РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
11 март 2010 година(*)
„Държавни помощи — Член 88, параграф 3 ЕО — Неправомерни помощи, обявени за съвместими с общия пазар — Отмяна на решението на Комисията —Национални юрисдикции — Искане за възстановяване на неправомерно предоставени помощи — Спиране на производството до приемането на ново решение на Комисията — Изключителни обстоятелства, които могат да ограничат задължението за връщане“
По дело C‑1/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Conseil d’État (Франция) с акт от 19 декември 2008 г., постъпил в Съда на 2 януари 2009 г. в рамките на производство по дело
Centre d’exportation du livre français (CELF),
Ministre de la Culture et de la Communication
срещу
Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на четвърти състав, г‑жа C. Toader, г‑н K. Schiemann, г‑н P. Kūris и г‑н L. Bay Larsen (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,
секретар: г‑жа R. Șereş, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Centre d’exportation du livre français (CELF), от адв. O. Schmitt и адв A. Tabouis, avocats,
– за Société internationale de diffusion и d’édition (SIDE), от адв. N. Coutrelis, avocat,
– за френското правителство, от г‑жа E. Belliard, г‑н G. de Bergues и г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,
– за нидерландското правителство, от г‑жа C. M. Wissels и г‑н Y. de Vries, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н J.‑P. Keppenne и г‑н B. Stromsky, в качеството на представители,
– за Надзорния орган на ЕАСТ, от г‑н X. Lewis, г‑н B. Alterskjær и г‑жа L. Armati, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграф 3 ЕО.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Centre d’exportation du livre français [Център за износ на френската книга] (наричан по-нататък „CELF“) и ministre de la Culture et de la Communication [министъра на културата и комуникациите], от една страна, и Société internationale de diffusion et d’édition [Международно разпространителско и издателско дружество] (наричано по-нататък „SIDE“), от друга страна, относно помощи, предоставени от френската държава на CELF.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
Обстоятелства в основата на спора и производство пред Първоинстанционния съд на Европейските общности
3 До 2009 г. CELF, кооперативно акционерно дружество, е комисионер, осъществяващ износ.
4 CELF има за задача да обработва пряко поръчките за чужбина и за отвъдморските територии и департаменти на Франция за книги, брошури и всякакви носители на информация, както и като цяло да осъществява чрез тях дейност, насочена към подпомагане на популяризирането на френската култура по света.
5 От 1980 г. до 2002 г. CELF получава оперативни субсидии от френската държава за компенсиране на увеличението на разходите за обработка на малките поръчки, направени от установени в чужбина търговци на книги.
6 В отговор на подадена през 1992 г. жалба на SIDE, конкурентно на CELF дружество, Комисията на Европейските общности приема Решение № 127/92 от 18 май 1993 г., съобщението за което е публикувано в Официален вестник на Европейските общности от 25 юни 1993 г. (ОВ C 174, стр. 6), съгласно което разглежданите помощи са съвместими с общия пазар. Поради това Комисията не счита, че следва да повдига възражения.
7 С Решение от 18 септември 1995 г. по дело SIDE/Комисия (T‑49/93, Recueil, стp. II‑2501) Първоинстанционният съд отменя горепосоченото решение на Комисията в частта му относно субсидиите, предоставяни само на CELF за компенсиране на увеличението на разходите за обработка на малките поръчки за книги на френски език, направени от установени в чужбина търговци на книги. Първоинстанционният съд приема, че Комисията е трябвало да открие производството по член 93, параграф 2 от Договора за ЕО (понастоящем член 88, параграф 2 ЕО).
8 В Решение 1999/133/ЕО от 10 юни 1998 г. относно държавни помощи в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) (ОВ L 44, стр. 37) Комисията установява неправомерността на помощите, но отново приема, че те са съвместими с общия пазар.
9 С Решение от 28 февруари 2002 г. по дело SIDE/Комисия (T‑155/98, Recueil, стр. II‑1179) Първоинстанционният съд отменя посоченото решение на Комисията в частта, в която обявява разглежданите помощи за съвместими с общия пазар, с мотива че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на съответния пазар.
