условия (тук отново темата изправя учените едни срещу други) това пренасяне би могло да бъде последвано от генетична рекомбинация в приемащия организъм.

83.      Според г-н Bablok и др. обстоятелството, че смъртта на биологичната единица не възпрепятства запазването на характеризиращия я генетичен материал в нейните остатъци, оставяйки по този начин открита възможност за пренасяне на генетичен материал, предполага, че понятието „организъм“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2001/18 обхваща и мъртвите биологични единици. Също така, тъй като мъртвият прашец, който се открива в меда или който се използва като хранителна добавка, след преработка, например сушене, не загубва систематично генетичния си материал и следователно същият винаги може да се разпространи към други организми или микроорганизми, този прашец трябвало все още да се счита за „организъм“ по смисъла на посочения член. Накратко, тъй като определен материал, който въпреки че вече не е активен, все още съдържа генетична информация (ДНК или РНК), която може да се инкорпорира в други единици, той винаги трябвало да се счита за „организъм“ по смисъла на посочения член.

84.      Не споделям това становище поради следните причини.

85.      Най-напред ще посоча, че разглеждането на Протокола, както и на неговите подготвителни и разяснителни документи по-скоро подкрепя виждането, че споменаването, освен на репликирането, и на пренасянето на генетичен материал цели да обхване различни способи на предаване от биологично активна единица на нейния генетичен материал. Като се има предвид сходството между определенията, съдържащи се в член 3, буква з) от Протокола и в член 2, точка 1 от Директива 2001/18, се съмнявам, че споменаването на пренасянето на генетичен материал може да има по-широк обхват в рамките на последния член, така че да обхване и случаите на хоризонтално пренасяне на генетичен материал от мъртви биологични единици.

86.      По-нататък, когато биологична единица загуби жизнените си функции, тя вече не може активно да участва в пренасянето на генетичен материал. Тя вече не играе никаква роля в пренасянето. Ако се осъществи разпространение на генетичния ѝ материал, както и приемането му от бактерии, става въпрос за чисто пасивно предаване на този материал, зависещо от контекста, в който посоченият материал се намира. В такъв случай според мен биологичната единица не може да се счита все още за „способна“ да предава генетичен материал. С други думи, само наличието на ДНК в биологичен материал, чиито жизнени функции са спрели, и възможното попадане на тази ДНК в други организми според мен не са свързани със способност на биологичната единица да предава генетичен материал по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2001/18.

87.      Освен това доводите, развити от г‑н Bablok и др., които подчертават запазването при определени условия на генетичния материал след смъртта на биологичната единица, биха могли да доведат до пълно приравняване на организма с неговия генетичен материал, тоест основно с неговата ДНК, след като последната винаги може да попадне в друг организъм, доколкото не е унищожена. Тези две понятия обаче не трябва да се смесват. За това свидетелства разяснението, съдържащо се в ръководството за прилагане на Директива 90/220, изготвено от Комисията(26), което уточнява:

„The definition of ‘organism’ covers: micro-organisms, including viruses and viroids; plants and animals; including ova, seeds, pollen, cell cultures and tissue cultures from plants and animals. This definition does not cover naked r DNA and naked r-plasmids [(27)]“(28).

88.      Разбирам подбуждащата г‑н Bablok и др. загриженост, която се изразява в това да се гарантира, че чрез широкото схващане на понятието за организъм рисковете, свързани с хоризонтално пренасяне на генетичен материал, винаги ще се оценяват. Въпреки това тази основателна загриженост не е достатъчна, за да се обхванат в понятието за организъм всички живи или мъртви биологични единици, принадлежащи към даден вид, който е способен да се възпроизвежда или да предава генетичен материал.

89.      Всъщност, ако — както смятам — общностният законодател е искал да ограничи понятието „организъм“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2001/18 до биологично активните единици, това не означава, че при издаването на разрешение за освобождаване на определен ГМО няма да се извършва оценка на риска, свързан с хоризонтално пренасяне на генетичния материал, принадлежащ на този организъм, докато е жив или след смъртта му. За това свидетелства Решение 2002/623/ЕО на Комисията от 24 юли 2002 година за установяване на обяснителни бележки, които да допълнят приложение II към Директива 2001/18/ЕО(29) (което е свързано с „Принципи на оценката на риска за околната среда“). При идентифицирането на характеристиките, които могат да имат неблагоприятни последици, Комисията изрично посочва пренасянето на генетичен материал, било вертикално или хоризонтално(30). В този смисъл тълкуването на член 2, точка 1 от Директива 2001/18, което предлагам Съдът да възприеме, не противоречи на принципа за предпазливост, нито на целта за защита на околната среда и на здравето.

90.      От всички тези съображения следва, че прашец от царевица MON 810, който вече не е жизнеспособен и който следователно повече не може да изпълнява функцията си при възпроизвеждането на този растителен сорт, според мен не може да се счита за „организъм“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2001/18 и на член 2, точка 4 от Регламент № 1829/2003. Поради това този прашец не съставлява ГМО по смисъла на член 2, точка 2 от тази директива(31) и на член 2, точка 5 от посочения регламент. Следователно положение като това, което е в основата на въпросите на запитващата юрисдикция, а именно наличието на нежизнеспособен прашец от генетично модифицирано растение в мед или в хранителни добавки, не се обхваща нито от категорията на „ГМО за храна“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1829/2003, нито от категорията „храна, съдържаща или състояща се от ГМО“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент(32).

