Дело C‑103/11 P

Европейска комисия

срещу

Systran SA и Systran Luxembourg SA

„Обжалване — Член 225, параграф 1 ЕО, член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО — Иск за извъндоговорна отговорност, предявен срещу Европейската общност — Преценка на извъндоговорния характер на спора — Компетентност на общностните юрисдикции“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 април 2013 г.

1.        Съдебно производство — Молба за възобновяване на устната фаза на производството — Искане за представяне на становище по правни въпроси, повдигнати от генералния адвокат в неговото заключение — Условия за възобновяване

(член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2.        Иск за обезщетение — Съдебна компетентност на Съюза — Граници — Характер на претендираната отговорност — Проверка от съда — Иск, предполагащ преценка на права и задължения от договорен характер — Липса на арбитражна клауза — Компетентност на националните юрисдикции

(член 235, член 240 и член 288, алинея 2 ЕО)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 41)

2.        За да се определи коя юрисдикция е компетентна да разгледа конкретен иск за вреди срещу Общността, трябва да се провери дали искът е насочен към договорната или извъндоговорната отговорност на Общността.

Във връзка с това понятието за извъндоговорна отговорност по смисъла на член 235 и член 288, втора алинея ЕО, което има самостоятелно значение, следва да се тълкува в светлината на целта, която преследва, а именно дали позволява компетентността да бъде разпределена между общностните юрисдикции и националните юрисдикции. В този контекст, след като са сезирани с иск за обезщетение, общностните юрисдикции трябва, преди да се произнесат по съществото на спора, да определят предварително своята компетентност, осъществявайки анализ за установяване на характера на претендираната отговорност, а следователно и на самото естество на разглеждания спор.

За целта общностните юрисдикции не биха могли да се основат само на нормите, на които се позовават страните. Те трябва да проверят дали искът за обезщетение, с който са сезирани, има за предмет искане за обезщетение, което е обективно и общо основано върху права и задължения с договорен или с извъндоговорен характер. Във връзка с това тези юрисдикции трябва да проверят в зависимост от анализа на различните обстоятелства по делото — каквито по-специално са правната норма, за която твърди, че е нарушена, характерът на предполагаемата вреда, укоримото поведение, както и съществуващите между страните правни отношения — дали между тях е налице свързан с предмета на спора действителен договорен контекст, който е необходимо да бъде задълбочено разгледан с оглед на произнасянето по иска.

Ако от предварителния анализ на посочените обстоятелства следва, че е необходимо съдържанието на един или повече от сключените между съответните страни договори да се изтълкува, за да се установи обосноваността на претенциите на ищеца, то когато в тези договори няма арбитражна клауза, указаните юрисдикции трябва да преустановят разглеждането на спора на този етап и да констатират липсата на собствена компетентност за произнасяне по него. В подобен случай разглеждането на насочения срещу Общността иск за обезщетение би означавало да се направи преценка на права и задължения от договорен характер, за което компетентност ще имат националните юрисдикции по силата на член 240 ЕО.

(вж. точки 61—64, 66 и 67)