РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
27 септември 2012 година(*)
„Конкуренция — Картели — Нидерландски пазар на битум за пътни настилки — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Вменяване на отговорност за неправомерно поведение — Право на защита — Действие на решение за отмяна по отношение на третите лица“
По дело T‑361/06
Ballast Nedam NV, установено в Nieuwegein (Нидерландия), представлявана първоначално от A. Bosman и J. van de Hel, впоследствие от Bosman и E. Oude Elferink, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bouquet, г‑н A. Nijenhuis и г‑н F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители, подпомагани първоначално от F. Wijckmans, F. Tuytschaever и L. Gyselen, впоследствие от Wijckmans и Tuytschaever, avocats,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2006) 4090 окончателен на Комисията от 13 септември 2006 година относно процедурата по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия), доколкото то засяга жалбоподателя, и при условията на евентуалност, от една страна, искане за частична отмяна на това решение, доколкото с него се определя продължителността на отнасящото се до жалбоподателя нарушение, и от друга страна, искане за намаляване на наложената му глоба,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑н N. Wahl и г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик), съдии,
секретар: г‑н J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 юни 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателят Ballast Nedam NV ръководи групата Ballast Nedam, която осъществява строителна дейност в Нидерландия. През 1995 г. групата закупува пътните строителни дружества Eemsmond Wegenbouw BV и Bruil Infrastructuur BV, ставайки по този начин важен участник в областта на пътното строителство в Нидерландия, при което дейността ѝ се съсредоточава в дружеството Ballast Nedam Grond en Wegen BV (наричано по-нататък „BNGW“) — дъщерно дружество, което е 100 % притежание на Ballast Nedam Infra BV (наричано по-нататък „BN Infra“), самото то притежавано изцяло от жалбоподателя. От 1 октомври 2000 г. свързаната с пътното строителство дейност на групата се осъществява пряко от BN Infra. От 14 февруари 2003 г. Ballast Nedam Nederland BV е дружеството, което посредничи между жалбоподателя и BN Infra.
2 С писмо от 20 юни 2002 г. British Petroleum уведомява Комисията на Европейските общности за предполагаемо наличие на картел на пазара на битум за пътни настилки в Нидерландия и прави искане да бъде освободено от глоби съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).
3 На 1 и 2 октомври 2002 г. Комисията осъществява изненадващи проверки в помещенията на някои дружества. На 4 юли 2003 г. тя отправя искания за разяснения до редица дружества, сред които е BN Infra, което ѝ дава отговор на 12 септември 2003 г. На 10 февруари 2004 г. Комисията отправя искане за разяснение до жалбоподателя, на което той отговаря на 9 март 2004 г.
4 На 18 октомври 2004 г. Комисията образува административно производство и утвърждава изложение на възраженията, което отправя на следващия ден до няколко дружества, сред които са жалбоподателят и BN Infra, на което изложение жалбоподателят отговаря на 20 май 2005 г.
5 На 13 септември 2006 г. Комисията приема Решение C (2006) 4090 окончателен относно процедурата по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), кратко изложение на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 28 юли 2007 г. (ОВ L 196, стр. 40) и което е връчено на жалбоподателя на 25 септември 2006 г.
6 В обжалваното решение Комисията посочва, че дружествата, които са негови адресати, са участвали в еднократно и продължително нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, състоящо се в редовно колективно определяне в посочените периоди на брутната цена за продажбите и покупките на битум за пътна настилка в Нидерландия, в определяне на уеднаквена отстъпка върху брутната цена за участващите в картела пътностроителни предприятия и в определяне на по-ниска максимална отстъпка върху брутната цена за другите пътностроителни предприятия.
7 Жалбоподателят, както и неговото дъщерно дружество BN Infra са признати за виновни в това нарушение за периода от 21 юни 1996 г. до 15 април 2002 г. Всъщност Комисията презумира, че в този период той е упражнявал решаващо влияние върху своите дъщерни дружества BN Infra и BNGW. На жалбоподателя и на BN Infra е наложена солидарно глоба от 4,65 милиона евро.
Производство и искания на страните
8 С жалба, постъпила на 5 декември 2006 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят образува настоящото дело.
9 По доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производството, като в рамките на предвидените съгласно член 64 от неговия процедурен правилник процесуално-организационни действия поставя на страните въпроси в писмен вид. Страните дават отговор на тези въпроси в определения им срок.
10 В съдебното заседание от 30 юни 2011 г. са изслушани изложенията на страните и техните отговори на поставените от Общия съд устни въпроси.
11 Поради възпрепятстване на член от шести състав председателят на Общия съд определя, в съответствие с член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, себе си за попълване на състава.
12 С определение от 18 ноември 2011 г. новият формат на Общия съд (шести състав) възобновява устната фаза на производството и уведомява страните, че ще бъдат изслушани по време на ново съдебно заседание.
13 С писма, съответно от 25 и 28 ноември 2011 г. Комисията и жалбоподателят уведомяват Общия съд, че се отказват от възможността да бъдат отново изслушани.
14 Поради това председателят на Общия съд решава да закрие устната фаза на производството.
15 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, доколкото то го засяга,
– при условията на евентуалност да отмени частично обжалваното решение, доколкото то го засяга, да определи продължителността на нарушението и да намали наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 В подкрепа на своите искания жалбоподателят посочва две правни основания — първото изведено от наличието на явни грешки в преценката и грешки при прилагане на правото с вменяването на жалбоподателя на отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение, а второто изведено от нарушението на член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и на правото на защита, доколкото Комисията не посочила в изложението на възраженията, че презумира отговорността на жалбоподателя.
