Дело C‑414/11

Daiichi Sankyo Co. Ltd

и

Sanofi-Aventis Deutschland GmbH

срещу

DEMO Anonymos Viomichaniki kai Emporiki Etairia Farmakon

(Преюдициално запитване, отправено от Polymeles Protodikeio Athinon)

„Обща търговска политика — Член 207 ДФЕС — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 27 — Предмет на патентоване — Член 70 — Защита на съществуващ обект“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2013 г.

1.        Преюдициални въпроси — Допустимост — Условия — Въпроси, които имат връзка с действителността или с предмета на спора — Запитване, което предоставя на Съда достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст

(член 267 ДФЕС)

2.        Обща търговска политика — Приложно поле — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Включване

(членове 113 ЕО и 133 ЕО; член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС; член 27 от Споразумението ТРИПС)

3.        Международни споразумения — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Патентоспособност на изобретен фармацевтичен продукт — Включване

(член 27 от Споразумението ТРИПС)

4.        Сближаване на законодателствата — Еднаква правна уредба — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти — Приложно поле — Заявка за изобретение, отнасящо се и до метода за производство, и до фармацевтичния продукт — Патент, издаден само за метода за производство — Обхващане и на фармацевтичния продукт въз основа на прилагането на правилата, предвидени в членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС — Изключване

(член 27, член 65, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Споразумението ТРИПС; членове 4 и 5 от Регламент № 1768/92 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 35—39)

2.        Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), представляващо приложение 1 В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация, одобрено с Решение 94/800 относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори, спада към общата търговска политика.

Всъщност член 207, параграф 1 ДФЕС съществено се различава от разпоредбите, които той по същество заменя, така че въпросът за разпределението на правомощията на Съюза и на държавите членки трябва да се разгледа въз основа на Договора, който понастоящем е в сила.

В това отношение, от една страна, от член 207, параграф 1 ДФЕС следва, че общата търговска политика е от изключителна компетентност на Съюза, и в частност обхваща търговските аспекти на интелектуалната собственост. При това положение само по себе си обстоятелството, че даден акт на Съюза, като сключено от същия споразумение, може да има определени последици за международната търговия, не е достатъчно, за да се направи извод, че този акт трябва да се причисли към актовете, които спадат към областта на общата търговска политика, но за сметка на това въпросният акт спада към областта на тази политика, ако се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди тази търговия и тъй като има преки и непосредствени последици за нея. Ето защо измежду нормите, приети от Съюза в областта на интелектуалната собственост, само нормите, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да бъдат обхванати от понятието за търговски аспекти на интелектуалната собственост по член 207, параграф 1 ДФЕС и следователно от областта на общата търговска политика.

От друга страна, становището, че съдържащите се в член 27 от Споразумението ТРИПС правила относно предмета на патентоване спадат към областта на общата търговска политика, а не на вътрешния пазар, правилно отразява обстоятелството, че те се вписват в контекста на либерализация на международната търговия, а не на хармонизация на законодателствата на държавите — членки на Съюза.

(вж. точки 46, 48, 49, 51, 52, 60 и 61; точка 1 от диспозитива)

3.        Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) трябва да се тълкува в смисъл, че изобретеният фармацевтичен продукт, като химичната активна съставка на лекарствен продукт, може, стига да не е налице дерогация съгласно член 27, параграф 2 или 3, да бъде предмет на патент при условията по член 27, параграф 1.

Това тълкуване следва от самия текст на цитираното споразумение. Всъщност за договарящите страни по Споразумението ТРИПС фармакологията е област на техниката по смисъла на член 27, параграф 1. Това следва и от член 70, параграф 8 от посоченото споразумение — преходна разпоредба, съгласно която член 27 от Споразумението ТРИПС включва задължението изобретените фармацевтични продукти да бъдат направени патентоспособни. Съответно предвидените в член 27, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС дерогации не могат да се тълкуват в смисъл, че допускат да се предвиди общо изключение за изобретените фармацевтични продукти.

(вж. точки 64 r 66—68; точка 2 от диспозитива)

4.        Патентът, който е получен въз основа на заявка за изобретение, отнасящо се и до метода за производство на фармацевтичен продукт, и до самия фармацевтичен продукт, но е издаден само за метода за производство, не трябва с оглед на правилата по членове 27 и 70 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) да се счита — от момента на влизане в сила на това споразумение — за обхващащ посочения изобретен фармацевтичен продукт.

Всъщност не може да се счита, че закрилата на съществуващи обекти, предвидена в член 70 от Споразумението ТРИПС, може да се изразява в придаването на даден патент на последици, каквито последният никога не е имал. Ето защо да се приеме, че към датата на прилагане на Споразумението ТРИПС даден изобретен фармацевтичен продукт е бил защитен, въпреки че това изобретение не е било защитено именно по силата на правилата, уреждали дотогава посочения патент, би било възможно само ако въпросното споразумение се тълкува в смисъл, че задължава страните — членки на Световната търговска организация (СТО), да преобразуват — при влизането в сила на същото споразумение и само поради този факт — заявените изобретения в защитени изобретения. Такова задължение обаче не може да бъде изведено от Споразумението ТРИПС и би имало по-широк обхват от общоупотребимия смисъл на понятието „съществуващ обект“, който следва от съвместния прочит на член 65, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Споразумението ТРИПС. Вярно е, че член 27 от Споразумението ТРИПС задължава страните — членки на СТО, да предвидят възможността да се получи патент за изобретени фармацевтични продукти, но това задължение не може да се разбира в смисъл, че страните — членки на СТО, които през даден период, преди да влезе в сила посоченото споразумение, са изключвали закрилата на заявените изобретени фармацевтични продукти с патентите, които са издавани за изобретения на методи за производство на такива продукти, са длъжни да считат, от тази дата нататък, че посочените патенти обхващат изобретените фармацевтични продукти.

(вж. точки 79 и 81—83; точка 3 от диспозитива)