Language of document : ECLI:EU:C:2013:256

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

18 април 2013 година(*)

„Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя — Директива 80/987/ЕИО — Директива 2002/74/ЕО — Директива 2008/94/ЕО — Членове 2 и 3 — Задължение за гарантиране на вземанията на работниците и служителите — Възможност за ограничаване на гаранцията до вземания, които предхождат вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност — Решение за откриване на производство по несъстоятелност — Последици — Продължаване на дейността на работодателя“

По дело C‑247/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 9 май 2012 г., постъпил в Съда на 21 май 2012 г., в рамките на производство по дело

Мелиха Вели Мустафа

срещу

Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н T. von Danwitz (докладчик), председател на състав, г‑н A. Rosas, г‑н E. Juhász, г‑н D. Šváby и г‑н C. Vajda, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт, от г‑жа В. Караиванова-Начева, в качеството на представител,

–        за българското правителство, от г‑жа Д. Драмбозова, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от г‑жа A. Wiedmann, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н J. Enegren и г‑н Д. Русанов, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197), изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година (ОВ L 270, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 149, наричана по-нататък „Директива 80/987“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Мустафа и Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт (наричан по-нататък „Директорът“) във връзка с неговия отказ да се изплатят възникналите в полза на жалбоподателката в главното производство вземания към нейния работодател, намиращ се в производство по несъстоятелност.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

3        Тъй като първоначалната редакция на Директива 80/987 е изменяна съществено няколко пъти, и по-специално с Директива 2002/74, в стремеж към яснота и рационалност тя е кодифицирана с Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 36).

4        Съгласно съображение 4 от Директива 2008/94, чийто текст е практически същият като този на съображение 5 от Директива 2002/74:

„С оглед гарантиране на справедлива защита на засегнатите работници и служители определението за състоянието на неплатежоспособност следва да бъде дефинирано в светлината на тенденциите в законодателствата на държавите членки, като в обхвата си то следва да включи и процедурите при неплатежоспособност, различни от ликвидацията. В този контекст, с оглед определяне на отговорността на гарантиращата институция, държавите членки следва да може да предвидят когато състоянието на неплатежоспособност води до няколко производства по неплатежоспособност, това състояние да се разглежда като едно цяло производство при неплатежоспособност“.

5        Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2008/94:

„За целите на настоящата директива работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе разпоредби:

а)      е решил да открие производството; или

б)      е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратено(а) и наличното му имущество е недостатъчно, за да се обоснове откриването на процедурата“.

6        Член 3 от тази директива предвижда:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, при спазване на член 4, изплащането на дължимите вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително тогава, когато се предвижда от националното законодателство, от обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от държавите членки дата“.

7        Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/94:

„1.      Държавите членки имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращият орган, посочен[…] в член 3.

2.      В случай че държавите членки упражнят предоставената им съгласно параграф 1 възможност, те определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Въпреки това този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение преди [и/или] след датата, посочена в член 3, втора алинея.

Държавите членки могат да включат този минимален тримесечен срок в референтен период с продължителност не по-малка от шест месеца.

Държавите членки, които имат референтен период не по-малък от 18 месеца, могат да ограничат периода, за който дължимите вземания за осем седмици се изплащат от гарантиращия орган. В такъв случай онези периоди, които са най-благоприятни за работника или служителя, се използват за изчисляване на минималния период“.

8        Член 11, първа алинея от тази директива гласи:

„Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите“.

 Българска правна уредба

9        Съгласно член 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в действащата от 5 март 2011 г. негова редакция (наричан по‑нататък „Законът за гарантираните вземания“):

„Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите […] възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:

1.      откриване на производство по несъстоятелност;

2.      откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;

3.      откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството“.

10      Съгласно член 22, алинея 1, точка 1 от Закона за гарантираните вземания размерът на гарантираните вземания се състои от последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по член 6 от посочения закон, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.

11      Съгласно член 25 от Закона за гарантираните вземания гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадена от работника или служителя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по член 6 от същия закон.

12      Съгласно член 607, алинея 1 от Търговския закон в действащата от 3 май 2011 г. негова редакция (наричан по нататък „ТЗ“) производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.

13      Член 630, алинея 1 от ТЗ урежда съдържанието на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което, първо, обявява неплатежоспособността и определя началната ѝ дата, второ, открива производството по несъстоятелност, трето, назначава временен синдик, четвърто, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и пето, определя датата на първото събрание на кредиторите.

14      Съгласно член 710 от ТЗ съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по член 696 или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по член 630, алинея 2, член 632, алинея 1 и член 709, алинея 1 от ТЗ.

15      С „решението за обявяване в несъстоятелност“, на което член 711 от ТЗ определя съдържанието, съдът, първо, обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието, второ, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, трето, прекратява правомощията на органите на длъжника — юридическо лице, четвърто, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и пето, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

16      Жалбоподателката в главното производство работи по трудов договор непрекъснато от 19 юни 2006 г. до 20 април 2011 г. за „Орфей — Кърджали“ ЕООД (наричано по-нататък „Орфей“).