По първото правно основание, изведено от наличието на грешки при прилагане на правото и на явни грешки в преценката с вменяването на жалбоподателя на отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение
Относно грешката при прилагане на правото, изведена от вземането под внимание само на свързаността по отношение на дружествения капитал, за да се презумира упражняването на решаващо влияние на дружеството майка върху търговската политика на неговите дъщерни дружества
– Доводи на страните
18 Жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, като му е вменила отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение, основавайки се само на обстоятелството, че той притежава тези дружества изцяло. Съдът на Съюза обаче ясно установил, че единствено притежаването изцяло на капитала на дадено дъщерно дружество не може само по себе си да докаже съществуването на контрол от дружеството майка над дъщерните дружества (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 28 и Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело DaimlerChrysler/Комисия, T‑325/01, Recueil, стр. II‑3319, точки 218 и 219).
19 В дадения случай той не участвал в тайните споразумения нито пряко, нито косвено, никога не се е представял като посредник от името на BN Infra или BNGW в хода на административната процедура и изрично посочил в своя отговор на изложението на възраженията, че BN Infra разполага с действителна самостоятелност. Поради това BN Infra и BNGW определяли своята търговска политика без негова намеса и без да му предоставят отчет, доколкото неговата роля към момента на нарушението била ограничена по същество до въпроси от финансово естество. Поради това Комисията следвало да докаже, че той е упражнявал решаващо влияние върху търговското поведение на BN Infra и на BNGW на разглеждания пазар и е имало връзка между това влияние и неправомерното поведение.
20 От друга страна, жалбоподателят счита, че Комисията не може да се основава на твърде общи обстоятелства, такива като консолидирането на финансовите резултати, решенията за сливане, използването на печалбата на дъщерните дружества, назначаването на техните директори или политиката, свързана с инвестициите, покупките и продажбите, за да направи извод, че той е упражнявал решаващо влияние върху търговското поведение на BN Infra и на BNGW. В действителност подобни критерии съответствали на задълженията на всяко едно дружество майка по нидерландския граждански кодекс и придаването на значение на подобни обстоятелства означавало да се създаде необорима презумпция за виновно поведение на дружествата майки. Съгласно съдебната практика подходящият критерий следвало да бъде възможността на дружеството майка да определя търговското поведение на своето дъщерно дружество по отношение на неговата дистрибуторска и ценова политика (Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151).
21 По този начин според жалбоподателя възприетите от Комисията критерии относно вменяването на отговорност за нарушение, извършено от дъщерно дружество на дружеството майка, не зачитали презумпцията за невиновност, призната в член 6 от подписаната в Рим на 4 ноември 1950 г. Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).
22 Комисията отхвърля всички доводи на жалбоподателя.
– Преценка на Общия съд
23 В обжалваното решение Комисията счита, че участието в тайните споразумения се е осъществявало от 21 юни 1996 г. до 30 септември 2000 г. чрез посредничеството на служители на BNGW, а впоследствие, от 1 октомври 2000 г. до 15 април 2002 г. — чрез директора на BN Infra. Основавайки се на целия период на нарушение, през който жалбоподателят е притежавал изцяло капитала на BN Infra и на BNGW, тя възприема неговата отговорност за нарушението, доколкото предполага, че действително е осъществявал решаващ контрол върху тях (съображения 293—297 от обжалваното решение).
24 Най-напред следва да се припомни, че правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59) и че понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО включва стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, имуществени и неимуществени елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, като тази организация може да допринася за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение (вж. Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 54 и цитираната съдебна практика). В този смисъл понятието за предприятие трябва да се разбира като обозначаващо икономическа единица дори ако от правна гледна точка тази икономическа единица е съставена от множество физически или юридически лица (Решение на Съда от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 40).
25 Антиконкурентното поведение на дадено предприятие би могло да се припише на друго предприятие, когато то не е определяло действията си на пазара по самостоятелен начин, а е прилагало основно указанията на другото предприятие, в частност предвид съществуващите между тях икономически и юридически връзки (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точка 27, Решение от 28 юни 2005 по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 117 и Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 58). Така поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде приписано на дружеството майка, когато дъщерното дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а по същество прилага указанията, които получава от дружеството майка, при което двете предприятия образуват един стопански субект (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil. стр. 619, точки 133 и 134).
26 Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в посоченото нарушение, а фактът, че те представляват едно цяло предприятие в посочения по-горе смисъл, позволява на Комисията да адресира до дружеството, което е майка на групата от дружества, решение за налагане на глоби. Всъщност трябва да се припомни, че съгласно правото на конкуренцията на Съюза различни дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, ако съответните дружества не определят самостоятелно поведението си на пазара (Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290).
27 В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, което е извършител на неправомерно поведение, това дружество майка, от една страна, може да упражни решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително осъществява такова влияние (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).
28 При тези условия е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е притежаван от дружеството майка, за да се презумира, че последното действително осъществява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме, че дружеството майка е солидарно отговорно за заплащането на наложената на нейното дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, на което пада тежестта да обори презумпцията, не представи достатъчно доказателства, че дъщерното дружество е имало самостоятелно поведение на пазара (Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 18 по-горе, точка 29 и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 61).