91.      За да стигна до този извод, изхождам от същия постулат като предложения от запитващата юрисдикция, а именно, че прашец, който се съдържа в мед или се използва като хранителна добавка, вече не съставлява жива биологична единица, а само неодушевен предмет, за разлика например от зърното, което винаги би могло да покълне, дори след като попадне в хранителната верига. Разбира се, накрая въз основа на научни изследвания, които при необходимост ще ѝ се представят, запитващата юрисдикция ще трябва да се увери, че прашецът, използван при посочените по-горе условия, вече не съставлява жива биологична единица.

92.      Както предстои да видим, отговорът, който предлагам Съдът да даде на първия въпрос, не означава, че наличието в храни на прашец от генетично модифицирано растение е изключено от приложното поле на Регламент № 1829/2003. Всъщност посредством понятието за храна, произведена от ГМО, този вид положение ще може да се предвиди от посочения регламент и за тази категория храни ще може да се направи оценка на риска, свързан с хоризонтално пренасяне на гени(33).

 Б –      По втория въпрос

93.      Отправеният от запитващата юрисдикция втори въпрос има два аспекта. Най-напред тази юрисдикция иска по същество Съдът да реши дали член 2, точка 10 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме дадена храна за „произведен[а] от ГМО“, е достатъчно тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност. При утвърдителен отговор на този въпрос по-нататък запитващата юрисдикция иска Съдът да уточни дали понятието за храна, „произведен[а] от ГМО“, изисква материалът от ГМО да е добавен съзнателно в тази храна или обхваща и несъзнателното примесване на този материал в посочената храна.

94.      Както следва от съображение 3 от Регламент № 1829/2003, последният се гради на основната идея, че с цел опазване на човешкото здраве и здравето на животните генетично модифицираните храни, както и генетично модифицираните фуражи трябва да бъдат подлагани на оценка за безопасност чрез процедурата на Общността, преди да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза.

95.      Под „генетично модифицирана храна“ член 2, точка 6 от същия регламент разбира „храна, съдържаща, състояща се или произведена от ГМО“.

96.      Приложното поле на Регламент № 1829/2003 се уточнява в член 3, параграф 1. Той обхваща, на първо място, ГМО за храна, на второ място, храна, съдържаща или състояща се от ГМО, и на трето място, храна, произведена от или съдържаща съставки, произведени от ГМО. Това приложно поле е твърде широко, доколкото изключва единствено храни, произведени „със“ ГМО.

97.      Съображение 16 от Регламент № 1829/2003 позволява да се разбере разликата между категорията храни, произведени „от“ ГМО, и тази на храните, произведени „със“ ГМО. Съгласно това съображение „критерият за определяне е дали материалът, получен от генетично модифицирания изходен материал присъства в […] храната […] или не(34)“ (35). Предвид този критерий същото съображение дава за пример продукти, получени „със“ ГМО, които съответно са изключени от приложното поле на Регламент № 1829/2003, „продукти, получени от животни, хранени с генетично модифицирани фуражи или третирани с генетично модифицирани лекарствени продукти“. Всъщност при актуалното състояние на науката не е доказано, че ДНК, която се съдържа в генетично модифициран фураж, или по-общо материал от този фураж или пък генетично модифициран лекарствен продукт, могат да попаднат в месото от животно, хранено с такъв фураж или лекувано с такъв лекарствен продукт.

98.      Като се има предвид този определящ критерий за наличието в храната на материал, произведен от генетично модифициран изходен материал, смятам, че както медът, в който може да се открие наличието на прашец от царевица MON 810, така и хранителните добавки на основата на прашец, съдържащи прашец от същия сорт царевица, трябва да се считат за храни, произведени „от“ ГМО.

99.      Противно на защитаваната от Комисията позиция, мисля, че нито разграничаването между тези две категории храни, нито разграничаването между това какво е естествена съставка на меда и какво е негова съставка, има значение за квалификацията им като храни „произведени от ГМО“.

100. Всъщност Комисията счита, че макар хранителните добавки, съдържащи прашец от ГМО, действително да попадат в приложното поле на Регламент № 1829/2003, тъй като съставляват храни, произведени от ГМО, това не е така за меда, в който се откривали следи от прашец от генетично модифицирано растение. В това отношение Комисията защитава становището, че този прашец трябвало да се счита за естествена съставка на меда, а не за негова съставка.

101. Този довод на Комисията ме кара да разгледам съдържанието на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1829/2003, който включва в обхвата на последния „храна, произведена от или съдържаща съставки, произведени от ГМО“. По отношение на храните(36) този член развива определението, съдържащо се в член 2, точка 10 от същия регламент, като посочва понятието „съставки“.

102. Ето защо трябва да се провери дали прашецът, който се съдържа в меда или се използва като хранителна добавка, може да се квалифицира като „съставка“ предвид определението на този термин, дадено в член 2, точка 13 от Регламент № 1829/2003 чрез препращане към член 6, параграф 4 от Директива 2000/13. Съгласно последната разпоредба „съставка“ означава „всяко вещество, включително добавки, използвани при производството или приготвянето на храната, което все още присъства в крайния продукт, дори и в променена форма“.