17      Със съдебно решение от 25 февруари 2010 г., постановено на основание член 630, алинея 1 от ТЗ, Окръжен съд Кърджали обявява неплатежоспособността на Орфей с начална дата 22 юли 2009 г., открива производство по несъстоятелност, постановява продължаване на дейността на дружеството, назначава временен синдик и определя дата на първото събрание на кредиторите. Съдебното решение е вписано в търговския регистър на 2 март 2010 г.

18      Със съдебно решение от 13 май 2011 г., постановено на основание член 710 и член 711 от ТЗ, Окръжен съд Кърджали обявява Орфей в несъстоятелност, постановява прекратяването на дейността му и започването на осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, както и разпределението на осребреното имущество. Съдебното решение е вписано в търговския регистър на 20 май 2011 г.

19      В главното производство е установено, че г‑жа Мустафа има дължими от Орфей, но неизплатени вземания, произтичащи от брутно трудово възнаграждение за месец април 2011 г., и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, възникнало също след 2 март 2010 г. С молба-декларация от 16 юни 2011 г. тя иска от Фонда за гарантирани вземания да ѝ бъдат изплатени тези вземания.

20      Директорът отхвърля искането, с довода че от една страна, искането е било подадено извън законоустановения 30-дневен срок от датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност и от друга страна, че претендираното вземане е възникнало след това вписване в търговския регистър. Фондът за гарантирани вземания обаче обезпечавал само неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, възникнали през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано в търговския регистър решението за откриване на производството по несъстоятелност.

21      Жалбоподателката в главното производство оспорва разпореждането пред Административен съд Кърджали, при което жалбата е отхвърлена отново, поради това че вземанията са възникнали след датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на Орфей. Впоследствие жалбоподателката в главното производство подава жалба до Върховния административен съд.

22      Тази юрисдикция приема, че спорът в главното производство се отнася по-специално до въпроса дали гаранцията следва да покрива вземанията на работник или служител към неговия работодател, които са възникнали, от една страна, след вписването в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя, с което се установява неговата неплатежоспособност, и от друга страна, които са възникнали преди вписването в същия регистър на съдебното решение за обявяване в несъстоятелност и за прекратяване на дейността на работодателя, както и за започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

23      Като подчертава, че българското право предвижда наличието на гаранция само по отношение на вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди датата на вписване в търговския регистър на първото от тези две съдебни решения, запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на подобна национална правна уредба с Директива 80/987, доколкото с това съдебно решение все още не се „обявява в несъстоятелност“ и не се прекратява дейността на работодателя.

24      За запитващата юрисдикция обаче възникват въпроси и по отношение на обстоятелството доколко понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на член 2 от Директива 80/987 съответства на понятието „несъстоятелност“, която съгласно българското право се установява не при откриването на производството по несъстоятелност на основание член 630, алинея 1 от ТЗ, а впоследствие — с постановяването на съдебното решение по член 711 от ТЗ, с което същевременно се разпорежда и прекратяването на дейността на длъжника. Следователно запитващата юрисдикция иска да установи дали посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да гарантират вземанията за трудови възнаграждения, възникнали до постановяването на това последно посочено съдебно решение.

25      При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987], разглеждана в съответствие със съображение 5 от Директива [2002/74], да се тълкува в смисъл, че налага задължение на държавите членки да предвидят гаранции за вземанията на работниците и служителите в производството по несъстоятелност във всеки етап от това производство до обявяването на несъстоятелността, а не само при откриването на производството?

2)      Противопоставя ли се на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] национална правна норма, която предвижда възможност за погасяване от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, представляващи плащания по дължими вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са възникнали само до датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато с това решение не се прекратява дейността на дружеството работодател и не се обявява неговата несъстоятелност?

3)      При положителни отговори на предходните въпроси, в случаи като процесния разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] има ли директен ефект и може ли да бъде пряко приложена от националния съд?

4)      При положителни отговори на предходните въпроси, допустимо ли е при липса на конкретна национална правна уредба относно срока, в който може да бъде поискано заплащане от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, възникнали до датата на вписване на решението за обявяване на работодателя в несъстоятелност (и прекратяване на дейността му), в съответствие с принципа на ефективност да се приложи определеният в националното право 30-дневен срок за упражняване на това право при други хипотези, като за начална дата се приеме датата на вписване на решението за обявяване на несъстоятелност в търговския регистър?“.

 По преюдициалните въпроси

26      В началото следва да се посочи, че макар въпросите да се отнасят до тълкуването на Директива 80/987, свързаните със случая по главното производство обстоятелства все пак са настъпили след влизането в сила на Директива 2008/94, която отменя и по същество възпроизвежда релевантните разпоредби от Директива 80/987 и която не предвижда срок за транспониране. Поради това настоящото разглеждане трябва да се насочи към разпоредбите на Директива 2008/94.

