Жалба, подадена на 18 август 2011 г. от Gosselin Group NV, по-рано Gosselin World Wide Moving NV, срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по съединени дела T-208/08 и T-209/08 Gosselin Group NV и Stichting Administratiekantoor Portielje/Европейска комисия

(Дело C-429/11 P)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Gosselin Group NV, по-рано Gosselin World Wide Moving NV (представители: F. Wijckmans и H. Burez, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия и Stichting Administratiekantoor Portielje

Искания на жалбоподателите

главно искане: i) да се отмени съдебното решение¹, доколкото Общият съд твърди, че неправомерните практики по естеството си ограничават конкуренцията, без да е необходимо да се доказва наличието на антиконкурентни последици, и ii) да се отмени решението² (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), като се има предвид че то не съдържа каквото и да било доказателство за последици, свързани с правото на конкуренция, на практиките, за които се приема, че жалбоподателят носи отговорност.

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото Общият съд твърди, че Комисията по изключение може да се позове на второто алтернативно условие на точка 53 от Насоките относно понятието за засягане на търговията³, без да извършва изрично определяне на пазара по смисъла на точка 55 от тези насоки, и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), доколкото Комисията не е доказала надлежно в решението, че практиките значително засягат търговията между държавите членки.

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото Общият съд твърди, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид факта, че жалбоподателят не е участвал в писмените споразумения относно цените или в събранията, нито в рамките на преценката на нарушението, нито в рамките на смекчаващите обстоятелства и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя) поради същите съображения.

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото в него се прилага ставката 17 % от съответните продажби, без да се взимат предвид всичките 30 релевантни обстоятелства, основани по-специално на минимален праг от 15 % и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя) поради същите съображения.

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото в него се твърди, че по отношение на участието на жалбоподателя в периода 31 януари 1992 г.-30 октомври 1993 г. не е изтекла погасителна давност; ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), доколкото в него глобата, наложена на жалбоподателя, се изчислява въз основа на неговото участие в периода 31 януари 1992 г.-30 октомври 1993 г.; и iii) поради това да се намали съответно размерът на глобата.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Gosselin Group NV твърди, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е направил неправилна от правна гледна точка преценка на установените от него факти (фиктивните оферти и комисионните), свързани със споразуменията относно цените и практиките на подялба на пазара и че съдебното решение е опорочено най-малкото от липса на мотиви в това отношение.

При условията на евентуалност Gosselin Group NV твърди, че:

при преценката относно наличието на значителни последици за търговията между държавите членки Общият съд е нарушил правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки;

при преценката на смекчаващите обстоятелства в рамките на изчисляване на глобата Общият съд е нарушил принципа, според който отговорността има личен характер, както и правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки;

при определянето на основния размер на глобата Общият съд е нарушил задължението за мотивиране, принципа, според който отговорността има личен характер, както и правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки. В първата част от това твърдение се поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията е можела да се позове на параграф 23 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите. Във втората част се поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като твърди, че съществува минимална ставка от 15 % от стойността на продажбите, която по дефиниция е минималният праг за глоба за строги ограничения на конкуренцията. В третата част се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като твърди, че ставката от 17 % е равна или се приближава до минималната ставка от 15 %, и като въз основа на това достига до заключението, че не трябва да се отчитат всички релевантни обстоятелства;

като е приел, че по отношение на участието на Gosselin NV в спорните практики през периода 31 ноември 1992 г.-30 октомври 1993 г. не е изтекла погасителна давност, Общият съд е нарушил член 25 от Регламент № 1/2003.

____________

¹ - Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по съединени дела T-208/08 и T-209/08, Gosselin Group NV и Stichting Administratiekantoor Portielje/Европейска комисия (наричано по-нататък "съдебното решение").

² - Решение C (2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 годинa относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 - Международни услуги по преместване) (наричано по-нататък "решението").

³ - Насоки относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149).