103. Макар да е лесно за доказване, че прашецът, който се съдържа в хранителните добавки на основата на прашец, безспорно представлява съставка на последните, това доказване изисква няколко разяснения относно наличие на прашец в меда.

104. Приложение II към Директива 2001/110 относно меда посочва „изисквания[та] за състава на меда“. Съгласно първата алинея от това приложение медът се състои не само от различни захари, но и от „други вещества“ като „твърди частици, получавани при неговото събиране“.

105. Според разясненията, предоставени от г‑н Bablok и др., прашецът, който съставлява важен хранителен източник за младите пчели, се събира по цветята от пчели с помощта на покриващите ги власинки. Върху всичките си крачета пчелите имат четчици и гребенчета, образувани от власинки, които им позволяват да събират прашеца и да му придават формата на топчета. В кошера тези топчета се отделят и натрупват в специални килийки за складиране. Те се намират върху пита с килийки в пряк допир с килийките за складиране на меда.

106. За събирането на меда пчеларят изважда от кошера пчелните пити, за да ги центрофугира. Килийките се освобождават от меда под действието на центробежната сила. Върху пчелните пити обаче неизбежно продължават да се намират килийките с прашец. Поради това килийките с прашец се изпразват едновременно с килийките с мед и прашецът се смесва с меда(37).

107. Следва да се подчертае, че съгласно трета алинея от приложение II към Директива 2001/110 „[б]ез да се засягат разпоредбите на приложение I, точка 2, буква б), viii)(38), поленът и съставките, характерни за меда, не трябва да се отстраняват, освен когато това не може да се избегне при пречистване на меда от чужди органични или неорганични примеси“.

108. От тази разпоредба може да се заключи, че прашецът съставлява присъщ за състава на меда органичен примес. Той не само не е чуждо тяло, намаляващо чистотата на меда, а е нормална негова съставка, която по принцип не може да се премахва(39). Качеството на съставка, характерна за меда, е независимо от периодичността на инкорпорирането му и количествата, в които се открива в меда, като тези елементи зависят от някои случайности в хода на създаването и събирането на меда.

109. Ако сега се позова на понятието „съставка“, както следва от член 6, параграф 4 от Директива 2000/13, струва ми се лесно да се приеме, че освен особена съставка на меда прашецът съставлява вещество, „използван[о] при производството или приготвянето“ на мед, което „все още присъства в крайния продукт“.

110. Предлаганото от Комисията разграничаване между „съставка“ и „естествена съставка“, освен теоретичния си характер, би довело до изключване на наличието на прашец от генетично модифицирано растение в меда, което би противоречало на ясно изразената воля на общностния законодател в съображение 16 от Регламент № 1829/2003 да се позовава на определящия критерий дали в храната присъства материал, произведен от генетично модифицирания изходен материал. Освен това, ако приемем, както предлага Комисията, че за да бъде квалифицирано като „съставка“, дадено вещество трябва да попадне в храна посредством участието на човек, трябва да се констатира, че събирането на меда чрез центрофугиране, водещо до смесване на прашец с мед, съставлява именно участие от такова естество.

111. Според мен лесно може да се приеме и че прашецът от царевица MON 810, който присъства в меда, е съставка, „произведена от ГМО“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от същия регламент. Всъщност съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 10 от посочения регламент, разглежданият прашец е „получен“ от ГМО и с оглед на изложението ми, посветено на първия въпрос, той не трябва да се счита нито за съдържащ, нито за състоящ се от ГМО.

112. Накрая, след като се приеме, че прашецът е съставка на меда и че става въпрос за съставка, произведена от ГМО, смятам, че по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1829/2003 разглежданият в главното производство мед трябва да се приеме за храна, „съдържаща“ такава съставка. Поради това от гледна точка на тази разпоредба се приема за установено, че този мед попада в приложното поле на посочения регламент.

113. В това отношение няма значение — и тук става въпрос за втория аспект на втория преюдициален въпрос — дали даден пчелар има намерение да инкорпорира прашец от генетично модифицирано растение в меда си.

114. Разясненията, свързани с начина, по който прашецът попада в меда, показват, че произволното му по обем инкорпориране е резултат не от волята на пчеларя, а от събитие, присъщо за процеса на производство на мед.

115. Приложимостта на Регламент № 1829/2003, задействана от наличието (обективен критерий) в храна било на ГМО, било на материал, произведен от генетично модифицирания изходен материал, не може да зависи от субективен критерий, изведен от съзнателния характер на това наличие. Този субективен критерий би бил в противоречие с целта за защита на човешкото здраве, преследвана от Регламент № 1829/2003, доколкото рискът, който може да предизвика генетично модифицирана храна за човешкото здраве, не зависи от съзнателното или несъзнателно внасяне на съответното вещество.

116. Освен това, както правилно посочват г‑н Bablok и др., ограничително тълкуване на понятието „произведен от ГМО“, което се основава на субективен критерий, би ограничило приложното поле на разпоредбите на Регламент № 1829/2003, свързани с етикетиране на генетично модифицираните храни, по начин, който би бил в противоречие с тяхното ясно нормативно съдържание. Всъщност съгласно член 12, параграф 1, буква б) от този регламент храните, които са произведени от ГМО, трябва да бъдат етикетирани като такива. Това задължение за етикетиране отпада само когато процентното съдържание на материал от ГМО не превишава 0,9 %, при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно. Посочването на последното условие би загубило изцяло значението си, ако сам по себе си случайният или технически неизбежен характер на наличието на материал от ГМО в храна беше достатъчен той да загуби качеството си на „произведен от ГМО“ и поради това да бъде изключен от приложното поле на Регламент № 1829/2003.