 По първия и втория въпрос

27      С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въведат гаранции за вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател, и в частност дали допуска гарантирането от държавите членки само на вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, въпреки че това решение не постановява прекратяването на дейността на работодателя.

28      За да се отговори на тези въпроси, следва да се провери, от една страна, дали основаната на „неплатежоспособност“ колективна процедура по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 може да се образува със съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност, както това е предвиденото по българското право, и от друга страна, дали членове 3 и 4 от тази директива позволяват да се определи датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност като отправна дата, преди която възникналите вземания на работниците и служителите са гарантирани.

29      Видно от акта за преюдициално запитване, производството по несъстоятелност съдържа две последователни решения — първото за откриване на производството по несъстоятелност и второто за прекратяване на дейността. Съгласно българското право обаче отправният период, който предоставя право на гарантиране на вземанията, следва да предхожда вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, при което само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди тази дата, се покриват от посочената гаранция, а възникналите след нея вземания не са гарантирани.

30      На първо място, следва да се посочи, че член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 определя приложното поле на директивата, с което определя условията за възникване на предвидената в същата директива гаранция (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 1997 г. по дело Bonifaci и др. и по дело Berto и др., C‑94/95 и C‑95/95, Recueil, стр. I‑3969, точка 36, както и Решение 10 юли 1997 г. по дело Maso и др., C‑373/95, Recueil, стр. I‑4051, точка 46).

31      В това отношение съгласно самия текст на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94, за да се приеме, че даден работодател се намира в състояние на неплатежоспособност, необходимо е да е било поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или на лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе национални разпоредби, да е решил да открие производството или да е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратено(а) и наличното му имущество е недостатъчно, за да се обоснове откриването на подобна процедура.

32      Поради това, за да се приложи предвидената в Директива 2008/94 гаранция, явно две условия трябва да са налице. От една страна, да е било поискано откриването на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, и от друга страна, трябва да е постановено решение за откриване на тази процедура или при недостатъчно имущество, което да обоснове откриването на процедурата, да е постановено окончателното прекратяване на предприятието.

33      При наличието на подобно решение за откриване на процедура обаче член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 не изисква колективната процедура непременно да води до прекратяване на дейността на работодателя.

34      Този извод се потвърждава от съображение 4 на Директива 2008/94, съгласно което състоянието на неплатежоспособност следва да бъде дефинирано в светлината на тенденциите в законодателствата на държавите членки, като в обхвата си „състоянието на неплатежоспособност“ следва да включва и процедурите при неплатежоспособност, различни от ликвидацията.

35      Що се отнася до българското право, следва да се посочи, че текстът на член 630, алинея 1 от ТЗ изрично предвижда решението за откриване на производство по несъстоятелност да обяви неплатежоспособността и да определи началната ѝ дата. Но тази разпоредба използва същото понятие за обозначаване на неплатежоспособността като това в българската редакция на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94.

36      Освен това, както посочва Европейската комисия, съгласно член 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година (ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15), приложение A към този регламент предвижда българското производство по несъстоятелност по член 607 и сл. от ТЗ да бъде „производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент. Тази разпоредба обаче описва „общите производства по несъстоятелност“ по същия начин като член 2, параграф 1 от Директива 2008/94, доколкото се изисква производството да налага частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и назначаването на ликвидатор.

37      Поради това член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 не изисква да се постанови прекратяването на дейността на работодателя, за да е приложима предвидената от тази директива гаранция.

38      На второ място, следва да се провери дали членове 3 и 4 от посочената директива допускат датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност да се определи като отправна дата, след която възникналите вземания на работниците и служителите вече не са гарантирани.

39      В това отношение член 3, втора алинея от Директива 2008/94 предоставя възможност на държавите членки да определят датата, преди и/или евентуално след която попада периодът, за който гарантиращата институция покрива задълженията по вземанията от неизплатени възнаграждения.

40      Що се отнася до определянето на тази дата от държавите членки, следва да се посочи, че член 3, параграф 2, в първоначалната редакция на Директива 80/987 преди направеното с Директива 2002/74 изменение, е предвиждал възможност държавите членки да избират само между три изброени в него отправни дати.

41      Внесените обаче с Директива 2002/74 и потвърдени с Директива 2008/94 изменения премахват посочването на тези три дати, поради което член 3, втора алинея от последната директива предоставя на държавите членки свобода в избора на подходяща дата.

42      Накрая, следва да се посочи, че член 11, първа алинея от Директива 2008/94 не засяга възможността държавите членки да прилагат или въвеждат, ако преценят това за подходящо, по-благоприятни за работниците и служителите законови, подзаконови или административни разпоредби чрез удължаването по подходящ начин на гарантирания период (вж. в този смисъл Решение от 15 май 2003 г. по дело Mau, C‑160/01, Recueil, стр. I‑4791, точка 32).

43      С оглед на гореизложеното на първия и втория въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя.

 По третия и четвъртия въпрос

44      Предвид отговора на първия и на втория въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия и на четвъртия въпрос.

 По съдебните разноски

45      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя.

Подписи


* Език на производството: български.