РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)

17 юни 2009 година(*)

„Дъмпинг — Внос на глифозат с произход от Китай — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 384/96“

По дело T‑498/04

Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group Co. Ltd, установено в Jiande City (Китай), за което се явяват първоначално адв. D. Horovitz, avocat, и г‑н B. Hartnett, barrister, а впоследствие адв. Horovitz,

жалбоподател,

подпомагано от

Association des utilisateurs et distributeurs de l’agrochimie européenne (Audace), за което се явяват г‑н J. Flynn, QC, и г‑н D. Scannell, barrister,

встъпила страна,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа E. Righini и г‑жа K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на член 1 от Регламент (ЕО) № 1683/2004 на Съвета от 24 септември 2004 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито върху внос на глифозат с произход Китайската народна република (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 144), доколкото той се отнася до жалбоподателя,

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka (докладчик) и г‑н M. Prek, съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 2, параграфи 1—7 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), в редакцията му след измененията (наричан по-нататък „основният регламент“), предвижда правилата относно метода за определяне на сумата, наричана „нормална стойност“, с оглед на установяване дали е налице дъмпинг. Така в параграф 1 от него се предвижда основен метод, съгласно който „[н]ормалната стойност се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“.

2        Член 2, параграф 7 от основния регламент предвижда особено правило за вноса от страни без пазарна икономика. Тази разпоредба гласи следното:

„а)      В случай на внос от страни без пазарна икономика […] нормалната стойност се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа […]

б)      В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от […] Китайската народна република, Украйна, Виетнам и Казахстан и всяка страна с непазарна икономика, която е член на СТО към датата на отправяне на покана за разследване, нормална стойност ще се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са субект на разследване и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в буква в), че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на въпросните подобни стоки. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а).

в)      Възраженията по […] [разпоредбите в] буква б) се представят в писмен вид и трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, тоест ако:

–        решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително, например, суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали по същество отразяват пазарните стойности;

–        дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи;

–        производствените разходи и финансовото положение на дружествата не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове;

–        разглежданите дружества са обект на законодателство относно несъстоятелност и собственост, което гарантира правна сигурност и стабилност за действието на дружествата,

и

–        превръщането на обменните курсове се извършва по пазарен курс.

Определянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от началото на разследването, след конкретни консултации с консултативния комитет и след като на индустрията на Общността бъде дадена възможност да изрази мнението си. Това определение остава в сила по време на цялото разследване.“

3        Член 11, параграф 5 от основния регламент предвижда:

„Разпоредбите от настоящия регламент по отношение на започването и провеждането на разследвания се прилагат при всички процедури по преразглеждането в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 [на същия член] […]“ 

 Обстоятелства, предхождащи спора

4        Жалбоподателят Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group Co. Ltd е дружество на китайското право, което се котира на борсата в Шанхай. Глифозатът е един от основните продукти, произвеждани и продавани от жалбоподателя на китайския и световния пазар. Става въпрос за основен химически хербицид, широко използван от земеделските производители в целия свят.

5        През февруари 1998 г. с Регламент (ЕО) № 368/98 (ОВ L 47, стр. 1) Съветът установява окончателни антидъмпингови мерки във връзка с вноса на глифозат с произход от Китайската народна република (наричана по-нататък „КНР“). Този регламент е изменен с Регламент (ЕО) № 1086/2000 на Съвета (ОВ L 124, стр. 1) и с Регламент (ЕО) № 163/2002 на Съвета (ОВ L 30, стр. 1).

6        На 18 ноември 2002 г. вследствие публикуване на обявление за изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на глифозат с произход от КНР (ОВ C 120, стр. 3), Комисията е сезирана с искане за преразглеждане на тези мерки на основание член 11, параграф 2 от основния регламент, като искането е направено от Европейската асоциация по глифозата (European Glyphosate Association (EGA). На 15 февруари 2003 г. Комисията публикува обявление за започване едновременно на процедура по междинно преразглеждане и процедура по преразглеждане на основание изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на глифозат с произход от КНР, съгласно член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент (ОВ C 36, стр. 18).

7        На 4 април 2003 г., след като е започнало разследването, жалбоподателят изпраща на Комисията попълнения въпросник, предназначен за производителите, които искат за тях да се приложи статутът на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „СПИ“), като жалбоподателят моли Комисията да му предостави СПИ по силата на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. Освен това на 30 април 2003 г. жалбоподателят изпраща на Комисията и попълнения въпросник, предназначен за производителите, износители на глифозат в КНР.

8        Впоследствие жалбоподателят отговаря на няколко искания на Комисията за допълнителни сведения и на становището на EGA, с което последната се противопоставя на предоставянето на СПИ на жалбоподателя. От друга страна, от 2 до 4 септември 2003 г. Комисията извършва проверка на място на обекта на жалбоподателя.

9        На 5 декември 2003 г. Комисията съобщава на жалбоподателя, че възнамерява да отхвърли искането за предоставяне на СПИ (наричано по-нататък „съобщението от 5 декември 2003 г.“). На 16 и 23 декември 2003 г. жалбоподателят представя становищата си във връзка с това съобщение.

10      С писмо от 6 април 2004 г. Комисията потвърждава решението си за отказ да предостави СПИ на жалбоподателя.

11      На 7 април 2004 г. Комисията уведомява жалбоподателя за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да предложи окончателни антидъмпингови мерки. На 19 април 2004 г. жалбоподателят представя становище във връзка с това съобщение.

12      На 24 септември 2004 г. по предложение на Комисията Съветът приема Регламент (ЕО) № 1683/2004 за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито върху внос на глифозат с произход Китайската народна република (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 144, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Що се отнася до направеното от жалбоподателя искане за предоставяне на СПИ, в съображения 13—15 от обжалвания регламент се посочва:

„13)      Макар мажоритарният дял от акционерния капитал на фирмата да е собственост на частни лица поради широкото разпределение на акции, които не са собственост на държавата, предвид факта, че държавата държи най-големия пакет акции, беше констатирано, че фирмата е контролирана от държавата. Бордът на директорите [другаде в текста: „управителният съвет“] е на практика назначен от държавния акционер и по-голямата част от директорите в борда [другаде в текста: „членовете на управителния съвет“] са или висши държавни служители, или представители на държавни предприятия. Това доведе до заключението, че фирмата е под значителен държавен контрол и влияние.

14)      Установено беше, че правителството на КНР е възложило на Организацията на вносителите и износителите на метали, минерали и химикали към Китайската търговска палата (CCCMC) задължението да потвърждава договори и експортни цени за митническо освобождаване [другаде в текста: митническо оформяне]. Тази система включва определяне на минимална цена за експорт на глифозат и позволява на CCCMC да налага вето на експорт, който не се съобразява с определените цени.

15)      След консултации с Консултативния комитет беше решено да не се предоставя [СПИ] на [жалбоподателя], въз основа на това, че фирмата не отговаря на всички критерии на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.“

13      Съгласно съображение 17 от обжалвания регламент:

„В това отношение беше установено, че [жалбоподателят] е обект на значителен държавен контрол по отношение определяне на експортни цени за засегнатия продукт, както е разяснено в съображение 14 […]“

14      След като искането за предоставяне на СПИ е отхвърлено, съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност е определена въз основа на данните, получени от производители от трета страна с пазарна икономика, а именно Федеративна република Бразилия (съображения 23—30 от обжалвания регламент).

15      Член 1 от обжалвания регламент предвижда:

„1. Въвежда се окончателно антидъмпингово мито за внос на глифозат, попадащ под КН кодове ех 29310095 (Tарик код 2931009582) и ех 38083027 (Tарик код 3808302719) с произход от [КНР].

[…]

4. Ставката на приложимото мито към нетната цена франко граница на Общността, преди обмитяване [другаде в текста: митническо оформяне], за продуктите, описани в алинеи от 1 до 3, е 29,9 %.“

 Производство и искания на страните

16      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 декември 2004 г.

17      С молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 април 2005 г., Комисията иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета. С Определение от 13 юни 2005 г. председателят на първи състав на Първоинстанционния съд допуска встъпването. С писмо, представено в секретариата на Първоинстанционния съд на 28 юни 2005 г., Комисията уведомява Първоинстанционния съд, че няма да представя писмено становище при встъпване, но че ще се яви в съдебното заседание.

18      С молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 април 2005 г., Association des utilisateurs et distributeurs de l’agrochimie européenne (Audace) иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С Определение от 8 юли 2005 г. председателят на първи състав допуска встъпването. Той не се произнася по основателността на исканията за поверително третиране, направени от жалбоподателя и Съвета. Неповерителните варианти на представените от страните документи са предоставени на Audace.

19      Audace представя писменото си становище при встъпване на 15 септември 2005 г., а Съветът представя становище по него на 6 декември 2005 г.

20      С писма от 2 и 15 декември 2005 г. съответно Съветът и жалбоподателят посочват, че оттеглят исканията си за поверително третиране по отношение на Audace. Поради това на последното са връчени преписи от поверителните документи.

21      След промяна на съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който впоследствие се разпределя настоящото дело.

22      Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да изпълнява задълженията си по настоящото дело, в приложение на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия, който да попълни състава.

23      По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да прикани жалбоподателя да отговори на няколко въпроса и да представи един документ. Жалбоподателят изпълнява това искане в предвидения срок.

24      Устните състезания на страните — с изключение на Audace, което не се явява в съдебното заседание — и отговорите на поставените им от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в проведено на 2 юли 2008 г. съдебно заседание.

25      Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени член 1 от обжалвания регламент, доколкото той се отнася до жалбоподателя,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

26      Audace моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени член 1 от обжалвания регламент, доколкото той се отнася до жалбоподателя,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, направени във връзка с встъпването.

27      Съветът моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

28      Комисията моли Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

29      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят представя по същество три правни основания. Първото правно основание е изведено по същество от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Второто правно основание е изведено от нарушение на точка 6 от приложение II към Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (наричано по-нататък „антидъмпингово споразумение“) и на член 18, параграф 4 от основния регламент, както и от нарушение на основните права на жалбоподателя. Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. От друга страна, жалбоподателят твърди също, че общностните институции не са отчели по подходящ начин антидъмпинговите разследвания, провеждани паралелно срещу него в трети страни, а в писмената си реплика отбелязва, че отказът да му се предостави СПИ е резултат от неизпълнение на международните задължения, произтичащи за Общността от правилата на Световната търговска организация (СТО).

30      Преди да се разгледат оплакванията, изтъкнати в рамките на първото правно основание (вж. точка 43 и сл. по-долу), и с оглед на доводите на страните относно структурата на член 2, параграф 7 от основния регламент и тежестта на доказване във връзка с установяването на СПИ, както и с оглед на доводите относно основанията за отказ да се предостави СПИ в конкретния случай, в самото начало следва да се очертаят точно рамката и предмета на настоящия спор.