117. От всички тези съображение заключавам, че член 2, точка 10 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че храна е „произведен[а] от ГМО“, е достатъчно тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения. Освен това член 3, параграф 1, буква в) от същия регламент трябва да се тълкува в смисъл, че мед, съдържащ прашец от генетично модифицирано растение, както и хранителните добавки на основата на този прашец, съставляват храни, съдържащи съставка, произведена от ГМО. В това отношение няма значение дали материалът от генетично модифицирано растение е добавен съзнателно в такива храни.

118. Накрая следва да се отговори на довода, според който медът не попадал в приложното поле на Регламент № 1829/2003, тъй като е продукт от животински произход. В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на мнение, изразено от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните по време на среща, проведена на 23 юни 2004 г., според което медът от животински произход не попадал в приложното поле на този регламент, след като не е произведен от генетично модифицирани пчели. Според мен не става въпрос за определящо условие.

119. От приложение I, точка 1 към Директива 2001/110 следва, че медът е именно естествен продукт, произвеждан от пчели, като изходният материал е едновременно растителен (нектарът на растенията и секретите на живите части на растенията) и животински (екскретите на смучещите насекоми по растенията). Освен това беше отбелязано, че съгласно приложение II, първа алинея към същата директива „медът се състои [по-специално от] твърди частици, получавани при неговото събиране“. Вече уточних, че определящият критерий за попадането на меда в приложното поле на Регламент № 1829/2003 е наличието в него на материал от генетично модифицирано растение, в случая прашец(40).

120. Освен това не споделям мнението на Комисията, според което съображение 16 от Регламент № 1829/2003 трябвало да се разглежда в смисъл, че всички продукти от животински произход са изключени от приложното му поле. Посочените от общностния законодател примери в това съображение като продуктите, получени от животни, хранени с генетично модифицирани фуражи, имат за цел единствено да илюстрират какво обхваща категорията храни, произведени „със“ ГМО, в които не може да се открие наличието на материал, произведен от генетично модифицирания изходен материал. Според мен те не могат да изразяват волята на общностния законодател да изключи от приложното поле на Регламент № 1829/2003 продуктите от животински произход, които както меда могат да съдържат материал, произведен от генетично модифицирания изходен материал.

121. Смятам, че е подходящо в рамките на анализа ми на първите два преюдициални въпроса да обобщя какво е моето тълкуване на съдържащото се в член 3, параграф 1 от Регламент № 1829/2003 подразделяне, целящо да се определи приложното поле на Регламента.

122. Съгласно изложеното в анализа ми на първия въпрос единствено живите или иначе казано биологично активните организми съставляват ГМО. Следователно категориите, посочени в член 3, параграф 1, буква а) от този регламент („ГМО за храна“), както и в член 3, параграф 1, буква б) от посочения регламент („храна, съдържаща или състояща се от ГМО“), изискват наличието на все още живи организми, тоест способни да се възпроизвеждат или да предават генетичен материал.

123. Ето защо, когато дадена храна съдържа неживи или мъртви части, произхождащи от ГМО, тя попада в приложното поле на Регламент № 1829/2003 на основание член 3, параграф 1, буква в). По смисъла на член 2, точка 10 от посочения регламент тя трябва да се счита за „получен[а], изцяло или частично, от ГМО, но не съдържащ[а] или състоящ[а] се от ГМО“.

124. В това отношение е важно да се подчертае обстоятелството, че съгласно съображение 16 от Регламент № 1829/2003 определящият елемент, за да попадне дадена храна в тази категория, е наличието в нея на материал от генетично модифицирания изходен материал. Последният израз отива по-далеч от обикновеното наличие на генетичен материал в тесен смисъл и се отнася специално за нуклеиновите киселини, съдържащи функционални единици на наследствеността (ДНК). По-общо, става въпрос за материал от растителен, животински или друг произход, който е получен от ГМО и който все още може да съдържа ДНК или протеини, резултати от генетичната промяна. Това запазване на генетичния материал в храната е трудно предвидимо и различно при всеки вид храна в зависимост от това дали процесът на преработка на генетично модифицирания изходен материал води до унищожаването на генетичния материал(41).

125. Разпределението, което по този начин може да се извърши между трите категории храни, позволява да се запази полезният ефект на последната категория. Всъщност, ако приемем, че първата и втората категория също включват ГМО или части от ГМО, които са биологично неактивни, категорията „храна, произведена от или съдържаща съставки, произведени от ГМО“, би била ограничена до храните, в които не може да се открие ДНК. Както по-специално обаче посочва съображение 21 от Регламент № 1829/2003, в областта на етикетирането общностният законодател изглежда не е искал да се взема предвид степента на откриване на ДНК или протеина, резултати от генетичната промяна в крайния продукт.