10 С Решение 2005/262/ЕО от 20 април 2004 г. относно предоставяните от Франция помощи в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) (ОВ L 85, стр. 27) Комисията за трети път приема, че помощите са съвместими с общия пазар.
11 С Решение от 15 април 2008 г. по дело SIDE/Комисия (T‑348/04, Recueil, стр. II‑625) Първоинстанционният съд отменя посоченото положително решение, с мотива че Комисията е допуснала, от една страна, грешка при прилагане на правото, тъй като за периода до 1 ноември 1993 г. е приложила член 87, параграф 3, буква г) ЕО вместо действащите тогава материалноправни норми, и от друга страна, явна грешка в преценката при разглеждане на съвместимостта на спорните помощи с общия пазар.
12 На 8 април 2009 г. Комисията приема решение за удължаване на започналото през 1996 г. официално производство по разследване, в което излага своите съмнения относно съвместимостта с общия пазар на разглежданите помощи предвид Решение на Първоинстанционния съд от 15 април 2008 г. по дело SIDE/Комисия, посочено по-горе, и предоставя възможност на Френската република, на получателите на помощите и на другите заинтересовани страни отново да изразят мнение преди приемането на окончателно решение.
13 Предвид финансовото положение на CELF, с решение от 25 април 2009 г. Тribunal de commerce de Paris [Търговски съд, Париж] открива защитно производство по отношение на това предприятие и определя период на наблюдение от шест месеца.
14 С решение от 9 септември 2009 г. посоченият съд приема за установено, че не може да се намери договорно разрешение и че наличният пасив изключва възможността за приемане на план за оздравяване, като постановява прекратяване на дейността на CELF и назначава ликвидатор.
15 Съгласно информацията, предоставена на Съда по време на устното производство, след последното решение CELF прекратява дейността си.
Производство пред запитващата юрисдикция и преюдициалните въпроси
16 CELF и ministre de la Culture et de la Communication подават до Conseil d’État [Държавен съвет] жалби срещу решението от 5 октомври 2004 г. на Сour administrative d’appel de Paris [Апелативен административен съд, Париж], постановяващо по искане на SIDE, че в срок от три месеца от съобщаването му държавата следва да започне събирането на изплатените на CELF помощи за обработка на малките поръчки на книги от установени в чужбина търговци, под страх от периодична имуществена санкция в размер на 1000 EUR за всеки ден забава.
17 В рамките на производствата по обжалване жалбоподателите поддържат по-специално, че Сour administrative d’appel de Paris е трябвало да приеме, че в случая признаването от Комисията на съвместимостта на помощите с общия пазар препятства налагането на задължение за връщането им, към което по принцип се пристъпва при неправомерно предоставяне на помощи от държава членка в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.
18 С акт от 29 март 2006 г. Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) На първо място, член 88 [ЕО] дава ли право на държава, чиято помощ за дадено предприятие е неправомерна, като неправомерността е установена от юрисдикциите на тази държава, поради това че за помощта не е изпратено предварително уведомление на Комисията […] по реда, предвиден в същия този член 88, параграф 3, да не си възстанови тази помощ от икономическия оператор, който се е ползвал от нея, поради това че Комисията, сезирана от трето лице, е обявила, че помощта е съвместима с правилата на общия пазар и по този начин е осъществила ефективно изключителното право на контрол, което тя упражнява за тази съвместимост?
2) На второ място, ако това задължение за връщане бъде потвърдено, следва ли да се държи сметка при изчисляване на размера на сумите, които трябва да бъдат върнати, за периодите, през които разглежданата помощ е била обявена от Комисията […] за съвместима с правилата на общия пазар, преди тези решения да бъдат отменени от [Първоинстанционния съд]?“
19 В отговор на тези въпроси в Решението си от 12 февруари 2008 г. по дело CELF и ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, Сборник, стр. I‑469, наричано по-нататък „Решението „CELF I“) Съдът постановява:
„1) Член 88, параграф 3, последно изречение ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд не е длъжен да разпореди връщането на помощ, приведена в действие в нарушение на тази разпоредба, когато Комисията […] е взела окончателно решение, установяващо съвместимостта на тази помощ с общия пазар по смисъла на член 87 ЕО. Въз основа на общностното право той е длъжен да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност. В рамките на своето национално право той може, ако прецени за необходимо, да разпореди освен това и възстановяването на неправомерната помощ, без това да засяга правото на държавата членка да я приведе отново в действие в един следващ момент. На него може също да му се наложи да уважи искания за обезщетения за вредите, причинени поради неправомерния характер на помощта.