 Предварителни бележки

31      Следва да се припомни, че член 2, параграф 7 от основния регламент се отнася до изчисляването на нормалната стойност в случай на внос от страни без пазарна икономика. До изменението, въведено с Регламент (ЕО) № 905/98 на Съвета от 27 април 1998 година за изменение на основния регламент (ОВ L 128, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 17, стр. 41), за всички страни без пазарна икономика нормалната стойност винаги се е изчислявала съгласно метода, наречен метод на „аналогичната страна“, а именно въз основа на цената или на изградената стойност в трета страна със сравнима пазарна икономика.

32      При все това от преамбюла на Регламент № 905/98 е видно, че през 1998 г. Съветът смята, че „процесите на реформи в Русия и [КНР] [са] промени[ли] основно техните икономики, което [е] дове[ло] до появата на дружества, за които условията на пазарната икономика са преобладаващи“ и че „като резултат от това и двете страни [са] се отдалечи[ли] от икономическите предпоставки, които [са] причината за използването на метода с аналогичната страна“ (четвърто съображение). Поради това Съветът смята, че „е уместно да се преразгледа антидъмпинговата практика на Общността, за да се даде възможност да се отчетат променените икономически условия“ в горепосочените страни и че „по-специално е подходящо да се определи, че нормалната стойност може да се определя в съответствие с правилата, които се прилагат за страните с пазарна икономика в случаи, при които може да се покаже, че пазарните условия преобладават за един или повече производители, обект на разследване във връзка с производството и продажбата на разглеждания продукт“ (пето съображение). На последно място, Съветът уточнява, че „ще се проведе разследване, за да се установи дали преобладават пазарни условия въз основа на подходящо формулирани претенции на един или повече производители, обект на разследването“ (шесто съображение).

33      Така вследствие на това изменение по силата на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент в случай на разследвания относно внос от КНР нормалната стойност се определя в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от същия регламент, ако е установено, въз основа на надлежно подкрепените с документи претенции на един или повече производители, по отношение на които се извършва разследване, и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент, че условията на пазарна икономика преобладават за този или тези производители по отношение на производството и продажбата на подобния разглеждан продукт. Ако хипотезата обаче не е такава, се прилага методът на аналогичната страна, предвиден в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

34      Както Първоинстанционният съд вече е постановил, от член 2, параграф 7 от основния регламент, както и от посочените по-горе съображения от Регламент № 905/98 е видно, че в хипотеза като тази в главното производство общностните институции са длъжни да извършат проверка във всеки отделен случай, тъй като КНР все още не може да се смята за страна с пазарна икономика. Следователно нормалната стойност на продукт с произход от КНР може да се определя съгласно правилата, приложими за страните с пазарна икономика, само „ако е показано […], че условията на пазарна икономика преобладават за този производител или производители“ (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 52).

35      Освен това от посочените по-горе разпоредби е видно, че тежестта на доказване се носи от производителя износител, който желае да се ползва от СПИ. Всъщност член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент предвижда, че молбата „трябва да съдържа […] достатъчни доказателства“. Следователно общностните институции не са длъжни да докажат, че производителят износител не отговаря на предвидените условия, за да се ползва от посочения статут. За сметка на това задължение на общностните институции е да преценят дали представените от производителя износител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че са изпълнени всички условия, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент (Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе, точки 53 и 54).

36      От посоченото следва, че не може да се предостави СПИ при съмнение дали са изпълнени условията, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, по-конкретно тъй като производителят износител не е представил или не е могъл да представи необходимите данни, или тъй като не е оказал пълно съдействие по време на разследването, и че следователно общностните институции не могат да проверят дали са налице условията на пазарна икономика.

37      От съдебната практика следва също, че при оценката на фактически положения от правно или политическо естество, които възникват в съответната страна, общностните институции разполагат с широко право на преценка, за да определят дали на даден износител може да се предостави СПИ. От това следва, че контролът на общностния съд върху подобна преценка на институциите трябва да се ограничи до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе, точки 48 и 49, и цитираната съдебна практика).

38      В конкретния случай между страните не съществува спор, че на жалбоподателя не е предоставен СПИ само защото не е доказал, че отговаря на условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, и по-специално на условието, с което се цели да се гарантира, че „решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали […] се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение“.

39      Всъщност, както отбелязва жалбоподателят, от съобщението от 5 декември 2003 г. е видно, че според Комисията са изпълнени останалите критерии, посочени в член 2, параграф 7, буква в), от второ до пето тире от основния регламент. От друга страна, що се отнася до член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, Комисията не е изразила никакво възражение във връзка с разходите за основните вложени материали, които съгласно тази разпоредба трябва „по същество [да] отразяват пазарните стойности“. Тя заключава, че когато е било възможно да се сравнят цените на доставените на вътрешния пазар суровини с тези на внесените суровини, са били установени само малки разлики. Също така в писмените си изявления Съветът признава, че на жалбоподателя не се предоставя СПИ, тъй като институциите са заключили, че той не е доказал, че решенията му са взети без значителна намеса на държавата.

40      От посоченото следва, че жалбоподателят е напълно информиран за мотивите на отказа да му се предостави СПИ и че, противно на поддържаното от него, не може да се приеме, че липсата на точно указание в обжалвания регламент за това кой от критериите от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не е изпълнен свидетелства за липса на обективност и безпристрастност от страна на институциите. Впрочем от доводите на жалбоподателя ясно е видно, че той напълно разбира значението на отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ.

41      Както е видно от обжалвания регламент и както Съветът отбелязва в писмените си изявления, изводът на институциите, че жалбоподателят не е доказал, че е изпълнил посоченото в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент условие, се основава по същество, от една страна, на съображения, свързани с контрола на жалбоподателя от държавата, както и на такива, свързани с назначаването и състава на управителния му съвет (съображение 13 от обжалвания регламент), и от друга — на извода, че държавата упражнява значителен контрол посредством процедура по потвърждаване и проверка на договорите за износ, що се отнася до определянето от жалбоподателя на експортните цени на съответния продукт (съображение 14 от обжалвания регламент, пояснено в съображение 17 от същия регламент).

42      В този контекст следва да се заключи, че първото правно основание, изведено по същество от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, се изразява първо в твърдението, че институциите не са проверили дали решенията на жалбоподателя относно цените и разходите за вложените материали са приети, като се отчитат сигналите на пазара и без значителна намеса на държавата. Ето защо тези оплаквания се отнасят основно до изложените в съображение 13 от обжалвания регламент мотиви и следователно те следва да се разгледат в този контекст. На следващо място трябва да се разгледат отделно оплакванията, с които се оспорва преценката на институциите относно експортните цени.

 По оплакванията във връзка с преценката на Съвета относно контрола на жалбоподателя от държавата, както и относно назначаването и състава на управителния му съвет

43      Жалбоподателят твърди, че Съветът е приложил критерий, несъвместим с член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да прецени дали той осъществява дейността си в условията на пазарна икономика. Той смята, че е предоставил достатъчно доказателства за това, че решенията му относно цените и разходите за вложени материали са взети, като се отчитат сигналите на пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, и че Съветът не е взел надлежно предвид тези доказателства. Поради това той посочва, че дори да се предположи, че изводите в съображение 13 от обжалвания регламент, свързани с миноритарното участие на държавата и назначаването и състава на управителния съвет, са в съответствие с данните от преписката, сами по себе си те не представляват елементи, обосноваващи отказа да се предостави СПИ. При все това жалбоподателят оспорва и точността на преценката на Съвета от фактическа страна, като твърди, че тя е в противоречие с данните от административната преписка.

44      Първоинстанционният съд смята, че е уместно тези оплаквания да се разгледат заедно.

 Доводи на страните

45      Жалбоподателят твърди, че е установил всички факти, за които носи тежест на доказване, като от началото на разследването е представил достатъчно доказателства за това, че търговските му решения са взети, като се отчитат сигналите на пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение.

46      В това отношение жалбоподателят се позовава на доказателствата относно неговите цени и разходи, и относно закупуването на вложените материали. Той твърди по-конкретно, че е доказал, че договаря цените при равни условия, като се стреми те да са достатъчно високи, за да покрият производствените разходи на дружеството, като същевременно осигуряват разумна печалба и че, както признала и Комисията в съобщението от 5 декември 2003 г., цените на суровините с местен произход и на внесените суровини са почти идентични, като по този начин доказва, че се снабдява със суровини на националния пазар на цени, които отразяват пазарните.

47      Жалбоподателят подчертава, че Съветът не посочва в обжалвания регламент, че при приемане на тези търговски решения има значителна намеса на държавата. Също така преписката по разследването не съдържала данни, удостоверяващи, че решенията на жалбоподателя относно цените, разходите и вложените материали не отчитат сигналите на пазара, които отразяват предлагането и търсенето, без значителна намеса на държавата. От друга страна, той отбелязва, че при проверката си на място Комисията е разгледала документите му относно цените, разходите и закупуването на вложените материали, че не е изразила съмнение относно достоверността им и че тези данни не са оспорени, нито опровергани с изводите на институциите.

48      Що се отнася до преценката на Съвета в съображение 13 от обжалвания регламент, съгласно което „фирмата е под значителен държавен контрол и влияние“, жалбоподателят смята, че тя е недостатъчна с оглед на посочения в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент критерий и че следователно не позволява да се отхвърли искането за предоставяне на СПИ.

49      Той подчертава, че текстът на тази разпоредба задължава общностните институции да преценят дали представените от производителя износител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че търговските му решения отчитат сигналите на пазара и са приети без значителна намеса на държавата. Така липсата на „значителна намеса на държавата“ трябвало да се прецени обективно, конкретно и въз основа на доказателства, „с оглед на“ всеки аспект от търговските решения, посочени в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Според него предвид смисъла на думата „намеса“ положение, в което държавата не участва в приемането на търговските решения или участва в него, но не възпрепятства отчитането на сигналите на пазара, които отразяват предлагането и търсенето, не представлява „намеса“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Впрочем жалбоподателят отбелязва, че тази разпоредба допуска „намеса“ от държавата, ако тя не е „значителна“.

50      В това отношение Audace добавя, че на английски език понятието „намеса“ (interference) явно се отнася до „вмешателство, манипулиране или действително присвояване“. То посочва, че става въпрос за „транзитивно понятие“ и че държавата трябва да се намесва „във“ (interfere with) конкретно решение или действие, които трябва да попадат в една от категориите, предвидени в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Текстът на тази разпоредба на останалите официални езици потвърждавал това тълкуване („intervention significative“ в текста на френски език и „Staatseingriffe“ в текста на немски език). Според Audace нямало основание това понятие да се приравни с понятията „контрол“ или „влияние“, които са „нетранзитивни понятия“, тъй като държавата може да окаже известно влияние, без обаче действително да променя решенията или действията. Освен това употребата на израза „в това отношение“ свързвала намесата с решения относно цените и разходите за вложени материали.