126. Отдалечавайки се от критерия, свързан с наличието в крайния продукт на ДНК или на протеини, получени от генетичната промяна, който е бил в сила преди това (както свидетелства по-специално Регламент № 1139/98), общностният законодател иска по този начин да разшири приложното поле на Регламент № 1829/2003, като с член 3, параграф 1, буква в) включи в него всички продукти, получени от ГМО, независимо от наличието в крайния продукт на ДНК или на протеини, получени от генетичната промяна.

 В –      По третия въпрос

127. В акта за преюдициално запитване Bayerischer Verwaltungsgerichtshof иска да се установи дали разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003, противно на съдържанието им, могат да се тълкуват ограничително в смисъл, че изискването за разрешение за пускане на пазара не се отнася за храна като меда, който съдържа незначително количество, съвсем малко над прага за откриване, от материал от генетично модифицирано растение, в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810.

128. Той посочва, че ограничителното тълкуване на правилата за разрешение, съдържащи се в този регламент, е можело да се обоснове с принципа за пропорционалност, изложен в съображение 24 от посочения регламент в областта на етикетирането. Той напомня, че изключително малкият примес на прашец от генетично модифицирана царевица не е получен след предварителна подготовка и на практика е неизбежен при големи насаждения от този вид царевица.

129. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че доколкото при издаването на разрешението за пускане на пазара в приложение на Директива 90/220 царевицата от сорта MON 810 е била подложена на оценка на риска, която е взела предвид всички потенциални неблагоприятни последици върху околната среда, то разрешението, изразяващо се в това да се приеме, че пускането на пазара на мед, съдържащ прашец от този сорт царевица, под определен праг не спада към забраната, постановена в член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003, можело да се съгласува с целта за защита по този регламент. Към това се добавяло обстоятелството, че вече съществува разрешение на общностно равнище за различни храни, произведени от царевица MON 810 или съдържащи съставки, произведени от тази царевица, например царевично брашно и царевичен глутен.

130. Въпреки това Bayerischer Verwaltungsgerichtshof допуска, че съдържанието и структурата на Регламент № 1829/2003, както и целта за защита на здравето, която преследва Регламентът, биха могли да не допуснат такова ограничително тълкуване на изискването за разрешение за пускане на пазара, предвидено в член 4, параграф 2 от посочения регламент.

131. Накратко, с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да реши дали член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че несъзнателното наличие в мед на прашец от сорт царевица като MON 810, която е получила разрешение за пускане на пазара въз основа на Директива 90/220 и само някои получени от нея продукти са разрешени като съществуващи продукти съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 1829/2003, предполага, че този мед трябва да получи разрешение за пускане на пазара. Тази юрисдикция иска от Съда да уточни дали е възможно прилагане по аналогия на допустимите стойности, предвидени в член 12, параграф 2 и член 47, параграф 1 от този регламент, що се отнася до изискването за разрешение за пускане на пазара, което следва от член 4, параграф 2 от посочения регламент.

132. Предвид отговора на този въпрос, засягащ конкретния случай на мед, съдържащ прашец от царевица MON 810(42), най-напред следва да се разгледа правното положение на този растителен сорт и на храните, които са получени от него, предвид общностната правна уредба, свързана, от една страна, със съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда, и от друга страна, с генетично модифицираните храни.

133. От гледна точка на съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда, тоест основно на отглеждането на ГМО, царевицата MON 810 е предмет на Решение 98/294, взето на основание Директива 90/220, която — припомням — е отменена и заменена с Директива 2001/18.

134. От гледна точка на храната различни продукти, получени от линия MON 810, са били разрешени на основание Регламент № 258/97 и впоследствие са били нотифицирани като съществуващи продукти в съответствие с член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 1829/2003(43). Става въпрос за царевично брашно, царевичен глутен, царевичен грис, царевично нишесте, царевична глюкоза и царевично масло.

135. В съответствие с член 11 от Регламент № 1829/2003 Monsanto подава молба за подновяване на разрешението, свързано с тези продукти. Молбата все още е в процес на разглеждане(44). Съгласно член 11, параграф 4 от този регламент срокът на разрешението се продължава автоматично до приемането на ново решение.

136. Monsanto и полското правителство твърдят, че доколкото даден ГМО е разрешен съгласно Директива 2001/18 или съгласно предходната правна уредба, а именно Директива 90/220, това означава, че всички потенциални последици от отглеждането на този ГМО върху околната среда са оценени, включително последиците, свързани с отделянето на прашец от генетично модифицирани растения, както и примесването на този прашец в храни като меда. Ето защо при това положение не било необходимо разрешение за пускане на пазара съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003.

137. Не споделям това мнение. Всъщност не мисля, че разрешение, издадено в приложение на Директива 2001/18, обхваща всичките последици от освобождаване или пускане на пазара на ГМО. Ако това беше така, ползата от Регламент № 1829/2003 би била поставена под въпрос и ГМО биха могли неограничено и без специфична оценка за безопасността на храните да се считат за храни или да бъдат включвани в такива храни.

138. Директива 2001/18 съставлява правило с хоризонтален обхват, което се прилага, доколкото секторното законодателство не урежда ползването на ГМО в определен сектор. Както личи от наименованието ѝ, тя преди всичко урежда оценката на потенциалните последици от ГМО върху околната среда, преди освобождаването им в нея да бъде разрешено.