29 Макар в точки 28 и 29 от Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 18 по-горе, Съдът действително да посочва, освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество, и други обстоятелства, каквито са неоспорването на упражненото от дружеството майка влияние върху търговската политика на дъщерното дружество и общото представляване на двете дружества в хода на административната процедура, все пак подобни обстоятелства са били посочени от Съда само с цел да се изложат цялостно доказателствата, на които Общият съд е основал своите разсъждения по това дело, а не за да обвърже прилагането на спомената презумпция с представянето на допълнителни улики за действителното упражняване на влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество (Решение на Съда по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 62 и Решение от 20 януари 2011 г. по дело General Química и др./Комисия, C‑90/09 P, Сборник, стр. I‑1, точка 41).
30 Жалбоподателят счита, че възприетият от Комисията подход противоречи на признатата от член 6 от ЕКПЧ презумпция за невиновност. Съгласно разпоредбите на член 2 от Регламент № 1/2003, който отразява установената от член 6, втора алинея от ЕКПЧ презумпция за невиновност, тежестта за доказване на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО се носи от органа, който твърди за наличието на това нарушение. Както подчертава генералният адвокат Kokott в своето заключение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, по което е постановено посоченото в точка 25 по-горе решение (Сборник, стр. I‑8241), прилагането на такава презумпция за действителното упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху изцяло притежавано от нея дъщерно дружество не води до обръщане на доказателствената тежест, което би било несъвместимо с тези разпоредби, а определя равнището на доказателствата, което следва да се спазва, за да се определи дали отговорността за дадено нарушение се носи от дружеството майка или от дъщерното дружество. Доколкото обстоятелството, че дружеството майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, позволява да се презумира наличието на упражнено влияние, тази презумпция се счита за изпълняваща съществуващите в областта на доказателствената тежест изисквания, щом дружеството майка не я оборва с представянето на убедителни доказателства за противното (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 24 по-горе, точка 79). По този начин, във връзка с предварителния въпрос за разпределянето на доказателствената тежест, страните са призовани да изпълнят задължението си да изложат своите становища (Заключение на генералния адвокат Kokott по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, по което е постановено Решение на Съда от 21 септември 2006 г., C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725 и I‑8730, точка 73, и Заключение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посоченото по-горе решение, точка 74).
31 Жалбоподателят счита също така, че възприетото от Комисията тълкуване на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху изцяло притежавано от него дъщерно дружество прави оборването на тази презумпция невъзможно.
32 При все това от практиката на Съда следва, че за да се обори презумпция, че дружество майка, притежаващо 100 % от дружествения капитал на свое дъщерно дружество, действително упражнява решаващо влияние върху последното, дружеството майка трябва да представи за преценка на Комисията, а евентуално впоследствие и на съда на Съюза, всяко доказателство, за което счита, че е от естество да установи тяхното неучастие в единен стопански субект, и което се отнася до организационните, икономическите и правните връзки между него и дъщерното дружество, които биха били променливи в зависимост от случая, поради което няма да е възможно тяхното изчерпателно изброяване (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 65 и Решение по дело General Química и др./Комисия, точка 29 по-горе, точки 51 и 52). Следователно, противно на твърдението на жалбоподателя, става дума за оборима презумпция, която той следва да обори.
33 Относно довода на жалбоподателя, че задълженията на дадено дружество майка по нидерландското право правели всяко оборване на споменатата презумпция невъзможно, следва да се припомни, че никое дружество не може да се позовава на националната правна уредба, за да се отклони от правилата на правото на Съюза, като при това използваните от последното правни понятия следва поначало да се тълкуват и прилагат еднакво в цялата Общност (Решение на Съда от 1 февруари 1972 г. по дело Hagen, 49/71, Recueil, стр. 23, точка 6). Във всеки случай, предвид всички припомнени по-горе принципи за наличието на такава презумпция и критериите, които позволяват тя да бъде оборена, изглежда, че доказателствата, отнасящи се до възложените от нидерландското право на дружествата майки задължения към техните дъщерни дружества усилват приложената от Комисията спрямо жалбоподателя презумпция за упражнявания от него контрол върху BN Infra и BNGW.
34 Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията придала твърде голямо значение на много формални и общи доказателства, за да приеме, че той е упражнявал решаващо влияние върху BN Infra и BNGW.
35 В това отношение най-напред трябва да се припомни, че представените от Комисията допълнителни улики за действителното упражняване на решаващо влияние от жалбоподателя върху поведението на неговите дъщерни дружества са допълнителни доказателства, които извън презумпцията, изведена от притежаването от жалбоподателя на целия капитал на неговите дъщерни дружества, потвърждават не действителното материално участие на жалбоподателя в разглежданото нарушение, а неговото решаващо влияние върху поведението на дъщерните дружества и действителното упражняване на тази власт (Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия, C‑176/99 P, Recueil, стр. I‑10687, точка 20, вж. също Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 62).
36 Освен това, както бе припомнено в точка 32 по-горе, съдът на Съюза приема, че при преценката дали е налице единен стопански субект между дружеството майка и неговото дъщерно дружество трябва да се вземат предвид всички доказателства, които са представени от страните за организационните, икономическите и правните връзки между двете дружества, характерът и значението на които могат да се променят в зависимост от собствените характеристики на всеки конкретен случай (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 65). Ако някои обстоятелства, каквито са консолидирането на счетоводните отчети в рамките на групата, не са относими (Решение по дело General Química и др./Комисия, точка 29 по-горе, точка 108), то други доказателства, като тесни лични връзки между дружеството майка и неговото дъщерно дружество или способността на дружеството майка да реорганизира възложените на различните дъщерни дружества задачи, макар сами по себе си да не позволяват да се установи наличието на единен стопански субект, поне могат в своята съвкупност да представляват достатъчно непротиворечиви улики.