51      По-конкретно, жалбоподателят подчертава, че контролът не е критерият, предвиден в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, и следователно смята, че миноритарното участие на държавата не е фактор, позволяващ да се заключи, че не е изпълнено посоченото в тази разпоредба условие. От друга страна, той отбелязва, че в нито едно публикувано решение не е отказано предоставянето на СПИ на дадено дружество поради миноритарно участие на държавата или на притежавани от държавата дружества и че самата Комисия вероятно е приела по време на разследването, че това участие не възпрепятства предоставянето на СПИ, тъй като в противен случай извършената от нея проверка на място би била лишена от смисъл.

52      Жалбоподателят оспорва и релевантността на твърденията на институциите относно назначаването и състава на управителния му съвет. Той отбелязва, що се отнася до твърдението, че управителният съвет се назначава от публичноправните акционери, че обстоятелството, че по-голямата част от останалите акционери не участват в годишното събрание, не позволява да се заключи, че има значително вмешателство на държавата в търговските решения на жалбоподателя. Той твърди също така, че членовете на управителния съвет не представляват конкретен акционер и не се намесват в решенията на дружеството относно цените, разходите и вложените материали. Подобна намеса била в противоречие едновременно с китайския закон за търговските дружества и с устава на жалбоподателя. Поради това жалбоподателят смята, че наличието в управителния съвет на членове, за които се твърди, че са държавни служители или лица от публични предприятия, не позволява само по себе си да се заключи, че не е изпълнено посоченото в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент условие.

53      Жалбоподателят отбелязва, че даденото от Съвета тълкуване означавало, че на практика поради миноритарното участие на държавата много съвременни, търговски и добре управлявани китайски дружества с ограничена отговорност не биха могли да докажат, че „пазарните условия преобладават за един или повече производители, обект на разследване във връзка с производството и продажбата на разглеждания продукт“, което било в противоречие с целта, преследвана с приемането на Регламент № 905/98. Жалбоподателят смята, че е емблематичен пример за този вид китайско дружество, което е новосъздадено, конкурентоспособно, котира се на борсата и осъществява дейността си без ограничения в условията на пазарна икономика, за да достигне до възможно най-високи печалби и най-висока стойност на дивидентите, разпределяни между акционерите. От друга страна, той посочва, че значителното държавно участие в дружества в Европейския съюз е показателно, че акционерното участие на държавата не предполага намеса на последната в търговските решения на дружеството. Също така лица, свързани с публичния сектор, участвали в много от най-конкурентоспособните дружества в Съюза.

54      Освен това жалбоподателят твърди, че дори да се допусне, че миноритарното участие на държавата е релевантно, както твърди Съветът, то не е достатъчно, за да обоснове отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ в конкретния случай, тъй като представените от него доказателства удостоверявали, че акционерите не се намесвали в решенията на дружеството относно цените, разходите и вложените материали и че държавното участие не било пречка тези решения да отчитат сигналите на пазара, които отразяват предлагането и търсенето. Жалбоподателят подчертава, че нито едно от становищата му относно „защитните мерки“, възпрепятстващи държавата да се намеси в търговските му решения, не е анализирано или опровергано от институциите в техните писмени изявления. Този подход контрастирал с обичайната практика на институциите, съгласно която те преценявали подробно дори когато става въпрос за изцяло или мажоритарно притежавани от държавата дружества, предприетите от съответното дружество мерки, за да възпрепятства намесата на държавата в разглежданите обстоятелства.

55      Във всеки случай жалбоподателят оспорва точността от фактическа страна на твърденията на институциите.

56      Първо, жалбоподателят твърди, че противно на твърденията на институциите, притежаването от държавата на миноритарно участие в капитала му не ѝ позволява, нито фактически, нито от правна гледна точка, да го контролира, тъй като, както той доказал по време на разследването, приложимата правна уредба и собственият му устав предвиждат гаранции, възпрепятстващи намесата на публичноправните акционери в търговските му решения или управлението на дружеството, и им забраняват да нарушават правата и законните интереси на дружеството и на останалите акционери. От друга страна, той поддържа, че участието на един от публичноправните акционери произтича от обичайна търговска сделка.

57      Второ, както жалбоподателят доказал по време на разследването, членовете на управителния му съвет не били назначени от държавата, противно на посоченото от Съвета в обжалвания регламент, а били избрани от общото събрание. Както жалбоподателят също пояснил, той и акционерите му били „защитени“ от подобна намеса от китайския закон за дружествата, от собствения устав на жалбоподателя и от правилата за котиране на борсата в Шанхай.

58      Трето, жалбоподателят оспорва твърдението на Съвета, според което „по-голямата част от директорите в борда са или висши държавни служители, или представители на държавни предприятия“. В това отношение той твърди, че е доказал, от една страна, че нито един от членовете на управителния съвет или на съвета на директорите не е държавен служител и че китайският закон за търговските дружества, възпроизведен в устава му, забранява на държавните служители да заемат длъжност на член на управителния съвет, одитор или член на съвета на директорите в дружество, и от друга — че само двама членове на управителния съвет (от общо девет) са членове на съвета на директорите на притежавани от държавата дружества, в случая на две дружества, акционери на жалбоподателя. В отговор на доводите, изтъкнати от Съвета в писмената му защита, жалбоподателят твърди, че е погрешно да се смята, че членовете на управителния му съвет са свързани с държавата само въз основа на обстоятелството, че са наети от нея или че са преподаватели в университети, които представляват публични учебни заведения.

59      На последно място, жалбоподателят и Audace оспорват доводите, които Съветът излага в хода на производството, за да обоснове подхода си.

60      Така, първо, що се отнася до доводите на Съвета, съгласно които доказателствата, позволяващи да се провери дали „действията“ на жалбоподателя са извършени, като се отчитат сигналите на пазара, не били релевантни по отношение на въпроса за намесата на държавата, жалбоподателят поддържа, че от съдебната практика и от практиката на самите институции е видно, че всяко тире от член 2, параграф 7, буква в) представлява условие, което се отнася само до една съвкупност от фактически обстоятелства, които трябва да се разгледат заедно. Петте тирета в този член се отнасяли до пет главни аспекта на основните характеристики, които задължително притежават субектите, осъществяващи дейност в система на пазарна икономика. Що се отнася до посоченото в първото тире условие, то се отнасяло до начина, по който съответното образувание приема търговските си решения и целяло да се прецени дали тези решения са взети „от предприятието и с оглед на търговската дейност“, или дали те са „опорочени“ поради други съображения, които преобладават в системи без пазарна икономика. Поради това жалбоподателят поддържа, че ако в настоящото дело институциите признаят, че търговските му решения „се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето“ и че „разходите за основните вложени материали по същество отразяват пазарните стойности“, съществува презумпция, че тези решения са приети „без значителна намеса на държавата в това отношение“, и това важи в по-голяма степен, като се има предвид, че преписката не съдържа доказателство за противното и че са изпълнени всички условия, съдържащи се в другите четири тирета от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

61      Audace подчертава също така, че целта на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент е да установи критерии, позволяващи да се определи дали съответните предприятия трябва да се третират по същия начин като дружествата, осъществяващи дейност в условията на пазарна икономика, за да се определи нормалната стойност на продуктите. В крайна сметка от значение за тази преценка бил въпросът дали решенията на тези дружества са приети в зависимост от пазара. Така според Audace общностните институции трябва да проверят дали влиянието на държавата има за последица тя да си „присвои релевантните решения“, така че те да не се подчиняват на законите на пазара. Audace смята, че даденото от Съвета тълкуване не е съвместимо с тази цел.

62      Второ, що се отнася до твърдението на Съвета, съгласно което не било необходимо да се проверява дали е имало намеса на държавата в конкретни търговски решения, тъй като „КНР все още е страна без пазарна икономика, в която само няколко предприятия осъществяват дейност в условията на пазарна икономика“, жалбоподателят отбелязва, че през 1998 г. самият Съвет официално признава същественото развитие на китайската икономика, като обосновава изменението на член 2, параграф 7 от основния регламент. От друга страна, от практиката на институциите при взимане на решения било видно, че предоставянето на СПИ на установените в КНР предприятия съвсем не било голямо изключение. Audace добавя в това отношение, че целта на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент е да позволи на квалифицирани китайски износители, макар да били съвсем малобройни, да докажат във всеки отделен случай, че за тях се прилагат законите на пазарната икономика, като се има предвид, че КНР е член на СТО. Изглежда, че следваният от Съвета подход изопачавал този процес и преопределял отговора, който следвало да се даде.

63      Трето, като отговаря на доводите на Съвета относно тежестта на доказване, която се носи от съответния износител, и правото на преценка на институциите, жалбоподателят подчертава, че пределите на правомощията на Съвета са ясно определени от съдебната практика и твърди по-конкретно, че гаранциите, предоставени от общностния правов ред в административните производства, включват по-специално задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни, правото на заинтересованото лице да изрази гледната си точка, както и правото за него да се издаде решение с пълни мотиви. Жалбоподателят смята, че в конкретния случай институциите явно не са изпълнили тези задължения и следователно преценката им на фактите не е правилна.

64      Четвърто, противно на поддържаното от Съвета в писмената защита, жалбоподателят твърди, че член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент не трябва да се тълкува стеснително и че подходът на институциите трябва да бъде гъвкав и да отчита възможността все повече дружества да отговарят на критериите за СПИ. Всъщност той посочва, че този механизъм представлява „изключение от изключението“, а именно изключение от метода на аналогичната страна, като съгласно основния регламент и антидъмпинговото споразумение самият той бил изключение от основния метод за определяне на нормалната стойност. Освен това съгласно Протокола за присъединяване на КНР към СТО, приложен към решението на Министерската конференция на СТО от 10 ноември 2001 г. (WT/L/432 от 23 ноември 2001 г., наричан по-нататък „Протоколът за присъединяване на КНР към СТО“), ставало въпрос за временно и преходно решение.

65      На последно място, жалбоподателят оспорва и доводите на Съвета, съгласно които позоваването на китайското дружествено право било ирелевантно. Той смята, че те противостоят на положените от КНР усилия за изграждане на пазарна икономика и че са в противоречие с мотивите за въвеждане на СПИ в основния регламент. От друга страна, той поддържа, че това законодателство е изготвено сравнително скоро и предвижда правила, сходни на действащите в основните съвременни икономики, сред които тези на различните държави — членки на Общността.

66      Съветът поддържа, че даденото от жалбоподателя и Audace тълкуване на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент е неправилно и че в конкретния случай институциите са използвали правилния метод. Той подчертава по-специално, че от съдебната практика е видно, че методът за определяне на нормалната стойност, уреден в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, е изключение от специфичния метод, предвиден в член 2, параграф 7, буква а), и че следователно той трябва да се тълкува стеснително. От друга страна, той припомня, че тежестта да се докаже, че всички тези критерии са изпълнени, се носи от съответния производител и че институциите разполагат с широко право на преценка, що се отнася до предоставянето на СПИ.

67      Съветът смята, че „значителна намеса на държавата“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент не изисква институциите да проверяват дали има намеса на държавата в конкретни търговски решения, дали самата държава взима такива решения или възпрепятства приемането им. Достатъчно било да се установи, че държавата упражнява значителен контрол върху износителя в КНР.