139. Що се отнася до Регламент № 1829/2003, той съставлява секторно законодателство, посветено на генетично модифицираните храни. Като се има предвид неговият предмет, посоченият регламент предвижда преди всичко научна оценка на риска, който тези храни представляват за човешкото и животинското здраве. При това оценката на екологичния риск не е изключена, но тя няма да се прави систематично(45).

140. Така Директива 2001/18 и Регламент № 1829/2003 се явяват две допълващи се норми, първата концентрирана върху риска, свързан със съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда, втората насочена към риска, който могат да породят генетично модифицираните храни за човешкото и животинското здраве. Имайки предвид спецификата на аналитичната рамка, предвидена от Регламент № 1829/2003, не може да се приеме, че разрешение за пускане на пазара на ГМО, което е издадено съгласно Директива 2001/18, може да обхване всички храни, които съдържат, състоят се или са произведени от този ГМО. С други думи, разрешението, издадено в приложение на Директива 2001/18, не предопределя „оценката за безопасност“ на генетично модифицираните храни, която трябва да се извърши на основание Регламент № 1829/2003 в съответствие с това, което предвижда съображение 3 от него..

141. От член 4, параграф 2 от този регламент ясно следва, че всяко пускане на пазара на генетично модифициран организъм за храна или храна, посочена в член 3, параграф 1 от този регламент, зависи, от една страна, от получаването на разрешение, издадено в съответствие с глава II, раздел 1 от Регламент № 1829/2003, и от друга страна, от изпълнението на съответните условия на разрешението.

142. Може да става въпрос било за ново разрешение, издадено съгласно член 7 от този регламент, било за продължаване на разрешение, издадено по-рано за продукти според приложимия за съществуващите продукти режим в съответствие с член 8 от посочения регламент.

143. Освен това съгласно съображение 11 от Регламент № 1829/2003, „когато ГМО, използван за производството на храна и/или фураж, е разрешен според [този] регламент, хранителните продукти и/или фуражи, които съдържат, състоят се или са произведени от този ГМО, няма да се нуждаят от разрешение според [посочения] регламент, но ще бъдат предмет на изискванията, посочени в даденото разрешение по отношение на този ГМО“.

144. Може ли тогава да се счита, че медът, съдържащ следи от прашец от царевица MON 810, е генетично модифицирана храна, която може да се счита за надлежно разрешена съгласно Регламент № 1829/2003?

145. Склонен съм да отговоря утвърдително на този въпрос, ако ставаше въпрос за решение на Комисията, което без специално изброяване или ограничаване разрешава храни, произведени от генетично модифицирано растение като царевицата MON 810, подобно например на Решение 2009/866/ЕО на Комисията от 30 ноември 2009 година за разрешаване пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5) съгласно Регламент № 1829/2003(46).

146. Това обаче не е така при царевицата MON 810, чиито единствени продукти, които могат да се считат за разрешени съгласно този регламент, са царевичното брашно, царевичният глутен, царевичният грис, царевичното нишесте, царевичната глюкоза и царевичното масло. Допускам, че ограничаването на разрешението до тези продукти има значение от гледна точка на безопасността на храните, поради което предпочитам да приема, че то не може да се приравни на общо разрешение за пускане на пазара на храни, произведени от царевицата MON 810.

147. Ето защо при сегашното състояние на разрешенията относно царевицата MON 810 и получените от нея продукти считам, че всяка храна, различна от посочените по-горе, която може да се приеме за произведена от този растителен сорт, трябва да получи разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент № 1829/2003. Ако това изискване се окаже прекомерно предвид риска, който представляват продуктите, получени от царевица MON 810 за човешкото здраве, компетентните органи трябва най-общо да разрешат пускането на пазара на храните, произведени от този сорт генетично модифицирана царевица.

148. Във всички случаи практическите неудобства и трудности, до които може да доведе такова изискване за разрешение за пускане на пазара, не могат бъдат компенсирани с тълкуване на Регламент № 1829/2003, което би довело до въвеждане на допустима стойност, позволяваща освобождаването на оператор от такова разрешение.

149. При това допустими стойности не липсват напълно в посочения регламент. Те обаче се прилагат в доста ограничени случаи.

150. На първо място, член 12, параграф 2 от Регламент № 1829/2003 предвижда, че задължението за етикетиране „не се прилага за храни, съдържащи материали, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО в съотношения не по-високи от 0,9 % от хранителните съставки, разглеждани индивидуално или храна, състояща се от една-единствена съставка, при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно“. Тази допустима стойност се прилага единствено за задължението за етикетиране на генетично модифицирани храни. Следователно поради липса на индикации от общностния законодател в този смисъл той не може да се прилага по аналогия към задължението за получаване на разрешение за пускане на пазара, както следва от член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003.

151. На второ място, член 47, параграф 1 от този регламент въвежда праг от 0,5 % за случайно или технически неизбежно наличие в храни на генетично модифициран материал, който не е разрешен съгласно законодателството на Общността, но е бил предмет на оценка на риска и е получил положително становище от компетентните органи. По отношение на храните е уточнено, че ако такова наличие не надхвърля съотношение от 0,5 %, то не съставлява нарушение на член 4, параграф 2 от посочения регламент.