37 От всичко изложено по-горе следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че жалбоподателят, който е дружество майка, притежаващо 100 % от капитала на BN Infra и на BNGW, като е упражнил решаващо влияние върху тях, носи отговорност за извършеното от тях нарушение.
Относно явните грешки в преценката, свързани с вменяването на жалбоподателя на отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение
– Доводи на страните
38 Жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката с оглед на особените обстоятелства, на които е избрала да се обоснове в обжалваното решение, за да му вмени отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение.
39 Най-напред той подчертава, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не е засягала BNGW в рамките на административната процедура, като по повод на това влияние Комисията се ограничила да спомене в обжалваното решение вътрешната реорганизация на свързаните с пътното строителство дейности през 2000 г. Поради това той счита, че представените от Комисията в рамките на съдебното производство други доказателства са недопустими.
40 По този начин според него Комисията неправилно взела предвид състава на неговия управителен съвет, ограничен до двама души, което позволявало да се установи само, че той не е в състояние да контролира поведението на BN Infra и на BNGW на пазара, предвид множеството осъществявани от групата дейности. Също така Комисията неправилно изтълкувала функциите на „concern council“, който обхващал управителния му съвет и генералните директори на големите подразделения на групата и който разглежда само стратегически въпроси, отнасящи се до цялата група. Участието на представители на BN Infra и на BNGW в този орган указвало впрочем на тяхното независимо положение в рамките на групата, което им позволявало по този начин да защитават в него своята самостоятелност. Комисията допуснала също така фактическа грешка, приемайки, че участвалият, считано от октомври 2000 г. в заседанията на картела, служител на BN Infra бил част от „concern council“ в периода на нарушението, макар да бил включен в него едва през февруари 2004 г. с назначаването му на длъжността генерален директор на BN Infra. Също така обстоятелството, че жалбоподателят бил установен на същия адрес, на който се намира BN Infra, не било относимо, тъй като двете дружества се помещавали в различни сгради. Накрая, реорганизацията на свързаните с пътното строителство дейности на групата през октомври 2000 г. не предоставяло никакво указание за липсата на търговска самостоятелност на BN Infra, доколкото всяко дружество майка имало възможност да реорганизира своята група.
41 Освен това жалбоподателят напомня, както е подчертал в отговора си на изложението на възраженията, че той е само финансов холдинг, а BN Infra и BNGW са индивидуално отговорни за търговските, финансовите и правните аспекти на своята дейност, както и за своята политика по отношение на персонала. Те имали задължение да представят на жалбоподателя план за съответното предприятие, в който само се посочвали основните линии на тяхната стратегия, както и на финансовите прогнози. Освен това някои от техните решения подлежали на утвърждаване от него, но в съвсем различни от търговската политика области. Нидерландското дружествено право също така задължавало всяко дружество майка да поддържа определени отношения със своите дъщерни дружества, по-специално във връзка с назначаването на директори от общото събрание на акционерите, вземането на решения за разпределяне на печалбата, изготвянето на консолидираните счетоводни отчети въз основа на финансовите отчети на дъщерните дружества или вземането на решения за структурни изменения в групата.
42 По този начин от октомври 2000 г. BN Infra било напълно свободно да определя своето търговско поведение, по-специално в областта на закупуването на суровини, като само офертите за поръчки на определена стойност или съдържащи специфичен риск се разглеждали от комисия по договорите, в която участвал жалбоподателят. Нещо повече, BN Infra било длъжно да иска разрешение от управителния съвет на жалбоподателя само при сключването на договори за сътрудничество, които излизат извън рамките на неговата обичайна дейност.
43 Също така до октомври 2000 г. BNGW вземало свободно решения за сключването на договори за възлагане на обществени поръчки за пътно строителство, с изключение на поръчки, чиято стойност надхвърля определен праг, които се разглеждали от комисията по договорите, но представлявали само малка част от неговия оборот. Освен това BNGW било задължено всяко тримесечие да предоставя на управителния съвет на жалбоподателя само своите финансови резултати, без никога да споменава за индивидуални проекти. Накрая, ръководството на BNGW осъществявало функции в други дружества от групата, между които и BN Infra, само в много ограничени периоди през 2000 г. и обстоятелството, че служителят на BNGW, който е участвал в заседанията на картела, е станал търговски директор в BN Infra през октомври 2000 г., не се отразило на степента на самостоятелност на BNGW до тази дата.
44 Комисията счита, че жалбоподателят не е успял да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от негова страна върху търговското поведение на BN Infra и на BNGW и при всички положения множество изложени в обжалваното решение доказателства указвали на евентуалното действително осъществяване от страна на жалбоподателя на решаващо влияние върху политиката на BN Infra и на BNGW.