2) В процесуално положение като това на спора по главното производство задължението, произтичащо от член 88, параграф 3, последно изречение ЕО, да се отстранят последиците от неправомерността на една помощ се отнася също, с оглед изчисляването на сумите, които трябва да бъдат изплатени от получателя, освен при изключителни обстоятелства, и до периода, изтекъл между датата на решението на Комисията на […], с което се установява съвместимостта на тази помощ с общия пазар, и датата на отмяната на това решение от общностния съд“.
20 Въз основа на отговора на Първоинстанционния съд Conseil d’État постановява с решение от 19 декември 2008 г., че ministre de la Culture et de la Communication следва да изиска от CELF да заплати лихвите върху неправомерните помощи за следните периоди:
– от 1980 г., когато започва предоставянето на помощите, до датата на акта за преюдициално запитване,
– от датата на акта за преюдициално запитване до датата, на която или се установи окончателно съвместимостта на тези помощи с общия пазар, или окончателно се поиска връщането на помощите.
21 По въпроса относно връщането на основния размер на изплатените помощи Conseil d’État приема, че решаването на спора зависи от тълкуване на общностното право поради поредната отмяна, постановена след Решение „CELF I“ с Решение на Първоинстанционния съд от 15 април 2008 г. по дело SIDE/Комисия, посочено по-горе.
22 Поради това Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли националният съд да спре производството по въпроса за задължението за връщане на държавна помощ до произнасянето с окончателно решение на Комисията […] по съвместимостта на помощта с правилата на общия пазар, когато първото решение на Комисията, с което тази помощ е обявена за съвместима, е отменено от общностния съд?
2) Може ли фактът, че Комисията на три пъти приема дадена помощ за съвместима с общия пазар, преди тези ѝ решения да бъдат отменени от Първоинстанционния съд […], да представлява извънредно обстоятелство, което да накара националния съд да ограничи задължението за възстановяване на помощта?“
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали национална юрисдикция може, когато е сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за връщане на неправомерна държавна помощ, да спре производството и да отложи приемането на решение до произнасянето на Комисията по съвместимостта на помощите с общия пазар, след като предходното положително решение е било отменено.
24 В точки 61 и 63 от Решение „CELF I“ Съдът подчертава, че:
– съгласно член 231, първа алинея ЕО когато жалбата за отмяна е основателна, общностният съд обявява оспорения акт за недействителен, поради което решението за отмяна отменя с обратна сила оспорвания акт по отношение на всички правни субекти,
– от момента на отмяна от общностния съд на положително решение, за разглежданите помощи се счита, че не са били обявени от отмененото решение за съвместими с общия пазар.
25 Оттук следва, че случай като по спора в главното производство е аналогичен на случая, когато национален съд е сезиран на основание на член 88, параграф 3 ЕО, преди Комисията да е приела решение относно съвместимостта на разглеждана от нея помощ.
26 Следва обаче да се отбележи, че член 88, параграф 3 ЕО възлага на националните юрисдикции задачата до окончателното решение на Комисията да следят за спазването на правата на правните субекти при евентуално незачитане от страна на държавните органи на предвидената в тази разпоредба забрана (Решение „CELF I“, точка 38).
27 В това отношение Съдът по същество вече е приел в Решение от 11 юли 1996 г. по дело SFEI и др. (C‑39/94, Recueil, стр. I‑3547, точки 44 и 50—53), че:
– откриването от Комисията на производство по разследване не може да освободи националните юрисдикции от задължението им да следят за спазването на правата на правните субекти при нарушение на задължението за предварително уведомяване,
– ако има вероятност до постановяването на окончателно решение на националната юрисдикция да мине известно време, например в случаите когато тя иска разяснения от Комисията относно понятието за държавна помощ, което евентуално следва да тълкува, или когато постави на Съда преюдициален въпрос, националната юрисдикция следва да прецени необходимостта от постановяване на обезпечителни мерки с оглед на запазване на интересите на страните.