152. Следователно става въпрос именно за изключение от задължението за получаване на разрешение за пускане на пазара, но това изключение съставлява само преходна мярка(47), приложима, както го уточнява член 47, параграф 5 от Регламент № 1829/2003, за срок от три години след датата на прилагането на този регламент. Поради това то не може да се прилага по аналогия към случай като разглеждания в настоящото дело.

153. Предвид това, което в този смисъл представлява актуалното състояние на правната уредба на Съюза в областта на ГМО, съгласно принципа на субсидиарността националните органи трябва да предвидят процедурните правила и механизми, които да облекчат неудобствата, които биха могли да се породят от съвместното съществуване на генетично модифицираните култури и традиционните производства, когато разрешаването на тези неудобства не произтича пряко от правото на Съюза. Обезщетяването на икономическата вреда, понесена от пчелар, възпрепятстван да пусне продуктите си на пазара, съставлява едно от тези разрешения.

IV –  Заключение

154. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на въпросите, поставени от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof, да се отговори по следния начин:

„1)      Член 2, точка 1 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета и член 2, точка 4 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставлява „организъм“ по смисъла на тези разпоредби прашецът от генетично модифицирано растение, който, след като попадне в мед или се използва като хранителна добавка, става негоден за изпълнение на функцията си в процеса на възпроизвеждане на растенията.

2)      Член 2, точка 10 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че храна е „произведен[а] от [генетично модифицирани организми]“, е достатъчно тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения. Освен това член 3, параграф 1, буква в) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че мед, съдържащ прашец от генетично модифицирано растение, както и хранителните добавки на основата на този прашец, съставляват храни, съдържащи съставка, произведена от генетично модифицирани организми. В това отношение няма значение дали материалът от генетично модифицирано растение е добавен съзнателно в такива храни.

3)      Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1829/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че несъзнателното наличие в мед на прашец от сорт царевица като MON 810, която е получила разрешение за пускане на пазара съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, и само някои продукти, получени от нея, са разрешени като съществуващи продукти съгласно член 8, параграф 1, буква а) от този регламент, води до това, че за пускането на пазара на този мед е необходимо разрешение, издадено в съответствие с посочения регламент. Допустимите стойности, предвидени в член 12, параграф 2 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1829/2003, не са приложими по аналогия към изискването за разрешение за пускане на пазара, което следва от член 4, параграф 2 от същия регламент.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – OB L 268, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3.

3 – Г-н Bablok, г-н Egeter, г‑н Stegmeier и г‑н Müller, както и г‑жа Klimesch (заедно наричани по-нататък „г‑н Bablok и др.“).

4 – Наричани по-нататък „ГМО“

5 – ОВ L 106, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75.

6 – ОВ L 117, стр. 15.

7 – ОВ L 268, стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 26 (наричана по-нататък „Директива 2001/18).

8 – Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие, съставен в Монреал на 29 януари 2000 г., наричан по-нататък „Протоколът“.

9 –      Конвенция за биологичното разнообразие, открита за подписване на Конференцията на ООН за околната среда и развитието (UNCED) в Рио де Жанейро на 5 юни 1992 г. Влиза в сила на 29 декември 1993 г.

10 – Наричан по-нататък „Органът“.

11 – ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9.

12 – ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68.

13 –      ОВ L 43, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 20, стр. 245.

14 – ОВ L 10, 2002 г.,стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 107.

15 – BGBl. 2005 I, стр. 186.

16 – BGBl. 2002 I, стр. 42.

17 – ОВ L 131, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 143.

18 – В изпълнение на член 1 от това решение и в съответствие с член 13, параграф 4 от Директивата, със заповед от 3 август 1998 г. френският министър на земеделието и риболова дава писмено съгласие за посоченото пускане на пазара (вж. заповед от 3 август 1998 г., съдържаща писмено съгласие на основание член 13, параграф 4 от Директива 90/220/ЕИО от 23 април 1990 г., Решения 98/293/ЕО и 98/294/ЕО от 22 април 1998 година относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L. T 25 и MON 810) (JORF, 5 август 1998 г., стр. 11985).

19 – Г-н Bablok и др. уточняват, че искат да бъде разпоредено на Freistaat Bayern да вземе всички необходими мерки за недопускане на примесването на прашец от царевица MON 810 в техните пчелни продукти и следващата от това загуба на възможността съответните продукти да бъдат пускани на пазара или да бъдат консумирани.

20 – Г-н Bablok и др. уточняват, че въз основа на тази констатация те могат да искат единствено присъждане на обезщетение за вреди или на компенсация и че тази юрисдикция не иска да признае правото на защита или правото да се иска преустановяване на нарушението с довода, че в конкретния случай заслужаващите защита интереси, свързани с отглеждането (в настоящия случай за изследователски цели), са по-важни.

21 – Курсивът е мой.

22 – ОВ L 287, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 94.

23 – Вж. в този смисъл Mackenzie, R., е.а., Guide explicatif du Protocole de Cartagena sur la prévention des risques biotechnologiques, р. 51, 205. Този документ е достъпен в интернет на следния адрес: http://bch.cbd.int/protocol/publications/iucn_guide_fr.pdf.

24 – ОВ L 125, стр. 75. В член 2, буква а) от тази директива микроорганизмът се определя като „всяка микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал, включително вируси, вироиди и животински и растителни клетъчни култури“.