68      В това отношение Съветът отбелязва, че КНР все още е страна без пазарна икономика, в която само няколко дружества осъществяват дейност при условията на пазарна икономика. Поради това той смята, че за да се установи, че има намеса на държавата в търговските решения, е достатъчно да се установи, че държавата има значително участие в целия процес на взимане на решения на дружеството. Възможни били различни форми на намеса, включително участие в събранията на акционерите или на управителния съвет.

69      Всъщност според Съвета, ако държавата контролира дадено дружество, то има намеса в решенията му от нейна страна, макар и да няма „вмешателство“ от нейна страна в търговските решения или да няма „манипулация“ или „присвояване“, както изисква Audace. В този случай решенията на дружеството щели да бъдат решения на държавата, приети съгласно упражнявания от нея общ контрол, и щяло непременно да става въпрос за решения от вида на посочените в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Така според Съвета, ако притежаването на акции от държавата се изразява в държавен контрол, то води и до намеса на държавата, която по дефиниция е значителна.

70      Съветът подчертава, че по силата на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент намесата на държавата и цените при пазарни условия са два различни въпроса и проверката дали цените и разходите отразяват пазарните стойности не е единствената цел на условията за предоставяне на СПИ. Всъщност, както било видно от употребата на съединителния съюз „и“ в текста на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, даден износител трябвало да докаже наличието на два отделни факта: първо, че решенията му се взимат, като се отчитат сигналите на пазара, второ, че решенията му се взимат без значителна намеса на държавата. Ето защо Съветът отбелязва, че доказателствата относно цените по конкретни сделки са ирелевантни по отношение на въпроса за влиянието на държавата и той не обсъжда изложеното по този въпрос в жалбата на жалбоподателя.

71      Впрочем той смята, че ако се изискват доказателства за конкретни търговски решения, за износителя щяло да бъде практически невъзможно да докаже, че първият критерий е изпълнен. Следователно по принцип било достатъчно износителят да докаже, че като цяло не е контролиран от държавата и че осъществява дейност, без да понася значително влияние от страна на държавата, тъй като това показвало, че няма и намеса на държавата в търговските му решения.

72      От друга страна, Съветът оспорва наличието на установена практика, съгласно която институциите преценявали подробно мерките за възпрепятстване на намесата на държавата, предприети от износителя, по отношение на когото се извършва разследване. Във всеки случай Съветът смята, че в хода на разследването жалбоподателят не е доказал, че действително е приел мерки, за да попречи на влияние от страна на държавата. Той посочва, че релевантни мерки в това отношение могли да бъдат например мерките във връзка със състава на управителния съвет (чийто членове нямало да бъдат нито държавни служители, нито лица, свързани с държавата) или мерките във връзка с правото на глас (възпрепятстващи формирането на блокиращо малцинство от публичноправния акционер, което щяло да позволи на мнозинството акционери, които не са публичноправни, да контролират дружеството). Единствената мярка, на която се позовава жалбоподателят обаче бил китайският закон за дружествата, който не представлява приета от жалбоподателя мярка. Всъщност според Съвета, ако китайският закон за дружествата можел сам по себе си да попречи на влияние от страна на държавата, всички контролирани от държавата дружества щели да могат съгласно подобен закон да поискат предоставяне на СПИ, което би имало за последица да направи практически безпредметна преценката на последния.

73      Що се отнася до сравнението между положението на жалбоподателя с това на предприятие от страна с пазарна икономика, Съветът подчертава, че то не отчита обстоятелството, че КНР все още е страна без пазарна икономика и че в този контекст по дефиниция контролираните от държавата предприятия не осъществяват дейност в условията на пазарна икономика.

74      Съветът посочва още, че от конкретните за всеки случай обстоятелства зависи дали участието на държавата в целия процес по взимане на решения е достатъчно, за да представлява „намеса“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. В случая институциите заключили, че посочените в обжалвания регламент мотиви за отказ, „разгледани в тяхната съвкупност“, били достатъчни, за да се направи изводът, че жалбоподателят не е доказал, че осъществява дейност без намеса на държавата.

75      На последно място, Съветът твърди, противно на изтъкнатото от жалбоподателя, че посочените в съображение 13 от обжалвания регламент мотиви са подкрепени от административната преписка.

76      Първо, Съветът отбелязва, че изводът на институциите, според който, без да притежава мажоритарния пакет акции, държавата контролира жалбоподателя, се основава на преценка на разпределението на акциите. Всъщност акционерното участие на държавата (40,98 %) било изключително концентрирано, тъй като било разпределено само между три публичноправни структури, докато частното акционерно участие (59,02 %) било разпръснато между много лица, като по този начин позволявало на публичноправните акционери да контролират събранията на акционерите. Впрочем обстоятелството, че неравномерното разпределение на публичноправното акционерно участие спрямо частното акционерно участие позволява на държавата да контролира дружеството, се потвърждавало от начина на представляване на акциите на годишното събрание на акционерите, проведено в хода на разследването и по време на което 90 % от представляваните акции се притежавали от държавата или публични предприятия.

77      Второ, Съветът отбелязва, че след като членовете на управителния съвет на жалбоподателя са избрани по време на събранията на акционерите, които, както е видно от посоченото по-горе, се контролират от публичноправните акционери, то de facto последните са назначили управителния съвет.

78      Трето, що се отнася до състава на управителния съвет, Съветът твърди, че от таблица, предоставена от жалбоподателя в писмото от 10 септември 2003 г. в отговор на искане за сведения от страна на Комисията, ясно е видно, че само двама от деветимата членове на управителния съвет не са свързани с държавата. Всички останали членове били наети от публични или контролирани от държавата предприятия или учреждения. В страна без пазарна икономика обаче можело да се предположи, че държавата контролира всички икономически дейности и следователно трудно можело да се приеме, че служителите в публичноправни или контролирани от държавата структури не понасяли влияние от работодателя си, а именно държавата, и не действали по същия начин както държавните служители.

 Съображения на Първоинстанционния съд

79      Следва да се припомни, че в съображение 13 от обжалвания регламент Съветът установява следното:

„Макар мажоритарният дял от акционерния капитал на фирмата да е собственост на частни лица поради широкото разпределение на акции, които не са собственост на държавата, предвид факта, че държавата държи най-големия пакет акции, беше констатирано, че фирмата е контролирана от държавата. Бордът на директорите е на практика назначен от държавния акционер и по-голямата част от директорите в борда са или висши държавни служители, или представители на държавни предприятия. Това доведе до заключението, че фирмата е под значителен държавен контрол и влияние.“

80      В самото начало следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя (вж. точка 56 по-горе) институциите съвсем не са посочили, нито в обжалвания регламент, нито в хода на разследването, че държавата участва пряко в приемането на решенията, свързани с ежедневното управление на жалбоподателя, че публичноправните акционери нарушават правата и законните интереси на дружеството и на останалите акционери или че начинът, по който държавата е придобила участието си, е несъвместимо с условията на пазарна икономика. С изключение на твърденията във връзка с управителния съвет на жалбоподателя, институциите се ограничават до това да установят наличието на държавен контрол въз основа на съображения, свързани с разпределението на акционерното участие в жалбоподателя, без да се произнасят по въпроса по какъв начин по-конкретно този контрол е или може да се упражнява на практика. Жалбоподателят обаче не оспорва твърдението на Съвета, според което събранията на акционерите, включително тези, на които се решава въпросът за състава на управителния съвет, са контролирани от публичноправните акционери.

81      Ето защо следва да се провери дали изводът за такъв контрол от държавата позволява да се обоснове отказът да се предостави СПИ.

82      В това отношение следва да се отбележи, че „контролът“ или „влиянието“ на държавата не представлява условие, изрично предвидено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Ето защо следва да се провери дали, както подържа Съветът, установеният в конкретния случай контрол на държавата задължително включва наличието на „значителна намеса“ от нейна страна по смисъла на тази разпоредба.

83      Следва да се припомни, че според изискването на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент за да се ползва от СПИ, съответният производител износител трябва по-конкретно да представи достатъчно доказателства, че „решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително, например, суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение“.

84      От текста на тази разпоредба ясно е видно, че наличието на значителна намеса на държавата трябва да се преценява с оглед на начина, по който се взимат „решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали“. Всъщност разпоредбата изисква от съответния производител износител да докаже, че решенията му се взимат, от една страна, „в отговор на сигнали от пазара“ и от друга — „без значителна намеса на държавата“. Впрочем употребата на израза „в това отношение“ засилва в по-голяма степен връзката между релевантните решения и намесата на държавата. Следователно действия на държавата, които не могат да окажат влияние върху тези решения, не могат да представляват „значителна намеса“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

85      Освен това с оглед на текста на тази разпоредба, на целта ѝ и на контекста, в който е приета, понятието „значителна намеса на държавата“ не може да се приравнява на всяка форма на влияние върху дейността на дадено предприятие или на всяка форма на участие в процеса по взимане на решения, а трябва да се разглежда като действие на публичните власти, което може да доведе до несъвместимост на решенията на предприятието с условията на пазарна икономика.

86      Всъщност самата употреба на израза „значителна намеса“ свидетелства за волята на общностния законодател да позволи определена степен на влияние на държавата върху дейността на дадено предприятие или на участие в процеса по взимане на решения в него, които нямат никакви последици по отношение на начина за взимане на решения относно цените и разходите за вложени материали.

87      Следва да се отбележи също, че съгласно член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент с условията, посочени в член 2, параграф 7, буква в), от първо до пето тире, се цели да се определят производителите, по отношение на които се провежда антидъмпингово разследване, за които „условията на пазарна икономика преобладават […] по отношение на производството и продажбата на подобния разглеждан продукт“ (член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент; вж. също петото съображение от Регламент № 905/98) и които „действа[т] в условията на пазарна икономика“ (член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент). От друга страна, прилагането на посочените в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент правила предполага, че трябва да са налице някои данни като реално платената или подлежаща на плащане цена, производствения разход и продажбите „при обичайни търговски условия“, които се отнасят главно до продукта, предмет на разследване (член 2, параграф 1 от основния регламент). Именно в този контекст критериите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, изискват предприятията, които желаят да се ползват от СПИ, да осъществяват дейност при условията на пазарна икономика и цените, разходите и основният комплект счетоводна документация да бъдат достоверни (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2003 г. по дело Changzhou Hailong Electronics & Light Fixtures и Zhejiang Yankon/Съвет, T‑255/01, Recueil, стр. II‑4741, точка 41).

88      Следователно се налага изводът, че с разглежданото условие се цели да се провери дали релевантните решения на съответните производители износители се основават на чисто търговски съображения, характерни за предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, или дали те са повлияни от други съображения, характерни за централизираните държавни икономики.