45 Освен това в репликата си Комисията посочва, че жалбоподателят представил за първи път със своята жалба някои доказателства, които целят оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от негова страна върху търговското поведение на BN Infra и на BNGW, а това било в противоречие със съдебната практика на Общия съд (Решение от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точка 89). При все това в отговор на поставен от Общия съд въпрос относно Решение на Съда от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips/Комисия (C‑407/08 P, Сборник, стр. I‑6371, точки 89—92) Комисията заявява, че повече не възразява срещу допустимостта на доводите на жалбоподателя, с които се цели оборването на посочената презумпция.
46 Накрая, Комисията счита, че ако Общият съд приеме за допустими доказателствата, представени от жалбоподателя за първи път пред него, които целят оборването на тази презумпция, той следва да даде възможност на Комисията да отговори на тези доводи в хода на съдебното производство.
– Преценка на Общия съд
47 При разглеждането на оплакванията, имащи за цел да се установи, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като е вменила на жалбоподателя отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение, трябва да се определи дали жалбоподателят е представил доказателства, които позволяват оборването на презумпцията, че тези три дружества са образували единен стопански субект.
48 Най-напред трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, що се отнася до прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, никоя разпоредба от правото на Съюза не налага на адресата на едно изложение на възражения да оспорва различните негови фактически или правни елементи в хода на административното производство под угрозата да не може да направи това на по-късен етап в хода на съдебното производство, тъй като подобно ограничение противоречи на основните принципи на законност и зачитане на правото на защита (Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 45 по-горе, точки 89—92).
49 Що се отнася до това дали Комисията е могла също така да представи допълнителни улики за съществуването на единен стопански субект между жалбоподателя и BNGW в съдебното производство, следва да се припомни, че в производството по жалба за отмяна, подадена по реда на член 230 ЕО, ако Комисията не може представи в подкрепа на обжалваното решение нови уличаващи доказателства, които не са били включени в него, тя все пак има право да отговори на доводите на жалбоподателя, когато той се опитва да установи въз основа на други доказателства, представени от него пред Общия съд, че тезата на Комисията в действителност е погрешна (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точки 175 и 176). Освен това Съдът вече е приел, че авторът на дадено обжалвано решение може да представи уточнения в съдебното производство, за да допълни вече достатъчно пълни сами по себе си мотиви, при което уточненията биха били полезни за осъществяването от съд на Съюза на вътрешна проверка на мотивите в решението, доколкото позволяват на институцията да обясни основанията, които стоят в основата на нейното решение (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Finnboard/Комисия, C‑298/98 P, Recueil, стр. I‑10157, точка 46).
50 Следователно трябва да се приеме, че в дадения случай Комисията е имала право да отговори на изложените в хода на съдебното производство доводи на жалбоподателя, с които се цели оборването на презумпцията за действително упражняване от негова страна на решаващо влияние върху търговското поведение на BNGW.
51 По същество трябва да се припомни, че съгласно съображения 293—297 от обжалваното решение Комисията посочва най-напред, че е могла да приложи презумпцията за действително упражняване от жалбоподателя на решаващо влияние върху BNGW в периода от 21 юни 1996 г. до 30 септември 2000 г., а впоследствие и върху BN Infra в периода от 1 октомври 2000 г. до 15 април 2002 г. По-нататък тя приема, че множество доказателства, свързани със структурата на групата, са подсилили тази презумпция. Така управителният съвет на жалбоподателя бил съставен само от двама души, които образували заедно с генералните директори на големите подразделения „concern council“, в който е членувал служителят на BN Infra, участвал от 2000 г. пряко в картела. Освен това Комисията посочва, че жалбоподателят и BN Infra са били установени на един и същ адрес. Накрая тя обръща внимание на институционализираната организационна компетентност в групата, с която е разполагал жалбоподателят и която е упражнил по-конкретно през 2000 г., като е реорганизирал свързаните с пътното строителство дейности.
52 На първо място, ако жалбоподателят счита, че Комисията е трябвало да се позове на доказателства, които позволяват да се прецени неговата роля в разглежданото антиконкурентно поведение, за да се установи възможната негова отговорност за извършеното от неговите дъщерни дружества нарушение, то следва да се припомни, че съгласно съдебната практика упражняваният от дружеството майка контрол върху нейните дъщерни дружества не следва непременно да бъде свързан с неправомерното поведение (вж. точка 26 по-горе и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 59 и Решение по дело General Química и др./Комисия, точка 29 по-горе, точки 38, 102 и 103). Поради това не е необходимо да се разглежда дали жалбоподателят действително е упражнявал влияние върху неправомерното поведение на BN Infra и на BNGW.
53 На второ място, представените от жалбоподателя доказателства за установяване на липсата на упражнено от него решаващо влияние върху търговското поведение на BN Infra и BNGW не водят до оборване на презумпцията за упражняване на такова влияние. Всъщност доводът, че неговият управителен съвет се състоял само от двама души, което затруднявало проследяването на множеството осъществявани от групата дейности, не би могъл да е достатъчен сам по себе си за оборването на тази презумпция, тъй като не позволява да се установи фактът, че жалбоподателят се е отказал от упражняване на контролното си правомощие по отношение на BN Infra и BNGW. Също така твърденията на жалбоподателя, че участието на директорите на BN Infra и BNGW в „concern council“ указвало на тяхното независимо положение в организацията на групата, не е достатъчно да докаже, че той им е предоставил пълна самостоятелност за определяне на тяхното поведение на пазара, още повече че съществуването на „concern council“ само по себе си сочи, че жалбоподателят е участвал тясно в определянето на стратегическите цели на своите дъщерни дружества. Освен това само по себе си обстоятелството, че BN Infra и BNGW са провеждали до определен праг относително самостоятелна търговска политика, не обезсилва извода, че като акционер със 100 % участие жалбоподателят действително е упражнявал решаващо влияние върху търговското поведение на BN Infra и BNGW. В действителност този довод не е определящ за оборването на презумпцията, че той действително е упражнявал решаващо влияние отвъд споменатия праг. Накрая, обстоятелството, че ръководството на BNGW осъществявало само в много ограничен период функции в други дружества от групата, сред които и BN Infra, не е достатъчно, за да докаже самостоятелността на BNGW по отношение на жалбоподателя. Всъщност този довод не добавя доказателства, които могат да оборят презумпцията по отношение на периода, в който ръководството на BNGW е осъществявало тези функции.