25 – Вж. Mackenzie, R., е.а., op.cit., стр. 51, точка 204.

26 – Handbook for the implementation of directive 90/220/EEC on the deliberate release of genetically modified organisms to the environment, vol. 1, V. 1992 г., р. 17.

27 –      Курсивът е мой.

28 –      Свободен превод:

      „Определението на понятието „организъм“ включва: микроорганизмите, включително вирусите и вироидите, растенията и животните, включително зародишите, семената, прашеца, клетъчните култури и растителните и животински ин витро култури. Това определение не обхваща откритата рекомбинантна ДНК, нито откритите рекомбинантни плазмиди“.

29 – ОВ L 200, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 213.

30 – Пак там, стр. 28 и 29. Рискът, свързан с хоризонтално пренасяне на гени, е част от събитията, които трябва да се вземат предвид при всяка оценка на ГМО. Това обаче не означава, че става въпрос за част от определение на това какво е ГМО.

31 – Вж. в този смисъл и съображение 3 от Регламент (ЕО) № 1139/98 на Съвета от 26 май 1998 година относно обозначаване на етикетите на определени храни, произведени от генетично модифицирани организми, на данни, които са различни от посочените в Директива 79/112/ЕИО (ОВ L 159, стр. 4), което уточнява, че Директива 90/220, която е заменена от Директива 2001/18, без да се изменя приложното ѝ поле, „не обхваща нежизнеспособните продукти, получени от [ГМО]“. [неофициален превод]

32 – Впрочем ще отбележа — а това е допълнителен довод в полза на виждането, че ГМО са живи организми — че в проекта на препоръка за второ четене относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицирани храни и фуражи Европейският парламент отбелязва, когато посочва категорията на храните и фуражите, съдържащи или състоящи се от ГМО, че става въпрос за „живи ГМО“ (вж. изложението на мотивите, буква б), стр. 34).

33 – На същото основание като при други нежелателни последици, например алергиите.

34 – Курсивът е мой.

35 – Така изложението на мотивите в Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (COM(2001) 425 окончателен) разяснява, че той „ще обхваща продуктите „получени от ГМО“, а не продуктите „получени чрез ГМО“. Първият израз предполага, че част от крайния продукт, било храна или фураж, или някоя от неговите съставки, е получена от генетично модифициран изходен материал. Вторият израз означава, че става въпрос за продукт, произведен с [ГМО], без обаче в крайния продукт да се съдържа какъвто и да било материал, получен от [ГМО]“ [неофициален превод]. Предложението дава за пример от втората категория сирене, произведено с генетично модифициран ензим, който не остава в крайния продукт (стр. 5).

36 – В замяна на това по отношение на генетично модифицираните фуражи член 15, параграф 1, буква в) от този регламент изобщо не посочва понятието „съставки“.

37 – Що се отнася до прашеца, предназначен за храна под формата на хранителни добавки, г‑н Bablok и др. разясняват, че прашецът се събира чрез „уловители на прашец“, разположени на входа на кошерите. На практика става въпрос за решетка, през която прибиращите се в кошера пчели работнички са принудени да преминат, като при триенето губят кошничката си с прашец. Топчетата падат в кутийка и след това се събират, почистват и изсушават.

38 – Тази разпоредба се отнася по-специално до особения случай на филтрирания мед, т.е. мед, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични вещества, при което съществено се намалява съдържанието на полени. Съображение 6 от Директива 2001/110 посочва, че потребителят трябва да бъде правилно информиран за това с поставянето на съответното обозначение върху етикета.

39 – Съдържащият се в меда прашец позволява да се идентифицира неговият ботанически произход. Мелисопалинологията, т.е. изучаването на прашеца, съдържащ се в меда, позволява да се установят смесите и измамите, както и да се постави търговски знак на сертифицирания мед относно неговия състав.

40 – Въпросът би могъл да се разгледа и от гледна точна на наличието в меда на нектар от генетично модифицирано растение. В настоящото дело обаче този въпрос не се поставя, доколкото царевицата MON 810 не произвежда нектар.

41 – Например има вероятност силно пречистен продукт като маслото, получено от генетично модифицирана царевица, вече да не съдържа следи от ДНК. Въпреки това този продукт продължава да спада към член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1829/2003.

42 –      Въпреки това, изложението, което следва, се отнася и за хранителните добавки на основата на прашец.

43 – Ще се огранича до посочване на нотификациите за храни, без да отбелязвам нотификациите за фуражи, произведени от царевица MON 810. За пълен преглед следва да се направи справка в регистъра на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи, който може да бъде намерен на следния интернет адрес: http://ec.europa.eu/food/dyna/gm_register/gm_register_auth.cfm?pr_id=11.

44 – Вж. в това отношение научно становище на Органа относно посочената молба (EFSA Journal (2009 г.) 1149, 1-85), което може да бъде намерено на следния интернет адрес: http://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/doc/1149.pdf.

45 – Тя ще се прави в случай на ГМО или храна, съдържаща или състояща се от ГМО (вж. по-специално член 5, параграф 5 и член 6, параграф 4 от Регламент № 1829/2003).

46 – ОВ L 314, стр. 102.

47 – Вж. съображение 26 от Регламент № 1829/2003.