28 По този начин Съдът подчертава задължението на националния съд да не отлага разглеждането на молби за определяне на мерки за защита.
29 Член 88, параграф 3, последно изречение ЕО е със защитната цел да гарантира, че несъвместими помощи въобще няма да бъдат предоставяни. Следователно така установените превантивни мерки са насочени към предоставяне само на съвместими помощи. За да се осъществи тази цел, прилагането на плана за помощи се отлага, докато съмненията относно съвместимостта им отпаднат с приемането на окончателното решение на Комисията (Решение „CELF I“, точки 47 и 48).
30 Следователно целта на поставената на националните юрисдикции задача е да определят мерки за поправяне на неправомерността на предоставените помощи, за да не продължава получателят да разполага свободно с тях до приемането на решението на Комисията.
31 Решение за спиране на производството би имало de facto същите последици като решение за отхвърляне на молба за определяне на мерки за защита. Всъщност то би довело до това да не се приема каквото и да било решение по основателността на молбата преди решението на Комисията. Това би означавало да се запази ползването на помощ за период, когато е забранено предоставянето ѝ, което би било несъвместимо със самата цел на член 88, параграф 3 ЕО и би лишило тази разпоредба от полезното ѝ действие.
32 Поради това националният съд не може да спре производството, без да лиши член 88, параграф 3 ЕО от полезното му действие в противоречие с принципа на ефективност на приложимите национални производства.
33 Отмяната от общностния съд на първото положително решение на Комисията не може да обоснове различно разрешение, ръководено от съображението, че в този случай помощта би могла впоследствие отново да се обяви от Комисията за съвместима.
34 Всъщност целта на член 88, параграф 3 ЕО очевидно се ръководи от съображението, че до приемането от Комисията на ново решение неговото положително съдържание не може да се предрешава.
35 Задължението да се произнесе без забава по молбата за определяне на мерки за защита в действителност не налага на сезираната юрисдикция да определи такива мерки.
36 Задължение за определяне на мерки за защита е налице само в случаите, когато обосноваващите такива мерки условия са изпълнени, а именно ако квалификацията като държавна помощ е безспорна, ако помощта предстои всеки момент да бъде предоставена или вече е предоставена и ако не са установени изключителни обстоятелства, които правят възстановяването ѝ неподходящо. Ако посочените условия не са изпълнени, националната юрисдикция трябва да отхвърли молбата.
37 Когато се произнася по молбата, националният съд може да постанови връщане на помощите, заедно със съответните лихви, или например, както е предложила Комисията в точка 62 от своето Известие 2009/C 85/01 относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища (ОВ C 85, 2009 г., стр. 1), прехвърляне на средствата в блокирана сметка, за да не разполага с тях получателят, без с това да се засяга плащането на лихви за периода от преждевременното предоставяне на помощта до прехвърлянето ѝ в блокираната сметка.
38 Напротив, установеното в член 88, параграф 3 ЕО задължение за „standstill“ на този етап не би могло да се изпълни просто с осъждане да се заплатят лихви върху сумите, останали по сметките на предприятието. Всъщност не може да се изключи възможността предприятие, получило неправомерно помощ от държавата, да е договорило заем в същия размер от финансова институция при нормални пазарни условия и поради това да разполага с посочената сума преди решението на Комисията.
39 В крайна сметка първото задължение за националния съд е да постанови решение, положително или отрицателно.
40 Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, не може да отложи приемането на решение по него до произнасянето на Комисията по съвместимостта на помощта с общия пазар, след като предходно положително решение е било отменено.
По втория въпрос
41 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали приемането от Комисията на три последователни решения, обявяващи дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие са отменени от общностния съд, само по себе си представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне тази помощ, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.