54 На трето място, жалбоподателят твърди, че е само финансов холдинг, стоящ встрани от оперативните дейности на BN Infra и BNGW. Понятието за холдинг обхваща различни случаи, но най-общо холдингът може да се определи като дружество, което притежава участия в едно или повече дружества, с цел да ги контролира (Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 60). Ако презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние може поначало да бъде оспорена, когато дружество майка има поведение, строго погледнато, на финансов холдинг, то от преписката е видно, че в дадения случай жалбоподателят не е имал такова поведение. Така общото събрание на акционерите на жалбоподателя е било натоварено с назначаването на директорите на дъщерните дружества и с утвърждаването на известен брой техни важни стратегически решения, каквито са тези относно разпределението на печалбите, съдебните искове, банковите кредити, инвестициите или още сътрудничеството с други предприятия. Също така съществуването на „concern council“ указва, че жалбоподателят е участвал тясно в определянето на стратегическите цели на своите дъщерни дружества и на структурата на групата, което впрочем е видно от реструктурирането през 2000 г. на свързаните с пътното строителство дейности. Накрая, дъщерните дружества са били длъжни всяко тримесечие да представят множество данни на жалбоподателя, каквито са плановете за съответното предприятие, офертите за поръчки над определен размер и техните финансови отчети. Съвкупността от тези обстоятелства сочи, че жалбоподателят е имал роля, надхвърляща тази на обикновения финансов холдинг.
55 При всички положения от всички тези обстоятелства, и по-специално от съществуването на важни икономически и организационни връзки между жалбоподателя и неговите дъщерни дружества, следва, че Комисията с основание е могла да направи извода за липсата на самостоятелност на тези дружества, а следователно и за съществуването на единен стопански субект.
56 Обстоятелството, че жалбоподателят и BN Infra са били установени на един и същ адрес, макар да става дума за различни сгради, и това, че са се представяли пред третите лица с едно и също наименование, може също да бъде указание, което, потвърдено от други подобни, позволява да се установи съществуването на единен стопански субект. Накрая, обстоятелството, че служителят на BN Infra, участвал от октомври 2000 г. пряко в заседанията на картела, се е включил в „concern council“ през 2004 г., тоест след края на периода на нарушението, представлява допълнително указание за съществуването на йерархически връзки и тесни взаимоотношения между BN Infra и жалбоподателя. Впрочем в това отношение следва да се посочи, че противно на твърдението на жалбоподателя, Комисията изобщо не споменава в обжалваното решение, че този служител е участвал в „concern council“ в периода на нарушението.
57 От всичко гореизложено следва, че доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на административната фаза и на съдебното производство, не водят до оборване на презумпцията, че чрез притежаването на 100 % от капитала на BN Infra и на BNGW той действително е упражнявал решаващо влияние върху тях. Следователно трябва да бъде потвърден съдържащият се в обжалваното решение извод, че жалбоподателят образува заедно с BN Infra и BNGW едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, без да е необходимо да се установява дали той е упражнявал влияние върху неправомерното поведение на BN Infra и на BNGW.
По второто правно основание, изведено от нарушението на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита
Доводи на страните
58 Според жалбоподателя, тъй като в изложението на възраженията Комисията не посочила, че презумира отговорността му въз основа на действителното упражняване на решаващо влияние от негова страна върху BNGW в периода от 21 юни 1996 г. до 1 октомври 2000 г., тя е нарушила член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и правото му на защита. Поради това той счита, че глобата следва да бъде намалена съразмерно с продължителността на нарушението, като бъде определена в размер на 1 213 650 EUR.
59 Всъщност в изложението на възраженията Комисията не посочила, че счита BNGW за дъщерно дружество на BN Infra, нито че според нея жалбоподателят е упражнявал решаващо влияние върху BNGW. Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и съда на Съюза обаче изисквали адресатът на изложението на възраженията да получи възможност да изложи своето виждане относно действителността и относимостта на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията се позовава, за да твърди, че е налице нарушение на Договора (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 24 по-горе, точка 66).
60 Жалбоподателят счита, че единственото двукратно споменаване на BNGW в изложението на възраженията (точка 342 и бележка под линия 518) не могат да бъдат достатъчни. Всъщност Комисията, от една страна, посочила погрешно BNGW като праводател на BN Infra, а от друга страна, изобщо не посочила BNGW като независимо юридическо лице, което е участвало в картела и върху чиято търговска политика жалбоподателят упражнявал решаващо влияние. Също така единственото напомняне от Комисията на общите правила относно вменяването на дружествата майки на отговорност за извършени от техни дъщерни дружества нарушения не можело да замени идентифицирането на разглежданите дъщерни дружества. Накрая, жалбоподателят счита, че общото позоваване от негова страна на BNGW в отговора му на изложението на възраженията не е достатъчно, за да се счита, че Комисията е изпълнила определените от съдебната практика изисквания относно съдържанието на изложението на възраженията (Решение на Съда по дело ARBED/Комисия, точка 35 по-горе, точка 23 и Решение от 14 юли 2005 г. по дело ThyssenKrupp/Комисия, C‑65/02 P и C‑73/02 P, Recueil, стр. I‑6773, точка 85).