89      В това отношение следва да се заключи, че Съветът основателно отбелязва, че за целите на тълкуването и прилагането на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент следва да се отчита обстоятелството, че посочените в член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент държави не се смятат за държави с пазарна икономика въпреки проведените в тях реформи (вж. в този смисъл Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе, точки 51 и 52). Става въпрос за преценка от общностния законодател на икономическото, правното и политическото положение в тези трети страни, която е изрично предвидена в член 2, параграф 7 от основния регламент и обосновава специалното третиране на вноса от тези държави, що се отнася до определянето на нормалната стойност. Ето защо трябва да се предположи, че до доказване на противното условията, в които предприятията в тези страни осъществяват дейност, не са сравними с тези в страните с пазарна икономика.

90      Така по-специално в контекста на страна без пазарна икономика обстоятелството, че установено в тази страна дружество се контролира от държавата може да породи съмнения за това дали последната не излиза извън ролята на обикновен акционер, спазващ правилата на пазара, и дали управителните органи на дружеството са достатъчно независими от държавата, за да могат да взимат самостоятелни решения, що се отнася до цените и разходите за вложени материали, в отговор на сигнали от пазара, отразяващи предлагането и търсенето. От друга страна, следва да се отбележи, че от член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, съгласно който решенията на предприятията „се взимат“, е видно, че общностният законодател изисква именно процесът по взимане на решения в съответното предприятие да протича без каквато и да е значителна намеса от държавата. Така то трябва да докаже, че решенията му относно цените и разходите за вложени материали се взимат самостоятелно, основават се на характерни за пазарната икономика съображения, а именно по-конкретно на гарантирането на възможно най-висока печалба, и че не са повлияни от съображения, характерни за дейността на публичните власти. При все това взимането на самостоятелни и продиктувани от търговски съображения решения по принцип е присъща на частния сектор характеристика и следователно при упражняване на широкото право на преценка, с което те разполагат в тази област, общностните институции основателно отчитат при проверка на представените от съответния производител доказателства обстоятелството, че съответното предприятие се контролира от държавата.

91      Установеният в конкретния случай държавен контрол обаче сам по себе си не е несъвместим с приемането на търговски решения от съответното предприятие съгласно условията на пазарна икономика, и по-конкретно не означава, че решенията му относно цените и разходите за вложени материали са продиктувани от съображения, неприсъщи за предприятие, осъществяващо дейност в подобни условия.

92      При все това подходът, застъпен от Съвета в хода на производството и произтичащ от съображение 13 от обжалвания регламент, който приравнява държавния контрол на „значителна намеса на държавата“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, води до това по принцип контролираните от държавата дружества да не могат да се ползват от СПИ независимо от конкретния фактически, правен и икономически контекст, в който те осъществяват дейност, и по-специално от въпроса дали са представили достатъчно доказателства, за да докажат, че държавата не надхвърля ролята на обикновен акционер в страна с пазарна икономика, че решенията на предприятието се взимат самостоятелно и независимо от съображения, характерни за дейността на публичните власти, и че следователно тези решения са продиктувани единствено от чисто търговски съображения, характерни за предприятие, осъществяващо дейност в условията на пазарна икономика.

93      По-специално, в този контекст следва да се отбележи, че твърденията на Съвета във връзка с назначаването и състава на управителния съвет на жалбоподателя не позволяват с оглед на преписката да се постави под съмнение обстоятелството, че упражняваният от държавата контрол по отношение на дружеството не надхвърля пределите на нормалните пазарни механизми, както твърди жалбоподателят.

94      Всъщност, от една страна, що се отнася до назначаването на управителния съвет, от преписката е видно, че държавата или публичноправните субекти нямат възможност да назначават пряко един или повече от членовете на управителния съвет. Всъщност, както жалбоподателят доказва в искането за предоставяне на СПИ, съгласно устава членовете на управителния съвет се избират от общото събрание. Впрочем посоченото не е оспорено от институциите и, напротив, от преписката, както и от доводите на Съвета е видно, че посоченото в съображение 13 от обжалвания регламент твърдение се отнася именно до обстоятелството, че поради разпръснатостта на частното акционерно участие, позволяваща на публичноправните акционери да контролират общото събрание, последните на практика определят състава на управителния съвет. Това обстоятелство само по себе си обаче не позволява да се заключи, че публичноправните акционери се намират в различно положение или действат по различен начин от миноритарен частен акционер, който поради разпръснатостта на мажоритарното акционерно участие би упражнявал фактически контрол върху събранията на акционерите. Поради това то също не може да бъде основание за отказ да се предостави СПИ на жалбоподателя.

95      От друга страна, що се отнася до състава на управителния съвет, с оглед на преписката и доводите на Съвета се налага изводът, че твърденията във връзка с наличието на връзки между мнозинството членове на управителния съвет и държавата също се основават само на обстоятелството, че жалбоподателят се контролира от държавата. Всъщност, въпреки че институциите не са повдигнали възражение по отношение на двама от деветимата членове на управителния съвет, те възразяват, че трима други членове на управителния съвет се намират в трудово правоотношение (що се отнася до „генералния директор“ и „заместник-генералния директор“) или са сключили договор за предоставяне на услуги (що се отнася до председателя на управителния съвет) с жалбоподателя, при положение че последният се контролира от държавата. Това обстоятелство само по себе си обаче не може да се смята за несъвместимо с условията на пазарна икономика и не позволява при липса на други данни за връзката им с държавата да се твърди, че решенията на тези лица в рамките на управителния съвет са продиктувани от съображения, които са характерни за дейността на публичните власти. При тези условия, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя относно останалите членове на управителния съвет, следва да се отхвърли възражението, че мнозинството от членовете на управителния съвет са свързани с държавата, което би било несъвместимо с условията на пазарна икономика.

96      Ето защо се налага изводът, че изложените в съображение 13 от обжалвания регламент съображения не съдържат елемент, позволяващ в по-голяма степен да се обоснове отказът да се предостави СПИ в конкретния случай. По-конкретно с оглед на преписката изводът на Съвета, според който жалбоподателят понася „значително влияние и значителен контрол от държавата“, е равнозначен само на твърдението за наличие на държавен контрол върху жалбоподателя.

97      Така, като се има предвид, че критерият за държавния контрол не е предвиден изрично сред посочените в разглежданата разпоредба условия, подходът на Съвета е несъвместим със системата, която самият той установява, като с Регламент № 905/98 въвежда член 2, параграф 7, букви б) и в) в основния регламент, който се базира на проверката от общностните институции дали във всеки отделен случай производителите износители, по отношение на които се извършва антидъмпингово разследване и които желаят да се ползват от СПИ, са представили достатъчно доказателства.

98      Ето защо следва да се заключи, че жалбоподателят основателно отбелязва, че възприетите в съображение 13 от обжалвания регламент мотиви показват, че за да преценят дали той е представил достатъчно доказателства или не, институциите прилагат критерий, който не е предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Всъщност, макар контролът на държавата върху дадено предприятие да може евентуално да се вземе предвид, сам по себе си той не е достатъчен, за да се докаже наличието на „значителна намеса на държавата“ по смисъла на тази разпоредба.

99      Безспорно тежестта на доказване се носи от производителя износител, който желае да се ползва от СПИ. При все това трябва да се отбележи, че в конкретния случай жалбоподателят е представил пред Комисията различни доказателства, с които цели да докаже, че отговаря на условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Тези доказателства обаче са приети за ирелевантни поради приравняване на държавния контрол на „значителна намеса на държавата“ по смисъла на тази разпоредба.

100    Така жалбоподателят е представил доказателствата, които впрочем са поискани от самата Комисия във въпросника за поискалите да се ползват от СПИ производители и които са свързани с решенията, приети в хода на разследването в областта на цените и разходите, преговорите във връзка със сключването на договори, промените на цените, регулаторната среда (в областта на цените, разпространението и лицензиите за износ) и процеса за взимане на решения в дружеството. В това отношение следва да се отбележи, че Съветът не оспорва доводите на жалбоподателя, съгласно които Комисията е проверила документите във връзка с цените, разходите и закупуването на вложените материали по време на проверката на място и не е изразила резерви по отношение на тяхната достоверност. За сметка на това Съветът изрично признава в хода на производството, че общностните институции смятат, че свързаните с конкретни търговски решения доказателства не са релевантни за преценката дали е изпълнено условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, и по-конкретно дали тези решения са приети без значителна намеса на държавата.

101    Също така нито текстът на обжалвания регламент, нито материалите от преписката по разследването позволяват да се заключи, че институциите са отчели доказателствата, представени от жалбоподателя в искането за предоставяне на СПИ — и многократно повторно изтъквани в хода на разследването — относно гаранциите, налични в неговия устав, в китайския закон за дружествата и в правилата за котиране на борсата в Шанхай, за да преценят в каква степен тези гаранции представляват достатъчни доказателства, удостоверяващи, че решенията на жалбоподателя относно цените и разходите за вложени материали са взети без значителна намеса на държавата. Това важи и за доказателствата във връзка с поведението на публичноправните и частните акционери при гласуването на общото събрание и доказателствата във връзка с източника на държавното участие. По-конкретно тези доказателства не са разгледани в частта от съобщението от 5 декември 2003 г., озаглавена „Влияние на държавата“. Посоченото важи и за писмото от 6 април 2004 г., с което Комисията потвърждава решението си за отказ да предостави СПИ на жалбоподателя.

102    От всичко посочено по-горе следва, че изброените в съображение 13 от обжалвания регламент обстоятелства не позволяват да се обоснове изводът на Съвета, изведен в съображение 15 от този регламент, според който жалбоподателят не отговаря на всички критерии, определени в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

103    Тези съображения не са поставени под съмнение от доводите на Съвета, изведени от обстоятелството, че съгласно съдебната практика общностните институции разполагат с широко право на преценка в хипотеза като разглежданата в конкретния случай.

104    Всъщност посочените по-горе съображения не се основават на преценка на фактически, правни и политически положения, за които институциите разполагат с широко право на преценка в тази област, а произтичат от определянето на обхвата на релевантните правни разпоредби, установени от Съвета. В рамките на своя контрол за законосъобразност обаче общностният съд упражнява пълен контрол по отношение на правилното прилагане от институциите на релевантните правни разпоредби (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 7 ноември 2007 г. по дело Германия/Комисия, T‑374/04, Сборник, стр. II‑4431, точка 81).

105    Всъщност следва да се подчертае, че с член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, и по-специално като предвижда точни критерии за предоставянето на СПИ, Съветът ограничава собственото си право на преценка, впрочем за да отчете „променените икономически условия“ в Китай (пето съображение от Регламент № 905/98). Така преценката му с оглед на това изискване трябва да се извърши в пределите на тези правни разпоредби и упражняването на широкото право на преценка в тази област не може да доведе до поставянето на условия за предоставяне на СПИ, които надхвърлят посочените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

106    От друга страна, следва да се припомни, че когато общностните институции разполагат с широко право на преценка, спазването на предоставените от общностния правен ред гаранции в административното производство е от още по-голямо значение и че тези гаранции включват по-конкретно задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни, правото на заинтересованото лице да изрази гледната си точка, както и правото за него да се издаде решение с пълни мотиви (вж. Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 63). Следователно в случай като конкретния, макар общностният съд да не може да се намесва в преценката, запазена за общностните органи, той все пак трябва да провери, че в рамките на проверката, която институциите са длъжни да извършат за целите на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, те са взели предвид всички релевантни доказателства, представени от производителя износител, и са ги преценили с цялата дължима грижа (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, посочено по-горе, точка 64). Както обаче беше посочено по-горе, неправилно тълкуване на приложимите в конкретния случай правни разпоредби е довело до това институциите да не вземат предвид представените от жалбоподателя доказателства.