42 Следва да се напомни, че в Решението „CELF I“ Съдът предвижда възможност при разглеждане на обхвата на задължението за поправяне на неправомерността на дадена помощ да бъдат взети предвид изключителни обстоятелства, включително когато задължението е ограничено до заплащането на лихви.
43 В точка 65 от посоченото решение Съдът приема, че получателят на неправомерно предоставени помощи може да се позове на изключителни обстоятелства, които са могли да създадат у него оправдани правни очаквания относно правомерния характер на помощите, и следователно да се противопостави на тяхното възстановяване.
44 Съдът се произнася в този смисъл предвид случая по главното производство, по който са били приети вече три положителни решения на Комисията, две от които са били отменени.
45 При все това Съдът веднага подчертава, че по същество оправдани правни очаквания у получателя на помощта не могат да се породят от положително решение на Комисията, от една страна, когато това решение е оспорено в надлежния срок и впоследствие е отменено от общностния съд, и от друга страна, докато срокът за обжалване не е изтекъл или, в случай на жалба за отмяна, докато общностният съд не се е произнесъл с окончателно решение (Решение „CELF I“, точки 66—68)
46 Накрая, Съдът уточнява, че отговорът на поставения въпрос е с оглед на процесуално положение като това по спора в главното производство (Решение „CELF I“, точка 69).
47 Така от изложението на посочените мотиви може да се изведе, че три положителни решения, последвани от подадени в надлежния срок жалби за отмяна, първите две от които са уважени, а третата е висяща, не представляват изключително обстоятелство.
48 Текстът на втория от поставените по настоящото дело въпроси показва, че запитващата юрисдикция, напротив, счита, че наличието на три последователни положителни решения би могло да представлява изключително обстоятелство.
49 Към датата на постановяване на Решението „CELF I“ обаче трите положителни решения на Комисията вече са били приети.
50 Преди втория акт за преюдициално запитване възниква само едно ново обстоятелство, а именно отмяната на третото положително решение с Решение на Първоинстанционния съд от 15 април 2008 г. по дело SIDE/Комисия, посочено по-горе.
51 Само по себе си такова обстоятелство не може да породи оправдани правни очаквания и не може да представлява изключително обстоятелство. Всъщност рядко срещаният факт на последователна отмяна на три решения разкрива a priori трудността на делото, като съвсем не поражда оправдани правни очаквания, а по-скоро изглежда може да подсили съмненията на получателя относно съвместимостта на спорната помощ.
52 Наистина, може да се приеме, че наличието на три последователни жалби, вследствие на които се достига до отмяната на трите акта, се среща много рядко. Такива обстоятелства обаче са част от нормалната дейност на съдебната система, предоставяща на правните субекти, които считат, че понасят последиците от неправомерността на дадена помощ, възможност да предявят жалба за отмяна на последователните решения, които разглеждат като причина за създалото се положение.
53 Освен това в случай като този по делото в главното производство не може да се приеме, че е налице изключително обстоятелство и с оглед на принципа на правна сигурност, след като по същество Съдът вече е постановил, че до приемането от Комисията на решение за одобряване и до изтичането на срока за обжалване на такова решение получателят не може да бъде сигурен относно правомерността на помощта, поради което не може да се прави позоваване нито на принципа на оправданите правни очаквания, нито на принципа на правната сигурност (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑91/01, Recueil, стр. I‑4355, точки 66 и 67).
54 Накрая, в случай като този по делото в главното производство наличието на изключително обстоятелство не може да се приеме и с оглед на принципа на пропорционалност. Всъщност премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от установяването на нейната неправомерност, поради което връщането на тази помощ с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна с целите на разпоредбите на Договора за ЕО в областта на държавните помощи (вж. по-специално Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑298/00 P, Recueil, стр. I‑4087, точка 75 и цитираната съдебна практика).
55 Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че приемането от Комисията на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие общностният съд отменя, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне помощта, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, не може да отложи приемането на решение по него до произнасянето на Комисията на Европейските общности по съвместимостта на помощта с общия пазар, след като предходно положително решение е било отменено.
2) Приемането от Комисията на Европейските общности на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие общностният съд отменя, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне помощта, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.
Подписи