61 Също така в съдебното заседание жалбоподателят посочва, че при всички случаи той няма да е длъжен да заплаща глобата, ако по дело T‑362/06 Общият съд реши да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до вменяването в отговорност на BN Infra на поведението на BNGW, доколкото отговорността на дадено дружество майка не би могла да надхвърли отговорността на неговото дъщерно дружество.
62 Комисията отхвърля всички доводи на жалбоподателя. В съдебното заседание, в отговор на доводите на жалбоподателя за последиците от евентуалната частична отмяна на обжалваното решение по дело T‑362/06, Комисията посочва, че при всички положения наложената на жалбоподателя глоба трябва да се остави в сила, тъй като тя разполага със свобода на преценка по отношение на това кои са субектите в дадено дружество, които счита за отговорни за определено нарушение.
Преценка на Общия съд
– Относно нарушението на правото на защита
63 Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 има следния текст:
„Преди да вземе решения, както е предвидено в членове 7, 8, 23 и член 24, параграф 2, Комисията предоставя на предприятията или на сдруженията на предприятия, ответни страни в производството пред [нея], възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които [тя] е предявила възражения. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище. Жалбоподателите се привличат за тясно сътрудничество по производството“.
64 Съгласно съдебната практика зачитането на правото на защита изисква в хода на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 10 и Решение на Съда от 6 април 1995 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, C‑310/93 P, Recueil, стр. I‑865, точка 67). Също така съгласно постоянната съдебна практика предвид неговото значение изложението на възраженията трябва да уточнява по недвусмислен начин правния субект, на който може да бъде наложена глоба, и да бъде изпратено до него (Решение на Съда от 16 март 2000 г. по дело Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, Recueil, стр. I‑1365, точки 143 и 146, Решение на Съда по дело ARBED/Комисия, точка 35 по-горе, точка 21 и Решение по дело Akzo Nobel/Комисия, точка 45 по-горе, точка 87). Важно е също изложението на възраженията да посочва в какво качество дадено предприятие е упрекнато за извършването на твърдените деяния (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 39).
65 Необходимо е обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика решението не трябва непременно да бъде точно копие на изложението на възраженията (Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 68). Поради това трябва да се констатира, че е налице нарушение на правото на защита единствено когато окончателното решение вменява на засегнатите предприятия нарушения, които са различни от посочените в изложението на възраженията, или се основава на различни факти (Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стр. 661, точки 26 и 94, и Решение на Общия съд от 23 февруари 1994 г. по дело CB и Europay/Комисия, T‑39/92 и T‑40/92, Recueil, стр II‑49, точки 49—52). Това не е така, когато твърдените различия между изложението на възраженията и окончателното решение се отнасят единствено за действия, по които засегнатите предприятия вече са дали обяснения и които следователно нямат нищо общо с каквото и да било ново твърдение за нарушение (Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 191).
66 В това отношение трябва да се подчертае, че за да изтъкнат нарушение на правото на защита във връзка с възпроизведените в обжалваното решение твърдения за нарушение, засегнатите предприятия не могат да се ограничат само да посочат наличието на разлики между изложението на възраженията и обжалваното решение, без да изложат точно и конкретно в какво се състои всяка от тези разлики, в конкретния случай това е ново твърдение за нарушение, по повод на което не им е била предоставена възможност да бъдат изслушани (Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 65 по-горе, точка 192). В действителност съгласно съдебната практика нарушението на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, тъй като се определя основно от твърденията за нарушения, които Комисията поддържа, за да установи нарушението, в което обвинява съответните предприятия (Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело ICI/Комисия, T‑36/91, Recueil, стр. II‑1847, точка 70).
67 Според жалбоподателя в дадения случай Комисията не спазила задълженията си, тъй като не посочила в изложението на възраженията, че презумира отговорността му въз основа на решаващото влияние, упражнявано от него върху BNGW в периода от 21 юни 1996 г. до 1 октомври 2000 г.
68 В изложението на възраженията Комисията най-напред припомня, че всяка група от разглежданите предприятия е представлявала самостоятелно предприятие и дружеството майка на групата е било в състояние да упражнява решаващо влияние върху поведението на своите дъщерни дружества (точка 324). След това тя посочва, че жалбоподателят е участвал в картела посредством директора на BNGW (точка 236 от изложението на възраженията), впоследствие на BN Infra (точка 339 от изложението на възраженията), и доколкото жалбоподателят е контролирал изцяло капитала на BN Infra (преди това Ballast Nedam Wegenbouw BV и BNGW) чрез опосредяващото образувание Ballast Nedam Nederland, тя презумира упражняването на решаващо влияние от дружеството майка върху поведението на неговите две дъщерни дружества. Накрая Комисията предоставя някои допълнителни доказателства за наличието на единно предприятие на жалбоподателя и BN Infra (точка 340 от изложението на възраженията). С оглед на всички тези доказателства Комисията решава, че следва да отправи изложението на възраженията на BN Infra заради прякото му участие (и това на неговите праводатели) в споразуменията, а на жалбоподателя — заради участието му посредством действителното упражняване на решаващо влияние върху поведението на BN Infra (точка 342 от изложението на възраженията).