107    Освен това следва да се отбележи, че Съветът основателно поддържа, че методът за определяне на нормалната стойност на даден продукт, уреден в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, е изключение от специфичния метод, предвиден за тази цел в член 2, параграф 7, буква а), като по принцип последният се прилага в случай на внос от страни без пазарна икономика и следователно трябва да се тълкува стеснително (Решение по дело Changzhou Hailong Electronics & Light Fixtures и Zhejiang Yankon/Съвет, точка 87 по-горе, точка 39 и Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе, точка 50). Посоченото обаче не може да валидира подхода на Съвета, който по принцип приравнява държавния контрол, посочен в съображение 13 от обжалвания регламент, на „значителна намеса на държавата“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире, като при това не отчита доказателствата относно конкретния фактически, правен и икономически контекст, в който жалбоподателят осъществява дейност. Всъщност, както беше установено, този подход води до предвиждане на условия за предоставяне на СПИ, надхвърлящи посочените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

108    На последно място, не следва да се уважава направеното от жалбоподателя искане Първоинстанционният съд да се произнесе по въпроса дали предоставените от първия доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнено условието в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, тъй като тази преценка трябва да се извърши от общностните институции. Както Съветът основателно подчертава, общностните институции следва да преценят във всеки отделен случай дали представените от производителя износител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че предвидените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент условия са изпълнени, а общностният съд — да провери дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (вж. в този смисъл Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе, точки 52 и 53). Ето защо Първоинстанционният съд не следва да извършва такава проверка вместо съответните институции.

109    От посоченото по-горе следва, че настоящите оплаквания трябва да се приемат.

 По оплакванията във връзка с преценката на Съвета относно определянето на експортните цени на жалбоподателя

110    Жалбоподателят смята, че отказът да му се предостави СПИ не може да се основава на преценката на Съвета относно определянето на експортните му цени. От една страна, той отбелязва по същество, че експортните цени не са релевантни за разглеждането на искането за предоставяне на СПИ и че следователно Съветът неправилно е тълкувал член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент. От друга страна, преценката на Съвета по отношение на определянето на експортните цени на жалбоподателя била опорочена поради явна грешка.

 По оплакването във връзка с неправилно тълкуване на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент

–       Доводи на страните

111    Жалбоподателят твърди, че като се има предвид, че процедурата по потвърждаване на договорите за износ от Организацията на вносителите и износителите на метали, минерали и химикали към Китайската търговска палата (наричана по-нататък „CCCMC“) се отнася до експортните цени, а не до продажбите на разглеждания продукт на китайския вътрешен пазар, тя не може да бъде валидно основание за отказа да се предостави СПИ на жалбоподателя. Според него преценката на Съвета в противоположен смисъл произтича от тълкуване на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, което е несъвместимо с общата структура на антидъмпинговото споразумение, на Протокола за присъединяване на КНР към СТО и на основния регламент.

112    В това отношение той отбелязва, че член 2, параграф 7 от основния регламент, както и член 15 от Протокола за присъединяване на КНР към СТО, се отнасят до определянето на нормалната стойност и се основават на отчитането на продажбата на разглеждания продукт на китайския вътрешен пазар. За сметка на това експортните цени представлявали различно понятие в рамките на основния регламент, което било уредено от различни разпоредби. Жалбоподателят смята, че това тълкуване се потвърждава от преамбюла на Регламент № 905/98, от съдебната практика (Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе) и от трайната практика на институциите, които, за да преценят дали е налице „значителна намеса на държавата“, винаги вземали предвид решенията относно цените на разглеждания вътрешен пазар, а не експортните цени.

113    Съветът твърди, че обстоятелството, че процедурата за потвърждаване на договорите от CCCMC се отнася само до операциите по износ е ирелевантно. Той смята, че жалбоподателят смесва условията за предоставяне на СПИ с определянето на нормална стойност и изчислението на експортната цена, в случай че е предоставен СПИ. За да се предостави СПИ обаче, износителят трябвало да представи достатъчно доказателства, че няма намеса на държавата по отношение на цените и продажбите на предприятието. Това условие не било изпълнено, ако има намеса на държавата по отношение на експортните цени. От друга страна, Съветът подчертава, че в Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, точка 34 по-горе (точки 94—109) Първоинстанционният съд специално разглежда изводите на институциите относно контролираните от държавата експортни цени.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

114    Макар жалбоподателят основателно да отбелязва, че член 2, параграф 7 от основния регламент се отнася до определянето на нормалната стойност — като в рамките на основния регламент това понятие е различно от понятието за експортни цени — от посоченото не следва, че поведението на съответните производители износители по отношение на експортните цени е напълно ирелевантно за целите на прилагането на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент.

115    Всъщност съгласно тази разпоредба определянето на нормалната стойност в съответствие с посочените в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент правила се обуславя от доказването от съответния производител, че той осъществява дейност в условията на пазарна икономика. Няма основание да се смята обаче, че „условията на пазарна икономика“ би трябвало да се отнасят единствено до дейността на разглеждания производител в рамките на страната му. Напротив, не може да се отрече, че липсата на ограничения по отношение на дейността по износ и по-конкретно свободното договаряне на експортните цени представляват присъщи на пазарната икономика характеристики.

116    Впрочем тезата на жалбоподателя не се подкрепя от текста на петте тирета от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, в които се посочват доказателствата, които производителят трябва да представи, за да може да се разглежда като осъществяващ дейност в условията на пазарна икономика. Всъщност от тези разпоредби ни най-малко не е видно, че те се отнасят единствено до дейността на съответните производители в рамките на страната им. По-специално, посочването на „решенията на дружествата във връзка с цените“ не е придружено с резерва, съгласно която тези решения да трябва да се отнасят единствено до вътрешния пазар на производителя.

117    Що се отнася до точка 15, буква а) от Протокола за присъединяване на КНР към СТО, на която се позовава жалбоподателят, тя също препраща към критериите за „условията на пазарна икономика“, що се отнася по-конкретно до продажбата на сходен продукт, без в нея да се посочва, че става въпрос само за продажби на вътрешния пазар.

118    Ето защо се налага изводът, че жалбоподателят не е доказал, че понятието „условия на пазарна икономика“, употребено едновременно в основния регламент и в Протокола за присъединяване на КНР към СТО, не се отнася до експортните цени. Поради това евентуалните ограничения на свободата да се определят експортни цени биха могли надлежно да обосноват отказа да се предостави СПИ и следователно институциите не са допуснали грешка в това отношение.

119    На последно място, следва да се отбележи, че в становището си от 16 декември 2003 г. самият жалбоподател признава, че анализът на продажбите за износ е релевантен в контекста на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Всъщност той твърди, че ако държавата възпрепятства износа поради прекалено ниски цени, Комисията трябва да вземе предвид това при преценката на наличието на значителна намеса на държавата, като същевременно поддържа, че хипотезата не е такава, що се отнася до разглеждания продукт.

120    Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

 По оплакването във връзка с явна грешка в преценката на Съвета относно определянето на експортните цени на жалбоподателя

–       Доводи на страните

121    Жалбоподателят твърди по същество, че е доказал, че експортните му цени са определени свободно единствено въз основа на търговски съображения и без никаква намеса на държавата. Ето защо преценката на Съвета относно процедурата по потвърждаване на договори за износ от CCCMC била опорочена поради явна грешка.

122    В това отношение, на първо място, жалбоподателят се позовава на доказателствата и поясненията, представени пред Комисията и впоследствие разгледани от последната при проверката ѝ на място, които позволявали да се установи, че решенията му във връзка с цените се основават на чисто търговски съображения и не са нито продиктувани, нито контролирани от държавата. Той доказал по-конкретно, че не е необходимо разрешение за продажба на съответния продукт на вътрешния или световния пазар и че от действията на държавни структури не произтичало никакво регулиране на цените.

123    На второ място, що се отнася до CCCMC, жалбоподателят пояснил, че тази организация не се ръководи, нито контролира от държавата, а че е неправителствена организация, основана от членовете си. От друга страна, той твърди, че преписката по разследването съдържа доказателства, удостоверяващи, че индикативната цена не е определена от CCCMC, а от самите китайски производители на глифозат, и че не става въпрос за задължителна минимална експортна цена, а за ориентировъчна индикативна цена. Така не се изисквало тази цена да се „спазва“, тъй като процедурата по потвърждаване на договорите за износ била обикновена формалност.

124    По-специално, жалбоподателят пояснил, че китайските производители на глифозат се постигнали съгласие помежду си относно необходимостта от индикативни експортни цени (guided export pricing), за да се намалят до минимум рисковете от антидъмпингови разследвания на външните пазари. Ролята на CCCMC в това отношение била да улесни координацията и да осигури секретарско обслужване. Така жалбоподателят посочва, че данните в основата на индикативната цена за следващата година идват от китайските производители, които представят индивидуалните си предложения на CCCMC. При все това действителните експортни цени били определяни от всеки производител въз основа на преговори, водени с клиентите при равни условия. Впоследствие копие от свързания с преговорите договор за износ се представял пред CCCMC, чиято роля била да въведе данните от договора в база данни и да потвърди договора, без да има намеса от нейна страна по отношение на експортните цени. Събраните от CCCMC сведения били използвани за информиране на китайските производители на глифозат относно експортните цени на равни интервали от време и по общ и неповерителен начин. Според жалбоподателя износителят показвал на митническите власти потвърдения от CCCMC договор, вследствие на което те извършвали митническо оформяне.

125    На трето място, жалбоподателят твърди, че е доказал, че всички договори за износ, сключени от него в периода на разследването, са потвърдени от CCCMC независимо от цената и следователно, че твърдяната минимална експортна цена не е задължителна и със сигурност не е задължителна за него. В това отношение той се позовава на редица доказателства, които представил в хода на разследването и които били проверени от Комисията по време на проверката ѝ на място като копия от договори и фактури за износ или пълни списъци с продажбите му за износ в Общността и на други пазари в периода на разследването, като във всички тези документи са посочени цените — включително средната единична цена при продажбите за износ — които били по-ниски от индикативната цена. Той представил и удостоверение от CCCMC, в което се потвърждава, че последната е потвърдила всички договори за износ на глифозат от жалбоподателя през периода на разследването.

126    Жалбоподателят посочва още, че институциите не са взели предвид доводите и доказателствата, представени от него на различните етапи на разследването, като излагат идентични мотиви по отношение на ролята на CCCMC в различните си писмени изявления и в обжалвания регламент. По този начин те не спазили изискванията за справедливост, обективност и безпристрастност, не изпълнили задължението за извършване на проверка с дължимата грижа и нарушили принципа на добра администрация.

127    От друга страна, жалбоподателят твърди, че доводът на Съвета, изведен от обстоятелството, че само двама производители от КНР са поискали да им се предостави СПИ, представлява „чиста спекулация“ и е „недопустим“. Във всеки случай той отбелязва, че в действителност редица китайски износители са били заплашени от настъпателните действия, предприети срещу тях от Monsanto в рамките на антидъмпинговите разследвания, извършвани почти едновременно в целия свят, и предпочели да избегнат изразходването на допълнителни средства за защита на пазара в Съюза. Audace също обръща специално внимание на този въпрос, като отбелязва, че този довод на Съвета свидетелства за повърхностното и предубеденото отношение на последния към оценката, която трябва да извърши по настоящото дело.

128    На последно място, жалбоподателят твърди, че ако преценката на Съвета се отнася до положение, в което CCCMC би могла да откаже да потвърди договор за износ поради цената, тази възможност не можела да обоснове отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ, като се има предвид установената от нея практика и липсата на действително изразен отказ от потвърждаване. Всъщност право на вето, без да може да се прибягва до това право, не можело да представлява намеса на държавата, а още по-малко — значителна намеса на последната. Във всеки случай той поддържа, че е доказал, че въпросният механизъм не е създаден, за да позволи подобна намеса.

129    От друга страна, жалбоподателят отбелязва, че формалности, които трябва да се изпълнят в случай на износ, нерядко се предвиждат дори в Съюза. Например в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) за хранителните продукти било задължително издаването на лицензия за износ. Той подчертава, че постоянно има намеса от страна на правителствата, както на микроикономическо, така и на макроикономическо равнище, в икономиката на всички страни с пазарна икономика и въвеждането на антидъмпингови мита било класически пример за подобна намеса с оглед защита на местната промишленост. Следователно разликата между система на пазарна икономика и друга система се определяла от въвеждането на понятие за степен („значителна“) в понятието „намеса на държавата“.

130    Съветът твърди по същество, че е установена много ефикасна система на контрол, че тя се ръководи от държавата посредством CCCMC и митническите органи и че следователно тя представлява намеса на правителството на КНР в определянето на експортните цени на жалбоподателя. При тези условия действително определената от жалбоподателя цена и по-конкретно обстоятелството, че CCCMC потвърдила договори, в които цените са по-ниски от „минималната цена“, били ирелевантни.

131    В това отношение Съветът отбелязва, че в отговора си на искането на Комисията за допълнителни сведения жалбоподателят пояснява, че в рамките на CCCMC съществува координационна група на износителите на глифозат, която се събира, за да определи „минималната цена“, подходяща за продажбите за износ. По-голямата част от износа се извършвала при цени, по-високи от тази „минимална цена“, чийто размер останал непроменен през период от две години. Според жалбоподателя всички договори за износ трябва да се представят пред CCCMC, която проверява продажните цени и потвърждава договорите, ако продажната цена е по-висока от „минималната цена“. Правителството на КНР наредило на китайските митнически органи да разрешават износа само ако договорът е потвърден от CCCMC.

132    Съветът отбелязва, че в последващо писмо жалбоподателят посочва, че не се е изразил правилно, като е използвал израза „минимална цена“ и че задачата на CCCMC се изразява само в проверка на цената на договора. При все това Съветът подчертава, че като поддържа, че CCCMC е потвърдила договори, чиито цени са по-ниски от „минималната цена“, жалбоподателят не твърди, че CCCMC няма право да отказва да потвърди договор, чиято цена е по-ниска от „минималната цена“. Според Съвета обаче, ако тя не разполага с това право, цялата система за одобряване не могла да осъществява целта, за която е създадена, а именно да гарантира, че определянето на цената на износ на глифозат с произход от КНР не води до започването на антидъмпингови разследвания в чужбина.

133    Що се отнася до довода на жалбоподателя, според който CCCMC не се ръководи, нито контролира от държавата и „минималната цена“ не се определя от CCCMC, а от самите китайски производители на глифозат, Съветът смята, че той е в противоречие с текста на извадка от информационна брошура на CCCMC, в която се посочва следното:

„Правителството, промишлеността и предприятията понасят значителни загуби в резултат от продажбите на ниски цени, те водят до образуване в чужбина на антидъмпингови процедури по отношение на съответната промишленост и предприятия. За да се поддържа строга система на износ и да се защитят интересите на промишлеността, правителството прие мерки, съгласно които на CCCMC се предоставя правомощието да потвърждава договорите и да проверява експортните цени с оглед на митническо оформяне“. (премахнато е подчертаването от Съвета).

134    Освен това според Съвета, макар да изглежда, че цената е определена от всички производители на глифозат, всъщност тя е определена от държавата, тъй като по-голямата част от производителите са публични предприятия или контролирани от държавата предприятия. В това отношение Съветът отбелязва, че между 39-те производители на глифозат в КНР, посочени в молбата за преразглеждане, само двама са поискали да им се предостави СПИ. Съветът прави извод от посоченото, че 37-те производители сами са заключили, че не отговарят на условията, необходими за предоставяне на СПИ, което означава, че били притежавани или контролирани от държавата.

135    Съветът отбелязва, че като се има предвид, че митническите органи разрешават износ само ако договорът е потвърден от CCCMC, последната може да се противопостави на всеки износ, който не е съобразен с „минималната цена“. Според него това действително задължава износителите, сред които жалбоподателят, да се съобразяват с „минималната цена“, макар CCCMC понякога да е потвърдила и операции по износ, при които експортната цена е по-ниска от тази цена.

136    На последно място, в отговор на доводите на жалбоподателя, съгласно които формалностите, които следва да се изпълнят в случай на внос, не се предвиждат рядко, Съветът твърди, че намесата на държавата в пазарна икономика, в която по принцип всички дружества осъществяват дейност съгласно критериите на пазара, дори когато се притежават от държавата, не могла да се сравнява с намесата, която е налице в страна без такава икономика, в която контролирано от държавата дружество не осъществява дейност съгласно критериите на пазара. Впрочем според Съвета въвеждането на подобна обща рамка, в която дружествата осъществяват дейност, макар да оказва въздействие върху решенията на дружествата, включително в областта на цените, не представлява намеса на държавата по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

–       Съображения на Първоинстанционния съд

137    В самото начало следва да се заключи, че, както беше отбелязано по-горе, евентуалните ограничения на свободата да се определят експортни цени трябва да се вземат предвид при преценката на въпроса дали са изпълнени посочените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент условия. Така жалбоподателят следва да докаже по-конкретно, че продажбите му за износ съответстват на поведението на предприятие, осъществяващо дейност в условията на пазарна икономика, и по-специално, че свободно определя експортните цени в зависимост от чисто търговски съображения и без значителна намеса на държавата.

138    В това отношение следва да се отбележи, че в искането за предоставяне на СПИ в отговор на въпросите, поставени от Комисията във въпросника ѝ за производителите, които желаят да получат посочения статут, жалбоподателят посочва по същество, че разполага с всички необходими права за износ и внос, че продажбите му за износ произтичат от преговори, основани на търговски параметри, и че няма никаква намеса на държавата при определяне на цените, количествата, условията и режима на продажба. Той представя и поисканите от Комисията доказателствени документи, сред които по-конкретно списък на осъществените в Общността продажби през периода на разследването и списък, в който е посочен броят на осъществените за всеки месец продажби за износ на съответния продукт, както и средномесечния размер на цените на продажбата за износ през периода на разследването.

139    Както е видно от обжалвания регламент (съображение 14, пояснено в съображение 17) и както Съветът посочва в хода на производството, институциите все пак смятат, че посредством механизма за потвърждаване на договорите за износ от CCCMC, към който жалбоподателят насочва вниманието им, държавата упражнява значителен контрол върху жалбоподателя, що се отнася до определянето на експортните цени на съответния продукт, по несъвместим начин с член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Впрочем в съобщението си от 5 декември 2003 г. Комисията твърди, че този механизъм трябва да се разглежда като „значителна намеса на държавата в решенията на износителите на глифозат“. С изключение на тези съображения институциите не оспорват горепосочените твърдения на жалбоподателя и не твърдят, че той не е оказал съдействие или че не е представил необходимите сведения, за да се провери наличието на условия на пазарна икономика, що се отнася до дейността му по износ.

140    Жалбоподателят не оспорва наличието на разглеждания механизъм, като по време на разследването самият той предоставя сведения относно начина му на действие. При все това той твърди по същество, че е доказал, че този механизъм не е несъвместим с условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Ето защо Първоинстанционният съд следва да провери дали с оглед на данните, представени от жалбоподателя по време на разследването, институциите са могли, без да допуснат явна грешка в преценката, да приемат, че основанието, свързано с механизма на потвърждаване на договорите за износ от CCCMC, позволява да се заключи, че жалбоподателят не е доказал, че отговаря на това условие.

141    В това отношение на първо място следва да се отбележи, че от твърденията на жалбоподателя, посочени в писмата му от 24 юни и 4 юли 2003 г. в отговор на искане на Комисията за допълнителни сведения във връзка с искането за предоставяне на СПИ, и от представените от него становища на 16 и 23 декември 2003 г. по Съобщението на Комисията от 5 декември 2003 г. е видно, че въпросната система е въведена по инициатива на производителите на глифозат, членове на неправителствената организация CCCMC, за да се улесни спазването на антидъмпинговото законодателство от производителите и за да се предпазят последните от жалби в това отношение. Именно поради това правителството приема мерки, с които предоставя на CCCMC правомощието да потвърждава договорите и да проверява експортните цени с оглед на митническо оформяне. Твърденията на жалбоподателя в това отношение са подкрепени от съдържанието на брошурата на CCCMC, като преводи на брошурата са предоставени от CCCMC в приложение към писмото ѝ от 24 юни 2003 г. и от EGA в писмото ѝ от 21 ноември 2003 г. Така съгласно твърденията на жалбоподателя в рамките на митническите процедури митническите органи проверяват дали договорът за износ действително е потвърден от CCCMC, но не проверяват посочената в съответния договор цена.

142    На второ място, от посочените по-горе материали по преписката е видно, че цените се определят от самите членове на групата на производителите на глифозат. Твърденията на жалбоподателя в това отношение са подкрепени от документ на CCCMC от 29 декември 2001 г., предаден на Комисията по време на извършената от нея проверка на обекта на жалбоподателя и повторно представен от последния в приложение към становището му от 23 декември 2003 г., от който е видно, че решението за намаляване на референтната цена е взето след „гласуване“ на съответните износители.

143    На трето място, жалбоподателят представя редица доказателства, които могат да удостоверят, че разглежданата цена не е задължителна през периода на разследването и че той може свободно да определя по-ниски експортни цени.