69 От всички тези доказателства следва, че макар текстът на изложението на възраженията да е могъл да бъде по-ясен, по-специално във връзка с отношенията между BN Infra и BNGW, Комисията е предоставила на жалбоподателя достатъчни доказателства за разбиране на фактите и обстоятелствата в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на нарушение, като недвусмислено е уточнила юридическите лица, на които е възможно да бъде наложена глоба. Всъщност само по себе си обстоятелството, че в изложението на възраженията Комисията не е посочила никакво допълнително доказателство за съществуващо между жалбоподателя и BNGW единно предприятие, не е достатъчно, за да се приеме, че тя не е посочила ясно намерението си да приложи презумпцията за действително упражняване от жалбоподателя на решаващо влияние върху търговското поведение на BN Infra и на BNGW. По този начин Общият съд счита, че въз основа на наличните в изложението на възраженията данни няма как жалбоподателят да не е знаел, че може да стане адресат, в качеството на дружество майка на BNGW, на окончателно решение на Комисията.
70 Впрочем трябва да се посочи, че в отговор на формулираното в изложението на възраженията твърдение жалбоподателят посочва в отговора си на това изложение на възраженията, че BN Infra не е правоприемник на BNGW, а изцяло е неговото дружество майка, като е представил доводи, имащи за цел да докажат самостоятелността на BNGW спрямо него.
71 При тези обстоятелства Общият съд счита, че жалбоподателят е бил в състояние от етапа на изложението на възраженията да разбере обхвата на формулираното от Комисията възражение по отношение на своето участие в нарушението в качеството на дружество майка на BNGW и по този начин надлежно да подготви защитата си.
– Относно действието на решение за отмяна по дело T‑362/06
72 Съгласно изразеното от жалбоподателя в съдебното заседание становище, след като се приема, че той образува заедно с BN Infra едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО, то в резултат от намаляването на размера на наложената на BN Infra глоба трябвало да се намали и глобата, наложена солидарно на него, в качеството му на дружество майка.
73 Във всеки случай и без да е необходимо произнасяне по допустимостта на тези доводи, трябва да се припомни, че отмяната от Общия съд в рамките на дело T‑362/06 на член 1, буква a) от обжалваното решение, доколкото с него се вменява на BN Infra неправомерното поведение на BNGW от 21 юни 1996 г. до 1 октомври 2000 г., е следствие от това, че Комисията не е спазила правото на защита на BN Infra, тъй като в изложението на възраженията не е посочила, че го счита за отговорен за извършеното от BNGW нарушение в качеството му на дружество майка на BNGW, а не в качеството му на правоприемник. Макар Общият съд да е счел, че Комисията не е спазила правото на защита на BN Infra, той все пак не е приел, че липсва неправомерно поведение от страна на BNGW.
74 От обжалваното решение обаче е видно (съображение 295), че Комисията е презумирала упражняването на решаващо влияние от страна на жалбоподателя върху BNGW поради непрякото притежаване на целия негов капитал.
75 Поради това жалбоподателят не може да твърди, че Комисията нямала основания да му вмени неправомерното поведение на BNGW за периода от 21 юни 1996 г. до 1 октомври 2000 г., нито да го осъди да заплати солидарно глобата. Съгласно постоянната съдебна практика Комисията всъщност разполага със свобода на преценка, за да реши кои са субектите в рамките на определено предприятие, които счита за отговорни за дадено нарушение (Решение на Общия съд от 1 април 1993 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, T‑65/89, Recueil, стр. II‑389, точка 154 и Решение по дело Michelin/Комисия, точка 26 по-горе, точка 290). Следователно няма никаква пречка единствено от жалбоподателя да се търси отговорност за поведението на BNGW.
76 Накрая следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва наличието на нарушението, извършено от BNGW в периода от 21 юни 1996 г. до 1 октомври 2000 г., като съгласно точка 57 по-горе той не успява да обори презумпцията, че чрез притежаване на 100 % от капитала на BNGW той действително е упражнявал върху него решаващо влияние.
77 От гореизложеното следва, че доводите на жалбоподателя относно последиците от частичната отмяна на обжалваното решение по дело T‑362/06 трябва да бъдат отхвърлени.
78 Поради това второто правно основание трябва да бъде отхвърлено, а следователно и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
79 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ballast Nedam NV да заплати съдебните разноски.
Jaeger | Wahl | Soldevila Fragoso |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 септември 2012 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства в основата на спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По първото правно основание, изведено от наличието на грешки при прилагане на правото и на явни грешки в преценката с вменяването на жалбоподателя на отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение
Относно грешката при прилагане на правото, изведена от вземането под внимание само на свързаността по отношение на дружествения капитал, за да се презумира упражняването на решаващо влияние на дружеството майка върху търговската политика на неговите дъщерни дружества
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
Относно явните грешки в преценката, свързани с вменяването на жалбоподателя на отговорността за извършеното от BN Infra и BNGW нарушение
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По второто правно основание, изведено от нарушението на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита
Доводи на страните
Преценка на Общия съд
– Относно нарушението на правото на защита
– Относно действието на решение за отмяна по дело T‑362/06
По съдебните разноски