144    Така, макар в първоначалното си становище относно CCCMC в писмото от 24 юни 2003 г. жалбоподателят да използва израза „минимална цена“, впоследствие в писмото си от 4 юли 2003 г. той посочва, че спазването на въпросната цена не се гарантира нито от правителството, нито от CCCMC, нито от самите производители. Съгласно твърденията му ролята на CCCMC е само да провери посочената в договора цена, като със статистическа цел я въведе в база данни, и след като извърши това, да потвърди договора. Той пояснява, че следователно потвърждението не означава, че CCCMC е одобрила цената, а че е извършена проверка. Що се отнася до митническите органи, жалбоподателят пояснява, че те проверяват само дали договорът е потвърден. Впоследствие в писмата си от 16 и 23 декември 2003 г. жалбоподателят отново излага твърденията, съгласно които въпросната цена не е задължителна.

145    Освен това от преписката по разследването е видно, че по време на проверката на място жалбоподателят е представил допълнителни пояснения относно разглеждания механизъм и е посочил, че през декември 2001 г. е решил да представи за потвърждение всички договори, дори когато цената е по-ниска от референтната, и че през 2002 г. (период на разследването) CCCMC е потвърдила всички договори. Той отбелязва също, че на проведено през февруари 2003 г. събрание е решено, че системата на референтната цена вече няма да се прилага, като за договорите продължава да се прилага процедурата по потвърждаване, за да може CCCMC да събере годишните статистически данни. Тези пояснения са представени и пред Комисията в писмото на жалбоподателя от 23 декември 2003 г.

146    Тези твърдения, съгласно които разглежданата цена не е задължителна, са потвърдени от останалите доказателства, представени от жалбоподателя по време на разследването.

147    Първо, както отбелязва жалбоподателят, от въпросника на Комисията за производителите, които желаят да получат СПИ, и от въпросника за производителите износители на глифозат в КНР е видно, че през периода на разследването жалбоподателят осъществява две продажби в Общността и че в двата случая цената е по-ниска от „минималната цена“, произтичаща от документ на CCCMC от 29 декември 2001 г., предаден на Комисията при проверката ѝ на място.

148    Второ, що се отнася до продажбите му за износ към други страни, жалбоподателят прилага към въпросника за производителите износители на глифозат в КНР таблица, в която са посочени броят и стойността на тези продажби. От таблицата е видно, както отбелязва жалбоподателят, без Съветът да оспорва това, че по отношение на повече от 200 продажби, осъществени през периода на разследването, средната цена също е по-ниска от „минималната цена“.

149    Трето, за да подкрепи твърденията си по време на проверката на място относно процедурата по потвърждаване на договорите за износ от CCCMC, жалбоподателят представя договор за продажба от 26 ноември 2002 г., в който е посочена по-ниска цена от „минималната цена“ и който е потвърден от CCCMC, както и свързаните с него фактури. Както посочва жалбоподателят, документите, предоставени на Комисията по време на проверката на място, включват и други фактури за продажби за износ, в които се посочват по-ниски цени от „минималната цена“. Жалбоподателят отбелязва, без Съветът да оспорва това, че тези данни са проверени от Комисията. Впрочем той представя и документ на CCCMC от 29 декември 2001 г., в който се посочва, че цената може да варира в зависимост от промени на пазарните условия. Впоследствие в становищата си от 16 и 23 декември 2003 г. жалбоподателят привлича вниманието на Комисията към тези данни, които ѝ е предоставил по време на проверката.

150    На последно място, в писмото си от 1 октомври 2003 г., изпратено в отговор на становището на EGA по искането му за предоставяне на СПИ, жалбоподателят представя и документ от 15 септември 2003 г., в който CCCMC заявява, че е потвърдила всички договори на жалбоподателя през 2002 г. (период на разследването) и че цената е само референтна. Този документ е изпратен и на Комисията в писмата на жалбоподателя от 16 и 23 декември 2003 г.

151    Поради това се налага изводът, че посочените по-горе доказателства могат да удостоверят, че разглежданият механизъм не е наложен от държавата, че цените се определят от самите производители на глифозат, членове на CCCMC, и че той не води до действително ограничение, що се отнася до дейността по износ на жалбоподателя. Ето защо, без да се поставя под съмнение доказателствената стойност на тези доказателства или обстоятелството, че те са достатъчни, институциите не са могли да заключат, без да допуснат явна грешка в преценката, че посредством разглеждания механизъм държавата упражнява значителен контрол върху цените на съответния продукт и че този механизъм представлява „значителна намеса на държавата“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

152    Трябва да се подчертае обаче, че тези доказателства и твърдения не са оспорени от институциите.

153    Така, от една страна, от преписката е видно, че институциите никога не са оспорили твърденията на жалбоподателя, съгласно които CCCMC е неправителствена организация, и не са поставили под съмнение твърденията на жалбоподателя, съгласно които въпросната система се въвежда по инициатива на самите производители на глифозат, за да се намалят до минимум рисковете от антидъмпингови разследвания на пазарите на износ и да се позволи на CCCMC да събере статистическите данни. Впрочем, макар от текста на брошурата на CCCMC, на който се основава Съветът (вж. точка 133 по-горе), да произтича, че правителството е приело мерки, които позволяват митническите органи да участват в съответния механизъм, противно на поддържаното от Съвета, текстът не опровергава твърденията на жалбоподателя, съгласно които този механизъм не се налага от държавата и цените се определят от самите производители на глифозат, членове на CCCMC.

154    В това отношение следва да се отхвърли и доводът, изтъкнат от Съвета в хода на производството, според който обстоятелството, че от 39 производители на глифозат в КНР само двама са поискали да им се предостави СПИ, означава, че те са притежавани или контролирани от държавата и следователно, че „минималната цена“ всъщност се определя от държавата. Всъщност твърдението относно причините, поради които 37-те производители не са поискали предоставяне на СПИ, ни най-малко не е подкрепено и впрочем това съображение ни най-малко не произтича от писмените изявления на институциите по време на разследването или от обжалвания регламент.

155    От друга страна, институциите не са оспорили обстоятелството, че доказателствата, с които се цели да се удостовери, че жалбоподателят свободно определя по-ниски експортни цени от „минималната цена“, сред които по-конкретно различните фактури и представените от жалбоподателя договори, имат доказателствена стойност или са достатъчни, а излагат само общи твърдения, съгласно които експортните цени са контролирани от държавата. Противно на твърденията на Съвета обаче, доказателствата относно действително определените от жалбоподателя цени са напълно релевантни за проверката на условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. По-специално, не е възможно да се твърди, че е налице ефикасна система на контрол и че жалбоподателят всъщност е длъжен да спазва „минималната цена“, без да се оспори доказателствената стойност на тези доказателства или обстоятелството, че те са достатъчни, както постъпва Съветът, за да защити възприетия в обжалвания регламент подход.

156    При тези условия изглежда, че единственото доказателство, на което институциите основават преценката си, е самата възможност на CCCMC да откаже да потвърди договора за износ и следователно да забрани износа, при който не е спазена „минималната цена“, поради участието на митническите органи в системата. Това тълкуване произтича и от текста на съобщението от 5 декември 2003 г., от което е видно, че според Комисията възможността на CCCMC да възпрепятства износа, който не отговаря на наложените от нея условия, представлява сама по себе си „значителна намеса на държавата“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, като тя приема това независимо от поясненията на жалбоподателя, според които разглежданата цена е индикативна и съответният механизъм е въведен, за да се намали рискът от антидъмпингови разследвания в трети страни, както и да се позволи на CCCMC да събере статистически данни.

157    При все това с оглед на посочените по-горе доказателства само това обстоятелство не позволява да се обоснове отказът да се предостави СПИ в конкретния случай. Всъщност следва да се подчертае, че за да се прецени дали жалбоподателят е доказал, че изпълнява условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, не може да не се вземат предвид доказателства, които могат да удостоверят, от една страна, че разглежданият механизъм не е довел до действително ограничение на дейността му по износ, и от друга — че той дори не е създаден, за да позволи държавна намеса по отношение на тази дейност.

158    Ето защо следва да се заключи, че с оглед на доказателствата, представени от жалбоподателя по време на разследването, преценката на институциите относно ролята на CCCMC не е достатъчна, за да обоснове извода, че жалбоподателят не е доказал, че е изпълнил условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

159    Поради това настоящото оплакване трябва да се приеме.

160    На последно място, що се отнася до довода на Съвета, според който по същество, за да се уважи искането му, жалбоподателят е трябвало да докаже, че поради явна грешка в преценката е опорочен общият извод за наличието на значителна намеса на държавата, направен от Съвета въз основа на всички разгледани по-горе мотиви, а не всеки от тези мотиви, разглеждан самостоятелно, Първоинстанционният съд заключава, че тези мотиви не могат да обосноват отказа да се предостави СПИ в конкретния случай, дори и ако се разглеждат заедно. Всъщност от всички посочени по-горе съображения следва, че при анализа си на обстоятелствата, на които институциите се основават, за да откажат предоставянето на СПИ, последните не вземат предвид всички релевантни доказателства, които жалбоподателят представя, за да докаже, че взима решенията си, като отчита сигналите на пазара и без значителна намеса на държавата в това отношение. Ето защо нито едно от тези обстоятелства, дори да се разглежда заедно с други обстоятелства, не може да доведе до извода, че жалбоподателят не е доказал, че е изпълнил условието, посочено в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Следователно установените по-горе грешки опорочават и общия извод на Съвета.

161    Освен това следва да се припомни, че поради отхвърлянето на представеното от жалбоподателя искане за предоставяне на СПИ нормалната стойност за него е определена в приложение на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент въз основа на данните, получени от производителите от трета страна с пазарна икономика, а именно Федеративна република Бразилия (съображения 23—31 от обжалвания регламент) и именно въз основа на това за цялата КНР е изчислен общ дъмпингов марж (съображения 36—39 от обжалвания регламент). Следователно отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ задължително е оказало въздействие по отношение на налагането на окончателно антидъмпингово мито за жалбоподателя по силата на член 1 от обжалвания регламент.

162    При тези условия следва да се приеме първото правно основание и да се отмени член 1 от обжалвания регламент, доколкото той се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разгледат останалите правни основания и доводи на последния.

 По съдебните разноски

163    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. След като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя и на Audace в съответствие с направените от тях искания. Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Регламент (ЕО) № 1683/2004 на Съвета от 24 септември 2004 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито върху внос на глифозат с произход Китайската народна република, доколкото той се отнася до Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group Co. Ltd.

2)      Съветът понася направените от него съдебни разноски, както и направените от Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group Co. Ltd и от Association des utilisateurs et distributeurs de l’agrochimie européenne (Audace) съдебни разноски.

3)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

Czúcz Labucka Prek

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 юни 2009 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

Предварителни бележки

По оплакванията във връзка с преценката на Съвета относно контрола на жалбоподателя от държавата, както и относно назначаването и състава на управителния му съвет

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По оплакванията във връзка с преценката на Съвета относно определянето на експортните цени на жалбоподателя

По оплакването във връзка с неправилно тълкуване на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По оплакването във връзка с явна грешка в преценката на Съвета относно определянето на експортните цени на жалбоподателя

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.